До Волос и отвъд! Хобитите тръгват на път: с колата, бебето и тъщата

[Фил]

преди 2 часа, Lindt каза:

например днес трябваше да си взема в курорт от заведение на крайбрежната улица мусака

О, сигурно е била с тиквички, съчувствам ти! 

[jul]

Що с тиквички, с патладжани да нямаш предвид 😝

[Фил]

преди 3 часа, jul каза:

Що с тиквички, с патладжани да нямаш предвид 😝

Така де - с патладжан.

[Гост]

На 5.09.2025 г. в 18:16, Gisp каза:

Аз имам. Да ти пратя ли? 😁

На теб ли? Не, не искам 🙂

[Lindt]

Ден 3

 

Ще ми се да кажа, че сме разгледали вече западен Пелион и затова се местим в Източен, обикаляйки пътьом всички традиционни планински села.

Но не, редуваме плажа в единия край на Афисос с този в другия край и това е горе-долу. 

За жалост нямаме хубави залези, ще видим как са изгревите от другата страна.

 

 

 

 

 

Най-вълнуващите неща до момента са хапещите риби на по-далечния плаж, богомолката до басейна и как посетихме 5 магазина докато се примирим, че капсули за кафе машинката, която мъкнем, няма. 

 

От гледна точка на бебето денят мина в търпеливо обясняване на родителите, че не може да се спи където на тях им е хрумнало, било то плаж или басейн, а си трябва легло. При това тяхното, иначе не е интересно. Получи и първото си цвете, но не позволихме да го изяде. Поязди баща си по залез слънце, държейки се смело за гривата му, а морският бриз отвяваше лигичките й.

 

 

 

[Otnesen]

преди 47 минути , Lindt каза:

как посетихме 5 магазина докато се примирим, че капсули за кафе машинката, която мъкнем, няма. 

Минавайки през Волос утре може да  купим необходимите капсули от някой супермаркет и после да ги предадем лично ,ако сме в една посока. Отиваме към източната част - Agios Ioannis ....

В замяна искаме семейно да намачкаме малката прекрасница 🙂

[new one]

Отидете до Трикери и запалете свещичка за хилядите измрели от жажда и глад там българи от Солун и околията в първия концентрационен лагер в Европа, организиран от православните маляки - историята трябва да се помни, мъчениците трябва да се почитат

[Lindt]

Ден 4 Към Агиос Йоанис

 

Изоставам малко с този дневник, но пък малко неща за разказване се случват така или иначе. 

След като от настаняването ни отказаха малко по-късен чекаут, определено нямахме желание да се готвим за 40-50 минутен плаж с бебе и си останахме до 11 на басейна.

 

 

Пътят до Агиос Йоанис не е безкрайно дълъг, а ние така се въодушевихме от спокойното бебе и прохладата под дебелата сянка на вековните чинари на площада във Визица, че седнахме да обядваме.

 

 

 

 

 

Малко по-различно си ги представях тези традиционни градчета със сенчести площади и каменни къщи и мислех да им отделим повече време. Но предвид калдъръма и завоите до тях, се радвам, че видяхме точно това, защото няма да ги проучваме повече. 

Пътьом минахме и през Милиес, но площадът там е с много по-млади дървета, а гледката им към морето беше опорочена с паркинг.

Сега сме само на 30 минути от Цагарада, но на идване ми се видя твърде разпръсната и не успяхме да намерим причина да се върнем да разгледаме.

Изненадващо зелен е Пелион, с ужасно тесни пътища и драматични гледки. Снимки нямаме. 

Допада ни Агиос Йоанис и малко ме е яд, че не се доверих на своя вкус и не запазих направо тук. Имаме си хубава тераса с морска гледка, морето е с чуден цвят, а Ели хапна първия си камък. 

 

[Lindt]

Ден 5 

 

Много си харесваме стаичките! Типичните неудобни гръцки бюджетни решения, но терасите ни гледат към морето и слушаме вълните по цял ден и нощ. И изгревите са ни удобни. Утре вече ще сляза на улицата под този тъп кабел. 

 

 

Хващаме 1 стълбище и сме до морето:

 

 

Първата ни сутрин набързо се приготвихме и настанихме на сянка в края на плажа Папа Неро. Водата е изключително хубава тук и сутринта ни можеше да бъде прекрасна .... ако не ни беше хрумнало да приспиваме бебето гушнато в палатката, вместо в количката, което ми костваше около 2 часа рев и сърдене на недоспало бебе. Но нали си имаме и баба, успяхме да се порадваме на водата, камъните, даже и на детето.

 

 

 

 

 

За късен обяд ни пуснаха и на таверна, та хапнах и аз морска храна на това пътуване. Верно е ден 5, ама все е нещо! 

 

 

На бебето и толкова не му се полага, макар да се надяваше на малко сладолед в баклава 

 

 

Поради особеностите на бебегледане и приспиване, прекарахме вечерта именно на терасата, хапвайки гравиера с рецина и наблюдавайки лунното затъмнение.

 

[jul]

Браво, извадили сте супер късмет да видите изтока така спокоен.

 

[Lindt]

Ден 6

Първа част 

 

Бяхме решили да си отидем пак на Папа Неро, знаейки точно къде ни е естествената сянка и ни позволява да си седим до ранен следобед.

Но @Otnesen ми насочи вниманието към доста близък плаж и ни зачовърка да го видим. Пък и като не можехме да вместим таверна с магеланци в деня си, поне да опитаме да си говорим на плажа. 

 

 

Задобрявахме вече в подготовката, Ели твърдо се придържаше към ставане в 6:40, та след изгрева и кафето, тръгнахме много доволни от себе си към Дамухари. Ели естествено заспа на последните 2 км от пътя и почти облекчени видяхме, че на плажа няма нито естествена сянка, нито къде да паркираме. 

 

 

 

Поогледахме се набързо, полюбувахме се на синята вода, но толкова рано сутринта срещу слънцето не успях да направя някакви прилични снимки.

Е, Папа Неро пък ни зовеше, а бебето ни днес беше доста доволно, та можехме да пробваме да я топнем във водата.

 

 

 

Малко след 12 часа решихме с мама да тръгнем нагоре по пътечката в края на плажа и да видим накъде води. За няколко минути разходка видяхме 2 малки плажчета, страхотна синя вода и маркировка до плажа Дамухари. Толкова ми трябваше, за да реша, че зарязваме плана обедната таверна и когато оставим бебето на баба му за почивка, ще направим бърз преход по чукарите.

 

 

 

 

[Lindt]

Ден 6 Втора част

 

Агиос Йоанис не е голямо селце, но има няколко таверни, 3 пекарни и поне 1 гиросджийница покрай морето. Във вътрешните улички може да има и друго, но не са тагнати и не сме търсили. Туристите ни се видяха основно гърци, надписите и менютата си бяха на гръцки. Така или иначе това не беше кулинарно пътуване и се радвахме на простички неща като прясна спаначена баничка или портокалопита.

За обяд всички заложихме на сигурното: ние хапнахме гироси, а Ели пясък 🙃

 

 

Дремнахме с малката и я оставихме да си играе два часа с баба си вкъщи, докато ние бързаме да видим плажчета и скали преди да са останали в пълна сянка. В този сезон към 4 вече и градският плаж започва да е естествено засенчен, което го правеше твърде прохладен за вкуса на почетната баба.

Определено сладоледът в баклава действа много зареждащо и донякъде ме утешаваха за липсата на хубава гръцка сладкарница.

 

Жижо не беше ходил в посока Дамухари и много се радваше на сутрешните ми открития, но въпреки това напредвахме бързо по сенчестата пътека. 

 

 

Пътеката между плажовете не предлага особени гледки, така че ако сте с кола, си направете 10 минути разходка над Папа Неро и си спестете силите за по-сериозно изкачване над Дамухари, защото нас ни домързя да качваме там 100 метра денивелация, а гледките ще си заслужават. 

 

 

 

Тук @Otnesen младши се бори да осигури вечеря на семейството:

 

 

 

За пръв път видях шезлонги в маслинова гора:

 

 

 

 

Около Дамухари изглежда изключително приятно за поне 1 цял ден - и таверната, надвиснала над прекрасната вода, и барчето, и уличките с бугенвилии. Предлагаха се и каяци под наем и някакви обиколки на близките скали. 

 

Ние обаче трябваше да се връщаме, за да избягаме от бебето отново за вечеря 🙂

Таверна Galeos беше с много висока оценка. Може би не беше евтино, 14 евро калмарите, 15 октопода, 15 сепията, но питах сервитьора и той ми препоръча по-скъпите в менюто и останахме много доволни  

 

Помня, че споменах лунните спектакли от терасата. Много бях впечатлена и трите вечери от видяното. Навярно снимките от фотоапарата ще ги обработим след 3-4 години, та слагам една ужасна от телефона на червената Луна: 

 

 

 

[Lindt]

Ден 7 

 

Все така става - тъкмо си свикнеш и наистина почне да напомня за почивка и трябва да си ходиш.

 

 

В последния ден вече бяхме толкова наясно кое как, че пристигнахме на плажа първи, пошляпахме с детето и я приспахме в количката без никакво затруднение. 

 

 

 

 

Понеже нямаше смисъл да ходим до Plaka beach за едната снимка, пак се качих на скалите да се порадвам на гледката за довиждане.

 

Малкото се събуди навреме, за да пошляпа за последно преди да тръгнем към хотела. Оказа се, че много й харесва да стъпва и във вода, и в пясък, и в трева. Дано да се запази така смела и любопитна към новото, че й предстоят доста пътувания. 

 

 

 

Финал

 

Започнах разказа с идеята да не забравяме нищо важно от първото пътуване на Ели. Та нека споделя какво се случи на връщане с майка й: 

Тръгваме си от хотела по обяд, пазаруваме, излизаме от Волос и вече на скоростния път спираме на бензиностанция, но нямат гориво. Аз си се возя при малката отзад, че ще спи и се успокоява от присъствието ми. Отпред са мама и мъжът ми от има няма 15 години. 

Продължаваме нататък по пътя и намираме втора бензиностанция, но малко по-скъпа и ние сме единствена кола. Но пък има тоалетна и аз се отбивам. Излизам от бензиностанцията, оглеждам се наляво, надясно, в сенките, няма ни я кола. 
Отивам при жената, дето сипва гориво и тя като ме вижда, разширява очи. Аз за всеки случай питам: "какво стана с колата..."

Ами господинът плати и тръгнаха...

[Gentleman Basta]

Нека този, който никога не си е забравял мъжа/жената някъде, хвърли пръв камъка по мен!

[jorocontrola]

преди 40 минути , Gentleman Basta каза:

Нека този, който никога не си е забравял мъжа/жената някъде, хвърли пръв камъка по мен!

Ама нарочно или без да иска… 🤔

[MayaS]

Искам продължението. Как да разбрали, че те няма.

[Gentleman Basta]

преди 2 минути , MayaS каза:

Искам продължението. Как да разбрали, че те няма.

Аз току що разбрах от поста й!

[Miladina]

17 minutes ago, jorocontrola said:

Ама нарочно или без да иска… 🤔

Ти пък, какви въпроси задаваш? Как да ти отговори? 🤣

[Miladina]

 Честито “магеланско” кръщене на Ели!

А на вас, както казва Карлсон: “Спокойствие и само спокойствие”.

[DaBo]

Много слънчево дете е Ели! Пу-пу! Пожелавам й още много смели магелански пътувания! Справи се отлично на първото, така ще е и занапред! 😘

 

@Gentleman Basta, аз такова.... ще вдигна ръка, камък няма да хвърлям. Моето съкровище не ме е забравяло, ама ако питаш мен, често му се е искало, само дето не му стиска обаче. 🤣🤣🤣  

[neuromancer]

абе ако трябва да осигуряваме убежище нещо, кажи...

 

[Gentleman Basta]

Първата нощ беше най-страшна, но като видях сутрешните слънчеви лъчи знаех, че съм прескочил трапа. @DaBo тайната е да го направиш "несъзнателно"!

 

Иначе това пресъздава 1:1 разговора в колата

 

[Гост]

Това “забравяне” няма да бъде забравено във форума в близките поне три години …

 

 

[neuromancer]

Във форума няма значение, вкъщи е по-лошото

[Гост]

Забравих да добавя, че фактически няма как да описвате това пътуване като “незабравимо” …