Фарьорски острови - земя на легенди и изумителна природа

[Mary]

Ще се опитам да разкажа малко по-подробно за нашето пътуване, за да подтикна повече хора да погледнат в тази посока, защото си заслужава. Нашето пътуване беше изцяло женско в прекрасната компания на @Цвете, @desislavna и @Ивайла. Всички са пътешественички с богат опит и много въздушни мили в актива. Лесно се пътува с тях, затова и пътуването ни се получи повече от невероятно. Пътувахме в периода 4-9 септември и имахме на разположение 4 цели дни, няколко часа първия ден и няколко часа

последния ден.

 

 

Полети

Билети купени директно от сайта на KLM с тръгване и прибиране в София. Купихме билетите на промоция през февруари за цена около 340 евро. Имаше по-ниски цени с тръгване от Копенхаген, Виена и други градове, но предпочетохме удобството за малко повече парички.

 

София - Амстердам - Единбург - Вагар

Вагар - Копенхаген - Амстердам - София

Малко дълго се получи с полетите, навръщане имахме и нощувка, но пък удобството да не мислиш за отделни полети компенсира.

 

Багаж при различните полети

Тук ще добавя и на какъв багаж имахме право с нашите полети - купени билети само с ръчен багаж.

Bulgaria Air - 55х40х23 - до 10кг + дамска чанта 40х30х15 и общо 12кг

KLM -  55x35х25 + дамска чанта 40х30х15 - общо до 12 кг

Atlantic Airways - 55x40x25 до 8кг + чанта за лаптоп

Никъде не са ни мерили багажа нито като размери, нито като тегло. Аз пътувах с малко куфарче, раница + малка дамска крос боди чанта. 

 

Митнически ограничения

Има мито за внос на количества алкохол и цигари, че даже и за парфюми и шоколад. Ще сложа снимка в текста после.

 

Настаняване

Family Friendly 2 Bedroom Apartment

Наехме го през Букинг, но се предлага и през други платформи, разположен е в квартал до столицата, а не в старата част. Доста беше удобен, има два спални и две тоалетни, паркирането беше лесно около апартамента. Наблизо има супермаркет и някакви заведения. Недостатък е слабият интернет и мудната комуникация с управата на апартамента.  

 

Пари, валута

Датската крона и Фарьорската крона са официални валути на Фарьорите.

Плащането с карта е широко разпространено и реално можеш да направиш цялото пътуване без нито една крона в брой.

Аз все пак бях си купила крони за 200лв и нямах проблем да ги похарча. Случваше ми се да давам датски крони и да ми връщат фарьорски.

 

Преходник

Не е необходим, стандарта е като в България.

 

Виза

За Фарьорите нямаме нужда от виза, но за прекачването в Единбург трябва Ета - нямат трансферен коридор и всички влизат и излизат от държавата. Аз имах предварително извадена Ета, Цвете и Ивайла си извадиха на място, но беше неудобно, защото го правиха в последния момент и под напрежение, Деси мина без Ета, което не знаем как стана, но е факт. В София на гише за бордни карти мина само Деси и може би това, че е с хартиени бордни карти беше печелившо, но не се наемам да го твърдя. Останалите три се чекирахме онлайн и не минахме през гише. В Амстердам едва на гейта като започна бординга бяха категорични - нямаш Ета, няма полет.

 

Език

Местният език е смесица от стар норвежки и датски, не срещнахме хора, които не говорят английски, но сигурно има и такива.

 

Интернет

Фарьорските острови на са член на ЕС и роумингът е скъп, затова е препоръчително да се ползва е-сим или местна карта. Ние всички бяхме с есим на Airalo.

 

Транспорт

Полезен сайт.

Тук ще се изкажа само на теория, защото не сме ползвали градски транспорт, а бяхме наели кола.

Автобусите в столицата са безплатни и редовни - виждахме един от тях от апратамента ни.

Автобуси на Фарьорите. 

 

Шофиране

Запознайте се добре с правилата, това филмче макар и старо е доста полезно. Никога не забваряйте вятъра при шофиране, и особено при излизане от колата. 

 

Тунели

Сайт с информация и цени.

Има четири подводни тунела на Фарьорите, които се заплащат - два от тях струват по 100 крони двупосочно и два струват 250 крони на посока.

Ако имате късмета и сте взели апартамент с кола от местен, може да плащате по-малко и не за всички тунели. Ние нямахме този късмет и си плащахме на всяко минаване. 

За отбелязване е, че има тунели само с една лента и разминаването в тях става с изчакване - има направени отбивки и спрямо знаците или чакаш, или минаваш с предимство, стига да не се разминаваш с камион - тогава без значение на кого е предимството, автомобилите чакат, а камионите минават. Ако не се бъркам във видеото и това е показано. 

 

Лодки/фериботи

Резервации. 

Между някои острови няма друг транспорт, няма тунели. Фериботите имат опреден брой места за коли и е добре да се букнат от по-рано.

Понеже често времето е от голямо значение за плановете, то е малко несигурно букването на ферибот предварително. Ние бяхме резервирали единствения ферибот, който ползвахме за два поредни дни - има безплатна анулация до определен час преди тръгването и връщат цялата сума. 

 

Хеликоптер

Сайт

Хеликоптерите също са част от транспорта на острова с определени специфики, като възможност за купуване на полет само в едната посока в един и същи ден. Ние не се възползвахме от хеликоптерите, защото пътувахме през септември, когато вече не е висок сезон и възможностите за транспорт в другата посока са по-ограничени. Ако сте там през лятото, възползвайте се. 

 

Туристически сайт

Всичко е обяснено и показано на карти в сайта.  

 

Интерактивна карта

Тук.

 

Дрехи

Това беше един от въпросите, които най-много ме вълнуваха. Полезна информация има тук. Какво носих аз(пиша май излишно подробно, но пък на някого може да е от полза):

- Яке софтшел - облякох го един път

- Дъждо-ветро яке - 2 бр - едно е достатъчно, не не обичам на всички снимки да съм еднаква, та затова имах още едно

- Суичер - 2бр + един облечен за път

- Тениски 5 бр

- Тур.панталони - 2 бр

- Тънка блуза с дълъг ръкав - не я облякох нито веднъж

- Клин - остана си неносен

- Пижама - ползвах я и за да се мотая из апратамента

- Чорапи - за всеки ден

- Бельо  за всеки ден

- Дъждобран - не го ползвах, якетата ми свършиха същата работа

- Панталон за дъжд - носих го 10 минути, но момичетата тяхните си ги носеха редовно

- Калцуни - не ги ползвах

- Бастунчета - 2 бр - по-добре да са щеки, но предвид пътуването само с ръчен багаж и те свършиха работа за остров Калсой.

- Лекарства - не ми трябваха. В супермаркетите се продават основни лекарства.

- Обувки резервни - само пътувах с тях и реално може да се изкара само с едни обувки.

 

Обща информация:

Фарьорските острови се състоят от 18 острова, намират се в североизточната част на Атлантическия океан. Красивите зелени острови са самоуправляваща се част от Кралство Дания. Не са част от Европейския съюз, особено значение има за роуминга.

С две думи това са Зелените острови в Северния Атлантически океан.

Шестнадесет от островите са населени и са добре свързани с асфалтирани пътища, тунели, мостове и фериботни линии.

Името на островите, Føroyar, означава "Овчи острови" - овце има в изобилие разбира се.

Официално скандинавците са заселили островите през 800 г., а има легенди, че първите заселници са били ирландски овчари. 

 

Населението е около 55 000 души.

През вековете фарьорските острови са се противопоставили на суровата природа и условията на живот. Днес са нация, в която жизненият стандарт е един от най-високите в света. Скъпичко е и в магазините, и в ресторантите.

 

След толкова общи приказки, време е да започна по същество.

Първият полет с БГ Еър - нищо необичайно. Пълен самолет навреме излетял и кацнал.

В Амстердам докато се помотахме и дойде време за следващия полет към Единбург. Поглед към нидерландските брегове:

 

 

После океан, облаци и вече сме над Единбург:

 

 

Кацнахме и започнаха странностите - първа врата слизат на ръкав, задната врата на пистата и пеша към летището. Откъдето и да слезеш, транзитен коридор няма. Помислихме си, че го пропуснахме някъде, но питах после и служител потвърди, че няма транзит и всички влизат и после напускат страната. Затова и изискват Ета. При влизането ни насочиха към автоматични машинки, където си беше жива мъка да те пропусне - пред тях стоеше надпис, че не важат за паспорти от ЕС, но служителите ни насочиха на там. Три от групата влязоха през машинките, на мен сто пъти ми изписа опитайте пак, та накрая отидох на гише.

От летището в Единбург масово се пазаруваше алкохол - ние не сме купували, та не мога да знам какви са били цените и колко по-евтини са реално от фарьорските.

Дълго чакахме да обявят гайт за полета ни. Ето го и самолета:

 

 

Полетите до и от Фарьорите са едни от малкото, които не бяха пълни. Отдавна не бях виждала полу празен самолет и всички седяхме сами на седалка. Повечето пътуващи отиваха за някакъв футболен мач и се зачудиха, че ние не сме за мача.

Тук добавям снимка от списанието им с възможните дестинации, до които летят:

 

 

Ето и ограничениета при внос, пак от списанието на борда:

 

 

Отбялазвам, че Atlantic Airways дават безплатно само вода, чай или кафе. На полетите на БГ Еър и КЛМ имаше и сандвич.

Доста почакахме при излитането, което ни изяде един час от времето на Фарьорите, но вече сме над Единбург и през облаците се вижда красивият мост:

 

 

Слънцето огряваше окаена и предлагаше хубави гледки заедно с облачетата:

 

 

Полетът не е много дълъг и вече с нетърпение очаквам да се видят бреговете на Фарьорите. От места А се откриват хубави гледки при кацане, стига да няма облаци. 

 

 

За кратко се видя и "плуващото" езеро над океана, но с гледка от другата страна:

 

 

Тъй като нямахме чекиран багаж и бързо излязохме от летището, бяхме втори на опашката за коли под наем, но след нас стана доста навалица. Ето брошурата за тунелите, която ни показаха от фирмата за наемане на колата:

 

 

Ние бяхме подготвени за по-ниски цени, на сайта им също са по-ниски, но явно за местните.

Ето и колата, която ни служи вярно през всички дни:

 

 

Натоварихме багажа и вече нямахме търпение да се впуснем в приключението Фарьорски острови.

Пътищата почти навсякъде са много хубави и се кара с удоволствие, а гледките наоколо са невероятни.

 

 

Следва...

[Mary]

При наемането на колата, освен сумата за нея и застраховката, която си избрахме, ни блокираха и 2000 крони за минаването през тунелите. В крайна сметка не бяхме толкова разточителни и бяхме изхарчили само 650 крони, останалите ни ги върнаха.

Едночасовото забавяне в Единбург предопредели скъсяването на програмата за деня, но понеже времето беше сравнително добро за тези ширини, веднага се отправихме към някои интересни места близо до летището. 

Първа спирка в Bøur - дали защото беше първото видяно градче, или пък просто си е красиво, но това ми остана едно от най-привлекателните градчета за цялото пътуване. 

А преди да разгледаме самото градче, спряхме на панорамната площадка близо до тези къщи, откъдето се открива чуден поглед към самите къщи и към отсрещтните острови Drangarnir(с арката) и Tindhólmur(с назъбения гребен).

Направихме по няколко снимки на къщите(които реално са хотел) и отсрещните острови:

 

 

 

 

 

И докато времето все още го биваше, тръгнахме към Múlafossur Waterfall - водопадът, който ке излива директно в океана. Красиво място и кръсив водопад. 

Пакирахме тук - това е най-близкото място до водопада с кратка разходка по равен терен. На следващата снимка долу в ляво се вижда малка бяла кола пред нещо като строителен обект - там се спира, но е добре да не пречите на влизането/излизането от обекта. 

 

 

 

Има поставена указателна табела за водопада, като зад камъка се вижда и типа пътека:

 

 

След малко се стига до порта, което сами отваряте и затваряте, че да не бягат овцете. За нетехнически настроените хора - отварянето е с придърпване на лоста, която се вижда да стърчи на снимката. Изобщо на нито една порта нямаше стандартно отваряне и затваряне, но е удобно и лесно.

 

 

След някоко минути вече надничаме към водопада, но все още не се вижда добре целия:

 

 

А на острещния остров облаците рисуват и го скриват.

 

 

След още няколко крачки се открива още по-добър изглуд към водопада. Подухваше вятър, но не особено силен.

 

 

Четири жени + водопад, направихме една фотосесия и понеже облаците някак приближаваха, решихме да се връщаме към Bøur, за да разгледаме и селцето. По пътя(всъщност по повечето пътища) искаш непрекъснато да снимаш, да спираш, да гледаш и да запомниш тези красиви гледки завинаги. Ами ... спирахме където и когато можем, правехме и снимки, наслаждавахме се и без телефони в ръце, но наистина природата там е впечатляваща, различна и приковаваща поглед.

 

 

 

Поглед от високо към Bøur:

 

 

Паркирахме преди селцето тук - на горната снимка се виждат пъркирали коли и бял микробус. Тук, както и в други селца, само местните могат да влизат с колите си в населеното място, за туристите са направени удобни и безплатни паркинги съвсем близо. Изключително внимание има и към местните жители, и към туристите - да бъде удобно за всички и поне малко да се запази спокойствието на местните.

А като тръгнахме пеша из селцето - то е съвсем малко и за десетина минути се обикаля - отвякъде миришеше на ядене(време за вечеря е), а ние гладни не само за храна, но и за гледки, та се чудим да търсим ли ядене или първо гледките, пък после манджата. Спечелиха гледките.

 

 

 

 

Църквата беше затворена, както и повечето покрай които минавахме. Имат си работно време, но то обикновено не съвпадаше с нашите планове.

 

 

Но къщичките, къщичките са като излезли от приказка и не са само декор, защото видяхме хора да работат по дворчетата, да се прибират от работа и вече казах за аромата на гозби.

 

 

 

 

 

Започна съвсем леко да прикапва, та беше време да тръгваме.

 

Следваща спирка The Nix - моите спътнички изобщо не го харесаха, но на мен си ми хареса, както и легендата за това място. 

Никс е същество, което се появява от дълбините на езерото, в търсене на жертви, които да омагьосва. Ако ви примами да го докоснете, ще ви отнесе на дъното на езерото и ще останете там завинаги. Има обаче спасение - трябва да сте достатъчно бързи и да изречете името му, преди да стигне водата. Тогава Никс ще изчезне, а вие ще бъдете спасени. 

 

 

Тук вече задуха и запръска неприятен дъжд, затова се качихме в колата и тръгнахме към нашия остров и да се настаним в апартамента.

Попътна снимка на Sandavágur:

 

 

И първият подводен тунел, през който минахме - Vágatunnilin - пуснат в експлоатация през 2002г., има дължина от 4,9 км. Спуска се на дълбочина 105 метра под морското равнище. Струва 100 крони двупосочно. 

 

 

След тунела, времето показа възможностите си:

 

 

Докато пътувахме към апартамента, дъждът спря, но вече бяхме уморени и решихме да приключем вечерта "у дома". Тук е момента да вметна, че всяка от нас си беше взела някакви неща за похапване. Зеленчуците в магазините са освен скъпи и грозни.

Бърза снимка на църквата до нас, а снимката отвътре е от по-късен етап, сега беше затворена:

 

 

 

Вечеряхме и започна дежурството ни в очакване на сияние - по сателитните снимки имаше, реално малко се виждаше, но облаците на Фарьорите пречат да се види каквото и да било през нощта.

 

 

Следва...

[Mary]

Както споменах и преди, за този и следващия ден, имахме резервиран ферибот към остров Калсой - при резервацията се отбелязва един автомобил, към него си върви шофьора и се добавят допълнително останалите пътници, в нашия случай кола + 3 пътника. Резервацията се прави по-рано, особено в сезон бързо свършват местата. Ние бяхме малко извън сезон, та имахме избор, но въпреки това по-рано си направихме резервация. Задължително е да се посочи номера на автомобила - ние естествено не го знаехме при резервацията и написахме случаен номер, който е задължително да се промени, когато вече си знаете номера. По номера на колата проверяват в тяхната система и така те допускат на ферибота.

Наблюдавахме прогнозата от доста време и за този ден беше най-благоприятна на теория. Времето следях в приложението на норвежците - YR. Сравнително точни бяха прогнозите му. Вероятно има и някакъв местен сайт, но този който намерих, някак не можах да се сработя предварително с него, а на място забравих да го тествам. 

 

Станахме всички и дружно решихме днес да се отправим към Калсой, предвид надничащото слънце през прозореца:

 

 

Приготвихме багажа, всякакви ветро и дъждо предпазни дрехи, храна за обяд и с много усмивки и добро настроение се отправихме на път към ферибота.

Докато пътуваме, видяхме и намръщени облаци, както и дъга:

 

 

 

Щом има дъга, значи има и дъжд, но ... норвежците обищават да стане слънчево. 

Много бързо стигнахме до първия подводен тунел за деня - Eysturoyartunnilin - пуснат в експлоатация през 2020г. Дълъг е 11,240 км и слиза на дълбочина 187м под морското равнище. Най-интересното в него, че това е първият тунел с подводно кръгово в него, наречено "кръгово кръстовище на медузите". Цена на преминаването в едната посока 250 крони(това беше нашата цена с колата под наем, но местните и колите им, плащат по-малко). От толкова мерак да направя хубави снимки ... имам само размазани, че ми се включваше нощен режим на снимане, а той не е подходящ за снимки в движение. Ами ... шанс. Повече е минахме през този скъп тунел, та това съм снимала:

 

 

Табелата преди кръговото:

 

 

И самото кръгово, освенето с многоцветни светлини, оградено със стоманена композиция от хора, държащи се за ръце, символизиращо обединението на всички острови посредством тунела. Тук имам записка да се пусне радиото на 97,0, за да се слуша звуков сигнал, но ние не го направихме - просто забравих. 

 

 

Излизаме след тунела и отново виждаме пухкави облаци - първо бели, после и сиви.

 

 

 

Стигаме до следващия подводен тунел - Norðoyatunnilin - пуснат в експлоатация през 2008г., има дължина от 6,2км. и слиза на дълбочина от 160м. под морското равнище. Цената му е 100 крони двупосочно за нас с автомобил под наем. Поредна размазана снимка, като тук може и да имам по-хубава от някой друг ден, но ви показвам първата:

 

 

Скоро след това стигаме до фериботния терминал в Клаксвик. От мерак сме пристигнали доста рано. Поглеждаме табелата и се подреждаме.

 

 

В първата колона се редят местните - те са винаги с ппредимство и първо качват тях на ферибота. Във втората и третата колона се редят тези с резервации, в четвъртата такива без резервации.

Ние застанахме първи в колона 2. След малко до нас в колона 4 се подредиха още коли, после дойдоха и още с резервации. В колона 1 не дойде никой - нямаше местни з този час и в тази посока. Понеже имахме време отидохме в близката бензиностанция хем да си купим нещо, хем да ползваме тоалетна. 

Като така и така соменах тоалетните, да кажа че във всяко населено място има църква и почти винаги до нея е тоалетната - изключително чисти с всичко налично в тях. На бензиностанциите също могат да се ползват тоалетни, отново много чисти и добре оборудвани.

Помотахме се малко и отидохме към ферибота, а той ни очакваше:

 

 

Видно и от снимката не е много голям - побира точно 12 коли с нормален размер. Сложно става ако има камион, тогава значително намалява броя на свободните места. Това предполагам е предвидено при резервациите, защото не видях да има повече от 7 места за продажба. Пътниците без кола не знам дали и какво ограничение имат. Имаше доста такива, като май си купуваха илети на място, но не мога да го твърдя на 100%. 

Пъри са качихме на ферибота, първи и слезнахме - той се отваря и от двете страни в зависимост от посоката на движение - лесно се качваш и слизаш, просто е по-сгъстено, отколкото на пракинг.

Тук вметвам, че може да се качва отгоре на частта в дясно на снимката - няма много места, но ако ти е мерак на видиш нещо и от по-високо - възможно е. В задната част на ферибота - на снимката в черно - палубата е подходяща за гледане и без да се катериш. 

Веднага се залепихме на перилата и чакахме с нетърпение да огледаме всичко по време на 20-минутния превоз. 

В началото времето ни се усмихваше:

 

 

 

 

Но след малко започна да припръсква дъжд и да ни собсипва с дъги - този ден беше ден на дъгите - навсякъде бяха и все едно можеш да ги пипнеш, толкова близко бяха някои. 

 

 

 

Бързо минаха 20-те минути, като последните изкарахме в колата, че вятър в комбинация с дъжд някак не е много приятна. 

 

След като слезнахме първи, веднага дадохме газ към целта - Trøllanes - отправна точка на днешната ни разходка. 

За какво да внимавате по пътя - на първо място за свободно разхождащите се овце:

 

 

Пътят често е в близост до океана, има красиви гледки, но изисква и внимание при шофиране, осовено като има вятър. тук беше и адно от малкото места, където асфалтът приличаше на нашия в някаква далечна прилика:

 

 

Следващата особеност на пътя са тунелите - 4 на брой и само за една кола. 

 

 

Кой е с предимство е оказано пред тунела, в случая отиващите към Trøllanes са с предимство, на връщане е обратното. Тунелите вътре изглеждат така:

 

 

Знакът "М" показва, че там има разширение, където може да се разминават колите. В случая срещу нас се движи кола, която трябва да отбие на такова разширение, за да преминем ние. Тези места са през 100м и има доста време откакто видиш колата, докато се разминете.  Ето и как става това:

 

 

Те са отбили, ние преминаваме и после те си продължават пътя. 

Като цяло няма много движение на този остров, което е разбираемо - фериботите на са толкова много, а колите на тях само по 12. 

Докато пътуваме заваля... Алооооуууу, норвежците, нещо прогнозана ви е сбъркана! 

Преди време е можело да се влезе с колата и в самото селце, но сега туристите са приканени да паркират извън селото - вижда се паркинга на картата. 

Виждат се паркиралите коли и на снимката ми в дясната част. В ляво, където има група хора на асфалта до къщичка, има бариера и там всеки плаща по 200 крони за удоволствието да мине през терена на собственика. Плаща се с карта.

На Фарьорите всичката земя е на някого и някои собственици са решили да изкарват пари от туристите, направили са пропусквателен пукт и ако не платиш, не можеш да влезеш. Не и по познатите пътища.

Малко множко ми се виждат 200 крони, но меракът е по-голям от малко повече от 25 евро на човек. 

 

 

Стана доста дълга увертюрата ми, затова спиам до тук - дъждът още вали, ние сме в колата и се чудим колко още да чакаме сбъдването на прогнозата за слънчево време?! 

 

Следва... 

[neuromancer]

Направо съм изненадан как острови с 55000 население имат 4 подводни тунела. Стандарт...

Тука в град около половин-един милион тепърва ще се строи 

 

[Mary]

Чакаме в колата да спре дъждът, но сърца юнашки не траят, та навличаме водонепропускливите панталони и якета и тръгваме към  Kallur Lighthouse. Това е едно от най-красивите места на острова. Дори си мислех, че започваме с най-хубавото и после всичко ще ми бледнее, но не беше съвсем така, макар все още да си мисля, че това е едно от най-хубавите места на Фарьорите. 

Готови - старт, платихме си по 200 крони и няма връщане назад, че никак не искаме да ги плащаме още веднъж на това място. 

 

 

 

Нашите планове бяха да обиколим три точки на това място. Червената линия е обща за всички и това е пътят от паркинга до фара. Жълтата и лилавата са приятни за ходене пътеки, но оранжевата не е никак приятна, особено на хлъзгав терен, какъвто беше нашият - тясна пътека, под наклон в двата края с издълбани нещо като стъпала, но в калната земя, а от двете страни пропаст.  Показвам ги схематично:

 

 

Тръгваме по червената пътека(цветовете са си мои за схемата, на място няма такова разделение, а пътеката е обозначена със сини колчета). 

Не знам доколко ще се види на снимката ми, че нямам снимана пътеката в началото, но е прилична, насипана с чакъл.

 

 

За да се стигне до фара се прави неголям трек - около 2км с денивилация около 200м, което дори за мен, която никак не съм планинар, не е непосилно, стига да не трябва да вървиш по тази пътека: 

 

 

Дъждът, който вече почти беше спрял, е сътворил една голяма кална пътека, която почти всички заобикаляха. Видях точно двама човека, които крачеха мило по нея с високи планински обувки и ни гледаха странно, пълзящите наоколо. 

А всички останали търсехме своето място за преминаване около пътеката, но повярвайте ми, беше ужасно. Хлъзгаво и под наклон, ако паднеш, доста ще попътуваш по склона. За щастие не ни се случи(точно там). 

 

 

Имаше още една пътека, долу в ниското, та тя изглеждаше по-малко кална, но вече крачехме по тази и нямаше как да слезем на другата. 

А наоколо - красота! Чудиш се дали да си гледаш в краката, или да се наслаждаваш на околността. Все пак бяхме доволни, че не трябва да превземаме тази височина:

 

 

Не след дълго на хоризонта се показа нашата цел - фарът:

 

 

А аз пък ще ви покажа защо са "овчи" тези острови:

 

 

 

 

Пътеката до фара след калната си част, става приятна за ходене и без голям наклон. Ако е сухо, би било приятна разходка от паркинга до фара.

На самия фар не отделихме много време, че погледът ни веднага залепна към издадената напред част - оранжевото на моята схема. Бих искала да съм снимала по-отблизо за каква пътека става дума, но трябваше да оцелявам и не ми беше до снимки. Ето част от пътеката:

 

 

От горната снимка не личи как е пространствено, та ето такава дъга е, като в двата края са се оформили нещо като стъпала в земята, но в случая баха кални и хлъзгави:

 

 

А ето и снимка отдалече, за да види околността на пътечката:

 

 

Сега да не си помислите, че е нещо много староховито?! Когато не е мокро не е трудно, освен психологически гледайки настрани. 

Все пак щом аз съм я минала, значи всеки може да я мине, понеже аз нямам опит в планината, но не се отказвам. Както се шегува една приятелка с мен: " Ти по планини не ходиш, само до Фиц Рой и Тонгариро си наминала".  

Та както казах на вид е по-гадно, отколкото реално. На върха(почти) се чувстваш накрая на света, но като духне вятър, бързо те "приземява" и ти напомня къде си. Като казах вятър, силно е препоръчително освен температурите и слънцето, да обръщате внимание и на прогнозите за вятъра. Безкрайно сме щастливи, че в този ден нямаше силен вятър. 

Наснимахме се здраво във всечки посоки, наснимахме и околността без нас и беше време да поемем обратно към фара - мислех си, че ще е много по-неприятно от идването, но за щастие доста бързо и лесно се озовах до фара и поехме по жълтата линия към другото възвишение.

До там беше сравнително равно, сравнително не кално и доста лесно за ходене. Еееей там, където са малките човечета в края отиваме:

 

 

И там последва нова фотосесия - то четири жени какво да правят - снимки, разбира се. 

Накъдето и да погледнеш от тази точка все е красота. Ето два погледа:

 

 

 

Взеха отново да се появават облачета и се забързахме и към третото място, което бяхме планирали - James Bond Headstone - лилавата линия на схемата ми. Ето в тази посока сме тръгнали:

 

 

Кратка разходка с тук-там кални места, едно от което опитах лично цопвайки по задник и прихлъзвайки се с изненада по склона, но за кратко. И падането ми беше от мерак да се покатеря на тази скала за снимка(долу в дясно):

 

 

Да се върнем на Джемс Бонд.

Който е гледал филма No Time to Die - „Смъртта може да почака“, вероятно ще познае мястото - тук са снимани сцени и е поставен ритуален надгробен паметник на Джеймс Бонд с надпис: "The proper function of man is to live, not to exist"  - "Правилното предназначение на човек е да живее, не да съществува". 

Вярвам повечето пишещи тук са съгласни с написаното. 

 

 

Надолу от паметника като погледнеш изглежда едно примамливо:

 

 

А всъщност са огромни скали:

 

 

Тук, когато е сезон, могат да се видят пъфини - инфото ми е от предната група магеланци, които бяха там. Ние нямахме шанс да видим пъфини, защото вече бяха отлетели - свършил им е сезона през август.

 

Какво не съм ви показала?! Ами дъгите - както казах, беше ден за дъги:

 

 

 

Нямаше пъфини, видяхме всичко, насладихме се на красотата и беше време да тръгваме обратно. Този път решихме да ходим по долната пътека и не газихме особено много в калта.

Кратка спирка за да обядваме - обикновен обяд - тортила + краставица, но пък с гледка за милиони:

 

 

Май не го написах по-рано - билетите за ферибота ни бяха тръгване в 10 часа и връщане в 17,30 - бяхме си дали достатъчно време и ако трябва да чакаме някъде заради дъжд и ниска видимост, ако се бавим по пътя и не ни спори ходенето. Реално около 13,30 бяхме приключили и тръгнахме обратно, като спряхме да обядваме по пътеката. 

 

Благополукно стигнахме до колата, като преди това се отбихме до мястото, където и кралят ходи сам, да се поизмием и тръгнахме към следващата точка в плана ни за деня - към Mikladalur , а там имахме да видим две места - Marjunar hav и Kópakonan

 

Marjunar hav - разбира се, има легенда.

"Хав" е фарьорският термин за тежък камък, който хората вдигат, за да покажат силата си. Тези видове камъни се срещат навсякъде на Фарьорските острови, ние видяхме само този.

Легендата за Марджунар Хав разказва за домашна прислужница в Норднастову през 16 век, която забременява неомъжена. Един ден, когато тръгнала да се грижи за кравите в полето, тя спряла до един голям камък, който вдигнала от земята. Когато другите прислужници се опитаха да я спрат, тя каза: "Знам какво ме очаква: предпочитам да загубя живота си. Затова това ще бъде единственото ми наследство". В онези дни жените получавали смъртно наказание за раждане на извънбрачно дете, но легендата не казва какво се е случило с Марджун. Хавът е преместен в селото и легендата за Марджун продължава да живее. Камъкът тежи около 270 кг. Изображение на Марджун от Оли Скардени украсява горната страна на къща по пътеката към брега. Камъкът е пред изображението.

 

 

Kópakonan(Жената тюлен)

Следващата история също е с легенда:

Смята се, че тюлените са хора, които доброволно търсят смъртта в океана. Една нощ в годината им било позволено да идват на сушата и да се забавляват отново като хора. Легендата разказва, че в една такава нощ рибар зърнал момиче тюлен, лишено от тюленовите си кожи. Той открадна кожата ѝ и я заключил, принуждавайки я да остане с него. Те се женят и тя му ражда две деца. Един ден, когато рибарите били в морето, тя намерила ключа, извадила кожите си и скочила обратно в морето, събирайки се отново с тюлена, който бил неин партньор в подводния свят. За съжаление, тази народна приказка не свършва щастливо тук – минали години и рибарите планирали да влязат в пещера, за да ловуват тюлени. Жената тюлен дошла насън при фермера и го помолила да не убива мъжът ѝ, защото той бил неин съпруг, нито двете малки вътре, тъй като били нейни деца. Той не се вслушал в думите й и всички били избити. Разгневена, тя посетила хората от Микладалур, обещавайки им да им отмъсти: "Някои ще се удавят в морето, други ще паднат от скалите и така ще продължи, докато не загинат толкова хора, колкото могат да свържат оръжията около целия остров Калсой". 

Малко страшничка е тази история, но тук са много и много тези останали легенди и хората вярват в тях. Та за жената тюлен е направена скулптура на брега:

 

 

Самотна стои тя там, а наоколо водопади си спускат към водата:

 

 

Бърза спирка за снимка на Húsar Church:

 

 

И се отправихме към пристанището да чакаме ферибот за обратния път. Имаше доста голяма опашка и вероятно извънреден ферибот, защото в този чяс нямаше обявен такъв. Показха ни къде да се наредим с обещанието ако има място да ни качат в идващия по-рано ферибот. За съжаление място нямаше и си почакаме още час до резервирания от нас. Дори и с чакането, мисля че беше добър избора ни, защото предния редовон ферибот го бяхме изпуснали.

Докато чакахме времето се намръщи и облаци обсипаха небето. Качвайки се на ферито заваля. Този път дори не излизахме от колата.

Имахме план да видим още нещо в Клаксвик, но времето беше неподходящо.

Ето как изглеждаше околността в мъгливото и дъждовно време:

 

 

 

Покрай пътя сързярхме една красива църква и спряхме за снимка, а вятърът фучеше около нас неприветливо.

 

 

Прибрахме се благополучно в апатамента, този път малко заобикаляйки, за да избегнем нови 250 крони за скъпия тунел. Ползва се минаването през този мост   Nordskala Bridge. 

Денят ни беше чудесен, прибрахме се на топло и започнахме да следим прогнозата за другия ден.

 

Следва... 

[jungfraujoch]

преди 38 минути , Mary каза:

Кратка спирка за да обядваме - обикновен обяд - тортила + краставица, но пък гледка за милиони:

Точно потвърждава написаното по-горе,а именно  "The proper function of man is to live, not to exist"  - "Правилното предназначение на човек е да живее, не да съществува". 

Благодаря за споделената красота!

[Alexander]

преди 4 часа, neuromancer каза:

Направо съм изненадан как острови с 55000 население имат 4 подводни тунела. Стандарт...

Тука в град около половин-един милион тепърва ще се строи 

 

Между Лофотенските острови също има такива  и даже са безплатни.

[Mary]

Нов ден, нови посоки и все така прекрасни гледки.

Посоката е остров Видой(Viðoy) и най-северното населено място на Фарьорските острови - Viðareiði.

Разбира се задаваме на навигацията маршрут без скъпия подводен тунел през моста Nordskala Bridge, а след него редовно се отбивахме да пием кафе на бензиностанцията Magn или да ки купим нещо в супермаркета Bónus Norðskála - отбелязвам, че тази верига супермаркети не работят в неделя. На бензиностанциите обикновено има нещо топло за похапване(хот-дог, сандвичи, дори пържени картофки) както и машина за кафе, няколко маси за сядане, също и тоалетна. Добър вариант е за кратка почивка.

Докато си пътуваме, не спирам да щракам с телефона - тези водопади навсякъде около нас винаги ме изумяваха.

 

 

 

Времето ... леко смръщено, но се държи и в този ден, но лисва видимост на по-голяма височина, та е било добро решението ни още в първия ден да направим Калур.

Минаваме покрай разни селища и заливчета:

 

 

 

А почти преди да стигнем целта ни, пред нас се открива тази гледка:

 

 

Виждам, че има място за спиране Viðareiði Viewpoint - спираме и ... вятърът направо иска да ни отнесе. Много се забавлявахме с рошавите си физиономии и невъзможността да стоиш изправен за снимка. Пак напомням да си държите вратите при слизане и качване в колата - на някои места беше брутален вятъра.

Гледките наоколо са разкошни:

 

 

Поемаме към селището, а то е разположено напречно на острова и е почти по цялата дължина - едните гледат океана на изток, другите на запад:

 

 

 

Спираме ... до църквата разбира се, където има паркинг и тоалетна. Камъните около църквата са събрани от жителите от околните поляни. Жителите са около 350.

 

 

Трудни са били отминалите времена, а животът за някои доста кратък. По надгробните плочи около църквата имаше много надписи на съвсем млади хора, дори бебета. Което отново предизвиква възхищението ми към хората, които са живяли тук и към тези, които сега живеят и поддържат всичко, а стандартът им вече и много, много висок.

 

 

Като стана дума за стандарт и за тоалетните на островите, ето една, която снимахме за показно - някаква преносима е вероятно, просто поставена на мястото. Вътре ще видите и на снимката си има всичко, включително печка, бойлер, топла вода, сапун, тоалетна хартия и хартия за ръце. 

 

      

 

Гледките от пътя до църквата са чудесни - вече се чудя какви епитети да използвам, но наистина е много красиво. Природата е сурова, но впечатляваща. 

 

 

 

Къщи има освен в централната зона, така и съвсем самотни по поляните.

 

 

Тук също могат да се правят някакви трекове, предвид че на север е третата по височина планина на островите - Villingardalsfjall - извисявайки се на цели 844м. 

Не бяхме планирали тук трекове, затова поснимахме, погледахме и се качихме отново в колата по път за друго интересно място на Фарьорите. 

По пътя отново снимки на водопади, тунели и вятър, вдигащ водопадите във въздуха.

 

 

 

 

Посоката ни беше към все още непосетен от нас остров - Куной, като преди това направихме спирка в Árnafjørður - за това място си бях записала, че е едно от малкото с плаж, както и че през Втората Световна Война тук са изплавали много мини и хората дълго време са се страхували да влизат в морето. Пясъкът е черен, както повечето в тази посока.

 

 

 

Под една от къщите, където паркирахме, две зайчета се гонеха игриво. Снимката ми е доволно размазана, но приближаването към тях, ги подтикна да се скрият. 

 

 

На път за Куной отново минаваме в тунел - абсолютно прав три километров тунел, прокопан през скалите, за да се стигне до едно единствено селище - Kunoy - с население 83 души. 

Тунелът е тесен и разминаването в него е само с отбивки.

 

 

Веднага след тунела се откриват чудни гледки към съседния остров Калсой, на които дори и овцете искат да се насладят:

 

 

Ето го и китното селце Куной:

 

 

С емблематичната църква с червен покрив:

 

 

Селището е много приятно за разходка, а вниманието ми към него привлече следната забележителност - горичка, засадена през 1914г. - точно като забележителност беше отбелязана. Има пътека до там, но ние не проявихме мерак за разходка до тази забележителност.

 

 

Зад селцето са разположени величествени скали, които сякаш го обгръщат в прегръдка.

 

 

Къщите са като от филм - спретнати и поддържани.

 

          

 

Поразходихме се по уличките, без да се натрапваме на живущите там, но нямаше как да пропуснем да снимаме рибката, която сушат:

 

 

Овцете са досами селцето, като тези овньве спореха звучно, блъскайки се с рогата:

 

 

Време беше за обяд, който се носехме в раниците - в малките населени места няма къде да се купи нещо за ядене - нито заведения има, нито магазини.

Поогледахме се и си избрахме ееей тази пейка в центъра надясно от църквата:

 

 

Докато хапвахме се любувахме на природата.

 

 

 

Следва...

 

[Mary]

След Куной се отправяме към остров Ейстурой в посока Funningur.

 

 

Там сме планирали кратка разходка за поглед отвисоко, а пътят е примамливо засукан. 

 

 

 

 

Целта ни е Gongutúrur / Hvithamar Trailhead. От там обещават прекрасни гледки, а ние сме мераклии да проверим дали е така.

Спираме на импровизирания паркинг и през тази стълба, поемаме към гледките:

 

 

За да стигнем до гледките, първо малко трябва да се окаляме, но това е нищо, в сравнение с предишния ден на Калур.

 

 

Като избираш по-внимателно къде да вървиш, почти избягваш голямата кал, но също толкова внимателно трябва да се пазиш и от вятъра, който вече е доста по-силен. Особено трябва да се внимава в края на скалите, където само приятелките ходят наперено:

 

 

А гледките са наистина хубави, като за да стигнеш до тях се върви около километър, а има и още един вюпойнт нагоре по хълма, но аз там не се качих. Гръговете, които се виждат на следващата снимка са рибарници.

 

 

 

Ето го и самото селище Funningur, където ще отидем по-късно:

 

 

Пообрули ни вятъра там, поснимахме и отново към колата, като връщането беше доста по-бързо от отиването, може би заради вятъра, който ни побутваше вече в гърбовете.

Поемаме към още едно китно селце - Gjógv - в сезона на пъфините, там могат да се наблюдават също. При нас както разбрахте пъфини вече няма, но прекрасни гледки има.

 

 

 

 

Паркирахме съвсем близо до Gjógv Natural Harbour - паркинга се вижда на картата. 

Тук вече имаше доста туристи и беше направо неприятно - големи компании, носещи пиене в ръце, шумни и дразнещи. Ясно е, че няма как да сме сами на такива туристически места, но все пак е хубаво да срещаш по-кротки пътуващи, за да можеш да се насладиш на природата напълно.

 

 

Селището е доста симпатично. 

 

 

 

 

 

Гледка от по-ниската част:

 

 

Една интересно декорирана къща, която никой не пропуска да снима:

 

 

А там да се суши освен риба, имаше закачено месо и торба с лук:

 

 

Продължихме към църквата, която уж беше заключена, пък след малко видяхме една голяма група да влиза вътре, оставяйки си питиетата навън, а след тях се носеха алкохолни изпарения, но внимателно слушаха беседа в църквата. Ние само направихме по една снимка и излязохме.

 

 

В повечето църкви има макети на лодки - лодките, риболова са били важни за живота на островите и са тясно свързани с религиозните храмове.

 

 

Нямаше вече какво да правим в това селце и се отправихме към Funningur, който вече видяхме от високо.

По пътя още и още гледки:

 

 

А това селце е сгушено в малка долчинка на брега:

 

 

Най-интересното място в него е църквата - бях я запомнила от снимки, като плуващата църква над водата. Илюзия е, разбира се, но от определени ъгли на снимане, църквата изглежда като поставена над водата. 

 

 

До църквата има скулптура на ирландския овчар - Grímur Kamban, за когото се твърди, че е първият заселник, дошъл тук около 825 г., и сред фарьорските острови винаги е имало поверието, че той е слязъл на брега във Фунингур. Дори името му е интересно, тъй като Гримур е скандинавско име, докато Камбан е келтско и означава „куц“. Това показва, което науката по-късно е потвърдила с различни генетични тестове, че фарьорските острови и исландците са както от келтски, така и от норвежки произход – особено жените.

 

 

Много е фотогенична църквата, мястото също е хубаво. Наоколо хората си вършеха техни си неща, други туристи нямаше и цялата обстановка беше като нереална - някак извън днешното време и пространство.

 

 

Това беше последната ни цел за деня и поехме към апартамента ни, където пак и пак надничахме за сиянието, което виждахме в приложението, но не и ясно в небето.

 

 

Следва...

[Mary]

Вчерашният ден отново ни предложи сравнително добро време, та успяхме да видим повечето неща от плана за деня.

За днешния ден прогнозата беше лоша. Сигурно ви писна да се обяснявам за времето, но на Фарьорите то е от съществено значение за трекове и за гледки. 

Отворих подробната прогноза за всички непосетени от нас места с надеждата някъде да има поне малко хубаво време. Навсякъде дъжд и вятър с един съвсем малък промеждутък на север. Обличаме се бързо и газ към Eiði. Симпатично градче, разположено на север, като интересните места са в близост до селището.

 

Карайки покрай брега на остров Ейстурой се открива хубава гледка към най-големия водопада да Фарьорите - Фоса. В Гугъл не е отбелязано мястото, но е точно срещу водопада, през пролива и е на остров Ейстурой. Има къде да се спре и при хубаво време се вижда водопада в цялата му височина. Какво видяхме ние ли?! Видяхме водопад, чиято вода се опитва да тече нагоре. Вятърът вече беше доста силен и дори на снимката се вижда накъде върви водата. Това, което се вижда отгоре не са изпарения, а вода, която вятърът подема и праща с метри нагоре. Това е мястото, откъдето може да се види целия водопад. На следващия ден го видяхме и отблизо, но тогава не се вижда височината.

 

 

 

Следващата ни спирка беше Risin og Kellingin viewpoint - място с панорамна гледка към Вещицата и Гигантът. Още като чуете името, ясно е че ще има легенда.

Митове и легенди подхранват въображението на жителите на Фарьорските острови от векове. Истории за гиганти и вещици, крале и битки, скрити хора и магически създания се срещат на всичките 18 острова.

Това е историята на Рисин и Келингин, Гигантът и Вещицата от Исландия, които се опитали да откраднат Фарьорските острови.
В древни времена, когато островите и държавите, сушата и морето и всичко на нашата планета са живели и дишали по различен начин от този, който познаваме днес, Исландия решила, че иска да притежава Фарьорските острови и да ги премести чак до ледените си брегове.
За да изпълни тази специална задача, Исландия изпратила Гиганта и съпругата му, Вещицата, през морето със заповед да завлекат Фарьорските острови чак до Исландия.
Някои хора казват, че причината Исландия да иска да премести Фарьорските острови е била, че времето там било толкова лошо, слънцето никога не греело, а дъждът и бурите правили невъзможно обитаването на тези отдалечени острови.
И така, след като прекосили бурно море, Великанът и жена му стигнали до най-отдалечения планински връх на северозапад, наречен Ейдисколур. Вещицата бързо се изкачила на върха на планината и завързала въже около нея, подготвяйки Великана, който стоял здраво в морето под планината, да започне да дърпа.
Но това не било лесна задача. Колкото и усилено да работели и двамата: Вещицата бутала от върха на планината, а Великанът дърпал отдолу, островите оставали здраво закрепени под земята и не се движели.
Всичкото това дърпане и бутане създавало огромен натиск, така че самата планина се разцепила, като и днес все още можем ясно да видим отвора в планината, където Вещицата за първи път се опитала да затегне въжето. По-нататъшни опити също били неуспешни и те се борили през нощта, но основата на планината била твърда и не можели да я преместят. Легендата разказва, че ако слънцето огрее гиганта или вещица, той се превръща в камък.
Така, докато продължавали да се борят, те не забелязали как минава времето и когато се зазорило, лъч слънчева светлина спрял усилията им, като ги превърнал в камък на място. Оттогава те стоят там, гледайки с копнеж през океана към Исландия.

 

Не знам Вещицата и Гигантът какво са дърпали, но ние със сигурност имахме нужда някой да ни върже, за да не излетим от силния вятър, който брулеше неудържимо на това място. Не съм някакво миньонче и смятам си тежа на мястото, но тук се подпрях на една бетонна плоча, за да мога да фокусирам телефона за снимка. Още с излизането от колата имах проблем - с огромни мъки успях да си отворя вратата - вятърът я блъскаше на затваряне, което е по-добрият вариант от обръщането в другата посока... 

На снимките може да се види цепнатината, която според легендата е станала от дърпането на острова. 

 

 

 

За пореден път, приятелките са пълни непукисти - хрупат си тревица и ни вятър им пречи, ни задаващият се дъжд.

 

 

Тъкмо се наснимахме и стовариха един автобус с нови кандидати за летене, но се изнесохме набързо, та не им гледахме смешните пози.

 

Като обърнеш глава в другата посока, виждаш(обикновено) най-високият връх на Фарьорите - Slættaratindur, извисяващ се на цели 880м. Нито е бил в плановете ни, нито пък в това време някой би тръгнал към него. Разбира се при нас връх не се виждаше, но за времето вече казах, за съжаление вятърът няма как да се предаде чрез снимки, но идващият дъжд си личи. Това беше краткият прозорец без валежи.

 

 

Тръгнахме към града под дъждовните капки. Виждате новия стадион, има и стар такъв, но го няма на снимката ми, мисля като къмпинг работи. 

 

 

Вече разбрахте, където и да ходим, целта е църквата и паркинга до нея, а той е доста пълен.

 

 

Денят е неделя и в църквата има служба. Пълно беше с хора, които слушаха литургията и припяваха. Ние се повъртяхме малко, снимахме уж незабележимо вътре в църквата, за да видите и вие важните неща там - погледнете над олтара и към тавана - овцете и корабоплаването са тясно свързани с житието и битието на островите, та дори и с църковните дела.

 

 

 

Като излязохме от църквата, дъждецът вече беше се усилил. Показвам една типична къща за района - всички къщи са спретнати, дворчетата поддържани.

 

 

В това селище дори имаше магазин и кафене. Кафенето отваряше в някакво странно време, но магазинът работеше и надникнахме. Беше по-малък, с доста по-ограничен избор от столичните магазини, но въобще че го имаше си е хубаво.

 

Има още едно-две неща които могат да се видят в селището като Látrið á Eiði - Eidi Museum, но разбира се в неделя не работи. В неделя доста неща не работят и направо да им се чудиш на фарьорците как и мола не работи - къде се разхождат не знам?!  

Качихме се отново в колата в чудене накъде да поемем в дъжда, бруталният вятър и липсата на видимост и не можахме да го измислим - в дъждовно време е добре да се мотаем на закрито, но ... повечето ресторанти не работят, мола и той, дори супермаркетите Бонус не работят. Решихме да се приберем и да видим дали ще има някаква промяна във времето, че да поемем в друга посока, но за съжаление дъждът продължи до късно вечерта. Толкова ме е подразнило времето, че дори не съм снимала плющенето на дъждовните капки по прозорците ни и това, че града не се виждаше.

 

Понеже няма какво друго да кажа за този ден, ще ви покажа малкото ми снимки от един магазин и цените на съвсем малко неща.

Почвам със скъпото - телешко на стойност около 80 лв за половин кг.

 

 

Кайма - 20лв за половин кг. и пилешки гърди за 15лв половин кг.

 

 

Свинско за около 10лв половин кг.

 

 

Пилешки хапки на промоция за около 12 лв половин кг.

 

 

Червени чушки за около 9 лв

 

 

Домати за около 6,50 половин кг

 

 

И други домати по 1лв бройката, като изобщо не бяха големи - като топка за голф:

 

 

Дотук добре - скъпо е, но се преживява, ако не ядеш луксозни ястия и не обичаш много зеленчуци.

Обаче при цветята вече загубих ума и дума...

Букет на стойност 97лв изглежда така:

 

 

 

Обаче ако много обичаш жена си, гаджето или любовницата, трябва да бръкнеш по-дълбоко в джобчето... Този е за 130лв:

 

 

С тези битовизми приключвам днешния ден, с надеждата следващият да е по-добър, че доста изоставаме от графика ни.

 

Следва...  

 

[Mary]

На следващата сутрин рано-рано с Деси надничаме през прозореца и дори не ни се вярва, че след вчерашната обстановка с много дъжд и без никаква видимост, днес виждаме небето, че даже и слънце наднича.

 

 

Пием кафе, закусваме и газ на север - днес ще започнем с обикаляне на северната част на нашия остров - Streymoy. Съвсем друг вид имат местата, покрай които минаваме, когато слънцето се показва - зеленото е още по-зелено, а водата искри.

 

 

 

 

Спираме в подножието на водопада Фоса(Fossá) - място за спиране има веднага след водопада като минете по моста от лявата страна. Не е голям паркинг, но няколко коли спират без проблем. То и няма много какво да се прави там, освен да се снима водопада - не става за разходки, нито за дълго съзерцаване. В днешния ден вятърът е още кротък и ни позволява да се порадваме на дъгите от водните капки, без да падат върху нас.

 

 

 

Нафоткахме се доволно и продължихме по пътя, а от другата страна на фиорда се виждаше Eiði, където бяхме вчера:

 

 

Посоката ни е към Tjørnuvík. Това е едно от най-уединените селца на Фарьорите, сгушено в дълбока долина. Има не повече от 55 къщи и красив черен плаж, където карат сърф през летните месеци - не че водата тогава е топла. 

На височината преди селцето има светофар, както и в селото в обратна посока. Дори да ви изглежда, че показва доста време и като да не работи, всъщност си работи, а чрез него пътят се регулира като еднопосочен. 

 

 

 

 

Когато приближавахме селцето, знаехме за светофара, но не знаехме, че ще е преди мястото, на което искаме да спрем. Точно около завоя под прав ъгъл преди наближаването на селото. Въпреки колебанието ни спряхме да снимаме с надеждата, че ще дойде и някоя друга кола след нас, която да спре на светофара и да тръгнем с нея, защото светофара остана назад. Вариант беше и някой да се върне пеша, но имахме късмет и докато снимаме, дойде един микробус. Ето какво виждахме от тази гледна точка - добре познатите ни от вчера Вещицата и Гигантът, но от другата страна:

 

 

 

 

Спускайки се по пътя, селото също се виждаше добре: 

 

 

В самото селище няма кой знае какво да се прави - както казах, има черен плаж, има и сърф, но нито едно от двете не ни беше в мераците. Поразходихме се между къщичките, надникнахме в затвореното кафене, проверихме как върви сушенето на рибата...

 

 

 

 

 

Слязох и до черния плаж:

 

 

 

 

В понеделник църквата очаквано не работи:

 

 

Според туристическата карта в селото, на следващата снимка има викингско гробище(коя съм аз, че да се съмнявам в това):

 

 

Около селцето има различни туристически пътеки, които ние не бяхме включили в плановете си. От едната се вижда селото от високо, другата отива до Саксун и не помня дали имаше и друга пътека.

Над самото селце са надвиснали планини, които през зимата дори не позволяват да се покаже слънцето там. 

Нямаше какво повече да правим там, изчакахме да светне зелено и газ нагоре по баира. Приятелките винаги са наблизо и е необходимо внимание, че не е ясно дали ще тръгнат по пътя или ще ходят да плуват:

 

 

 

Продължаваме към следващата набелязана цел - Саксун(Saksun) - малко селце с едва 11 жители, но разположено живописно край лагуна, която е била естествено пристанище дълги години, но след голяма буря и нанос от пясък е станала неизползваема за кораби и лодки. Сега е по-скоро атракция за хората, където два пъти дневно навлиза вода от Атлантическия океан при прилив.

По пътя за Саксун минахме покрай сладководно езеро, където рибари бяха нагазили в търсене на улов:

 

 

 

Наближавайки Саксун първото, което виждаме е бяла църква с тревен покрив:

 

 

Два паркинга има на пътя преди отклонението за църквата, а от другата страна на пътя има малък музей Dúvugarðar Saksun Heritage Farm - цена за вход 150д.крони, билети се купува от кафенето на входа. 

Много красива гледка има с постройките на фермата, където се суши овче месо и лагуната(гледката е след бариерата за вход, та само с билет може да ѝ се насладите:

 

 

Пейзажите наоколо са много красиви, а има и пътека, по която се стига до брега на Атлантика с около 2км ходене, но трябва да се предвиди кога ще е прилива, ако планирате да ходите. Ние нямахме план за тази разходка, понеже вчерашният ден "изяде" разни екстри и се налагаше да съкращаваме.

 

 

 

 

Тръгваме отново по пътя, а сега други приятелки не знаят коя им е лентата за движение и кой е с предимство: 

 

 

Шеговито ги показвам всички животинки по пътищата, но винаги трябва внимание, особено за рунтавите другарки, които неочаквано тръгват нанякъде. 

 

Следващата ни спирка е само от високо да видим  Kvívík - нямахме време за него. 

 

 

 

И за обяд пристигнахме в Vestmanna.

 

 

 

Паркирахме до  Vestmanna Tourist Centre.

Много хубав тур с лодка тръгва от тук, който води до скалите край града, където гнездят много птици. Турът ни беше силно препоръчан от преждебилите магеланци, но за съжаление ние не го направихме.  

В туристическия център има магазин за сувенири и ресторант, където предлагат местна храна.

А по пристанището си е шаренийка:

 

 

 

Следва... 

[Mary]

Времето напредва, а още не сме видяли една от топ-забеежителностите на Фарьорите - Плуващото езеро.

Напускаме Vestmanna и се отправяме през тунела към остов Вагар и по-точно към Miðvágur. 

Колата оставяме на пракинга срешу входа - да, има вход за езерото и то никак не щадящ - 200 датски крони на човек. Може да се плаща с карта и в брой.

 

Тук ще вметна малко предистория - предния ден нещо си чета из телефона и мяркам новина - "Трима човека изчезнаха на Фарьорите". Стана ми интересно какво се е случило и научихме, че един мексиканец и две корейки са изчезнали. Мексиканецът не е ясно къде точно е изчезнал, но е на Вагар, а двете млади корейки са изчезнали точно на скалите, където отиваме днес. Тази новина меко казано ни стресира, а в допълнение към ураганния вятър направи разходката ни доста по-кратка и още по-внимателна.

На касата попихах дали има някакви новини за тримата, но нямаше такива - все още не бяха намерени телата. Откакто се върнахме не съм търсила информация допълнително.

Защо го пиша това ли?! Да напомня още веднъж, че няма нито една снимка, която да струва живот! 

 

Започвам по същество сега. 

Ето картата, която висеше някъде около павилиона за билети. Вижда се, че в началото пътеката е само една, после се разклонява на няколко лъча. Ние не обходихме всички пътеки - нямаше смисъл в този вятър. Беше невъзможно да се доближиш до ръба на която и да било скала, освен ако не пълзиш лежешком, което ние не сме направили. Вятърът те подмества в момента, в който се опиташ да направиш крачка. Като дойде силен порив на вятъра или сядаш на земята, или заемаш скиорска стойка с присвити крака и с гръб към вятъра, за да не те бутне.

 

 

От мястото с разклоненията тръгнахме надясно и стигнахме до първата точка. Нагоре не ставаше за изправяне в цял ръст. После се върнахме и продължихме по средната пътека към скалите, но не стигнахме до крайната точка - точно там бяха изчезнали корейките. 

 

Пътеката е сравнително равна и много лесна за ходене. Отнема време, но не е изморително. В края има малко изкачване, но не е трудно. Лошото беше вятъра.

 

 

Ето и как изглежда пътеката в по-голямата си част:

 

 

Като споменах вече много пъти вятъра, ето какво става, като не си държиш добре облеклото. Запокити якето на стотина метра от собственичката му, но пене не беше във водата:

 

 

 

Стигнахме до Trælanípa - скалите на робите. От това място преди много години са хвърляли в океана болните и немощни роби...

 

 

Не знам дали от снимките може да се види колко е бурен и океана:

 

 

 

 

Това трябва да е плуващото/висящото езеро(Sørvágsvatn) в океана, но беше изключено да се приближа повече към ръба на скалите и да направя по-хубави снимки:

 

 

 

 

Колкото - толкова. Видхме го, надуха ни и заприпкахме надолу по склона.А океанът блъска вълните в скалите неудържимо.

 

 

 

 

Долу също доста духаше, а на скалите всяко пристъпване накриво не е желателно. Затова се скрихме под едни по-ниски скали и от там направихме малко снимки за спомен в другата посока:

 

 

Не направихме дори опит да видим водопада Bøsdalafossur - твъъъърде силен беше вятърът. Помотахме се още малко по скалите и закрачихме обратно - наполовина доволни, че видяхме каквото искахме, но някак условията не позволиха много да се насладим на гледките. Връщането го взехме доста по-бързо с вятър в гърба.

 

За приятелките няма лошо време, кожухчетата им топлят, те са ниско до земята и яденето продължава:

 

 

Отвреме-навреме се обръщах назад да видя как изглежда езерото при снижаването на слънцето, защото бях прочела, че е хубаво при изгрев и при залез. Бива си я гледката, но намаше шанс в този вятър да чакаме залез. И по снимката на езерото си личи вятърът, който духа наудържимо.

 

 

 Едно самолетче ни напомни, че скоро и ние ще видим езерото от високо на път към дома.

 

 

Последна снимка на езерото в контражур вече:

 

 

По пътя към паркинга се виждаше още една забележителност, която пропуснахме - Trøllkonufingur  - Трьолконуфингур се превежда като Пръстът на жената трол. Острият камък се издига на 313 метра от морето. Само 11 човека са изкачили тази скала.

Пръсти, тролове, какво мислите че следва?! Легенда разбира се.

Легендата разказва, че Трьолконуфингур е пръстът на вещица/трола, дошла да хвърли Фарьорските острови в Исландия. Когато тя стигнала до морето южно от Вагар, слънцето изгряло и тя се превърнала в камък и паднала в океана. Тя била толкова голяма, че когато стигнала дъното на морето, задната част на главата ѝ и пръстът ѝ били над повърхността. Задната част на главата ѝ е остров Колтур, а пръстът е Трьолконуфингур.

За да се стигне до вюпойнта се паркира в Sandavágur и после има 1,4 км в посока(това го знам само теоретично, че не отидохме до там).

 

 

 

Последната ни спирка в този ден беше в Sandavágur до симпатичната църква Sandavágs Kirkja. До църквата има паркинг. Вече не работеше, но я снимахме поне отвън. За съжаление от едната страна имаше скеле за ремонт, което криво-ляво изтрих.

 

 

Върнахме се в къщата ни доволни и от този ден, но беше време да стягаме дисагите.

 

Следва... 

[Mary]

Ден последен от пътуването ни до Фарьорите.

Ставаме рано, оправяме багажа, товарим го в колата, освобождаваме апартамента и отиваме за разгледаме поне малко столицата, за която не ни стигна време в другите дни. Започваме да ровим за паркинг - прочели сме, че на повечето има някакво безплатно време за паркиране, но се различава в зависимост от самия паркинг.

Ние избрахме този паркинг. За отбелязване е, че е разделен на две части с два знака за паркиране - на едната част има безплатно два часа, на другата част има безплатни 8 часа. Ние доста рано паркирахме, но въпреки това в частта за повечето часове имаше съвсем малко свободни места, а на този за 2 часа безплатно всичко беше свободно. Часовете се отбелязват на "часовник", поставен на предното стъкло на колата. Всеки сам си отбелязва часа. 

Из стария град видяхме значи и за по-кратко безплатно паркиране - 20-30 минути. И понеже не сме плащали за паркирането, не знам цените какви са.

 

 

Нямахме много време, но направихме едно бързо разглеждане на старата част на Tórshavn. Там също има много стари запазени къщи. На доста места има табели да не се безспокоят местните жители и да не се наднича през прозорците им. Стараехме се да не притесняваме никого, а рано сутринта и хора нямаше.

Хайде да покажа и снимки:

 

 

 

Пристанището и доста голямо.

 

 

И тук е пълно с къщи, които изглеждат като декор за филм:

 

 

 

 

 

 

Личи си, че живеят хора, а не са декори, но са наистина много симпатични:

 

 

Някои много оригинални пощенски кутии видяхме, снимала съм ето тази - пощата е като къщичка, а живущите са като китове:

 

 

Една кръчма в старинен стил(затворено е толкова рано):

 

 

Парламента - един от най-старите в света и все още действащ:

 

 

Министерство на финансите:

 

         

 

Пристанището от другата страна:

 

 

Църквата:

 

 

И стана 9 часа, когато отвориха първите кафенета:

 

          

 

Снимала съм цените в едно от тях:

 

 

След като изпихме по кафе, беше време да тръгнем към летището. Последен път през подводния тунел:

 

 

Трябваше да заредим колата, да я върнем и да си чакаме самолета. Както обикновено отидохме два часа преди полета, но е напълно излишно - дори отварят за полета един час преди него. Повъртяхме се из безмитния магазин - цените на сувенирите в него са като на другите места. Цените на алкохола предполагам са по-ниски, защото при идването доста хора си купиха от там. Ето две снимки с най-ниските цени, които видях на уиски и на вино - 169 и 55 крони(около 44 лв и 14 лв):

 

 

 

Първи полет, с който казваме довиждане на Фарьорите(този път летим през Копенхаген):

 

 

 

И вече сме около Копенхаген:

 

 

Кратък престой и втори полет към Амстердам:

 

 

Там имахме цяла нощ престой, затова си взехме хотел - евтин, близо до летището и с безплатен шатъл до/от хотела. Повече от една нощувка лично аз трудно биз издържала в такъв хотел, но за целта ни ставаше. Сутринта си хванахме шатъла и след десетина минути бяхме на летището. А там едно спокойно, едно лежерно, народ няма, всички нас чакат. Защо ли?! 

 

 

Ей такова табло като видя и всичко ми се обръща. За щастие този път не ни засягаше - България Еър си летяха.

Имахме време за кафе в празните кафенета:

 

 

И с огромно удоволствие видяхме, че самолетът ни вече е тук:

 

 

Довиждане, Нидерландия:

 

 

Здравей, България:

 

 

 

Това беше всичко за краткото ни, но наситено с много красота пътуване! 

Благодаря за прекрасното шофиране на @Цвете и за чудесната компания на @desislavna и @Ивайла!    

Сигурно има моменти, които съм пропуснала да разкажа и покажа, но основното споделих с вас. Надявам се освен за наш си спомен, написаното да е полезно и за други пътуващи към тази дестинация.

 

Край! 

 

ПП Темата винаги е отворина за въпроси и мнения.

[Цвете]

@Mary❤️. Благодаря, че описа прекрасното ни пътуване! Едно от най-красивите ми!

Единствено необяснимо за мен остана какво работят местните. Живеят в разни изолирани села, в  големи къщи,  почти не се мяркат навън. Знам за риболовът, за овцете - сами се гледат….

Да кажа две думи за шофирането. Абсолютно спокойно, с малък трафик. Щом можех да гледам красотите  около пътя спокойно, показателно е. Еднопосочните тунели ме притесняваха, но се оказа напразно. 
Бях чела преди да отидем, че може въобще да не срещнеш кола. Е, това явно се е променило, защото макар и слаб, трафик си има.

Планирайте Фарьорите, едно от най- красивите кътчета на света! 

 

[Zdravko Nestorov]

Благодаря ти за страхотния разказ, @Mary. Изкарали сте си страхотно!!! 🙂 Благодарение на вас мили дами и твоят прекрасен разказ, @Mary, и ние се престрашихме да отидем до това вълшебно място (пустото стигане до там е проблемът 😄) и както писах и в другата тема, тези острови станаха една от най-любимите ни с @Madlen Ivanova дестинации... И заедно с това сбъднахме и една наша мечта, която се породи обикаляйки Исландия, опитахме да сбъднем в Нова Зеландия, ама пустите цени ни спряха, но се случи на Фарьорските Острови, а именно да обикаляме с кемпер!!!

 

Благодарим ви отново, дами! Малко или много, благодарение на вашето приключение и ние успяхме да видим красотите на това вълшебно място!!

Бъдете здрави и не спирайте да приключенствате заедно - изглеждате като много яка групичка от тези разкази!!!!

 

П.С. За нас също остава мистерия какво точно работят местните и как успяват с този толкова висок стандарт. Няколкото туриста, с които се заговорихме (те не са много по това време на годината), от различни точки по света, само затвърдиха, че не само за нас е скъпо (от България сме, това си е по подразбиране), ама и за тях 😄

[Mary]

преди 7 часа, Zdravko Nestorov каза:

тези острови станаха една от най-любимите ни

И за нас тези острови останаха завинаги в съзнанието ни и са една от любимите ми дестинации.

Бих се върнала там с огромно удоволствие. 

Благодаря ти за хубавите думи, винаги се радвам да съм подтикнала някой за пътуване или пък да съм помогнала поне малко.