Малко френско бягство с тръгване от Лион

[Яничка]

Тъй като се наложи да анулираме пътуване до Китай по неприятен повод, в последствие взех билети до Лион, за да разгледаме Бургундия. Така по същото време, по което трябваше да имаме вътрешни полети в Китай, излетяхме за Франция.

 

Регионът е познат на ценителите на вино, но ние като пълни трезвеници, се фокусирахме върху китните френски селца. Получи се чудесно съчетание на природни гледки с елементи на градски туризъм и любимите на всички half-timbered houses. Да не забравяме, че районът е популярен за кулинарен туризъм 🙂 

 

Ден 1:

Летяхме до Лион с Wizz Air. На отиване самолетът беше пълен с мургави събратя. Аз нямах късмет и бях приклещена на седалка точно до тях. Мъжът ми обаче се падна до португалци, които дори се оказали фенове на същия футболен отбор, та заформили сладка приказка...

Взехме кола от Budget. Има shuttle, който спира точно пред терминала.  Wizz Air кацат и излитат от Т1 на летище Lyon–Saint Exupéry. След няколко спирки стигнахме до офиса на Budget.

 

Бяхме само двамата с мъжа ми и бяхме взели най-малкия клас, но ни ъпгрейднаха:

 

Тол таксите във Франция не са малки. Същото потвърди и ViaMichelin. Където беше възможно и не удължаваше пътя с много, мъжът ми избираше пътища без тол такси. Така пък минахме през красивия френски прованс с приятни къщички, които имаха красиви дворчета с цветя и грижливо оформени храсти. Напълнихме очите с гледки.

Скоро пристигнахме в първия ни хотел и се тропясахме 🙂

 

Ден 2:

 

Природа, Beaufort и Анси

 

След закуска денят ни започна с Belvédère de la cabine téléphonique insolite - много красиво място с гледка към езерото Roseland. Някой някога е домъкнал класическа английска телефонна кабина тук и това се е превърнало в главната атракция. С изненада гледахме как хората се снимат повече с/пред кабината, отколкото да се наслаждават на природата. Паркирахме на Refuge du Plan de la Lai и от там се върви макс. 20-30 мин. до езерото. Гледките са планински и изключително приятни за окото:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това чудесно начало на пътуването се отправихме към Анси, наричан още "Венеция на Френските Алпи". Градът е очарователен със своите канали и мостове и също така много туристически. 

По пътя се отбихме през Beaufort - малко, но много китно градче, чисто и красиво поддържано, с няколко приятни заведения, пълни с туристи и много, много цветя. Оставихме колата на паркинг до реката, който беше платен през лятото, но безплатен през септември. На този, както и много други паркинги по време на това пътуване, виждахме знака на изключително удобния арр EasyPark, който сме ползвали многократно предимно в Италия и ни е спестявал досадното плащане на машинки с монети и ни е давал удобството да удължаваме/намаляваме престоя без да се връщаме до самия паркинг:

 

На главната улица намерихме прекрасна пекарна и хапнахме на пейките до реката. А градчето е приказно!

 

 

 

 

 

Тъй като в Анси паркингите са скъпи, мъжът ми беше набелязал този безплатен. Мястото беше много удобно, от тук беше само 15 мин. пеша до Palais de I'Île - най-популярното в Анси. Сградата е с интересна история - през годините е била затвор, съд и административен център. Най-старата и част датира от ХII век. Хареса ни и през деня, и привечер, когато се върнахме и я намерихме красиво осветена:

 

 

 

По рано през деня се чух с моя близка приятелка от Страсбург, която ни заръча да опитаме шоколада, с който Анси бил известен и също така ни каза, че днес е ден на отворени врати във Франция. Първата заръка изпълнихме незабавно в магазин на Monoprix:

 

А докато се наслаждавахме на бившия затвор, забелязахме опашка пред входа - да, ден на отворените врати 🙂 Интересът към сградата беше голям, имаше доста посетители, но помещенията бяха празни и предимно имаше табели с информация. Иначе на който му е интересно, в редовни дни входната такса е 6€.

Наоколо е пълно с уютни заведения и много, много цветя:

 

 

 

 

Докато се мотаехме безцелно из Анси, от една витрина ни намигна Луи дьо Финес - ех, какъв прекрасен спомен от детството ми 🙂

 

 

От толкова ходене бяхме озверели от глад и за вечеря букнахме IT - Italian Trattoria Annecy  през The Fork app - вкусна италианска кухня на удобна локация.

 

Следва...

[Otnesen]

преди 8 часа, Яничка каза:

Регионът е познат на ценителите на вино, но ние като пълни трезвеници,

Е тук ме изгуби и спрях да чета.....😁 ....гледам само снимките,които са прекрасни....

[Роми]

преди 25 минути , Otnesen каза:

Е тук ме изгуби и спрях да чета.....😁 ....гледам само снимките,които са прекрасни....

Ако като мен обичаш виното, може да пробваш от Лион да поскиташ и в Божоле. Още по-близо до там е от Бургундия и също е прекрасна възможност за вино, изби, замъци.  А и наближава отварянето на новото божоле. Много светли спомени (ако може да се нарекат точно спомени ) имам от две отваряния на сезоните на божолето.

[Яничка]

Ден 3:

 

Днес след закуска се насочихме право към град Beaune, за да видим място, което като го видях на снимка, веднага го пиннах в съзнанието си - Hôtel-Dieu Museum - Hospices de Beaune. Иво отново беше набелязал много удобен безплатен паркинг на пешеходно разстояние от центъра на града. До него пък се намира местният Lidl. Хосписът е най-популярната и посещавана забележителносст в Beaune. И има защо - покривът му е изключителен, а сградата изглежда перфектно поддържана. Всъщност в нея се е помещавала болница за бедни. Входът е 12€. Тук може да се букне онлайн, за да се спести чакане на опашка в силен сезон, а в слаб сезон, както сега през септември, направо отидохме на място.

 

Хосписът отвън, преди да се влезе в дворната част:

 

И откъм двора, достъпно само за посетители:

 

 

 

 

Помещенията вътре ме оставиха с приятното чувство, че са полагали много грижи за пациентите:

 

 

На пешеходно разстояние от тук е Basilica of Our Lady:

 

Газ-газ-газ и след малко повече от половин час бяхме в Дижон, известен най-вече с дижонската горчица, но и като бивша столица на херцогство Бургундия. Градът се разглежда пешеходно. За целта оставихме колата на този платен паркинг в центъра, от тук всички забележителности бяха на близо. Дижон е чудесен за ценителите на half-timbered houses. Още на Rue Verrerie ги видяхме, а после на централния площад Pl. François Rude, както и по уличките.

 

Тази вероятно е френската резиденция на популярен български DJ 🙂

 

 

 

 

 

 

 

Тук и да искаш да пропуснеш някой интересен обект, няма как да се случи, ако следваш пътеката със стрелките, на които има изобразени сови:

 

 

Като един романтичен представител на своята зодия, не пропуснах да се отбия до La Chouette - вярва се, че ако отправиш желание към совата, то ще се сбъдне.  Аз си пожелах нещо важно, а Иво си пожела... неговият любим отбор да станат шампиони 🤣

 

 

Hôtel Aubriot, който се намира на Rue des Forges, е с красива фасада, но за съжаление не е публично достъпен:

 

 

 

 

Въобще градът е с поддържани стари сгради и разходката тук е приятна, дори и в дъждовно време, както днес.

 

 

 

 

И понеже да пътешестваш е трудно и изморително, се отбихве в Cafe Hugo, където десертите са не само фотогенични 🙂

 

 

Следва...

[Яничка]

Ден 4:

 

По принцип за този ден бяхме предвидили още китни френски селца, но прогнозата за време не беше на наша страна. За да избягаме от дъжда, се отдадохме на градски туризъм в Лион.

Тъй като колата щеше само да ни пречи в града, а и паркингите са скъпи, Иво намери чудесен вариант - безплатен паркинг, от който метро и автобуси са на пешеходно разстояние. Купуваш си билет за градския транспорт от машинката при паркинга и на излизане този билет осигурява безплатно паркиране. Ние си взехме дневен билет, обикаляхме цял ден из града и с дневния pass излязохме от паркинга. Важно е само преди влизане да се убедите, че има свободни паркоместа, защото иначе при излизане таксуват. В града има още няколко подобни паркинга, но пробвахме първо с този, защото е малко по-отдалечен и имаше по-голяма вероятност да има свободни места. 

Първата ни спирка в Лион беше арт спирка - Croix-Rousse - квартал с графити и street art. До тук се стига със "С" линия на метрото, което само по себе си е интересно изживяване.

 

Фасада изцяло изрисувана:

 

Шарени стълби. Мрем за шаренко 🙂

 

И още цветни фасади:

 

Въобще из квартала може доста да се помотаеш, като си набележиш предварително локации. 

 

Продължихме разходката из друг квартал - Confluence neighbourhood, където преобладава нестандартна архитектура. Сградите са различни и екстравагантни и аз изключително много се забавлявах да се мотаем тук 🙂

 

 

 

 

Жилищна сграда:

 

 

Минахме покрай детската градина - дори тя беше със смахната архитектура 🤣

 

Фасадата на Opera National de Lyon - бях гледала снимки отвътре и изглеждаше доста красиво. Имахме време да я видим само отвън:

 

 

За обяд букнахме Mos Pub Mercière - Brasserie & Bar през The Fork app-a. Кухнята е приятна, а персоналът много любезен. 

 

Нямаше как да не отделим специално внимание на трабулите на Лион - мрежа от тайни тунели между някои сгради, които свързват улици. На снимка не са впечатляващи, но на място ми стана много интересно. Повечето от тях са част от жилищни сгради и е необходимо да се пази тишина. Бяхме набелязали няколко, обаче те се оказаха затворени по различни причини, но GoogleMaps ни помогна да намерим Traboules близо до нас.

 

 

 

Лесно се разпознават по този знак на сградата отвън:

 

В Лион има още приятни места, но това пътуване беше посветено повече на френската провинция.

В шеги и закачки дойде време да връщаме возилото и да хващаме вечерния полет за София.

 

Чао Лион, до следващия път 😇