дневник Китай 2025- като две песъчинки в море от милиард и половина потомци на Жълтия дракон

[stotan]

   Китай беше в списъка ми с желани дестинации от 2017, когато в youtube ми попадна видео как самолети летят през Heaven’s Gate в Tianmen Mountain и как прожектират чупене на прозрачните платформи. В 2020 мислех да го посетим, но реших, че не е подходящ за първо самостоятелно пътуване в Азия, и избрах Тайланд и Камбоджа. И по- добре- развихрилият се ковид щеше да провали пътуването, докато все пак успяхме да осъществим Тайланд и Камбоджа на косъм. Прибрахме се на 03.03.2020 и след 10 дни започна локдаунът.

   След като за тази година отпаднаха визите за Китай, реших, че моментът е настъпил.

   За организацията много ми помогнаха пътеписите на @Mary и @lyusi и отговорите на живо на многобройните ми въпроси на срещите на магеланци.

 

   Полети:

Qatar Airways                                                                      София- Доха- Пекин

                                                                                               Пекин- Доха- София

China Southern                                                                   Beijing- Xian

China Eastern                                                                      Xian- Guilin

China Southern- изпълнен от Sichuan Airlines           Kunming- Chongqing

Air China                                                                              Zhangjiajie- Beijing

 

   Всички полети излитаха и кацаха на време с изключение на сагата Пекин- Доха.

 

   Влакове

               Guilin- Kunming

               Chongqing- Wulong

               Wulong- Chongqing

 

   За вътрешните полети и за влаковете билетите бяха закупени от trip.com.

   За вътрешните полети билетите бяха по-евтини 2 месеца преди полетите. Тогава ги купих.

  За влаковете 2 месеца преди пускане на билетите (т.е. 4 месеца преди датата на пътуване) всеки ден проверявах какви билети и за кои влакове има шанс да останат. Бях си направила таблица и установих, че вероятността да получа билети за желания от мен влак Guilin- Kunming е малка. Може предишния ден да се върнат билети, но не желаех да рискувам. Затова 2 месеца преди датата на пътуване поръчах билети за по- късен влак. Освен това видях, че първо свършват билетите за бизнес класа, после евтините и най- голяма е вероятността за билети за първа класа. Билетите и за трите влака за първа класа получих в момента на пускането им (2 седмици) преди пътуването.

 

 

   Хотели

1 нощувка в Пекин- Mumian Beijing Daxing International Airport

3 нощувки в Xian- Crowne Plaza Xi'an Weiyang by IHG

2 нощувки в Yangshuo- Yangshuo River View Hotel

3 нощувки в Kunming- Cachet Boutique Kunming Artime

1 нощувка в Chongqing- Bloom Boutique Hotel

2 нощувки във Wulong- Muxi Hotel (Wulong Railway Station)

3 нощувки в Zhangjiajie- Zhangjiajie Wangyi Inn

3 нощувки в Пекин- Park Plaza Beijing Wangfujing- не сме спали в хотела, защото беше overbooked и ни настаниха в съседния Regent на същата цена.

 Всички хотели бяха добри.

 

   Е-sim

Закупен от trip.com. Много сме доволни. Нямаше нужда от VPN, макар че бяхме закупили за всеки случай. Работеше всичко- Viber, WhatsApp, Google и т.н.

 

   Нямахме преходник за контактите (в бързината бяхме забравили), но в хотелите предлагаха. В такситата също можеше да се зареди GSM. Във влаковете има нужда от преходник, но веднъж ни се наложи да зареждаме GSM, помолихме жената, която отговаряше за обслужването на вагона, и тя ни даде.

 

   Макар че миналата година наистина катарците возеха с автобуси от самолета до летището, този път бяхме на ръкав за всички полети с тях.

   Имахме 7 часа до полета за Пекин и случайно видях на boarding pass-а, че мога да посетя Silver Lounge, понеже съм Silver Member. При връщането ни от Сингапур стюардът дойде да ми каже, че току- що съм станала Silver Member и да ми даде информация за полета, която вече знаех. Тогава ми се видя смешно. После разбрах, че съм събрала определен брой qpoints за една година, затова... Та издирихме къде е въпросният lounge. @Stotan Driver го питаха дали е с мен и го пуснаха, защото съм имала право на един гост. Вътре е много уютно, с удобни места за сядане и за спане. Има шведска маса, доста разнообразна със салати, ястия, десерти, плодове, отделно бюфет с кексчета, чай, кафе. На мен много ми хареса една крем супа с моркови и кокос с крутони. Silver Member имат право 2 пъти годишно да посещават безплатно Lounge-a (Е, колко да е безплатно при тия цени на самолетните билети). Няма ограничение на време. Има интернет. Има няколко табла с информация за полетите. Ние бяхме малко като в небрано лозе, защото досега не бяхме идвали тук. Затова и не смеех да правя снимки.

   Само първата е моя.

 

 

 

   На всички полети с катарците идваха стюардеси да ми кажат, ако имам нужда от нещо, да им се обадя, били supervisor.

   Когато се развидели и вече летяхме над Китай, пейзажът беше планини и пясъци, пустош и пустини. И така до Пекин.

  В самолета @Stotan Driver обърна, без да иска, един сок, бутна моя и ми го изля в ръкава. Почувствах се като преоблечената принцеса от приказката, дето си сипвала храна в ръкавите. 😉

   В Пекин кацнахме с половин час по- рано. Имиграционните и митницата ни отнеха около час.

   Хотелът ни беше на самото летище и е като библиотека.

 

 

 

 

   Избрахме го, защото два дни по- късно имахме ранен полет.  Опитахме се да се чекираме за полета на 08.09. с China Southern, но не успяхме. До рецепцията в хотела имаше машина за чекиране, но и там не успяхме. Разбрахме, че чекирането е 24 ч. по- рано, а не 48.

    В хотела в тоалетната капакът се вдигаше сам и имаше светещи бутончета по нея. Гледахме го като аборигени.

 

    Ден 1- в Пекин

    Сутринта успешно се чекирахме на машината, като просто си сложихме паспортите.

   Точно преди седмица успях да взема билети за Забранения град и то за неделя. Влязох в 15 ч. българско време и стана веднага. Решихме да пропуснем площада Тиенанмън и направо да посетим Забранения град. От летището трябваше да хванем влак до станция Caoqiao на метрото. Пробвахме се да си вземем билети от машините. Взеха ни 70 юана за двамата, но машината изписа, че имало грешка, и не получихме билети. Втори опит- платихме с картата на гише, защото Alipay ни искаше някакъв код (после се оказва, че ние не сме го вкарали този код и от следващия ден вече плащахме с Alipay) и най- после имахме билети за влака. Двойно взетата сума ни я върнаха в картата в София.

    Имаше пропускателен пункт още на улицата до Забранения град и опашка. Докато чакахме, един баща ме помоли да кажа ”Hi” на 4-5 годишното му детенце, но когато го направих, то се скри срамежливо на рамото му. От пункта до входа на Забранения град са поне 10 минути пеш. След дългото размотаване с билетите за влака и за метрото и опашката най- после стигнахме в Забранения град в 10:30, при положение, че тръгнахме в 7:30. Няма да се спирам подробно на Забранения град- описан е от достатъчно магеланци.

 

 

 

   Посетихме Nine Dragon Wall

 

 

Treasure Gallery,

Gallery of Time

 

 

 

 

    Hall of Literary Brilliancy.

   След обяд се качихме до върха в Jingshan Park, рекламиран като the best viewpoint to Forbidden City. По пътя се натъкнахме на някаква агитка, която бодро пееше песни (може би революционни по звученето). Събрала се беше доста публика, която въодушевено пееше с групата.

 

 

 

 

 

 

   На връщане към станцията на метрото на улицата от другата страна на Забранения град отново имаше пропускателен пункт с проверка на паспорти. С една дума не можеш да минеш край Забранения град, ако не си покажеш паспорта.

 

 

[stotan]

Ден 2

     Въпреки че знаехме новите правила за power banks в самолетите в Китай, @Stotan Driver реши да се пробва с една стара, малко дефектна. Е, взеха му я, защото нямала китайски сертификат. По принцип ги пазят 7 дни и ако се върнеш в рамките на една седмица, може да си я получиш. Може и да си я изпратиш по пощата. Нашата си остана в Китай.

      Явно съм била взела билети с храна от China Southern за полета до Xian, защото получихме храна, а не дадоха на всички пътници.

     За пръв път успяхме да използваме Alipay, като си поръчахме Didi от летището до хотела. Доволни от успеха си с Alipay, се возехме в таксито и някъде по средата на пътя попитах @Stotan Driver къде му е чантичката. „Тук.“- каза той. „Къде е това тук?“ Започна едно търсене. Чантичката с паспорта му, всички кредитни карти, юани и документи я нямаше! Изправи ми се косата! Изглежда я беше забравил в тоалетната на летището. Шофьорът поназнайваше английски и схвана ситуацията. Върнахме се обратно 20 км. Шофьорът слезе със @Stotan Driver, за да му помогне, ако трябва, с китайския. Стоях на тръни в колата. Успокоявах се, че в Китай е пълно с камери, а на летището сигурно бяха доста. След десетина минути се върнаха. @Stotan Driver гордо носеше чантичката. Служителят в тоалетната видял чантичката и веднага заключил кабинката.

      Най- после пристигнахме в хотела.

 

 

 

   

      Хотелът е хубав. Но в google maps и в booking.com е на грешно място. Намира се на северната част на втория ринг, а не на южната. Единствено в trip.com е даден на правилното място.

      Докато пътувахме от летището, а и в другите градове, в които бяхме, ни впечатлиха огромните комплекси от тридесетина етажни блокове- паралелепипеди, сивкави грамади без украси, потискащи най- вече, когато не ги огрява слънце. От самолет малко ми наподобяваха на надробни камъни. Но като се замисли човек, къде да ги настаниш милиард и половина китайци... 🤔

 

 

 

     Настанихме се и веднага тръгнахме с Didi към Теракотената армия. Имаше страшно много хора, но въпреки това ми хареса- едно особено усещане за човешката преходност, като ги гледаш тези войници как стоят от 2000 години, вперили поглед във вечността, и ще продължат мълчаливо да се взират напред и след като нас вече няма да ни има... All we are is dust in the wind, както пееха „Канзас“.

 

 

 

 

 

 

 

И от музея

 

 

Ден 3

   Не можах да се справя с логистиката за един ден да посетим Longmen Grottoes и манастирът Шаолин и взех тур от Xian до там през www.getyourguide.com с изпълнител Joy China Tours.

   В 6:30 в хотела ни дойде шофьор, за да ни закара до северната гара на Xian. За да стане това, е необходимо хотелът да се намира в границите на втория ринг на Xian. Имахме купени билети от фирмата за влак до гара Luoyang Longmen.

    На гарата, за да те пуснат на перона на твоя влак, проверяват само лична карта или паспорт. Изобщо без паспорт в Китай не можеш почти никъде да влезеш- и за забележителностите често ти проверяват паспорта, а не билета. За да излезеш от крайната си гара, проверка на паспорт. Чрез Alipay те знаят какво плащаш, а местните си купуваха дори бутилка вода с GSM. Малко на Big Brother прилича.

    Нашите паспорти не се прочетоха на машината за перона. Времето течеше, ние нямахме истински билети, но се успокоявахме, защото зад нас имаше опашка от 15-тина души с чужди паспорти със същия проблем. Точно 10 минути преди тръгването на влака дойде служителка и оправи проблема. Влакът взе разстоянието от 380 км за час и половина.

    На гарата ни чакаше нашият гид Лили с кола с шофьорка. Първо посетихме Longmen Grottoes-  „Пещерите на Драконовата порта“ (long- дракон, men- порта, врата, а не, както си мислех за мой срам, „дълги, високи хора“ заради големите статуи.) В приблизително 1400 пещери има 100 000 статуи, някои от които са само 25 мм, докато най-голямата статуя на Буда е висока 17 м. Пещерите са един от малкото оцелели шедьоври на будистката скална резба в Китай. Започнати са от майстори от династията Северна Вей, след като столицата се премества тук от Datong през 494 г. сл. Хр. През следващите два века повече от 100 000 изображения и статуи на Буда и неговите ученици се появяват върху над един километър дълга варовикова скална стена по поречието на река Yi.

     Мястото е подложено на значителен вандализъм на няколко етапа от историята си. Основни артефакти са премахнати от западни колекционери и ловци на сувенири в началото на 20-ти век. Главите на много статуи са унищожени по време на Културната революция. Съобщава се, че експонати от пещерите са изложени в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, музея „Нелсън-Аткинс“ в Канзас Сити, Мисури и Националния музей в Токио.

 

 

 

 

 

 

    Има много стълби, много туристи- почти само китайци. След като се разгледат основните пещери, се пресича реката по мост и се разкрива гледка към големия Буда през реката. До входа се връщаш с електрическо влакче (shuttle).

 

 

     След обяд стигнахме до манастира Шаолин, където имахме билети за конг- фу шоу от 14 ч. Лили ни каза, че има две такива през деня, първото е в 11 ч., за което нямаше да можем да стигнем.

 

     В 14 ч. влязохме в залата и се качихме на балкона, защото долу вече беше пълно. Седнахме на първия ред, скоро всички места се заеха. Шоуто започна с един възрастен мъж, който демонстрира калиграфско писане.

 

     Кунг- фу демонстрацията  се изпълняваше от ученици от частно училище според Лили. Пак според нея в района имало 50 такива училища.

 

Стил "Пияният майстор"

 

 

   Публиката се забавляваше много, когато извикаха трима души от залата по желание да повтарят движения след младежите на сцената, защото бяха доста непохватни. Излязоха момиче и двама мъже. Мъжете обаче успяха да направят колело и публиката ги аплодира.

 

 

   След шоуто разгледахме самия манастир.

 

 

 

 

Гората на пагодите, където са погребани монасите от манастира.

 

 

   При павилиона на червения сняг Лили ни разказа легенда за името му. Младеж искал да е ученик на Буда, но тъй като баща му бил таоист, Буда не го приел. Младежът не се отказал и следвал Буда навсякъде. Буда продължавал да не го приема. Една нощ Буда пренощувал в павилиона в Шаолин. На сутринта всичко било засипано със сняг. Буда излязъл и видял, че младежът зъзне отвън. Казал му, че ще го приеме за ученик, когато снегът стане червен. Младежът си срязал ръката и снегът станал червен от кръвта му. Тогава Буда най- после го взел за ученик.

    В 17:30 бяхме на гарата. Докато чакахме влака, една жена плаши със @Stotan Driver хлапето си. Тъй като бяхме единствените европейци, явно бяхме много страшни. 😄

    Наблюдавахме следната сцена- чистачка, чистеща с машина, явно шеф на чистачите, се скара на двама подчинени. Те започнаха да чистят нещо под една пейка първо с четка, а после със стъргалка! Тя мина на два пъти да ги провери. Не мога да си представя такова нещо в България.

     На перона светеха табели кой вагон къде ще спре. G1843 e влакът, 12 е вагонът.

 

   В Xian шофьорът ни върна е хотела в 21 ч. 

[stotan]

Ден 4

     Успяхме да се чекираме за полета на 11.09. до Guilin с China Eastern, но поотделно. Предложи ни само 3 места на различни редове не до прозорец.

   Денят беше определен за разглеждане на Xian. Започнахме с Bell Tower. Викнахме си Didi. Макар че бях изтеглила карти на метрото в Пекин, Xian, Kunming и Chongqing, ползвахме метро единствено в Пекин. Didi е толкова удобно и цената е наполовина на цената на такси в София. Картата в Didi е най- подробна и точна, стига да си сигурен къде точно отиваш. Има си английска версия. След като си избереш кола от списък с налични, освен номера на колата и цвета ù, почти винаги се появява снимка на шофьора. Първите пъти, когато ползвахме Didi, настоявах да платим преди да слезем, но постепенно свикнах, че това не е необходимо. Щом стигнеш до целта, просто слизаш и след някакво време получаваш сметката (една шофьорка ми я прати след 2 часа). Ако се захласнеш и забравиш да платиш (имах такъв случай- платих след 4 часа), не можеш да извикаш друго Didi, докато не платиш.

    Bell Tower е построена през 1384 г. по време на ранната династия Мин на около един километър от сегашното си местоположение. По това време това място било точно срещу северната и южната градски порти и било центърът на града. С разширяването на града центърът постепенно се преместил на изток. През 1582 г. било наредено кулата да бъде преместена на сегашното място. Конструкцията на вътрешната структура е изцяло оригинална, така че цената не била голяма и проектът бил бърз. Но цялостното преместване на такава огромна сграда преди повече от 600 години е рядкост в историята на световната архитектура.

   През 1740 г. губернаторът Джан Вей наредил да бъде ремонтирана, но установил, че звукът на камбаната, която била окачена вътре, навън е слаб и затова я преместили отвън.

    Кулата била използвана главно за отчитане на времето и съобщаване на новини в древността.

    На 10 октомври 1939 г. Bell Tower е бомбардирана от японски самолети и е сериозно повредена. По- късно е ремонтирана.

 

 

 

    Качихме се и в Bell Tower, и в Drum Tower. Двете са на пешеходно разстояние една от друга.

    Drum Tower е издигната през 1380 г. За разлика от Bell Tower, където камбаната биела на разсъмване, удряли барабана по залез слънце, за да обявят края на деня.

 

 

 

 

 

     Продължихме пеш по улица „Хуеймин“- известна улица със заведения и магазинчета в мюсюлманския квартал. Продавачите предлагаха разнообразие от храни като кебапчета от агнешко и говеждо месо. Може би щеше да е по- добре да бяхме хапнали там. 🤔

 

     След известно лутане открихме входа на голямата джамия на Сиан.

 

   Джамията е построена през 742 г. по време на династията Тан, когато в града имало значителни търговски и занаятчийски общности от днешна Западна Азия. Тогавашният император издал указ, че трябва да се построи място за поклонение на мюсюлманската общност. Днешният си вид придобива основно през 1384 г. Действаща е и има повече от 20 сгради в петте си двора.

   Като цяло джамията, подобно на повечето китайски джамии, съчетава традиционна китайска архитектурна форма с ислямска функционалност, но за разлика от повечето сгради, които следват ос север-юг, джамията е ориентирана на запад в посока Мека.

     Много интересно място, имаше доста мюсюлмани от бившите съветски републики.

 

 

 

 

 

 

Единственото място, където не пускат немюсюлмани, е молитвената зала.

 

 

    С Didi стигнахме до Giant Wild Goose Pagoda. Преди да я посетим, макар че беше вече доста късно за обяд, обядвахме това нещо, което най- вероятно беше причина за моите стомашни проблеми на другата сутрин, а по- късно и за тези на Гошо. А може да е бил и някой вирус.

 

     Giant Wild Goose Pagoda  е построена около 652 г. Намира се в храмовия комплекс Da Ci'en. Името ù произлиза от следната легенда. Имало два клона будисти, като за единия от тях яденето на месо не било табу. Един ден те не могли да намерят месо. Като видели ято големи диви гъски, които прелитали над тях, един монах си казал: „Днес нямаме месо. Надявам се милостивият Бодхисатва да ни даде.“ В този момент водещата дива гъска счупила крилата си и паднала на земята. Всички монаси се стреснали и повярвали, че Бодхисатва е показал духа си, за да им заповяда да бъдат по-благочестиви. Те изградили пагода на мястото, където паднала дивата гъска, и спрели да ядат месо.

      Докато обикаляхме из градините да търсим входа, попаднахме на много млади жени, които си правеха фотосесии.

 

 

 

Ето я и пагодата.

 

 

 

Ден 5

    Рано сутринта отлетяхме за Guilin. В самолета бях между двама младежи от Таджикистан, които ме молеха да се преместя, за да са заедно. Излезе, че China Eastern дават места разбъркано. Не се наложи да се местя, защото мястото до @Stotan Driver и то до прозореца, беше свободно и се преместих там, след като стюардесата провери, че там наистина няма пасажер. Но по време на полета през цялото време летяхме над облаци и нищо не се виждаше.

    Известно време се мотахме, докато извикаме Didi, защото хотелът ни го нямаше на картата. Около нас обикаляха шофьори на таксита и ни предлагаха услугите си. Намерих адреса в резервацията и така успяхме да извикаме Didi.

     По пътя към Yangshuo.

 

     В 13 ч. бяхме в хотела в Yangshuo.

 

 

   Нямаше асансьор и стаята ни беше на четвъртия етаж. Предложиха ни на същата цена стая на втория. Приехме. Въпреки че имахме планове да посетим един viewpoint, го оставихме за следващия ден, защото не се чувствах комфортно поради стомашни проблеми. Излязохме в късния след обяд да пообиколим около хотела.

 

   Кормораните- рибари

 

 

 

Малък viewpoint към реката, отзад се вижда нашето хотелче.

[Stotan Driver]

Малко пояснение- на летищата и гарите могат да влизат близо до входа само таксита, а Didi имат право да ползват само обществения паркинг. Затова на всички такива места трябва да се търси в такъв паркинг, независимо дали е подземен или наземен. Обикновено могат да те упътят полицаите, като им зададеш само въпрос: „Didi?” Ако питаш: „Didi taxi?”, за тях е объркващо, защото Didi за тях не е такси и те пращат при такситата. Цената на Didi е около 50 стотинки на километър. Обикновено след повикване шофьорът се мъчеше да позвъни на телефона, при което ние отказвахме разговора, защото нямахме китайски номер, и тогава получавахме съобщение на английски в английската версия. По- удобно за нас беше да се извиква Didi през Alipay, отколкото в отделната инсталация.

[Ovcharski]

Привет, мерси за пътеписа.
През кой месец от годината се осъществи пътуването?

[stotan]

преди 12 часа, Ovcharski каза:

През кой месец от годината се осъществи пътуването?

През септември- 05.09.- 27.09. (трябваше да е до 26.09., но се удължи с един ден заради закъснял полет).

[stanimir]

Като гледам сме били в Сиан (произнасят го Шиан) по едно и също време.Didi наистина прави нещата лесни 🙂

[stotan]

преди 8 часа, stanimir каза:

Като гледам сме били в Сиан (произнасят го Шиан) по едно и също време.

Ние бяхме на 8, 9 и 10 септември. 

Да, знам, че така се произнася. И летището в Пекин се произнася Дашин (Daxing). Имената ги пиша винаги на латиницата, защото преди време ми беше направена забележка, че ако са на кирилица, не могат да бъдат открити в google maps.

[stotan]

Ден 6

   Имахме да наваксваме един viewpoint и започнахме от него- Xianggong Hill. Естествено отидохме с Didi. До платформата водят 400 стъпала, за около половин час ги качихме. Гледките си ги биваше.

 

 

 

   Оттам хванахме Didi до офиса са билети за разходка с бамбукова лодка по реката Ли (благодаря на @Mary за подробната информация за кратката разходка с лодка). Тук малко ми куцаше логистиката, защото на картата ми даваше маршрут директно от Viewpoint-a до Xingping, а този път е някаква пътека и с кола трябва да се върнеш до Yangshuo и оттам да се отиде до Xingping, което доведе до загуба на над час и намали времето за Ruyi Park. За следващия ден бяхме оставили Silver Cave, която реално е след Ruyi Peak по пътя. Трябваше от Xianggong Hill да отидем до Ruyi Peak и до Silver Cave, а за следващия ден да оставим разходката с лодка по реката Ли, но го осъзнах едва в Didi таксито.

 

   Това е мястото, откъдето се купуват билети за лодките. До самия пристан може да се отиде с shuttle срещу допълнително заплащане, не е много близо.

 

   На лодката отпред седна млада двойка китайци. Започна са вали. Ние бяхме под навеса на лодката, а те се мокреха и се опитваха да се предпазят със сложен пред тях чадър. Имало предимство да си отзад. 😉 

   Я, какъв чадър!

 

   Дъждът беше кратък и когато стигнахме най- далечната точка на тура, младата жена си направи фотосесия.

 

   А ние през цялото време се наслаждавахме на гледките.

 

 

 

 

 

 

Буйната растителност ми приличаше на група хора, които наведени един към друг, си шепнат нещо.

 

   Минахме и в подножието на viewpoint-a.

 

 

   През целия ден бях на обикновени бисквити, които си носех от България- 2 на закуска, 4 на обяд и 3 на вечеря, но бях много по- добре.

  Отново през Yangshuo стигнахме до лифта за Ruyi Peak.

 

  Поради напредване на времето решихме да се качим само до върха. Гледките от платформата са невероятни- докъдето поглед стига безбрежно море от островърхи хълмове в зелени мантии.

 

 

 

 

 

 

 

   Гледки от върха.

 

 

 

 

 

  За вечерта имахме билети за Impression Sanjie Liu Show с режисьор Zhang Yimou (“Герой“, филм, който ми беше харесал на времето).

  Легендата- Лиу Санджие се родила в семейство на фермер по време на династията Сун . Започнала да пее на три години и като тийнейджърка била смятана за най-добрата певица на народни песни, особено сред народа Джуан в Южен Китай. Лиу Санджие пеела песни на рибарска лодка по зелената река в родния си град. В младостта си тя успяла да избяга от земевладеца Мо Хуайрен, който искал Лиу да бъде негова наложница. Докато пеели, Лиу и нейният любим пътували и в крайна сметка намерили свободата си, превръщайки се в двойка чучулиги.

   Според друга версия Мо Хуайрен бил бесен, че тя отказала да му стане наложница, и забранил на селяните да пеят. Поканил трима учени (това не можах да го разбера, защо учени 🤔) да победят Лиу Санджие в певческо състезание. Те не успели и той решил просто да я убие. Селяните ѝ  помогнали да избяга, но тя не се отказала да пее, а песните ѝ вдъхновявали хората да пеят с нея. За да предпази селяните от убийства заради нея, Лиу скочила в езерото Сяолунтан, но в момента, в който докоснала водата, огромен златен шаран изскочил и я отнесъл в небесата, където станала безсмъртна. След това селяните предавали песните ѝ през поколенията.

    Шоуто е поставено за пръв път на 20 март 2004 г. и е с над 600 участници, като използва водите на река Ли за своя сцена с фон от дванадесет хълма. Продължава 70 минути, изпълнителите носят традиционни облекла от малцинствата Джуан, Мяо и Яо.

   Пред входа ни чакаше жена с билетите, които бяхме взели предварително по интернет. Местата ни не бяха едно до друго и тя влезе с нас и уреди с една разпоредителка да ги сменят.

   От входа до амфитеатъра минахме край групи от малцинствата, които представяха техни песни.

 

 

 

  Самото шоу беше нещо като китайска оперета, съчетана със светлинно шоу. Интересно беше, но бях малко разочарована, защото по неизвестни причини очаквах нещо по- мащабно- фойерверки; как ще вдигнат луната и тя ще изчезне в тъмното небе заедно с танцьорката 😁.

 

 

 

И бивол си имаше...

 

 

 

   Влюбените отплуват.

 

[stotan]

Ден 7

   В района на Guilin и Yangshuo има много карстови пещери. Ние избрахме да посетим Silver Cave в Yinziyan Scenic Spot. По пътя минахме край арката Moon Hill.

 

   Малко преди входа на пещерата е музеят на метеоритите Earth Memory. Влязохме да го видим.

 

 

 

 Самата пещера е голяма, много красива, с огромни сталактити и сталагмити. Имаше само един минус- осветлението. Не знам как на китайците им хрумва това панаирджийско осветление. Името на Сребърната пещера според интернет идва от "блестящите, снежнобели калцитни кристални образувания, които покриват големи части от стените и таваните". Е, да, ама не. Част от пещерата е осветена в червено, лилаво, зелено, синьо и т. н. Ето за това говоря.

   

 

   Но дори и това не можеше да развали впечатлението от гигантските водопади от вкаменени медузи,

 

 

 

   изящните колони,

 

   спускащите се каменни коси,

 

 

   причудливите фигури,

 

   каменните кули.

 

   А тук сякаш женска фигура със сложна прическа се покланяше пред господаря на пещерата.

 

   Малко след обяд се върнахме в Yangshuo, купихме си плодове (за мен- връзка банани), взехме си багажа от хотела и потеглихме за Guilin. Два часа ни отне да изминем седемдесетте километра до гарата в Guilin поради големи задръствания.

   Това е табло на гарата. На долните два реда над Gate A1 в първата колона е името на влака, за който пускат в момента, в третата колона е часът на тръгването му, в четвъртата- на кой перон ще бъде, в шестата- на кой гейт. Започват да пускат 10-15 минути преди тръгването на влака. Ако не тръгвате от начална гара, влакът спира за две минути на малки гари. Трябва да сте пред вагона, за който имате билет. Ако не успеете да се качите за две минути, влакът тръгва...

 

   Гледка от прозореца на влака

 

   В 23 ч. бяхме в Kunming. Хотелът е хубав, но в стаята имаше комар. ☹️

 

 

Ден 8

   На сутринта @Stotan Driver уби комара на пердето. Не беше тигров.😉

   С Didi отидохме до станцията на лифта, който ни качи на Xishan Mountain (Western Hills). До началото на стълбите се возихме с shuttle. И после следваха много стълби, но и панорамни гледки към Dianchi Lake.

   Ако някой се интересува- черната линия е лифтът от града, червената- шатълът, лявата оранжева- стълбите до Вратата на дракона, синята- лифт, който не работеше, 

 

 

Това се виждаше от лифта.

 

 

А това- от стълбите.

 

 

   След голямото качване се слизаше през тунел до Dragon Gate.

 

 

 

 

 

 

   На връщане започна да вали. Забързахме към шатъла. Дъждът се засили. Останахме сухи с нашите мушами, само раничката ни се намокри.

 

  В хотела на рецепцията се опитахме да разберем дали могат да ни помогнат да се чекираме онлайн за полет на China Southern, изпълняван от Sichuan Airlines, но младежът не разбираше и дума английски и преводът с GSM не помогна.

   Отворили бяха прозореца, докато са чистили, нямаше мрежа и пак имаше комар.😞

 

[stotan]

Ден 9

    През viator.com имахме резервиран тур до каменната гора до Kunming и до Jiuxiang Scenic Area  с фирмата Wonders Of Yunnan Travel. Дойде да ни вземе гидът Виктор с кола. Знаеше английски доста добре.

    Kunming

 

 

   За около час стигнахме до Shilin Stone Forest. Заема доста голяма площ.

 

 

 

 

 

 

 

Минахме под тази "костенурка".

 

Красиво място, но твърде много туристи. Тук наистина се чувствахме като песъчинки сред многобройни групи китайци. Техните гидове ходеха с микрофони и шумът от всичкото това надвикване ни идваше в повече. Особено когато някой от тях мине до теб и буквално ти извика в ухото.

 

Wangfeng Pavilion- опашка се виеше и за качване, и за слизане.

 

 

Това е горе в павилиона.

 

   След двучасово ходене  и shuttle стигнахме до Ashima Rock. Тук тълпите станаха още по- гъсти. Отвсякъде се чуваше: “Ашима, Ашима.“ Виктор ни разказа легендата за момичето Ашима от народа Сани. Красивата Ашима била отвлечена от сина на зъл земевладелец и принудена да се омъжи за него. Нейният любим, Ахей, отишъл да я спаси. Ахей и похитителят се състезавали в пеене в продължение на 3 дни и 3 нощи. Ахей накрая спечелил. На път за вкъщи Ашима се удавила при наводнение и се превърнала в скала. Застанала там в традиционния си костюм с кърпа на главата и бамбукова кошница на гърба, гледайки в далечината, тя е възприемана като защитник на народа Сани.

 

   Нещо не можех да си я представя, докато не видях това в интернет.

 

   Няма само мадами да се обличат за фотосесии 😜

 

   Виктор ни заведе да обядваме в местен ресторант.

 

 

   След обяд за около час се придвижихме до Jiuxiang Scenic Area, за да посетим пещерите. Уникални са! Има каньон с буйно течаща вода, пещера със скални образувания, два водопада и водни басейнчета, на края- изкачване с много стълби до лифт, който ни върна до входа.

 

 

 

 

 

 

 

Не рискувахме да се спуснем...

 

 

 

 

 

 

   Още час и половина се връщахме до града. Виктор се опита да ни помогне да се чекираме от неговия телефон, но не успя. Имаше нещо сбъркано в страницата на авиокомпанията и проблемът не беше в това, че нямахме китайски номер.

    В хотела започнах да кашлям и цяла нощ не можах да спя от кашлица.

Ден 10

   Станахме в 2 ч. и взехме Didi до летището. Чекирахме се на място, но не бяхме един до друг, а от двете страни на пътеката. Пристигнахме в хотела в Chongqing преди обяд, но ни дадоха стая, въпреки че check- in беше от 14 ч.

 

   Имахме планове да отидем на 100 км до Dazu Rock Carvings, но не се чувствах добре и за да не си влоша положението, взех трудното решение да се откажем. Лежахме и спахме целия ден. @Stotan Driver ми купи китайско лекарство против кашлица- едни малки шишенца, в които забиваш сламка и ги пиеш. Подействаха ми много добре и за 4 дни кашлицата ми намаля, а още на следващия ден след пиене и на български противовъзпалителни бях във форма да продължим с обиколката.

   Dazu Rock Carvings, които пропуснахме ☹️

 

[stotan]

 Ден 11

   Влакът ни беше в късния след обяд и имахме време да пообиколим Chongqing. Първата спирка беше Luohan (Arhat) Temple. Храмът е насред града, но не е малък и е интересен.

 

 

 

   Пред залата на архатите (просветлени ученици на Буда) има табела, която обяснява как да се броят, което било традиция в храмове или други свещени места, тъй като дарявало късмет, щастие и просперитет на тези, които го правят.

 

 

 

 

 

 

    Въжената линия на река Яндзъ свързва двата бряга на реката в центъра на Chongqing и е открита през 1987 г. Първоначално е служела като транспорт през реката, но постепенно се превръща в туристическа атракция.

 

 

   Возихме се в двете посоки, линията минава близо до този блок... Колко ли души живеят там? 🤨

 

    Имахме още доста време до влака и макар че в плановете ни не влизаше Liziba Station, решихме да я видим. Станцията е уникална с това, че се намира между шестия и осмия етаж на 19-етажна жилищна сграда, като монорелсовите влакове преминават през средата на сградата. Използва се специализирано оборудване за намаляване на шума за изолация на околните жилища. Станцията и сградите са построени заедно като едно цяло, а монорелсовата линия не е била преоборудвана през средата на съществуваща конструкция.

    Изненадани бяхме колко много хора чакаха кога ще мине влак. За 15- тината минути, през които стояхме в тълпата, минаха поне 3 влака. Освен туристите имаше и много продавачи на сувенири и всякакви джунджурийки.

 

   Разходихме се още малко пеш и излязохме от горната страна на гарата. Видяхме и откъде излиза влакът. Тук нямаше туристи. 

 

    Шофьорът на Didi, което ни откара до гарата, пушеше в таксито, което си беше малко гадно.

    За 47 мин. бяхме в Wulong на около 170 км от Chongqing. 

    Залез, видян през прозореца на влака

 

    Паркингът на гарата е голям и не можахме да се ориентираме къде ще дойде Didi. Видях в програмата, че е пристигнал, но не го открихме. След 2-3 минути открих, че е поел обратно към града и ми е изпратил сметката. Нямаше начин да я откажа. Отидох при един полицай и се опитах да му обясня случая, но той естествено не разбираше английски и програмата- преводач не помогна особено. Наблизо имаше жена, поназнайваща малко английски, която помагаше на туристите кой автобус да хванат. Тя веднага се включи и му  разясни ситуацията. Двамата с полицая видяха телефонния номер на шофьора и полицаят му звънна. По звученето разговорът приличаше на скандал. 😕 Жената също се включи в диалога на висок глас. Обясни ни, че шофьорът ще се върне и ще ни закара до хотела на първоначалната цена. Колата се върна. Шофьорът се обясняваше нещо на полицая, но ни закара до хотела, без да качи цената.

    Стаята ни беше на 12-тия етаж, кодът за вратата се изпращаше по Wechat, но ние нямахме и @Stotan Driver направи снимка от телефона на рецепционистката. 

 

В стаята нямаше телевизор, но @Stotan Driver откри дистанционно. Натисна копче и от тавана се спусна екран. Друго копче включи меню с много филми. Е, само на китайски бяха...😉

 

 

Ден 12

    Закуската беше от 8 ч. до рецепцията няколко етажа над нашия. Гледката е оттам.

 

В 10 ч. бяхме на входа на 3 Natural Bridges. Лявата точка горе е входът към мостовете,

 

   Не успяхме да си купим билети нито с Alipay, нито  с карта, но имахме някакъв кеш. Та се сдобихме с билети за трите моста и за Longshuixia Fissure. Имаше автобусчета и за двете места. Качихме се първо на този за мостовете. Имаше ходене пеш по равно до асансьор, който ни свали долу. Оттам се слизаше по доста стълби. Така е организирано, че само да се слиза.

   Мостовете са огромни. Нещо като Чудните мостове в Родопите, но в пъти по- високи и има доста ходене между тях. Намират се в Националния геоложки парк Wulong Karst, който е обект на ЮНЕСКО. Всичките са кръстени на дракони. Tianlong (височина- 235 м) означава „Небесен дракон“, Qinglong (281 м)- „Лазурен дракон“ и Heilong (223 м)- „Черен дракон“. Някои сцени от „Трансформърс“ 4 са снимани в района.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва- следобедна разходка в Longshuixia Fissure Gorge...

[stotan]

Ден 12- продължение

   С малко бусче отидохме до Longshuixia Fissure. На входа, след като ни сканираха паспортите (билети нямаше), ни сюрпризираха, че нямаме билети. Нямаше как да докажем дали имаме- нали платихме кеш. Започнахме да се чудим дали сме били разбрани правилно или са ни дали билети само за мостовете. А не можахме да се ориентираме по сумата, защото за хора над 65 години имаше голямо намаление. Върнахме се на касата на входа, платихме си билети. Този път успяхме с Alipay. Жената пак ни сканира паспортите и отново заяви, че нямаме билети. Показахме ù Alipay. Двама китайски туристи веднага се намесиха да помогнат. Тя се обади на касата и най- после ни пусна. И тук имаше стълби и асансьор и слизане само надолу.

   

 

 

  Мястото е впечатляващо- каньон със стръмни скали, буйна река, водопади, зад които се минава, пищна зеленина, красота. И Three Natural Bridges ми харесаха, но Longshuixia надмина очакванията ми.  

 

 

 

 

Поглед надолу...

 

и нагоре

 

 

 

Минаване зад поредния водопад

 

 

 

 

 

 

   Викнахме си поредното Didi. Вероятно, защото хотелът ни се казваше Muxi (Wulong Railway Station) и така е и в Didi картата, шофьорът реши, че нещо сме се объркали и искаме да ни закара на гарата и ни поиска още 20 юана. Написахме му: „Хотел“. Той ни написа в транслатора: „Не мога да ви закарам. Има много завои." В потрес слязохме. Той се опули и ни махна да се качим. Закара ни до хотела на първоначалната цена, но отвори прозорците и духаше ужасно. Ние си носехме мушами за дъжд и се завихме през глава. Цялата история беше много странна. Започнахме да се чудим дали като европейци не миришем особено за китайския му нос.

   Вечерта купих онлайн билети за Zhangjiajie National Forest Park и Tianmen Mountain. Опитах първо с PayPal. Заяви ми, че съм била в Хонг Конг (e-sim се държи все едно, че сме в Хонг Конг), не разпознавал устройството, прати код, вкарах го, 3 пъти тегли по 1 евро и го връща и на края- нищо. Платих с кредитна карта. За Tianmen Mountain нямаше билети за събота и взех за неделя.

Ден 13

   Закуската беше същата като предния ден- два вида пържени неща, сварени яйца, кексчета. Имаше една разлика- портокаловият сок беше свършил. Сипах си в една купичка ориз. Видях, че всички китайци надигаха купичките и го пиеха, а то беше гол сварен ориз с вода. Нямаше сол, беше напълно безвкусен!?!

    Мислех си дали да не отидем до Furong Cave- с отиване, разглеждане и връщане излиза около 5 ч. Обаче ако има опашки... Реших да не рискуваме да изпуснем влака.

    Обикаляхме из Wulong до обяд. Температурата не беше висока, но беше много задушно. В 12 ч. напуснахме хотела и отидохме на гарата. Докато чакахме влака, навън се изви силна буря с пороен дъжд. Все пак решението да пропуснем пещерата се оказа добро.

   Когато влакът пристигна, се чудехме къде ще спре нашият вагон. Служителките на перона ни посочиха земята- там бяха написани номерата на влаковете и кой вагон от съответния влак къде спира. След 2 ч бяхме в Zhangjiajie. Хотелът ни беше стар, но не беше лош. 

 

Ден 14

     С Didi отидохме до East Gate на Zhangjiajie National Forest Park.

     Гледки по пътя

 

 

   East Gate

 

    Билетите ни бяха за 10 ч.. Започнаха да пускат в 10 без 10. Избрали бяхме маршрута Yuanjiajie + Тianzi mountain. Билетът е за 4 дни, но ние го посетихме само един. Асансьорите Bailong и Тianzi се заплащат отделно от билета и за всеки ден, в който искате да ги ползвате. С автобус стигнахме до Bailong Elevator (небесен асансьор на сто дракона). За асансьора чакаше огромна тълпа. За около половин час стигнахме до самия асансьор. От горната точка с автобус отидохме до Yuanjiajie.  

    Въпреки че наподобяват карстов терен, над 3000-те кварцово-пясъчникови стълбове не са кварц и не са продукт на химическо разтваряне, което е характерно за варовиковия карст. Те са резултат от многогодишна физическа, а не химическа ерозия. Голяма част от изветряването, което образува тези стълбове, е резултат от разширяващия се лед през зимата и растенията, които растат върху тях. Времето е влажно през цялата година и в резултат на това листната маса е много гъста.

 

    1080-метровата „Southern Sky Column“ е преименувана на „Avatar Hallelujah Mountain“, след като е вдъхновила плаващите планини във филма „Аватар“. След излизането на филма общинската управа променя рекламното мото на парка на „Пандора (измислената планета от филма) е далеч, но Джандзядзие е близо“.

 

     След като обиколихме панорамните точки,

 

 

 

 

 

  минахме край каменния мост

 

   и се възхитихме на гигантските скали, губещи се в бездната, излязохме на площад с много автобуси. Имаше табели кой за къде е, но никъде не пишеше Тianzi mountain. Огромна опашка чакаше при табела Bailong Elevator. Отидох отпред на опашката, където служителка контролираше потока качващи се в автобусите и я запитах: „Тianzi mountain?“ Тя ми хвърли свиреп поглед и махна с ръка да се качвам. Викнах и @Stotan Driver и се качихме в автобуса. Неудобно беше, защото така изпреварихме 200- 300 души, но... Автобусът спря на друга спирка, всички слязоха. Трябваше да се прехвърлим на друг, за който нямаше опашка.

    Планината Тianzi дължи името си на вожда на тудзя Сян Дакун, който по време на династията Сун повел въстание в региона, защитавайки интересите на тудзя и други етнически малцинства. През 1353 г. Сян Дакун заедно с войските си се изкачил на планината, за да изгради крепост, в чието сърце била планината Тianzi. След поражението му от силите на владетеля и гибелта му местните жители кръстили местността Тianzi (Син на небето) в негова памет. Въпреки че династията Цин се опитала да забрани името, непоколебимостта на народа на тудзя го запазила.

   Минахме край статуя в чест на He Long, генерал, лидер по време на китайската революция и ключова фигура в основаването на Народно- освободителната армия.

 

   Качихме се в павилион с панорамна гледка.

 

 

    Хванахме автобус до лифта надолу. Имаше тълпа, но минаваше бързо. С автобус ни върнаха до East Gate.

    Купихме си кутия с ориз и някаква яхния за вечеря, които бяха в сухо състояние. Имаше два съда. В единия се слагаше едно пакетче и се наливаше студена вода. Отгоре в другия съд се слагаше яденето и вода. Стана химическа реакция и след 15 минути оризът беше готов.

[Stotan Driver]

On 10/28/2025 at 3:33 PM, stotan said:

В единия се слагаше едно пакетче и се наливаше студена вода

Понеже не бях сигурен какво е, дали вътре няма някакъв прах, първо го сложих с найлоновото пликче 🤣  Е, като не стана нищо, отворих пликчето. Вътре химикалът беше във водопропускливо пакетче и за 15 мин. успя да свари ориза.

[stotan]

Ден 14

   Имахме билети за 10 ч. за Tianmen Mountain. Избрали бяхме Line A. В 9:30 бяхме на станцията на лифта. Тълпата беше огромна. Опашката се виеше в лабиринт, ограден с метални прегради.

   

 

   Стигнахме до пейки, седнахме. Пускаха по 200- 300 души наведнъж. Качихме се по стълби. Пак седнахме всички. Пуснаха цялата група. Строихме се в редица по един. Кабинката на лифта побираше 8 души. Отне ни около 45 мин. да стигнем до нея.

 

 

 

 

   @Mary и @lyusi ни показаха планината, огряна от слънце. На нас тя се показа, обвита във воали от мъгла.

 

 

   Сякаш някой бе направил изящна рисунка с туш върху небето.

 

Минахме по прозрачната пътека. 

 

 

 

Пътеката се виеше край пещера- тесен процеп.

 

 

 

Колко много желания- дали са се изпълнили... Не си купихме червена лентички и не вързахме желание- може би да се разсее мъглата, а може би по- добре, че не го направихме. Кой знае...

 

От време на време отсрещните върхове надничаха през малки пролуки, сякаш за да видят лудите упорити туристи. Не знам къде отиде огромната тълпа, която чакаше долу, но тук хората намаляха драстично.

 

 

 

   Обиколихме сградите на храма. Оригиналният храм е построен по време на династията Тан и е разрушен през първата половина на 20-ти век. През 1949 започва строителството на нов храм с архитектура от династията Тан.

 

 

 

 

   Продължихме с открит лифт и точно и само там ни заваля дъжд. Когато слязохме, мъглата се сгъсти. При езерото нямаше никаква видимост.

   

 

   Надолу водят 12 ескалатора в тунел.  Общата им дължина е 897 метра с капацитет 3600 души на час в едната посока. Цялото пътуване отнема общо около 20 минути. На мен ми се видя много, много по- дълго.

 

  Излязохме долу в подножието на 999-те стъпала, които сякаш водеха към ада, където грешниците бавно изчезваха в мъглата.

 

   Всички стояхме и чакахме. И бяхме възнаградени. Мъглата започна да се вдига.

 

 

  Вратата към рая се отвори. Призрачна светлина струеше през отвора и над него. Сякаш всеки момент драматично щеше се появи митично създание от рая или... от ада. Мъглата се стелеше на призрачни валма. Природата ни изнесе невероятен спектакъл. Около час стояхме зашеметени, онемели, и се любувахме.

   По- долу е жалък опит да демонстрирам това, което видяхме, но няма как да предам динамиката, движението на мъглата и светлината.

 

 

 

 

   На края мъглата се разсея и вратата се показа изцяло.

 

 

   Това е пътеката, която води към Express Lift, с който слязохме с нежелание. Не ми се тръгваше. Ако имахме още един ден, бих се качила отново. Толкова ми хареса.

 

 

 

 

 

   Чудех се какви са тези лисици и сега се разрових и разбрах (за съжаление със закъснение), че това е "Tianmen Fox Spirit Theater (Night Show)", където се играе мащабна музикална драма на живо, която разказва историята на любовта между смъртен дървосекач и фея лисица и включва смесица от актьорска игра на живо, пеене, танци, модерни технологии и специални ефекти.

 

За информация- автобусчета връщат туристите до началната станция.

Нашият маршрут беше този с дебелата червена линия.

 

Искаше ми се да бяхме отишли и до Intoxicating Cloud Pavilion, но в нашия случай при тая мъгла, нямаше смисъл. То и време нямахме. Качихме се малко след 10 ч. и слязохме след 16 ч.

[stotan]

Ден 15   

   Сутринта отидохме до Glass Bridge- на час и половина с кола от Zhangjiajie. Нямахме време да слизаме в каньона, защото в късния след обяд трябваше да летим за Пекин. Само се разходихме бавно по моста.

 

 

 

 

    Гледахме как смелчаци скачат с бънджи под моста.

 

   @Stotan Driver пита специално дали може да внесе дуриан в хотела, тъй като на много места е забранено. Казаха му, че може, и след като се върнахме, си купи и с удоволствие си го изяде.

   Когато отидохме на летището, върховете на планината пак бяха в мъгла.

 

   В 21 ч. бяхме в хотел Park Plaza Beijing Wangfujing в Пекин. На рецепцията ни сюрпризираха, че има overbooking и макар че сме резервирали преди 2 месеца, стаи няма, но ще ни настанят на същата цена в съседния Regent Beijing, който както проверих, по принцип е два пъти по- скъп. С нас дойде служителка от Park Plaza. Настаниха ни, но ни взеха депозит, равен на сумата за 3 нощувки, който после ни върнаха.

 

 

 

Ден 15

   На сутринта видяхме тази гледка от стаята.

 

 

 

   Хотелът е до станция на метрото, линия 5. На 4 спирки на юг от нея е Temple of Heaven (Exit A ), а на 4 спирки на север- Lama Temple (Exit F).

 

   Първо се отправихме към Temple of Heaven.

   Hall of Prayer for Good Harvests- само императорът като „Син на Небето“ имал право да извършва ритуали тук като посредник между небето и земята. Всяка година по време на зимното слънцестоене се извършвали церемонии, при които императорът се молел за благоденствие и хармония.

 

 

 

 

    Imperial Vault of Heaven- използвана за съхранение на свещени предмети, необходими за императорските ритуали към небето.

 

 

 

   The Circular Mound Altar е построен през 1530 г. по време на династията Мин. Използван е от императора за жертвоприношения към небето, особено по време на зимното слънцестоене. Олтарът е кръгъл, символизиращ небето, и е изграден от три концентрични платформи от бял мрамор. Четирите посоки (изток, запад, север, юг) символизират универсалната хармония и връзката между човека и космоса. Поклонът във всяка посока е форма на почит към природните сили и към небето, което в китайската традиция е върховната сила. Това е ритуал на уважение и духовна връзка, вдъхновен от древните церемонии, които императорът е извършвал на това място. Много китайски туристи изпълняват този ритуал като форма на културно наследство, духовно преживяване или просто за късмет. Някои вярват, че поклоните и стоенето върху централния камък могат да донесат благословия, здраве и успех.

   Чакаха на опашка, за да се поклонят в четирите посоки на света.

 

И пак срещнахме симпатични китайки в традиционни облекла.

 

   С метрото бързо стигнахме до Lama Temple, известен още като Yonghe Gong (дворец на хармонията и мира), най-големият и най-добре запазен тибетски будистки храм в Пекин. Построен e през 1694 г. като резиденция на принц Йонг (по-късно император Йонгжън от династията Цин). През 1744 г. е преобразуван в будистки манастир на тибетски монаси. Посетителите палят пръчки и се покланят пред статуите като почит към божествата и духовете. Димът от пръчките се смята за носител на молитвите към небето или към божествата. Вярва се, че ароматът и димът прочистват мястото от негативна енергия и създават свещена атмосфера, подходяща за медитация или молитва. Хората палят пръчки и когато се молят за здраве, успех, любов, късмет или защита от злини.

 

 

 

 

 

   Наблизо е храмът на Конфуций. Храмът е бил посещаван от императорски чиновници, които изразявали почит към Конфуций чрез ритуали и поклонения. Имахме достатъчно време и го посетихме.

 

 

 

   След обяд си починахме малко в хотела и отидохме пеш за около 15 мин. до ресторанта Siji Minfu, който е в Топ 10 на ресторанти в Пекин, предлагащи патица по пекински според Trip Advisor.

 

 

   Там имаше доста хора. Пред вратата стоеше мъж, който раздаваше номера. Вземаш си номер, сядаш на столчетата и чакаш.

 

   Ние бяхме номер 330, а влезе 244. Раздаваха вода, снаксчета, малки играчки на децата. Даваха меню и химикалка да отбележиш какво ще поръчаш. Раздаващият номерата викаше на китайски кой номер е на ред. Не китайците бяхме малко и тъй като не разбирахме какво вика, от време на време отивахме и питахме до кой номер са стигнали. До нас седяха поляци, влязоха половин час преди нас. Когато им дойде редът, мъжът дойде при тях, видя им номера и ги пусна. Ние чакахме 2 часа и половина. Поръчахме патица по пекински, фламбирани патешки сърца и нещо като компот от сливи. Патицата беше вкусна, но кожата беше много мазна. Отделно ни сложиха чиния с още кожа. Явно е деликатес.

 

 

   Келнерка дойде и ни показа как месото се завива в едни тънки тестени листа и го сервира с клечки.

 

   Тук стояха тънките тестени листа и отдолу излизаше пара да ги държи топли.

 

   На нас обаче най- много ни харесаха сърцата.

 

   Прибрахме се пеш. По улиците групи хора пееха и танцуваха. Атмосферата беше много приятна. 

 

   Минахме край църквата St. Joseph

[stotan]

Ден 16   

    Предварително бяхме резервирали през Viator тур до Yungang Grottoes и Hengshan Hanging Temple до Datong, понеже отново не успях да измисля логистика в рамките на 1 ден. Станахме в 5 ч. и в 6 без 10 на рецепцията ни чакаше шофьор на Beijing Meto Tour. Носеше ни закуска. Хванахме влака в 7:05.

 

    В 9 ч. бяхме в Datong на около 350 км от Пекин. Там ни чакаше гидът Джордж (не му запомних китайското име 😁). С кола отидохме до Yungang Grottoes.

   Yungang Grottoes са построени през 5-ти и 6-ти век. Обхващат 45 пещери и повече от 51 000 каменни статуи на Буда. Включени в списъка на обектите на световното културно наследство, те са възхвалявани от ЮНЕСКО като „шедьовър на ранното китайско будистко пещерно изкуство“.

   Пещерите бяха едно от най- интересните места, които видяхме. Много са красиви и направо е удивително как са създадени тези безброй, изсечени в камъка, оцветени детайлни образи. Много ми харесаха въпреки голямата блъсканица от туристи.

     Пътят към пещерите

 

 

 

 

 

Пещерите- трудно ми е да избера снимки, никоя не може да даде пълна представа за тази красота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Джордж ни заведе на много вкусен обяд- свинско в сладко- кисел сос, паниран патладжан. Първо каза, че е potato, после- eggplant. Още търся рецептата. Ако някой знае каква е тая панирана вкусотия, да сподели (в чинията в дясно).😋 Имаше пиле с гъби, естествено ориз. И страхотен сок с парченца диня.

 

 

  Някъде около 15 ч. стигнахме Hengshan Hanging Temple, като Джордж ни предупреди, че ако има голяма опашка, ще ги гледаме само отдолу. Първо се ядосах защо не отидохме сутринта там, но когато стигнахме, разбрах защо. Опашката беше доста оредяла, пускаха големи групи и за около половин час вече изкачвахме стълбите. Тук важното е, че пускат само по 3200 туристи на ден и много хора се оплакваха в интернет, че са гледали само отдолу. А и затварят в 17 ч. Ние имахме късмет. В самия храм стълбите са тесни и туристите се качват и слизат в редица един зад друг. Ако някой спре да си прави снимки и селфита, всички зад него стоят и чакат. А това се случваше често. Но мястото ни хареса.

 

 

 

 

 

 

   Hengshan Hanging Temple e построен през 5 век в скална стена на около 75 м над земята и се поддържа от 27 дъбови греди, закрепени дълбоко в скалата, като основната носеща конструкция е скрита в скалната основа. Конструкцията на храма е архитектурно чудо, което е издържало на големи земетресения благодарение на гъвкавата си структура, която позволява на архитектурните компоненти да се движат независимо по време на земетресения, омекотявайки удара. Разположението му под надвисналите скали го предпазва от пряка слънчева светлина и ерозия от дъжд. Обединява трите основни китайски религии: будизъм, даоизъм и конфуцианство. В залата на трите учения има, една до друга, статуи на основателите на трите религии: Буда Шакямуни в центъра, Конфуций отляво и Лао Дзъ отдясно. Изключително рядко се виждат светците от трите религии в един храм. Твърди се, че това е донякъде причината този храм да оцелее през превратностите на династиите в историята. През 2010 г. е обявен за една от 10-те най-несигурни сгради в света от списание Time.

    В 6:30 стигнахме на гарата, съвсем на време за влака в 19:14. Джордж ни придружи вътре в гарата и започна да ни врънка да му напишем ревю в tripadvisor. Казах му, че ще напиша, като се приберем у дома. Между другото съвестно го правя винаги след приключване на пътешествие- и за хотели, и за екскурзии... Но той стоеше и настояваше. Не обичам така да ме припират, но бяхме много доволни от организацията и от всичко, и му написах. Макар че ако беше изчакал няколко дни, ревюто щеше да е по- добро. Той провери, че съм го публикувала, снима го от GSM-ма ми и го прати на шефката си, която му звънкаше, докато пишех. Веднага след това гидът си тръгна. В Пекин шофьорът ни чакаше на гарата. И отново се отчете, че ни е взел, на шефката, която му звънеше. Ей, много контролираща шефка, няма що.😜

[stotan]

Ден 17

   Последен ден в Китай (или ние поне така си мислехме).

 

   За да стигнем до Summer Palace, от линия 5 на метрото се прехвърлихме на линия 10 и после на линия 4 до спирка Beigongmen (Exit D). Северната порта на Summer Palace беше наблизо.

   Изкачихме се по хълма

 

 

 

 

   После слязохме до езерото.

 

 

 

 

 

 

 

  Влязохме в музея, спряхме се при операта.

 

   Когато напуснахме летния дворец, вече беше обяд. Обядвахме много вкусни агнешки ребърца в едно заведение, край което минахме.

 

    Имахме достатъчно време и хванахме едно Didi до Badaling Great Wall. От паркинга имаше безплатен автобус до долната станция на лифта. Горе се откриваше красива гледка към стената. Качихме се до една кула, доста беше стръмно и ние с множество китайци пълзяхме като мравки по стената.

 

 

 

 

  Великата китайска стена Бадалинг е построена по време на династията Мин през 1505 г. заедно с военен пост, за да заеме командна и стратегическа позиция за защита на прохода Джуйонггуан. Реставрирана е през 1957 г. и е първата част от стената, отворена за туризъм. Най- високата ù точка е Бейбалоу- 1015 м.

   Привечер си взехме багажа и се отправихме към летището- първо с метрото, после- с влака. Отново не успяхме да си платим билетите за влака с Alipay. На летището имаше специална опашка за  хора, които са се чекирали онлайн, но някакъв новобранец със списък в ръка не искаше да ни пусне, защото не ни откривал в списъка. Показахме му, че имаме boarding pass, но той се беше запънал. Добре, че дойде колега и ни пусна. Летището е огромно, но празно. Има празни магазини, а някои не работят вечерта.

 

Ден 17

    Качихме се навреме в самолета за Доха, който трябваше да излети в 1:45. Стояхме си на седалките и аха, да потеглим, но... Мина час. Дадоха ни храна. Климатикът не работеше и беше ужасна жега. Мина още час. Съобщиха, че има проблем с двигателя. По някое време пуснаха климатика. Сега пък духаше ужасно. Едно детенце пищеше и нагнетяваше и без това изнервената обстановка. След 4 часа ни свалиха от самолета. Застанахме на гейта. И... екипажът слезе. Увесихме носове. Нямаше информация на английски какво се случва. Само на китайски. Потърсихме хора, знаещи английски, за да ни кажат какво са съобщили на китайски. Ще ни карали в хотел. Вече беше сутрин. Заведоха ни в редичка до Immigration, върнаха ни чекирания багаж и след доста голяма блъсканица успяхме да се качим на автобус. Закараха ни в хубав хотел- Radisson.

 

 

   Отново с питане разбрахме, че ще има закуска и обяд. Не от рецепцията обаче. Там не разбираха и дума английски. А по време на закуската научихме, че ще има и тур из Пекин, но тъй като не бяхме спали цяла нощ, а и 3 дни разглеждахме Пекин, си останахме в хотела.

 

 

 

   Тъй като изпуснахме полета за София, се свързах с chat-а на катарците. Обядвахме и отново потърсихме информация. На рецепцията не знаеха нищо. Седнахме във фоайето с надежда да срещнем някой знаещ английски. Такъв беше един от служителите в хотела, който ни каза, че в 16:30 ще има вечеря и в 18 ч. ще ни закарат на летището. В интернет страницата на Qatar Airways се появи информация, че полетът ще бъде в 21:30. Около 16 ч. получих нови билети за следващия полет за София. В 16 ч. някой звънна по телефона в стаята и каза: „We are leaving at 6 o’clock”. Не стана ясно кои сме ние, но иначе всичко беше ясно.😁 В 16:30 слязохме за вечеря. На входа питаха: „Qatar delayed?”, преди да ни пуснат в ресторанта. В 18 ч. настана невъобразима блъсканица. Може би някои се опасяваха, че няма да има места за всички?! 🤣

   Чекирането беше ужасно бавно, опашката беше огромна и пъплеше едва- едва, защото имаше много хора със свързани полети, които не се бяха свързали с компанията. По едно време видяхме табела "Diamond, Gold and SILVER Member” и се преместихме на много по- малка опашка. Най- после се чекирахме, отново минахме Customs, проверка на багаж и Immigration и най- после в 20:30 бяхме на гейта. Постепенно се събраха всичките ни нови познати- тунизийката, говореща перфектно английски; местното момиче, което се ядосваше, че отново ще изпусне свързващ полет; двойката от Йордания, с която си бъбрехме за пътувания и която се оплака, че не били в хубав хотел и случайно разбрали кога ще се тръгва за летището. Изглеждаше невъзможно да излетим в 21:30. Всички още не се бяха чекирали. Най- после излетяхме в 22:30. Горкото малко детенце отново се скъса от рев.

Ден 18

   В 2:30 кацнахме в Доха. Имахме 5 ч. до полета за София. Отидохме в Silver Lounge. Нали знаете: „Внимавай какво си пожелаваш.“ Ако полетът беше кацнал на време, щяхме да имаме 1 и 50 минути до другия и аз се чудех дали ще успеем да го хванем и най- вече съжалявах, че няма да имаме време да посетим Silver Lounge и пак да хапнем от морковената супа. Е, посетихме го. 😁 Самолетът за София излетя по график и кацна в 12:30 в София.

[stotan]

Нещо съм се объркала при номериране на дните. Последният ден е 21, а не 18-ти и има два дни преди пристигането в Пекин. Така че общо са 23.

 

И още две снимки от стената

И