Октомврийска Пулия a tempo lento

[antea]

за да не изброявам след кого във форума сме разследвали Пулия, просто ще кажа - след всички, но по-добре късно, отколкото никога, и така дойде и нашият ред

 

октомври е много приятен период за този район, тълпите видимо са оредели, а понякога и направо липсват, паркирането навсякъде е лесно и евтино,  дневните температура са идеални за лежерни разходки, все пак вечер леко си е хладно и е чудесен повод да си метнеш шал за допълнителен уют

 

логистично го направихме с обеден полет на Уиз и връщане с вечерен на Райън, кола букнахме от едни местни момчета, които ни я докараха на терминала няколко минути след кацане и съответно си я взеха пак от там веднага щом паркирахме окончателно, плащане кеш и без никакви особени формалности тип огледи и протоколи, доколкото твърдят, че си покрит изцяло срещу всички възможни рискове, което ни устройваше напълно. да се има предвид, че може и да е малко shady работата, защото скоро след тръгване от летището се сетих да погледна дали договорът, който подписахме е при документите на колата в жабката, не беше, писах на човека съобщение да ми прати снимка на неговото копие, той супер отзивчиво каза "разбира се! ", и, разбира се, нищо не прати, след което реших, че ако някой карабиниер се позаинтересува, ще му връча талона на колата с бодрото tutto a posto! и той ще се откаже да се занимава повече, както всъщност направих и аз, много приятно съм изненадана, че педантичната ми природа започва да се променя в правилна посока

 

и така се понесохме към … - тук ми  се ще да кажа, че ... and just like that човек си взима самолета и после изведнъж се озовава в някое приятно хотелче или вила по света, обаче не става точно така, и за пореден път се убеждавам, че времето, вложено в проучване на добри места за нощувки, категорично се отплаща. отново в продължение на седмица в разгара на работния ден и баш когато си най-зает, си подмятахме екселски таблици с линкове, бележки, забележки и всякакви коментарии, за да си открием нашето място, и удоволствието да не бъдеш разочарован от финалната действителност, а дори напротив, със сигурност се отразява на цялото усещане от самото пътуване. та по тази линия, тук това усещане го класираме доста високо в личните си спомени, защото прекарахме няколко вечери в разкошно труло-комплексче край Локоротондо, не просто с удобна логистична локация, но препълнено и със собствени красоти (и приказна закуска), така добре озелено и накипренко, че душата ти пее (би било подходящо канцонети, но не ги умея), жалко че древните просто са си живели някога в трулите и не са знаели, че може архитект да им вгради подово отопление и да си щрапат боси по камъка…. отвсякъде валяха маслини, райски ябълки, лавандули и немалко дребни котета, които се превъзбудиха от появата на нови обекти за катерене и потушиха беглата носталгия по собствената ни мацинка в София…. донякъде се радвам, че не отидохме там лятото, защото категорично се чувствах способна да се залостя край басейна и да ми пеят птички, и нямаше да видим нищо от района (тук променящата ми се природа отново подшушва – е много важно като не видиш нищо! и пак щеше да е права) 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ven62]

Няма многоточие... 

Нали няма да е само това

[antea]

за твоя (и моя) изненада все пак видяхме по нещо отвсякъде и ще го покажа нататък 

[chandni]

Много харесвам Пулия. Страхотен магнетизъм има по тези места. 

[Гост]

преди 20 часа, antea каза:

за да не изброявам след кого във форума сме разследвали Пулия, просто ще кажа - след всички, но по-добре късно, отколкото никога, и така дойде и нашият ред

 

октомври е много приятен период за този район, тълпите видимо са оредели, а понякога и направо липсват, паркирането навсякъде е лесно и евтино,  дневните температура са идеални за лежерни разходки, все пак вечер леко си е хладно и е чудесен повод да си метнеш шал за допълнителен уют

 

логистично го направихме с обеден полет на Уиз и връщане с вечерен на Райън, кола букнахме от едни местни момчета, които ни я докараха на терминала няколко минути след кацане и съответно си я взеха пак от там веднага щом паркирахме окончателно, плащане кеш и без никакви особени формалности тип огледи и протоколи, доколкото твърдят, че си покрит изцяло срещу всички възможни рискове, което ни устройваше напълно. да се има предвид, че може и да е малко shady работата, защото скоро след тръгване от летището се сетих да погледна дали договорът, който подписахме е при документите на колата в жабката, не беше, писах на човека съобщение да ми прати снимка на неговото копие, той супер отзивчиво каза "разбира се! ", и, разбира се, нищо не прати, след което реших, че ако някой карабиниер се позаинтересува, ще му връча талона на колата с бодрото tutto a posto! и той ще се откаже да се занимава повече, както всъщност направих и аз, много приятно съм изненадана, че педантичната ми природа започва да се променя в правилна посока

 

и така се понесохме към … - тук ми  се ще да кажа, че ... and just like that човек си взима самолета и после изведнъж се озовава в някое приятно хотелче или вила по света, обаче не става точно така, и за пореден път се убеждавам, че времето, вложено в проучване на добри места за нощувки, категорично се отплаща. отново в продължение на седмица в разгара на работния ден и баш когато си най-зает, си подмятахме екселски таблици с линкове, бележки, забележки и всякакви коментарии, за да си открием нашето място, и удоволствието да не бъдеш разочарован от финалната действителност, а дори напротив, със сигурност се отразява на цялото усещане от самото пътуване. та по тази линия, тук това усещане го класираме доста високо в личните си спомени, защото прекарахме няколко вечери в разкошно труло-комплексче край Локоротондо, не просто с удобна логистична локация, но препълнено и със собствени красоти (и приказна закуска), така добре озелено и накипренко, че душата ти пее (би било подходящо канцонети, но не ги умея), жалко че древните просто са си живели някога в трулите и не са знаели, че може архитект да им вгради подово отопление и да си щрапат боси по камъка…. отвсякъде валяха маслини, райски ябълки, лавандули и немалко дребни котета, които се превъзбудиха от появата на нови обекти за катерене и потушиха беглата носталгия по собствената ни мацинка в София…. донякъде се радвам, че не отидохме там лятото, защото категорично се чувствах способна да се залостя край басейна и да ми пеят птички, и нямаше да видим нищо от района (тук променящата ми се природа отново подшушва – е много важно като не видиш нищо! и пак щеше да е права) 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И аз още не съм бил там, така че не всички вече са били 🙂

 

Ама ще ползвам за отправна точка тази тема като най-последна по въпроса ...

[antea]

е, олекна ми, че не сме съвсем последни  но за Бергамо - определено ще бъдем!

 

да организираш посещения на места, които се намират на по 20-30 минути едно от друго, не е никакво предизвикателство, особено ако имаш следните опорни камъни – 1) капучино около 11, 2) обяд между 1 и 3 /след този час ти остава евентуално да кандидатстваш някъде за дюнери/, 3) няма нищо задължително, каквато беше и цялата логика на това пътуване

 

водени от тези постулати, първо се отбихме да видим Алберобело, и смътната ми интуиция, че етно-градчета от този тип не са ми точно на душата, се потвърди, със сигурност не съжаляваме, красиво е, по-скоро отбелязвам дребното чувство, което ни съпътстваше, че всичко около нас (вече) не съществува само по себе си, а главно заради туристите, които прииждат отвсякъде, в това число абсолютно и ние… понякога се чудя какво ли ще се случи, ако някой ден все пак отнякъде изплува еретичната мисъл, че драгият турист може би не примира да се бута в малки магазинчести сергийки за магнити, дежурните шапки, „бутикова“ ленена мода и каквото друго успеят да наблъскат вътре? всъщност, като се замисля, вероятно пък примира, иначе нямаше да оцеляват, но така или иначе вече дотолкова сме свикнали, че това е част от пейзажа по по-прочутите места, че искрено бих се впечатлила, ако и тук ги нямаше

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от там прескокнахме към Мартина Франка, където си попаднахме и по- на място, с поочуканките тесни улички, катедрала и основен площад. това място го обикнахме главно заради късмета да свърнем малко настрани от центъра и да прекараме чудни два часа в добър ristorante - NAUSIKAA, ние сме си по-скоро неформални юзъри, така че искрено се забавлявахме с класическото преживяване „сервитьор с ръка зад кръста и всички салтанати от антипасти до десерт с еспресо“ – то така се живеело много лесно – само ти носят разни неща, хапваш, и после има още, и после има пак, и накрая, като калени българи, сметката не ти разваля кефа и чак ти е една такава подозрително ниска, какво има да не му харесаш на градчето?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

снимките от Локото-ротондо са само тъмни, тъй като ни беше най-близо и удобно за вечери, поради тази причина дневни снимки няма, понеже си го чувствахме квартално, а и ни се стори не особено голямо, за да ходим да го гледаме специално през деня, вечер го обхождахме за двайсетина минутки, възможно е да сме изпуснали някои класически места от него, но ще преживеем и без тях

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[jorocontrola]

преди 10 минути , antea каза:

водени от тези постулати, първо се отбихме да видим Алберобело, и смътната ми интуиция, че етно-градчета от този тип не са ми точно на душата, се потвърди,

Явно са се променили нещата с годините. Ние като ходихме 2019 нямаше никой освен нас. Не знам дали не съм показвал снимки и преди...

Намокрих краката, че бях с летните маратонки и си тръгнахме 🙂 😞

[antea]

следващата порция бяха морските градчета Полиняно а Маре и Монополи, които заварихме спокойни и непренаселени, топлички и приветливи, не са някакво чудо невиждано, но се прекарва приятно

 

отново, без да искаме, открихме прекрасно площадче, което осмисли двучасова концепция dolce far niente под чадърите на Ristorante Piazza Palmieri, докато ни кипреха лаврака и забъркваха десерта, след което се почудихме дали да се прибираме към уютната ни дона Труля, или да се отбием и в Остуни, великодушно решихме да видим и него, а то пък се оказа, че беше короната за деня  не получи цялото внимание, което заслужава, та си го запазваме за по-обстойно обследване при някое следващо дебаркиране из областта, съчетано примерно с Лече

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[antea]

В Матера цъфнахме около 12 на обяд, след попътно отбиване през Noci (нищо интересно), където за последната нощувка си бяхме избрали стилно и удобно студио на няколко метра от площада на Стария град, с наистина огромна тераса, и паркинг на 3-4 нива, настанихме се и след десетина минути се озовахме на Belvedere dei Tre Archi… и да ви кажа - много е готино като не си се спойлвал предварително какво е точно Матера, да ти се разкрие такава гледка изведнъж; тук определението „красиво“ няма да е хич на място, макар че охрата е сред любимите ми цветове, но със сигурност е яко впечатляващо, на снимки няма как да изглежда много вълнуващо, особено когато форумът ти смачква 200-мегапикселовите творения до нещо като thumbnails, затова се постарахме да си разгледаме района и доста с очи  и няколкото часа минаха неусетно, бродейки из Sasso Caveoso  и Sasso Barisano, естествено с междинно посядане за обяд (отварям скоба – в тази част на Матера са изключително популярни чернокожи сервитьори, които не говорят английски, нежели италиански, а кухнята е предимно Sous Vide – страшно традиционно ), и културно посещение на Casa Grotta – не че от аудио-гайда научихме много, доколкото още 15 човека слушаха същото, но в различен ритъм, ама и на фантазия да кара човек, пак стига - виждаш кой къде как е живял, прекарвал си е времето, ходил е на църква да се чуе с Бог и другите такива битовизми – ние например най-много харесахме La Neviera-та, място използвано в сасите като естествен хладилник, в което са трупали запаси от сняг, за да се „разхлаждат през лятото“ както ни беше обяснено при обиколката, но съм абсолютно сигурна, че най-често е ставало така – идва през август Джузепе при Микеле, специално отговарящ за това, и му казва – задели ми два кашона лед за утрешното кръщене на Лучия, че Нинучио не обича да си пие виното горещо и да не стават панаири - ето така се прави в едно сплотено общество, за да се живее безпроблемно в пещери

 

вечерната Матера също е особена и интересна, малко призрачна, наистина има нещо магично в тези светлинки (макар зад всяка от тях да има ресторант) и определено сме доволни, че я видяхме и така; все пак не можеш безкрайно да се мотаеш по едни и същи места, затова за вечеря леко кривнахме извън старата част и смея да кажа, че всъщност съвременна Матера е наистина много приятен и оживен град, с градски паркчета и хубави кварталчета, в едно такова си открихме перфектното място за вечеря -  понеже вече доста ни беше писнало да четем леко претенциозни менюта с по двайсет съставки в ястието, отразихме класически meat ресторант със звучното име Braci & Abbracci (не са някакви двама братя, както би звучало, а в превод значи Котлети и Прегръдки – сигурно се чудите как знам, но няма да ме питате, затова направо ще ви открия, че учих италиански с голям ентусиазъм около седмица-две преди това, и доста професионално успях да попитам Google Translator-а, защото не открих в запасите си от 300 думи точно тези две) – та така се гушнахме и ние с едни приятни мръвки, приготвени с обич пред очите ни

 

на следващия ден, отново с попътно отбиване в Алтамура (не си струва, текат някакви градски ремонти и центърът е оглушителен от багери и къртачни машини), пристигнахме в Бари, уплътнихме някакси деня в бродене из улички и край морето, но след предходните дни нищо не ни хвана погледа достатъчно, за да искаме да го имаме особено много за спомен

 

финално пътуването завърши в подобието на lounge, което съществува на тамошното летище (както си смигнахме с един английски дядко, докато хаквахме кафе-машината  - Thank God we don’t have to pay for this place… ) и с инфарктна ситуация, предизвикана от неволното ми заключване в тоалетната над гейтовете 15 минути преди полета (за което обаче вашата Шехерезада ще разкаже евентуално само на бъдещите си внуци, не и тук) – изобщо всички предпоставки да си го броим за отлично преминало и да си го спомняме с хубаво

 

FINE.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

гордостта на италианската индустрия