СОКОТРА

[ZORI]

Представям Ви едно пътуване, жадувано повече от 10 години. Сбъдна се!... и то по най добрия начин! Сокотра е много желалана дестинация за мен от много време.. и ето че му дойде времето. Прехрърляне  два три дни по летищата.. малко по дълго пътуване Брюксел - София - Истанбул - Абу Даби-Сокотра. Пътувах само със самолет, но пък висене по летищата бол... така или иначе ако бях взела влак или автобус до Истанбул пак същото време в път щеше да е... в Абу Даби  пристигам в 2ч през нощта, настани се на едно диванче във зоната за визи преди да излезеш и така си изчаках до сутринта.
В 8ч е  нашият полет, самолетът почти пълен за мой късмет имаше буквално три свободно седалки вкрая, веднага попитах стюардеса та дали има нещо напротив да остана там и така полет от 4ч и половина.. полегнала подремах и по спах даже... Пристигаме.... и какво летище само... буквално от самолета пътюм си на самото летище, малка постройка. Уха...   вятърът ще ни издуха, , топличко, малко задушно и прашно. Чакаме на "лентата", за багаж, че то имаше ли такава, багажът се пренася по два три куфара с количките за багаж, от тези, с които си пренасяме багажа  по летищата. Хората лежерно, бавни, никой за никъде не бърза. Пред летището.. нашият гид, моето име се развява високо, веднага се познахме. Али е млад симпатичен мъж, още когато го видях на снимката по време на комуникацията го харесах. Да, напълно  оправдава очакванията ни. Али е готин, спокоен гид разбиращ от работата си. Приветлив, усмихнат и вежлив.. и чист мога да кажа.. това констатирахме в последствие, като видяхме и другите леко замазани коси и т.н. Веднага в колата.. шофьорът ни чака... музика постоянно озвучаваше пътя ни. . Шофьорът ни Садех дребен, малък йеменец, малко говори, английски почти не говори, обича музиката и бяхме с хубава арабска музика през цялото време, която аз също харесвам, само Вени се налагане от време на време да му напомня за тона и за ушите й...  На първият стоп веднага ни сложиха сим карти, вече обяд минаретата озвучават и подканят за молитва. Али ни казва "15 минути паузе" и изчезва. Решихме, че отиват да се молят.  А ние във фоайето на хотела с тел и Интернет в ръка.. веднага да се чуем с близките.. по някое време аз излизам на улицата все пак да огледам  новата обстановка, в столицата сме все .. Столица ли... какви ги при казваш.. въпреки всички видеа и филмчета, които бях изгледала, действителността е сурова. Улиците без тротоари и прашни.. найлонови торбички навсякъде, кози преживят ностоп от тях. Коремчетата им да надути до спръскване, все едно си натъпкал чувал  с камъни, незнам как оживяват тези животни... Не оживяват... предполагам ги колят, като ги видят накъде вървят нещата.. Защото тази пластмаса не се разгражда знаем. На времето баба ми като видеше козичката ни да яде нещо такова малко, например сезал и веднага го издърпваше и  казваше, тя ще уме ако изяде това. Тук братче, козите изцяло се хранят с такива.. Оставям улиците и козите и влизайки в хотела виждам нашата кола изфуча край мен. В същото време улицата се почерни от мъже, които явно бяха приключили с молитвата, но нашите хора ги няма... И така минава половин.. един час, при което аз съм сериозно притеснена, защото си  платихме половината от тура веднага. Али поиска да му платим, за да  можел да плаща и той. Звъня му няколко пъти, никой не вдига ... Буквално половин час след пристигането ни и половината ни пари... ние сме в нищото.. започват едни мисли да ми се въртят в главата... казвам Ви с грях на сърцето започнах да си мисля.. има ли полиция тук, кои ще ни разбере, кои говори анг. Даже момчето на рецепцията не говореше анг и  когато го попитахме за Али, само се усмихна. Аз вече съм "под пара" и всичко ми изглежда подозрително... претърпях малък шок,.какво ще правим ако евентуално сме изоставени.. Е.. , паспортите поне са у нас, имаме някакви пари, но полетът ни е чак след седмица..
По някое време нашите хора се появяват, ходили да пазаруват и някакви подобни обяснения, но ни казаха 15 мин, а вече е час и 15 мин. Ами времето тук е спряло...важното е, че всичко е Ок!

[ZORI]

[ZORI]

Ден първи закарват ни на Arher Beach. Плажът е голям, но и много хора.. имаше китайска голяма група, едни от Нонг Конг, двойка белгийци, до нас две готини госпожици едната от Мароко, едната от Алжир, арабски групи Кампа е голям и всеки си строи палатките където му хареса, нашите бяха на чудно място хем с изглед, хем близо до плажа. На плажа имаше на две места с  течаща изворна вода при това топла. Едното Вени си го нарече"моето джакузи", а ходех на по далечното, там всъщност се къпехме. Там си взех и единствения душ, защото после се лепна някакъв грип ли беше вирус ли... Започна леко с гърлото, сливиците, после и кашлица. Цялото пътуване ми мина с  кашлица, през деня е горещо потиш се, в колата е топло непрекъснато течение, врата и косата ми  бяха постоянно мокри билото от климата, било от температурата. А бе през деня бях като цяло добре, но вечерите, особенно като ме напъна кашлицата. Молех, на  Господ да го изкарам по леко, пък като се върна в къщи, ако ще да ме тръшне на легло. И Господ ме чу,.. наистина го изкарах в по лека форма. Изкарах и Молдова и сега когато съм в къщи вече познайте... бухам яко... но съм благодарна, че то си  беше чудо... на  палатка 7 дни и да не си добре. 

Храната беше чудна.. сутрин Садех се стараеше с топъл хляб, овесена каша.. и обичайните неща за закуска на обяд  и на вечеря задължително прясна риба. Отядох се на риба, толкова я обичам и беше много вкусна. Всеки ден, когато пристигнем в кампа или по пътя още  отиваха на пазар и купуваха прясна риба. Само два пъти да сме яли пиле и веднъж коза. Следобяд лижерно плажуване, разходки в района. Стъмва се рано в 16,30 - 17ч и става изведнъж много тъмно... и хайде по палатките. 

[ZORI]

[ZORI]

Втори ден. Hoq Cave- hicking. Отправяме се към пещерата, сама ще съм... с двама водачи, единият пред мен местен младеж на 15години и след мен e моя гид. Пещерата е 2 км,.. е, не сме изходи ли до края, но до където е позволено... до езерцето. Пещера ми хареса голяма, огромна бих казала. Не е осветена натурална, бяхме предупредени да си носим фенери, но безопасена с въженца очетртаващи къде да се ходи...    и тъмно като в рог. До там близо час и половина  има зидана пътека почти до пещерата или поне две трети от пътя, което много улеснява нещата. По пътя Али ме дръпва и сочи в ляво от пътеката.... първото цъфнало  бутилковите дърво. Беше голяма радост за мен. Толкова се радвах, когато тръгвах тайничко се молех да видя поне един цвят на тези прекрасни и единствено по тези места растящи дървета... и се случи.

[ZORI]

[ZORI]

 

 

[ZORI]

Залеза изпращаме от Ygellow Crab Beach, той е на носа и от едната и от другата страни на мен ми хареса, просторни плажни ивици. Нямаше хора, западната част ми наподобаваше на Малта, които е ходил знае за какво говоря, черни скалисти  брегови очертания. По пътя купуваме риба,  селца, деца, които чакат.. взела съм им цяло кило бонбони.... и зареждаме с бензин. Петростейшъна беше голяма атракция, аз в първият момент не разбрах защо спряхме сред нищото и насред пътя, после разбрах, че е имало "бензиностанция" и хукнах да я снимам

 

За съжаление снимките са толкова назад, аз правя  много снимки непрекъснато. . достъпът до тях е невъзможен... немога да  ги кача тук. Това е "петролстаешън" както го нарекохме

 

 

 

Села, деца... кози.. 

[ZORI]

Днес, денят е много пъстър и цветен ден, първо минаваме през арея с бутилковите дървета, от които една трета вече са нацътели. Така както е тръгнало за тези, които ще отидат май април, незнам ще има ли още цъфтеж. Спряхме за риба естествено, в това  малко магазинце завързахме интересен пазарлък. По пътя към езерото специална фото пауза  до тамяновото дърво, даже си чопнах една капка тамян, мирише страхотно.. обожавам тамян. Пътят до  езеро е лек, приятен и красив, драконови дървета и много красиво корито на река, която вече е пресъхнсала.. Редуват се нюанси на  охра и  белизникави скали с останала вода по дупките. Зелени търкоазени локви, които те гледат като зеници Езерото, разположено на красива  терасата, от там гледката към морето е спираща дъха. Аз пак немога да се къпя, просто се пазя... 
За обяд сме възнаградени с  разкошна риба

[cck]

Поздравления Зори за чудесната дестинация! Направо завиждам 🙂

 

Тъкмо изгледах документален филм за там, или по-скоро за травъл фотографията като начин на живот.

Главните герои са Минко Михайлов и Иван Миладинов, които заедно с автора на филма (Дилян Марков) са едни от най-уважаваните български фотографи.

Дълбоко препоръчвам на всички:

 

 

[MayaS]

преди 20 часа, cck каза:

Поздравления Зори за чудесната дестинация! Направо завиждам 🙂

 

Тъкмо изгледах документален филм за там, или по-скоро за травъл фотографията като начин на живот.

Главните герои са Минко Михайлов и Иван Миладинов, които заедно с автора на филма (Дилян Марков) са едни от най-уважаваните български фотографи.

Дълбоко препоръчвам на всички:

 

 

И аз препоръчвам филма. Вече го има и в тубата.

[ZORI]

Wadi Kaleisan -   тези изумрудени води. Пак съм сама... с Али ще слезем долу до реката, преходът е около час надолу, два нагоре
Реката в горната част е пресъхнала, много реки са пресъхнали, толкова е жалко...ние се радваме на цъфналите бутилковите дървета, но си давам сметка, че нищо не е на добро, климатът се променя, цъфтеж декември вместо март, април..
и водата е изченала
Пътеката е пълна с хора. Гледките са изумителни, преходът е малко тегъв, времето жежко, на връщането малко ме узори, понеже е нанагорнище и слънцето жули.. И днес всички се къпят, само аз не... болна съм... обикалям по белите камъни и  снимам.. Като нарисуван пейзаж е.. не можеш да му се на гледаш.. няма такова място, казвам Ви ... ГОЛЯМА КРАСОТА е...

[ZORI]

Оказва се, че съм крайно неподходящо облечена за дюните. Сега разбирам защо хората мъже, жени в пустинята се увиват целите в шалове. Ветърът така силно "шибаше"  пясъкът  в лицето ми до болка. Малките песъчинки направо се забиваха в кожата, този фин прах така ме беше напудрил, че вечерта  направо бях като със скраб по кожа... помолих Али да ме увие в шал, които имах..  лицето ме болеше...
Пътуваме към следващия камп, минаваме през някакво селце, пътят много приличаше на този до Barreirinhas.. улици от пясък, огради от пръчки,  деца тичат след колата...

[ZORI]

Горе на билото сме при драконовите гори...  голямата ми тръпка незнам кое е по точно... тази красота тук или  посещението ми на сокотренско село, водена от тези прекрасни деца.
Пътя до там и обратно е офроуд и половина,  някъде и  без път... караме направо през камъните, много  стръмно и със завой. Горе ни чака  красива гледка, красив залез и едни сладури. Тези две дечица бяха горе с вързопи дърва и ни чакаха  да ги продадат и не само..... веднага попитаха шофьора могат ли да помогнат и започнаха да свалят столове, маси, неща от багажа ни. Единият  Али много красиво дете с едни парливи  тъмни големи, дълбоки очи ... такова излъчване,.. "грабва те" веднага... от сърце му желая да му даде  Господ възможност  да се измъкне от тук. Той заслужава един ден да бъде лекар, инженер, виждам го  точно такъв. Другият.. негов братовчед, също красавец и интересен, но по затворен, по мълчалив и имаше проблем с очичките.. пак казвам много красиви  деца. Знаят малко английски, дадох им  бонбонки и  веднага завързахме разговор. Пейзажът е нереален, цялата падина от драконовите дървета, а от другата страна полета и в далечината се вижда селце. Попитах ги това тяхното село ли е и се разбрахме да ме заведат там, толкова исках да надникна в едно тяхно село. След като мисията приключи и дървата бяха продадени, малко преди залез тръгнахме тримата. Тези деца ми напълних душата....израсли в нищото.. природно интелигентни  и толкова  възпитани. По пътя ме предупредиха да не снимам жените. Али се представи като истински джентълмен.... изумена съм.. хлапак на 11 години, отваря портите/под порти разбирайте вратници и вратички от плет/, подава ръка.. кавалерства и има нюх  за всичко, . Навсякъде където влизаме.. аз изчакам преди да вляза и питам дали може.. Все пак една чужденка  влиза в чужда собственост.. в тяхната неприкосновеност... не знам как ще го приемат. Навсякъде бяха изключително любезни. Първото място влизаме в двор с няколко къщи, явно бяха на една фамилия, посрещна ме възрастна жена, аз поздравявам с "саллам алейкум", подаде ми ръка и ме покани да вляза. Под голямо дърво на хасъра няколко жени  и деца насядали пиеха чай, веднага ме поканиха.. седнах и пих чай  при тях... И продължихме нагоре...Втората къща беше на възрастна жена с бизнес, в двора имаше табели с надписи от туристическата й дейността, веднага пролича с нахидчивият си търговски дух  и започна да  предлага разни неща ... извади.. тамян, червена руж пудра и някакви масла.. керамични свещници, кандилничка за тамян.. която много  ми хареса и  бих си я купила, но нямах пари, оказах се само с тел в ръка.. И третото място беше тяхната къща, една построика с две врати, две обособени къщи, явно за двамата братя. Влезнахме в едната., майката на Али отсъстваше, затова  влезнахме в  другата къща. Малка стая полумрачно, вътре жена и две девойки. Жената нещо люлкаше в полумрака реших, че е бебе,. После когато очите ми свикнах със сумрака видях очертанията на  мях. Жената обясни, че бута мляко или масло, нещо такова. В стаята нямаше буквално нищо освен хасъри, на които седяха две момичета и едно огнище Попитах има ли електричество, нямаше.. Отвън в двора до бидон с вода беше обособена кухнята, няколко тенджери и посюда.. Много чисто беше навсякъде и дворовете измерени. Въпреки, че не говореха анг. Али превеждаше, бяха мили и сърдечни. Направих няколко снимки с тяхно  позволение. Едно от момичетата ми подаде  едно хаванче, дървено с бъркалка,.. казах, че съм без пари и им го върнах. Толкова бях любезни и настоятелни три пъти ми го даваха и казаха, че ми го подаряват., стана ми много неудобно и го приех. Много си го харесах, да си призная, но даже незнам за какво ще го ползвам. Разбрах, че в него се стрива някаква билка на  прах, жените я ползват като руж  по бузите...  Хаванчето е много красиво, но имам малко угризения..  единствено нещо, което видях от цялата покъщнина  и мебелировка и те ми го подариха, може би на тях шеще да им върши някаква работа при мен ще е просто сувенир...бяха настоятелни и да не ги обидя После като се върнахме в кампа събрах малко дрешки, обмених 5 долара в техни пари и им дадох. Толкова се зарадваха. 

Вечерта ни беше една от хубавите.. изпратихме залеза от високо. Слънцето се беше разляло като злато по върховете на  драконовите дървета с група китайци ходих доста надалече  и навътре в гората да го изпратим този хубав  ден. Вечерта имахме хубав огън, музика и дискотека.... и беше най студената вечер. Спах със клинче и пуловер. На сутринта преди тръгване Али и неговия приятел бяха пак дошли да се сбогуваме. Бяха толкова унили, немога да Ви опиша колко тъжни бяха. Намерих им едно пликче с дъвки, предния ден ми поискаха, но тогава нямах, прегръщахме се много... И на нас ни стана мъчно ....

 

[ZORI]

[ZORI]

[ZORI]

След дългият път.. друсания.. лашкания, завой, нагоре. надолу.. прах, които не знаеш, дали вече можеш да си отвориш очите... колата спира горе на  високото и ни казват...  долу по плажа  и в ляво е базовия лагер, ние ще купим риба и ще се видим в кампа.А горе каква гледка се открива само.. все едно си вървял с вързани очи... и когато ти дръпнат кърпата... Woоw... Това, което беше пред очите ни.. .. нито снимки, нито камера, нито думи могат да го опишат и предадат... Трябва да се изживее...
Бял пясък мек и фин до където ти видят очите и после 1000 нюанси на синьо, тюркюазено, небесно.. електриково.... една прекрасна лагуна и само ние...  само ние.. някъде в далечината като две точици бяха двойката белгийци.. и шумът на морето.. неуписуемо и красиво е... малко е да се каже... Къпахме се, тичахме по плажа, един момък появил се от нищото с едни риби в ръцете  и толкова.. Плажът е толкова огромен, края му не се вижда, по едно време си помислих, че нещо не сме разбрали за кампа.. реших да се разходя и погледна зад единия залив... Да кампа беше там... и палатките.. всичко си беше там не сме се изгубили..въпреки, че нямах нищо напротив точно тук да се изгубя.... 
.

[ZORI]