Класически Средиземноморски круиз + представяне на MSC World Europa

[Яничка]

Едно от онези пътувания, което много ни се искаше да е по-далечно, но по лични причини избрахме Европа. Водещо в избора не беше маршрутът, а корабът - MSC World Europa - по море само от 3 години, с уникален дизайн, с 22 палуби, огромен капацитет - 8900 души (гости + персонал):

 

Маршрутът беше:

а продължителността - 7 дни през февруари.

 

Организация: За втори път резервирам круиз от същия сайт и съм много доволна - https://www.seereisedienst.de/ 

Прегледах също https://www.e-hoi.de, https://www.cruise24.de и още няколко популярни, но най-добра цена даде именно първият. Друг бонус е, че при резервация от него, задължителните бакшиши не се плащат (обикновено ги дърпат от картата на пътниците към края на пътуването, но при този сайт те са "включени в цената", която въпреки това е ниска). Иначе са по €12/човек/ден. 

Маршрутът е стандартен и корабът върти по него всяка седмица. Първоначално мислехме да вземем кораба с тръгване от Чивитавекия - пристанището на Рим, тъй като до Рим има редовни и директни полети. В последствие обаче избрахме Генуа за начално пристанище, което значително намали цената на пътуването и така финално круизът излезе 450€/човек. В сравнение с Рим Генуа не беше така популярен порт за старт на круиза и качването ни на кораба протече бързо и без тълпи. 

Летяхме до Бергамо c Ryan Air, от там взехме Flibco до до Milano Centrale, билетите за който ни излязоха само 27,36€ двупосочно за двамата след прилагане на код за отстъпка POLIMI20 (към момента е все още валиден). От Milano Centrale взехме влак на Trenitalia до Генуа, а пристанището на Генуа е буквално на пешеходно разстояние от ж.п. гарата, където пристигнахме. Логистично е супер удобно. Финален щрик към удобната логистика беше хотелът ни в Генуа - Hotel Vittoria - също на пешеходно разстояние от ж.п. гарата. Беше с включена закуска (чудесна между другото) и много любезен персонал. 

Свалихме си арр-а на MSC - MSC for me, който ни беше пръв помощник на борда - от там виждахме менютата на ресторантите, активностите всеки ден, имената на пристанищата, вечерните шоу програми, както и баланса по сметките си. Не е необходимо закупуване на интернет пакет, за да се ползва приложението. Стига само да се вържете към корабния wi-fi сигнал - той е много слаб за сърфиране, но е безплатен и достатъчен за арр-а.

 

 

В арр-а регистрирахме кредитни карти за плащане по време на престоя ни на кораба, но това може да се направи и на място от някое от устройствата на борда. Бяхме резервирали стандартна вътрешна каюта, но добрите хора от MSC ни ъпгрейднаха на каюта с балконче: 

 

Също така ни дадоха по-висок статус - Fanstastica experience, който позволяваше безплатен room service.

 

Ами, да започваме 🙂

 

Следва...

[Яничка]

От скромния ми опит с този формат пътуване следвам няколко правила: винаги взимаме полет до порта на тръгване с кацане предния ден (въпреки, че корабът тръгваше привечер,  всичко се случва - полети закъсняват, анулират ги и т.н., няма смисъл от излишен стрес), търся кораб, който е пуснат в експлоатация от по-скоро (правят ги все по-модерни, с повече забавления на борда за малки и големи), гледам по маршрута да има поне 1 ден, който да е "по море" - това е времето да се порадваш на удобствата и активностите, басейни, плаж, шоу програми, анимация, а някои пътници - дори да си поспят до по-късно.

 

За и Против кораба: Грабна ме по-различният дизайн - в задната част, където е променадата, е направена суха пързалка. Качваш се от дек 22 и се спускаш 11 дека надолу. Безплатна е.

 

Шоу програмите всяка вечер бяха различни и разнообразни - имаше рок концерти, шоу с фокуси, представление с циркови елементи и моменти на адреналин - за всеки вкус.

На борда имаше таен бар, в който се влиза само с покана (нещото, което сякаш най-много ме впечатли).

Понеже големината на плавателният съд позволяваше, имаше повече зали за представления и избор как да прекараш вечерите.

 

Какво не ни хареса: храната в бюфета (беше разпределен на 2 дека) беше еднаква всеки ден, нямаше omelette station или друго място, където да приготвят храна по избор на госта. Всячески се стараех да избягваме бюфета и когато времето позволяваше, отивахме на брънч в complimentary ресторанта, където имаше разнообразие и храна за всеки вкус.

Вероятно поради избора на европейски маршрут, на борда имаше огромно количество азиатци, които не само, че бяха навсякъде по всяко време, но на бюфета се блъскаха, сякаш храната ще свърши. За сравнение от предни 2 маршрута с тръгване от Щатите, където голяма част от туристите са любители на този формат пътуване, гостите на борда бяха възпитани и цивилизовани, постоянно се заговаряхме с някой в асансьора. Останах с впечатление също, че на американски маршрути има повече удобства, вероятно защото туристите от тази националност са склонни да похарчат много повече средства на борда.

И нещо дребно, което направи впечатление главно на мъжа ми, който в бг често ходи да тича на стадиона - на кораба нямаше пътека за тичане на открито. Но пък на места я бяха заменили с прозрачен под:

 

Генуа:

 

31.01, първият ден от пътуването ни беше адски студ, но през следващите дни започна затопляне и температурите бяха доста приятни за февруари.

Хотелът ни, за който споменах по-горе, ни изненада с външен асансьор. Двамата пътувахме с общ чекиран багаж и като видяхме стълбите, които водят до мястото за настаняване, ни призля как ще го мъкнем до горе. В ляво от тях обаче има хотелски асансьор, който отвежда директно до рецепция. Служителят беше един възрастен човек, който беше адски любезен - от този тип любезност, която не е, за да рейтнеш хотела или да оставиш бакшиш. Накрая ни даде листовка за отстъпка в Galata Museo del Mare, който случайно му казахме, че ще посетим.

 

Започнахме с малка разходка из центъра, но за първи път лежерно, без са се стремим да видим всичко, защото бяхме на... почивка 🙂

 

Palazzo San Giorgio - сградата е красива отвън:

 

 

Piazza De Ferrari с фонтана и сградите наоколо:

 

 

 

За кифлите като мен, любители на шарени къщички - Boccadasse - рибарско селище, което гледа към малък залив. Забавно беше да гледаме как малки деца ловят риба с въдици, които са 2 пъти по-дълги от тях 🙂 Родители наблизи не видяхме. Има малък плаж, който вероятно лятото е претъпкан. Наоколо има хубави заведения. До тук стигнахме лесно с автобус от хотела. Районът не ни разочарова - изключително приятен е за шляене:

 

 

 

 

Дори и сега, в този студ, на плажчето имаше хора:

 

 

Като почитател на подводниците, много ми хареса Galata Museo del Mare - морски музей на няколко етажа, богат на информация (на доста места имаше обяснения на английски), имаше изложена голяма галера с любопитни факти за живота на такъв тип плавателен съд, цял етаж със снимки и история за сблъсъка на два кораба. На последния етаж има тераса с невероятни гледки към Генуа, а като част от музея в близост до него има изложена истинска подводница, директно във водата и с възможност за посещение вътре.

 

Галерата:

 

Подводницата S 518 Nazario Sauro - построена 1976 г., в последствие дарена на музея и от 2010 г. е достъпна публично за разглеждане:

 

 

Във вътрешността и може да се види при какви условия е живял екипажът - с две думи - на тясно:

 

 

 

 

И терасата на музея, от където градът сякаш беше само на една ръка разстояние:

 

 

 

 

Тръгнахме си от музея с прекрасни впечатления. Беше време да се качваме на кораба, който беше на пешеходно разстояние от тук 🙂

 

Следва...

[Яничка]

При качване на кораба веднага ни подканиха да направим задължителния safety briefing. Преди години, когато бях на круиз за първи път, ни събираха по групи всички пътници на палубата за инструктаж. От тогава това става далеч по-лесно - преглеждаш информацията на телевизора в каютата си. 

 

Системата с асансьорите на MSC е малко различна на пръв поглед, но бързо се свиква и е много удобна - на централен екран отбелязваш етажа, до който искаш да стигнеш и системата те разпределя на кой асансьор да се качиш заедно с останалите пътници за същия етаж. Така придвижването из кораба се случва много по-бързо 🙂 

 

 

Картата за каютата ни очакваше закачена на входната ни врата. Тераската ни гледаше към Генуа и гледката беше по-хубава дори от тази, която се разкриваше от музея преди малко:

 

 

 

 

Дочакахме залеза и се отправихме към 5-минутното шоу на променадата на MSC World Europa, която бяха осветили в различни нюанси на фона на музика:

 

 

 

Вечеряхме в complimentary ресторанта Hexagon. Бяха ни разпределили за по-ранния час - 18:30 ч. Който иска да промени часа си на вечеря, може да го направи на рецепцията на ресторанта.

 

Нашият сервитьор всяка вечер беше едно много симпатично момче от Южна Африка, който по-нататък изигра важна роля за посещението ни на тайния бар 🙂 

Менюто във вечерния ресторант беше разнообразно всеки ден. Интересното беше, че водата в този ресторант не се таксуваше. Една вечер не можахме да смогнем от натоварена програма за ранната вечеря и тогава ни приютиха в друг complimentary ресторант - там същата вода беше 2,40€.

 

 

Първо пристанище - Чивитавекия (Рим) - една от най-популярните дестинации от маршрута, съответно всички пътници се изсипаха към шатълите - кой за организирана екскурзия, кой самостоятелно да разглежда Вечния град. За щастие сме идвали в Рим многократно и нашата програма беше съвсем различна. Тук е мястото да благодаря на @master_of_germs за чудесните идеи, които ми даде за този круиз, както и за минали мои пътувания. Винаги има гениални попадения 🙂

Искахме да видим малко природа и съвсем съзнателно избягахме от тълпите, чиято крайна точка беше Рим. Бяхме взели рент-а-кар от Europcar за деня. При слизане от кораба ни чакаха автобуси. Голяма част от тях бяха за града и трансферът до там хич не беше евтин. Намерихме си нашия автобус, който искахме просто да ни изкара от пристанището. Той беше безплатен и спря на метри от офиса на Europcar 🙂 

След близо час шофиране стигнахме до първата ни спирка за деня - Belvedere di Poggio Trincera. От тук има гледка към езерото Vico. Тя не е най-невероятната, която сме виждали, но мястото е изключително спокойно и релаксиращо. Бяхме само ние и още един турист, който ни обезпокои за малко. Седнахме на пейката да послушаме шума на гората и песента на птичките.

 

 

 

Има изградена платформа:

 

 

 

След тази тишина и спокойствие се отправихме към Vitorchiano - малко и добре поддържано средновековно селце. Това, което го прави по-различно е, че е изградено върху скали. Намира се на 70 км. от Рим. Оставихме колата на един безплатен паркинг за кемпери. По това време на годината беше почти празен. От този паркинг се разкрива чудесна гледка към градчето:

 

 

 

Съвсем небрежно на същия паркинг е изградена статуя на Moai. Знакът до нея гласи, че скулптурата е изваяна с брадви и остри камъни от 11 местни жители от сем. Атан от о. Рапа Нуи, Чили. Тя е единствената, намираща се извън Великденският остров. Висока е 6,1 м.

За мен беше доста впечатляващо - да дойдеш в Италия и да откриеш Moai 🙂

 

 

Не пропуснахме да се разходим из тесните улички на Vitorchiano - тук сякаш времето е спряло. Една от хубавите гледки към къщите, накацали по скалите, е от Medieval Quarter:

 

Изгубени из уличките:

 

 

 

 

 

След като постигнахме целта да избягаме от тълпите и да се шляем почти сами из старо селце, се отправихме към близко ресторантче за обяд - Pizza Guys. Едвам преборихме огромните пици. Цените са доста прилични, а персоналът - любезен.

 

Скоро след това върнахме колата и се прибрахме на кораба със същия шатъл.

 

Следва...

[master_of_germs]

Яничке, аз съм ти благодарен на тебе. Че възприемаш, доошлайфваш и осъществяваш всякакви такива мои шашави идейчици извън отъпканите пътеки, много от които аз самият едва ли ще осъществя. 🙂

Чувствам се поласкан да ме споменават с добро в тема за круизно пътешествие, като аз самият не съм бил никога на такова 🙂

(Добре де, имам едни три нощувки по Нил).

А и като не шофирам, много от идеите ми ще си останат само като кабърчета на картата, ако нямам възприемчиви съфорумци като тебе и още няколко (да не се обиди някой, че го пренебрегвам). Но все пак, след няма три седмици и ние за сефте ще наемаме кола в Италия, пък се надявам да направя някое изненадващо включване. 😀 

Благодаря ти, че споделяш, както и за многото ценни логистични съвети, които си ми давала 🙂

 

[Яничка]

Второ пристанище - Месина (Таормина), Сицилия:

 

Днес корабът акостира в Месина. Портът осигурява достъп до Таормина и Етна. Тъй като сме били и на двете, прегледахме какво може да предложи самият град Месина, но за съжаление той не ни грабна и избрахме забавленията на борда. Допълнителен бонус беше, че голяма част от орките (нахалните азиатци) щяха да слязат на брега и за останалата част от пътниците щеше да бъде рахат 🙂

 

Месина ни зарадва с топло време, а от горния дек имаше приятни гледки към града.

На входа му се издига статуята Madonnina del Porto, която посреща своите посетители с "We bless you and your city":

 

 

 

Градът изглежда подреден:

 

 

 

Какво ни предложи корабната програма днес:

От предния ден си бяхме набелязали няколко дейности в арр-а на MSC - cooking class и представяне на специализираните ресторанти, MasterChef състезаниe, музикален куиз, презентиране на коктейли, White Party и снимка с екипажа.

 

Идеята на cooking class беше да популяризира платените ресторанти на борда (сред тях са суши заведение, испанска кухня, рибен ресторант и Chef’s Garden Kitchen), но беше направена забавно и оплакнахме очите с красиви ястия.

 

Всеки chef представи ястие по негов избор:

 

 

 

Всичко изглеждаше не само вкусно, но и много красиво:

 

 

 

 

Най-интересен за нас беше Chef’s Garden Kitchen, чиито шведски chef e със звезда Michelin. Тристепенно меню в ресторанта на кораба беше 68€ на човек. Тук на място даже отглеждат билките си.

 

С MasterChef състезанието стана лека обърквация 🙂 - мислехме, че ще е куиз, но се оказа, че накрая тези с най-много верни отговори ще приготвят пред всички ястие с предварително осигурени съставки. Всичко беше много забавно до момента, в който не обявиха, че последният участник, който ще излезе на сцената, ще бъде избран на случаен принцип, а не на база верни отговори. За нас готвенето е далечно и екзотично така, както е екзотично приключение за хора, които не излизат от зоната си на комфорт. След първоначалното препотяване взехме да се подбутваме един друг и да се пазарим: "Ако изтеглят нас, излизаш ти". "А, не, излизаш ти!"

За наше облекчение и за щастие на публиката не изтеглиха нас 🙂

 

 

 

Виж, на музикалния куиз вече бяхме в свои води 🙂 Особено след като се оказа, че въпросите са същите, като от куиза 2 дни по-рано  🙂 Типично в мой стил спечелихме първо място...нечестно... с най-много верни отговори, просто защото... вече ги знаехме от предния път🙂

 

 

Имаше и куиз за феновете на F1, сред които е и мъжът ми, но въпросите бяха адски трудни. Няма да казвам колко верни отговора имахме 🙂

 

Презентирането на коктейли беше интересно - не бях виждала до сега да сервират коктейл в прозрачна кутия, пълна с дим или пък с огромен мехур отгоре, който се пука с целувка 🙂 Всички представени коктейли накрая награда за публиката. Останах изумена какво правят хората, само за да получат безплатен коктейл 🙂

 

Някъде измежду цялата натоварена програма днес успяхме да минем през 

който за първи път посетихме на бахамския круиз миналата година и вкусът и качеството на шоколада много ни допадна. Този път съгрешихме с палачинки:

 

Снимката с екипажа не мина без бой - истински висш пилотаж беше да се фотнеш без някой азиатец да ти направи фото бомба 🙂

 

 

На централните стълби също имаше жестока конкуренция, но някак успях да се сдобия със снимка без чужди елементи 😉

 

White party-то беше късно вечерта, а за него си носех дрехи в бяло още от София и не исках да го пропускаме. Въпреки че към края на деня едвам гледах, като влязохме в дискотеката изведнъж се сдобих с girl power и скочих на дансинга 🙂 Купонът течеше на макс, залата беше пълна, а DJ-ят пускаше музика за всеки вкус.

 

 

 

Както се вижда, на борда не може и да става дума за скука 🙂 

Със сетни сили се добрахме до каютата и микновено заспахме 🙂

 

Следва...

 

[Яничка]

По време на вечеря имаше съобщение от капитана - поради лошо време утрешният порт, който трябваше да бъде Малта, се анулира. Получаваме друг порт като компенсация - Палма де Майорка. Прогнозата наистина не беше благоприятна и промяната на моршрута не беше без причина. Съобщението даже ме зарадва - била съм в Малта, разгледала съм обстойно и не ми се повтаряха същите места. На Майорка също съм била, но островът е голям и веднага си намерихме какво да правим.

Планирането на "новия" порт стана много бързо - имахме само 30 мин. преди корабът да отплава. След това нямаше да имаме интернет и за това време някак по чудо успяхме хем да набележим места по картата, които искаме да посетим, хем да резервираме кола в последния момент, че и външна UK застраховка да и направим! Не знам как успяхме, но на другия ден се получи чудесна разходка из Майорка 🙂 

 

Трето пристанище - Палма де Майорка:

 

След като акостирахме, Пухчо отиде да вземе колата, която бяхме резервирали за днес. Аз междувременно се придвижих пеша до паркинг извън пристанището, където го изчаках да дойде да ме вземе. Дадоха ни тази бангия - Dacia Sandero Stepway - не беше стабилна на пътя, но пък беше фотогенична 🙂

 

 

 

Не след дълго бяхме на първата набелязана точка - Mirador de Es Colomer - скалисто място с платформа, гледаща към морето. Дори сега, зимата, тук е много красиво, а като бонус почти нямаше други туристи. Има малък паркинг отпред.

 

 

 

 

Мисля, че на връщане спряхме и се порадвахме на тези гледки:

 

 

Може би най-хубавият Мирадор за днес беше този:

 

 

Според GoogleMaps трябваше да има още мирадори, но се оказа, че районът е страшно застроен от скъпарски вили, собствениците на които искаха гледките само за себе си 😞 Изгубихме доста време във въртене с колата, докато намерим достъп до местата, които виждахме на картата.

 

Тук прекарахме най-дълго време, защото мястото е по-голямо, можеш да погледаш как вълните се разбиват в скалите или пък да си представиш как лятото този басейн е пълен с туристи - Cala Llamp. 

Отпред също има паркинг.

 

 

 

Обиколката ни приключи на Mirador de Cala San:

 

Следва...

[Яничка]

Четвърто пристанище - Барселона

 

За да не повтаряме Барселона и региона за пореден път, предварителният план за този порт беше да вземем влака до Жирона. Даже първоначално залагахме на опцията да рентнем кола, но видяхме, че в трафик се губи много време, а все пак трябваше да се върнем на време на кораба.

Там бях набелязала Pont de les Peixateries Velles - мостът, конструиран от Густав Айфел преди да построи Айфеловата кула:

 

 

Също така La Rambla de La Llibertat - историческата част на Старият град на Жирона и Pujada de Sant Domènec, където пък е популярният El Bistrot bar.

За съжаление се отказахме от тези планове, защото това пътуване беше по-различно и искахме да я караме по-леко в очакване на предстоящото увеличаване на двучленното ни семейство 🙂 

Снимките от Жирона са от интернет.

Вместо това прекарахме чудесен слънчев ден на борда и отбелязахме годишнина от сватбата. Жирона ще почака...

 

Сутринта започна с room service на нашата тераска. От предната вечер бяхме избрали какво искаме за закуска и бяхме закачили попълнената форма на вратата на каютата.

 

Днес най-накрая се отчетохме на Venom Drop - пързалката, която се простира 11 дека надолу и може да се ползва от всички пътници. Всъщност отчете се само Пухчо, за мен не беше препоръчително 😞

 

 

Докато го чаках да финишира, вече кроях планове да заседнем в сладкарницата Sweet Temptations -  рай за шокоманиаците - предлагат шейкове, йогурт, бонбони, гофрети, сладолед. Тук само от гледане може да се сдобиеш с диабет, затова се ограничихме до шейкове. Всички тези глезотийки се заплащат, не са част от пакета.

 

 

 

Следобяд пък имаше приятна музикална изненада - част от шоу програмата на борда беше Lorraine Crosby. Името и не ни беше познато, но бях прочела, че пее женските вокали на песента на Meat Loaf - I'd Do Anything for Love. Парчето е носител на наградата Grammy и по някаква абсолютна случайност я слушах многократно точно преди пътуването. Самата Lorraine Crosby не участва в клипа към парчето, където всъщност показват актрисата Dana Patrick. Истинско удоволствие беше да гледаме на живо опитен изпълнител със силно сценично присъствие, като Лорейн, която въобще не се трогна от заспалата публика в залата и даде всичко от себе си. За съжаления пя само кавъри, а вероятно като автор на песни има какво да покаже.

 

 

 

За днес бяхме направили резервация за тайния бар на кораба - Speakeasy. Барът е достъпен само с покана. Преди да се качим на борда се опитах да разуча как да се сдобием с покана и вариантите бяха да потърся картонче с QR код, скрит в каютата ни или да разпитам сервитьорите в баровете. Въпреки щателната проверка, която извърших в каютата ни, QR кодът не беше там. С покана се сдобихме благодарение на сервитьора ни в complimentary ресторанта вечерта. След като го попитах как се влиза в тайния бар, той се подсмихна и ме насочи към служителка, която провеждаше анкета пред ресторанта. Тя ме остави да попълвам въпросника и междувременно ни зарадва с въпросния QR код, който води до следните инструкции:

 

 

Предварително се бяхме обадили от телефонната кабина и в деня на резервацията отново звъннахме от там:

 

Входът на бара всъщост е от тази кабина на дек 7. Докато чакахме, пред нас върнаха друга двойка, но нас ни пуснаха. Преминахме през някакви тайни коридори и накрая почукахме на голяма метална врата. Вътре попаднахме на приглушени светлини, само няколко маси, сервитьори, облечени както през 40-те и малка сцена, от която се носеше приятен джаз. Бяха се постарали да създадат ексклузивна атмосфера и по-различно преживяване. Времето, което прекарахме тук, беше истинско удоволствие, както и забавление от начина, по който презентираха коктейлите:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А вечерта бяхме на впечатляващо акробатично шоу:

 

Мотористи, които по силата на някаква магия се разминаваха в малка сфера:

 

И много добър жонгьор:

 

 

Следва....

[Яничка]

Последно пристанище - Марсилия:

 

По информация от арр-а на MSC нашият круз терминал беше Terminal B – Mole Leon Gourret, Marseille Europort, който е на пешеходно разстояние от MPCT (Marseille Provence Cruise Terminal). Вариантите за транспорт до центъра на Марсилия са няколко:

- от MPCT има безплатен shuttle до La Joliette Cruise Terminal, от който се достига центъра на Марсилия пеша. Това е локация на безплатните шатъли. Чака се на открито и е възможно да има опашки.

- Автобус №35Т – градски транспорт от МPCT и La Joliette Cruise Terminal. На място има машина за билети. Следва се зелената маркировка, за да се стигне до там. Това е локацията на спирката. Може да се слезе на Place de la Joliette, от където се стига до Old Port за 15 мин пеша.

- Автобус №35 – ако на горната спирка има опашка, може да се премине портата  и на главния път Chem. du Littoral има спирка на автобус №35, който е подобен на №35Т. Също се слиза на Place de la Joliette, от където се стига до Old Port за 15 мин пеша.

 

Тъй като пътят извън порта минава през спирката на безплатния shuttle, който точно беше пристигнал, се качихме на него. Нямаше тълпи и си намерихме седалки. Отчитам го като минус обаче, защото ако бяхме взели автобус 35Т, щяхме още от началната спирка да си вземем day pass, който така или иначе ни трябваше за деня. Заради този пропуск се оглеждахме постоянно по спирките за машина за билети, защото не на всяка има. Иначе дневният пас струва €5,20 и покрива всички видове транспорт. Може да се плаща с КК на машините. Валидира се при всяко качване на превозно средство. Единичен билет е €1,70.

 

Но пък докато се мотаехме около спирките, попаднахме на скулптурата Bleu de Chine, посветена на работниците, най-вече тези на пристанище Марсилия. 

Скулптурата е прекрасен пример колко добре ме познава мъжът ми. Още не бях я видяла, когато той каза: "А след малко ще почнеш да снимаш нещо 🙃"

 

Неизменно стигнахме до Old Port, където от 8 до 13 ч. има рибен пазар. Аз съм любопитна и обичам да си вра носа навсякъде, но тъй като бях в период на особена чувствителност към миризми, веднага избягах от пазара🙂 Иначе Старото пристанище е централно място, от където повечето забележителности в града са на пешеходно разстояние.

 

Първата ни цел за деня беше базиликата Notre-Dame de la Garde, красиво изрисувана отвътре. Намира се на хълм и се вижда почти от всяка точка на Марсилия. Бързахме да я отметнем, докато небето е ясно - гледката от тук е наистина чудесна:

 

 

 

 

 

 

 

 

От базиликата отлично се вижда замъкът Иф, намиращ се на остров:

 

Островът от романа „Граф Монте Кристо” първоначално е бил за отбрана на града, а в последствие - затвор. Предвид, че посещението на Алкатрас ми беше изключително любопитно при първото ни ходене в САЩ, и този затвор щеше да ми е интересен, но тъй като визитата би отнела по-голямата част от деня, го оставихме за следващо идване в града. Иначе до там се стига с корабче от Старото пристанище.

 

Но да се върнем пак към базиликата:

 

 

Следващ по интерес беше Palais Longchamp - дворец, в който се помещават Музеят на изящните изкуства и Природонаучният музей. Макар паркът да е малко занемарен, централният фонтан е благодатен за снимки:

 

 

 

 

 

 

И в Марсилия не липсва Porte D`aix - Триумфална арка, въпреки че около нея забелязахме съмнителни елементи:

 

 

От тук планирахме да се разделим - аз да разгледам Cours Julien, където има готини графити и кафенета, а футболният запалянко в семейството да види стадион Velodrome. За наше съжаление заваля обилно, планът ни пропадна и докато търсехме къде да се подслоним, отметнахме обяда.

Бяхме хвърлили око още на Le Panier, където също има графити, но си бях отбелязала, че привечер не е безопасно шляенето там.

Денят ни завърши на La Joliette Cruise Terminal, където се намира молът Les Terrases du Port. От него има панорамна гледка към  круиз терминала.

 

На следващия ден корабът ни върна там, от където започна всичко - пристанище Генуа. От тук логистиката е много лесна и удобна и още същия ден бяхме на летище Бергамо, от където хванахме обратния полет към дома.

 

Като любител на шоколада, не мога да не отбележа огромния локомотив, който по това време беше изложен на летището. За съжаление се бяха погрижили това чудо на кулинарията да бъде добре обезопасено и никой да не може да си чопне от него 🙂 

 

 

За финал бих казала, че европейски круизът е много подходящ избор за бъдещи майки - кратък полет до Бергамо, храна на кораба почти по всяко време на денонощието и ако случайно пътничката е уморена и не и се слиза на някой порт, може да си остане на борда, където са предвидени най-различни занимания. Аз определено не съм скучала 🙂