4х4 - Южна Африка, Замбия, Ботсвана и Зимбабве

[Mary]

 

 

Едното четири го написах в заглавието, другото по-важно четири сме ние - @Ивайла, @izida, @Monika_Koko и аз. Една великолепна компания за бърза обиколка на южната част на Африка. Поне от година се чудехме как да завъртим нещата, но като се появиха прилични цени до Южна Африка, решихме да се възползваме. Цялото пътуване е 12 дни, като два от тях са само с полети. Можеше да съкратим един ден или да добавим още един, но купихме билетите без да имаме програма, та винаги се получава не съвсем точно. Не проверихме вариант за мулти-сити, което също беше грешка. Тръгнахме в последния ден на февруари и се прибрахме в началото на март.

 

По традиция в този пост ще сложа обща информация, която се надявам да бъде полезна и за други пътуващи натам.

 

Полети:

София - Лондон - Йоханесбург - British Airways

Йоханесбург - Кейптаун - South African Airways 

Кейптаун - Виктория Фолс - South African Airways - с прекачване в Йоханесбург

Виктория Фолс - Йоханесбург - Flysafair

 

Програма 

Ден 1 - полет София - Лондон - Йоханесбург и последващ полет Йоханесбург - Кейптаун

Ден 2 - Кейптаун 

Ден 3 - Кейптаун 

Ден 4 - полет Кейптаун - Йоханесбург - Виктория фолс, трансфер към Ливингстън

Ден 5 - половин ден в Ливингстън и трансфер към Ботсвана

Ден 6 - настаняване в Ботсвана, обмяна на пари, сафари с лодка по реката

Ден 7 - целоднено сафари в Национален парк Чобе

Ден 8 - сутрешно сафари в Национален парк Чобе и трансфер към Виктория Фолс

Ден 9 - Викторя Фолс

Ден 10 - Виктория Фолс до обед и после полет до Йоханесбург

Ден 11 - Йоханесбург и вечерта полет към Лондон - бих пропуснала Йоханесбург

Ден 12 - полет до София

 

Хотели

Кейптаун - Long Street Boutique Hotel - не препоръчвам. Удобно местоположение, но ужасно шумно.

Ливингстън - Fawlty Towers - доволни останахме, но ни предложиха безплатно настаняване в по-скъпите бунгала.

Касане(Ботсвана) - Chobe River Cottages - доволни. През тях си организирахме всички трансфери и турове в Касане.

Виктория Фолс - N1 Hotel & Campsite Victoria Falls - доволни. Много удобно местоположение за пешеходно обикаляне до водопада

Йоханесбург - Onomo Johannesburg Sandton Hotel - доволни. Безопасно и в близост до ресторанти и магазини

 

Визи

Към датите на нашето пътуване виза има само за Зимбабве. Взехме я на място, с двукратно влизане в страната. Цена 45 долара, в брой. Възможно е да се подаде и за е-виза, но не сме се възползвали. 

 

Преходник

За Южна Африка е задължителен. Няма вариант в комбинираните преходници, които носехме, и се наложи купуване на място от този тип:

 

 

Същия ползвахме и във Виктория Фолс.

 

Плащане, валута

Южна Африка - предварително си бях купила южноафрикански раднове - ZAR, но с карта може да се плаща навсякъде

Замбия - плащахме само с карта, а на шофьора с долари. Така и не видяхме местни пари.

Ботсвана - обменихме на място долари за ботсванска пула -  BWP, но и там можехме да минем без смяна на пари. Не бяхме се доразбрали за плащането на сафаритата, но можеше да са с карта.

Зимбабве - плащане с долари - дори в магазините цените са в долари. Спокойно може и с карта да се плаща, май само да визата искаха в брой.

 

Транспорт

- В Кейптаун и Йоханесбург, пръв приятел ни беше Bolt, ставаше и  Uber, но първите даваха по-ниска цена за голяма кола. Нямаше вариант за малка кола и четирима пътници. В Йоханесбург се възползвахме и от hop-on hop-off за една обиколка.

- В Ливингстън се уговорихме с този, който ни трансферира от границата - коректен и склонен да ни прави отстъпки:

 

 

 

- В Касане - пешеходствахме, а за туровете ни взимаха от хотела. Тук ще оставя рекламката на организатора на целодневното ни сафари, когото силно препоръчвам:

 

 

- В Ливингстън - пеша и един трансфер чрез фирмата за полет с хеликоптер, уговорен на място, след пазарлък за цената. Първоначалната беше с 10 долара повече. 

 

Интернет, е-сим

Южна Африка - безброй предложения, на всякакви цени. Аз ползвах Airalo глобална карта

Замбия - Global Yo ползвах аз, почти нямаше връзка или много бавна, или едва 3G. Та беше безсмислена, ама за 0 пари, поне опитах.

Ботсвана -  ползвах Airalo глобална карта, също има доста други предложения

Зимбабве - ей тук беше мъка. Малко предложения, но за сметка на това скъпи. Купих от Manet - изобщо не можа да тръгне тази карта, върнаха ми парите после. 

Реално само за Южна Африка ни беше нужен нет, за да си поръчваме превоз, на останалите места е достатъчен нета в хотелите.

 

 

Цялото пътуване беше на висока скорост, без последните два дни. Йоханесбург бих го пропуснала, а с още един ден, бихме могли да "отбележим" и Лесото. В Ботсвана има още много какво да се види и тези дни не са достатъчни, но за по-голяма обиколка трябват поне още пет дни, което не се вписваше във времето ни. 

Пътувахме само с ръчен багаж, което ни улесняваше. Три бяха с раници, аз бях с куфарче. Моят багаж със сигурност беше над позволените кг(7-8) ръчен багаж на полетите от/до Виктория Фолс, но не са ги мерили, а имахме и включен чекиран багаж, та бях готова и за това.

Три от нас пихме Маларон за дните около Виктория Фолс и сафарито в Чобе. Комари видях и ме нахапаха само в Кейптаун, кодето не е рискова зона. Всеки сам си преценява дали да ползва. Репеленти ползвахме доста. 

Всички полети бяха навреме и презастраховането ни беше излишно, но това няма как да се предвиди.

А какво видяхме и къде ходихме, по-подробно ще разкажа.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 1

От него почти няма снимки, но пък мога да разкажа нещо.

Не обичам да си добавям часове към пътуването, каквото се получи в случая с отбиването до Лондон и от там за Южна Африка, но цената беше несравнима с полети на Търкиш(например), та купихме билети с British Airways - двупосочни до Йоханесбург. Както казах, считам за грешка, че дори не проверихме мулти-сити включващо Кейптаун и да имаме поне един полет по-малко. 

При чекирането с  British, позволява безплатно да се сменят местата, от което 3 от групата се възползвахме. И двата дълги полета бяха с А380, като и за двата успях да си взема място на втория етаж. В посока към Йоханесбург беше по-лесно, защото се чекираме по-рано от останалите. В обратната посока беше по-кофти - тъкмо избереш място и някой те изпревари. То борбата освен за втория етаж е и за двойните седалки там, но има много по-бързи от нас се оказа. Все пак резултат 3 от 4 е добър смятам. 

Полетът от София беше пълен, следващият полет - също. 

 

 

Британците все така обичат да пият джин с тоник, та да направя и аз като местните. Сещам се, че в полета навръщане даваха направо по 2-3 джина без да те питат искаш ли - явно знаят, че има нужда след Йоханесбург. 

 

 

Яденето - нищо особено:

 

 

По време на полета разни подсказки за следващи дестинации видях:

 

 

 

Ден 2

 

Изгревът(доколкото го имаше) посрещнахме над Южна Африка:

 

 

Честита Баба Марта, докато чакаме следващия полет:

 

 

Изпихме по капучино с Изида:

 

 

South African Airways са много прилична компания, любезни, внимателни, точни, дават и храна:

 

 

 

Дълго време летяхме без гледки, после се заредиха типични африкански гледки:

 

 

Място F съм си избрала и от него се виждаха тези гледки над Кейптаун:

 

 

 

Реално имаше доста облаци, но явно над нивото на Тейбъл. 

И ето ни в най-южната част на континанта Африка:

 

 

Снимка от хотела - чисто, добро място, но имаше комари и беше ужасно шумно от бара/дискотеката в сградата. Не случайно писаха поне два пъти от хотела, за да предупредят за шума и да попитат дали остава резервацията ни. Ние избирахме според местоположение и цена, та преглътнахме шумотевицата. 

 

 

Жалко, че нямам снимки от хората пред и около хотела, но някак не ми се видя добра идея да извадя телефона и да ги снимам. Все пак шофьора от трансфера, не ни остави на улицата, а ни придружи до вътре в хотела. Слизайки от колата на Лонг стрийт, където беше хотела, веднага те удря миризма на марихуана - направо безплатно се напушвахме докато се поразходим. Легална е марихуаната там. 

Настанихме се и веднага тръгнахме на кратка обиколка. Избрахме посоката към  Cape Town City Hall. 

Бяхме решили като за пръв ден, да се стремим да се приберем по светло, а вече беше 16 часа, затова бърз поглед.

 

 

 

Любезно ни поканиха да видим Нелсън Мандела отблизо, но се задоволихме съм със снимка отдалече:

 

 

Table Mountain някак доминира над целия град - от много места се вижда в хубаво време, а тук-там ти се струва, че напарво ще я докоснаш:

 

 

 

Вратите на Castle of Good Hope хлопнаха пред нас:

 

 

Затова завихме покрай гарата - като навсякъде не съвсем приятно място и обитатели и се отправихме към пешеходните улици:

 

 

И към нашата улица в търсене на вечеря. Красиви сгради има по Лонг стрийт.

 

 

По препоръка на момчето от рецепцията и понеже ни е близо, решихме да вечеряме в Mama Africa - не беше нашето място. Твърде туристическо, храната е с компромис, но обстановката е направена симпатично, насочена основно към туристите.

 

 

Четем менюто и избираме да опитаме местна бира по не знам си каква рецепта - ох, от снимката усещам ужасния вкус на нещото, което са кръстили бира:

 

 

По-гадно питие никога не съм опитвала. Наложи се да закрия чашата със салфетката, че поне да мога да вечерям - толкова гадна миризма имаше.

Стекът също не беше добър. Видяха, че не ни харесва и го подмениха, но и втория беше същия тегав, а сосът върху него по-лош - не знам как успяха. 

 

 

Хайде да покажа и някоя фотка от ресторанта, който беше пълен, само това че отидохме да вечеряме пред 18 ни осигури място за час и половина - всичко беше резервирано. На другия ден по трудния начин разбрахме, че за вечеря в центъра е добре да имаш резервация.

 

 

 

 

Изморени от дененощието път, рано-рано се отправихме към леглата, че на другия ден в зори ще ни вземат за тур.

 

Следва ... 

 

[Mary]

Ден 3

 

За този ден имахме предварително резервиран тур от GetYourGuide на цена около 44 евро на човек. Ако бяхме си наели кола, щеше да е по-евтино, но нямаше кой да шофира с обратно движение. Към тази цена трябва да се добавят и цените за вход в Cape Point Nature Reserve(515ZAR) и за вход в Boulders Beach(245ZAR), като цените са към началото на март 2026.   

Турът е доста продължителен и се виждат много красиви места, но за мен времето не беше достатъчно за някои места. 

Ето кои места бяха включени в програмата:

* Взимане от хотела в 7,00 часа

* Bo-Kaap - кратка спирка за снимки, съвсем недостатъчно за запознаване с квартала

* Maiden's Cove, Cape Town - отново кратка спирка за снимки, достатъчно беше времето за тук

* Hout Bay - тук беше отделено време за посещение на остров с морски лъвове - морете беше много бурно и само ги видяхме от корабчето

* Chapman's Peak Drive - изключително живописен път покрай океана и спирка за снимки. Достатъчно беше времето

* Noordhoek Farm Village - спирка за кафе и хапване, не е включено в цената

* Cape of Good Hope - тук имахме час на разположение, но не беше достатъчно за мен

* New Cape Point Lighthouse - тук също час имаше, горе-долу стигна времето да се качим до фара и да се насладим на гледките

* Simon's Town - тук имаше време само за обяд, а градчето е симпатично

* Boulders Penguin Colony - спирката при пингвините, имахме час, но не беше достатъчно

* Muizenberg Beach - красиви дървени цветни къщички на плажа, имахме 30 минути, които компромисно стават, колкото за снимки

 

Като цяло сме доволни от организацията, но си остана усещането за бързане.

Взеха ни навреме, бяхме вторите, които взеха в микробуса, а след това спирахме на още няколко места, докато напълним всичко. Шарена компания се бяхме събрали, нямаше закъсняващи, даже на няколко спирки ние бяхме последни, а не сме от закъсняващите - просто докато се наснимаме четири дами, минаваше време.

 

Първи спирка Bo-Kaap - доста колоритен квартал, който буквално видяхме за минути

 

 

Следващ стоп Maiden's Cove - красив плаж в престижното предградие Camps Bay, с невероятни гледки към Тейбъл Маунтин и Дванадесетте апостоли.

Плажът е популярно място за наблюдение на залеза(не сме се възползвали). Китове и делфини могат да бъдат наблюдавани от тук в периода между юни и ноември. Популярно място за плуване е - има два приливни басейна и е едно от най-добрите места за свободно гмуркане в Кейптаун(не сме се възползвали).

Този ден разбрахме, че често имената на местности и улици в Кейптаун и околността не отговарят съвсем на името си. Почвам с Дванайсетте апостола - нито са апостоли, нито са 12. 

Сравнително рано сутринта бяхме там и все още маранята от планината не се беше вдигнала, което правеше гледката по-мистична.

 

 

Ето и един от приливните басейни, пълен с хора, а водата в океана е студена, та това е варинт да се плува:

 

 

Предградията по този път държат едни от най-високите цени на недвижими имоти в Кейптаун.

 

 

Следва Hout Bay - спряхме на пристанището, купихме си билети за корабчето до острова с морските лъвове, където в този ден не можеше да се акустира, заради бурния океан.

Качихме се от последните и затова седнахме в предната част на кораба на открито. Пътуването не е много продължително, но на връщане ни предупредиха да се преместим заради пръските вода, които имаше.

А океана направо вреше - бяла пяна създаваше нереално усещане:

 

 

Ей ги на припек морските лъвове:

 

 

 

На скалите, във водата - навсякъде бяха.

Една снимка на вълните, които се виждаха на връщане:

 

 

Ей такъв тип са корабчетата, които се ползват. На горния етаж е по-хубаво, но беше заето при нас.

 

 

Chapman's Peak Drive

Бърз стоп за снимки, има и рекламна рамка, макар без нея пейзажът да е по-красив:

 

 

 

А пътят лъкатушеше покрай океана, откривайки гледки, които са забележителни:

 

 

 

Тук минахме, без да спираме, покрай известния Noordhoek Beach, където основна атракция е яздене на коне в океана. Не знам дали ще се видят конете на снимката ми:

 

 

Noordhoek Farm Village - тук ядох най-вкусния пащел, даже два изчезнаха мигновено

 

 

Само за снимка спряхме по желание на спътници в Cape Point Ostrich Farm - щрауси сме виждали къде ли не, ама хайде да представя поне един любопитко:

 

 

Стигаме и до едно от топ-местата за посещение - Cape of Good Hope - Имаше доста голяма опашка за влизане в парка и явно се бавеха с тези, които не са платили предварително вход за парка. Ние го бяхме направили вече. Това е съвсем малка част от опашката с коли:

 

 

За снимка на табелата с надпис Добра надежда, опашката беше голяма, а време за изкачване за гледка от високо нямахме.

Тук се засякохме с група работещи на круизен кораб, като имаше и българин сред тях. Бяха доста нахални, да не кажа направо нагли. Не се съобразяват, предреждат се и после не правят масто за снимка на останалите. Като изпуснати и не видели свят...

 

 

 

New Cape Point Lighthouse - красиво място, а облаците в този ден се раздаваха за нас. Тук има два възможности да се качиш до фара - с фуникуляр(плаща се допълнително) или пеша. Времето за чакане на опашка за фуникуляра го обезсмисляше, та направо тръгнахме по пътеката, наслаждавайки се на всяка гледка.

 

 

 

Нямам нито една снимка на фара, без някоя от нас да позира пред него. Та ще трябва да идете да го видите сами. 

Ей в тази посока е най-южната част на Африка - Иглен нос, а до там има още три часа път. Нямахме време за него.

 

 

Simon's Town - време за обяд. Това се случи в The Harbourview Restaurant - не бих казала, че е най-доброто място, но като имаш друг организатор, нямаш голям избор.

Ето и какво ядохме:

 

          

 

Поляхме с бира, а ето и моята част от сметката(където имам сметки ще ги показвам, за някаква представа от цената):

 

         

 

И вече е време за сладурите на днешния ден - Африканските пингвини в Boulders Beach. Имам особена любов с пингвините и времето за тях не ми беше достатъчно.

Абсолютни сладури са тези мъници.

 

 

А дали имаше народ?! 

 

 

Наляво, надясно, направо, накъдето погледнеш все пингвинчета, заети с техните си работи.

 

 

 

 

 

 

Стига толкова пингвински снимки, че мога още сто да сложа.

 

Последна спирка от тура - Muizenberg Beach Huts - бих могла доста повече време да прекарам на брега на океана, съзерцавайки красотата на водата и на шарените къщурки, но имахме време само за някоя снимка и се отправихме по обратния път към Кейптаун.

 

 

Оставиха ни пред хотела, измихме се и тръгнахме да търсим вечеря. А небето, ах небето! Жалко че нямахме някаква възможност за по-просторна гледка!

 

 

Набелязахме няколко ресторанта, но ... без резервация на по-интересните места не ставаше. Нямахме особен избор и седнахме където има място - в едно рибно ресторантче. Вкусно беше, а бирата пивка.

 

 

          

 

Много бяха мили работещите в него, дори не разбрахме, че е свършило работното им време, а те ни изчакаха спокойно да свършим с вечерята и ни изпратиха с усмивки.

Денят ни се получи доста дълъг и наситен с много красиви гледки, а имаме и още ден за Кейптаун.

 

Следва...

[Mary]

Ден 4

 

Нощта ни отново мина като в някаква полусъница - уж спиш, ама едновременно с това си и на дискотека. Никога не ми се е отдавало това две в едно, че обичам да съм само на едно място по едно време, ама приключението иска своето.

Малкото сън не ни попречи да станем рано и бързо да се отправим към Table Mountain.

За да стигнем до лифта взехме Болт, който ни е струвал 10,60 евро(пак уточнявам, че всеки път ползвахме голяма кола за 6-7 човека, защото по-малките коли возят само до 3-ма пътници, а цените са два пъти по-високи за голяма кола).

Бяхме чели, че опашките за качване на планината са огромни и да отидем рано, още за отварянето и да се приготвим за чакане. За щастие нищо от това не ни се случи. Още със слизането от колата, ни насочиха към мястото за купуване на билети. Билети купихме от машина, много е бързо, само трябва карта за плащане. Цената в началото на март 2026г. беше 490ZAR.

Направихме по една снимка от нивото на пътя и бързо се отправихме да чакаме за лифта:

 

 

Написах чакане, но реално такова нямаше. Или в първата кабина, или във втората влязохме с максимум 3-5 минути чакане. А кабините изглеждат така - въртят се на 360 градуса и реално където и да застанеш, пак ще видиш гледката във всички посоки, докато бързо те изкачва.

 

 

За тези, които искат да спестят пари от лифта, има пътеки за изкачване, на снимката е по-леката част:

 

 

 А гледките, ах гледките ... Изумителен поглед към Кейптаун. Когато времето е ясно, както при нас, видимостта е отлична.

 

 

 

 

Не знам колко точно снимки имам от там, защото има много отбивки за снимане. Гледката е почти еднаква, но защо пък да не щракнем пак?! Наистина си е като маса горе - равно, скалисто и лесно за ходене. На места има изградени и пътеки за достъп на хора с ограничена подвижност. 

 

 

 

Колкото по-напред вървим, толкова по-скалисто става, докато достигаме до края на пътеките и пред нас остават само огромните скали:

 

 

 

Направихме завой и продължихме разходката с гледки на юг и запад.

 

 

 

Едни други зяпачи се препичаха по скалите. Живот с гледка имат.

 

 

Прекрасно се виждат плажовете около Кейптаун.

 

 

 

Направихме пълен кръг горе и стигнахме отново до лифта. Последен поглед, че нямах насищане към гледките:

 

 

 

Малко над два часа сме изкарали горе, бихме могли и още време да прекараме там, особено ако включим е кафепиене, но го отложихме за друго място. 

Слязохме отново с лифта, пак без голямо чакане. Решихме да потърсим градски превоз и ни упътиха към автобус, който те закарва безплатно по-надолу при първите паркинги и спирки на градския транспорт.

Ето така изглежда автобуса:

 

 

И постоянно върви от тук до началната точка на лифта и обратно.

 

 

Там отворихме картите и затърсихме кой автобус минава. Намерихме го, дойде, ама се спънахме още на входа - искат да се таксуваш с някаква местна карта за транспорт, каквата очевидно нямахме. Е, ами Болт винаги е наблизо. Трябваше да минем през хотела, цената до там е била 3,50 евро. След това с нов Болт(4 евро) се отправихме към избраното място за обяд, препоръчано ни от @Цвете - благодаря ѝ за всички препоръки и насоки. 

Заведението е Lily's by Kove Collection - отличен избор за хапване и пийване, с чудесна гледка към океана. Целият район там е много приятен за разходки и живот.

Ядохме:

 

 

И пихме, че даже и платихме:

 

          

 

Добре похапнали решихме пеша да се отправим към V&A Waterfront - приятно за разходка място, пълно със заведения, лодки, магазинчета и хора.

 

 

 

 

 

За къде без рамката?! 

 

 

 

Часовниковата кула и момент, когато е преместен моста, за да минават по-високи лодки. Докато бяхме там поне двъ пъти гледахме преместването, спирането на хората, минаването на лодките и отново пускането на пътникопотока по моста.

 

 

 

Тези носорози бая зор видяха докато удовлетворят мераците ни за снимки

 

 

Неусетно минаха два часа там. Научили урока си от вчера, че за вечеря си трябва резервация, направихме такава за препоръчан ни отново от Цвети ресторант, собственост на българин - Zest Restaurant. Значи научихме за резервацията, но не научихме че и по-рано трябва да се прави, та от вчера за днес, варианта ни беше само ранна вечеря преди 18ч. Отново с Болт, цена 8,46 евро, стигнахме бързо, но пак неподготвени, че ресторанта е вътре в търговски център, а не отделна сграда, но бързо се ориентирахме по надписите. 

Ресторантът при резервацията ти изписва, че има дрес код, без къси гащи и подобни. Добре, ще се опитаме да направим нещо по въпроса, но предвид, че сме само с ръчен багаж нямаше много голям шанс да изглеждаме по-различно от кежуал - колкото и да се старах, проблема с обувките остана - или маратонки, или спортни сандали. Избрах второто, за което на входа се почувствах като натрапница - такъв оглед ни направи чичото на входа от глава до пети, че аха ... да кажа нещо, ама си замълчах.

Настаниха ни на масата, а аз се чудя къде да си навра краката със спортните сандали.  Ама нали знаете, че парите не подбират сандалите, та взеха ни ги. 

Любезно, малко към сервилно обслужване, но поднесено с усмивка. Сервитьорът разбра, че сме от държавата на мениджъра и се опита да запомни 2-3 думи на български, за да му ги каже. Не знам доколко успя, но след малко дойде и мениджъра. Млад човек, говорещ български със силен акцент и задаващ въпроси проформа или не разбиращ отговорите ни. 

Яденето беше вкусно, цените средни към високи, останахме доволни от изяденото и изпитото.

 

 

Рибата беше уникално вкусна, а аз въпреки препоръката на Цвети не ядох месо, а риба:

 

 

И предястието беше много вкусно, давам и сметката:

 

          

 

Ранна резервация, ранна вечеря, но бонус беше че успяхме да видим залеза от брега на океана:

 

 

 

Болт до хотела с цена 9,41 евро. Щяхме да походим още покрай брега, но бързо се стъмни и някакви особени субекти взехме да срещаме, та съкратихме разходката и отидохме в нашия си квартал, да вземем вечерната доза безплатен джойнт.

Това видяхме от Кейптаун - малко, но с толкова време разполагахме. Винарни не сме обикаляли, а има много добри, останаха и още отбелязани, но непосетени места в града, но да има и за друг път.

Следваше баня и очакване на днешната дискотека по време на сън. 

 

Следва ... 

[Monika_Koko]

Благодаря Мари, че отделяш време за този пътепис! Връщаш ме в прекрасните спомени и се вълнувам, защото преживявам всички отново! 

[Mary]

Ден 5

 

Денят ни започна с много ранно ставане за полет в 7,00 към Йоханесбург и следващ полет към Виктория Фолс. Тръгнали сме за Ливингстън, но полетите до там бяха доста по-скъпи, затова избрахме кацане във Виктория Фолс, Зимбабве и после сухоземно към Ливингстън, Замбия.

Изглевът посрещнахме на летището:

 

 

Довиждане, Кейптаун:

 

 

South African Airways излитаха и кацаха навреме, нямахме никакви проблеми с техните полети. Багаж не са мерили, чекирахме се през приложението, на гише не сме ходили. Дават храна на полетите, като на двата полета беше различна - на единия сандвич, на дугия кроасан, вода, безалкохолни напитки, може би и бира да имаше, но в този ранен час, не съм съвсем сигурна.

 

 

Доокато летим ясното време се смени с пухкави облачета.

 

 

Достигайки Виктория Фолс, имаше някакви видимост към водопад Виктория, но е твърде далече от летището и само знанието, че е там, помага да се види отдалече:

 

 

Бяхме напред в самолета, бързо слезнахме и се отправихме към гишетата, да извадим визи. Доста бързо стана, 45 долара в брой смениха собствеността си и се озовахме в визи за двукратно влизане в Зимбабве.

Излезнахме в залата а чакащи и ... какво да правим там, то името подсказва - чакахме. Това беше единственото ни чакане от всички трансфери, които имахме натам.

Силно предполагам, че посрещача не е имал работа с толкома оправни дами и беше много изненадан колко бързо сме се оправили с документите. Докато го чакахме дойдоха сто човека да ни предложат всякакви услуги, включително да се обадят на  този, когото чакаме. На летището имаше нет, слабичък, но свърши работа. Само аз имах купена карта за Зимбабве, но нямах късмет да проработи. 

Дойде макар и със забавяне нашия човек и се отправихме към границата. Формалностите си ги минавахме сами, но шофьорите от трансферите ни придружаваха непрекъснато. В случая ни заведе до излизането то Замбабве и на ничия територия ни предаде на следващия трансфер до хотела ни в Ливингстън, Замбия.

Първият посрещач в Замбия беше този:

 

Границата между двете държави може да се мине пешеходно, каквото правят повечето хора, но аз се радвах, че сме с кола - беше много кално и пълно с камиони и коли.

От моста между двете държави се вижда и малко от водопада - сигурно ако се ходи пеша се вижда и повече, но от колата само това:

 

 

За 15-тина минути ни закара до хотела, а там се спазарихме да ни заведе и вземе от ресторанта, който сме избрали за вечеря, както и на другия ден да ни заведе до водопада и да ни върне пак в хотела. За трансфера до ресторанта и обратно сме дали 20 долара.

 

Настанихме се в хотела ни, много бяхме бързи, даже и с местенето от едни в други стаи, смоггнахме за палачинките, които сервират всеки ден следобед. Правят ги на момента и са топли и вкусни.

 

 

 

 

 

И тук ще оставя визитката на шофьора ни, много коректен и точен:

 

 

Натоварихме се и се отправихме към хотел Royal Livingstone Victoria Falls Zambia Hotel by Anantara, на територията на който се разхождат разни животни и бяхме избрали да вечеряме там в ресторант Kubu - разположен на брега на река Замбези, с гледка към водопадните пръски в далечината.

Чакаше ни вече нашия човек пред хотела:

 

 

А луксът, към който отиваме е в пъти по-скъп от мястото, на което сме отседнали, но ние сме си доволни от нашият избор. Сърдечни хора и топло посрещане, за разлика от прекалено любезното посрещане в Анантара. 

Територията на Роял Ливинстън е много голяма, прекрасно поддържана, а зебрите те послещат на първата минута:

 

 

 

 

Помолихме на рецепцията да ни упътят къде са жирафите в момента. Разбира се, ще проверят, беше отговорът, а докато чакаме да пием по нещо в бара. 

Обиколихме, поснимахме, пък седнахме и в бара.

 

 

 

Водата беше безплатна.  На снимката е част от поръчката.

 

 

Намериха жирафите, дойде един младеж с ел. количка и ни закара да ги видим:

 

 

 

Върна ни, а ние се чудим защо имаме резервация за ресторанта за 17,30 часа, а той работи от 18,30. Така и не разбрахме.

 

 

Ето го и погледнат откъм водата:

 

 

Не само ние сме се запътили към ресторанта, има и други:

 

 

 

Това в кръга на шегата, но хора нямаше, та и резервацията ни беше напълно излишна, явно защото сме извън сезон.

Ето я и масата ни:

 

 

Водопадът е там:

 

 

Докато избираме и се чудим какво да ядем, дойде време и за залеза:

 

 

След като залезе слънцето, стана доста тъмно, макар да се опитваха да пускат някакво осветление, не им се получаваше особено добре. Сигурно не искаха да виждаме много добре какво ще ядим и какво ще ни струва изяденото. Цените бяха високи по общо мнение. Не ни стресираха толкова цените, колкото че няма хора и предпазливо поръчахме по нещо за ядене и пиене. Порцийките бяха съвсем малки, но пък добре оценени от заведението.

 

 

 

 

Това в чашката от кафе е супа, а сметката е само за моята част от вечерята. Хубаво беше, че на повечето места предлагаха разделно плащане на сметките, което много ни улесняваше.

 

          

 

Дилемата ни още при планиране на пътуването беше дали с пристигането да се отправим към водопада, или да го оставим за другата сутрин. Мненията, че от тази страна е препоръчително да се гледа преди обед, заради слънцето и дъгите, решихме да го оставим за другата сутрин, макар да нямахме търпение.

Вечерното обгазяване с репеленти след баня беше ритуал, който не пропуснахме нито една вечер, а след това продължавахме с хихикате по леглата и с нетърпение да дойде утрешния ден.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 6

 

Дойде дългоочакваният миг на срещата ни с Водопада Виктория отблизо. Първият поглед ще е от страната на Замбия, а навсякъде бяхме чели, че за там трябва много малко време, обикаля се много бързо и общо взето няма много за гледане. С тази информация в главите, се уговаряме с нашия човек да ни вземе след един час и половина - щом другите гледали са 20 минути, а ние обичаме да снимаме и да се мотаем, та дадохме си 4 пъти повече време. Да ви кажа не ни стигна това време. Поне два часа бих отделила, че дори и повече, за да се видят всички пътеки.

Превозът до водопада и обратно ни е струвал 15 долара, а разстоянието е около 10км.

 

Племето Кололо, живеещо в района, го описва като "Моси-оа-Туня" – "Димът, който гърми" заради огромните пръски и невероятния шум.

Водопадът Виктория сега е известен и като най-голямата завеса на падаща вода в света, когато ширината и височината му се комбинират.

Пръски могат да се видят от километри разстояние(вече ви показах от самолета), като в разгара на дъждовния сезон повече от петстотин милиона кубични метра вода в минута се спускат над ръба, на ширина от почти два километра в пролом на повече от сто метра.

 

Този водопад е много трудно да се види добре от сушата - пада в дълбока пропаст.

 

Различните периоди от годината предоставят напълно различна гледка на водопада според прочетеното.

Пиковият сезон, в който и ние сме там, е март и април, когато се вижда пълната мощ на водопада.

С приближаване към сухия сезон, водата намалява, като понякога почти пресъхва, превръщайки се в малки потоци, които се стичат по ръба, а на някои места изобщо го няма водопада(обикновено това е ноември и декември). Вероятно по това време може да се види по-добре в цялост, обаче ще липсва мощта. Ние сме много доволни от пълноводието, което видяхме. 

 

Според официалния сайт, цената за вход в парка е 10 долара. Според реалността и всичко прочетено, взимат по 20 долара, без да издават документ за вход. И ние платихме по 20 долара на човек.

В maps.me са отбелязани всички точки, от които се откриват красиви гледки към водопада:

 

 

Входът е откъм червената стрелка. 

Слагам и една снимка за съпоставка и илюстрация на пътеките от двете страни и от която се вижда, че има достатъчно за ходене и гледане и от страната на Замбия:

 

 

Сутринта в 7,10 сме били на входа на парка, в очакване точно като тези приятели:

 

 

Ето и табелата с пътеките при влизането:

 

 

Правиш две крачки, чуваш шума и вече си омагьосан от гледката:

 

 

От това място имаме най-ясните снимки, а слъцнето и позицията му, ни представяше дъга след дъга:

 

 

 

То снимките без дъга са рядкост в този ден. В началото смело крачим без дъждобрани и чадъри, снимайки водопада и нас си. Съвсем скоро нещата загрубяха и се наложи бързо да се обличаме с дъждобраните, а момичетата извадиха и чадърите. Моят си стоя в раницата, затова пък после телефонът ми два часа трабваше да изсъхва, за да може да се зарежда...

Няма да описвам подробно коя снимка от коя точка е, защото няма смисъл - отвсякъде е неземна красота, а разстоянието е около 600м. 

Хайде да се гмуркаме под водата - буквално под водата. С краката газехме вода до глезените в някои части, а на място си мислехме, че нямаме късмет и ни вали дъжд... Никакъв дажд не беше, а огромните пръски вода, които се сблъскват в скалите и се издигат нагоре, като след мигове падат под формата на дъждовни капки в близост до водопада.

 

За повече докосване до преживяното от нас ще добавя няколко кратки видеа, че да можете да усетите и вие обстановката.

 

 

Пътеката върви близо до водопада, а в средата на разстоянието има мост, от където се откриват чудни гледки, а в каква вода джапахме, ще видите по-натам.

 

 

 

 

За дъгите ви казах - рядко имаше гледка без дъга.

 

 

 

 

На всяка снимка или видео се обхваща съвсем малка част от стената на водопада.

 

 

Продължаваме към моста, а водопадът и дъгите са все така красиви:

 

 

 

 

 

Ето го и мостчето:

 

 

Беше много подходящо за снимки, но такава вода падаше върху него, че набързо го минахме без фотосесии, а това за четири жени е трудна работа, но вижта сами какво е положението:

 

 

По някое време видимостта съвсем изчезна, гледаш стена от мъгла.

 

 

 

Като мръднеш малко и пак се показва чудото Виктория

 

 

 

С изненада видяхме, че вече час и двайсет минути сме около водопада, та беше време да се връщаме.

 

 

Последна снимка от мястото, с което започнахме:

 

 

Прибрахме се в хотела, да се поизсушим малко, да зарадим телефоните и да поемем отново на път. Както разбрахте, част от нас не можаха да заредят нищо. След около два часа по спомен, нещата се оправиха, но за следващия водопад и аз бях с чадър, заради телефона.

Имахме още малко време преди да дойдат да ни вземат, а срещу хотела са магазините, та отидохме на пазар. Ние купихме кола и бисквити, ама други бяха с по-голям пазар:

 

 

 

В 11,30 се бяхме уговорили за следващия трансфер, човекът беше дори по-рано дошъл и ни очакваше.

 

Една последна снимка от Замбия слагам и казвам, че пътищата в звете З - замбия и Зимбабве са в пъти по-зле от тези в Ботсвана, към която сме се запътили.

 

 

Другата половина от деня, ще сложа в отделен пост, че да не става претрупано.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 6, след обяд.

 

В 11,30 ни взеха от хотела и се отправихме към Касане, Ботсвана, с удобен и голям микробус - само ние 4-те си бяхме, та имахме пространство в изобилие.

 

Около час пътувахме до границата, като първо минахме през моста Kazungula:

 

 

 

И вече сме в Ботсвана.

 

 

На границата ни премериха температурата, накараха ни да стъпим с обувките си в контейнер с дезинфекциращ разтвор още преди да влезем в сградата, а после шофьорът ни любезно помоли да извадим и дезинфекцираме и други обувки, ако имаме такива и сме ги носили в Замбия. Направихме и това и бяхме готови за краткото пътуване до хотела, около 15 минути. 

Chobe River Cottages ги похвалвам не само като място за отсядане, а и за цялостната организация по трансферите и сафаритата ни. Много красива територия има хотела, включваща и платформа за наблюдаване на залеза, до която не стигнахме, а и от самия хотел нямам много снимки.

 

 

Метнахме багажа и отидохме да сменим пари ето тук. В Ботсвана не можеше да се плаща в долари, но спокойно се плаща с карти почти навсякъде. Хотелът, туровете, такситата, всички искат местни пари, но можеше и с карта. Просто не бяхме се доразбрали за плащането.

 

Пътищата им са много хубави, но пък тротоари изобщо липсват, но и ходещите по тротоара не го забелязват това. 

 

 

Понеже вече малко закъснявахме за следобедното сафари по река Чобе, от чейнджа до хотела взехме такси, не помня сумата, нямам я и записана, но беше нещо дребно - питах, каза цена шофьорът, съгласих се, а после като видя, че не сме 2, а 4, се опита да шикалкави, но номерът не мина и платих уговорената сума. В такситата само кеш май върви. 

Докато се приберем, вече бяха дошли да ни вземат за лодката. Освен нас имаше още една двойка(май датчани бяха).

Снимка на лодката ни нямам, но беше подобна на тази:

 

 

 

Виждала съм много красиви снимки от този тип сафари по вода, но ние нямахме голям късмет с животните, които видяхме. Принципно виждането на животни няма как да се предвиди, ако не са в зоопарк, затова приехме с усмивка късмета ни. 

Покрай реката има много хубави и скъпи лоджи, а лодкарят разказваше покрай кои минаваме - не ги запомних.

 

 

Първият крокодил, ееех колко снимки получи! А той почти се скрил в шубрака.

 

 

След това се заредиха птички, гущероподобни и пак крокодили:

 

 

 

 

 

Доста хипопотами видяхме, но бяха далече, а и ние се пазехме от тях. В Кения в езерото Накуру от доста по-близо се виждаха.

 

 

 

Антилопи:

 

 

Куду:

 

 

 

И с опит за красив залез, приключи този ден:

 

 

Следва... 

[Mary]

Ден 7

 

Целодневно сафари в Национален парк Чобе.

Името е като за цял ден, а реално е от 6,00 до 15,00 - така го разбират цял ден тук.

Предварително се извинявам за големия брой снимки в един пост, но няма много за разказване, а само за показване в този ден. 

Това е човекът, който с удоволствие ни представи парка, който го обича, познава и цени - Mojo:

 

 

Това е неговият джип, в който е помислено за удобствата и нуждите на пътуващите. Има поставени "гнезда" за напитки, предвидено място да си оставиш телефона, джобове за малък багаж или камера, има контакти за зареждане на телефони и камери. Нямам подробни снимки, но наистина е помислено за всичко. Самият той е много деликатен, възпитан, внимателен и отзивчив.

 

 

Контакт:

 

 

Не сме общували предварително с него, а го получихме от организаторите като изпълнител на целодневното сафари. Не сме плащали за частно сафари, но явно не е имало други кандидати, та си бяхме сами, което беше повече от чудесно.

Същият има и лодка за сафари по реката, която изглежда също много добре, но я видяхме по-късно в сайта му. 

 

Предишният ден се уговаряхме в колко да ни вземат и се разбрахме за 5,45, но мисля тръгнахме около 6 часа. Пътува се двайсетина инути до един от входовете на парка - Sedudu Gate, откъдето влязохме ние. На територията на парка има поне две тоалетни.

 

Chobe National Park - основан през 1968г. с площ малко над 11х.кв.км. Най-достъпният и често посещаван район в Ботсвана, разположен до крайбрежието на река Чобе. Известен е с огромните си стада слонове, пишат за около 50х слона в парка, склонна съм да им вярвам, предвид количеството, което ние видяхме.

В парка е рашрешено и самостоятелното шофиране, та ако сте там с подходяща кола, можете вие да управлявате времето си. Сигурно и така ще видите много животни, но предимството на кола с шофьор е, че те си комуникират и си казват къде-какви животни са засечени в момента.

 

Освен слонове, в парка има много разнообразни птици, водни биволи, хипопотами, антилопи, жирафи, маймуни, лъвове и понякога леопарди се виждат и др.

 

Първите животинки, които видяхме бяха тези птици-носорог - красиво оцветени, големи крила и издаващи интересни звуци. Тук правя вметка, че всички снимахме само с телефони и си личи по снимките, но нямахме място за фотоапарати, или пък желание за допълнителен товар... 

 

 

Mojo с удоволствие разказваше за всички животни по нещо интересно, което разбира се не съм запомнила.

От храстите наднича waterbuck:

 

 

 

Днес хипопотамите се виждаха по-добре от вчера, нищо че сме по земята.

 

 

 

Научихме, че хипопотамите се раждат с розовикав цвят и от слънцето потъмнявате, на бебето му личи:

 

 

Първото задръстване:

 

 

Взеха да се показват жирафи:

 

 

 

Един заблуден хамелеон:

 

 

И стъпки от големи котета:

 

 

А целият прайд лъвове се бяха изтегнали под най-гъсто обраслото дърво:

 

 

Надникнахме, но нищо не се виждаше, а според Mojo щяха да изкарат много часове лежейки там, та ни отведе на място за почивка и пиене на кафе:

 

 

Пийнахме кафе, хапнахме пазейки си храната от бабуните наоколо и продължихме с обиколката покрай реката.

 

 

 

 

А тези размазани зебри са нелегални емигранти в Намибия - река Чобе е гранична за двете държави:

 

 

През сухия период, големи групи от слонове отиват към реката за да пият вода и да се позабавляват там. В днешния ден също видяхме такива, но не толкова масово във водата, понеже сме във влажния сезон и вода може да се намери и на други места.

 

 

Първите единични слонове предизвикаха голям възгорг в цялата ни група:

 

 

 

А малко по-късно колата ни беше заобиколена от всички посоки със слонове. Първите ги стреснах с опитите ми да снимам знамето с тях - не ставаше със слона насреща.

 

 

 

 

 

И докъдето погледът ми стига, все слонове се виждаха:

 

 

 

 

 

 

Стана време за обяд, Можо ни закара на безопасно място и подреди вкусен обяд в огромно количество. Наистина беше много вкусно, не се вижда да снимката и чантата със студени вода безалкохолни напитки, които отново бяха много. Май имаше и десерт, но не съм сигурна щом и снимка няма... 

 

 

А ние ... ами подготвени сме и стилово за следващите срещи с жирафите:

 

 

 

 

 

 

Някои ни показаха само задните си части:

 

 

А тези ни изнесоха цяло представление:

 

 

 

Върнахме се да проверим лъвовете дали не искат да се надигнат и да се разходят, но ... ето какво правеха, а Можо опита по всякакъв начин да се доближи до тях, но много беше гъста растителността около тях:

 

 

По пътя видяхме още интересни животни. 

Пумба(брадавичесто прасе):

 

 

Чакал:

 

 

Леопард не видяхме, но видяхме леопардова костенирка тръгнала по нейни си задачки:

 

 

Един последен слон, по път за изхода, че времето ни за днешното сафари изтече.

 

 

Вечерта едни си миха косата, други гледаха неземния залез. Познайте аз от кои бях, щом нямам снимка на залеза?! 

Дано някоя от спътничките ми реши да ви зарадва с видяното от тях, докато аз блажено се наслаждавах на топлата вода. 

 

Следва...

[jungfraujoch]

@Mary,много ти благодаря за чудесното сафари!Разкошно изживяване,което ще помните цял живот!А и чорапките ви са много готини и тематични.С интерес следя цялото пътешествие.

[Monika_Koko]

Да споделя за вълшебния залез в Ботсвана и усмихнатият ни водач.

 

 

 

 

[Mary]

Ден 8, преди обед

 

За тази сутрин имахме резервирано 3 часово сутрешно сафари отново в Национален парк Чобе.

Дълго се колебахме дали ще има какво ново да видим на същото място и то за по-малко часове, но надделя това, че животните са непредвидими къде и кога ще ни се покажат. 

Очаквахме отново да се срещнем с Можо, но за съжаление пристигна друг, името му не запомних. Няма да го препоръчвам.

Дойдоха да ни вземат в 6 часа, като джипът беше пълен, само ние трябваше да се настаним на свободните 4 места извън кабината. Всички останали бяха местни от Ботсвана. Силно подозирам, че това е бил най-евтиният вариант за сутрешно сафари. За разликите във вида джипове ще допълня малко по-натам.

Взехме още някакъв човек, който седна отпред при водача и ние решихме, че е съгледвач - видяхме и такива вчера. Но беше обикновен гратисчия, когото закарахме някъде из града и оставихме, а това отне 10-тина минути повече път.

Влязохме в парка и започна едно бродене по пътищата, без да видим никакви животни. Дори вчерашните тълпи от слонове липсваха. Щом спряхме да гледаме водни биволи, обаче в Намибия, явно е било голяма суша откъм животни. Показвам ги, че са едно от Големите 5, макар и размазани на снимката.

 

 

Африканска голяма дропла, мъжките са май най-тежките птици:

 

 

И така безцелно обикаляхме почни два часа. Реших, че този ден ще е по-куц и от сафарито с лодка, но не щеш ли при един разговор с джип идващ срещу нас разбрахме, че напред има много лъвове. Забързахме се и стигнахме като тръгваха нанякъде:

 

 

 

 

 

Да не помислите, че бяхме сами - почти един върху друг бяха джиповете:

 

 

Едва щракнали по 5-10 снимки и нашия човек тръгна, нададохме вой, но той просто е искал да се премести напред и да чака лъвовета да дойдат при нас.

Не чакахме дълго, а тези красиви и грациозни животни тичаха пред нас по брега, играеха си и не обръщаха внимание на никой наоколо - истински царе са.

 

 

 

 

 

 

Един се покачи на дървото до нас - доста се позамислих дали може да скочи върху джипа, но реших че от средното ми място не съм най-застрашената аз  

 

 

 

  

Време беше за сутрешно кафе, което аз лично бих пропуснала, а да остана да гледам още лъвовете, но и те взеха да се ориентират за лежане под дърветата:

 

 

Като тръгвахме срещнахме един закъснял от прайда, който мина съвсем близо до нас:

 

 

А закуската/кафепиенето или каквото там го наричат беше повече от скромно с тази компания. Аз лично нищо не си взех, освен вода, та даже не знам дали имаше кафе или само чай, но нещо основно липсваше казаха момичетата.

 

 

Тук ще отворя дума за различните джипове, които обикалят района.

Нащият беше такъв тип - със затворена кабина(като на долната снимка), което само по себе си не е проблем, но тези на първия ред, а особено в средата на първия ред(където седнах аз) имаха доста ограничена видимост заради кабината и хората отстрани. Не се оплаквам, сама поисках да седна там, защото не ми пречи да си протяхам ръцете за снимки, но наистина не е комфортно.

Следващата снимка е направена като се изправя и снимам над кабината, с което преча на тези зад мен.

 

 

А това виждам като си седя на мястото без да ставам:

 

 

Слагам и погледа от вчерашния ни джип, на който дори предното стъкло се сваляше, за да има по-добра видимост във всички посоки:

 

 

Дребни детайли са, но наистина има значение, за да виждат всички добре.

 

След чая, беше станало време да се насочим към изхода. По път видяхме още някакви животни. Още вчера разбрахме, че бабуните и антилопите често живеят и се придвижват заедно, за да се пазят по-добре от хищниците. Никак не ги харесвам бабуните, затова и нямам много снимки с тях:

 

 

Още едни хипопотами:

 

 

Тук вече сме пресрочили трите часа с около половин час, при което шофьорът взе да кара доста бързо, а клоните отстрани бяха доста опасни за возещите се на крайните места. Направихме му забележка, но той бързаше, че времето свършило. Вчерашният ни гид Можо, при всеки клонак, който щяме да закачим намаляваше и предупреждаваше да се пазим. Малка разлика, но много важна.

 

Въпреки това останахме доволни, че сме избрали и в този ден да направим сафари, защото лъвовете ни донесоха истинска наслада, дори и с не толкова добър водач и джип.

 

И накрая, няма как да съм била в Ботсвана и да не се сетя за култовия филм "Боговете сигурно са полудели". Макар да сме далече от района на бушмените, едно намигване към филма:

 

 

 

И с надеждата някога да отида и по онези земи, снимка с наричане:

 

 

Това беше първата част от ден 8, следва прибиране в хотела, освобождаване на стаите и после трансфер към Зимбабве и Фиктория Фолс.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 8, следобед

 

Време е да напуснем Ботсвана и да се отправим към Зимбабве и Виктория Фолс.

Отново с хубав микробус ни взеха от хотела в 11,30 и тръгнахме към границата. Този път, за разлика от другите два трансфера през границите, шофьорът пътува с нас до крайната точка, съответно и той мина процедурите с поверки на документи и т.н. При нас провериха и визата. Доста бързо минахме, то нямаше и хора.

Както и преди казах, пътищата в Ботсвана са много хубави, за разлика от тези на съседите им, които си имат дупки.

 

Докато пътуваме, шофьорът ни обръща внимание на слоновете отстрани на пътя - не са само в парковете, а можеш да ги видиш навсякъде, дори на шосето(имаше остатъци).

 

 

 

Малко повече от час сме пътували от единия хотел в Ботсвана, до другия хотел в Зимбабве. Настанихме се и понеже времето даваше вид да е хубаво, веднага се втурнахме към водопада. Входът е тук, има няколко каси, откъдето да се купят билети. Може да се плаща с карта и в брой. Цената, ах цената не е никак прилична - 58 щатски долара. Тук и цените в магазините са в американски долари. Безобразна цена за мен. Предварително бяхме прочели, че тази страна на водопада е добре да се гледа следобед, заради положението на слънцето и съответно образуването дъги.

 

Започвам с една схема на водопада:

 

 

Тук има повече за ходене, което отнема и повече време, но често се движиш не съвсем близо до водопада, а и от много точки няма добър поглед, защото пътеката е по-далече, а водопада пада в цепнатина.

 

Започнахме да разглеждаме някъде от т.3 или 4 отбелязано на картата, където веднага ни посрещна красива дъга.

 

 

 

Снимките на 4 жени отнемат време, та доволно наснимали се, решаваме да тръгнем в посока на т.1, а докато стигнем до там минаваме през още дъги и съвсем близо до мощната вода, която се спуска надолу.

 

 

Минаваме и покрай паметника на Ливингстън, като не пропускаме да обсъдим какво ли е било усещането при откриването на този водопад и първия поглед към него?! Защото сега сме подготвени за всички гледки навсякъде по света...

 

 

Стигаме до т.1, която се оказва безполезна и нищо не се виждаше от там - обрасло с храсти и дървета, но загубихме сигурно половин час. 

Дотук си обикаляме без дъждобрани и чадъри, а и хората които срещаме също. Направо си решихме, че от тази страна явно няма да станем като мишки. Мдааа...

 

Тръгнахме после в другата посока, като стигнахме максимално до т.15.

 

От първите няколко вюпойнта се виждаше леко странично една част от водопада - много красива и пълноводна.

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме още напред, а пътеката леко взе да се отдалечава, но все още се виждаше водопада:

 

 

Тук някъде са наложи да облечем дъждобраните и да извадим чадърите - и аз извадих чадър, че не ми се сушеше телефон после.

А какво се виждаше ли?! Ами ей това:

 

 

 

 

Огромно разочарование имаше в нас, че няма гледка. Седяхме под дъжда, примесен с водни пръски от водопада, доста време с надеждата да се разсее тази плътна пелена от водни капки и все пак да видим нещо. За съжаление времето от слънчево, стана дъждовно, този път не само от водопадните пръски, а истински дъжд, придружен с гръмотевици.

При всяко ей такова откриване на част от водопада радостно надавахме възгласи:

 

 

 

 

При т.14, която дори е наименована Rainbow, не само не видяхме дъга, но и водопада почти не се виждаше...

 

 

Да, неприятно стечение на обстоятелствата - лошо време и пълноводен водопад, води до такъв шанс.

Ей такова е положението около водопада в този сезон в една снимка:

 

 

Когато се пооткрие гледката е наистина изумителна всичката тази вода.

 

 

 

 

Навръщане дори и под дъжда, отново снимахме по-близките и видими части на водопада:

 

 

Понеже гръмотевиците леко ни напрягаха, надежда за слънце и видимост не виждахме, та към 17,30 напуснахме територията на водопада.

На следващия ден се зачудихме дали да не му дадем втори шанс, но цената от 58 долара не ни подтикна към ново посещение.

След водопада отидохме да пазаруваме в супермаркета и да поогледаме околността. Не видяхме нищо интересно, но пък залезът си струваше:

 

 

Толкова за този ден, утре нов ден - нов късмет.

 

Следва...

[Mary]

Ден 9

 

Още не отворили съвсем очите, всички надничаме в прогнозата за времето. Защото ни е много важна в този ден, трябва ни поне половин час хубаво време.

Имаме резервиран полет с хеликоптер от фирма Chikopokopo Helicopters. Цената ни е 172 долара на човек, с включена такса за парка. Всички фирми извън посочената им цена за полет, имаха и допълнителни такси за парка или гориво, или нещо друго - допълнанията бяха от 15 до 29 долара. Бях си направила труда да издиря всички възможности за полет и бих казала, че цените им са доста близки. Разликата идва от таксите, начина на плащане и гъвкавостта в планирането. Много доволни останахме от избора ни, защото в неустойчивото време реагираха адекватно и бързо. Ако за някой представлява интерес, мога да пусна и останалите фирми.

Разбира се, за да има полет, трябва и времето да е подходящо, затова ни е много, много важно да има хубаво време дори за малко. Заради полета с хеликоптер си оставихме буферен ден, защото всички много искахме да го направим.

По всички закони на Мърфи, времето сутринта беше смотано. Държахме връзка с хеликоптерната фирма и при първа възможност, писаха че идват да ни вземат.

Урааа, ще се лети. Предварително бяхме проверили, че е добре да се лети сутрин или следобед, а не точно по обед. Предвид времето в този сезон, хеч не придиряхме, че ще летим точно по обед. Не в най-желаното време, но все пак ще летим.

Ето какъв е маршрута - краткия тур бяхме резервирали(с червено на картата).

 

 

От фирмата бяха много точни, експедитивни и с отлична организация. Взеха ни от хотела и ни закараха до хеликоптерната площадка, там доста бързо оправиха формалностите, платихме кой както иска - може с карта, може и в брой в щатски долари.

Настаняването в хеликоптера става по техен план. Нашият хеликоптер беше за 5 човека - ние 4-те бяхме отзад, а отпред летя друга туристка. Аз бях отзад в дясно, а до мен имаше прозорче, което беше отворено и много подходящо да снимане с фотоапарат, какъвто нямах. Отвреме-навреме показвах телефона, но въздушната струя все пробваше да го прати някъде далече от мен. Не се дадох, та и снимки имам. 

Хайде, готови сме:

 

 

Ето го в далечината водопада:

 

 

Гледам съседките на левите седалки ... и някак грозна завист ме обзема 

 

 

А аз виждам това:

 

 

Протягах ръка да снимам и от тяхната страна, но както знаете животът е колело и всичко се променя. След малко водопадът беше от нашата страна и му се насладихме напълно. Дори и сега не мога да кажа има ли по-добра страна, от която да седнеш - май няма значение. 

Изумителна гледка е Виктория Фолс от въздуха - така най-добре се вижда големината, водата и цялостното разположение. Както вече казах, този водопад е доста трудно да се огледа добре от земята, поради малкото пространство пред него - като в цепка пада водата. Понеже сме в дъждовен период и водата е много, от въздуха също не се вижда в пълна степен заради водните пръски, но е истинска наслада това, което се вижда. 

Показвам какво виждах от моята страна:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водопадът се оглежда от всички страни от въздуха. Може би малко ще прекаля със снимките, но все пак ще покажа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И започна отдалечаването от водопада. Тези 15 минути изхвърчаха за миг.

 

 

Добавям едно много кратко видео - чудех се какво по-напред да правя - видео или снимки?! 

 

 

Веднага след нас имаше и други щастливци:

 

 

Върнаха ни в хотела, при което спазарихме и трансфер с тях за другия ден до летището - склонни са за пазарлък, защото им казахме, че хотела ни дава по-ниска цена от тяхната и виднага намалиха с още 5 долара под цената на хотела - отстъпка от 10 долара от първоначалната им цена - от 35 на 25 долара за трансфера до летището. За 4-ма си е нищо по долар още намаление, но заради спорта винаги се пробвахме за отстъпки. 

 

Много, много бяхме доволни от полета и не спирахме да бърборим за него, планове за друго в района нямахме, затова се отправихме към ресторант, където да ядем и бърборим. 

Изборът ни беше - The Lookout Cafe - ресторант с прекрасна гледка към река Замбези.

Пеша отидохме до там - пътят е в посока към водопада, а до там има безброй търговци, които непрекъснато искат да ти продадат нещо. Хем са сладки, хем досадни. Приближават се, представят се и се започва нескончаемо предлагане на стоки. Така се запознахме с Томато, Менза и още продавачи. Нищо не си купихме от тях, но бяхме свидетели как на един руснак му дадоха една фигурка вместо спазаените 5 и изчезнаха с парите му. Та внимавайте с търговията по трасето.

По пътя за ресторанта се минава една част, където няма много хора и движение на коли, а срещнатите таксиметрови шофьори спираха да ни предупредят за наличието на слонове в близост. Слонове на видяхме, такси не ползвахме също. Вероятно има де, но разстоянието не е голямо и решихме да се поразходим.

 

 

Гледката:

 

 

 

Ето какво ядохме и колко сме платили:

 

           

 

Това беше деветият ден от пътуването ни. Вече видяхме всичко което искахме и спокойно бихме си тръгнали веднага за България, стига да имаше възможност. Но понеже си бяхме дали буферен ден, то ще изкараме още ден в Африка, за който ще разкажа в следващ пост.

 

Следва... 

[Monika_Koko]

Само, като си помисля, че имах колебания за хеликоптера и щях да пропусна тази прелест. Благодарня съм, че пътувам със страхотни приятели и пътешественици. А и споделената радост и вълнение е несравнимо преживяване. И да кажа за храната, защото тук във форума има доста ценители. Аз ядох онова висящо нещо на последната снимка. Беше крокодилско на шиш. Изключително крехко имного, много вкусно. Та в този ден имахме визуални, духовно емоционални, кулинарни, уникални преживявания.

[Mary]

Ден 10 

 

За този ден няма много за разказване. Станахме, напуснахме стаите, като си оставихме багажа и тръгнахме отново към заведението с гледката, за да ядем.

Нещо интересно запомних от напускането. Момичетата в другата стая като предаваха ключа споменаха, че не са сигурни дали са затворили прозореца, при което рецепциониста изхвърча като тапа от шампанско в посока стаята, за да провери. Явно маймуните, които се разхождат около хотела могат да се покатерят и в стаите.

 

Отново пеша отидохме и се върнахме от ресторанта. Дадоха ни маса с хубава гледка и се насладихме на спокойна и протяжна закуска, че даже би могло да се каже брънч. 

Кафенце за начало:

 

 

И после кой каквото си е поръчал:

 

 

 

След толкова интензивна програма в останалите дни, днес едва вървеше времето. Поседяхме доста в ресторанта, после поседнахме и малко в хотела, докато дойде време да ни вземат за летището. По пътя за летището ни спря полиция, към нас нямаха никакви искания, но шофьорът нещо го закъса. Все пак го оставиха да ни закара и го очакваха на връщане, но не разбрахме защо.

 

Следобеден полет към Йоханесбург ни очакваше.

 

 

При излитането отново виждах водопад Виктория в далечината:

 

 

От летището до хотела сме ползвали Болт, цена около 12 евро за по-голяма кола.

Вече беше станало тъмно, но метнахме багажа и отидохме към близкия мол да търсим нещо за вечеря.

Седнахме в доста пълно заведение и ядохме по една мръвка трите, а четвъртата нещо морско.

 

 

 

Щракнахме по някоя снимка на площад Мандела и се наместихме по леглата за последна нощувка в легло за това пътуване:

 

 

Ден 11

 

На другата сутрин напуснахме официално стаите, оставихме багажа за съхранение в хотела и се отправихме на обиколка на Йоханесбург.

За пръв път в живота ми си купувам билети за Хоп он - Хоп оф. Не е моето този начин на разглеждане, но след всички предупреждения да не се мотаем сами жени из града, това беше положението. За пръв път купувам билет, но за втори път съм на такъв автобус - първия път ми беше бонус към друг билет в Париж и ако тогава поне малко ми хареса нощната обиколка, сега съвсем не ми допадна дневна такава.

От хотела до спирката на автобуса има безплатен шатъл. На страницата всичко е написано. Малко трудно намерихме къде точно е спирката на шатъла, че през един скъпарски хотел се навряхме да минем уж за по-пряко, пък те ни гледаха като навлеци, които явно нямат място там и ни съпровождаха непрекъснато, да не би нещо да гепим от интериора. 

Както и да е, намерихме спирката, която и сега не мога да покажа на картата къде точно е била, качихме се на шатъла, купихме билети за една от линиите на обикалящия автобус. Закараха ни до спирката му, седнахме горе на открито и започна обиколката.

През цялото време се чудех какво кара очевидно заможни хора да изберат това място за живеене и да са опасани дворовете им с бодлива тел и безброй охранителни камери?! Съвсем малко снимки имам, че вече дори не ми се снимаше.

 

 

 

 

Маршрутът минава покрай богати квартали, изкачва се някъде на високо за поглед към града:

 

 

 

 

 

И после отива към централните зони.

 

 

 

 

 

Минава покрай музея на апартейда:

 

 

И близкия увеселителен парк, с луксозен хотел в него:

 

 

 

И отново в централните зони:

 

 

 

 

 

Точно из центъра ми напави впечатление, че не видях нито един бледолик турист да обикаля пеша.

Свърши обиколката, минаха и няколко часа от деня, който имахме да изкараме в Йоханесбург. Със сигурност бих пропуснала този ден, но се подсигурихме с него.

Продължихме шматкането в райнона на първата/последната спирка на автобуса. Има много магазини и заведения там, та обикаляхме за последни покупки на някакви подаръчета, седнахме и да се подкрепим с нещо сладичко:

 

 

 

Стана време да се връщаме в хотела за багажа. Отново Болт за малко над 7 евро. Взехме багажа и се натоварихме на последния за това пътуване Болт до летището, на цена около 22 евро.

Самолетът вече ни очакваше, същият модел като на идване:

 

 

Този път при чекирането и избирането на места не бяхме от най-бързите и не успяхме да заемем това, което планирахме. То да не сме само ние мераклиите?! Все пак се праборихме за места до пътеките на горния етаж, макар и поразхвърляни из салона.

Щом излетяхме и след малко мина първо количката с пиене. При поръчка на алкохол, без да го искаш, даваха по 2-3 малки бутилчици от избраното. Явно знаят, че след Йоханесбург, човек има нужда от питие. 

Ето ги моите:

 

 

След малко донесоха и ядене:

 

 

И беше време да си лягаме, ча още доста път ни чакаше.

 

Ден 12

 

 

Кацнахме по разписание в Лондон, където имахме дълъг престой. Докато се чудим да излезем ли от летището или да се мотаем из него, си мина поне час, та решихме и останалото време да изкараме там.  Нещо пазарувахме, нещо ядохме и стана време за последния полет към София. Тръгнахме по светло, кацнахме по тъмно. Любимата София и още по-любимият ми дом ме очакваха.

 

 

Това беше от мен по Южно-Африканското ни пътешествие в прекрасната компания на @Ивайла, @Monika_Koko и @izida.

Благодаря ви момичета за споделение мигове, за усмивките и доброто настроение през цялото време. Надявам се скоро пак да ни събере някоя дестинация.

 

Разказът ми приключва, но както винаги, всеки е добре дошъл да пита, както и да споделя нещо ново.

 

Край! 

[Monika_Koko]

Незабравимо пътуване беше!  И само мога да кажа...... искам паааак 🙂