Перу - простор и разреден въздух

[horus92]

Здравейте, миналата година през май месец за пръв път стъпих в Южна Америка. Тук ще опитам да нахвърлям впечатления и случки по леко разпилян начин. Програмата естествено беше подготвена с безценната информация от тук. Бяхме група от трима с един приятел и една приятелка(Стоян и Ина, а аз съм Марио понеже не съм се представял), с които обикновено обикаляме по по-далечни дестинации. Имахме към 12-13 дни понеже обикновено един от групата ни има доста ограничени варианти за отпуската, всъщност цялото решение беше взето бързо, когато разбрахме, че има предвидена отпуска май месец, а аз от години си мислех за май месец в Перу понеже не е най-активния сезон, но и не се скъсва да вали. Грубо следвахме гринговската обиколка, но по скоро стана триъгълник понеже отрязах някои места като Наска и Титикака, реших, че предвид ограниченото ни време предпочитам да се концентрирам в местата, които ме интересуват най-много. И при мен го има порива да се сложи още нещо, но се уча да го преодолявам и се опитвам да мисля, че ще се върна, ако е толкова хубаво, но не искам да препускам и искам да мога да спра, да се огледам и почувствам мястото. А бързайки може да пропуснеш много неща, които трябва да усетиш, дори това да е да размениш две думи с някой местен. Полетите ни бяха София - Франкфурт - Богота - Лима

12 май - Пристигнахме в 00,35 в Лима и започнахме с голяма греда. Бях запазил апартамент в Мирафлорес. Не ни пуснаха в сградата, защото не били казали на пазача, въпреки че имах инструкции за ключа. В последствие се оказа, че не му ги пратили, защото уж не съм им бил пратил паспорти, а това не беше вярно, но паспортите бяха 2 снимки и един пдф файл, те не отворили пдф файла и мислели, че имат само 2 от 3. Та съвет, ползвайте някакви по очевидни формати и лесно свалящи се от уотсъп. Букинг беше безполезен и накрая ни казаха да си търсим хотел, за щастие в близкия имаше стая, която естествено струваше повече от двете нощувки на първото място. Поне имаше закуска, а в 3 часа през нощта въобще не исках и да търся друго място. От цялото вълнение не успях особено да спя, от първото място казаха, че може да си ползваме втората нощувка, като щели да ни рефънднат само първата. Макар че според мен за тоя стрес трябваше и двете. В крайна сметка нищо не рефънднаха, спряха да отговарят, говорих с букинг и на тях не отговариха и букинг ми върнаха парите и за двете нощувки, а преди това и покриха частично разликата с хотела. Та успяхме да покрием целия хотел. Забравих да спомена и че тия с апартамента след като ползвахме все пак една нощувка, се опитаха да ме обвинят, че сме им откраднали водата и пакетчетата с шампоан, били там някъде в някакъв шкаф и после чистачките казали, че няма. Runawasi Appartments се казва мястото, имат няколко апартамента в Лима, избягвайте ги. Трябва да отбележа, че пазачът, който не ни пусна в сградата беше изключително мил и се опита да ни помогне, той даде собственият си телефон, за да се свържем с местния букинг. А и оставяйте спътниците си да отидат до тоалетна на летището, че после може 2 часа да чакат на тротоара посред нощ. 😄
След малкото сън и хубава закуска бяхме готови за по приятни изживявания, първият ден беше сравнително лежерен, но с много крачки. Обиколихме Мирафлорес, парк Кенеди, после пресякохме магистралата към един закрит пазар, който беше затворен, но отвън имаше сергии, а най голямата изненада за деня беше севичето на баба Клаудия(https://g.co/kgs/a5EMRWz, която е на към 75 години. Продава само рибена супа и севиче, първото ни ядене там и беше топ. Струваше 20 солес. Но няма особено място, буквално 3 стола при нея и през едно магазинче има една ниша с още 4-5 места. Всичко викаше това е място за местни, каквито най обичам. Първо си казахме, че ще поръчаме само едно, но като го опитахме веднага поръчахме второ, Стоян го достраша от суровата риба. Баба Клаудия ни ливна и по малко бульон, а накрая ни даде да опитаме от рибената супа. Беше много интересна, като застроена с яйце рибена супа, гъста. Трябва да отбележа, че това че Стоян говори испански ни беше от огромна полза. 
На откритото пазарче до нея направихме, каквото всички казват да не правим, пихме сок. Девойката там беше супер мила, пробвахме плодове, които не бяхме чували. Сергия 17 и 18. Ябълковият пай също е брутален при нея. След това се пуснахме към Малекона следобедно и тръгнахме пеша към Баранко. Приятна разходка се получи. Много цветно. Реално, който харесва хипстърия, може да отиде там. Според мен беше по скоро скъпо заради туристите.. Вечеряхме в Исолина, което е известно място с традиционна кухня, беше много вкусно, огромни порции, но беше и доста скъпо едно основно беше към 80-90 солес. Според мен същите манджи може да се намерят и на по достъпни места. Лима не остави чак такива конкретни визуални отпечатъци, а по скоро оставя чувство за разнообразие и голяма разлика в стандарта на хората, но най силно запомних хората.

Павилионът на девойката със соковете

 

Баба Клаудия

 

Севичето!

 

От тук пеша пеша до Баранко

 

Баранко

 

 

 

[horus92]

13 май - Следващият ден започнахме с ранен полет до Арекипа. Хванахме си такси от летището на добра цена, човекът даже ни разказа по пътя. Пристигайки мислех да обикалям да търся агенция за Колка на място, ама в крайна сметка запазих предварително и по добре, щях да загубя много време, а мен в пазарлъците хич ме няма. Започнахме с обяд в един много не туристически бар, но храната беше супер евтина и много вкусна, беше нещо като обедно меню. Градът е приятен. След това отидохме на “Безплатен” тур и беше интересен, но гидът ни имаше много странен акцент и не му разбирах всичко. Реално беше организиран от агенция, имаха висока оценка в мапс. Все пак разказа интересни неща и как арекипеньос не се считат за перуанци много, но малко по малко се топят.. Беше интересно да ни разкажат за сгради, които са микс от колониален стил с инкска орнаментика, както една от църквите. Водиха ни да пробваме истинска чича, не чича морада, което според него било химия, която продават дори в скъпи заведения. Завършихме на покрива на една сграда с много приятна гледка за залез. Когато пътувам винаги купувам Малкият принц на всевъзможни езици и след като го намерих на креолски, не вярвах, че ще го намеря на още по екзотични езици, но тук ми се усмихна късметът. В Арекипа намерих издания на кечуа и аймара.Вечерта се разходихме извън центъра до някаква площадка, откъдето се вижда градът, там мисля, че един искаше да грабне телефон от ръцете ни докато блеем на пейка, но му обърках плановете понеже аз не си гледах телефона, а него. Ние имаме традиция да ядем печено пиле и това вечеряхме. Навсякъде имаше, четвърт, половин и цяло. Четвърт беше 17 солес с картофи, салатка и някаква супа.

Перуанските орнаменти по класически сгради, с които са опитали да успокояват местните

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

Според местните това е най грозният вариант на църквата в историята, в миналото е падала от земетресения няколко пъти.

[horus92]

14 май - От хотела женичките бяха супер мили, позволиха ни да си оставим багажа за една нощ при тях докато сме на тур до Колка. Ползвахме Perou Voyages. Цената като на всички, но понеже аз бях запазил спане в Янки, а всички други ми искаха пари, за да ни оставят там, тези не и ги избрах, даже вечерта ни взеха безплатно в Чивай за вечеря, ние си платихме таксито обратно. Реално ако запазвате тур с техен хотел може и да е по евтино, но ако сте трима, най вероятно ще сте в една стая. Гидът беше много мил и отзивчив. Денят беше впечатляващ. Гледките определено са различни, успяхме да видим гуанако и викуня, някакви заекоподобни вискача. Пустинният пейзаж във височината с далечните планини пленява. Чувството за простор е неописуемо. Спряхме няколко пъти, единият за да пием чай с кока и муня, за да се подготвим за идващата височина. Не знам дали помага, ама мунята беше много приятна. На 4900м прекарахме 10 минути и веднага леко ме заболя глава, но бях добре. След това веднага се отправихме за Чивай. Обядът беше много разнообразен и вкусен, блок маса, може би от най вкусните. Имаше традиционни гозби, алпака, ломо, гуакамоле и т.н. При нас беше включен, други доплащаха. Оставиха ни в Янки следобед понеже отказахме минералните бани с другите. Аз бях планирал качване до Уйо Уйо, където някак се озовахме в едно поле с чесън, защото 10м след входа объркахме пътя, но питахме хората на полето. Провиквахме се през полето, за да се разберем.  Местните бяха много отзивчиви. Та се връщахме малко докато намерим пътеката. Стигнахме руините, но аз реално се целех във водопада, но не казах на Стоян, за да не мрънка. В крайна сметка той ме заряза, а аз хукнах нагоре, малко обърках пътеката  един два пъти, даже потичах, че времето напредваше, а на 3600м не е толкова лесно. Накрая се озовах над водопада и трябваше да пресека потока му, направих “мост” или иначе казано камък във водата, за да има къде да стъпя, че за скок беше далеч. Успях. Долината на свечеряване беше безкрайно красива. После разказвайки развълнувано как съм тичал, бързал, минавал води и цопнах в една вада за напояване, за да ми охлади ентусиазма. Добре, че имаха сешоар, за да си изсуша единствения чифт обувки. Танците вечерта бяха забавни, постараха се хората, вдигаха туристи, но храната беше посредствена. Спахме в La casa de la abuela Isabel. Една нощувка, две стаи за 50 долара.

 

Първа среща с дивата природа, мисля, че беше гуанако

 

 

Това вече мисля е викуня, скъпите пуловери

 

 

 

 

 

Чай муня и кока, подготовка за по-големи височини

 

Съвсем не диви алпаки

 

Колко вискачи виждате?

 

На високо

 

 

Къщата на Изабела

 

Към чесъна

 

 

Качване към водопада

 

Слизане от водопада, от другата страна, над него, та до тук

 

[horus92]

15 май - Утрото в Янки беше много свежо, а ние бяхме заредени за нов ден. Ден за кондори. Докато стигнем до тях спряхме на една много красива площадка с гледка. В групата ни имаше един много ентусиазиран нидерландец, който леко изпъкваше с постоянното си желание да пропускаме всичко, за да имаме повече време за кондори. Водачът ни едва го укротяваше, а му беше и неудобно да му отказва, много мил човек. Заради него първо спряхме на друга площадка за кондори, за да си увеличим шанса да сме ги видели. Но уви, нищо. Той посърна, но после забелязахме, че на най известното място е пълно, зарадва се като малко дете. Е видяхме ги, бяха толкова много, наистина вдъхновяващо място. Едно от най претъпканото от туристи място, едва се добрах до място на ограда. Имахме поне час и нещо там. Предостатъчно. От Чивай до каньона гледките отново бяха много красиви. Бих направил и трекинга до дъното, но сега спътниците ми нямаше да го понесат, но и така направен турът, е много красив. На връщане обядвахме отново на много вкусен бюфет в Чивай, а след това дълъг път до Арекипа със спирка за чай с муня. Вечерта в Арекипа обиколихме каквото не бяхме. Интересна случка, решаваме късно да пращаме картички, озоваваме се пред пощата, затворила 40мин по рано и говорим с една баба на сергия, продаваща химикалки, сладки неща и всякакви други неща. Служителките от пощата излизаха от сградата и се заговорихме и с тях, като разбраха защо сме там, се върнаха, за да ни донесат марки, а после пазачът отиде да ги пусне. Направо ми сгряха сърцето. Още зелени точки за тях.

 

Поредната площадка с гледка

 

 

Тук кондори няма, само ние сме тук

 

Здравей, скъпа. Искаш ли да правим яйца?

 

Простак, тръгвам си.

 

.

 

 

Безплатно снимане на накичени алпаки

 

Местният коктейл с кактус.

 

Бабата пред пощата

 

 

Следва продължение в някой от следващите дни.....

[Duke]

преди 12 часа, horus92 каза:

Баба Клаудия

Баба Клаудия - добре, но

 

преди 12 часа, horus92 каза:

Девойката там беше супер мила

Девойката, къде е?

 

😛 

[horus92]

Да продължа със следващите дни.

 

16 май - Рано сутринта летяхме до Куско, бях запазил такси за 9-10ч сутринта, което да ни прекара през долината и да ни остави в Оянтантамбо. Малко закъсня шофьорът или просто пратиха нов. Ползвахме таксидръм или каквото беше. Минахме през стандартните Чинчеро, Морай, Марас, очаквах този ден да е по скучен, но и тук долината ме очарова, явно си падам по гледки с отворени пространства, да виждаш на далеко. Първо в Чинчеро видяхме крепостта, съжалих, че нямам гид, но после прочетох всичко в нета. На Марас шофьорът реши да ни придружи до долу явно, за да ни даде зор, понеже на Морай каза, че било малко за 20 мин виждаш, а ние решихме да го врътнем кръгчето. Естествено ни заведе на договореното с компанията място за хранене, от което ме беше страх, че ще е туристически капан. Но за 30 солес, три степени и то много вкусни. Имаше и бонус много фотогенична лама, която правеше муцки. Минахме и през предачките, беше забавно да ни покажат как правят преждата от алпака с естествени материали, попяха ни, та накрая им се отплатих като купих два шала. Дали всичко беше истина, надявам се, но беше интересно, а шаловете са страхотни, като ходя на театър и опера, се издокарвам с тях. 😄 Вечерта ни остави в Оянта, което се оказа доста китно градче, малко прекалено туристическо с липса на цени в магазините. Тук този, който ни настаняваше, не беше май занимаващ се с букинг и се опита да ни накара да платим цената с ДДС, а ние като чужденци не плащаме такова, накрая се изяснихме де. Той сам по себе си също беше много мил и отзивчив. Закуската беше малко бедна, но като за място запазено предишния ден понеже първият ни хотел се оказа без вода, беше добре. Вечерта хапнахме на едно място за местни, изненадващо имаше такова предвид какъв комерс е всичко наоколо. По нашите стандарти някои биха казали мизерно, но просто си беше обикновена закусвалня без претенции. Малко мазни маси. Хората готвеха страхотна пилешка супа. Малката беше огромна и беше 7 солес, а имаше и печено пиле с гарнитура, а него как да го ядеш без да го пипнеш и ми се прищя да се измия, но сапун нямаше. Когато питах за сапун,, жената извади един прах за пране и ни сипа по малко в шепите 😄 Умрях от смях и сега ми става смешно пишейки го, тия случки правят пътуванията цветни. Това е мястото - Цък за пилешка супа

 

 

 

 

 

 

 

 

Внимавай да ме изкараш хубав/а

 

Я друг ъгъл.

 

Тук кацат космическите кораби.

 

Тук извънземните взимат солта, за да готвят човеци

 

 

 

[horus92]

17 май - Останахме си в Оянта. Аз станах в ранни зори, но така става, когато се скапеш и легнеш с кокошките. Успях да снимам как слънцето надниква в долината. Този ден качихме всяко стъпало, що видяхме като започнахме с големия комплекс. За съжаление част беше затворена, но пък от върха тръгнах към един съседен хълм. Долу едни американци ни питаха дали си говорим на италиански, аз бях WTF най близките езици. Реално бяха пътували доста, знаеха столицата ни, а даже им се изкефих как на 80+ бяха стигнали до тук дори с бастуни. Нашите възрастни хора трябва да имат същото желание за живот. От Оянта тръгва много хубава пътека към една слънчева порта, но нямаше как да я направим, много дълъг преход, но съм си я запазил за следващ път. С Ина качихме Pinkuylluna. Хубава пътечка, но следобед е як пек. Стоян реши да си го спести и да пише пътепис, но накрая просто беше спал. Вечерта пак ядохме пилешка супа и печено пиле. То в това градче всичко друго е пица и западна храна. Слънчев бряг, ама в планината. Същият ден трябваше да се доуточним за краткия инка трейл на следващия ден, а тия от агенцията никакви ги нямаше. Като цяло комуникацията с хората от Machu Picchu Reservations беше ужасна. Беше супер стресиращо за мен дали за най-важното нещо ще успеем. Не ми отговаряха на един телефон, после на друг в някакъв ограничен времеви интервал, накрая е денят преди тръгването и тия още нищо, накрая ми викат довечера в 18ч брифинг. Питам къде, адрес в Куско, а аз към този момент около 50 пъти им бях казал, че сме в Оянта понеже ги питах изрично дали след края ще ни върнат в Куско. Смениха го на 19ч по телефона. Става 19ч, няма никой, накрая писах на гида и той ми вика, ама аз ви чакам в офиса. Както и да е получихме си билетите за влака. Но пък планината Мачу Пикчу беше затворена от близо 2 месеца, а ние имахме билети и никой от агенцията не ни каза, научихме го от туристка 2 дни по рано. Като ги питах потвърдиха, щели да ни върнат парите, а ако бяха казали, можеше да вземем билети за Уайна Пикчу, но беше вече късно. Мениджмънтът куцаше, а прибираха по стотици долари на турист, накрая след едно лошо ревю от моя страна, ни върнаха по 100 долара. Иначе съвет, като си давате паспортите имате право само на една смяна на номер на паспорта, аз трябваше да сменя своя и не го бях предвидил толкова рано. Номерата се ползват за влака.

 

 

 

 

 

 

 

[horus92]

18 май - Заветният ден. Станахме много рано, почти неспали, защото до хотела имаха някакво религиозно празненство, или иначе казано купон, който мислехме за сватба до 3ч. На гарата сутринта всичко работи и може да си купите храна. Качихме се сами на влака и слезнахме на 104км. Там ни чакаше Алфредо, много приятен човек, с него комуникацията беше лесна, а не като с шефовете му. В групата ни имаше само още едно момче от Канада, направо частен тур. Трекът е много приятен, спирахме по различни останки. Има само едни час и половина по тежки, яко изкачване. Кутията за обяд, която предоставиха беше изненадващо добра, даже имаше готвено пиле с киноа, а аз очаквах само пакетирана храна. Но това, че не пускат пластмасови шишета не е вярно. Ние бяхме само 5 човека с гида и си носехме цялата вода сами, а няма как да намеря 2л контейнер. Накрая стигнахме слънчевата порта. От там се вижда Мачу Пикчу в далечината. Красота, но добре че имах далечен обектив.  Поседяхме там известно време и започнахме слизане към древния град. Де факто краят на деня приключва с разходка по Circuit 1. Най горната пътека. Не ми се тръгваше, от там се вижда чудесно, особено със следобедно слънце. Нямаше и хора, като цяло на трейла нямаше хора. Към 15ч. бяхме приключили с трейла, в по късни часове светлината сигурно е много по хубава. Агуас Калиентес е безкрайно безинтересно място, само заведения и магазини. Като цяло Мачу Пикчу, колкото и да ми хареса, не мога да отрека, колко е туристически и каква златка кокошка е. Билетите за всеки кръг са по 60 долара поне, едно ползване на автобуса до или от него е 12 долара. А влакът и той кой знае колко е. Затова и смятам, че всъщност инка трейлът не е чак толкова скъп при положение, че включва всичко като транспорт, спане и хотели. Този ден за съжаление започна да ме боли гърло. А вечерта от неадекватната агенция пратиха друг гид да ни прави брифинг, за нещото, което бяхме минали същия ден, точно бяхме заспали и ни събудиха. А пък ние по грешка се настанихме в чужда стая, защото от хотела оставят незаетите стаи отворени и не знам как се заблудих, влезнах в отсрещната, накрая си останахме там, истинските гости на стаята се настаниха в нашата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[horus92]

19 май - сутринта рано рано се редихме на опашка, за да се качим отново на Мачу Пикчу. Всичко беше в облаци рано сутринта, даже и вална, много мистично, на мен лично не ми пречеха, този ден в тура беше включен Circuit 3, обиколка из сградите най ниско. Алфредо беше изчерпателен, обясни предназначението на всички сгради, как са строени, как градът е открит, а предишният ден разказваше като цяло за инките и каква е идеята на инка трейлът. След това използвахме билетите си за планината, за Circuit 2, алтернатива предложена от министерство на туризма, за да не връщат пари. Всъщност този кръг май е най хубав, ако имате една възможност, препоръчвам него. Даже така се получи по добре, защото реално се оказа, че сме минали част от планината предишния ден и сме видяли града през слънчевата порта подобно както е от върха. А сега бяхме минали всички кръгове. Нещата се наредиха прекрасно. Не ми се тръгваше, накрая седях на една ограда много време накрая само за да наблюдавам. Облаците се бяха вдигнали в голяма част и само тук там някой препречваше планините. С нежелание слезнахме отново в Агуас Калиентес и имахме доста часове до влака, а това градче, както казах, не предлага нищо. Но пък ако искате да ядете евтино, отидете на пазара(закрит пазар е), на втория етаж. За 12 солес супа и основно. Много добри. Естествено не е някакво лъскаво, но не съм имал проблеми със стомаха. Към 15 и нещо хванахме влака, от Оянта взехме багажа от хотела и към Куско. Там мястото за спане потвърждаваше всички впечатления от жилищата на перуанците като цяло. Навсякъде прозорците са единични, плъзгащи, колкото да не духа. Няма отопление. Често покривът на сградата липсва понеже не е достроена и стълбището си е открито. Всичко това прави самите апартаменти студени, а в Куско вечер ставаше 6 градуса. Умрях от студ в този апартамент, а аз и с възпалено гърло, за щастие без други симптоми. Последните дни навън беше по топло от апартамента, иначе хазяите пак много мили хора. Ама там просто така са си свикнали. Може би ние сме разглезени. Вечеряхме на страхотно малко местенце в квартала  Barbados. Имаха много интересна супа с риба, варени яйца и още нещо, но много вкусна. Телешкото им също беше страхотно. Силно препоръчвам.

 

При пристигане не се виждаше нищо, но с времето градът се показа

 

Момченцето, което развеждало Бингъм, когато пристигнал в града и открил само едно семейство да работи.

 

Терасите не само на Мачу Пикчу, но навсякъде били просто градини с посеви.

 

 

 

 

 

 

 

И една телефонна снимка с малко HDR.

 

[horus92]

20 май - Този ден отделихме за Куско, качихме се на Саксайуаман. За съжаление без гид е малко безинтересно, но спирах да си чета източници от интернет, накрая си пообиколих сам и стигнах до някакъв храм дупка. Видях че хора са се наредили, та и аз се наредих. Гледам влизат, ама не излизат. Една жена ми обясни с жестове, че е нещо като прераждане, преоткриване, нещо за 30 секунди каза, та после реших всичко, което правя, да е по толкова. Чакам 30, после вървя поне 30. Влизам, то стана много тъмно, нищо не се виждаше, само ти със съзнанието си, наистина да се преоткриеш и точно, когато най-много се преоткривах срещу мен блесна светлина. Викам си уау, каква е тая магия. Но се оказа някаква група с гид и фенерче и ми прекъснаха прераждането, сега съм недопрероден. Прераждането работело в двете посоки и затова се засичате вътре. Ние се качихме пеша до горе, не беше трудно и се минава през хипстърското кварталче, което е доста симпатично. В този ден опитахме заветното морско свинче. Стоян беше смелият. Седнахме в някаква доста народна кръчма, свиреха даже на обяд. После се оказа, че има събиране на семейство, ама поканили цялата рода, май беше някакво завършване. Но мъжете с костюми, бабите в някакви традиционни облекла, но не от шарените, а от онези с шапките. Храната беше вкусна. Свинчето беше много крехко, нямаше мирис на нищо. Порциите огромни, естествено с много ориз и картофи, никой не можа да си изяде порцията. Свинчето дойде само то с препълнена чиния с гарнитури, нещо като пълнена чушка бюрек, ориз, картофи. Беше ми жал, че ще се изхвърли. Това беше най-скъпото нещо към 48 солес, предвид количеството, направо нищо.

После решихме да обиколим всички музеи, включени в тази така скъпа 130 солес карта, която имахме за забележителностите в долината. Бяхме взели тази с включено всичко, заради Морай, Марас и Оянта.. Музеите за нищо не стават, едното трябваше да е галерия, няма абсолютно нищо, само на входа две временни изложби, но в самата сграда, само канцеларии. Най интересно беше прожекцията на документален филм за всички обекти в района, нищо, че беше от 90те. Самият център на Куско иначе е много добре направен и поддържан, само трафикът да махнат, че и без това там шофьорите са ужасни, а на места тротоарите са по 20см. Малко ми напомняше на български възрожденски къщи с белите стени и тъмно кафявите греди. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[horus92]

21 май - Сутринта закусихме при Виктория. Малко бяха бавни, ама в Перу като цяло не се скъсват да бързат, но тук правят страхотни тройни сандвичи. Силно препоръчвам, не беше народно като цени. Май въпросните сандвичи бяха по 20 солес, но се преяжда. В този ден решихме да ходим до Писак, мен гърлото продължаваше да ме боли, а стрепсилсът не помагаше, мислех, че ставам по зле, но зле не зле, има за гледане. Хванахме маршрутка до Писак, само 5 пари. Отидохме на улица Puputi, от там тръгват всички, едва бяхме започнали да слизаме към нея и една жена започна да вика по нас и направо ни набута в маршрутката още преди да разберем какво става. Спокойно можеше да ни отвлекат и да ни вземат органите. За час се стига до Писак, от моста трябва да се хване такси до руините, ако не ви се качва 3-4 ч пеша, ние решихме само да го слизаме. Таксито беше 35 солес за 3ма, но една тайванка се присламчи и цената стана 45, но тя реши да плаща само 10. Комплексът горе е доста голям, но за мен най впечатляващо беше слизането, отново страхотна гледка към долината, постоянно преминаваш през разни руини, почти нямаше други хора. Спокойствие и хубаво време. И тук се минаваше през някакъв тунел като утроба, та може и да съм се допреродил. Накрая се озоваваш в града, нямаше го известният пазар, но аз така или иначе вече нямах нужда ни от гривни, ни от шалове. Сравнително пусто беше. Обядвахме там, супата с киноа беше страхотна, като цяло храната в ресторантите е много приятна. Мен така ме болеше гърло, че едва я преглъщах тази супа, но определено денят ме накра да се чувствам по добре, въпреки че на моменти май имах треска. Прибрахме се със същата маршрутка. Лесно достъпен е Писак и без проблем се прави без такси. Вечерта бяхме на лов за шоколад и какао, естествено в Куско всичко е доста скъпо. Но Стоян обожава да си говори с хората и затова просто влезна в един бижутерски магазин. Пита жената и тя за щастие ни каза къде има, на каква цена и как се приготвя. Отново затвърди мнението ми, че са много мили. Намерихме шоколада. Това е адресът - ШОКОЛАД На тази улица има май доста подобни магазинчета. В случая беше просто врата към улицата, влизате в предверие с 3 сергии. Блок какао 400гр излизаше поне два пъти по евтин от другите места към 30 солес, с него може да си правиш топъл шоколад или по скоро какао предвид, че е чисто какао ама твърдо. Шоколадът със сол от Марас е страхотен и съжалих, че не си взех повече. Тук вечерта малко ни метнаха на вечеря, собственикът обяснява как правят рибата на пещ ала бала, ама не спомена, че е правена доста по рано и само я стоплят в пещта, моята алпака пак беше стоплена само, а това беше ресторант с висока оценка. Аз нямам против претоплена храна, но тези двете се правеха буквално за 10 минути, а той доста наблегна на качеството преди това. Все пак избягвайте Raíces Peruvían

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[horus92]

22 май - Рано рано ни взеха от една агенция, за да ходим на Виникунка. 2 часа път, спиране за закуска на някакво място като бюфет за агенциите. Този ден храната беше разочарование, за разлика от бюфетите на Колка, които бяха страхотни. После още 2 часа път, по пътя по едно време в просъница видях как един изскача пред буса, рязко спиране, суетня и трябваше да изчакаме полиция. За щастие човекът беше добре, а носеше и дете, по думите на гида бил пийнал, а беше към 7 сутринта. В този участък пътят е доста селски и тесен. А като включим, че движението в Перу е едно от най ужасните, а перуанците са ужасни шофьори, не е изненадващо, че се случи. Това е огромно противоречие за мен, колкото са мили, толкова ужасни шофьори са. Накрая стигнахме до подножието. Тук ни инструктираха какво да правим и какво да не правим и всеки си тръгна с неговото темпо, според гида за 40мин до час се стига. По пътя е пълно с коне, които могат да ви помогнат, Ина го понесе много лошо и накрая си нае за 50 солес. Направо беше хипоксична, сини устни, жълта, стигна само до ниската част, не се качи на връхчето. На мен също ми беше трудно, но малко по малко приведен и с равномерно темпо, го взех за 30 минути. Задължително трябва да се качи човек на най високата точка, по пътя има много по добри места за снимка на многоцветната част, а на върха простор. Исках да седя и да гледам просто. Снежни планини в далечината от една страна и червената долина от другата. Горе естествено имаше опашка за табелата, но аз не държа да се снимам на забележителности, а да ги снимам тях без мен, както съм ги видял. Не ми се тръгваше. Даже самата многоцветна част според мен не беше най красивото, а цялостната гледка в далечината. При събирането на групата можеше да изберете дали да слезете направо или да отидете до червената долина, само аз и един американец решихме да продължим мъчението, при все че нямаше особен наклон все пак тялото се задъхваше. Според мен долината си заслужава също беше много красива, но после всичко става в прах, внимавайте с фотоапарати, по добре по време на слизането да са прибрани, че аз моя го размотавах и после едва го изчистих. На връщане схемата е същата, обяд на мястото от закуската, основно гарнитурки, хората обираха месото от двете манджи с такова 😄 Гидът каза, че Полкойо е много по достъпна и отскоро отворена. Определено в страната имат проблем с боклука и всякакви опаковки могат да се видят навсякъде изхвърлени около пътя. Това е нещото, което най много ме подразни при пътуването. Лошото е, че и у нас има много такива, което не говори добре за нас. Вечерта просто се помотахме в Куско. Този ден направих може бивидях по запомнящи се гледки и от Мачу Пикчу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[horus92]

Интересните снимки свършиха, но да си доразкажа. 😄

23 май - Сутрешен полет до Лима. Този път взехме такси от летището, юбер не можели да идват и да те взимат. Така или иначе не беше нещо фрапантно скъпо. Пак спахме в Мирафлорес и хазяйката ни ни светна, че в деня на заминаването ни Мирафлорес ще е затворен заради маратон, та трябваше и да мисля докъде да викна транспорт, но имаше време. В квартала хапнахме поредното яко севиче в една севичерия. След това се пуснахме към историческия център. Много приятно изглеждаше, беше пълно с полиция, доста обиколихме, поседяхме в един парк до стара гара. Започна да се свечерява и решихме да ходим на фонтаните, но пък защо да не стигнем пеша. Бях, чувал, че не е добре да се мотаеш вечер, ама не беше супер тъмно. Беше си напълно безопасно, като изключим, че имаше мач и трябваше да се отклоним от пътя и така се отклонихме, че влязохме в траншеята на магистралата и в един момент се качихме на зелената ивица, а от там с набиране се върнахме отгоре. Паркът изглеждаше като затворен, но реално просто бяха затворили вратите заради запалянковците и вътре беше много спокойно и красиво. Като се прибрахме се оказа, че пак не сме случили на квартира. Нямаше топла вода, не защото не беше топла, а почти не течеше, то и на студената налягането беше ужасно. Хазяйката накрая прати портиера да пълни някакъв контейнер, който явно действа като водонапорна кула, започна да се подобрява, накрая успяхме да се изкъпем. Явно само тази сграда беше така, защото Мирафлорес като цяло нямал проблем с водата.

24 май - на този ден изначално мислех да ходим на Ballestas islands, в последствие размислих и реших, че не ми се става в 3 понеже исках да видя основно островите и животните, другите неща наоколо не бяха на фокус. Смених плана си за Паломино, които са много по близо и виждаш същите животни и даже плуваш с тюлени, което аз мислех да пропусна, защото исках да ги гледам, а не да ги притеснявам. Спътниците ми решиха, че не искат и щях да ходя сам, запазих си всичко и на предишния ден ми казаха, че всичко се отменя заради голямо вълнение. После даже се върнах на варианта за Байестас, но като питах за вълнението, казаха, че на текущия ден било добре, за утре не знаели, но ако не можело, щели да ни водят другаде. Мерси, сума часове път и накрая без пингвини, понякога е добре да не насилваш нещата, друг път ще ги видя. А вълнението и този ден остана силно. В крайна сметка това беше денят за тотално свободна програма. Отидохме и обиколихме малекона на крайбрежието, после отидохме да хапнем отново при Клаудия севиче на пазара и да пием сок при нашата приятелка, както в първия ден, оказа се, че помни другите двама от групата, а мен не, сигурно защото съм по тъмен и се сливам. 😞 Някой ни подметна идеята да ядем трес лечес торта и ние хайде да търсим една определена сладкарница, с питане на 2 пъти я намерихме, но накрая една жена си заряза количката с кокоси, за да ни покаже пътя, много мили тези перуанци. След тортата решихме да се пуснем до китайския квартал, голяяяяма лудница, такова нещо скоро не бях преживявал, там има всичко, да не говорим, че ако направя един кекс и аз мога да започна да продавам там на улицата. След това отидохме на обиколка до манастира в историческия център, определено препоръчвам, много ми беше интересно. Така в нищоправене замина последния ни ден, но не беше загубен, опознахме още по добре как живеят перуанците. Лима е град с толкова много лица и толкова добра кухня.

25 май - Имахме време само за закуска и отидохме при познатата със соковете, направо си имаше опашка при нея, продава и сандвичи, хапнахме по един и си пожелахме успех. Взехме по един десерт за раниците, че в самолетите не хранят обилно, а и просто исках да направим някакъв оборот на девойката, отделно, че всички десерти бяха супер вкусни. Бях викнал таксито малко по рано, че с тоя маратон въобще не знаех какъв ще е трафикът, всичко се оказа нормално и накрая си чакахме 3 часа за самолета за Богота. Там имахме време и пробвахме салона Ел Дорадо, беше много пълен, но си намерихме място и храната беше много вкусна.

 

 

 

Пак баба ви Клаудия

 

Пак сокове при девойката

[horus92]

В заключение мога да кажа, че съм очарован, всеки ден беше наситен с впечатления и хубави гледки. Хората бяха топли и добри, въпреки видимия недоимък и трудностите. Храната беше изключително вкусна. И не на последно място Мачу Пикчу не е най-интересното място в Перу, навсякъде е интересно, стига да искаш да видиш интересното.

 

Fin