Тадрарт, Алжир - разказ за пустинята и трите чаши чай

[Svetulche]

 

Преди да започна разказа си ще сложа малко обща информация за тази част на Алжир, тъй като първоначално имах големи затруднения да намеря ясна информация за южен Алжир, която да ме ориентира какво е възможно да видя за времето, с което разполагах, а именно – 7 пълни дни и как да го разпределя това време. Допълнително, често едно и също място се изписва по различен начин и аз страшно се бях омотала.

Тасили н'Аджер е обширно плато, разположено в югоизточен Алжир, известно с впечатляващите си геоложки образувания и древни места със скално изкуство. Този регион, обхващащ площ от приблизително 72 000 км², е белязан от гигантски скални образувания, дълбоки долини, каньони и плата, всички оградени от Сахара.

Една от забележителностите на Тасили н'Аджер е впечатляващото скално изкуство. Стените на пещерите и скалите са покрити с хиляди рисунки и гравюри, датиращи отпреди повече от 10 000 години. Тези изображения показват широк спектър от сцени, от човешки и животински фигури до сложни символични изображения. Рисунките изобразяват, наред с други неща, хора, които ловуват, танцуват и се покланят на митични фигури.

 

Има три различни географски и туристически зони на Тасили н'Аджер:

Град Джанет е вход към Тасили н'Аджер и географски център на трите района за посещение в тази част на Алжир: платото Тасили н'Аджер, Тадрарт Руж и долината Ихерир северозападно от Джанет.

 

Платото Тасили н'Аджер е известно с уникалната си комбинация от скално изкуство, геоложки формации и природна красота,  помещава най-голямата колекция от гравюри и скални рисунки в цяла Сахара. Смята се за най-големия „музей на открито“ в света, а най-забележителното му място е изгубеният град Сефар.

 

Тадрарт Руж: Природен рай от сюрреалистични цветове и пейзажи, намира се на юг, на около 200 километра от Джанет. Тадрарт Руж се простира на около 30 000 км², това е обширна и величествена пустиня от дюни, каньони и геоложки формации, изваяни от вятъра и водата в продължение на хилядолетия. В допълнение към естествената си красота, Тадрарт Руж е дом и на останки от скално изкуство, подобно на това на платото Тасили н'Аджер.

 

Третата географска област, на която се разделя Тасили Н'Аджер, се намира северозападно от Джанет. Тя е с огромни размери и е интересна комбинация от оазиси, пясъчни зони, каньони и уади. Тук също има добри примери за скално изкуство.

 

Ето една от малкото карти, които открих в опитите си да се ориентирам нагледно:

 

 

Периодът на нашето пътуване (1 – 9 май) автоматично изключи платото Тасили н'Аджер от програмата. Високите температури по това време на годината щяха да направят едно подобно приключение кошмар. Платото е достъпно само пеша, предполага минимум 5 дни и доста ходене всеки ден (раниците, палатките, водата и храната се пренасят с магарета). Нямаше да се справим под палещите лъчи на Сахарското слънце.  Другите две части са достъпни с джипове, може да се правят и преходи, но в случай на много жега или пясъчна буря, човек може и да си спести ходенето. Така че, се насочихме към червения Тадрарт.

 

Организацията:

 

Много тегава беше. Ама много!

 

Първоначално смятах да прекараме в Тадрарт 3-4 дни и останалото време да отделим за северен Алжир (поне един рисмки град исках да видим). Не знаех, обаче, дали това е достатъчно време, за да видим основните неща в Тадрарт. Имах много въпроси относно това как да разпределим времето, дали е поносимо топло по това време на годината (това за мен означава под 36-37 градуса), как се пътува (като време колко отнема) и други.

 

Това, което знаех е, че в южен Алжир не може да се пътува самостоятелно и за получаване на виза е необходима покана от местна агенция.

 

Започнах да пиша на местни фирми (от района на Джанет). За пръв път ми се случва масово да не получавам отговор или пък ако получа отговор – той да съдържа 1-2 изречения, никакъв отговор на въпросите ми, сложена една гола цена без информация какво тя включва/не включва. Също така, в отговор на искането си за 3-4 дни получих няколко отговора, че ми предлагат 7 дни. Замислих се дали проблемът не е, че пиша на английски, а те масово говорят френски? Дали ме разбират изобщо?

 

Разширих кръга от фирми, като започнах да пиша на де що фирма с добри отзиви намерих. Само две ми отговориха много подробно и информативно, но за съжаление не работеха с индивидуални туристи. От тях разбрах, че основният ми проблем е, че обичайно никой не иска да организира тур за по-малко от 5 дни.

 

В крайна сметка, реших да пиша на Fancyellow – фирма, базирана в Алжир (столицата), за която знаех, че работи с местни фирми в Джанет и организира обиколки в района. Предпочитах да не минавам през посредник, но видях, че няма как да го избегна. Отговорът им ме попари: могат да организират пътуването ни, но е възможно Тадрарт да не е достъпен от май нататък, „затваряли го“.  Щях да падна! Никъде не ми бе попадала подобна информация.... На въпроса ми отговориха, че от май става много топло и военните, разположени в района, го напускат, поради което няма как да се гарантира сигурността на чужденците и не ги допускат въобще. Писах веднага на всички други фирми, с които бях комуникирала. Всички казаха, че няма такова нещо, само от една фирма ми казаха, че миналата година Тадрарт е бил затворен внезапно през май поради военни учения и са имали пострадали от това групи, поради което вече не правят турове през май.

 

Започна голямото чудене... какви са ни шансовете, как да преценим. Започнах отново да обмислям обиколка на Северен Алжир, но спътничката ми се запъна – пустинята й била мечта, да тръгваме! Писах на Fancyellow, че ще се пробваме и да ми дадат програма за 3-4 дни в Тадрарт и се почна.... аз искам 3-4 дни, те ми връщат програма за 7 дни. Аз пак пиша, те връщат за 8 дни. Аз ги моля да ми разпишат програмата по дни (какво ще гледаме всеки ден), те ми връщат: ден 1 – Тадрат; ден 2 – Тадрарт и така до края .... Започнах да се отчайвам. Точно тогава ми попадна информация за място на север от Джанет, което реших, че искам също да видим и така дните се увеличиха до 5, после станаха 6 поради неудобен полет за връщане към Алжир. При вече 6 дни от Fancyellow капитулираха и дадоха оферта за 6 дни, а аз се примирих с програмата: ден 1 – Тадрат; ден 2 – Тадрарт 😊

 

Офертата им включваше всичко за 6 дни в пустинята, вътрешния полет до и от Джанет, 3 нощувки в хотел и храна, трансферите летище-хотел-летище. За последната нощувка преди обратния полет предложиха да не вземаме хотел, а да отидем на място, на което да се освежим и изчакаме полета в 2 ч. през нощта. Ние, обаче, решихме, че след времето в пустинята удобствата на хотела не са за пренебрегване.

 

Платихме авансово 30% от цената с уговорката, че ако ни бъдат отказани визите сумата ще ни бъде възстановена. Много бързо ни изпратиха поканата и от тук нататък комуникацията с тях потече някак си .... по-дружески :-). На място, пристигайки в Алжир получихме пълна подкрепа, непрекъснато ни следяха и се информираха наред ли е всичко, много съм доволна.

 

В крайна сметка, местната агенция, с която пътувахме, беше Mouflon Tourisme, една от първите фирми, на които писах и които бяха много некомуникативни и скъпернически ми отговаряха с по една дума. На място, обаче, бяха повече от добри. Екипът, който ни бяха осигурили беше невероятен, но за това по-късно.

 

 

следва .....

 

[Svetulche]

Период на пътуването: 1 - 9  май

За пустинята това се води край на сезона. Бяхме се приготвили да умираме от жега, но имахме голям късмет с времето – първите 2-3 дни определено беше под 30 градуса, сутрините бяха прохладни, имаше вятър, никаква жега не сме усетили. Това в допълнение с липсата на влага беше просто супер. След това температурата започна да се качва осезаемо и когато и вятъра спря – усетихме за какво иде реч....  Вярно, нямахме късмета да видим това кристално синьо небе от снимките в нета, вятърът вдигаше пясък и замъгляваше гледките в далечината, но ... няма пълно щастие.

 

Как финално разпределихме дните:

1 май: полет Истанбул-Алжир. Следобедна разходка в Алжир и полет към Djanet в 22 ч.

2 – 5 май: Tadrart Rouge (и аз като местните, без подробности, ама то си има причина за това 😊, най-накрая я схванах😊). На 5 май вечерта се върнахме в Джанет, хотел

6 май: Essendilene Canyon и нощувка под звездите в Tikobawen

7 май: Tikobawen и околностите, обратно в Джанет и полет към Алжир в 2 ч. през нощта

8 май: Алжир

9 май: сутрешна разходка из Алжир и полет към Истанбул

 

Визи:

За Алжир  е необходима виза, а за пътуване в южен Алжир – и покана от местна агенция.

Моя опит съм споделила тук: 

Транспорт:

Истанбул - Алжир с Pegasus.

 

Вътрешният ни полет Алжир – Джанет беше с алжирските авиолинии, отнема към 3 часа (1,500 км. е разстоянието по въздух). Направи ми впечатление, че полетите са основно през нощта. Полетът ни на връщане беше и със спирка в друг град, но самолетът беше голям, с удобни седалки и спах през цялото време. Като се събудих и чух екипажа да си говори на български – помислих, че сънувам, ама не, бълагри си бяха, заедно с капитана 😊

 

Летището на Алжир се намира на 20 мин с кола от центъра на града. Четири пъти го пътувахме и все толкова време отнемаше. Цената е около 500 динара.

Да се има предвид, че на това летище всичко се случва супер бавно. Бяхме там два часа преди полета ни до Истанбул и за малко да го изпуснем.  

 

От Джанет до входа на Тадрарт води перфектен асфалтов път. От там нататък – няма път, кара се през пустинята – къде през пясъци, къде през чакълестата й част. Как се ориентират – те си знаят....

 

Пари:

В страната има официален и неофициален курс. Официалният курс беше 150 динара за 1 евро. Ние сменихме през Fancyellow на курс 250. Иначе, тамошната „Магура“ се намира на площад Port Said. Разхождат се хора с пачки в ръце, но са ненатрапчиви. Не мога да споделя опит от първо лице, но доколкото проучих - няма проблем да се сменят пари на площада или в някое магазинче.

 

Интернет:

Сим карта взехме от летището за около 6 евро. Имаше добро покритие, с изкл. на пустинята, където просто няма обхват.

 

Нощувки:

Djanet е малък град в пустинята с население от 30 х. души. Оживено място с хотели, „молове“ (според гида ни) и заведения за бързо хранене. Хотелът ни (хотел Tenere) бе избран от агенцията, беше извън града, средна хубост, но беше чист, с климатик и достатъчно вода.

 

В пустинята: имахме общо 4 нощувки на палатка - супер комфортни. Не носехме спални чували, а само туристически чаршаф, т.к. очаквах да е жега. Обаче призори си ставаше студено, не стигнахме до чувалите, осигурени от агенцията, но одеялото влезе в употреба. „Къпането“ ставаше с мокри кърпи. Всъщност, поради ниската влажност, почти не се потяхме и не съм се чувствала толкова мръсна, колкото би трябвало след 4 дни без баня 😊

 

Алжир – запазих две нощувки в Afric Hotel в центъра на града, до казбата и променадата край морето. Не беше лош хотела, в стара много красива сграда, удобно разпложение, тераса на покрива с гледка към града и морето, добра закуска, персоналът беше много любезен, НО.... много се издъниха. Резервирах през Booking, 2 нощувки на 7 и 8 май, за да може като пристигнем на 8 май призори да се настаним директно, а не да чакаме до 14 ч. Писах им съобщение да им обясня кога пристигаме – никакъв отговор. Трябваше да си дръпнат парите от картата ми на 29 април (докато още бях в София), не го направиха, писах им, за да съм сигурна, че няма проблем с резервацията – пак нищо. И чак на 1 май, когато вече бях в Алжир, получих съобщение, че има проблем и не могат да си дръпнат парите, съответно - не могат да ми гарантират резервацията без да е платена. В кайна сметка, приятел от София успя да плати. И след цялата тази дандания, пристигаме ние рано сутринта в хотела, недоспали и уморени, и ни посрещат с думите, че ще ни върнат парите за 1 нощувка и трябва да изчакаме 2 часа, защото има проблем със стаята. После си признаха, че са забравили за нас и има overbooking. Двата часа ги изкарахме на покрива на хотела, където направо си спахме не едни лежанки. Разсеяха се и за връщането на сумата за едната нощувка, после се опитаха да върнат по-малко пари.... лошо впечатление оставиха  с тези си глупости. Всичко това го пиша, за да се има едно наум, че са много лежерни и не може да се разчита за читава комуникация.

 

Сигурност:

Съветите са да не се пътува в близост 30 км. от която и да е граница на страната със съседите й. Вторият ни лагер в пустинята беше точно на 30 км.от границата с Либия 😊. За щастие, нямахме никакви проблеми и притеснения. Всичко беше много спокойно.

В столицата Алжир се чувствахме абсолютно сигурно, всички бяха много дружелюбни и готови да помогнат, независимо от езиковата бариера.

 

Следва .....

[stanislavpp]

Преди 1 час, Svetulche каза:

От Джанет до входа на Тадрарт води перфектен асфалтов път.

Може ли да споделиш колко км са и колко време ви отне изминаването им ? 

[Svetulche]

преди 20 часа, stanislavpp каза:

Може ли да споделиш колко км са и колко време ви отне изминаването им ? 

Има два входа за Тадрарт, както се вижда от картата по-горе. Ние влязохме от първия, този по-близо до Джанет. Може би е към 150 км. и за към 2,5 - 3 часа ги минахме. Бавничко караше нашият шофьор. 

 

[Kristiyan Desev]

Благодаря от сърце за темата, очаквам с нетърпение разказа, защото дестинацията е страшно интересна и е в списъка ми 🙂.

[Svetulche]

Нашата приказна групичка:

Посреднощ, към 2 ч., си чакахме багажа на летището в Джанет. Чакахме и някой да ни потърси, заедно с паспортите ни (прибрани при кацането от властите). И ето го, пристига нашият гид, млад туарег, облечен в традиционна дреха и замотан с типичния шал. Усмихнат и приветлив, представи се с името Аладин. Да бе! Питаме има ли вълшебна лампа и клилимче, той със съжаление отрече. Аладин е прекрасен човек, много тих, вглъбен някак си, деликатен, ненатрапчив, с прекрасно чувство за хумор. Той има търпението да отговаря на всичките ни въпроси, а те не бяха малко. От своя страна не зададе нито един личен въпрос към нас за цялото пътуване. Единствено се поинтересува от България и като му я описахме, каза: вие сте щастливи хора. Аз замълчах....

 

Пред летището ни чакаше голяма Тойота и шофьорът ни – Ахмед. Възрастен, голям мъж, с топли очи и широка усмивка. И той традиционно облечен. Този човек беше като едно огромно дърво, което ти дава сянка, закрила и утеха. Само като го  видяхме - знаехме, че няма препятствие, през което да не мине с лекота. Много добър шофьор и изключително внимателен. Той получи от нас името Татко Барба. Толкова да му подхождаше.

 

На сутринта към нас се присъедини и Юсуф – готвача. Ех, той пък какъв разкош беше – тих, внимателен, усмихнат, ведър. Готвеше страшно вкусно и все различни неща, три пъти на ден, на полеви условия. Беше изключително подреден, работеше с ръкавици, забърсваше края на чиниите преди да сервира, миеше с гореща вода и препарат съдовете. На него име на приказен герой не можахме да му измислим, но решихме, че Юсуф е достатъчно приказно име.

 

А всъщност историята с приказните имена тръгна от Аладин, който още първия ден нарече приятелката ми Снежанка, защото я набеди, че много спи (а всъщност-аз съм поспаланата).  На следващия ден и аз се сдобих с име, след като почти се разпищях, когато едни пустинни мишлета, търсейки храна, се опитаха да ми пребягат през краката – Mini Mouse станах аз.

 

Английски говореше само Аладин, татко Барба и Юсуф говореха френски, а ние - не и това ограничи комуникацията ни с тях. Но само като им срещнехме усмихнатите очи и се разбирахме.

 

Изключително сме доволни и най-вече - благодарни на хората, с които споделихме тези 6 дни в пустинята. Те направиха пътуването ни специално и запомнящо се. Не бихме могли да си пожелаем по-добра компания –  бяха изключително внимателни и деликатни хора, много ведри и все усмихнати, говореха много помежду си, тихо и весело. Не ги разбирахме, но беше удоволствие да ги слушаме и наблюдаваме. Всеки от тях имаше своите задачи и си ги изпълняваше с отработени движения и така, все едно прави най-приятното нещо на света. Разделихе се като приятели и се надявам да си останат все такива готини,  да имат късмет и да са здрави.

 

 

 

 

 

 

 

Как преминава един ден в пустинята (и някои прозрения в тази връзка):

Животът в пустинята има своя ритъм и няма земна сила, която да го промени. Камо ли пък претенциите на някакви си туристи, не че ние сме имали такива 😊

 

Закуската се обявяваше между 7 и 7:30 всеки ден. Изгревът обаче бе в 6 ч. и ние бяхме на крак от рано-рано. Кафето винаги ни чакаше в кана на ниската масичка, а татко Барба приготвяше първата от трите серии чай за деня. Извън шофирането, чаят беше неговата основна задача. Това е ритуал, който отнемаше къмто 2 часа, но нямаше как да ми омръзне да го наблюдавам. Беше като вид медитация: татко Барба имаше голяма торба, в която държеше всичко необходимо: чая, две малки чайничета, канче, малки стъклени чашки, прилежно увити в кърпа и прибрани в кутия. Сядаше по турски на постелка, стъкваше малък огън в пясъка, пълнеше едното чайниче с чай почти до горе и вода, слагаше го на огъня и бавно, бавно чаят се вари, после го пресипва няколко пъти между чайничетата и канчето, досипва вода, слага захар, мноооого захар, пак се вари. През цялото това време татко Барба подбутва въглените, дослагва дръвца, изплаква чашките и ги реди по пясъка, говори си сладко-сладко с Юсуф и Аладин. Накрая  сипва чая в чашките, като се получава пяна както при бирата. Майсторлъка е да има много пяна, така че ако поръси пясък, той да не попадне в чая, а да остане в пяната, която лесно може да бъде отстранена.

 

Пият се задължително три чаши:

-        *    първата е за Живота, защото чаят в нея е силен като него;

-         *  втората е за Смъртта, защото и чаят е сладък като нея (след смъртта няма грижи)

-        *    третата е за децата (в истинския смисъл, децата я пият, защото чаят е слаб), защото те са Мечта.

Чаят се пие бавно, с кеф и цигара (за който пуши). След това татко Барба с голямо внимание измиваше чашките и ги прибираше, лъскаше чайничетата с пясък и ги измиваше и тях.

 

 

 

Ритуалът с чая се повтаряше и на обед и вечер. На мен и първата и втората чаша ми бяха много силни и след първия ден спрях да пия, защото все пак исках да спя нощем. А пък колко сладък беше чая.... Захарта я държаха в пластмасова бутилка от 1,5 л. Май за 3 дни опукахме 3 бутилки 😊

 

След закуската оставяхме Юсуф и татко Барба да оправят багажа и да го натоварят на джипа, а ние с Аладин тръгвахме на разходка. По някое време те ни настигаха и потегляхме. Спирахме, за да разглеждаме скалните рисунки, с които е изпъстрена пустинята, скалните образувания със странни форми или пясъчните дюни. Пътувахме без климатик, на отворени прозорци, главите ни бяха омотани с туарегските шалове (Аладин се справяше ежедневно с тази задача) и беше супер! Това е много практичен аксесоар – пази от слънце, от вятър, от пясък. Е, после косата е тотално смачкана, ама .... какво да се прави.

 

По обяд задължително спирахме под някоя голяма акация, следваше разтоварване на почти целия багаж. Опъваха една голяма постелка за нас, Юсуф се заемаше да готви обяда, татко Барба – да приготвя чая, а ние си говорехме с Аладин или се разхождахме в околността, ако не беше прекалено горещо. Тези обедни спирки отнемаха винаги около 3 часа и целта им, освен да се нахраним, беше в най-топлото време да сме скрити на сянка. След обяда всеки от тях се оттегляше за почивка под някое съседно дърво и ни оставяха да си дремем под акацията. Знаех, че ще ги има тези почивки и не бях много доволна, приемах ги като загуба на време. Ами, не е! Много е приятно да си хапнеш и после да си подремнеш, вместо да слънчасваш под жаркото слънце.

 

 

 

Ето как се поднася храната в пустинята:

 

Следобяд продължавахме с обиколките и преди залез установявахме лагера. Оказа се, че не може да се къмпингува където ти се иска, има определени за целта места, макар и да не са индикирани по никакъв начин. При влизане в Тадрарт има пост на военните, оставят им план на пътуването – за колко време влизаме, къде ще ходим и къде ще къмпингуваме. Така, ако се случи нещо и не излезем от района в уречения ден – ще знаят къде да ни търсят.

 

Юсуф започваше да приготвя вечерята, татко Барба – чая, Аладин ни разпъваше палатките.

 

Ето го първият ни лагер:

 

И един друг лагер:

 

Вечерта преминаваше край огъня в сладки приказки.

 

 

 

С този дневен ред, аз най-после разбрах защо агенциите не искат да правят пътуване за 3 дни - то просто не си заслужава, както и защо не ми описваха точна програма какво ще гледаме по дни. Какво ще видиш зависи от това с колко дни разполагаш – при минимум 4 дни задължително те развеждат из най-забележителните места в пустинята. А в кой ден къде ще бъдеш няма голямо значение и те го решават в движение.

 

следва.....

Редактирано 20 май от Svetulche
.

[Svetulche]

Tadrart Rouge или червеният Тадрарт

 

Пустинята ..... нашата основна цел. С изненада разбрахме, че Tadrart означава „земя на планини“. Но после се убедихме, че името си е напълно заслужено. Тези 30,000 кв.км., намиращи се на 900 м.н.в., са осеяни със скални масиви, изградени от седиментни скали, които бавно се рушат под напора на природнте стихии и биват поглъщани от пясъците.

 

Пустинята е пълна с живот – растителен и животински. Имаше места, изпъстрени с изсъхнали в този период туфи с високи треви, акации, разперили чадърестите си корони, едно друго растение с големи ярко зелени, месести листа и дребни цветчета, което достигаше размер на дърво. Имаше много птички, а сутрин около палатките пясъкът бе изпъстрен със стъпки – на пустинни лисици, мишлета, птички и още много незнайни твари. За късмет – нямаше змии и скорпиони, въпреки, че на два пъти видяхме ясната следа на змия по пясъка.   

 

В един от дните видяхме и къде в пустинята има вода, дори в този сух период. Валежите идват в юли. Но до тогава, въпреки жегата и сушата, в Тадрарт има вода.

 

Тадрарт е и многолик и многоцветен – скалите имат червеникав цвят, а пясъчните дюни на места са отявлено червени, на други – нежно жълти. На много места мислех, че виждам голяма дюна, но Аладин казваше, че това е просто скала покрита с пясък, не е дюна.

 

Това, което задължително искахме да видим в Тадрарт, освен скалното изкуство на древните хора, беше: Tin Merzouga (червените дюни), Moula Naga (жълтите дюни) и Adjlati (черните дюни).

 

И така, в първия ден, след нощен полет от Алжир до Джанет и кратка почивка в хотела, в 10:30 ч. нашата приказна групичка потегли на път. Очаквахме жега и бяхме приятно изненадани от прохладата, която ни посрещна в иначе слънчевия ден.

 

Кадри от хотела:

 

 

 

 

 

Джипът беше натоварен до дупка, Юсуф крепеше в краката си на предната седалка току що купените от пазара кори с яйца, които неясно как оцеляха в пустинята 4 дни.

 

Първа спирка: на разклон на пътя. Аладин ни подари по един местен шал и ни замота внимателно главите с него. Потеглихме в посока Либия:

 

 

 

Час след тръгването и хоп – спряхме под една голяма акация, още нямаше 12 ч. Почивка, казаха 😊. Всички не бяхме спали нормално тази нощ, така че ни дойде добре.

 

 

 

 

След три часовата почивка, потеглихме отново и скоро се отбихме от асфалтовия път.  Настигнахме руската група от 4-5 джипа, с която закусвахме сутринта в хотела. Това беше единствената друга група в района по това време, срещнахме и още няколко такива като нас – 1-2 туриста с гидовете си в един джип. Но никъде не се застъпвахме и не си пречехме (руснаците бяха много шумни, един от шофьорите им – още повече, голям лаладжия, добре, че не ни се падна той да ни вози).

 

И ето ни насред  Adjlati (черните дюни). Те дюните са си жълти, но са посипани с фин черен пясък, който прави красив контраст.

 

 

 

 

 

Следваща спирка: първите скални рисунки. Бяха и насред изключително красиви скали

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наближаваше края на деня, пейзажът ставаше все по-красив.

 

 

 

 

 

 

Разположихме лагера насред едно огромно пясъчно пространство, заобиколено от високи скали. Оставихме нашите хора да си вършат работата, а ние тръгнахме на разходка, да видим къде сме попаднали. Ами, много беше красиво!

 

 

 

 

 

По това време на годината залезът е към 18 ч. и в 19 ч. вече е мрак. Събрахме се около джипа и лагерния огън и наблюдавахме в захлас чаената церемония, докато Юсуф поднесе вечерята. Легнахме си сравнително рано, защото всички бяхме уморени.

 

Снежанка потегли за тоалетна някъде в мрака и като се върна съобщи, че е стигнала почти до Либия 😊.

Всяка от нас беше в отделна палатка, разположени една до друга и застопорени с огромни камъни. Нашите хора си бяха разположили палатките отатък джипа, доста настрани от нас, предполагам, за да не ни притесняват.  Винаги така правеха.

 

Всички светлини бяха угасени, но луната грееше като за световно и се виждаше добре и без челник. Започна да духа много силно, палатките опитваха да литнат. Изведнъж, докато си миех зъбите, откъм скалите се чуха някакви много странни шумове, като удари от барабани. И не спираха. Аз бая се стреснах (нали сме до границата, доста страхотии бях изчела за отвличания и др. под. в района) и побързах да се прибера в палатката. Шубето – голям страх 😊. Снежанка каза, че не чува нищо и това бе напълно достатъчно да се успокоя. Ама с тоя вятър дето вя цялата нощ, с луната – дето ми светеше ту през единия, ту през другия от двата отвора на палатката, които бях оставила отворени (щото – нали съм в пустинята, то ще е жега 😊) и с трите чаши чай, изпити и на обяд и на вечеря – почти не спах. Отделно, вятърът мяташе фин пясък в палатката през мрежите на отворите, ама много ме мързеше да излизам и да заципвам, та се примирих. Допълнително, призори бая захладня, та се наложи да ползвам одеалото, което ми бяха сложили в палатката.

 

следва....

[Svetulche]

Ден 2:

Един много дълъг ден, в който разглеждахме скални рисунки и причудливи скални образувания, разходихме се из един каньон и изкатерихме бая висока дюна в Tin Merzouga (червените дюни), за да гледаме залеза.

 

..... от тук нататък май ще премина към фотопис 🙂

 

Сутрешна разходка към първите за деня скални рисунки:

 

 

 

Скалните рисунки в Tassili n'Ajjer, част от което е и Tadrart Rouge, датират от преди 12-10,000 години и насам. Най-старите и най-красивите от тях се намират на платото Tassili n'Ajjer. Но и тези, които видяхме е Тадрарт за мен бяха едно чудо. Най-старите рисунки са правени чрез вдълбаване в скалата. След това са започнали да рисуват с червена боя, която са добивали от скали в района. Рисунките са запечатвали с нещо, не разбрах какво. Първо са изобразявали жирафи, слонове, носорози, после се е появил конят, камилата, кравата... Рисунките са обект на Юнеско, но част от тях бавно изчезват под напора на времето....и в пясъците.....

Ето, този жираф вече не стъпва на земята: 

 

 

 

и това слонче скоро ще го скрие пясъка:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Влязохме в един каньон, чиито скали ми напомниха за Петра. Когато вали много дъжд (последно преди 5 г.), водата в каньона достига близо метър (вижда се на скалите до къде е било нивото). Чак не можех да повярвам, но вчера Аладин ми прати клипче как вали в момента в Джанет. Е, повярвах 🙂

 

 

 

 

 

Пустинята започна да ни показва пясъчното си сърце:

 

 

Не е като да липсва зеления цвят:

 

 

Вятъра доста пречеше на снимките, но пък така добре разхлаждаше....

 

 

Една от многото скални арки и други причудливи форми:

 

 

 

 

Ето на такива места са скрити рисунките:

 

 

 Една добре запазена сцена на хора:

 

 

 

 

 

 

 

Таралежчето:

 

 

 

 

Tin Merzouga:

 

 

 

 

 

Започваме да изкачваме дюната, което хич не се оказа толкова лесно - правиш стъпка напред, потъваш и пясъкът те връща поне две крачи назад. Имаше малко зор, но си заслужаваше

 

 

 

 

 

Пясъкът бе копринено мек и веднъж изкатерили големия наклон стана истинско удоволствие да ходим по ръбчето

 

 

 

 

 

 

 

 

Доста духаше

 

 

 

 

 

Залезът не беше нещо особено, просто по това време на годината такива са условията. И въпреки това, да се намираш на това място, само ние тримата, да слушаш вятъра и тихата туарегска музика, която Аладин беше пуснал и да съзерцаваш тази красота, непрекъснато променяща цветовете си с падането на слънцето - беше абсолютно блаженство.

 

 

Ей там - долу ни е лагера. Дюната от тази страна беше още по-стръмна, но слизането беше супер приятно. Имах голямото желание да се изтъркалям до долу и само осъзнаването, че много бързо ще сляза и ще напусна това място, ме възпря. Слизахме бавно, потъвайки до коляно в пясъка и поглъщахме пейзажа

 

 

 

следва.....

 

 

[Svetulche]

Продължавам с фотописа и ден 3, в който програмата е същата - скални рисунки, причудливи форми и Moula Naga (жълтите дюни).

 

Нощта в подножието на дюната, която вчера качвахме, беше много спокойна, без вятър, но пък доста студена. А утринта бе прохладна, но само докато слънцето не изкатери дюната

 

 

Сутрешни импресии около лагера

 

 

 

 

 

Потегляме на разходка, а по дюната все още личи следата от вчерашното ни слизане

 

 

 

Световната купа:

 

 

 

Спирка, за да разгледаме поредните рисунки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Още един каньон с красиви цветни скали:

 

 

 

 

 

 

 

Не всичко е пясък в пустинята:

 

 

Време е да видим къде  в пустинята има вода:

 

 

И продължаваме към следващите скални форми

 

 

 

 

 

 

И хоп - станало време за обяд, чай и дрямка:

 

 

 

Тази акация беше чудно разцъфтяла и въздухът бе напоен със сладък аромат

 

 

 

И още цветове намерихме:

 

 

 

 

Следобяд пейзажите продължиха да ни изумяват

 

 

 

 

Следващите рисунки направо бяха с 3D ефект:

 

 

 

 

 

Спряхме за кратко при "Катедралата". Времето се беше смръчкало и светлината съвсем не ставаше за снимки

 

 

И ето, че достигнахме Moula Naga (жълтите дюни). Moula Naga означава "човекът с камилата". Ето ги и тях:

 

 

Установихме лагера, което за нас означаваше просто да слезем от джипа и да се заемем с изследователските си задачи. Имаше кой да се погрижи за всичко останало.

 

Това място страшно много ми хареса - дюните тук не са така внушителни, както Tin Merzouga, но меко се разсипват във всички посоки и  пастелният им жълт цвят е направо омагьосващ. Изкатерихме се на дюната, в чието подножие бе лагера и ето какво видяхме:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направо не можехме да се отлепим от това място, много, много красиво.

А докато бяхме на дюната паднаха и няколко капки дъжд. Супер изненадващо и неочаквано.

 

А в лагера вече ни очакваха:

 

 

 

 

следва....

 

 

[Svetulche]

Периодът на нашето пътуване, за съжаление, не предполагаше красиви изгреви и залези. Тази сутрин видяхме наяве какво означава "бялото слънце на пустинята". Слънцето изгря през една пелена като голям бял кръг. И въпреки това - заобикалящият ни пейзаж бе приказно красив - спокоен и пастелен. Вятърът бе спрял. Пясъкът по дюните не потрепваше. Беше време за съзерцание.

 

 

 

 

 

 

 

Около палатките пак бе пълно със стъпки. Казаха, че са на пустинни лисици. 

 

 

След закуска поехме на обичайната си разходка

 

 

 

 

 

 

 

 

Фосили:

 

 

Не знам какъв километраж навъртяхме из Тадрарт за тези 4 дни - доста ми се видя. Татко Барба не се щадеше, само и само да ни покаже още и още скални рисунки. А теренът не беше никак лек за шофиране и денят беше първият много горещ ден, пътувахме на запад, слънцето яко печеше срещу него. Освен това се оказа, че Юсуф не е добре, имаше мигренен пристъп. Но с нищо не го показваше. 

 

По обратния път минахме пак през военния пост, отметнаха ни, че сме излязли и скоро стигнахме до "официалния" вход на Тадрарт и до асфалта

 

 

Татко Барба натисна газта и полетяхме....

Наоколо пейзажът беше отчайващо нажежен и направо бял

 

 

По едно време пак отбихме от асфалта и скоро спряхме пред огромна купчина от черни скални късове. Хич не ни се слизаше от джипа, но Аладин ни изтика и ние закретахме под палещите лъчи на обедното слънце. Това беше много странно място - равно като тепсия, заобиколено от ронливи кафеникави скали в далечината. Черната скална купчина кой знае от къде се е взела точно тук. И на почти всеки скален къс имаше издълбани животни и спирали. Много бяха. На такова място човек може да развихри въображението си

 

 

 

 

 

Продъжлихме напред в търсене на място за почивка и обяд. Намерихме го, но камилите не бяха много доволни, че им взехме сянката

 

 

 

Хапнахме, подремнахме и продължихме към Джанет. Но преди това се отбихме до още две красиви места.

 

Това скално слонче:

 

 

И до известната плачеща крава:

 

 

 

 

Много интересно бе това място, но жегата беше страшна, слънцето печеше безмилостно и при липсата на вятър бе още по-зле. Та не му отделихме много време.

 

В късния следобяд пристигнахме в Джанет и ни стовариха в хотела. Той бе леко извън града и тъкмо се чудех къде ли ще вечеряме и Аладин каза - починете си и ще ви вземем в 19 ч. за вечеря. Ами... добре :-)

 

Починахме си ние, изкъпахме се и в уречения час излязохме, за да намерим отвън Аладин преоблечен в страхотен светлосин тоалет, с характерния за туарегите син тюрбан. Направо зяпнахме. Съжалявам, че не го снимахме в този му вид 🙂  - приказен герой отвсякъде.

 

Вечеряхме в заведение за бързо хранене - много чисто място с вкусна готвена храна, в което ние бяхме основната атракция. Докато хапвахме си говорехме за стандарта на живот в Алжир: храната е евтина, комуналните услуги (ток, вода, газ) - също, наемите са ниски. И до тук. Една кола е 200 х. евро, заради митата, да си купиш жилище е мечта, да отидеш на почивка - също е скъпо. На юг имат някои привилегии, като например, че могат да работят на две места, имат повече отпуска. Аладин каза, че почти всички на юг работят на две места. И за голяма наша изненада се оказа, че основната работа на Аладин е ... контрол на въздушния трафик на летището. И понеже има много отпуска + свободно време поради работата на дълги смени - и решил да стане гид 🙂

 

Така завърши първата част от нашето пътуване на юг.

 

следва....  

 

[Svetulche]

Следващите два дни бяха посветени на места на север от Джанет.

Много исках да отидем на място, наречено Tikobawen, за което бях прочела интересни неща. Но от агенцията упорито се опитваха да ми обяснят, че е далече от Джанет и няма как да го вместя в програмата. Идея нямам защо го правеха, след като се оказа, че може дори да бъде посетено като еднодневно пътуване от Джанет. Аз обаче много настоявах, като държах да нощуваме там. Ами, права бях. Страхотно беше!

 

Tikobawen представлява огромно пясъчно пространство, а от земята се възправят скални грамади в охрави цветове, има скални арки и други причудливи образувания. Не липсва и скално изкуство. Представям си колко ще е хубаво да се изследва пешком Tikobawen. Ние нямахме тази възможност, т.к. вече бе почнало да става яко горещо.

 

Стартирахме от Джанет рано сутринта и потеглихме по хубав асфалтов път, който след има - няма 2,000 км. стига до столицата.  След 60-70 км. отбихме пак из дивото, следвайки коритото на суха река. Целта ни беше Essendilene Canyon. Искахме малко зеленина да видим.

На мястото, на която оставихме колата вече имаше няколко джипа и Аладин ни пришпори да избързаме, защото това били местни туристи, които той каза, че са адски шумни. И добре направихме - каньонът бе тесен и всеки звук отекваше силно, а ние бяхме свикнали на тишина и спокойствие и не искахме това да се променя.

 

Началото:

 

 

Каньонът бе изключително красив, с много нацъфтели олеандри, изпълващи въздуха с аромата си 

 

 

 

 

 

Спирка за отмора край това малко езерце

 

 

 

 

Каньонът свършва при второ езеце. Беше много красиво и спокойно място докато не ни настигнаха другите туристи

 

 

 

Пътят наобратно беше много жегав .... Направо слънчасах...

 

Обратно при колата и вече бе време за обяд.

 

Чак сега забелязах, че то имало "селище" тук:

 

 

 

Похапнахме заедно с местните кози :-)

 

 

По обратния път спряхме при едни номади. Беше ужасно - голо пространство, сухо, безнадеждно.

Веднага излязоха няколко жени, които гледаха страшно, въобще не се усмихваха и продаваха грозни "сувенири". Все пак купихме по нещо, колкото да оставим някакви пари. Явно много ме е била напекла жегата, защото при следващ поглед покупките не ми се сториха толкова зле 🙂

 

 

Обаче, бяха засадили растения (палми, вероятно) и грижливо ги бяха оградили за защита

 

 

Продължихме по пътя си. По едно време спряхме да събираме дърва, защото казаха, че ще готвят нещо специално вечерта. А дърва в пустинята се намират във вид на корени на изсъхнали храсти. Намерихме доволно количество.

 

 

Следваща спирка - слънчево погребение:

 

 

Много интересно, но изобщо не е проучено (има общо 6 в района), защото Коранът забранява да се разкопават гробове.

 

Навлязохме в Tikobawen и картините започнаха:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разположихме лагера и всеки се зае със задачите си

 

 

И за малко да изпуснем гвоздея на програмата - Татко Барба  ще пече хляб в пясъка:

 

 

Изпуснах началото - замесването, но наблюдавах с какво майсторство омеси питката! 

Бяха ни разказвали как пекат хляб в пясъка, ама друго си е да го наблюдаваш. Омеси той питката, остави я малко да почине, след което разчисти въглените, заглади и вдълба малко нагорещения пясък и я метна в него, покри я с още пясък и отгоре - въглени. И така - 25 мин. от едната страна, после - 25 мин. от другата страна и беше готова. 

 

 

Отръска питката от пясъка, поизтупа я с ръце и започна да я стръже с един нож. Стърга, стърга, след което започна да я мие с вода. Ама - много я ми. Викам си - край, стана на каша тая питка. Но не - тя толкова беше твърда, че добре че я окъпа здраво, малко да поомекне. 

Отчупиха ни по едно крайче да я опитаме (много беше вкусна, наистина), разделиха я на две и Аладин и Татко Барба започнаха да я накъсват на малки, малки парченца.  Надробиха я цялата. После всеки си слага в купичката и я залива с приготвената от Юсуф яхния с месо и зеленчуци. Вкусно беше. И ни едно пясъче не ми скръцна между зъбите. Майстор беше този татко Барба! 

 

За късмет, тази вечер нямаше никакъв вятър, въздухът бе кристален, луната се бе запиляла нанякъде и небето беше .... звезда до звезда. Красота голяма!

 

следва....

[Svetulche]

Последният ни ден тук започна много красиво - сред копринения пясък и тези толкова интересни скали.

Обаче още от рано сутринта стана ясно, че ще бъде страшна жега, нямаше и вятър, та побързахме да стартираме сутрешната си разходка

 

 

 

 

 

 

 

 

Последни скални рисунки:

 

 

 

 

 

 

Тази група рисунки беше изключително интересна. Както каза Аладин - "елате да видите племето си" :-).

Бяха изобразени група жени, облечени в рокли с деколтета и къси ръкави. Аладин твърдеше, че са древни, не са рисувани в наши дни. Не беше за вярване просто

 

 

 

Жена в дълга бяла рокля с къси ръкави:

 

 

 

 

 

По време на традиционната ни обедна почивка, освен че беше много топло, излезе и силен вятър. Времето се променяше.

По обратния път към Джанет видимостта стана доста лоша, но въпреки това гледките бяха красиви

 

 

 

 

Май не казах до сега, но по време на цялото пътуване слушахме много хубава и разнообразна местна музика

 

 

В хотела пристигнахме  в късния следобяд. Полетът ни към Алжир беше в 1 ч. през нощта. Бяхме се уговорили с Аладин да ни заведе до пазара, за да си купим някакви сувенири. След това щяхме да отидем на вечеря. 

 

Докато си почивахме в стаята, чухме, че навън много взе да духа. Излязох да погледна и какво да видя - ами то нищо не се вижда. Пясъчна буря. Ех, и това ни се случи, за късмет - чак като бяхме в хотела. Но доста се притесних да не ни отменят полета. После Аладин каза, че това било слаба работа и няма опасност за полета. Значи - не искам да знам какво представлява силната буря....

 

Отидохме до пазара, като попътувахме доста из града и малко го поразгледахме през прозореца на колата. Предвид запрашеността и жегата, нямахме голямо желание да слизаме от джипа. Спряхме пред пазара, който не даваше много добър вид, но се оказа интересен. Продава се всичко - дрехи, храна, посуда. Има и един сектор със занаятчии, които на място правят традиционни туарегски бижута. Успяхме да си напазаруваме подаръците и добре, че така стана, защото в Алжир нищо нямаше (или поне ние не намерихме).

 

След пазара потеглихме за вечерята. Оказа се, че пясъчната буря е объркала плановете и вместо да вечеряме на някакво панорамно място над града, се озовахме в една къща, където Юсуф беше приготвил и сервира вечеря. Събрахме се всички около масата, хапнахме за последно вкусната храна на Юсуф и се забавлявахме на гърба на Аладин, на който му беше много горещо и едва издържаше в стаята. То не че на нас не ни беше, но той се държеше като малко дете и все се оплакваше, все едно не е местен :-). По едно време установихме, че навън нещата се подобряват и се изнесохме на покрива за последните три чаши чай за това пътуване.

 

В хотела се прибрахме за последен душ и потеглихме към летището. То е много малко, но Аладин искаше да сме там два часа по-рано, защото каза, че персоналът е малко и всичко става бавно. Ние дори по-рано пристигнахме, защото не искахме да караме Аладин и татко Барба да висят по нощите и да ни чакат докато ние се излежаваме в хотела. 

 

Асфалтовият път към летището беше затрупан с пясък, чудех се пистата как ли ще е ....

На летището минахме бързо проверките и започна голямото чакане. Полетът закъсня с час и малко, информация - никаква, дремехме на седалките, някой явно пушеше в тоалетните и цигареният дим се просмукваше в чакалнята, беше много неприятно. Все пак по едно време ни качиха и потеглихме. 

 

Така приключи това изключително красиво и вълнуващо пътуване из мъничка част от Алжирска Сахара.

Тя просто загатна за тайните, които крие, разпали въображението ни и ни накара да мечтаем за още....

 

следва ... столицата Алжир

 

       

[Svetulche]

Столицата Алжир

 

Имахме за нея един пълен ден и две половинки – в деня на пристигане и отпътуване. Искаше ми се да отидем и до Tipasa, но в крайна сметка се отказах, тъй като не обичам да бързам и да се движа по график. Решихме просто да се мотаем из града, като видим основни неща – казбата и централната градска част.

 

За съжаление, в Алжир пристигнахме в ден петък, пълният ни ден също беше в петък – почивен ден. Всичко в града е затворено – музеи, ресторанти, кафенета, магазини. Някак не можахме да усетим истинския ритъм на града.

 

Алжир ни впечатли със страхотната си френска архитектура. Французите са затрили част от казбата и голяма част от старите сгради край брега, за да посторят широки булеварди, площади и сгради с красиви фасади. Сега повечето от тях са доста западнали, но въпреки това са впечатляващи с формите си, орнаментите и балконите от ковано желязо. Но има и реновирани и такива в процес на реновация. Другото впечатляващо бяха количеството пране по балконите (надмина и Португалия и южна Италия 😉), както и провесените над улиците транспаранти в червено-черно, оказаха се футболни истории някакви.

 

 

 

 

 

Красивата сграда на пощата в центъра на града:

 

 

Сградите около пощата са реновирани и много красиви

 

 

 

 

 

Градът се изкачва стръмно нагоре по хълмовете и връзката между нивата са множество спираловидни стълби из

целия град:

 

 

 

Вечер фасадите на сградите в центъра са красиво осветени:

 

 

 

След нощния полет от Джанет пристигнахме  в хотела рано сутринта, за да установим, че стаята ни не е готова и трябва да убием два часа някъде – направихме го на покрива, от който се разкриваше панорама към залива и стария град. Даже си подремнахме, докато слънцето не напече яко.

 

 

 

 

И хотела отвън

 

 

и от вътре:

 

 

След като най-накрая метнахме багажа в стаята, се отправихме към казбата (стария град). Знаех, че няма нищо общо с медините на Мароко и Тунис, но не очаквах да е толкова западнала и най-вече - мръсна. Първоначално опитвах да се ориентирам по някакъв маршрут, описан в пътеводителя, което се оказа невъзможно и решихме да се движим на посоки и да откривателстваме. Получи ни се.

 

 

 

Една от старите джамии в началото на казбата:

 

Франзели под път и над път 🙂

 

Около 150 такива чешми е имало в казбата, сега са останали само 5:

 

 

Казбата е била сърцето на борбата срещу французите, лабиринтът, образуван от уличките й и възможността да се минава от къща в къща без да се излиза навън, са давали така нужната закрила на борците за независимост. Била е кошмар за французите. За това сега из казбата се виждат много графити с образите на борците за свобода.

 

 

 

 

 

 

 

Обитателите на казбата 🙂

 

 

 

Алжир е царството на котките

 

 

Влязохме и в една къща, която стопаните бяха отворили за посещение срещу дребна сума пари

 

 

 

От покрива на къщата се разкриваше гледка към казбата и залива, а полъхът на вятъра беше доста ободряващ

 

 

По стените на разрушените къщи се виждаха такива красиви картини

 

 

 

Една изключително красива стара врата:

 

 

Бродихме, каквото бродихме из казбата и усетихме глад. Беше ранния следобяд, но нищо не работеше. Решихме, че ще походим половин час, за да стигнем до ресторантчето, в което обядвахме при пристигането си и което знаехме, че  е отворено в петък. Това беше едно много приятно, малко заведение, с вкусна храна, лежерна обстановка и приятелско обслужване.

Пътьом изследваме отново централната модерна част на града:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След късния обяд се отправихме към Bardo National Museum of Prehistory & Ethnography – един от малкото работещи в петък. Той е разположен в красива стара вила насред потънала в зеленина градина. Аз основно исках да видя вилата, но всъщност и музейната експозиция се оказа много интересна, най-вече с информацията за праисторическото скално изкуство в Сахара. А вилата е едно малко бижу, показващо как са живяли едно време в този град.

 

 

 

 

 

Музеят затваряше в 17 ч. и трябваше да се изнасяме нанякъде. Искахме да видим Notre Dame d’Afrique – католическа базилика, разположена точно в противоположния край на града. Не толкова заради самата базилика, колкото заради гледката към залива, която се разкрива от площадката, на която е разположена. Зачудихме се как да си вземем такси и се обърнахме към момчето от охраната на музея. Той не говореше английски, но ни разбра и безуспешно се опитваше да извика такси през приложение. Накрая дойде такси да вземе едни девойки и обеща да се върне за нас. Така и направи. Беше интересно пътуване през горната част на града – тесни улици, големи наклони (градът е на хълмове), прекрасни панорами към залива и поглед към живота на столичаните. Пристигнахме при църквата, която тъкмо беше затворила, така че не влязохме, но наоколо бе пълно с хора, търсещи прохлада в топлата привечер. Мястото е наистина много красиво – църквата, огряна от меката слънчева светлина, искрящото синьо на морето и ширналия се пред нас град. Място за съзерцание ....

 

 

 

 

 

 

Таксито ни чакаше, за да ни върне обратно в хотела, но решихме, че не е лоша идея да отбележим края на това пътуване на едно друго място – Hotel El-Aurassi, така че помолихме шофьора да ни остави там. Това е един огромен и грозен като архитектура хотел, извисяващ се над града, но има хубав бар с тераса, която разкрива красива гледка към града и залива. И предлага алкохол 😊. Щото иначе в града дори бира няма....

 

Ето го хотелът, видян от покрива на нашия хотел - голямото правоъгълно нещо там - горе:

 

 

Та, влязохме ние в хотела, след като чантите ни минаха през скенер. Насочихме се към асансьора. Говорехме си нещо и пиколото ни попита от къде сме. Казахме – България. Той ни изненада с няколко думи на български и превключи на английски, казвайки ни колко харесва България, българите и т.н. и за капак изреди имената на целия футболен отбор от 1994 г. Придружи ни до бара, прегърна всяка от нас и каза, ако имаме нужда от нещо – знаем къде да го намерим. Много мило беше.   

 

Барът беше зашеметяващ, върнах се в студентските си години, когато ходехме из баровете на Златни пясъци 😊. И сервитьорите бяха като извадени от онова време 😊, и като визия и като поведение.

 

На терасата места нямаше, но и беше захладняло, така че седнахме вътре и се насладихме на джин с тоник и people watching. Беше ни много приятно.

 

Гледката от терасата на бара към града. Вижда се и огромния Мемориал на мъчениците, до който ние не се разходихме 

 

 

До нашия хотел се смъкнахме пешком, което не е много като разстояние, а и слизахме, така че беше ОК. В центъра улиците гъмжаха от хора и коли и беше голяма дандания, оказа се, че има футболен мач и центъра  на града щеше да експлодира. За късмет – хотелът ни беше на централна улица с двупосочно движение и беше малък ад. Ама бяхме доста изморени, сложихме тапите за уши и си заспахме.

 

На следващия ден полетът ни беше в 14:30 ч., така че сутринта имахме няколко часа за последна разходка. Решихме да я направим по крайбрежния булевард. Съботната сутрин беше доста по-оживена – имаше много отворени магазинчета, занаятчийски работилнички, кафенетата работеха, целият пазар в близост до хотела ни беше пълен със стока и хора. Доста по-различно от предния ден.

 

Малко сутрешни импресии из уличките, приеди да стигнем до брега:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходката в тази част на града е приятна, въпреки ремонтите, които се извършват в момента – пристанището и крайбрежната променада са красиви.

 

 

 

 

Изпихме по едно кафе в известното кафене Tantonlivve, разположено точно да театъра. Стените му вътре са окичени със снимки на известните личности, които са го посещавали в годините. Тези на дамите не бяха много и бяха сбутани в ъгъла, до тоалетната 😉

 

 

 

 

В 12 ч. освободихме хотела, шофьорът ни чакаше и потеглихме към летището. От агенцията предложиха, ако са ни останали местни пари – да ни ги обменят в евро по същия курс, по който ни ги продадоха. А ни бяха останали, т.к. освен фурми нищо друго не успяхме да си купим в града, толкова беше бедно откъм туристически залъгалки. На летището бяхме точно 2 часа преди полета и въпреки това – едва не го изпуснахме – толкова бавно става всичко. Хиляда проверки....

 

Така приключи това пътуване с основна цел – пустинята. Но Алжир е огромен и има много какво да предложи . Заслужава да бъде видян преди да се отвори масово за туризъм и това да го промени безвъзвратно. За добро и за лошо.

 

Край!

TANAMERT!

(благодаря!)

 

Редактирано 2 юли от Svetulche
.

[MayaS]

Огромно Благодаря!

Така бих искала да изглежда и моето пътуване там, когато му дойде времето. За колко дни бяхте?

[chandni]

Уникални пейзажи! Едва ли ще стигна до Алжир в този живот (пък знае ли човек... ), затова благодаря, че сподели пътуването си с нас.

[alienad]

С голям интерес прочетох колоритния разказ. Много харесвам пустинята и тези снимки с пясък, без следи от стъпки по него са невероятни.

[Граф Вронски]

Wooow, страхотен разказ! Хиляди благодарности! Аз ... не знаех за това място изобщо (един тон пясък на главата ми ще си посипя). Веднага правя асоциация с Дюн. Все едно си била във филма.

[Svetulche]

преди 14 часа, MayaS каза:

За колко дни бяхте?

Пътуването беше общо 9 дни - 6 дни в пустинята, ден за Алжир и два дни за път до и от Алжир + още малко мотане из Алжир.

Бих казала, че 6 дни е минимума за пустинята.

 

преди 12 часа, chandni каза:

Едва ли ще стигна до Алжир в този живот (пък знае ли човек... )

Ами, той Алжир и на мен въобще не ми беше в плановете, дори в разширените, докато не видях снимки преди две години и рязко се изстреля в челните редици на краткия ми списък 🙂. Че и пак ми се ходи....

 

преди 11 часа, alienad каза:

Много харесвам пустинята и тези снимки с пясък, без следи от стъпки по него са невероятни.

Да, това е перфектното място да се насладиш на пустиня в нейния първичен вид. Много си заслужава

 

Преди 1 час, Граф Вронски каза:

Веднага правя асоциация с Дюн. Все едно си била във филма.

Тук аз ще си посипя главата с пясък, щото ти си втория човек, който прави това изявление, а аз този филм не съм го гледала ... 🙂

 

 

[Duke]

На 15.06.2026 г. в 0:32, Svetulche каза:

Май не казах до сега, но по време на цялото пътуване слушахме много хубава и разнообразна местна музика

 

Може би ще останеш изненадана, но Tinariwen (от снимката на кар-аудиото) вече два пъти правят концерти в София. Всъщност това е изключително популярна алжиро-малийска етно-формация, която е силно популяризирана от артисти като Робърт Плант, Том Йорк, Боно и много други...

 

Много красив разказ за Алжир, за който благодаря. Върна ме 40 години назад в спомените когато за кратък период от време живях в страната. Само че по онова време посетихме друга част от величествената Сахара - тази в триъгълника между Бискра, Тугурт и Ел Уед. Пустинята е изключителна, жалко, че не сте имали възможност да обиколите и невероятно добре запазените римски градове в тази уникална страна...

[Svetulche]

преди 8 часа, Duke каза:

Може би ще останеш изненадана, но Tinariwen (от снимката на кар-аудиото) вече два пъти правят концерти в София.

O, да, знам. Концертът им в София беше малко след като се върнахме от Алжир. Красива музика.

 

преди 8 часа, Duke каза:

жалко, че не сте имали възможност да обиколите и невероятно добре запазените римски градове в тази уникална страна...

Това определено смятам да го поправя 🙂

И други места съм си набелязала, ама пуста отпуска..... кое по-напред 🙂

 

преди 8 часа, Duke каза:

Много красив разказ за Алжир, за който благодаря.

 И аз благодаря 🙂