dafigg Публикувано: 18 май Публикувано: 18 май Така, след няколко седмици, дойде момента в който не ме мързи да почна тази тема. Не съм супер много по писането, но ще се пробвам да разкажа какво, къде и как посетих. Тук да кажа, че по-скоро ми се иска темата да бъде повече полезна с информация, не толкова някакъв живописен пътепис. Както казах не съм много по писането. Кои страни посетих Белиз Гватемала Ел Салвадор Хондурас Никарагуа Коста Рика Панама Да кажа и две думи за самото пътуване и целите ми. Пътувах сам, и се придвижвах почти само с местни автобуси, взех и няколко организирани шътъла и един вътрешен полет в Хондурас. Разбира се имаше и няколко ферибота. Основната ми цели бяха най-вече да си лежа на плажа и да мързелувам 😁 и да покажа на приятели, че мога нищо да не правя с месеци. Всички казват, че ако нищо не правиш толкова време щяло да ми е скучно, да искам да работя хахахахахахахах. Беше си ми топ, да си лежа и да не мисля за нищо. Но естевено имаше шнорхелинг, вулкани, забележителности по градове, руйни и партита. Нощувките -като изключим две места, всичко друго беше общи помещения по хостели. Повече време си готвих сам, чат пат излизах и да ям на вън, но като цяло кухнята в региона не блести с нищо особенно и е много мазна/пържена. Няма кой знае какво да опитате. Масово яденето е пиле с ориз и боб. Като пилето е бутче, това да има филе е рядкост. Та затова и предпочитах да си купя малко зеленчуци, малко кашкавал, шунки, месо и да си направя аз. Даже така си излиза малко по-скъпо от това да ядеш масовият street food, но ми се изкаше нещо по-здравословно. Не че има много избор от храна. И като цяло храната е скъпа, оценявам много повече какво имаме тук в Европа като качество и цени на храните. И като цяло това е моят стил на пътуване, често пъти съм по хостели като най-евтина опция, дори и като съм с някои приятели. Просто сме такива хора, че лукса по хотели не ни влече и за нас са грешно похарчени пари. Парите искаме да си ги даваме за иживявания и забавление по барове и дискотеki. Да се социализираме с други пътешественици и местни. По хостели често пъти има социални евенти (танци, караоке, филми, викторини (quiz) и други). По време на пътуването се запознах с доста хора, повечето бяха млади, в началото или средата на 20те, още в колежа или тамън завършили и обикалят сега докато имат време. Имаше и по възрастни, хора които са просто на почивка за 2-3 седмици, до такива които правят по 4-5-6-7-8месеца та дори над година. С някой от тях се запознавам на едно място, после ги засичам на следващото. После в друга страна чат пат, та беше интересно. Интересни случки не липсваха. Особенно аз като не говоря испански и не искам и да го уча като цяло, но се оправих без проблем навсякъде. Повечето хора бяха естестно от щатите, Канада, Нидерландия, Германия, Швейцария. Традиционно най-пътуващите хора, но срещнах и поляци, словаци, испанци, турци, французи и т.н. С какво пътувах, и как се оправях на място с пари, карти и т.н. Тръгнах само с една 40л раница и една бананка отпред, да си нося портфел, телефон и паспорт в нея. Бърза скоба - много хора пътуваха с по една голяма раница тип 50-60 литра, а някой добавяха и още една малко отпред. Мен пък си ми беше кеф да съм само с една не много голяма раница и знаех, че имам всичко вътре за 4 месеца. Естесвено с телефона се превеждаше, а за откриване на автобуси от къде до къде, как да се придвижа, много разчитах на AI (gemini на google). Постоянно го питах как се стига от тук до там и информацията беше доста точна. Къде да отида, какво да питам, от кой град до кой, къде да се прекачвам и така. Освен това и за таксита и цени го питах, за екскурзии, кои фирми да пробвам. Вохдни/изходни такси по страните. Беше живото спасяващ и много полезно, горещо препоръчвам да се ползвам. Като пари си бях приготви едни 1000 долара като специално бях събирал и дребни банкноти, отделно бях заради Revolut и Wise с пари за да тегля безплатно до месечните им лимити. А за плащания с карта, просто плащах с моята БГ карта, така и иначе, банката няма курс за тези валути и всичко се приравнява от курса на мастъркарт към евро и няма смисъл да се плаща с финтех карти. Не че и имаше много места да взимат карти (в Коста Рика и Панама повече, но преди това по-тръдно). Понеже ми е ясно, че висчки ги вълнува колко ми е излезнала това пътешествие да ви кажа. На място всички разходи (спане, транспорт, екскурзии, ядене, пиене, входни/изходни такси и всичко което може да се сетите) 5500евро, а преди да замина бях организирал едно спане, сим карти и една екскурзия + самолетни билети и това от още 960евро. Като цяло понеже търсех отворен полет и там си бяха скъпи цените, летят за първи път с турците (досега не ги бях ползвал понеже са им скъпи билетите, винаги има доста по-евтини алтернативи от тях). Но затова в следващите постове. Ще ги карам държава по държава. Както казах, основната ми цел е да дам информация, ако имате въпроси давайте диреткно тук в темата, без ЛС, нека инфото бъде видимо за всеки. 20 2
dafigg Публикувано: 18 май Автор Публикувано: 18 май Белиз Посетени места San Pedro Caye Caulker Placencia San Ignacio От София за Канкун, като най-оптимално и ценово. В Канкун трябваше да остана 1 вечер, понеже кацах на обяд, а рейса за Белиз Сити е в 6 сутринта. Та кацнах, жената на имиграцията разбирасе не говореше английски, аз нет нямах, понеже имах глобална карта на GlobaYо, но Мексико не беше в пакета, пък и на мен не ми трябваше, бил съм в Канкун, познат ми е. Пита ме колко време ще остана, казвам и само една вечер, тя много учудена, обясних и че утре имам рейс и отивам в Белиз, поиска да и покажа билета и после ми би печата. От летището си взех автобус на Адо до центъра на града, не до хотелската зона, понеже автобуса на другият ден тръгва от центъра. Хостела ми беше наблизо. Аз доста бързам да стигна понеже ... 😃 съм голям фен на Барселона и точно тогава играехме срещу големият ни съперник финал за Супер купата. Влизам с хостала, така така, още не е готова стаята (леглото, че нали съм в обща стая), викам няма проблем, дайте ми само wi fi. Взимам парола, пускам лаптопа и се моля да имат добра връзка. Имаха, бях изпуснал само първите 10мин и успях да си гледам мача. Бърза скоба, имаше много моменти в който гледах да не пътувам или да нямам нещо да правя когато мойте играят, Та за 4 месеца мога да кажа, че изпуснах само 2 мача 😇. Бърза скоба - понеже тръгнах след НГ и както се сещата тук е студено, пътувах с едни стари дрехи, които в момента в който стигнах хостела бяха изхвърлени. От тук нататък само къси гащи и тениски, Няма нужда да ги нося само тия дрехи, все пак като се прибера обратно в БГ, вече ще е топло. Настаних се и вечерта реших да отида до площада, понеже на идване видях, че имаше сцена, огради и ще има нещо. Еми имаше карнавал на краля и кралицата на Канкун. Беше интересно. На другият ден, ставам рано и към рейса, естествено имаше малко зор докато разбера кой е моят понеже "No ablo Espaniol" или както се пише там. Като цяло рейса мисля, се водеше към 9 часа до Белиз Сити от където после имах запазен ферибот. Сегааааа - първи опит да ме извозят с пари 🤑 Стигаме границата с Белиз, още в автобуса ни казват, че трябва да се платят 60 долара изходна такса. Аз съм чел, че при влизане със самолет, тази такса в включена и няма нужда да се плаща и си паза билета ми с разписка. Отварям скоба, бях пробвал предварително да си извадя билета с разбивка на кое е тарифата и колко са таксите, но неуспешно. Билета ми беше купен през букинг. От там ми казаха, че не могат да извядят тази разбивка, да потърся турците. Турците ми казаха, че те не можели понеже трябвало през който съм купил билета. Та потърсих ги по още един път и всеки казва, питай другият... Както и да е. Влизам вътре и тия директно - 60 долара, казвам им, че съм влязал със самолет в страната и не трябва да плащам. Те се правят, че не разбират, аз настоявам, те настояват, казват ми че няма да ми ударят печат. От там AI, намира текста, превеждам на испански, пак показва паспорта където има печат за вход със самолет и те много добре го знаят това, но се правят на ударени. После ми казват покажи билета. Аз вадя телефон, показвам, викам ето тука пише такса, те добре, добре, айде печат и си тръгнах без да им давам пари. Както казах, скамъри, искат да ти вземат парите ама не знаят, че аз не съм някой запъднят който плаща каквото му кажат. Все пак съм Българин, тия схеми ние сме ги измисли ли 😁 На изхода, понеже е сухопътна граница, има кола, а не самолет. Затова казах, че те много добре ги знаят тия неща ама да ти вземат парите. И естествено само кеш. Стигам Белиз Сити, имам близо час до ферибота. Слизам на гарата, от там са 15мин пеша, веднага ме нападат разни да ми предлагат лодки, таксита да ме карат и т.н. Аз естествено ги подминавам като терминатора и отивам да си купя сим карта. Аааа бърза скоба, за който не знае, в Белиз имат собствена валута Белизки долар, но си взимат и долари, връщат смесено. Няма ядове да си носите просто долари. Курса е фиксиран 2 местни долара към 1 щатски. Влизам в магазин, видял съм какви планове има. Викам искам тоя, оня ми предлага някакъв за 30 долара. Обяснява ми, че няма смисъл от тоя за 15, понеже той плана бил 15 ама още за сим картата се плащало 12, та вика вземи си за 30 направо да имаш много нет. Отделно ми обясняваше, че след 12 ден трябвало да се активира пак. Бла бла, викам си тоя тука нещо ме взе за мезе. Тук специално много нет няма да ми трябва и не ми се даваха толкова пари за сим карта и му казах чао директно, Ще си цъкам на телефон през wi fi само. Качих се на лодката и хайде към Сан Педро. Вече беше вечер и само стигнах до хостела, взех душ, после хапнах и си цъках на телефона. Като цяло Сан Педро не ми допадна, много пенсионерско ми беше. Нямаше нещо барове, нещо нощен живот. Като цяло нямат и плажове на тоя остров. И няма какво толкова да се прави. Ако на някой му е интересно в тубата има 100 видя където може да видите какво, що как. Мен лично не ми допадна, но поне в хостела се запознах с разни хора, една вечер цъкахме различни настолни игри и беше забавно. Самото градче няма нищо интересно. За разходка напред назад става. След няколко дена се метнах на ферибота и хайде към Caye Caulker. Този остров е много по малък и самото градче е малко, но доста по-оживено. Тук също като цяло няма плаж, но на мен много повече ми хареса. Имаше нощен живот, барове и самото място просто за мен имаше дух. От хостела едната вечер бяха организирали pub crawling и доста се забавлявах. От хостела си намерих една компания от англичани и си бръмчах с тях. Един от дните бях на шнорхелинг (мисля, че струваше към 80 долара, но помня). Готиното беше, че от самата компания снимат и после ви пращат снимки и клипчета от под водата, понеже аз нямам такава камера да снимам. Значи беше уникално, много се изкефих. Ходихме на няколко различни места, корали, рибки, матри, плувахме с акули, фри дайвинг, беше голям кеф. Задължително препоръчвам. Това е от хостела ми. Имаха заден двор да си почиваш и да си помпаш биричките. А това са акулите, бяха си големи, по 1,5-2 метра. Последната вечер в хостала имаха организирано парти, което се казваше Sunday Funday (и на други места в региона имаха подобни). Яко музика, яко пиене, beer pong и други игри. В този хостел се запознах и с една двойка, която после пак засякох моя хостел в Сан Игнасия, после ги срещнах на 2 други локации в Гватемала. От тук следващата ми спирка беше Placencia. Междудругото доста хора не го бяха чували, Масово като говорих с други пътешественици те знаеха 3те основни дестинации за Белиз - двата острова и Сан Игнасио. Placencia е едно малко градче на един поуостров където вече има истински плаж, и е доста спокойно място. Бях си запазил пак един хостел. Жената която е и собственичка беше супер любезна и ми прати инструкции с какво да стигна. Понеже тръгвах рано сутринта с първата възможна лодка до Белиз Сити, имаше опция за директен автобус, но той за жалост беше почти невъзможен да го хвана. Затова ползвах другата опция. От Белиз Сити имаше автобус който ходи до Индепенденс, от там 20на мин пеша през селото и се ходи до лодка с името Hokey Pokey. С нея за още 10на мин стигате до самият поуостров. Стигнах аз, намерих къде е хостела, който се оказа, че е просто една къща на плажа. Жената преди години се е преместила тук (забравих американка ли беше, европейка ли, няма значение), купила си е земята и си е дигнала къща на 2 етажа. На горният живее с дъщеря си, долният го е направила на хостел. Една обща стая с легла, кухня, общо помещение бани, а от вън хамаци столчета. Беше много яко и си буквално на плажа. Жената предлагаше още и каяци, плавници, павел бордове. Самото градче е доста спокойно и цветно, има няколко бара където вечерно време може да има нещо, но като цяло много спокойно място. Плажа е супер. И тук също ходих пак на шнорхелинг, пак мисля беше към 80 долара. Запознах се с доста яки хора тук. Включително един австриец, който е работеше отдалечено като project manager. Човека имаше за цел да стигне до южна аржентина без самолети. Беше летят до щатите, там е обикалял към 4-5месеца, после Мексиго и сега беше в Белиз. Следващата дестинация беше San Ignacio. Пак благодарение на собственичката, знаех в колко има автобус сутринта. От тук трябваше да се стигне до столица Белмопан. Тя всъщност е едно малко градче/малко на село ми бие, но това е столицата. Преместили са я от Белиз Сити, поради ураган преди много години, който е нанесъл сериозни щети и са решили да е навътре в страната. От там слизам на гарата, която е с размер на трафопост горе долу. Питам за San Ignacio и веднага имаше автобус. Стигнах, оставих си нещата в хостела и айде веднага към първите руйни - Xunantunich. Те се намират в сеседният град Benque. Понеже това може и сами да го посетите, няма нужда да давате пари за екскурзии. Хващате рейса до другият град (пътя отнема 15на мин) казвате на шофьора, че сте за руйните и той ще спре в началото. Там има река с подвижен въжен мост на платформа. Прекосявате, ходите 1,6км и сте там. Естествено има си входна такса. Определено си заслужава. След като приключих тук се върнах в San Ignacio кудето пък имат други руйни Cahal Pech. Лично тези не ме впечатлиха чак толкова много. На другият ден пък си бях запазил тур да посятя Caracol, най-големият майски комплекс в Белиз. Като цена мисля, че беше 130 долара. Първо ни заведоха да видим Rio Frio Cave. След това вече отидохме към същината на тура - Каракол. Пирамидите са доста яки, препоръчвам да отидете. Гайдът ни ми разказа, че съвсен на скоро са открили официалният път, защото преди това е било само черен път, по който се е пътувало трудно и бавно, а по време на дъждовният период, може да си представите. Сега вече има път и се стига доста по-лесно и бързо. Комплекса се намира дълбоко в джунглата и няма транспорт. Опция е да си наемете кола и да стигнете или организирано. След това беше време за обяд. С нас имаше жена, която го беше приготвила докато ние обикаляхме. Естествено беше пиле с ориз и боб. Каква изненада. Което не е нищо особенно, но после като ни питаха в бусчето как е бил обядя и американците с техните типични тъпотии, всичките казах "ооо да беше много вкусно, трахотно бла бла" едни такива фалшиви похвали. Това за мен лично е ненужно и изкуствено. Самият обяд не е нищо особенно. Гладен си, хапваш и продължавъш. Нито е нещо уаууу или каквото и да е. Просто обяд. Както и да е, след това отидохме на Rio On pools, една река която минава през скали и образува малки басейнчета. Доста приятно място за финал. Да кажа и две думи за San Ignacio - ами малко градче, няма какво да правите там, има разни заведения, малко нощен живот, но нищо интересно. Просто на около има доста неща да се правят и има доста туристи. Често се ползва като последна спирка и от там отивате към Гватемала. Като цяло Белиз ми хареса, тихо и спокойно място. Не е претъпкано с туристи все още. Хората са мили и говорят английски, Тук е единственото място където испанският не е официален език. Разбира се местните доста говорят на местният диалект Крио (може и да бъркам малко името). Цените са поносими, но храната е скъпа. То и няма как след като повечето неща се внасят. Придвижването става лесно, има евтини автобуси (chicken buses) има и малко по-нормално. Разбирасе старите американски автобуси са най-евтината опция. Но за тях в другите постове повече. 17 3
Oshko Публикувано: 19 май Публикувано: 19 май Като сравнение между различните градчета за плаж как ги класираш? Имам предвид ако имам време само за едно място за плаж, кое да избера, като природна красота - плаж, море, палми? Преди време си мислех за Placencia, но е най-далече от столицата (до която обикновено се лети или пък при влизане от Мексико).
dafigg Публикувано: 19 май Автор Публикувано: 19 май 2 hours ago, Oshko said: Като сравнение между различните градчета за плаж как ги класираш? Имам предвид ако имам време само за едно място за плаж, кое да избера, като природна красота - плаж, море, палми? Преди време си мислех за Placencia, но е най-далече от столицата (до която обикновено се лети или пък при влизане от Мексико). Ами за плаж, в най-чистият смисъл на думата - Placencia. Знам и още едно подобно място Hopkins, но там не съм ходил. По двата острова баш плаж с палмите, пясъка и т.н. няма нещо такова. Има ама не е баш като истински плаж, малко е изкуствено, така да го кажа. За шнорхелинг може от всякъде да се направи, все пак рифа е вторият най-голям в света. Голямата синя дупка обаче си трябва да си на островите. Двата острова са доста туристически, докато надолу вече е доста по-спокойно и може да усетиш това карибско лежерно спокойствие. Отделно, там вече има и други опции за турове, докато на островите като цяло шнорхелинг само. 1
Asya Assenova Публикувано: 19 май Публикувано: 19 май преди 4 часа, Oshko каза: Като сравнение между различните градчета за плаж как ги класираш? Имам предвид ако имам време само за едно място за плаж, кое да избера, като природна красота - плаж, море, палми? Преди време си мислех за Placencia, но е най-далече от столицата (до която обикновено се лети или пък при влизане от Мексико). Питането не е към мен, но и аз да си кажа:) На Пласенсия плажовете са добри, на мен много ми допадна и Tobacco Caye, но островчето е буквално 100 на 200 метра и логично с тези размери няма как да има големи плажове. Но пък е като картинка и не е пренаселено, веднъж на ден идва лодка от Дангрига да докара нови туристи и да върне приключилите с престоя си. За мен това беше топ преживяване от пътуването ми в Белиз заедно с полета над голямата синя дупка. 6
dafigg Публикувано: 19 май Автор Публикувано: 19 май 1 hour ago, Asya Assenova said: Питането не е към мен, но и аз да си кажа:) На Пласенсия плажовете са добри, на мен много ми допадна и Tobacco Caye, но островчето е буквално 100 на 200 метра и логично с тези размери няма как да има големи плажове. Но пък е като картинка и не е пренаселено, веднъж на ден идва лодка от Дангрига да докара нови туристи и да върне приключилите с престоя си. За мен това беше топ преживяване от пътуването ми в Белиз заедно с полета над голямата синя дупка. Това изглежда супер, много ми напомня на San Blas като дух. 1
Asya Assenova Публикувано: 19 май Публикувано: 19 май Преди 1 час, dafigg каза: Това изглежда супер, много ми напомня на San Blas като дух. Да, такова е местенцето. Бонус е, че всички бунгала имат самостоятели баня и тоалетна за всяка стая, докато на Сан Балс не е така. Иначе условията и тук са много базови и в някои бунгала имаше само студена вода, например в моето, но това хич не ме вълнуваше. Обстановката компенсираше всичко. 4
dafigg Публикувано: 23 май Автор Публикувано: 23 май Гватемала Какво посетих Flores Lanquin Lake Atitlan Antigua Да продължим с разказа. Дойде време да си кажа чао с Белиз и да продължа към Гватемала. От San Ignacio просто си взех местният автобус до Benque който е последният град преди границата. От тук почват масовите Chicken buses (ака старите училищни автобуси от щатите), с който се придвижвах доста. Супер евтиниса, конфорт много много няма, но пък се срещате с местни и чат пат други пътешественици, но да ви кажа доста малко бяха. В някой региони ги ползват, в други масово бекпекърите си взимат таксита/шътели. В аповете като hostelworld в чата често може да се видят съобщения като "еди кога си пътувам до еди къде си, някой иска ли да си разделим такси" или "кацам еди кога си, някой да си разделим убер до еди къде си". Но да се върнем на автобусите - някой са супер обикновенни, други са доста тунинговани, от боя, до яка музика която гърми като в дискотека, някой дори си слагат телевизори отпред. Освен че слушате латино/мексикански мариячи, гледате и клипове 😅 Да се върнеме към същината. Слизам аз в града, веднага ми предлагат да ме карат до границата за 9 белизийски долара, но аз съм си решил, че едни 40мин пеша няма да ме бутнат и ще вървя през града и по пътя. Аз доста обичам да се разхождам така напред назад безцелно из градове и села, дава ми шанс да видя как е живота на хората, чат пат откриваш разни случайни неща. Стигам границата, някакъв веднага идва и почва да ми предлага да сменям пари, даже има някакъв бадж, викам си тоя тука е поредният скамър и го подминавам. Влизам на емиграция, трябва да платя 40 белизийски долара изходна такса. Питам мога ли да платя част кеш, част с карта. Казаха ми да, няма проблем. Викам си супер, ще си изхарча последните белизийски долари. Питах дали някъде има банкомат или случайно банка да обменя пари. Жената ми обясни, че има хора отвън, които обменят имат си баджове. Викам си ахаааа, значи онзи човек си е ок. Разбрах, че на тези им викат Койотес. Естествено курсовете им не са най-добрите, но са ок. Отивам на другото гише. без да ме питат нищо ми удрят печат и ми дават 90 дни. Излезнах, смени малко долари за кецали, прекосих реката и вече официално бях в Гватемала. Веднага щом минете моста ще почнат да ви викат такси, такси. Аз имам казвам автобус, нямам пари за таксита. Показаха ми къде има едно колективо. Така казват на местните минибусчета (могат да бъдят миниавтобусчета или тип маршрутки). Казвам за Flores, взе ми 40 кецала мисля. За под 2 часа се стига. Слезнах на гарата от там 20-25мин пеша докато стигна самият остров. Самият град е просто град, няма нищо там. Всички които идват тук отиват на острова, там са всички хостели, хотели. Мястото е красиво, но за час сте го обиколих. Може да се качите на лодка и да отидете отсреща да се разходите из природата и да се насладите на гледки. Аз обаче имах мисия преди това. Беше време да се пострижа. Намерих бръснар, с малко показване на снимки и превод с телефон се разбрахме как трябва да ме постриже. Всичко мина точно. На другият ден беше същината - Тикал. Бях си взел тур, който струваше 22 евро с гайд и превоз, входният билет се плаща отделно. Определно си заслужава, може да се качвате и по пирамидите (не на всички). Гайда ни каза, че също организират и спане на място по полатки и силно препоръча да не се водите по туровета за изгрев слънце, понеже често има мъгла сутрин и не се вижда изгрева. И след Flores се отправих към Lanquin, където се намира една готина пещера Grutas и едни природни басейнчета Semuc Champey. Самото село е доста отдалечено и се намира в планинската джунгла. И понеже пътя не е малко си взех шътъл, който ми струваше 30 евро. Общо взето като тръгнахме в 8 сутринта някъде към 5 пристигнахме. Селото е супер малко. Има доста хостели, които са от едната страна на пътя от към реката. Всички рейсове спират в началото на селото на една малка плаца. Оказа се, че някой хостели пращат тук-тук да ви вземе. Моя хостел се оказа такъв. Не че е супер много вървенете (6-7мин пеша по черен път, който е ту катерене, ту спускане), но като са пратили, няма да се мъча 😁. Самият хостел беше супер, ама то не е хостел както си го представяме всички ами си е като курорт направо. Има малки къщички малко тип хижа, някой са самостоятелини, някой са общи. Имаха басейнче до реката, а иначе може и в реката да се топнеш. Местенцето е супер просто да си почиваш или да правиш трипове наоколо из планината. Оставих си нещата и набързо се отправих към селото да разгледам. След едно стръмно катерене се оказах в центъра. Самото село е супер малко и като цяло го обикаляте за 10мин. Ресторанти, като ресторанти няма, по-скоро са си селската кръчма за ядене. Магазините също са супер елементарни, само най, най-основните неща. То даже магазин е силно казано, стайче 3 на 3 🙂. Но самото място беше приятно. Само местни и тук таме някой турист, понеже повечето май си стояха по хостелите. След бързата обиколка реших да седна на някой street food да хапна нещо. Видях, едно където имаше хора, седнах, на около се разхождат кокошки, музиката си звучи, поръчах си и аз не знам какво, но ми беше ясно горе долу какво да очаквам. Пържен хляб с кашкавал 😁 хайде и една биричка и да съм като местните. Единият ден бях решил, че ще отида до пещерата Grutas. Намира се на 20на мин пеша от селото по главният път. Самата пещера си има пътека вътре и е осветена, готино е. Но беше яко влага, целият станах вир вода вътре. А от вън минава реката, която има уникален цвят. Като си говорих с други пътешественици, останах с впечатление, че всички идват да видят само басейните и пещерата до тях, а тази май никой почти не я знаеше. След като си прибрах и си починах малко реших да отскоча до центъра да изтегля малко пари, че не ми бяхя останали. Тук да отворя една скоба малко за парите. Както сигорно се сещата cash is king. Навсякъде почти само в брой. Някой заведения и барове може да взимат карта, но е хубаво да се пита дали нямат такса за плащане с терминал. В магазините също, само ако е някой по-голям и по-добре зареден, може да взимат карти. Хостелите също, повечето взимат карти, но искат още 5% отгоре, но някой са и само в брой. Аз съответно, ако някъде имат такси за плащане на терминал, минавай в брой веднага. Просто тези уж малки проценти 3-5% си се събират накрая и си става сериозна сума. Чак вече в Коста Рика и Панама можеше да се плаща повече с карта и без да има такси. Та в това село както може да се сетите, абослюятно всичко беше само в брой. Отивам аз на банкомата, но гледам, че беше на 5B, който са най-масовите, но и най-скъпите, взимат 50 кецала на транзакция, търсете на BI, по на рядко са, но таксата е 30кецала. Викам си няма да стане. И понеже в селото имаше банка, реших да влезна да обменя вътре и да си спестя таксата. 30мин по-късно, 2 сменени гишета, трима служители, които ми гледаха паспорта и се чудеха от къде съм, а аз им казвам България, даже им показвм, че го пише на корицата на паспорта, както на всеки един паспорт в света, но предполагам, че те виждат за първи път. Сто процента бях първият турист, който идва да смени пари, но излезнах с кецали успешно. Вътре докато чаках, един дядо почна нещо да ми говори, аз му казах, че не говоря испански и той такъв се хвана за главата и ми казва "не говориш испански ай ай ай", аз пък го пунктирах и му казах "ай ай ай не говориш български, майкооо" и му се усмихнах. На другият ден беше време за Semuc Champay. Намира се на 10км от селото. Излезнах на пътя и чаках да мине някой тук тук да ме закара, мина един човек с пикап и ме взе. Плаща се по 25 кецала на посока. Попринцип всеки един хостел организира тур до там, но може и сами да го направите като мен. Платих си и входа, мисля беше 100 кецала и влезнах. Първо се качих до платформата за наблюдения, а после отидох да плувам в басейнчетата. Водата беше супер. Има и шкафчета да си оставяте нещата както и къде да се преоблечете. И след това беше време да се отправя към езерото Atitlan. Пътя е доста, затова отново прибегнах до шътъл. Горе долу 10 часа и половина се върза пътя като ми струваше 28 евро. Още преди да отида се чудех къде да обикалям там. Самото езеро е заобиколено от доста селца като между тях може да се придвижвате с лодка или по пътя, но с лодка е най-лесно. В крайна сметка реших да остана основно на две места и през деня да мърдам напред назад, ако реша. Шътъла пристига в Panajachel и понеже знаех, че ще е късно, бях решил да остана няколко дена тук. Избрах си един парти хостел. Още с настаняването ми казаха, да се кача до бара за шот за добре дошъл. И веднага след това имаше един бърз beerbong 🤩В стаята ми имаше едно момче от англия, заприказвах ме се с него и бързо си станахме дружки. Момчето пътуваше от няколко месеца, преди това бил в щатите за 2 месеца, после още 2 в Мексико и сега беше тук. От него разбрах, че англичаните не могат да посетят Хондурас, понеже им трябва виза в момента, а тя се взима само от консулството в Лондон. Понеже двете страни нещо са се поздърпали дипломатически и сега това е положението. И всички англичани масово от Салвадор или взимат полет до Никарагуа или взимат лодка, за да прескочат Хондурас. Също така ми каза, че те имат (както и някой други западни европейски страни, но не всички) така наречента виза CA-4. Това е нещо като шенгенската виза. Тя третира Хондурас, Никарагуа, Салвадор и Гватемала като една зона и позволява сумарно 90 дни престой. Та момчето му беше малко тъпо, че има само 90 дни за тези страни. Аз му казах, че за мен няма такива неща и мога да си стоя по 3 месеца минимум във всяка една. След като си полафихме малко, го оставих да си почива и се качих в бара. Там се запознах с разни други хора. Една групичка ме покани с тях да ходим към някакъв друг бар. Естесвено веднага се навих. От въпросните хора, се оказа, че едното момиче, което беше от Канада, се е преместила тук преди няколко години и си е отворила бар. Та отидохме в нейният бар. После ни заведе в една дискотека, вътре яко латино и само местни. Беше супер. Винаги е добре като си намериш местен да те води наоколо. Самото селце е доста готино и цветно. Има си заведения, барове, малък плаж. Атмосферата беше готина. Хареса ми. Една от вечерите в хостела имаше викторина. Събрахме се в един отбор аз и другите ми съквартиранти да играем. Даже взехме, че спечелихме, наградата беше бутилка текила 🤪 След няколко дни бях решил да се преместя и бях си избрал да отида в Сан Педро. Това се водеше уж най-парти мястото около езерото. Самото градче няма нищо интересно за гледане и е доста стръмно. Имате една главна улица където са всички заведения. Аз пак си бях избрал парти хостел. Пак имаше викторина, но този път завършихме втори. И не знам как може това да е парти място като заведенията затварят в 11. Както се казва ние тук в 11 тепърва отиваме на дискотека, те вече ми затварят.... Имаше само едно място което работи до към 4 и беше на плажа и е леко скрито. Трябва някой да ти го покаже. Иначе самият хостел си беше готин, както всички такива, организирах различни неща всяка вечер, та поне до 10 има какво да правиш. Иначе от San Pedro може да отидете до съседното селце San Juan, да се помотате. Доста по цветно е и приятно за една разходка. От там може да се качите до Mirador Kaqasiiwaan където има хубава гледка към езерото. Може да отидете и до San Marko и да скачате от скалите. Един от дните си го бях запазил да изкача вулкано San Pedro. До входа на пътеката може да стигнете с тук тук. Плаща се входна такса и тръгвате. Пътеката е само една, няма как да се изгубите. Денивелацията е 1200м, висок е 3020м. Самото изкачване е умерено трудно. В началото е лесно, но после става доста стръмно, терена е доста прашен и песачинен, съответно е доста хлъзгаво. И на горе и надолу е тегаво. Следващата спирка беше Antigua. Бях си запазил един шътъл от хостела ми в Panajachel. Струваше 125 кецала. Бях гледал и с местни рейсове, но за уж не много голяма разтояние трябваше да се сменят 4 рейса и се пътуваше доста, а парите не бяха кой знае колко по-малко. И реших, че тук си заслужава да платя малко повече за удобството. Тук пак да отворя една скоба - по мой сметки, един шътъл струва 3 пъти повече от колкото с местни автобуси. А в Коста Рика разликата е по към 4-5, там направо се уливат с цените. Но да стигнем до там и ще разкажа. Пристигнах аз, настаних се в хостела и каква приятна изненада, бяха ми дръпнали пари от картата предварително. Викам си най-после някой да взема карта без допълнителни такса. Че кеша си върви и върви. Едвам смогвам като обменям и тегля от двете ми карти, без да минавам лимитите. Проверям аз чата на hostelworld и гледам някакво момиче писало дали някой иска да се видим на по бира и да гледаме залеза. Пиша аз съм навит, имаше и едно друго момче. Разбираме се да отидем в една кафе на вторият етаж и от там да гледаме. Отивам аз, влизам и се оглеждам да видя дали са там и какво да видя, моя приятел австриеца от Placencia. Здравей, звдравей как си, що си. Как случайно се видяхме. Разказах му, че съм дошъл да се видя с някакви непознати. Седнахме да пием с него, след малко дойдоха и другите. И по едно време след залеза случайно хванахме Fuego как изригва. Fuego попринцип е активен вулкан който денонощно изригва. Всички които отиват в Antigua правят хайк и се качват до лагера на Acatenango и нощуват там и гледат лавата. Абсолюятно всеки които срещнах беше го качил и показваше снимки. Аз обаче не го направих, пожене имах малко проблеми с ръката и не мога да нося раница цял ден и да катеря, а качването си е тегаво. След кафето решихме да отидем в El Barrio, понеже има викторина. Мястото е готино, понеже има дефакто няколко различни бара на едно място. Ние бяхме само 3ма и решихме, че е добре да намерим поне още 1-2 за нашият отбор. Затова аз веднага се заех с това. Видях един човек да се разхожда така леко безцелно, отидох и го питах дали ще е играе и ако няма отбор дали иска да се присъедини към нас. Каза да, след малко дойде един негов приятел, който се оказа, че преди е организирал викторини и съответно е доста умен. И така случайно се събрахме супер отбор. Входа беше 20 кецала, а победителите взимат 100кецала. Взехме, че спечелихме 😊 Един от дните отидох до един парк до града Altamira, може да си викнете убер за там, в самият парк има направени различна статуи и е приятно място за разходка. Горе в дясно на рачичките може да видите Fuego как си пуши. Както казах, активен е 24/7. Иначе самото градче е приятно за разходка, има доста магазини, заведения, барове. Спокойно и приятно е. Ако търсите дискотека с латино танци, Las Vibras de la Casbah това е мястото. Всички местни ходят тук. Тук да отворя пак една скоба - до столицата не отидох и като цяло в цяла централна америка, столиците са доста тъпи и няма нищо за гледане и правене там и като цяло са с повече престъпност. Единствено Мексико Сити си заслужава и малко Панама Сити, заради старият град и канала, иначе бих казал, че и Панама е леко тъпо място. 11 2
dafigg Публикувано: 24 май Автор Публикувано: 24 май Ел Салвадор Какво посетих: Santa Ana El Zonte El Tunco За да стигна до Santa Ana от Antigua има два вариянта - или през Guatemala City или през южната част. Първоначално мислех през Guatemala City, но не успях да се ориентирам коя автогара ми трябва за границата. От Antigua има автобус разбира се, но не ми стана ясно точно на коя автогара пристига и после дали трябва да сменям и ако да на коя точно. И затова реших да не се занимавам с излишни глупости и да си мина по ужният път, където няма какво да му мисля. Станах сутринта и от хостела тръгнах до гарата, която се намира точно до пазара. Там питах за автобус до Escuintla. Веднага го намерих и се качих. За час и малко бях там, слизате буквално на центъра на пътя. Веднага ме налазиха някакви нещо да ми предлагат и аз ги отсвирих директно. Видях, че полицайте имат нещо като бутка и влезнах да ги питам къде е рейса за границата. С малко превод от телефона ми показаха. И те бяха леко изненадани, че не говоря испански 🙃 Автобуса беше от другата страна на пътя. Mеждудругото повечето автобуси си имат шофьор и "помагач". Помагача вика и казва за къде пътува и събира парите. Та и в това отношение е сравнително лесно да намерите рейса който ви трябва. След около 20на мин. дойде и рейса за границата. Малко снимки и какво носят местните. Не че всички са за границата, все пак автобуса минава и през други малки градчета и села. На самият рейс си пишеше La Frontera/Salvador. Няма как да го объркате. Рейста буквално ви оставя на границата и само трябва да пресечете. Емиграционните ме питаха къде ще ходя, колко време ще стоя. Обясних им, удариха ми печат директно за 180 дена. Веднага след това има малка плаца където са автобусите. Веднага намерих моя. Готиното в Салвадор е че автобусите си имат номера. Като знаете кой номер ви трябва всичко става по-лесно, иначе трябва да ходите да питате за къде е. От тук трябваше да стигна до Sonsonate. Качвам се аз и тръгваме и след малко един малко по-възрастен човек става и почна да проповядва. Говореше точно нещо за господ и дявола. Ама такъв си вярваше доста 😁 и изкара една реч около 15мин. В Sonsonate пристигнах на гарата, която не беше никак малка и взех следващият автобус вече до Santa Ana. И така след около 10на часа общо пристигнах, Четирите рейса сумарно ми струваха около 15 долара, като само последните 2 в Салвадор бяха към 2,5. В Салвадор транспорта е супер евтин. За справка шътъл струва около 45 долара и горе долу пътува 8 часа. Докато ходих към хостела минах през централната част, доста оживена и приятна, многожество малки заведения и барове. В хостела ме посрещна едно момиче, което доброволстваше там, беше от Австралия. Голяма симпатяга беше, една таква много усмихната и ведра. Основната ми цел тук беше да посетя вулкана Санта Ана. Бях прегледал предварително колко струва един тур, но след като видях няколко оферти на различни местя се бях отказал, понеже бяха по 70-80 долара, струваше ми се адски много. Затова бях решил сам да отида с рейса. По-бавно е, но щеше да ми излезне към 20 долара само. Все пак реших да питам и в хостела колко е тур-а и с изненада ми казаха 20 долара и отделно входните такси, но те са няколко долара. Викам си супер, направо се записвам. Така щях да мога да отида и после на езерото. Оказа се, че собственика на хостела ни кара с неговият пикап, бяхме аз и още 3 момичета. На място се плаща входна такса и такса за гид, няма как да ходите без него. Не че има къде да се загубите, пътеката е само една, но явно за да намират работа на хората. Не помня колко бяха точно, но под 5 долара. Самото изкачване е сравнително лесно, за час, час и малко сте горе. Имайте предвид, че ако времето е кофти (духа силен вятър примерно) затварят и не пускат никой. Така че е хубаво да не го оставяте за последният ден. Освен това горе заради сярата, не е позволено да се стой повече от 20на мин. След като слезнахме, нашият гит ни каза, че ще ни заведе в едно заведения покрай езерото да обядваме. Каза, че храната е много вкусна и евтина. Отидохме в някакво ресторантче тип тропс къца, имаха само обедно меню, минаваш и си избираш какво да ти сложат. Храната наистина беше много вкусна и беше супер евтино. След това се отправихме към езерото. Пак нашият шофьор ни пита къде искаме да отидем и предложи няколко места като ни обясни кое как, кое му е хубавото на това, на онова. Избрахме си едно, отидохме и веднага скочихме всички във водата. Беше супер. Най-готиното беше, че понеже си бяхми ние от хостела и го нямаше това ходене по график като на нормален тур - тук имате 30мин тук 1 час и т.н. Човека ни каза, че стойме колкото искаме. И така ние си изкарахме няколко часа докато слънцето не се скри. След това се прибрахме. Вечерта тази австралийката организираше кино вечер да гледаме някой филм. И понеже бяхме аз и още 6 момичета, естествно си избраха сополива романтична комедия да гледат, типичният chick flick. Тук нямаше какво толкова да направя та се примирих. Естествено един от дните се бях записал на food tour, беше много популярен. Водеше го един местен на име Хектор. Човека беше яко татуиран и съответно ни разказа преди както и сега как постоянно го проверяват и го карат да се съблича, да го видят да няма татус на някоя от групировките. Тук да отворя една скоба - вероятно знаете, но допреди няколко години Салвадор беше едно от най-опасните места. Цялата държава е била превзета от престъпни групи, но с идването на Президента, той се изправя срещу тях и без компремиси почва да ти арестува наред. Имате ли някой от татусите, директно в затвоrа където ги държат като кучета. Действал е грубо, но нещата са сработи ли. Сега Салвадор е една от най-сигорните страни в света. Започват и да идват туристи, но все още нещата не са много развити. Но хората много се радват, че вече могат свободно да излизат и да се разхождат навън без да се притесняват, че някой ще ги убие. Но има и малко друга гледна точка, някой хора се чустват малко като да са им отнети някой права. Но това държи реда и престъпноста. Но да не задълбаваме много. Хектор ни заведе на местният пазар където опитахме различни неща. Някой бяха вкусни, други ми бяха ок. На тура се запознах с един пенсионер от Швеция. Човека беше супер свежарка. Каза, че си е продал апартамента в Швеция и си търси къде да се премести. Обикалял е по Южна Америка и сега из централна. Беше ходил и в Хондурас да оглежда. Вика ми, че замомента фаворит му бил Еквадор. Аз доста се изненадах, питам го защо. Каза, че искал нещо по-нависоко, минимума ми бил 2000м. Искал нещо по-прохладно, да не е много жега. Ама още си търси, през това време си пътува с един куфар и раница с лаптопа 🙂 След тура всичи отидохме на бар и си направихме един наш си турнир по билярд. Иначе самият град е малък и няма какво толкова да правите, около него има различни места за дневни турове. Но иначе е приятен за разходка. След това беше време да се насочя към крайбрежието. От Santa Ana си има горе долу директен автобус до San Salvador. Струваше май 2 долара. В самият San Salvador няма нужда да ходите чак до гарата, може да се слезне преди това и да се вземе минибусче, което ходи горе долу директно до El Tunco. То струва 1,5. Аз слезнах там и ми трябваше още един автобус да стигна до El Zonte. То се намира на 15км след това. Не знам какво стана, ама чаках 2 часа да дойде. Уж са редовни, на главният път минаха буквално 100 ватобуса, само не и моя. И като дойде... познайте дали не беше ултра гига мега много на макс пълен 😁 Някак си се збутах вътре с раницата и след още 20мин слезнах. Настаних се и хайде към плажа да си лежиме и да чакаме залеза след няколко часа. Самото El Zonte е едно малко село. Буквално няма какво да правите тук. И магазините са супер basic, направо намя какво да си купите. Около плажа има малко ресторанти и 1-2 бара. Единствено петък/събота има малко раздвижване. През останалото време е доста пенсионерско. Но тук всички идват да карат сърф и да си почиват на плажа. Разбира се има и още доста места за сърфиране и на други места, но за там вече ще ви трябва някакъв транспорт. И така следващите ми дни минаваха горе долу по един и същи начин. Плаж до към по някое време следобеда, прибирам се да хапна и да си почина от лежането на плажа 😁 (то не е лесно да лежиш на плажа, работа си е) и вечерта отивам да гледам залеза. Първата вечер в хостела познайте какво се случва. Стоя си в стаята и изведнъж влиза тази австралийката. Вика какво правиш тук 😃Каква случайност само, и тя днес пътувала и отиваше към друг хостел, само тази вечер щеше да е тук. Остави си нещата и отиде да си вземе душ. Като се върна само влезна в стаята и се провикна 'what's up my bitchess" Всички много се смяхме, както казах беше много свежарка. Иначе докато бях в хостела за запознах с различни хора, но най-интересен беше един германец, който се оказа, че е пивовар. Каза, че работи в един хостел в Швейцария и вари бирата. И има договорка да работи на 80%. И така той работи 7-8 месеца плътно докато е сезонът и останалите месеци е свободен да си обикаля. И така зимно време ходи някъде на топло и си прави кефа човека. След El Zonte бях решил да се преместя и да се върна в El Tunco. Може би най-популярното градче на крайбрежието. Естествено и тук всички карат яко сърф. Самото село е доста по-оживено, има доста повече барове, заведения и магазинчета за джунджурийки, а покрай брега си има баш beach барове. Петък и Събота става купон, даже ми беше леко прекалено от хора, но след това през седмицата се поизпразни и беше доста по-спокойно. И тук може да се сетите, че се спуках от работа - плаж, лежане, още лежане, залези 🤪 Това е папуза, нищо особенно - пържен пълнен хляб с две думи. Не е нещо което да го намя и на други места под друго име. И като цяло това беше моят престой тук. Искаше ми се и да слезна още на юг, но нямаше евтини опции за спане и освен това после трябваше да се връщам обратно нагоре. Малко не ми се връзваше с програмата. Защото след това исках да ходя към Хондурас. Попринцип трябваше и да отскоча и за малко до San Salvador, но защо не отидох в следващият пост. Като цяло Салвадор е едно още не много популярно място, те първа ще се открива от туристи. Страната няма кой знае какви забележителности като една Гватемала например. Много е евтино, за разлика от Гватемала например където се усеща, че туризма е дигнал цените, не че е нещо супер скъпо, но не е и мега евтино както си мислят някой хора. Има и водопади природа, но ако се върнете на първият ми пост, моята основна цел са плажове, не толкова обикаляне нон стоп. Пък и аз винаги съм обичал водата и да плувам. 13 1 1
dafigg Публикувано: 2 юни Автор Публикувано: 2 юни Хондурас Какво посетих: Utila Roatan В Хондурас след малко проучване реших, че ще ходя само на карибските острови. На Копан (руйни) нещо не ми се ходеше, а и след Белиз и Гватемала някакси нямах желание. Имаше и разни други неща, но някакси много неудобни излизаха (път, спане) и щеше да стане много дебело. И така за да стигна до островите трябваше да взема ферибот от La Ceiba, което си изисква цял ден пътуване. Плана беше да взема нормален автобус от San Salvador до San Pedro Sula и от там още един до La Ceiba. Уж си бях резервирал един, но нещо не ми потвърдиха резервация и два дена преди да трябва да пътувам ми казаха, че няма места. Пробвах да намеря друга фирма, но дефакто няма, оператора е само един - Tika bus. Почвам да мисля как да стигна, понеже вече съм запазил ферибот който беше някъде 30 долара. Попринцип трябваше от El Tunco да се метна до San Salvador за един ден, мислех да отида до езерото Ilopango и на другият ден да тръгна с рейса, но не е било писано. Единствената опция беше да взема пътя на два пъти. Проверих къде мога да спя в Хондурас и за късмет имаше някакви стай в първото градче след границата - Ocotepeque. Запазих си стая там, отмених си спането в San Salvador и така. На другият ден тръгнах от El Tunco, метнах се до San Salvador с минибусчето. После едно бързо такси до едната автогара, малко лутане и намерихме автобуса до границата. До там бяха малко над 100км през планините. Ей 3.5 часа го взимаше тоя път, мега бавния ама това е положението. Автобуса спира буквално пред границата. Платих си там входната такса и влезнах без никакви драми. Естествено веднага ме налазиха за таксита, но аз им казал, че търся колективо. Намерих едно и след по-малко от 10мин бях вече там. Предварително видях къде има банка, че исках да тегля пари. От банка Atlantida може да се тегли без никакви такси. Трябва да сте леко упорити, че докато захапе картата отнема 5-6 опита. Това беше всеки път когато теглих от тях. И после тръгнах към квартирата, посочена на картата от букинг. Отивам там ама нещо не го намира. За късмет през whatsapp се свързах с човека и той ми пусна локация. Оказа се че са до банката, та хайде наобратно. За първи път от началото на пътуването щях да имам собствена стая. Разпитах и от къде да взема рейса за San Pedro Sula и бях готов да излезна на разходка. Както сигорно знаете Хондурас се води доста опасна и с доста престъпност. Аз както винаги трябва да излезна да разузная 😃 и също така си мислех, че точно по тези малки градчета където няма туристи и всеки познава всеки като цяло, няма какво толкова да има. Естествено се оказах прав. Супер спокойното градче, наоколо планини, спокойствие. Хората навън са си седнали на въздух, имаше и едно малко паркче, което беше добре подържано. Като цяло доста лежерно място и спокойно. На другият ден в 7 хванах рейса към San Pedro Sula и след 7 часа бях там. По-голямата част от пътя е доста живописна, минавате през всички тези планини, красиво е. Слезна на автогарата и почнах да търся рейс за La Ceiba. След малко лутане намерих. Самата автогара е доста голяма. Много рейсове и много хора. Имаше и доста охрана и то тежко въоръжена (жилетки, автомати). Като се качвах в следващият рейс, проверяват, отпред пак има въоръжена човек, имаше си охрана 😄 и след още 5 часа (за 200км) стигнах най-после в La Ceiba. Тук дори от хостела ми казваха да си взема такси от автогарата. Ама аз го гледам, че е някакви си 20на мин пеша и то по един по-така главен път. Викам си какво ще взимам такси, направо тръгваме пеша. И така и направих. Като приближих централната част към църквата и площада се появи някакви местни гангстечета и нещо ми подвикваха ама аз не им обърнах внимание. Гледам картата и трябваше да завия по една уличка за последните 200м. Обаче само като я видях и си викам "упссс тука вече изглежда доста съмнително" Отстрани разни сергии (то 9 вечерта и всичко е затворено), почти никаква светлина и малко като във филм на ужасите. Викам си тръгваме и ще вървиме посредата на улицата да не ми изкочи някой в тъмницата и без други коли не минавата. Стигнах, настаниха ме, оказа се, че стаята е самостоятелна (втора вечер под ред си имам собствена стая 🤩. Човека на рецепцията ми каза, че няма никакъв проблем да се разходя, имало полицай наоколо понеже е централната част и така. Иначе в нета, ако четете пише, че сам ако сте навън след тъмно, вече сте с единият крак в гроба 🙃. Та след 1 бърз душ излизам аз да хапна нещо. Бях набелязал няколко места. И след като ми бяха казали, че няма проблеми си излезнах и завъртях едно кръгче в околноста. Седнах на едно ресторантче, вечерях си и се прибрах. На другият ден трябваше да отидо до ферибота. Тук убер няма (но в столицата има), имат inDrive и тук трябва вие да предложите цена, не ви излиза автоматично. Питам аз не рецепцията колко е горе долу нормално, казаха ми към 100. Викам си добре. Дай да пробвам първо с 80 и веднага ме взеха. Бях решил първо да отида до Utilа, а пътя до там беше малко над час. Доста люшкаше, бях чел, че като цяло има силни течения в района и някой път даже спират ферибота. Стигнах в хостела, оставих си нещата и директно към плажчето. Самият остров е малък. Имате едно основно градче. Има доста заведения и барове. Като цяло острова се слави повече като бекпекърски. Има хостели и доста училища за гмуркане. Доста хора идват точно тук да изкарат курсове и да се сертифицират като гмуркачи. Мисля, че е един от най-евтините вариянти. Също така докато караш курсове ти осигоряват и квартира. Петък/Събота са най-силните дни и има доста хора и живот наоколо, усеща се и по баровете. През останалите дни е доста по-празно и спокойно. Основният плаж е Chepes Beach, малко но кукетно място. Като цяло автосферата е доста лежерна и спокойна. Няма много какво да правите наоколо. Запознах се с доста пенсионери от САЩ и Канада, идват тук да живеят понеже е доста евтино. В хостела ми имаше два дена под ред когато нямаше никой в стаята ми, та пак бях самичък. И така след като прекарах седмица тук, бях решил да се местя към Roatan. Той е доста по-голям, има си рейсове, пътища, дори летище. Доста големи комплекси, доста по туристически е, направо западен стил. Като цяло имаше само 2 хостела. Не е budget friendly както се казва. Бях си запазил място в West End. Естевено стигнах с ферибота. После взех минибусче. Хостела се оказа, че го държи турчин. Постоянно ми казваше "комшу, комшу". Човека се казваше Аркан, беше готин. Вечерно време излизаше да пие по някоя бира, даваше съвети къде да се яде, кои са готините места, каза че и до готиният плаж на West Bay може да се стигне само през плажната ивица, да не се занимавам да давам пари за водно такси. Така и правих. Тук е пълно с пенсионери от северна америка, сумер американизирано е. Дори всички цени навсякъде са в долари. Като им кажа, че искам да платя в лемпири се почва едно смятане 😀 Не е супер евтино, особенно като сравнявам с Utila. Тук така и не отидох на шнорхелинг, че местните нещо ги мързеше малко, пък аз съм "като не искаш да ми вземеш парите, няма да ти се моля" и малко заебах нещата. Лежах си на плажа по цял ден. Не е лошо мястото, особенно за плаж, но ми е много комерсиално. Малката русалка от Али Експрес От тук след малко търсене и гледане бях решил да си взема направо един вътрешен полет до столицата Tegucigalpa, малко повече пари от ферибот + рейс, но няма да се дондуркам с рейс цял ден, пък и логистиката беше малко сложна с времето за придвижване. В самата столица няма нищо интересно и като цяло като кацнах сутринта бързах да стигна хостела за wifi да си гледам мача 😁 след като приключи реших да излезна да направо едно кръкче. Супер скуката, нищо интересно нямаше, а пред всеки 3ти магазин, отвън имаше въоражена охрана ама пак така на дебело - жилетка, автомати, помпи, няма пет шест. И след 40мин си казах, че няма смисъл и се върнах в хостела да си почивам, че на другият ден имах рейс към Леон, Никарагуа, който щеше да е цял ден път. Самият хостел беше добре иначе. На първият етаж имаха вътрешно дворче с масички, а на покрива имаха голяма тераска с люлка и диванчета. Не че имаше какво да се види. Това беше моят Хондурас, малко стромно, но пък си лежах на плажа. Основната цел бяха карибските острови. Друго като цяло не можах да си харесам, което да ме заинтересува. С доста от пътешествениците, с които си говорих не бяха идвали понеже масово ги беше страх, понеже се води много опасна. Казах им, че няма нищо страшно, особенно на двата острова. Те са доста уредени. Нямам някакви кой знае какви впечатление от местните, понеже двата острова са доста туристически. 11 1 3
dafigg Публикувано: 9 юни Автор Публикувано: 9 юни Никарагуа Какво посетих: Leon Las Penitas Granada Ometepe San Juan del Sur След като пренущувах една вечер в Tegucigalpa беше време да потеглям към следващата държава. И понеже пътя е доста дълъг реших да си взема нормален автобус, в случаят Tica bus. Те са нормален превозвач. Взех автобуса сутринта от техният терминал и тръгнахме. По някое време следобеда стигнахме границата. Първо още в автобуса единият от фирмата им почна да минава и да събира папортите на хората и да взима по 15 долара за входна такса. Аз директно му казах, че паспорта няма да му го дам, че той не е гранична полиция и може да забрави. Паспорта си ми остава в мен, също го питам защо иска 15 след като входната такса е 13, И както се сещате той английски не говори, аз пък испански. Та с две думи го отсвирих. Като слезнахме на бързо си обмених малкото останали лимпири за кордоби. Влезнахме вътре, първо си давата багажа на скенер, понеже е забранено да се влиза с дронове. И после отидохме да чакаме на гишетата. Лелелеле близо 3 часа, верно, че имаше хора ама тия работят мегааааааа бавно. Правят ти снимка, отпечатаци. Засичах и горе долу по 8мин на човек. Грам не си даваха зор. Накрая дойде и мой ред, тая ми вика 13 долара, аз и показвам кордоби и питам колко е. Каза, че взимат само долари. Питам я, как може да не взимат собствената си валута, вика няма, само долари, ако нямаш отиди да смениш... Викам си.... ебати тъпаците. Айде вънка, търси пак да сменяш, връщам се давам пари. Взимам си паспорта и тази гледам, че ми бие печат на някакво хвърчащо листче и ми го давам. Питам не трябва ли на паспорта, каза не. Викам си, оле майко. Сега трябва да внимавам това листче да не изпадне някъде. Излезнах отвън и отивам да чакам до рейса. Питах един холандец дали и техните паспорти са така с листчета. Каза, че не знаел, понеже паспорта му бил в този от автобуса и не им го е дал още. Питам го, защо си го дава ей така, този от автобуса не е никакъв, че да ви взима паспортите така, отделно му казах, че и парите дето взима са повече. Вика ми, ми не знаел, нали така казали. Викам си на акъла, тия западняците каквото им кажат това правят, малко мисъл бе братче.... Както и да е, качихме се и айде нататък. Рейса попринцип пътува към столицата Managua и само минава през Leon. И като стигнахме ни остави горе долу на главният път. Видях, че хостела ми се падаше на около 20-25мин пеша. И криво ляво през уличките стигнах, настаних се и после ходих да си напазарувам малко и да изтегля пари. Тук найййй-после имаше някакъв нормален супермаркет тип фантастико, вътре имаше разнобразие от храна и други неща и естествено може да се плати с карта. Супермаркета се казва La Colonia и са си верига. Още същата вечер в хостела бяха организирали викториня, та се събрах с разни случайни хора да играем. Малко не ни достигна за първо място и останахме втори. После пък едно момиче извади карти за монополи и завъртяхме една игра. Беше забавна вечер след цял ден разправии по границата. На другият ден се бях записал на спускане с борд от вулкан. Това е главната атракция в Leon. Като цяло няколко фирми го предлагат и има различни вариянти, някой са само спускане, други са с опция да отидете до плажа после. Аз си бях взел само спускане. Отивате с автобус, дават ви по един борд и почвате да се катерите с него. Самото изкачване не е тегаво, но често доста духа вятър и борда става малко като платно, трябва да го въртите така че да не ви бута. Като стигнете горе се преобличате и слагате очила, понеже надолу хвърчат яко камъчета и естествено ставате целите прашни и в пясък. Абсолютно си заслужава и е супер яко. Докато се спускате може да развиете и скорости над 50км/ч, но може и да го карате по-полека ако ви е страх. После като се къпах имах 1000 мини камъчета в косата, беше малко борба докато ги махна всичките 😁 Останалите дни се мотах из града напред назад. Като цяло няма какво толкова да видите, градчета е приятно, но някакси освен централната част с катедралата и няколко преки около нея, другото си е мизерийка. Аз доста ходих напред назад. Иначе има и доста магазинчета, барчета и заведения. Има доста млади хора и пътешественици. И така след няколко дена, беше време да се преместа към плажа. До Las Penitas си взима просто автобус, само че той не е от бус терминала, а от южната част на града в един пазар. Отидох до там пеша и после за още 30на мин стигнах. Самото село няма абсолютно нищо. Има няколко сергийки за храна, където има само най-най-основното - буквално 2-3 плода и зеленчука, яйца ориз и естествено чипсове. Има разни заведения за хранене и това е. Даже няма бар. Трябва да видите в кой хостел има нещо вечерта, иначе е абсолюятно мъртвило. Единствено в Събота организират в едно заведение дискотека с Dj. Тук всички идват да карат сърф или просто да си почиват на плажа. Има огромна плажни ивица, над 30км. Плажа е доста готин, голям, големи приливи и отливи и така. Аз яко си се разхождах напред назад, плуване. Супер място, ако искате да сърфирате или просто да си прекарате спокойно на тишина и да гледате залези. И след седмица на безгрижие, беше време да продължа към Granada. Първо си взех автобуса обратно до Leon, от там едно бързо такси до бус терминала. Там вече питах за автобус до Managua. Има на всеки 30на мин минибусчета. Качих се на едно, няколко часа по-късно бях там. Със слизането на терминала веднага си хванах друго минибусче до Granada и след още 2 часа бях там. Тук идват по-малко хора от колкото в Leon, но мен лично тук доста повече ми хареса. Самото градче някакси ми се струваше по-живо и доста по-цветно. Цялата централна част като цяло беше по-оживена и по-голяма, сравнявайки с Leon. Но като си говорих и с други хора и като ги питах кое им е харесала повече, масово казваха Leon. В хостела се запознах с един словак и германец и с тях доста си раздувахме. Едно от нещата, който може да правите е да се качите до кратена на вулкана Masaya, който си е активен, ходи се по залез слънце. Аз като цяло бях, чел затова, но не бях много сигорен, но си викам айде ще отида. Бях заедно със словака и после взехме и една холандска двойка с нас. Първо ни водиха да гледаме залеза на едно хълмче наблизо, освен че от някой дупки излизаше пара и беше топла, друго интересно нямаше. И двамата с моя приятел бяхме "за какво си губиме времето тук, да ходиме към кратера направо". Изгледахме залеза, който не беше нищо особенно и после айде всички към кратера. До горе си има път и ви карат с колите. Единствено виждате как лавата свети и естествено мирише на сяра. Но реално няма как да видите лавата. И като цяло ви казвам, че не си заслужава. Струваше 20 долара и даже ме беше яд, че не го проучих малко повече, можеше да си спестя парите тук. Една от вечерите ми препоръчаха да отида в този ресторант Asados Caña de Castilla. Имат доста вкусна храна и е доста евтино. Всички отиват да ядат това - така и не разбрах как точно се казва, но доста месо със чипс от банани. Препоръчвам. Следващата спирка беше остров Ometepe който се намира в езерото Никарагуа, което пък е най-голямото в централна Америка. Оказа се, че и моя приятел словака отива на там и то в същият ден когато и аз, та решихме да пътуваме заедно. За първи път имах компания в автобуса. Бяхме видяли къде се намира автобуса (близо до пазара) и че често се опитват да взимат двойно на туристи за багажа, че уж имаме големи куфари/чанти и т.н. И така, както си беше написано така и стана. Още с влизането един младеж искаше да ми качва раницата горе, че била голяма, аз директно му казах не и си влезнах. Словака обаче, като добър европеец го направи въпречи че и той нямаше някаква голяма раница. После въпросният младеж искаше да му дам 100, но аз бях твърд и му казах, че знам, че цената е 50 и не мръднах. Словака познайте какво направи....Както и да е, с рейса се ходи ди Rivas и от там трябва да се прехвърлите до другият край където са фериботите. Събрахме едни французи и колективно договорихме едно такси да ни метне. Попринцип има 2 града до който има ферибот, но почти всички ходят до Moyogalpa. Аз си бях запазил там спане. Самият остров има 2 вулкана Concepción и Maderas като първият е по-високият и доста по-труден за качване. Самият остров има автобус за придвижване напред назад, но е нарядко и почти всеки си взима просто скутер за да обикаля. Има доста места, доста природа. Всеки с който разговарях беше на мнение, че би искал да остане още няколко дена. Аз лично някакси бях на вълна повече почивка от колкото да въртя твърде много напред назад. Един от дните ходих до един басейн - Ojo de Agua, като си взех рейса до там. Иначе самият остров е доста спокоен има различни неща който може да правите и да обикаляте. Но както казах, аз го давах по-спокойно. Хостела който си бях избрал си беше по-скоро голяма къща с двор отпред в който имаше дори биляртна маса. На острова също има летище, което пресича главният път. Четох, че има 1-2 полета седмично с малък самолет от столицата, стига да има пътници. И тогава затварят главният път, за да кацне самолета. След няколко дена на релакс, си хванах ферибота и към San Juan del Sur. След като слезнах пак трябваше да се върна до бус терминала в Rivas, но този път бях сам и не ми се даваха пари за такси. Попринцип уж трябва да има рейс, но нещо не се ориентирах да го намеря, а като питах ми казаха, че нямало и само уж такси, което знам, че не е вярно. Затова питах няколко човека който бяха с раници като мен дали някои от тях не отива на там. Така попаднах на една двойка която отиваше към Managua да си хващат самолет и ми казаха, че са си повикали предварително шофьор, но ме питаха къде е терминала и предложиха да ме метнат до там. Аз им казах, че щом отиват до летището, може просто да ме оставят на главният път и да не се отклоняват, аз от там ще се оправя понеже е едно 8-10мин пеша само. Така и така предложиха да ме вземат, не исках да ги бавя по никакъв начин. Даже им дадох пари да си вземат една бира да ги почерпя за услугата. Стигнах терминала, разпитах аз автобуса и го хванах веднага. След по-малко от час вече бях там. San Juan del Sur си е парти място. Има доста заведения и барове, хората идват тук на плаж и да сърфират. Наоколо има също доста плажове за тази цел. Над градчето има и статуя на Исус с хубава гледка. Тук си бях дошъл малко да си попартя. Още първата вечер се хранах с няколко човека от хостела и излезнахме. Единият от тях беше полу-кубинец. Горе долу ми потвърди на 100% това което бях чел за положението в момента в Куба. Няма храна, ток. Кофти работа. Иначе самото момче живееше в Испания. Тук също срещнах доста пенсионери от северна Америка, идват тук да живеят и да си правят кефа. Това беше Никарагуа. Хареса ми държавата, хората са мили. Доста е евтино, има какво да се види. Имат и доста плажове, доста спокойно място. Въпреки че като цяло е диктактура, не се усеща да има напрежение или опастност. Както казах местните въпреки че са бедни, са любезни и усмихнати. Като цяло не гледат на туристите като ходеща касичка 🙂 Очаквайте следващият пост - доста е интересен, само да намеря време да го напиша. 14
dafigg Публикувано: 13 юни Автор Публикувано: 13 юни Коста Рика Какво посетих: Tamarindo Samara Santa Teresa Montezuma Manuel Antonio Puerto Viejo Хванах си автобуса от San Juan del Sur за Rivas, но реално няма нужда да се връщате до Rivas, може да слезнете в la Virgen, където минава главният път за границата. Качвам се аз в рейса и сядам, зад мен имаше едно момиче. То се обърна към мен и ме пита " Ти ли си българина". Казах да и я погледнах. Викам си на ум, теб не помня да съм те виждал или да сме се запознавали, от къде знае, че съм българин. Питам я аз, от къде ме познава и каза, че ме видяла в Тиндър 😝 И почваме да си лафиме. Оказа се, че и двамата отивъме към Коста Рика. Викам си супер, ще имам малко компания. Момичето е финландка и пътува нон стоп. Ползва доста couchsurfing и TrustedHousesitters и така спестява доста пари както и други трикове. Питах я дали и на нея са и дали листче с печат като е влизала и каза да. Аз казах, че е супер тъпо и много лесно може да се изгуби. Тя каза, че пък е доволна понеже няма място в паспорта, всеки път като влиза някъде моли да и бият печата в някое ъгълче и са и останали само 2 свободни страници. Аз бях направо невярващ, но тя си извади паспорта и ми показа. Знаете колко страници има един паспорт, всичко беше плътно с печати, имаше само 2 останали странички. Питах я да не би паспортите им да са 10г, но каза че са 5. Повече такива хора да има! Стигнахме границата и този път бях готов да търся долари за изходната такса която беше 3 или 4 (не помня точно), но всички който сменяха пари имаха само колони. Момичето ми каза, че може да ми услужи, ако се наложи и съответно се наложи. Този път минахме бързо, понеже влезнахме 5 мин преди да дойде един автобус с хора. Минахме Никарагуа и хайде към следващата проверка. Веднага се усети разликата, влизаш в една хубава климатизирана зала, няма опашки, всичко точно. Интересно, че искаха да им покажа билет за изход от страната, аз им показах самолетен от Панама. Финландката и нея и бяха искали и тя каза, че си е генерирала един фалшив с AI 😁 Влезнахме и си вханахме автобуса до Liberia. Интересно, че 20на мин след като тръгнахме, гранична полиция спря рейса и проверяваха документите на всички. След като стигнахме Liberia, аз си хванах автобуса за Tamarindo, а тя имаше спане тук и се разделихме. Бяхме си разменили контакти и като цяло си лафихме през целият път. Аз съответно пристигнах в Tamarindo и се настаних. Тук вече се усеща, че влизаш в по-цивилизована страна. Повечето места приемат карти, има супермаркети, хостелите в голяма част и те взимат карти без допълнителни такси. Отварям скоба тук, в Коста Рика в туристическите места взимат и долари, даже някой услуги са в долари направо. Иначе за дребни търговци, автобуси и т.н. си трябва местна валута. От BN и BCR може да теглите без такси, а от BCR може дори да теглите долари. Аз се възползвах, че се оказа, че ще ми трябва доста повече кеш за Панама от колкото си мислех, а в Панама имат такси за теглене. Самото Tamarindo си е малко комерсиално, има доста хора, доста туриста и като цяло в Коста Рика веднага се усеща, че има бая повече туриста от предишните страни. Градчето е приятно, има много заведения, ресторанти,барове, магазинчета. Плажната ифица е супер голяма. И тук естествено масово се кара сърф. И тук в Коста Рика вече се усеща доста повече прилива и отлива ( и в предишните страни се виждаше, но тук още по осезаемо). По плажовете плажната ивица се дърпа с едно 100на метра, а морското равнище се покачва с около 2.4-2.7 метра. И тук точно визуално успях да го видя най-вече. Както знаете като влизате във воата, ходите, ходите, ходите и все ви е до кръста и като прочетете, че водата се покачва с едни 2.5 метра някакси не си го представяте. Да ама на едно място малко по-навътре имаха някаква желязна конструкция с един флаг отгоре и като е отлива виждаш основата ясно. Като дойде прилива, водата е до знамето горе и си казваш "ебаси" верно се дига с толкова. Просто визуално като го видиш ти става ясно, иначе само четеш едни цифри, но не ти се визуализират в главата. Да се върнем на градчето, Петък и Събота си има и нощен живот, латино танци и т.н. Като цяло си искарах готино тук и ми хареса. Единствено на моменти им идват малко повече хората. Следваща спирка Samara. Хващате автобуса до Santa Cruz, от там другият до Nicoya и финално до Samara. Samara си е вече едно малко село. Но като за малко село имаха цели 3 големи супер маркета. Тук като цяло няма какво да правите освен сърф и плаж. Местенцето е доста спокойно, има 2 заведения където има малко живот и това е. Няма много хора. Тук си почивах яко и просто си лежах на плажа. Имам и няколко снимки, на които се вижда как прилива идва и поглъжа целият плаж директно. Следващият плаж - Santa Teresa. До тук с рейс се стига много тегава и отнемя цял ден, няма път между тях, просто няма път по крайбрежната линия и трябва яко да се върти. Заради това бях решил да си взема шътъл. И тук се сблъскваш с високите цени в Коста Рика. Един такъв шътъл струваше 55 долара, за справка един автобус щеше да е към 15на долара. Разликата е доста голяма. И пак отварям скоба - всички мрънкат, че Коста Рика е много скъпа. Всичко като организиран странспорт и екскурзии си е дебело. И храна по магазините е скъпичка, особенно вносните неща. Но ако сте като мен самоорганизирани и не се бутате по трипове, нещата са доста нормални. И в тази връзка, в единия хостел чух как разни пътешественици (на около 20 и нещо) се оплакваха колко била скъпа храната в магазина, колко струвал кашкавала и затова трябвало да си купуват спагети и нундли от тези минутните. А в същото време си коментират колко струвал шътъла. Викам си на акъла, че има и рейсове и са в пъти по-евтини, просто ползвай тях и ще имах пари за по-нормална храна. Както и да е, просто си размишлявам. Да се върнем към историята, след като имах транспорт, който трябваше да дойде към 1ч. имах време сутринта пак да отида на плаж и така и направих. После дойдоха да ме вземат и дойде кола. Мислех,че ще дойде някакво бусче да ме вземе. Качвам се и отзад имаше майка с дете. Поговорихме си малко, жената беше от Германия и каза, че е самотна майка. И тя се оплака колко било скъпо, особенно за самотна майка. По едно време стигнахме една бензиностанция където ни чакаше едно бусче да се прекачим в него. В него едно момиче като ни видя предложи да ни направи място да седнем заедно, понеже помисли, че сме семейство 😄 Пристигнах в Santa Teresa, настанихсе и излезнах да се разходя. Самото градче не е малко, и е дълго, простира се на дължина по главният път, иначе на широчина не е голямо. Има пак доста магазини, заведения, барове, плажни барове. Плажната ивица е доста дълга. Аз всяка вечер като излизах да направя една разходка и след 9, 9 и нещо на вънка ставаше яко мървило, не знам защо. Мястото е приятно. Естествено тук също яко се кара сърф. Следващото ми селце беше Montezuma. Макар, че се намира доста наблизо, няма директен транспорт и трябва да си хванете рейса, да се върнете малко назад до Cobano и от там да хванете рейс за Montezuma. Montezuma е едно супер малко село, буквално за 5мин сте го прекосили. Тук има малък плаж, няколко заведения и това е. Наблизо има един водопад, а останалата част от брега са главно скали. Но е супер спокойно, тишина, доста малко коли минват, понеже няма и къде да ходят. Аз всяка вечер ходих да се разхожда по пътя и скалите и да си снимам рачета. От тук си бях запазил един шнорхелинг на Turtuga островите. Попринцип този тур може и от Santa Teresa да си го запазите, но реално от там ви карат до тук и лодките тръгват от тук. И бях видял пак плагодарение на AI, че реално може да се направи от тук и е с 20 долара по-малко, понеже не ви транспортират. Бърза скоба, за 15км с кола и приблизително 30мин на посока, ви взимат 20 долара. Леко ми се струва прекалено, но както и да е. Самият тур струваше 80 долара, като ви водят на две места за гмуркане и после имате няколко часа на плажа. Като морски живот, нищо особенно - имаше разни рибки и това е. А самият плаж е супер пълен с туристи и мен не ме изкефи. Имаш обяд и напитки включени, но за мен лично не си заслужава и не го препоръчвам. Ако беше по-малко пари да, но за 80 - не. След няколко дена на пълно спокойствие беше време да се преместя към Manuel Antonio. Единственият ми природен парк тук. Както казах, аз съм да лежа по плажовете и да плувам, не да се мотам из гората 😁 Може да си хванете рейса, който ходи директно до ферибота за Puntarenas, автобуса минава пак през Cubano, но не е жуно да се прекачвате от там. След като стигнете Puntarenas си хващете автобуса за Quepos. И от там вече си имат редовни автобусчета, който ходят до Manuel Antonio. Тук както може да се сетите, всички идват за парка. Самото градче, както и Quepos не предлагат нищо друго. Самото Manuel Antonio е доста на високо и за да стигнете парка или плажа се слиза доста надолу или може просто да си вземете рейса, ако не ви се ходи. Самият парк има доста животни, само трябва да се наблюдателни да ги намерите, понеже доста се крият и са далече от пътеките. А плажа на самият парк беше супер. Моята основна цел беше да видя ленивец, но провал, така и не видях. И като цяло си бях взел обикновен билет, без нищо друго. Хубаво е да резервирате предварително, като си има и часове, в който да влезнете. Тук също си бях запазил самостоятелна стая, понеже беше същите пари като хостел и доста си почивах и гледах филми на лаптопа. След няколко дена тук беше време да отида към финалната дестинация - Puerto Viejo. За целта си хванах рейса към San Jose. Има по-директен, който спира само на няколко места. От там едно бързо такси за да сменя терминалите и към следващият рейс. Puerto Viejo си е парти място, яко заведения, барове. На близо имате и национален парк (пропуснах го) има и доста плажове, понеже плажа на селото не става. Аз лично ходех до Playa Cocles, като пътя беше супер приятен. Може или по пътя да вървите или по пътеката през гората до брега. Там няколко пъти виждах различни влечуги, маймунки, но все още нямаше ленивец. Уикенда докато бях там беше и точно техният велик ден, та Петък и Събота беше лудница от хора и партита. Другите дни беше по-спокойно. Последният ден отново се видях с финландката, беше дошла тук. Ние с нея като цяло си комуникирахме през цялото време. И това беше Коста Рика. Сигорно някой са останали разочаровани, че няма нищо за La Fortuna или Montevеrde, но на мен не ми бяха цел. И понеже ги прескочих тези неща, мога да кажа, че престоят ми тук не беше супер скъп, както всички се оплакват. Но да, на туристите се гледа като касички с пари, затова и Панама има повече туристи последните години, както и има спад на такива в Коста Рика. Панама също е по-евтино. Междудругото, проложението mooveit работи тук и може да видите спирки и разписания на рейсове както и разписание, понеже google maps не бачка никъде по тия страни. Очаквайте финалният пост. 9 1
dafigg Публикувано: 15 юни Автор Публикувано: 15 юни Панама Какво посетих: Bocas del Toro Middle of the jungle (Lost & found Hostel) Santa Catalina Panama City Pearls Islands San Blas От Puerto Viejo си хванах автобуса към границата. На границата преди да преминете моста трябва да си платите изходна такса и да ви ударят печат. Тук са напред с материала и освен кеш може да сканирате един QR код, да си попълните данните и да си платите онлайн. Минавате моста и отивате да ви ударят другият печат за вход. Интересно, че не ми искаха билет за излизане от страната въпреки че това съм го чел на много места. Можеби защото минавах съхопътна граница и съм един от многото с раница, който обикаля в района. А точно преди имиграционните има една бутка сложена, която изглежда доста официално където уж трябва да си платите някаква входна такса, това е абсолютен скам. Пропускате го. И там ви дебнат да ви хванат да си хванете минибусче до Almirante където се взима лодка до Bocas. Минибусчето е само няколко долара по-скъпо, но е по-бързо, иначе трябва да хванете 2 местни автобуса, но не си заслужава. Преди това обаче исках да си сменя колоните за долари, но нещо не видях типичните койотес, питах човека който ме заведе до бусчето къде може да сменя и той ми каза в магазина. Отивам аз, казвам, че имам еди колко си и ми казаха толкова. Курса ми беше дърво и си викам, няма да стане, ще си ги сменя в някоя банка после на по-нормален. И отивам да се качвам аз в бусчето и човека ми вика дали съм платил таксата и дали съм взел стикер. Казах му, че такси за влизане няма и няма нищо да плащам. Тогава той и една женица която работеше с него почнаха много настоятелно да ми казват, че без тази такса не мога да се кача, но аз се качих без да им обръщам внимание. Те продължиха да настояват, казаха ми, че след няколко км. след като тръгнеме, гранична полиция ще ни спре за проверка и щом съм нямал такъв стикер, щели да ме върнат. Даже ми казаха питай другите хора, които вече се бяха качили. Един вид да видя, че трябва. Те почнаха да ми обясняват (бяха словаци), аз им казах, че това не е задължително, и само събират пари. И им казах, че аз щом съм влезнал вече и имам входен печат в паспорта, нищо не може да ме спре вече. И си се качих. Естествено, нито са ни спирали, нито са ни проверявали, просто всички са в играта там и събират пари от туриста. Не им се връзвайте. Пристигнахме в Almirante и аз реших да отида на бързо до банката да си сменя парите. Влизам питам, казаха ми, че не обменят. И после разбрах, че всъщност в Панама никъде не обменят колони, не я зачитат тази валута. По на там пробвах с няколко други магазин в Бокас, но там курса беше 50% на нормалният, сещате се, че ги отсвирих. Може на летището в панама да смените, но и там курса е дърво. Аз си ги смених в София на по-добър курс. От Almirante си има ферибот, който е няколко пъти и в деня или просто си взимате лодка, бързо и лесно. Чесно казано не знам колко е ферибота, но не е нещо много по-евтино от лодките. Може да си вземете двупосочен билет направо, той няма дата за връщане и спестявате 2 долара така. Бях си запазил спане в главният град. Самото градче е малко и доста туристическо. Пълно е с заведения и барчета. Готини плажове и природа на всякъде, но трябва да се разходите из другите острови. На главният остров от площада има автобус, който ходи до другият край на острова Playa Boca del Drago и на близо е другият плаж Starfish. Но за да може да разцъкате целият остров, най-удачният вариянт е да си вземете колело под наем. Повечето са електрически, но се намират и нормални, ако ви се педалира. Един от дните си бях запазил шнорхелинг. Струваше 40 долара. Водят ви до остров Zapatilla 2 където може да се поразходите малко из гората (има направени пътеки) или просто да се полюбувате на плажа. След това отивате да се гмуркате и да гледате корали и рибки, а накрая направихме едно кръкче из островите да търсиме животни иииии бингооо, най-после видях ленивеца. Даже видях 6-7, включително 2 бебета. Абсолютно препоръчвам. Последната ми вечер, излезнах да пия бира с мойта приятелка от финландия, понеже и тя дойде. Бях я предупредил да си смени парите на границата, да не се мине като мен 😁 Беше време да се метна към следващото място, което беше буквално в нищото. Него една приятелка ми го препоръча, понеже на нея и го бяха казали (тя не е ходила, аз бях опитното зайче 😁). Хванах си лодката обратно към Almirante и от там автобуса за David. Казах на шофьора, че съм до Lost & Found hostel, те го знаят. Препоръчвам ви просто да го видите на картата къде, защото не мога да ви го обясня иначе. Слизам аз на главният път и от там хващам пътеката, има си знаци и всичко. Отне ми 12на мин нагоре за да стигна. Води се хостел, но не е типичният хостел, повече е тип хижа с бунгала, от този тип. Буквално си в джунглата, мястото е супер готино и отдалечено. На около няма нищо. Ако искате да си готвите, трябва предварително да си купите храна и да си носите. Затова бях решил да хапвам на място, предлагаха вечеря и закуска след предварително записване. Тук освен да се разхождате из гората и да ходите да се катерите, на близо има 2 различни водопада, но за тях трябва да слезнете до пътя и да си хванете рейсчето, но хората обясняват къде, как. Аз ходих до един речен каньон. Единственото тъпо нещо беше, че като отидох не случих на време. Всичките дни, духаше, преваляваше, беше облачно и леко хладно. Просто там беше една от най-високите части и облаците който идваха от изток оставаха там. Понеже единият ден когато ходих до речният каньон Los Cangilones de Gualaca, който се намира в село Gualaca, буквално 3км надолу по пътя и времето стана веднага слънчево и топло и се виждаше, точно как облаците стоят там където съм аз. Запознах се и със собствениците на хостела, бяха 3ма. Единият (според мен най-умният) ми казаха, че докато е сухият сезон човека отива да си прави кефа в Тайланд. Другият пък беше канадец и пребиваваше тук докато е сухият сезон в Панама. Човека си беше манияк на тема животни и природа. Нощно време организира разходка да търсят животни. Човека си го кефи да си обикаля джунглата, където както се сещата си има змии, хищници и каквото друго се сетите. Отглеждаше си тарантури, който е хванал, имаше 9 на брой. Като изключим това, беше много печен. А трият собственик ми каза, че стой там целогодишно. Аз го питах, като стане дъждовният период дали има хора, каза, че много рядко идват. Демек повечето време си стой горе сам, това като го каза, веднага се сетих за Сиянието 😂Първате вечер като сервираха вечерята разбрах, че храната е веган и бях доста разочарован. От къде е дошло това, еми пак собствениците, понеже набират и доброволци също и минават доста млади хора, та събират мнения от тях и малко по-малко сменят концепцията, променят разни неща, нали случат мнения и си взимат бележки та и затова веган храна. Само с това ме разочарова. При което бях, ааааа не искам си месце. И бях решил на другият ден да слезна до главният път да ям там, понеже имаше едно заведение, което в google имаше много добри ревюта. И слизам аз в неделя и гледам затворено, и гледам, че в неделя работи само до 13ч. пък аз като дойдох беше вече 15. Викам си греда, я да видиме на каратата дали се вижда нещо друго маркирано и гледам на 2км надолу по пътя уж има 2 заведения отбелязани, че даже и магазин, Викам си тръгвам. И така през пътя лека по лека, стигнах, хапнах, от магазина си купих някой неща да ям горе (не че имаше някакъв избор де, беше по-зле от забутано село през комунизма), ама да има някаква мръвчица. След няколко дена без слънце беше време да се върна на плажа. Първо си хванах рейстчето до David, от гарата там хванах рейс до Santiago и там трябваше да си хвана другo минибусче до Sona и от там финално още едно бусче до Santa Catalina. В Santa Catalina всички идват да карат сърф, да си стоят на плажа и да се гмуркат в Coiba. Самото село не е нищо особенно, има доста заведения и барчета. Друго няма. Тук бях оцелил страшен хостел, то даже хостел е силно казано, бяха си бунгалца с една готина полянка отпред, както и супер гледка към океана и залеза. Тук да отбележа за приливите и отливите. Пак дърпа доста от плажната ивица и водата се дига доста, но всичко става доста бързо, бях чел затова, но пак друго си е да го видиш на живо. Как за нула време покрива едни масивни скали например. В Коста Рика например, приливите и отливите бяха доста по-плавни, тук нещата се случваха доста по-бързо. Естествено единият ден се бях записъл на шнорхелинг. Водиха ни на няколко различни места, като на доста от тях и дълбочината е голяма и може да правите фри дайвинг, ако ви кефи, има на къде да потъвате 😁 Видях над дузина костенурки и плувах с тях, доста различни риби (както и няколко големи поне метър и малко), акули, мантри. Мега горещо препоръчвам, био разнообразието е голяма. За обяд ни водиха на един остров да хапнем на плажа, а храната те я бяха приготвили преди да тръгнем. Струваше 80 долара. Останалите дни просто си мързелувах на плажа. След като посъбрах слънце и витамин Д, беше време да се метна до Панама Сити. Рейстчето до Sona и от там бях видял, че 2 пъти през деня има директен до Панама, иначе, трябваше да правя още една спирка в Santiago. И пристигнах аз в Панама, извадих си една карта за градският, и с метрото до хостела. За да ползвате странспорта ви трябва пластика, която се зарежда. Казаха ми, че минимума е 5 долара, като самата карта е 2 и 3 депозит. Едно пътуване май беше 35 цента. Та 3 долара ми бяха предостатъчни. Аз така и иначе обичам да си ходя пеша. Пристигнах и след бърз душ излезнах да се поразходя покрай брега малко, а после минах през малко по централната част. Както винаги, моя експлорерски дух ме прекара през най-мизерната част на Панама, малко тип гето. Викам си, ето го истинското Панама Сити, няма само лъскави небостъргачи да ми снимат всички. По-късно вечерта като си говорих с един местен в бара на хостела, ми обясни, че съм минал горе долу през най-мизерната част на Панама 😁 На другият ден си бях запазил тур към Перлените острови. Тук специално си търсих тур, който да те води на различни места, понеже повечето те водят и те оставят на един плаж на резорт и киснеш там цял ден и нищо не виждаш. Бях си хванал едни който те водят на 3 различни острова. На всеки може да влезнеш и да плуваш покрай коралите да гледаш различни рибки. Не е нещо супер зашеметаващо, но е готино. Самите плажове също са яки. Имаше и обяд разбира се. Беше към 130 долара. Препоръчвам. Тук снимам да покажа колко съм почернял и как отдолу на ръката и стъпалата на краката съм останал бял, малко като чернокожите. Не си личи супер много от снимката ама си се бях опекал добре след месеци по плажовете 😆 На другият ден беше време да отида към San Blas. Бях се разбрал с хостела ми да си оставя обувките и 2-3 дрешки, понеже нямаше да ми трябват. Бях си запазил тур за 4 дена, който струваше 440 долара, имаше и един малко по-евтин вариянт, но специално си доплатих за да отида до Cayos Holandeses. Хора задължително тур, който е включено това! Тук единственото нещо, което леко ме подразни, беше че очаквах, че като запазвам онлайн, всичко ще платя с карта. Само 160 долара, останалото кеш + 23 долара входна такса за да влезнете в San Blas, таксата е задължителна за всички. Затова и в миналият пост казах, че ще ми трябва доста повече кеш, но дребни неща са това. Самият San Blas е архипелаг от множество малки острови. Мястото е абсолютен рай. Масово островите са супер малки (примерно 80х80м или 50х100м и подобни). Супер кристалната чистата вода, бял пясък, палми. Много е диво, няма ток, вечерно време си е тъмно, само на мястото за ядене има лампи докато вечеряте и тогава като цяло може да си заредите телефона. Бунгалата където спите са директно върху пясъка, но имаше и някой с дървени дъски. Самите бунгала никакъв ток, та вечерно време с фенерчето на телефона. Вечерно време излизах и си лягах на плажа да гледам звездите, млечният път се вижда съпер ясно, понеже няма никакви светлини никъде и няма светлинно замърсяване. На всеки остров, който посетих, от плажа влизаш с маската и директно отиваш към някой корал или просто на вътре и гледаш яко рибки. Не е лошо да си носите собствена маска, ако имате. При мен на единият остров имаха общи за ползване, но не бяха първо качество естествено, на другият нямаха и си ползвах мойте очила. Маска не съм си носил, понеже по турове винаги дават, пък и си взима доста място, аз все пак съм само с раница. Аз имах 3 вечери на 2 различни острова. През деня с лодка ви водят по други острови. И да кажа за Cayos Holandeses - мега просто. Отидохме до една пясъчна дюна с диаметър около 12-15м. Около нея яко корали. Имаше буквално една планина от корали която беше много дълга и обграждаше дюната като полумесец. Човека от лодката ни каза да го последваме. Първо самата дюна я има понеже точно тази планина от корали пази водата да не я отнесе. Почваме да плуваме след човека и минахме през един проход, баш като каньон, и бам бяхме от другата страна на тази планина от корали. Веднага щом минахме от другата страна се виждаше колко е масивно, беше си баш като планина, понеже от другата страна беше много стръмно и ставаше рязко супер дълбоко. Направо не се виждаше дъното. Видях няколко костенурки, акули, многожество риби и различни корали. Нашият лодкар пък си хвана един оргомен рак, колкото главата ми. Преплувахме целият риф и беше супер яко. Тук откарахме над час, и мога много да похваля водача ни, понеже нямаше никакъв зор. Карахме го лека по лека. След това се качихме на лодката и отидохме на едно друго място пак така в нищото, но беше плитко, до раменете ми. Там имаше буквално стотици морски звезди и то бая големи, към педя и половина. Задължително препоръчвам на всеки да отиде там. Едно от най-яките места който съм посещавал. Единственият ми негатив е, че на някой места на някой острови си има малко боклуци (ботилки, пликчета). Местните можеби малко не хаят, което е тъжно. И след San Blas се върнах в Панама Сити, където прекарах още няколко дена и разбира се посетих канала и старата част. И това беше Панама. Определено по-евтино от Коста Рика. Природа, плажове, има какво да се види. Честно казано нямам някакво мнение за местните, не успях много да контактувам с тях. Заключение И с това приключва моето 4 месечно пътешествие в централ Америка. Беше ми първи такъв дълъг трип, преди това най-дългото ми пътуване беше 1 месец. Но ми беше голям мерак да направо едно такова. На хиляди места като се запознавах с разни хора чувах редовно 'ти си първият българин който срещам". За жалост не сме пътуваща нация или по-скоро ходим по комерсиялните места. Винаги съм си мечтаел за нещо подобно, да се мятам по плажовете, докато в България е гадна зима и да се върна като стане 20 градуса. Мисията изпълнена! Обаче нали знаете, с яденето идва апетита. Още преди да се бях върнал, вече си мислех "другият път за 6 месеца, беше ми малко" 😂 Ако имате въпроси, задавайте смело. 6 1 5
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега