Неочакваният Туркменистан

[Mary]

 

Вече не си спомням от колко години все се запътвам към Туркменистан и все нещо го отлагаше, за за дойде 2026г. и празниците около 24 май, за да направим едно шест дневно пътуване по женски там. 

Пътуването в женска компания има голямо очарование, още повече с магеланки @Ивайла, @Роми и @Essy

 

Полети:

Turkish Airlines ползвахме за пореден път с отсечки:

София - Истанбул - Ашхабат

Ашхабат - Истанбул - София 

Може и да е имало евтини полети някога, но с тръгване от София не съм срещала, а времето ни е ценно, затова скачаме смело с билетите, с надеждата, че Търкиш все нещо ще променят и ако закъсаме с визата, ще можем да сменяме/анулираме. Малко под 700 евро ми е струвал билетът.

 

Агенция:

Предполагам знаете, но ако не знаете сега ще научите, в Туркменистан не можеш да отидеш просто ей така и да се помотаеш из държавата. Задължително е да се ползва агенция там.

Ние ползвахме услугите на Murad Ovlyakuliyev, когото силно препоръчвам. Организацията беше повече от перфектна. Давам и връзка с него: WhatsApp  +99365046504; мейл: muradturkmen@mail.ru и Фейсбук профил. 

Ние се свързахме с него през WhatsApp. Отговаряше на въпросите ни, помагаше с мнение и не се съгласяваше с всичко, както други агенти правеха, а казваше какво реално може да стане и какво не.

 

Програма:

Ден 1 - пристигане рано в Ашхабад, взимат ни от летището, водят ни на закуска, после обект на Юнеско в Ниса, малко из града и следобед около 17 ни закараха до гарата за нощен влак до Туркменбаши

Ден 2 - от гарата, пак ни заведоха да закусим, след това набързо с колата из града, после път до Yangykala каньон, след това трансфер до Балканбат и нощувка там.

Ден 3 - закуска, шофиране до Nohur, разглеждане на селото, обяд, после посещение на Gokdepe, след това трансфер до Ашхабат, вечерна обиколка на града.

Ден 4 - закуска, пътуване Ашхабат - Дарваза, спиране при водния и калния катер, преди същинския огнен познат на всички ни кратер Дерваза. Нощувка на място в юрта. Вечеря. 

Ден 5 - закуска на място, след това пътуване Дарваза - Ашхабат - Мари. Обяд по пътя, вечеря и нощувка в Мари. 

Ден 6 - закуска и пътуване Мари -  Байрамали и обиколка на забележителностите в района. Следобед трансфер до Ашхабат, пазаруване, вечеря и оставяне на летището за полет към Истанбул и София.

 

В офертата, която получихме от Мурад, цената беше с всичко включено - транспорт, нощувки, храна, входни билети, вода и безалкохолни напитки по цял ден. Офертата зависи от много неща, затова ще трябва да пишете и да попитате спрямо дните, които ви интересуват. 

 

Хотели:

Хотелите са избрани от агенцията, предполагам за чужденци са възможни определени хотели. Хубави бяха, нямам забележки.

 

Виза:

Визата се получава на място на летището, но за нея се представя официално писмо от организатора. На него се изпращат документи няколко месеца по-рано, той ги носи в техните институции и те издават официално писмо за виза, където са записани всички от групата. Преставена е и програмата за това писмо и после трябва пътуването да е по нея. Допускат се дребни размествания, но не се допускат невписани в програмата нови места. 

На летището в Ашхабат платихме накуп за всичко 130 $. Предварителната разбивка беше така:  

-         Виза 85 +4 $

-         Миграционна такса - 10 + 4 $

-         PCR тест - 33$

Очевидно не прави 130, а малко повече, но на място платихме по 130 $. Тестът по-скоро се плаща, отколкото да се прави реално. 

 

Преходник:

Не е нужен, контактите са като в БГ.

 

Плащания, валута

Както вече казах всичко ни беше платено, обмених едни 20 долара, колкото да имам някакви пари в мен, но накрая се чудих за какво да ги изхарча.

Има официален и черен курс на обмяната на пари, разликата е 6 пъти. Обменяйки по черния курс всичко става безкрайно евтино.

 

Транспорт

Освен колата, с която бяхме през всички дни и влака, друг транспорт не сма ползвали, видяхме градски автобуси и нещо като маршрутки, но нямам представа дали чужденец може да се вози в тях.

 

Интернет, е-сим

Ей тук е голямата мъка. Ако имаше и нет, Туркменистан щеше да се издигне още повече в класацията ми.

Купих единствената е-сим карта, която успях да намеря от  MTX Connect, базирана в Люксембург компания. За 1 ГБ нет платих 24 евро. Да ви кажа честно изобщо не вярвах да тръгне, но изненадващо още на летището пое с пълна газ. За съжаление не навсякъде беше така.

Ползвайки е-сим няма нужда от VPN. За да се ползват хотелските мрежи или споделен от фирмата нет, обаче е нужен VPN.

На различни места, различен усявах да ползвам, но като че най-добре се спряваше SpeedTop. Другите, които имах са: X-VPN; ExpressVPN; JumpJumpVPN и AmneziaVPN. Експрес в платен вариант ползвах. Няма един VPN за който може да се каже - този работи. Все пак знаете за коя държава става дума. Сменят, променят, блокират и т.н. Отделно и ползването на такъв е забранено официално и на място никой няма да ви каже какво да ползвате. 

Добавям тук и приложението, което използват там - Imo - мисля, че работеше и без VPN, но все пак имайте предвид, че може да не са много лични тези разговори. 

 

Покритие нямаше навсякъде, на Дерваза със сигурност нямаше, май дори и сигнал за телефония нямаше добър. Най-добра беше връзката на летището и при кацането, и при излитането. 

Имаше места, където е-сим картата изобщо не можеше да потегли - показва 3G, ама по-скоро няма никой. 

Оживяхме и без нет, а една от нас дори и VPN не беше свалила, та съвсем добре си отпочина от мрежата.

 

Впечатления накратко:

Всичко което бях прочела предварително беше в главата ми и с огромна изненада установих, че не отговаря съвсем на истината.

Хора, коли, движение имаше много и във всички градове.

Хората не се страхуваха от нас, а бяха да кажем срамежливи в общуването. Всички бяха изключително мили и добросърдечни. 

Никъде не сме имали ограничение да не приказваме с хората или да не задаваме въпроси. Лично ние по наше желание избягвахме въпросите за житието и битието на хората, защото ни се видя неподходящо. Не сме търсили сензация как и защо живеят по начина, по който живеят - ние сме там за малко и искахме да имаме приятно пътуване, а то се оказа повече от приятно - незабравимо ще остане, а с тези, които ни организираха всичко, вярвам ще останем и приятели.  

 

Ако се чудите дали да отидете - отидете! 

Ние и четирите сме повече от доволни от преживяното, а очакванията ни не бяха изобщо такива.

 

Следва...

[Mary]

Хайде, започвам по същество.

 

Ден 1

 

Полетите бяха навреме, знаете за местата с виза е необходимо да се мине през гише, макар да бяхме се чекирали. И самолетът от София, и следващият от Истанбул бяха променени с по-големи и особено за втория това се оказа неприятно, че ни размести здраво и ме намести на средно място, каквото не обичам, но пък имаше свободни места и се преместих. 

Кацнахме навреме и веднага се отправихме по стъпките, които ни описа Мурад предварително, за да не се мотаем из летището. А като казах летище, първата снимка в този пост ще е на него - едно от най-красивите летища, които съм виждала:

 

 

Освен красиво отвън е блестящо и отвътре - бяло, ново, чисто.

 

Слизаме от самолета и крачим по стъпките на Мурад:

Подминаваме мястото, където правят PCR тестове(отляво на пътеката)

 

 

И отиваме към мястото, където има банка и до нея гише Виза(вдясно по пътеката се намират).

 

 

На гише Виза даваш паспорта и копие от писмото, от там ти дават няколко бележки, с които се подместваш в ляво, където се виждат хората. За щастие не трябваше да чакаме на опашката, а една дама ми поиска веднага бумажките, заедно със 130 долара. Даде документи за плащането и с тях се върнах на гишето Виза, където вече визата беше поставена в паспорта ми. Изчаках и останалите, отново подминахме правенето на тест, но си дадохме чинно част от бележката за плащане на този тест на дама, която ги събираше.

Следва паспорт-контрол. Има поставени машини за самообслужване, с които не се справих и реших, че са само за местни, та отидох на гише(реално и сам да минеш на машините, пак се ходи на гише), където дадох отпечатъци, попитаха ме за първи път ли съм в Туркменистан, сложиха печат и вече бях официално в една от най-малко посещаваните държави в света. Всичко ми се видя супер бързо и приятно.

Следва проверка на багажа на скенер. Мурад ни беше написал по възможност да минем преди местните, които се бавят при проверката, но нямахме такава възможност, а и преди нас имаше само 4-5 човека, та ги изчакахме. Съветът беше свързан с това, че на местните след скенера багажът им се отваря и физически за проверка. На чужденците минава само на скенер. 

Нямахме чекиран багаж и бързо се озовахме на изход Пристигащи, където вече ни очакваше нашата прекрасна екскурзоводка Селби. И започнаха снимките. На летището за начало:

 

 

Последва и срещата с изключително ведрия и добър шофьор - Перман, който се рададе за нас следващите дни. Колата ни беше тази Тойота - не ни изостави никъде, дори и по кофти пътищата из пустинята.

 

 

 

Докато пътувахме към избраното заведение за закуска, понаглеждахме и наоколо.

 

 

 

Много красиви сгради има в Ашхабад, а чистотата е на непознато ни ниво. Каква беше изненадата ни, когато в заведението се включихме в нета им(на повечето места дават баркод за сканиране), а той беше обзаведен дори с VPN и можехме спокойно да уведомим родата, че сме живи и всичко е наред(това е в рамките на шегата, вече писах, че още на летището си пуснах е-сим картата). За съжаление това беше единственото такова място. Всички останали ни даваха нет, но трябваше собствен VPN. 

Храната им има много допирни точки с турската кухня, та ми беше позната. Ето какво закусихме тази сутрин:

 

 

Колкото и да ни беше приятно в заведението, беше време да се отправим в посока на първата забележителност в плана ни, а докато стигнем до там, да се наслаждаваме на Ашхабад - в превод означава "Град на любовта". 

 

 

Всеки интересувал се от дестинацията е чел за мраморните сгради в града. Наистина са много и много красиви. И не само обществени сгради са от мрамор, има такива и жилищни. Съответно и цената на апартамент в тях е по-висока. Като споменах цената на апартаментите ще напиша какво разбрах. 

Апартамент може да се получи от работодател, може да се закупи, може и да се получи безплатно от държавата. Ако имаш 7 деца, получаваш безплатен апартамент, но вече не раждали по толкова много деца. Цена на стар двустаен апартамент в обикновен район е около 50х долара, а нов 100-200х долара в зависимост от място и вид.

Направи ми впечатление в районът с разни болници, че са построили нови красиви сгради и съвсем близо до тях жилищни сгради за лекарите, които ще работят в болниците. Снимки на такива ще покажа като стигнем до тях.

Хайде да кажа и за колите - в Ашхабад могат да влизат само бели и съвсем светло сиви, или златисти коли. Като погледнеш движението се вижда почти изцяло бяло, макар да има и различни нюанси. Задължително е колите да бъдат чисти - не те допусакт в града с мръсна кола. Изключение се прави когато вали дъжд. Влизайки в Ашхабад има няколко вида проверки от доста далече.

Колите в града се движат задължително без сенници, едва на магистрала извън града може да се пусне сенник и да се скриеш от слънцето.

Малко цени, които съм записала: кола на старо 7х долара, Тойота 11х, кола ван 24х, нов микробус 40х долара. Старите коли повечето са внос от Щатите.

 

Бензинът, ах бензинът - литър струва 1,5 маната, което по черния курс прави 0,077 долара за литър. 500мл вода в магазина е 3 маната - значи литър вода е 4 пъти по-скъпа от литър бензин. Разбираемо, там електрически автомобили няма.

 

След това отклонение продължавам с впечатленията от деня. На всички кръгови в града има поставени интересни композиции:

 

 

 

 

Написах за белите сгради, да взема и да покажа малко:

 

 

 

 

 

 

 

Може и да има сгради забранени за снимане, но ние не разбрахме - снимахме си без проблем навсякъде. Внимавахме само да не попаднат полицаи в снимките ни, макар да имам и такива. 

 

Сравнително бързо стигнахме до първия обект в плана ни - Old Nisa - обект на Юнеско от 2007г. 

Ниса е древен град, разположен на 15 км западно от Ашхабад. Днес той се състои от руини и останки от крепостни стени, но преди 2000 години е бил един от най-важните центрове на цивилизацията в Централна Азия и дори е служил като столица на Партското царство за известно време.

 

Археолозите са открили следи от първите селища в Ниса, датиращи от IV хилядолетие пр.н.е. Разположено в северното подножие на планините Копетдаг, селището се превръща в крепост през IV век пр.н.е., защитавайки северните граници на Ахеменидската империя от номади. Когато Александър Велики преминава през него, Ниса става част от неговата империя, а по-късно и от селевкидската държава.

 

По-малко от сто години по-късно, полуномадски племена от Каспийско море завземат Ниса, правят я своя столица и основават Партското царство. Те построили Стария Ниса като отделна крепост, богата кралска резиденция с дворец, тронна зала, съкровищница и храмове. Старият Ниса процъфтява почти 500 години, докато не е разрушен през 226 г. сл. Хр. от цар Ардашир, който слага край на паратското царство.

 

Крепостните стени на Стария Ниса са били високи 9 метра, дълги 1500 метра, с 43 кули и южен бастион. Вътре са идентифицирани няколко сгради, известни като "Квадратната къща", "Квадратната зала", "Кръглият храм" и "Червената сграда". Тези сгради са имали стени с фрески и мощни колони. 

 

С повече фантазия може и да се разбере къде какво е било, но на мен ми беше трудно без да видя компютърна възстановка на помещенията. Предвид материала от който е било изработено всичко, то времето е взело своето и на снимките си вежда резултатът:

 

 

 

 

 

 

Няма да се впускам във фантазии къде, какво е имало, ще кажа усещането ми - нещо древно, разположено на красиво място, разрушено от времето. Сега е по-интересно за археолозите и проучванията продължават, както и някакви възстановки(ако не бъркам от турска компания).

 

Вече здраво напичаше и с облегчение се качихме в прохладната кола на път за следващата точка в плана, а именно Ruhy Mosque (Gypjak). 

Джамията Тюркменбаши Рухи се намира край Гипжак, Туркменистан, и до нея е мястото за покой на Сапармурат Ниязов, лидер на Туркменистан от 1985 до 2006 година. 

 

 

 

Джамията, дело на френската компания Bouygues, е построена в родния град на президента Сапармурат Ниязов. Тя е открита на 22 октомври 2004 г. , а до нея има и  мавзолей в подготовка за смъртта му. Нязов умира две години по-късно и е погребан в мавзолея на 24 декември 2006 г.

Джамията е в центъра на спорове, тъй като текстове както от Корана, така и от Рухама (Книгата на душата) написана от Ниязов са издълбани/вградени в стените, а самите книги са изложени една до друга. В момента джамията може да побере до 10 000 вярващи. 

 

Голяма, бяло-златна и красива е джамията, както и гробницата до нея. 

 

 

Купулите повечето изглеждат така:

 

 

И гробницта - в средата е на Ниязов:

 

 

Много често изполват този осмоъгълен орнамент, има връзка с осемте пътя към Рая от Корана. 

 

 

 

На горната снимка по минаретата могат да се видят цитати от гнигата на Ниязов - това не е по канон, ама кой е могъл да му каже какво да прави?! 

По негово време е било задължително да се изучава книгата, сега отдавна е в миналото, като изключим това място или някой музей.

Таванът на джамията също е красив:

 

 

Както и цялата отвътре. Тук можете да видите, че и килимът е осмоъгълен:

 

 

 

На килима има изображения на гербовете на 5-те области в Туркменистан. Тези гербове ще ги видим на още много места под различен вид.

 

         

 

Всичко в джамията е изпипано до съвършенство. Не е като да не съм виждала джамии, но тази е впечатляваща.

 

 

 

 

Последен поглед от другата посока:

 

 

И отново в колата, пътувайки към Artogrul Gazi mosque - Централната джамия на Ашхабад. 

Те не е толкова блестяща, както предната. 

Джамията е една от най-големите джамии в Ашхабад и Туркменистан, построена е през 1998 г. и носи името на Ертугрул Гази, почитания баща на Осман I, основателя на Османската империя, тази джамия стои като символ на историческо и културно значение.

Проектирана и построена от турски архитект, джамията има типичен османски стил и много подобна на "Синята джамия" в Истанбул.

 

 

 

Лично за мен беше по-малко впечатляваща, защото прилича на много други, които съм виждала, но пак е красива.

 

Накрая на този пост ще включа и няколко снимки на хора, които съм снимала в движение от колата. 

Ученички - те са със зелени рокли:

 

 

Студентките са в червени. Учениците са с черен панталон и бяла риза - всички блестяха от чистота.

 

 

Омъжените жени са с кърпа на главата, а момите могат да си веят дългите коси на воля или да сложат тюбетейка. 

 

 

Тези две спирки са от най-обикновените, но по-натам ще ви покажа какви са спирките в централната зона. 

 

Последният останал паметник на Ленин в града:

 

 

Това е разказът до обяда, който предстои.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 1 - втората половина

 

Последва кратка разходка из Руския пазар - купихме малко плодове за вечерта във влака, както и поразгледахме за покупки в последния ден. Има различни павилиони и сергии за пловоде и зеленчуци, за сладости, сирена, хайвер.

 

 

Продаващите на пазара не обичат да бъдат снимани - май това беше единственото място, където ни помолиха да не снимаме без разрешение. Имам няколко кадъра, като се стремях да няма отблизо хора по тях. 

След това ни заведоха на обяд в On Begi Doner on coals - заведенията, в които ни водеха да ядем бяха добри, а храната вкусна. Чисто беше навсякъде.

Ето и какво ядохме, че и си взехме нещо за влака:

 

 

 

 

 

 

 

На входа видяхме пещ, в която печат пидета и подобни, всичко пристигаше топло, а беше и вкусно:

 

 

 

Тук беше и единственото място, където ядох плов - по-натам май го нямаше по менютата, а аз го обичам.

Яли и преяли, отново сме в колата и отиваме да разгледаме People's Memory Monument Complex - поредна огромна композиция от различни елементи, обединени цветово и разположени на голяма площ.

 

 

 

 

На следващата снимка се виждат стилизирани гербовете на 5-те области в Туркменистан:

 

 

Тази композиция е във връзка с голямото земетресение в Туркменистан преди 78 години, когато е имало много разрушения и жертви:

 

 

 

Синовете на нацията май се казваше следващата композиция:

 

 

Ей тук ще разкажа за военната служба в Туркменистан. Задължителна е, с продължителност 3 години. Ако си приет да учиш в университет, се отлага докато учиш.

Ако си семеен и имаш две деца, не служиш в казарма - това си е официален начин да спестиш казармата. Ако обаче имаш само едно дете, си служиш. Ако жена ти междувременно забременее с второ, служиш до раждането и на второто дете. Та цялата схема подтиква някои младежи към ранни бракове и бързи две деца.

 

Вечният огън:

 

 

И поглед към Yyldyz Hotel:

 

 

Доста печеше и затова не се задържахме дълго там. 

Отправихме се към Wedding Palace - не към самата сграда, а към паркчето до нея, че от там има хубава панорамна гледка към града. Още по-впечатляваща е през нощта, но това ще го разберем друг път. Самата сграда също е интересна. 

 

 

 

За кратко се отбихме и в един Мол - ей така да видим ашхабатски такъв:

 

 

Точно в този нямаше много хора по това време, но в друг мол по друго време имаше много народ.

 

Последна спирка за деня беше гарата, от където се качихме на нощния влак до Туркменбаши. 

 

 

Стана ми странно, че ние се качваме на влака, а шофьорът с колата продължава сам към Туркменбаши, където ще ни очаква сутринта, за да продължим пътуването. Тази част е малко необмислена и можехме ние също да пътуваме с него, сигурна съм, че щеше да е по-удобно, отколкото във влака. Мурад беше приел искането ни да пътуваме с влака, като търсено приключение - нощен влак. 

 

Следва... 

[Mary]

Ден 2

 

Пристигнахме сутринта с влака в Туркменбаши. 

Доколкото ми беше възможно се опитвах да следя прогнозата за времето, но признавам си трудно беше - или не мога изобщо да намеря мястото, което търся, или няма нет, за да видя каквото и да било.

Та виждаме на място, времето не е съвсем устойчиво, но все пак е добро. Надеждата, че ще имаме късмет този ден се запази и в този момент. 

 

Тук ще направя вметка относно пушенето, понеже за пушачите е трудно цяла нощ да се въздържат. 

Във влака разбираемо е забранено пушенето, но от едната тоалетна отвреме-навреме миришеше на цигари, та явно там се спасяваха. 

Навсякъде по градовете има определени места, където може да се пуши - пред заведение, хотел и т.н. има отделено място с пепелник. На летището беше най-строго - никъде нямаше място за пушене вътре и отпред.

Аз не пуша и не обръщам внимание на тези неща, но в групата ни една дама пушеше и покрай нея научихме къде може и къде не може да се пуши.

 

Гарата в Туркменбаши е специално построена за влака от Ашхабад. Красива е отвън, отвътре не я видяхме, че колата ни чакаше почти на перона.

 

 

 

Чолрави и не добре измити си мечтаем за баня, но няма такава, та поне мивка да има, че да измием зъбите качествено... 

Веднага ни водят за закуска в поредното идейно заведение, където се мятаме първо да зареждаме телефоните, а после да приведем в ред физиономиите си.

 

  

 

Още на втория ден всички си знаят, даже и шофьора + гидката ни: първо Мари снима, после може да се яде. 

 

Ето какво сме яли на тази закуска:

 

 

 

 

Пак да кажа - нямахме никакво ограничение какво да си поръчваме и на каква стойност. В нито едно заведение.

 

Показвам и малко от интериора на заведението. На средата е разположен този красавец, който се закача с нас:

 

 

Забавни репродукции:

 

 

В тоалетната и пред нея:

 

          

 

Ядохме каквото ядохме и беше време да тръгваме. 

В Туркменбаши няма кой знае какво да се види, а като че и нямахме желание за някои неща(например морският им курорт наблизо го пропуснахме по наше желание), минахме през пазара, където само с минаването ни всички глави ни следваха... 

Времето се смрачи и потехлихме към второто най-желано от мен място в Тукменистан - Yangykala Canyon. 

Пътьом спряхме да видим Каспийско море на два пъти:

 

 

 

Заредихме(казах ли за цената на бензина - пак ще кажа - по черния курс, един литър бензин е 0,07 доларови цента):

 

 

Готови сме да поемаме на път. Ооопс, всички спазват ограниченията: 

 

 

Път ли казах - има асфалтиран път до едно време, после става черен път. А по пътя и движение има:

 

 

Пътувахме известно време любувайки се на животинки отстрани - камили, магарета, кончета, а скоро започнаха да се показват скалите, които търсим:

 

 

 

 

 

Тук времето вече стана мрачно, дъждовно и неприятно. Късмет, какво да се прави... 

 

 

Качваме се горе и започваме да хълцаме от гледките, а навън вали... Шофьорът отиде да се моли, а ние като кокошки под дъжда - хем се дивим на гледките, хем ни е тъжно, че времето е неприятно. За съжаление моят чадър остана в колата, та бях наистина напълно мокра.

 

 

 

Дойде след малко шофьорът, качи ни в колата и ни закара до топ-гледката в Yangykala Canyon. 

В далечни времена тази част от Турменистан е била под морското равнище. И до днес казват, че може да се намери зъб от акула из каньона(не сме намерили ние).

След преместването на континентите и образуването на Каспийско море, тази част останала на сушата и под влияние на вятъра и дъжда, се е получила тази красота. Обещаваха да е в розови и бели цветове, но за нас бяха по-скоро червеникави и бежови - вероятно заради дъжда, който не спираше и не спираше...

Ако за нещо съжалявам в това пътуване, то е именно този каньон и бих се върнала да го видя в по-хубаво време. 

Благодарение на дъжда останахме не много дълго там, а после съжалявахме, че сме си тръгнали бързо.

 

На тази издадена скала в ляво, се качихме за снимки, станаха приказни, дори в дъжда:

 

 

Наоколо се чудиш какво по-напред да погледнеш:

 

 

 

 

 

 

Едно кратко видео с плющащия дъжд и мръчкавото време.

 

 

Топ-гледката за мен в Туркменистан е тази:

 

 

А представете си да имаше и видимо небе на тези снимки... 

 

Мокри от глава до пети се качихме в колата, където шофьорът ни беше пуснал парното, че да ни изсуши по-бързо. 

Първоначалната идея беше да нощуваме в камп там и през цялото време се питах как щеше да се получи в този дъжд?! 

Няма къщи, постройки, тоалетни или каквото и да било в близост - диво място, с уникална красота. Мислех си през цялото време, ако това беше в друга държава, колко туристи щеше да посреща!?

 

Пътува се до там 2,5-3 часа на посока. Казах за липсата на тоалетни, та вариантите бяха някъде из дюните или зад колата. А шофьорът се майтапеше, че трябва да почисти задната камера по-добре.  

Наоколо вече всичко беше подгизнало:

 

 

За да направя ей тази снимка преджапах яко в калта, та после се наложи да сменям обувки.

 

 

Отдалечавайки се от каньона, времето вече се оправи, но като погледнехме назад, пак беше тъмно небето. Късмет.

 

 

Пътят ни на обратно беше по-кратък, защото се отправихме към Балканабад директно. Но самият път си беше все така никакъв, а пустинята се опитва да го превземе:

 

 

Отново се любувахме на камилите, като този път имаше и малко бозаещо камилче:

 

 

Шофьорът ни, като знаеше че сме от България, ни спря на място построено от българи през далечната 1978г.:

 

 

Вече бяхме гладни и жадни, като камилите:

 

    

 

Заведоха ни в поредния ресторант за вечеря. Цената на бутилка водка беше по-ниска от цената на две отделни водки. Стимулират потреблението явно. Защо бирата е със сламка никога не съм могла да разбера. 

Малко от изяденото - салата с патладжан, която открихме миналата година по другите -станове и много меса:

 

 

 

Тежък лукс ни чакаше за нощувка, който приехме с благодарност след мъката във влака:

 

 

Следва... 

[Mary]

Ден 3 - първа половина

 

Разбира се, денят започва със закуска. Този път заведението беше по-обикновено, а това е разбирането им за палачинки с шоколад:

 

 

Балканабад е неголям град, в който няма нищо интересно, а се ползва са спирка между каньона Янгикала и Ашхабад. Някак познато звучи това Балкан - така се казва планината до града и няма нищо общо с нашия си Балкан.

 

 

Най-голямата му забележителност е "Паметникът на пустинните изследователи" - статуя на камила и смесица от туркменски и руски петролни търсачи, които си пробиват път през пустинните пясъци. 

 

 

Спряхме набързо и при Balkan Velayat Central Mosque - вече си знаете, нова, бяла, златна. 

 

 

 

 

И вътре беше нова, чиста, красива:

 

 

 

Двама младежи се мотаеха в нея и много-много не харесаха нашето присъствие, но винаги подхождаме с уважение при влизането в джамии и нямаше какво да кажат.

 

Следващата ни цел е Nokhur - интересно градче, а по пътя познаните спътници:

 

 

Приближаваме се към Нохур, а зад планинския рид се намира Иран.

 

 

 

 

 

Пътят се вие към града, изкачвайки над 1000 м. височина.

 

 

Жителите на Нохур се различават от другите туркменци. Те твърдят, че произхождат от гърците на Александър Велики и говорят диалект, неразпознаваем за другите туркменскоговорящи(това съм го прочела, няма как да направя сама разлика в диалекта им).

 

Според легендата името Нохур идва от името на пророка Ной, чийто ковчег, след четиридесетдневно плаване, се закотвил на планината Маноман - смята се, че думите "нок" или "нух" означават "удар", отразявайки закотвянето на Ноевия ковчег. Местните разказват легенда, обясняваща богатството на флората и фауната на Нохур, като смятат, че в незапомнени времена Ной е пуснал всички животни и птици в тези планини и е засадил всички семена, които са били съхранени в ковчега. 

 

 

 

 

Нохурите са известни със своята работна етика в Туркменистан, поддържат се едни други, действат заедно и си помагат, което ги е направило богати и силни. Известни са и с полигамията си - нашият шофьор зорко следеше да не ни задяват мераклиите, а такива не липсваха. Момченцата от съвсем малки бяха доста закачливи.

 

Първо видяхме стария чинар с дупка в него отпред и към небето също:

 

          

 

Странни хора с нестандартни обичаи са нохурци, а гробището в Нохур е основната забележителност на това планинско село.

Гробовете му, отбелязани с рогата на планински кози, имат погребални ритуали, пропити с анимизъм и зороастризъм. 

Смята се, че дървените колове, украсени с рога на планинска коза, отблъскват злите духове и помагат на душата на починалия да осигури безопасно преминаване към рая. Освен появата им в селското гробище, черепи на планински кози се намират и на вратите на някои от къщите в селото.

 

Нохурите, планинското племе в региона, винаги са смятали планинските кози за свещени животни, възхищавайки се на тяхната сила и издръжливост. Почитането на планинските кози ясно предхожда ислямските традиции, и въпреки че днес нохурите са набожни мюсюлмани, части от древната система от вярвания продължават да съществуват. Гробището Нохур е отличен пример за това как функционира ислямът в Централна Азия - определени части от предислямските вярвания просто са включени в новопристигналата религия, създавайки преплитане, което често се вижда в погребалните ритуали на местни племена.

 

В селото има няколко такива гробища, като в по-старите не е желателно да влизат туристи, защото местните не одобряват.

Може да се влезе безпроблеми в най-новото само. Останалите съм ги снимала през оградата. Виждат се на коловете символично изрязаните "стълби". 

 

 

 

 

В покрайнините на селото се намира Гиз Биби – тясна пукнатина в скалата, която местните смятат за една от вратите към рая. Казват, че ако си пожелаеш тук, то със сигурност ще се сбъдне.

Пещерата на Киз Биби, която някога е погълнала благочестива девойка, страхуваща се да не бъде нападната от атакуващите, е свято място не само за жителите на селото. Изчакват се малко стълби и се стига до мястото:

 

          

 

Надникнах колкото можах в дупката, снимах и многобройните желания:

 

          

 

Много хора отиват да се помолят там за тревогите си, като особено място заемат тези, които се молят за забременаване. Освен молитвата, към дърво в близост се завръзва парцалче, кърпичка, което да стои като надежда за сбъдване.

Когато ние бяхме там срещнахме и бебе, родило се след молитвите на родителите си на това място(таткото го потвърди), а хората в близост раздаваха и бухти - топли-топли:

 

          

 

С бухтите ни почерпи момиче, което традиционно си носеше кърпата захапана с устата. Защо се прави това ли?!- За да не говорят жените глупости.  За съжаление нито една от нас не я е снимала, а аз само снимка на бухтите имам. 

И още нещо се сещам за селото - там няма полицаи. 

Народът Нохур е известен със своето майсторство, особено в тъкането на килими и бродерията. За съжаление не видяхме много от майсторството им, само това висящо на оградата:

 

 

Време беше за обяд. И насред цялата тази мистика, странни обичаи, полигамия и завиден интерес към нас като жени, сядайки в ресторанта за обяд, ни посреща ... саксофонист. Sarlawuk restaurant беше мястото, не го намирам на картата. 

 

 

Включихме се в нета, донесохя и ядене и ... можеше да не бързаме да ставаме. 

 

          

 

          

 

          

 

Следва... 

[Mary]

Ден 3 - втора половина

 

Тръгнахме си от Нохур заредени с храна и хубава музика - кой да предполага, че на такова място ще има саксофонист и то по обедно време.

Докато пътувахме в този ден ту ни валя дъжд, ту ни пече слънце, та време беше и дъга ди видим(не е най-красивата снимка, но на магистралата нямаше много възможности за по-добра) :

 

 

 

А посоката ни е към Ахалтекинските коне.

Гордост на Туркменистан е породата коне Ахал-Теке, наричани „златните коне на пустинята“, те са известни с уникалния си блясък на козината, изключителната си издръжливост и бързина. Смятани са за едни от най-красивите и чистокръвни коне в света. 

Няма да ви затрупвам с огромна информация за тези коне, но са древни(поне на 3000 години), родени в Каракум, издръжливи, умни и много красиви.

 

Мястото, където беше запазил Мурад за нас е Конеферма Ашир ага - разбира се, ние както обикновено закъснявахме, затова нашето момиче(екскурзоводката ни) им се обади и ни очакваха след работното си време. Вероятно се плаща това посещение(както знаете, при нас всичко е включено в цената на Мурад), но ни очакваха с отрупана маса и носеха допълнитено чай и кафе: 

 

 

След малко започнаха и да ни представят подбраните за нашето време коне. Не запомних имената им и роднинските им връзки с разни шампиони, просто се наслаждавах на гледката на красивите животни:

 

 

 

Някои ги предизвикваха да се изправят:

 

 

Този беше доста буен:

 

 

А този ... съвършен! Точно така си я представях тази "златна" порода коне, а залезът допринася за уникалния цвят.

 

 

 

Сините му очи също са впечатляващи.

 

 

 

През цялото време се чудех да снимам ли или просто да се наслаждавам на гледката, но понеже вече бях решила, че ще пиша за това пътуване, разделих времето в снимки и без такива.

 

Последният кон, който доведоха, беше за да може който иска да го поязди, дори и за малко. Безплатно беше и това. 

От нашата 4-ка, само една дама го направи и това не бях аз. 

 

 

Фермата се намира близо до град Gokdepe, кадето спряхме за малко да видим само отвън Централна джамия на Гьоктепе(Saparmyrat Hajy metjidi). Построена в честа на пътуването на Сапармурад Ниязов до Мека. Не влязохме вътре, защото беше време за молитва.

 

 

Следва едно от странните места в Туркменистан - Arkadag - новопостроен град/квартал, всичко бяло, мрамор, сгради всякакви, но ненаселено. За там предлагали получаване на жителство, обвързано с десет годишен престой. Има училища, детски градини, опера, театър, спортни зали, стадион и какво ли още не.

Нямам много снимки от тук и до края на вечерта, че седях в колата отзад в дясно, а повечето неща за гледане бяха в ляво. 

 

 

 

 

Надписите на еднаквите сгради били, за да си познаеш твоята. 

 

 

 

 

Вторият президент Гурбангули Бердимухамедов често е изобразяван на кон, по-напред се виждаше на статуя, а тук се вижда в някаква композиция:

 

 

Дококото разбрах, в това ново градче се строи и джамия, където вероятно ще бъде и гробницата на Втория след време. Не беше готова джамията, още е в строеж. Снимката ми е доста зле, но в движение и през стъклото, това е положението:

 

 

Стана време за вечеря и ни заведоха отново в интересно място - Degirmen tamdyr kafe - имат големи пещи, където приготвят тандури, самси и подобни.

 

 

 

Имаше доста хора в заведението, ние както обикновено предизвикахме интерес и дори една от нас получи обяснение в любов от съседна маса. Това разбира се не се хареса на нашия пазител, та гледаше строго наоколо. Ето и какво ядохме:

 

         

 

Следваше нощна разходка из Ашхабад. Удивителен е този град през нощта. За съжаление продължавах да заемам мястото отзад в дясно и нямаше много шанс за снимки, защото на малко места спирахме, но това, което очите ми видяха е незабравимо.

 

 

 

 

          

 

 

 

 

Това е спирка на градския транспорт в централна зона на Ашхабад - има си всичко, места отвън, както и климатизирана част с телевизия в нея:

 

 

Отново ни спряха на панорамната площадка в близост до Сватбения дом, където и щяхме да нощуваме:

 

 

 

 

 

 

В тази сграда на партера е хотелът ни:

 

 

 

Това беше гледката от прозореца:

 

 

Доста дълъг ден имахме, но видяхме много нови места, видяхме и познати ни вече, но окъпани в нощните светлини.

В хотела вътре нямаше достъп но интеренет през картата ми, имаше хотелски нет, който за нищо не ставаше. Обаче веднага извън хотела нета ми си работеше чудесно.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 4 - първа половина

 

Вече сме изморени и се измъкваме от леглата не съвсем рано, но все пак пробвах да видя нещо от изгрева. Той разбира се, беше от дугаа страна, та снимах малко отражение само и отново си легнах.

 

 

След час-два официално станахме и направихме обиколка сами около хотела ни. Нищо интересно нямаше, освен хората, почистващи района, който и без това си беше чист. Гледката със светлинките от снощи, днес е съвсем обикновена и едва щракнах няколко снимки.

В 9 часа трябваше да сме освободили хотела и да ни вземат за закуска. Като казах освобождаване, да спомена че във всеки хотел на задържаха паспортите през нощта - уж нещо да описват, уж след малко ще ни ги върнат, но връщането навсякъде ставаше сутринта при напускането. Вероятно е политика, но не го казаха ясно.

 

На закуска ни предстоеше да се срещнем с Мурад, който е с американска туристка, обикаляща сама района. Симпатична млада дама, обикаляща света и вече с 80 държави в архива си. С нея щяхме да споделим и вечерята в този ден.

Да се върна на закуската, отново в симпатично заведение, с бърз интернет. Нямам много сники на храната, даже моята си не съм снимала, че я дадох на американката, която си поръчала някакъв специален омлет, пък в него имало месо, а тя е вегеарианка. За шефа специално плато с плодове имаше:

 

          

 

Всичките ни хранения бяха изпъстрени със забавни случки и много смях. Тази закуска ме подтикваше да именовам темата "69 причини да посетиш Туркменистан", но някак в неправилната посока щеше да се тълкува, а не със забавата, която ни съпътстваше непрекъснато.

Точно срещу заведението е Олимпийският стадион, Олимпиада не е имало, само азиатски игри май):

 

 

 

Закусихме и вече беше време да видим поне един музей - предполагам можеше да минем и без него, но не е сигурно. 

Денят е неделя и все още сравнително рано, та и по улиците нямаше никакво движение:

 

 

За да не останете с впечатление, че е пусто, по-натам ще покажа и снимки със задръствания.

 

Вече сме през музея:

 

 

 

Когато ни купуваше билетите, екскурзоводката ни пита искаме ли гид, но не поискахме, решихме сами да гледаме това, което ни е интересно. 

Тук ще напиша за още една от неистините, които се мотаят в нета - в музея може да се снима, просто има такса за това.

Хайде и да покажа тези, които са на почетно място в музея и които за хубаво или лошо, са направили Туркменистан това, което е в момента.

Действащият президент Сердар Бердимухамедов - управлява от 2022г., син е на предишния президент, който се оттегля:

 

 

Близо до него е и татко му Гурбангули Бердимухамедов - управлявал от 2007 до 2022г.

 

 

И от другата страна първият президент -  Сапармурад Ниязов - основоположникът на Туркменистан във вида, в който е и сега. Интересна личност е, написал важна книга "Рухнама", която е поставил редом до Корана. 

 

 

В никакъв случай няма да залитам към политически факти и дискусии, показвам ги тримата първо защото ги има на централно място в музея, второ защото те са причината Туркменистан да е такъв, какъвто е сега. Всеки който се интересува от подробности, може да отвори и да прочете повече за тях и държавата.

 

Да продължа с музея - интересен е, показва артефакти от древността, като част от тях видяхме в Ниса, друга част ни предстоеше да видим след два дни. Няма да слагам снимки на експонати и да обяснявам историята на племената и после държавата в района, само ще кажа, че най-интересни ми бяха възстановките на различни исторически места, като това в Мари например:

 

 

 

Засичахме се из музея с различни групи - имаше турска група, италианска група и разни местни. Разгледахме всичко, не прочетохме всичко, но лично аз предпочитам историята да я виждам на живо, а не частично в музеите.

Още една снимка ще добавя, където са отбелязали основните им археологически обекти, а на мен ми беше интересно да прочета и имената на съседите им:

 

 

От снимката става ясно, че имаме още какво да видим в Туркменистан, но не може всичко, та продължаваме с това, което сме си избрали предварително.

 

Следва обиколка из район, където сме минавали преди, но сега ще покажа и снимки с интересни сгради.

Сградата на "Международния образователен и научен център":

 

 

Сграда, приличаща на огледало какво друго може да е, освен "Естетичен център":

 

 

Съседната, ще я познаете и без да я пиша каква е - приличаща на зъб ... "Международен дентален център":

 

 

И понеже сме в район с много болнични сгради, ето и кръговото в района:

 

 

След кръговото, сградите построени за работещите в тези болници, по емблемата става ясно за какви сужители са:

 

 

Продължаваме обиколката по все още безлюдните булеварди в тази част от столицата:

 

 

Стигаме до кръговото при Паметника на неутралитета, на което са поставени флагове на много държави(не знам дали на всички) и където виждаме дори българското знаме:

 

 

Тази отворена книга на какво ви прилича?! Разбира се на Министрество на образованието, а до него глобусът на сградата?! Министрество на външните работи.

 

          

 

Проектите им говорят без думи за сградите. Тези съм снимала, но и почти всички други такива сгради имат връзка с обектите, за които става дума. 

Много ми харесва как от всякъде изскачат разни монументи, красиви кръгови, зелени паркове - изобщо работи се със замах в Ашхабад.

Monument of Civilization и Constitution Monument:

 

          

 

А посокато ни е към един от рекордите на Гинес - Alem Center и намиращото се там Най-голямо закрито Виенско колело - 47,6м височина и 57м диаметър.

И като стана дума за рекорди на Гинес, това не е единствения такъв, има си политика в това отношение, а тук можете да видите и останалите, част от които съм показала вече. 

 

 

Алем означава "Вселена". И тук виждате гербовете на петте области в Туркменистан, които са вплетени в много сгради и публични прустранства. 

Колкото и да бях прочела, че возенето е безсмислено, все пак бях длъжна да проверя, затова се качихме всички. Потвърждавам - нищо особено не е, няма и гледки, а жегата вътре е голяма. По-интересно е като инженерна конструкция, отколкото като забавление. Показвам и няколко снимки от вътрешността:

 

 

 

 

 

Със статуята на Mahtumkulu Fıraki(известен трукменски поет) приключвам частта от този ден:

 

 

Следва... 

[Mary]

Продължавам с част от 4-тия ден, но тук ще допълня и различни цени по местата, където сме се хранили. Има оферти от различни фирми за турове без включена храна, та мисля ще е полезно.

Този път ще обядваме в мол  Berkarar. Изборът на мястото е по три причини - гидката ни да обмени пари, да купим каквото си искаме за вечерното барбекю от супермаркета и да се срещнем отново с Мурад и американката, за да обядваме заедно. Първите две ги свършихме, Мурад някъде из се замотаха из музея и обядвахме без тях, но докато ги чакахме, времето напредна и после трябваше да бързаме.

За Мола какво да кажа - голям, бял лъскав. Хора имаше доста. За магазините там не мога да кажа нищо - не влязох в нито един май, освен в супермаркета. 

 

 

 

 

          

 

Минахме първо през супермаркета, напазарувахме и после седнахме да обядваме в това заведение(нещо като Хепи):

 

 

Ето и какво сме яли:

 

          

 

          

 

          

 

От това заведение нямам снимка на менюто, както и от повечето други, защото ти носят един таблет и на него е менюто, че даже и картинки има.

Ще покажа снимки от други две заведения, където е имало хартиено меню.

За парите отново ще припомня - официален и неофициален курс има, с разлика около 6 пъти. Когато плащаш по официалния курс е скъпо, когато си обменил на черно става доста евтино.

 

Слагам снимките от менютата в скрит текст, че не всеки го интересуват цените.

 

Спойлер

          

 

          

 

          

 

          

 

          

 

          

 

           

 

          

 

 

И още едно меню:

 

Спойлер

          

 

          

 

          

 

След толкова мотаене из Мола, време е за път, но накъде тръгнахме и как пътувахме, ще опиша в следващия пост.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 4 - трета част и Ден 5 - сутринта

 

Време е за Дарваза - мястото, което ме отведе в Туркменистан.

Каквото и да кажа за това място ще е непълно - трябва да се усети. И то отблизо - да се усети човешката глупост и мощта на природата. Да се подуши миризмата, да се чуе горенето, да се усети огъня... 

С годините газта намалява и предполагам в недалечно бъдеще, ще остане само дупката от това нетипично място.

Слагам за начало една от любимите ми снимки и после продължаваме по пътя:

 

 

Хайде тръгваме от Ашхабад, а булевардите са все така просторни и с малко повече коли по тях:

 

 

Пътуването до Дарваза отнема около 4,5-5 часа, а неизвестно защо тръгваме доста късно - след 15,30.

Следващата снимка е специално за Ивайла - да си зае, че дясната половина е нейната, а лявата е по-красивата, разбира се - моята. 

 

 

На тази снимка добре се вижда недуразумението на този път. Има две платна, като и двете са двупосочни. Веднага уточнявам, че това е по-добрата част на пътя, като почти до половината е сравнително добър. Щурат се коли и камиони и в двете платна, без значение кой откъде ще кара.

 

 

Покрай пътя вече се забелязва пустинята Каракум:

 

 

И новите ни приятелки по нея:

 

 

Стигнахме средата за около два часа. Тук отблизо видяхме Средноазиатска овчарка, известна като Алабай, характерна за тази част от света:

 

 

Тук беше време да си сменим местата. До средата седях по-напред в колата, но се редувахме четирите - две по-напред, две отзад и така гледахме по половин път да разделяме. Та за наш(аз и Ивайла) до средата седяхме напред, а после се преместихме назад.  Защо го пиша ли?! Ами след малко все едно карахме по лунен пейзаж, а за какви подскоци става дума на задната седалка няма да ви описвам. Вече закъснявахме за залеза и шофьорът ни даваше газ колкото може, а ни е двете издавахме нечленоразделни звуци отзад, придържайки с ръце каквото можем, а лафът на шофьора беше: "Мари, сърцето ли те боли, че така държиш ръцете?!"   

Въпреки гадния път, се заливахме от смях, както обикновено докато пътуваме. И шофьорът, и гидката ни потвърдиха, че такива клиенти не са имали - за тях сме повече приятели, отколкото да са на работа. 

Я да покажа малкото снимки, които имам от пътя, че трябваше да се държа в повеето време:

 

 

Редовно движението беше ей такова - всеки е навсякъде, постоянно срещу нас се движеха огромни камиони. Но в цялата изглеждаща разпиляна картинка, всеки прави място на другия по някое време - като подреден хаос е движението. За съжаление нямам снимки от такива разминавания по обясними причини. Камилите са бонус в случая - освен дупките и тези срещу теб, трябва да следиш и тях.

 

 

Един час и 40 минути сме пътували до следващата спирка - Darvaza Water Crater - тук изобщо не се бавихме, че слънцето бързо се спускаше съм залеза си.

 

   

 

Има и още една спирка преди основната - Mud Crater - и там само щрак-щрак и се обзаложихме с шофьора, че закъсняхме за залеза. И тук пламтеше едно малко огънче.

 

 

 

И двамата се мислим за победители - аз твърдя, че изпуснахме залеза, той твърди, че точно по залез пристигнахме.  Вие преценете, това е първата ми снимка:

 

 

Darvaza Gas Crater - известен като "Вратата към ада", газовият кратер Дарваза в пустинята Каракум гори от над 55 години. Опитите да бъде загасен са неуспешни засега, и мястото става известно по цял свят. 

 

Макар че историята за началото на огъня не е официално документирана, се смята, че "Вратата към ада" е отворена през 1971 г. Тогава учени от Съветския съюз проучват залежите и изтичането на метан в пустинята Каракум.

Те смятат, че копаят в малки джобове от природен газ под повърхността, но стигат до огромно подземно газово поле. Оборудването им пропада в пукнатина и от земята започват да излизат токсични газове. В опит да предотвратят разпространението на вредни изпарения, палят метана в дупката, смятайки, че той ще изгори за дни.

Огънят обаче не спира вече 56 години. Пламъците му изскачат от дупка с диаметър около 60 метра, виждат се от далече и привличат учени, авантюристи и туристи.

Наименованието "Вратата към ада" не звучи особено добре, затова горящият кратер има и официално дадено от властите име - "Сиянието на Каракум".

 

Може би най-накрая стихията започва да утихва - властите обявиха, че газовият кратер е в голяма степен под контрол и пламъците намаляват, пробват подход за пренасочване на метана от кратера чрез изкопааването на множество допълнителни кладенци наоколо, в които да се прихване газ.

Именно на това решение, се дължи намаляването на пламъците, а в сравнение с пламъците преди, сега е много по-слабо горенето.

 

Кратерът дължи името си на близкия град Дарваза, а името му означава "врата" на туркменски. Градът обаче няма щастлива съдба. По времето, когато започва пожарът, той процъфтява заради сондажите за търсене на газ в пустинята. После обаче започва да запада, затова и някои от местните хора смятат, че пожарът е бил запален напълно умишлено. Други пък разказват за овчар, който, отчаян заради изпаренията, тровещи стадото му, запалил гума и я хвърлил в дупката. Няма единно мнение какво точно се е случило, но легенди всякакви си носят. 

 

Огънят от него още не е загаснал напълно, но вече е тлеещ призрак на предишната си мощ, с което Туркменистан губи основната "забележителност", с която е известен по света. Докога ще гори не се знае, аз съм доволна, че успях да го видя дори и с намаляла мощ. 

 

Шофьорът ни остави на кратера да си цъкаме снимки и отидоха с шефа да приготвят вечерята. А ние ... ами снимаме по светло:

 

 

 

 

Документирахме каквото можем и отидохме да си търсим шатрите. Намираха се точно зад хълмчето, което си вижда на снимките:

 

 

Десет шатри има нашето място, голяма шатра с маси и нещо като магазинче, топчан и площадка отвън, където изнесохме маси и столове и се наслаждавахме на обсипаното със звезди небе и отблясъците на огъня. Само ние бяхме в лагера този ден - ние 4-те и американката, както и Мурад, шофьорът ни, екскурзоводката ни и двама служители на кампа. В околните кампове си имаше други хора.

Ето как изглеждаха нашите шатри отвътре:

 

 

Бях чела/чула за не съвсем чистата обстановка вътре, и не съвсем чисти чаршафи и чували, затова си носех чаршаф за чувал. Не ми се наложи да го ползвам. Още с пристигането ни, гидката ни раздаде по едни съвсем чисти и приятно ухаещи чаршафи, които да застелем на леглата си. Освен, че самите легла са твърди, друга забележка нямам. Може би и по един стол да добавят, но и така се справихме отлично. 

Не съм снимала тоалетната, но беше напълно ок, като за мястото на което се намира - чисто и ново. Мивките с течаща вода бяха изведени до тоалетните. Нямам представа откъде идва водата до тези мивки, но аз за всеки случай си ползвах бутилирана вода за миене.

 

Време е за вечеря. Докато ние си опъваме чаршафите, всички други готвят. Шофьорът ни, след като кара 10 часа от сутринта, се зае с барбекюто.

 

           

 

          

 

Ядем си, слушаме хубава музика и си поглеждаме в посока към дупката, откъдето се вижда огненото сияние:

 

 

Да кажа, че тук имаше летящи всякакви насекоми, та е добре през летния период да имате репелент. Поне една от нас се беше сетила да вземе, та всички наред се напръскахме. 

След като се наядохме отидохме да видим как изглежда огънят на тъмно. Бяхме близо до кратера, но все пак е добре да имате някаква светлинка, може и фенерчето от телефона, аз носех малко прожекторче. 

Първо се изкачихме на хълмчето до лагера ни, виждаше се дупката, без много огън, виждаха се и хората до нея, както и кампът от другата страна:

 

 

 

После се спуснахме надолу и отидохме съвсем близо, където се отдадохме на дълги и предъги фотосесии - знаете как е като се снимат 4 жени. 

 

 

 

Добавям и едно кратко видео:

 

 

Може би до около 23,30 се мотахме около кратера и беше време да си лягаме. Направихме го, а твърдото легло подпомогна да стана съвсем рано, но основната причина беше нечия аларма, която чух в 04,40, вероятно време за молитва е било, но се събудих и тръгнах за тоалетната. Тук вмятам, че всичко се чува от шатрите в близост до твоята. Кой как спи, кой какво си говори, или пък прави.  

 

Както си бях по къси панталони и потник, отворих вратата и насреща ми това:

 

 

Дали завих към тоалетната или тръгнах в другата посока?! 

Познахте - право към хълмчето както съм си по къси гащи, но поне си бях сложила маратонки, заради пясъка от шатрата до тоалетната, та леко и бързо се покатерих на хълма. А там ... слънцето и огъня се вкопчваха в битка чия светлина е по-красива?!

 

 

Докато направя 2-3 снимки и чувам някой наблизо - Ивайла и тя видяла като съм отворила вратата чудната светлина и изпълзяла по мен, но тя поне беше облечена.

А можеше да шашне ранобудните с готина пижама. 

Хайде още малко снимки:

 

 

 

Наслаждавахме се на светлината, която бързо преборваше мрака и дупката все по-малко искряща ставаше:

 

 

Добавям и видео от това време:

 

 

Време беше да слезем до нея.

 

 

Едно малко огънче се е появило горе:

 

 

По изгрев снимахме кратера от друга посока, стремейки се да хванем и показващото се слънце:

 

 

 

 

 

 

Слънцето вече се показа и беше време да отиваме на закуска. Не съм снимала масата за закуска, че не съм и закусвала, но беше отрупана с ядене.

 

 

 

 

След като закусихме, отново се върнахме на кратера, този път с колата. Снимах основно знамето тогава, което за малко да отлети в кратера и да загине безславно на това интересно място, но успях да го хвана навреме. 

 

Следва... 

[Ивайла]

преди 4 часа, Mary каза:

 

Следващата снимка е специално за Ивайла - да си зае, че дясната половина е нейната, а лявата е по-красивата, разбира се - моята. 

 

 

 

Ми не е вярно, но няма да се караме, поне засега..:)  Няма да спамя повече и няма да показвам как съм записана в един туркменистански телефон...😈

[Mary]

Ден 5

Отново е време за път, посоката е ... Mary, разбира се, както и останките от древния Мерв.

Тръгваме от Дарваза с лека тъга, но доволни, че видяхме прословутия газов кратер, който не са знае ощо колко дълго ще гори.

Пътят си е все така лош, но сега не бързаме, та дупките не се усещат толкова много. Шофьорът спира да ни покаже тази табела - на каквото и да ви прилича, не е това, неравностите по пътя сигнализира. Чак ми е странно, че я има само на едно място, а трябва поне половината път да е с такива табели.

 

 

 

Разбираемо знакът предизвиква голям смях в групичката ни, а ние и като цяло не сме сериозни пътуващи, а търсим усмивки, забавление и варианти да по-незабравимо пътуването. Докато се подхилкваме стигаме до следващата спирка по маршрута ни - Ýerbent - второто по големина селище в района, където можем да видим как живеят в селските райони. Предлагат се и разни активности там, като доене на камили, обработка на вълната от тях и подобни, но нито сме имали желание, нито пък време. Просто спряхме за малко, чухме няколко думи за живота на подобно място и потеглихме. Няма течаща вода, имат кладенци и от там носят по къщите. 

 

 

Паметник от съветската епоха в центъра на селото, който почита смъртта на 11 мъже, загинали по време на басмачкия бунт през 1931 г. Толкова ни беше интересно, че даже не слязохме от колата, а снимахме през прозореца. 

 

 

Продължаваме напред, съобразявайки се с всички участници в движението:

 

 

По план трябваше да минем през Ашхабад, да посетим нещо в покрайнините, да обядваме и тогава да поемем към Мари. След като ни попитаха и ние се съгласихме, решихме да пропуснем минаването през столицата, а директно по магистралата да се насочим към Мари. 

Това е една от платените магистрали, пътят е хубав, скучен, основно камиони по него се виждат, но се кара бързо и се стига бързо. 

Тук ще вметна, че колите имат различен тип регистрационни номера - полицаите обикновено отдалеч виждат каква е колата. Нашата беше с регистрация на фирма и обикновено такива коли возят туристи. Два пъти ни спираха някъде по другите пътища, забавно беше, когато групово поздравим полицаят със "Саляяяям". А като спрат някого, идват, представят се, ръкуват се и тогава почва проверката на документите. 

 

 

Цените:

 

 

Тук приятелките вече са зад оградата и това позволява по-висока скорост. Не съм сигурна, но май 120 беше ограничението. 

 

 

Спряхме покрая пътя някъде да купим нещо за обяд и бързо продължихме. Ето ни в началото на Mary:

 

 

За Мари многократно повториха, че там живеят богати хора, повечето бизнеси били там и търговията също. Движението беше повече от много. Коли, камиони, бусове, задръствания си имаше непрекъснато. 

Както навсякъде, като се влезе в нова област има шатра на областта, но така и не влязохме в нито една, ако изобщо е можело да се влиза:

 

 

Вече беше станало следобедно време и  се отправихме направо към хотела за настаняване и кратка почивка, защото навън беше 36 градуса, а обектите, които имаме за разглеждане са на открито. Ето как изглежда един типичен хотел за туристи:

 

 

Към 17ч отново се качихме на колата и се отправихме към първото място за посещение - Mohammed Ibn Zayd Mausoleum - този мавзолей е построен в чест на Мохаммад ибн Зайд, шиитски духовник от VIII и IX век, който е работил за разпространението на шиитството в региона. Вероятно е построен около 1140 г., по време на управлението на султан Санджар (упр. 1118-1157), последния султан на Великата селджукска империя. 

 

 

 

На тази орнаментирана стена се намират символи от разлини религии:

 

 

Освен мавзолея, в близост има няколко руини, които показват наличието на караван-сарай, който почти сигурно е приютявал посещаващи поклонници. В момента мястото често се посещава от молители, които оставят малки парченца плат, вързани за дървото отпред, понякога във формата на люлка с надеждата да имат дете.

Не знам дали от снимката ми се виждат оформените като люлка парцалчета:

 

 

За да се сдобият с дете, жените били търкаляни надолу по склона, който се вижда на следващата снимка в дясно:

 

 

Нашата екскурзоводка ни обясни, че преди време учени са изследвали на какво се дължи реалното забременяване на много жени, които правили това и открили, че при търкалянето по склона някакво усукване на тялото се получавало, което поразмърдвало детеродните органи на жените, та от там и последвали забременявания. Не се наемам да потвърдя дали това е истина, както и не съветвам никой да се търкаля по склоновете с тази цел.   

 

Докато пътуваме към следващия обект, се срещаме и с други дошли на оглед:

 

 

 

 

И вече сме пред Great Kyz Kala - построен в периода VI - VIII век и вероятно е служил за полуукрепен дом на важен служител, може би дори управител на Мерв.

 

 

 

Голямата Къз Кала е с размери 40x35 метра. Първоначално е имала два етажа с пет стаи, но сега са останали само основите. Частите на крепостта, които изискват най-голяма здравина, са изградени с изпечени тухли, докато останалите били от кал и сурови тухли. Гофрираните външни стени от сурова тухла са оцелели добре благодарение на лекия си наклон, който е предотвратил срутването им. Крепостта някога е била заобиколена от външна стена с ъглови кули, образувайки двор от няколко хектара. Ето и какво се вижда вътре:

 

 

Има легенда, че в тази крепост са живеели основно жени и от там името "Крепостта на Девицата" , но това не е така. 

 

В съседство е и Little Kyz Kala - намира се на около 140м от Голямата и е с размери 20/20м.

 

 

Тя също е имала два етажа и била построена от изпечени тухли, както и сурови тухли и кал. За съжаление, Малката Къз Кала е била сериозно повредена през последните хиляда години и днес са останали само няколко стени и вътрешни коридори. Въпреки това, тя предлага страхотна гледка към по-голямата крепост.

 

 

 

Днес тези крепости са обекти на световното наследство на ЮНЕСКО и са една от емблематичните забележителности на Мерв. 

Голямата Къз Кала е един от най-впечатляващите исторически паметници в Туркменистан.

 

Времето напредва, слънцето се състезава с облаците - дали да има залез, или да вали дъжд?! Засега само прави снимките още по-красиви:

 

 

Както си пътуваме и шофьорът ни изведнъж спира, казва "Хайде, Мари, идвай да снимаш" - знае той коя е лудата със снимките... Води ме при една дупка в оградните стени, за да снимаме от там най-важния обект в района, но при него ще отидем след малко, а сега само снимката, заради която прегазихме доста трънаци, а аз получих и бонус снимки само за мен си:

 

 

 

Следващата ни спирка е Askhab Mausoleum - построен 9-12 век и възстановен 15-16 век.

 

 

 

Мавзолеите на Асхаб са светилище от епохата на Тимуридите в Мерв, посветено на двама от най-ранните сподвижници на пророка Мохамед – Абу Дар ал-Гифари и Абу Бураида ал-Аслами.

Показвам снимка само на единия саркофаг, другия е идентичен, но с по-малко украса.

Дали има някой в саркофазите не е ясно, но мястото е почитано и силно реставрирано. Изобщо не му личат годините, но това ще се окаже проблем навсякъде в най-скоро време, защото турски компании реставрират, а те знаем как реставрират и какво добавят. 

 

Наблизо има водоем, който е снабдявал околността с питейна вода, а слънчевите лъчи в момента го правят по-красив, отколкото е:

 

 

Като споменах лъчите, да покажа докъде стигна слънцето:

 

 

Още има облачета, но има и надежда за залез. А ние се отправяме към Ancient Alexandria Margiana (Erk Kala) - Основан през VI век пр.н.е. по време на ахеменидската епоха, Ерк-Кала се превръща в "основа" на великия метрополис, известен като "Майката на градовете" - това, което е останало то Мерв не можа да покаже дори и минимално какво е било преди много години. Заради материалите, от които са правени сградите и укрепленията, то почти всичко е загубено, но ето какво се вижда от цитаделата:

 

 

Баирчето го взехме набързо, че времето напредваше, а от горе не се вижда нищо кой знае какво, дори не може да се обхване в една снимка цялата огромна площ:

 

 

 

Но пък имаше красива гледка към залязващото слънце:

 

 

И вече сме по пътя за Soltan Sanjar Mausoleum - гробницата на Ахмад Санджар, селджутски владетел, построена през 1157г., може би най-ценната тук.   

 

 

Гробницата на Санджар е с размери 27 x 27 метра и представлява кубично светилище, увенчано с купол с височина 38 метра. 

 

 

Повърхността на купола първоначално е била покрита със сини плочки, но сега ги няма.

Основите са с дълбочина 4,2 метра, а стени са изградени толкова здраво, че монголските нашественици не успяват да я унищожат дори след като я подпаляват. Разрушеният корпус се оказа издръжлив, превръщайки се в място за поклонение за съседните туркменски племена, които може би са го използвали като ориентир при преминаване през пустинята. В средата има отвор за тунел, през който е можело да се бяга при нужда.

 

 

Един важен детайл, който е запазен, е самоличността на архитекта Мохаммад ибн Ациз ал-Сарахси, чието име е запазено в медальон под купола - кафявото на горната снимка.

 

 

Доста реставриране и тук а паднало, като гледах стари снимки с поразрушената фасада. А светлината в този час правеше сградата да изглежда огнена:

 

 

Щрак и в другата посока:

 

 

Стига толкова култура за този ден, време е да се прибираме, но преди това и да ни заведат да вечеряме.

Децата са подкарали камилите към дома, а ние доволно изморени се насладихме на последните слънчеви лъчи.

 

 

 

В Мари е все така оживено, а оказа се в този ден завършват учениците и беше пълно с млади хора.

По улиците все така имаше много движение:

 

 

И тук кръговите бяха идейни:

 

 

Вечеряхме може би тук - хубаво заведение, менюто на таблет, положиха старание да ни включат в нета, че нещо системата не работеше. Заведението беше абсолютно пълно, наоколо празнуваха завършването, както и поне два рожденни дни. Какво сме яли:

 

          

 

          

 

Вече доста изморени се прибрахме в хотела, а навън се разрази страшна буря, съпроводена с гръмотевици. Басейнът, който се виждаше от прозореца ни, през деня беше препълнен с народ:

 

 

 

Следва... 

[Mary]

Ден 6

Дойде време и за последният ни ден в Туркменистан. Тръгвайки натам си мислех, че това ще е доста чакан и щастлив ден, че си тръгваме.

На място усетих тъга и дори желание да поостана още малко. Нямаше как, но усещането, че си сред приятели завинаги ще е с мен. 

 

Малко информация за Мари:

Счита се за четвъртия град в Туркменистан по брой жители. Мари е основан от руската армия през 1884 г., недалеч от древния Мерв, който е на повече от две хиляди години. Някога жителите на Мерв са били Омар Хайям, Ал-Хорезми, Енвери, Ас-Самани и други известни личности. Днес Мари се счита за най-големия град в страната за отглеждане на памук и важен център за добив на газ. 

 

Хотелът ни в Мари, как да се казва?! 

 

 

За пръв път имахме включена закуска в хотела и съм доволна, че е само веднъж - закуската беше някак в соц версия - резенчета салам, сирене, варено яйце, сложени в чиния, а отделно някакви кифли, не съвсем днешни. Няма да я показвам, че не опитах нищо от нея.

Закусихме, сдадохме стаите и отново в колата, за да посетим две места в Мари - джамията и църквата.

Започваме с джамията - Mary welaýat baş metjidi(Централна джамия на Мари). Нова, бяла, златна ... нищо невиждано значи. Хора в нея нямаше, поразгледахме малко:

 

 

 

 

Ред е на църквата - май за пръв път влизахме в църква в Туркменистан - Virgin Mary Orthodox CHurch Mary - Руска православна църква, която все още се ползва, макар и от доста по-малко хора. 

Построена е около 1900г от руските сили, превзели Мари, като след революцията е била клуб и военен склад. След Втората Световна война отново се ползва като църква. В Туркменистан има около 3% православни християни. 

 

 

 

 

На улицата водеща към църквата и самолет има:

 

 

Следващите снимки са от колата, без да спираме и да посещаваме обектите. Липсваше ми малко пешеходно да се разходим из града.

Театърът:

 

 

Библиотеката:

 

 

Пред нея разбира се човекът с важната книга - Сапармурат Ниязов с Рухнама в ръка:

 

 

Културният център:

 

 

Пазарът, за който нямахме време - изборът ни трябваше да е между джамията + църквата или базарът:

 

 

Една снимка на прекрасните туркменистански жени - цветни и пъстри:

 

 

Спряхме да обядваме някъде по пътя, ядохме като навсякъде:

 

          

 

Но за разлика от навсякъде, тук направихме забележителен купон с много танци с местни ученици и учителките им.

Смущаваха се в началото и децата, и учителките, но после си стана забава.

Каква беше изненадата ни, когато ни поздравиха с българска песен на ... Азис. Ох, да се смее ли, да плаче ли човек, но явно това излиза като типична/известна българска музика. Колкото е да ни харесваше купона, време беше да потегляме отново на път.

 

Следваща спирка - Abiverd Settlement - Древното селище Абиверд е един от осемте исторически градове на Туркменистан заедно с Куня-Ургенч, Ниса, Мерв, Дахистан.

Сега ще ви напиша малко история и после ще видите с очите си какво е останало от нея. 

 

Древен Абиверд (под различни имена е познат – Баверд, Абаверд, Паарт, Паварт, Пештак) е един от основните центрове на Северен Хорасан, многократно споменавани в писмени източници като "... град с плодородни земи и богати култури, известен със своя великолепен пазар и джамия". По това време Абиверд е бил непревземаема крепост, защитаваща жителите от нападенията на номади. Крепостта е имала единствената порта от югозапад. Вътре, в центъра до площада, е била построена джамия, построена в началото на XV век. През XII век Абиверд се предава на монголите. Най-големият син на Ченгиз Хан – Тулихан – буквално опустошава до основи процъфтяващия град, защитен от мощни укрепления.

 

По време на проучването на руините на Абиверд се откриват свидетелства за високото ниво на керамика и потвърждават, че Абиверд е бил един от най-важните търговски и занаятчийски центрове в Северен Хорасан.

Днес Абиверд изглежда различно и само историята тихо напомня за бившата му сила и лукс.

 

Имаше струпани камари с различна изпочупена керамика и дори можеше да си изберем парченце от нея. Ето и как изглежда това място в наши дни:

 

 

 

 

Можеше и повече да погледаме тези руини, но беше толкова горещо, че едва се размърдахме за малко снимки и бегом в колата на хлад.

 

Следващата ни спирка беше Seyit Jemaleddin Mosque - построена през 1456г. и някога е включвала джамия, медресе и мавзолей на шейх Джемал ад-Дин.

Джамията е била куполна сграда, заобиколена от помещения за различни цели, а входът от северната страна е бил украсен с изображения на два дракона. Подобни изображения са рядкост в Централна Азия. 

Голяма част от тази красива сграда е разрушена при земетресение през 1948 г. 

Ето какво е било:

 

 

И какво е сега:

 

 

 

 

Две загадъчни гробници до джамията, вероятно принадлежащи на почитани личности, привличат поклонници в продължение на векове. Посетителите ги обикалят в мълчаливо почит. Разбира се, не липсват молитви за разни неща и там, а хората са оставили следи за желанията си.

 

 

Мисля цистерна е била тази последната постройка:

 

 

С това културната ни програма в Туркменистан завърши.

Отправихме се към Ашхабад, а в града вече имаше много движение:

 

 

Отбихме се на пазара, за последни покупки на който каквото си иска. Аз лично си купих някакви сладки от сушен пъпеш, обвити с шоколад - видя ми се нетипично.

След това беше време за вечеря, но на никого не му се ядеше и седнахме в заведение да пием по нещо, а дори цветята, които ни подариха, вече увяхваха и напомняха, че е време да си ходим:

 

          

 

Направихме си забавни снимки с болга́рский пе́рец:

 

 

И се отправихме към летището. Снимки за спомен на цялата група имахме пред чудната фасада - с тази гледка започна пътуването ни, с нея и завърши, а дори времето мрачно напомняше, че си тръгваме:

 

 

Бяхме се чекирали предварително, имахме и бордни карти, но отново се минава през гише - не видях машинки за четене на електронни карти. На гишето ни премериха багажа и единствената обслужваща жена направи забележка, мъжете не се вълнуваха от кг повече, предвид че сме само с ръчен багаж.

При секюрити проверките не се интересуваха от водата ни, та който си имаше си мина с нея.

За летището казала ли съм нещо?! Голямо, ново, бяло. Няма много народ из него, но е разбираемо, предвид посещаемостта от туристи на Туркменистан.

Има и интересни местенца за снимки:

 

 

 

 

Всичко им е лъскаво бяло и чисто:

 

 

Докато чакахме да стане време за полета ни, пообиколихме магазинчетата на летището - цените ми се видяха съвсем нормални. 

Слагам малко снимки на напитки, ако има желаещи да си купят на изпроводяк, възможно е, но се таксува запечатването на бутилките в плик - около долар по черния курс беше цената.

 

Спойлер

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време за полета ни и с тъга казах довиждане на Туркменистан.

 

 

 

 

Любимият ми Истанбул ни посрещна окъпан в светлини, но за съжаление не седях от правилната страна за хубава гледка:

 

 

С това разказът ми приключва, но винаги сте добре дошли за въпроси и дискусии.

В заключение ще кажа - не отлагайте Туркменистан, много е вероятно и те да се отворят за туризъм, а сега ще го видите съвсем натурален и приветлив, хоата мили и любезни, необременени от туристи.

 

Накрая слагам една от любимите ми снимки.

За вас всичко си разказа ... Мари:

 

 

 

Край.

[chandni]

Благодаря за разказа! Както винаги подробен, полезен и интригуващ. 

[Essy]

Благодаря за прекрасната компания и страхотното чувство за хумор на всички, учасващи в това пътешествие!🥰

[Ивайла]

Има нещо наистина магично да вървиш по черен път, без никакви знаци за посока и да стигнеш до Yangi kala, Огнения каньон, да го видиш така, както съществува от векове -  без будка за вода и лека закуска, без пейка за да си починеш, без паркинг…. Туркменистан все още е страна, където туристите са забележителност сами по себе си, храната е с вкуса на детството и гозбите на баба… Където за хората все още по - важно от печалбата  е да си прекарате времето заедно по най - добрия начин. Безспорно е дестинация, която много се различава от останалите държави заради всичките специфики и странности, които не сме виждали и изпитвали. За мен това, че Туркменистан  ще остане едно от най - хубавите ми пътувания,  се дължи разбира се компанията, на която много благодаря за тези толкова цветни дни заедно,  но също и на късмета, който имахме с турагента, който избрахме , и гида и шофьора там на място. 
Всеки гледа с различни очи на света около себе си, може би следващите хора ще видят Туркменистан по друг начин , но усещането за  добри хора и дива природа, която сякаш откриваш точно ти точно в този момент - мисля, че това  ще го усетят всички. 

[Kristiyan Desev]

@Mary, благодаря от сърце за невероятния разказ, който лично за мен се превърна в един от най-полезните и запомнящи се във форума. Безспорно е изключително впечатляваща дестинация, за която се пише много, но малко хора са я опознали, както вие. Много е хубаво човек да научи, че зад всичките странности на Туркменистан, мраморните блокове в Ашхабат и прашните пътища стоят сърдечни хора, които не са много по-различни от нас. Благодаря отново! 

[Mary]

преди 43 минути , Kristiyan Desev каза:

@Mary, благодаря от сърце за невероятния разказ, който лично за мен се превърна в един от най-полезните и запомнящи се във форума. Безспорно е изключително впечатляваща дестинация, за която се пише много, но малко хора са я опознали, както вие. Много е хубаво човек да научи, че зад всичките странности на Туркменистан, мраморните блокове в Ашхабат и прашните пътища стоят сърдечни хора, които не са много по-различни от нас. Благодаря отново! 

Опитвам се да подтикна повече хора да отидат и да видят Туркменистан сега, когато все още не е заприличал на много други места.

А описвах подробно, защото моите впечатления доста се различават от всичко прочетено.

Осъзнавам, че фирмата-организатор, гидката и шофьорът ни също имат значение за общото впечатление, но  Туркменистан си заслужава добрите думи.

Каква им е политиката, какви точно и защо ги има ограниченията, не са били тема на разказа ми, защото от мен нищо не зависи относно тяхната си държава, но мисля дори с присъствието на повече туристи там, местните ще започнат да са замислят за много чути и видяни неща. 

Дано сме добри орисници и разказвачи, та повече магеланци да се отправят натам. 

[slujitel]

Здравейте, понеже Туркменистан е много модерна дестинация сега и много лесна за организиране ще поставя тук визитка на момче, което просто е уникално. Попаднах на него без да искам,  след като така рекламирания във Фейс групите Нокер ме пробута. Момчето работи само и прави всичко възможно клиенти да са доволни.  Работи за себе си, има фирма,  не е държавен служител като повечето известни. 

 

[Mary]

С този Нокер и ние контактувахме, но дори само при общуването с него не ни допадна и избрахме Мурад, когото също препоръчвам.

@slujitel, благодаря ти за обратната връзка. 
Надявам се Туркменистан да ви е харесал, въпреки организатора. 

[slujitel]

Да, имахме късмет с гидовете. И двамата бяха невероятни.

[Mary]

Допълвам с малко снимки от каньона Янгикала, които вчера ми изпрати шофьорът ни, за да го видим и без дъжд. 
Мислех си, че дъждът е развалил гледката, но се оказва, че цветовете на каньона са по-красиви с дъжд, но ни липсваше небе и възможност за по-артистични снимки с нас на скалите. 
За съжаление не са с най-добро качество снимките, но знаете как е с интернета в Туркменистан. 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Чудесен разказ. Благодаря.   Но не разбрах за мен най-важното.  Колко платихте на агенцията и имаше ли проблем с изкарването на визите ?  Колкото и да е красиво, всичко си има цена. Трябва ми някаква насока, за да знам дали да се захващам с Тюркменистан.  Не съм привърженик на максимата 'Кеф цена няма".  Според мен всичко си има цена и всеки преценява дали си заслужава.  Затова и аз винаги давам  ценови диапазон на пътуванията си....

[Mary]

преди 4 минути , ruwenzogy каза:

Чудесен разказ. Благодаря.   Но не разбрах за мен най-важното.  Колко платихте на агенцията и имаше ли проблем с изкарването на визите ?  Колкото и да е красиво, всичко си има цена. Трябва ми някаква насока, за да знам дали да се захващам с Тюркменистан.  Не съм привърженик на максимата 'Кеф цена няма".  Според мен всичко си има цена и всеки преценява дали си заслужава.  Затова и аз винаги давам  ценови диапазон на пътуванията си....

Проблем с визата не сме имали. Агенциите ни съветваха първо да получим виза и после да купуваме самолетни билети, но ние все пак първо купихме билетите и едва 2-3 месеца преди пътуването изпратихме документи за писмото за виза.

Цената се определя на базата на брой дни и хора, та едва ли е константа за всякакви случаи и конфигурации, затова и не съм я споменала.

За да прецениш дали да се захващаш, пиши на няколко агента и според твоите искания, ще получиш и цена. Цената може да бъде без храна, което я намалява. 

Скъпо е за моите разбирания, но сме изключително доволни от полученото. 

Например нашият Мурад индиректно помогна на @slujitel да си смъкне цената с 200 долара, като ѝ предложи по-ниска цена. 

Възможно е да има и фирми, които ще дадат още по-ниска цена, но повечето дават твърде висока цена. 

И за да дам все пак някакъв ориентир, на ден плащахме около 140 долара на човек за нашата конфигурация от 4-ма. 

Повече бройки хора намалява цената, но не твърде много. Бензинът им е супер евтин, затова и не разбрахме на какво се дължи високата цена на предлаганите услуги, но пък непрекъснато с нас имаше шофьор и гид. 

За да намериш най-приемливата за теб цена, ще трябва да контактнеш повече агенти. 

[slujitel]

преди 2 часа, Mary каза:

Проблем с визата не сме имали. Агенциите ни съветваха първо да получим виза и после да купуваме самолетни билети, но ние все пак първо купихме билетите и едва 2-3 месеца преди пътуването изпратихме документи за писмото за виза.

Цената се определя на базата на брой дни и хора, та едва ли е константа за всякакви случаи и конфигурации, затова и не съм я споменала.

За да прецениш дали да се захващаш, пиши на няколко агента и според твоите искания, ще получиш и цена. Цената може да бъде без храна, което я намалява. 

Скъпо е за моите разбирания, но сме изключително доволни от полученото. 

Например нашият Мурад индиректно помогна на @slujitel да си смъкне цената с 200 долара, като ѝ предложи по-ниска цена. 

Възможно е да има и фирми, които ще дадат още по-ниска цена, но повечето дават твърде висока цена. 

И за да дам все пак някакъв ориентир, на ден плащахме около 140 долара на човек за нашата конфигурация от 4-ма. 

Повече бройки хора намалява цената, но не твърде много. Бензинът им е супер евтин, затова и не разбрахме на какво се дължи високата цена на предлаганите услуги, но пък непрекъснато с нас имаше шофьор и гид. 

За да намериш най-приемливата за теб цена, ще трябва да контактнеш повече агенти. 

Момчето, чието име не можах да запомня и на което дадох контактите по горе, ме попита колко съм платила на Нокер. Казах му, без да обяснявам подробностите около пазарлъка, както и факта, че съм свалила 200$. Той каза, че без храната цената е добра, ако е включена храната ще е на загуба. Всъщност ние за храна не похарчихме нищо почти. Смених 100$ и ми останаха половината. Накрая си купихме последния ден преди да минем границата бутилка скъпо уиски и разни глупости за да ги похарчим. Като цяло Туркменистан е скъпа дестинация,  130$ се плащат само за да влезеш в страната,  от там нататък всичко останало. 

[Mary]

преди 20 минути , slujitel каза:

Смених 100$

Я кажи по какъв курс и къде ги смени? 

На нас гидката ни обменяше пари, а тя в мола някъде сменяше.