Япония- една голяма гара

[stotan]

   Никога не съм пътувала толкова много с влак, както през тези две седмици в Япония. И имах чувството, че цяла Япония непрестанно пътува. Ученици учат във влака, дами плетат, докато тракат вагоните (а те тракат в местните влакове). Бизнесмени с костюми уреждат важни дела на лаптопите си, туристи влачат куфари от линия на линия, деца скачат по седалките, някои пътници сладко- сладко си похапват, други си доспиват. А кондукторите минават важно през цялото това множество и се покланят при влизане и напускане на вагона. Гарите са цели градове, в които можеш да се изгубиш. А пътуването е като самия живот- забързан с шинкансените, които прелитат от гара на гара, но спират само на по- важните, или потракващ от спирка на спирка с местните влакове, сякаш бавно преминаващ от ден в ден.

   Но да преминем към по- практичната информация.

   Полети:

   София- Варшава- Токио- LOT- 03.05.2026

   Токио - Варшава- София- LOT- 18.05.2026

   Маршрут:

   Токио- Фукуока- Хирошима- Химеджи- Киото- Одавара-Токио- шинкансен, местни влакове

  Единствено билетите за шинкансена Токио- Фукуока бяха закупени един месец по- рано, а за Фукуока- Хирошима- няколко дни преди тръгване. Всички останали купихме на място.

   Хотели:

   Подбрани бяха близо до гарите, за да може лесно да се придвижим от влака до хотела с багажа.

   

   03.05.

   LOT ни изпрати e-mail, че полетът бил пълен и моли всички да си чекираме ръчния багаж, който ни е включен в билета, понеже нямало да има място над седалките. Ние имахме 7 часа престой до полета за Токио, имахме и закупени места за полетите на отиване да не би да има overbooking и не бях съгласна да си дам ръчния багажа да пътува направо за Токио. Питах изкуствения интелект какво да направя. Той ми каза да съм първа при гейта, когато започне boarding. И ако ни искат все пак багажа, да кажем, че имаме лекарства в ръчния багаж. Не стигнахме чак дотам. Повечето хора бяха без ръчен багаж или с много малки чантички. Проблемът се появи, защото няколко дни преди полета смениха самолета Embraer 195 с по- малък- 175 и ни смениха местата от А26 и В26 на А21 и В21.

  LOT излетяха и кацнаха на време във Варшава. Даваха някакви кифли- или солени с нещо като кетчуп вътре, или сладки със сладко от малини, вода, чай, кафе, сок, вино, бира. Кифлите не бяха хубави. В чая слагаха лимонче по желание.

  След 7 часа в нешенгенската зона на летище „Шопен“ (малко летище) излетяхме за Токио с половин час закъснение.

 

   04.05.

   В самолета храната не беше лоша, средна, достатъчно. Даваха често вода. Имаше бяло, червено вино и бира. Малко преди Токио турбуленция събуди спящите. Доста подрусваше. Едно бебе надаваше истеричен смях при всяко разтрисане на самолета.

   На летище „Нарита“ бързо минахме през immigration и customs с предварително получения онлайн QR код. Една жена стоеше и мереше температурата на минаващите. Обменихме долари. Не бяхме взели йени от България. По- късно на два пъти обменяхме малки суми по 50 долара- веднъж в 7/11 и веднъж в change бюро на гара Хаконе, но курсът на летището беше най- изгоден. Взехме си и две физически карти Suica, с Android сме. Напълнихме ги с кредитна карта (на „Нарита“ може). Иначе е само кеш.

   Самолетът кацна в 18:50 и поради опасения, че може да закъснее и да изпуснем последните влакове за Токио, си бяхме взели по препоръка на @DaBo (благодаря!) хотел до летището- Toyoko Inn Narita Airport Shinkan. Има free shuttle до хотела. Бяха ни изпратили карта къде да отидем. Там чакаше човек с табела с името на хотела. Имаше опашка. Пристигаше автобус, хората се качваха без блъскане. Идваше следващ. След 5 мин. дойде голям син автобус, качихме се.

 

 

   На рецепцията в хотела имаше трима души, но трябваше да се чекираме на машина. Сканираш си паспорта, пишеш си името, адрес, телефон и машината изплюва карта с код за вратата на стаята. До рецепцията имаше машина за вода, кафемашина, пакетчета чай и т.н.

 

   05.05.

   Закуската се състоеше от хляб, кръгло пържено тесто, ориз и супа. С безплатния автобус от хотела отидохме до летището и с Narita Express за един час стигнахме до Tokyo Station. След известно обикаляне, докато се ориентираме къде е изходът за хотел Super Hotel Premier Tokyo Station Yaesu- Chuoguchi, стигнахме до хотела. Оставихме си багажа и от станция  Kyobashi  взехме Ginza Line към Senso ji. Излязохме от Exit 1 на станция Asakusa и след 5 минути пеш бяхме при храма.

 

 

   Попаднахме на церемония с деца. Момиченцата с еднакви рокли вървяха отпред, на специални платформи се возеха момченцата, а майките (предположихме, че са майките) следваха процесията последни, също облечени еднакво. Беше краят на Златната седмица, вероятно беше нещо, свързано с деня на детето.

 

 

 

   Както си вървяхме, видяхме детска количка. Е, ще видим бебе японче. Да, ама не. Вътре имаше две кученца с шапчици.

 

 

   Отново с Ginza Line до станция Ueno Park (exit 7) и 10 минути пеш стигнахме до Националния музей на Токио. В парка седнахме да починем на една пейка. Жегичка- 28 С. А до нас куче с жилетка, сложиха му купичка, сипаха му храна в нея... В България само при студено време обличат кучетата. Не му ли беше горещо на животинчето, не знам.

 

 

Музеят е огромен- 3 сгради и една малка. Счита се за най-стария национален музей в Япония. Събира, съхранява и излага обширна колекция от произведения на изкуството и културни предмети от Азия, с фокус върху древното и средновековното японско изкуство и азиатското изкуство по Пътя на коприната.

 

 

 

   Срещу допълнително заплащане посетихме колекцията на самурайското семейство Маеда (предимно от фондация „Маеда Икутокукай), отбелязваща 100-годишнината на фондацията. Включва редки самурайски доспехи (като доспехите на Маеда Тошиие), оръжия, класическа поезия и исторически записи.

   Няма снимки, бяха забранени. Купих си книжка със снимки от изложбата. Не съм преснимала още нищо от нея.

   Взехме Ginza Line за 2 спирки, сменихме с Oedo Line, слязохме на Tochomae и пред нас беше Tokyo Municipal Building. Оbservation deck на 45 етаж е безплатен. Чакахме половин час на опашка, за да се качим.

 

 

Вечерта в хотела. Японските хотели обикновено имат check in в 15 ч. и check out в 10.

 

   На връщане дълго търсихме 7/11 магазин, а имало такъв до входа на хотела.😉

  За следващия ден имахме резервиран тур до Нико през GetYourGuide. Комуникацията с шофьора беше трудна, първо номерът за WhatsApp се оказа грешен, но поддръжката на GetYourGuide е желязна. Свързаха се с фирмата, дадоха нов номер. Обади се Абдул Рахман (не е много японско име😁), помоли да тръгнем по- рано. Устройваше ни.

[stotan]

    06.05.  

   Това, което бяхме резервирали, беше From Tokyo: Nikko World Heritage Sight Full Day Private Tour с фирмата Travel on Smile. Гидът, който ни взе с кола в 6:25, беше пакинстанецът Мани. Знаеше английски. Заведе ни първо до Shinkyo Bridge. Според легендата будисткият монах Шодо помолил планинските божества за помощ при прекосяването на реката, при което се появили две змии, които се превърнали в мост. Мостът е обявен за обект на световното културно наследство през 1999 г.

 

 

   Храмът Тошогу е мавзолей на Токугава Иеясу, основателят на шогуната Токугава, управлявал Япония повече от 250 години до 1868 г. Първоначално бил сравнително прост, разширен е до впечатляващия комплекс, който е днес, от внука на Иеясу през първата половина на 17 век.

     Tози храм беше най- красивият, който посетихме в Япония.

    Състои се от повече от дузина сгради, разположени в гора. Безброй дърворезби и големи количества златни листа са използвани за украса на сградите по начин, невиждан другаде в Япония, където традиционно се набляга на простотата в архитектурата на светилищата.

   Съдържа, както шинтоистки, така и будистки елементи. До периода Мейджи е било обичайно местата за поклонение да съдържат елементи и от двете религии, когато шинтоизмът е бил умишлено отделен от будизма. В цялата страна будистките елементи са били премахнати от светилищата и обратно, но в Тошогу двете религии са били толкова преплетени, че разделянето не е било осъществено нaпълно.

 

 

 

 

   Едни от най- известните цветни и сложни дърворезби, които украсяват сградите, са тези на маймуните „не виждам зло, не говоря зло и не чувам зло“.

 

   Вдясно от главната сграда на светилището е портата Сакашитамон, където се намира известната резба Немури неко (спящата котка). Тук имаше огромна опашка. Движеше се бавно и защото всички спираха да снимат котката и да си правят селфита с нея.

 

 

   Резбата се приписва на Хидари Дзингоро, легендарен художник от 17-ти век. Котките рядко се изобразяват в релефи в светилища и храмове, докато свещени животни като жерав, костенурка, тигър, дракон и феникс се срещат често. Това е един от малкото случаи, в които котка е изобразена в ранната религиозна скулптура от периода Едо.

  До спящата котка е издълбана двойка врабчета, въпреки че обикновено се предполага, че котките ги ловуват. Смята се, че това изображение символизира мира, тъй като врабчетата могат да живеят свободно, когато котките спят. Възможността котката да спи, без да е нащрек, също означава, че средата ѝ е безопасна и спокойна.

   Някои обаче вярват, че тя не спи напълно. Легендата разказва, че очите на котката са само наполовина затворени. Позата ѝ подсказва, че може би всъщност е нащрек, така че нечисти същества като плъхове не могат да влязат в свещеното място.

 

   Следва дълго стълбище, което води нагоре през гората до мавзолея на Токугава Иеясу.

 

   Обратно долу вляво е залата Хонджидо, където е изобразен „Плачещият дракон“- голяма картина на дракон на тавана. Наречена е така, защото поради акустиката на залата се чува силен звънлив звук, когато две парчета дърво се ударят директно под главата му.

 

   Чакахме доста, докато се събере група, говореща английски, след което дойде човек, който дълго ни обяснява нещо на японски и на края разказа на английски за дракона и ни демонстрира звука.

   Почти 100-метровият водопад Кегон може да се види от безплатна платформа и от платен асансьор, който сваля до подножието на водопада. Впрочем всички входни билети не влизаха в цената на тура.

 

 

 

   В 15:30 бяхме в хотела. Нито на отиване, нито на връщане имаше задръстване. По- късно вечерта видяхме огромни задръствания по телевизията. Беше краят на Златната седмица.

   07.05.   

   Няма трак, няма щрак, шинкансенът тръгва пак.😉

   Предстоеше ни 5 часа пътуване с шинкансен от Токио до Хаката (Фукуока). Предния ден бяхме проучили как от огромната Tokyo Station се стига до шинкансена и затова се ориентирахме бързо. Във влака не се предлага нито храна, нито вода. Пътниците си носят. Бях малко разочарована, че аха, да се покаже някоя интересна гледка и влакът, хоп, влиза в тунел.

   Фуджи ни се показа с пояс от облаци.

 

   Пристигнахме в 13:30, стаята в Richmond Hotel Hakata- Ekimae беше готова, оставихме си багажа и със Subway Airport Line от станция Хаката отидохме до станция Meinohama, където за една спирка хванахме Chikuhi Line до Shimo-Yamato, за да видим Iki Shrine First Torii.   

   Ториите обикновено се считат за вход към божественото царство, мост към мистериозен свят, свързващ света на хората и света на боговете. Историята на Iki Shrine First Torii датира от стотици години. На времето хората са строили тези тории на морския бряг, за да се молят за мир и добра реколта в морето.

   Вярно е, че първо тръгнахме в обратната посока и стигнахме до Iki-no-Matsubara Genkoborui- руините на укреплението, построено през 1276 г., срещу монголско нашествие. Простира се на около 2,5 километра. При археологически проучвания е установено, че укреплението е построено чрез натрупване на камъни в стената с ширина 1 - 1,5 метра и височина 1,8 метра, а вътрешната страна на стената е била подсилена с глина.       

   Сцена на монголското нашествие от това място, в която е показан Такесаки Суенага на кон, васал на шогуна.

 

   После се върнахме обратно и видяхме Iki Shrine First Torii. Божествено място- красиво, спокойно, почти безлюдно.

 

 

 

 

 

 

   Върнахме се обратно до станция Nishijin и оттам поехме пеш към високата 234 м Fukuoka Tower, най-високата крайбрежна кула в Япония, завършена през 1989 г. Най-високата наблюдателна площадка е на 123 м.

   

 

   Има триъгълно напречно сечение, покрито с 8000 полуогледала. Те отразяват небето, когато се гледа отвън, като същевременно позволяват на посетителите да виждат навън, когато се качват с асансьори до върха.

 

   Проектирана е да издържа на земетресения с магнитуд 7 и скорост на вятъра до 233 км/ч. Най-силното регистрирано земетресение в района е било с магнитуд 6, а най-силният вятър- 180 км/ч.

   Беше по залез, гледките бяха фантастични. Беше и рожденият ми ден. Все едно някой ме поздравяваше с този залез.

 

 

 

 

 

 

 

 

   До хотела хванахме автобус 312, спря точно пред станция Хаката. Карта Suica работи и в автобусите, не само във влаковете (без шинкансена).

[stotan]

08.05.   

  Предишния ден си бяхме купили билети за Limited Express Midori от гара Хаката до Сасебо. Влакчето взе разстоянието за около 2 часа, но тракаше така, все eдно всеки момент ще се разпадне.

 

   На самата гара има туристически офис, откъдето ни уредиха такси до Tenkaiho Observatory и до Ishidake Observatory, което да ни чака по половин час и на двете места. Общо за два часа могат да се посетят и двете места.

   Tenkaiho Observatory  се счита за едно от най- добрите места за панорамна гледка към Kujukushima (деветдесет и девет острова) и пристанището на Сасебо.

   Ще оставя снимките да говорят сами за красотата на мястото, а и липсата на туристи допринасяше за атмосферата. Имаше само двама японци, но и те скоро си тръгнаха.

 

 

 

 

 

   Поради красотата на гледката от Ishidake Observatory началната сцена на холивудския филм „Последният самурай“ е заснета точно на това място.

 

 

 

    Успяхме да хванем влак в обратната посока 15 мин. преди тръгването му. Тракаше повече и от предишния.

   В тоалетната на гара Сасебо се натъкнах на изненадваща за мен табела. Съжалявам, но не си бях взела телефона и не успях да я снимам. На нея полицай гони нарушител, бягащ с откраднато руло тоалетна хартия. Надписи на японски и на английски предупреждаваха да не се краде тоалетната хартия. Няколко дни по- късно в друга обществена тоалетна имаше табела да не се взема тоалетната хартия и сапуна?!?

   Това са японски табели да не се краде тоалетна хартия, взети от интернет, не е тази, която видях.

 

09.05.  

    Имахме предплатен тур Fukuoka:Takachiho Gorge&Amaterasu Railway with Optional boat  с фирма JRT Group. Бяхме голяма група, сборният пункт беше до гарата в Хаката. В 7:30 вече бяхме на мястото. Малко след това дойде гидът Хеди. Представи се като китайка, живееща в Япония от 15 години. Бяхме получили съобщение да посетим тоалетна преди да се явим за екскурзията. Гидът поотделно пита всеки дали е ходил до тоалетната. На нас цялата тази история ни се видя странна, тъй като по време на 2,30- часовото пътуване автобусът направи почивка на място, където имаше тоалетна. Групата беше от 40- 50 души.

   

 

   Ama-no-Iwato Shrine е шинтоистко светилище, място на известна легенда от японската митология. Аматерасу, шинтоистката богиня на слънцето, била толкова възмутена от жестоките шеги на брат си, че се  скрила в пещера, отказвайки да излезе и лишавайки света от светлина. Всички останали богове и богини се събрали, за да я примамят. Те опитали всичко, което им хрумнало, но без резултат, докато една богиня не изпълнила скандално неприличен танц, който накарал другите богове да се разсмеят. Аматерасу напуснала пещерата, за да види какво е цялото това забавление, и така върнала светлината на света.

 

 

 

  За обяд Хеди заведе групата да опита сандвичи с телешко.

 

  Amaterasu Railway е влакче, което отива по права линия донякъде и после се връща обратно за около половин час. Видя ни се tourist trap (капан за шарани- туристи). Гледките от влака ги видяхме и от автобуса. Влакчето влиза в тунели, в които пускат шарени светлинки като за Коледа. Спира два- три пъти. По команда всички трябваше да станем, да направим снимки и да си седнем. Малко в повече ми дойде. Но билети нямаше, бяха изкупени от туристическите компании, които водят групи. Че то кой луд би дошъл самостоятелно да се занимава с подобни глупости?

 

 

 

 

  Takachiho Gorge е издълбан в скалата от река Гокасе. Ограждат го почти отвесни вулканични базалтови скали. По средата се намира 17-метровият водопад Минайотаки, който се спуска надолу към реката.

   Именно снимка на Takachiho Gorge, която ми попадна в интернет, изстреля Япония под номер едно за май тази година. Отново не виждам смисъл да давам бледи описания на красотите, събрали се в едно тук.

 

 

 

 

 

 

    От моста, където ни остави автобусът, се ходи половин час около реката до малкото мостче от рекламната снимка. Има си стълби, не е ходене само по равно.

    Бяхме си платили и лодка. В нея имаше място за двама- трима, като обикновено един гребеше. В една лодка се бяха качили три жени. Две бяха хванали по едно гребло, но ефектът беше, че се въртяха в кръг. @Stotan Driver се справи отлично, макар че се изявяваше за пръв път като гребец.

 

 

 

 

 

 

 

    В 18 ч. вече ни бяха върнали в Хаката.

 

[Stotan Driver]

Кръстовище във Фукуока- пешеходните пътеки са като квадрат с диагонали. Когато светофарът светне червено, спира всички коли и пешеходците пресичат по всички шест пътеки.

 

[stotan]

10.05.

    Около 2 часа през нощта хотел дръпна пари от картата ми и съобщението в GSM ни събуди. Така и не успяхме да се наспим добре.

    В 8:15 се качихме на шинкансена за Хирошима и в 9:17 вече бяхме там.

 

 

   Оставихме си багажа в Hotel Granvia Hiroshima и с Kabe Line само за 15 мин. бяхме на станция Mitaki. Още 15 мин. пеш под жаркото слънце и стигнахме Mitaki-dera. Все едно влязохме в друг свят- тишина, спокойствие, прохлада.

   Митаки-дера, буквално „Храмът на трите водопада“, е основан през 809 г., което го прави един от най-старите храмове в региона. Посветен е на Каннон, богинята на милостта. Името му идва от трите свещени водопада, символизиращи пречистване и благословия.

   Двуетажната пагода, разположена близо до входа, е преместена от Вакаяма през 1951 г., за да служи като паметник на жертвите на атомната бомбардировка. Водата от трите водопада се дарява всяка година от участниците в церемонията в памет на жертвите.

 

 

 

 

 

 

 

 

    Официално открита през септември 2016 г., Orizuru Tower се намира до Купола на атомната бомба (Genbaku Dome). 50-метровата кула е една от малкото високи сгради около Парка на мира.

 

    Това се вижда от откритата тераса

 

   Замъкът е от другата страна, не ни остана време за него.

 

    Посетителите на кулата могат да сгънат хартиен жерав (orizuru), преди да го пуснат от 12-ия етаж към стената Оризуру. През юли 2024 г. стената събира 1 милион жерава за осем години. От улицата отсреща минувачите могат да се насладят на огромната колекция и да наблюдават как новоизработени хартиени жерави се спускат по височината на кулата, за да се присъединят към това число и да изградят стената на надеждата и добрата воля.

   Предназначена за моста Айой, бомбата пропуснала целта си с 240 м и избухнала директно над болница Шима. Центърът на експлозията бил на 150 м хоризонтално и на 600 м вертикално от Product Exhibition Hall. Всички вътре били убити мигновено. Тъй като експлозията била почти директно над нея, сградата запазила формата си.

 

   Признавам си, че винаги съм мислила, че бомбата се е взривила на земята и съм се чудила защо тази сграда се е запазила.

   Children's Peace Monument в парка на мира е посветен на Садако Сасаки и хилядите деца, жертви на атомната бомбардировка над Хирошима. Садако била само на две години по време на атомната бомбардировка и въпреки че първоначално оцеляла (хубакуша) и не получила видими наранявания, в рамките на десетилетие развила симптоми на радиационно облъчване. Докато била в болница, Садако била решена да сгъне 1000 хартиени жерава и използвала всякаква хартия, която могла да намери, включително опаковките от лекарствата си. Смята се, че Садако е надминала целта си с 300. Според стара японска легенда, наречена сенбадзуру- „хиляда жерави“, който сгъне 1000 хартиени жерава, ще му се сбъдне желание. За съжаление в рамките на една година след появата на симптомите Садако умира. Нейната отдаденост е превърнала оризуру в трогателен символ, свързан с желанията на Хирошима за изцеление и мир.

 

     

      Минахме пеш през целия парк, за да стигнем до музея.

  Peace Memorial Museum събира и излага вещи, оставени от жертвите, снимки и други материали, които предават ужаса от атомната бомбардировка- тъжно, потискащо място, което трябва да се почувства, не може да се опише.  

 

    Хотелът в Хирошима

 

[Monika_Koko]

Много ти благодаря за подробния разказ и хубавите снимки. Следя с голям интерес.

[stotan]

преди 3 часа, Monika_Koko каза:

благодаря за подробния разказ и хубавите снимки

Надявам се да съм полезна на някой магеланец. 🙂

В началото публикувах снимки само в темата "В момента съм." Но преди около 3 години @ruwenzogy ми писа, че снимките от тая тема бързо се затрупват от нови и след време никой не си ги спомня и че ако направиш собствен разказ в темите за съответната държава, всеки, който има интерес, може да го види и да получи информация. Оттогава пиша за всяко посетено място, независимо дали там са ходили много магеланци. Самата аз черпя информация от такива разкази. А понякога ме карат да отида в държави, до които не съм имала намерение да пътувам- пример е пътеписът на @Mary  за Саудитска Арабия. Ако някой ми беше казал по- рано, че ще стигна до там, щях да му се изсмея. Но разказът и снимките от Ал Ула направо ме викаха: "Тръгвай."  🙂 Оказа се невероятно място!

[Monika_Koko]

@stotan, абсолютно е така. Чета темата ти и водя записки! Много ми хареса и пътеписа ти за Китай. 

[MayaS]

преди 43 минути , Monika_Koko каза:

@stotan, абсолютно е така. Чета темата ти и водя записки! Много ми хареса и пътеписа ти за Китай. 

И аз така.

[stotan]

   11.05.

   Денят беше посветен на Itsukushima или Miyajima (островът на светилището, miya- светилище, храм, jima- остров). С JR Sanyo Line за около 30 мин. стигнахме от Hiroshima station до станция Miyajimaguchi, оттам фериботът е на 5 мин. пеш. На ферибота можеш да се качиш с картата Suica,  не е необходимо да се купуват билети. После ходихме пеш до станцията на лифта Miyajima Ropeway около 20 мин. Има безплатен shuttle, но не ни се чакаше и не го хванахме.

 

   Първият участък от лифта е с кабинки за шестима, вторият- с голяма кабина.

 

   Гледки от Shishiiwa Observatory, непосредствено до горната станция на лифта.

 

 

 

 

 

   До Mt Misen, 535 м, са 30- 40 мин. пеш. Има участъци със стълби надолу, после се качваш нагоре.

 

 

 

 

   Тук направихме кратка почивка преди финалното изкачване.

 

Върхът

 

 

 

   Мислехме да отидем и до съседния връх Komagabayashi, но след десетина минути слизане по много стръмни стълби се отказахме, върнахме се на лифта и слязохме долу. Отидохме пеш до храма Daisho-in, един от най-важните храмове на шинтоисткия будизъм. Основан през 806 г., той е един от трите велики храма в Япония, за които се смята, че имат най-високата способност да отблъскват злото.

 

До храма се стига по около 200 стръмни стъпала. В средата им има дебел парапет с нещо като златни тръби. Те са гравирани с със сутри и се счита, че лекото им завъртане, докато се качвате по стълбите, ще ви дари с благословии.

 

 

 

 

 

 

 

   В  една от сградите слязохме по стълби в тъмен тунел, разположен под главната молитвена зала, място за разходка и размисъл върху живота. Е, ние се помотахме и след като не открихме къде е ключът, разположен на една от стените, така и не го докоснахме и не постигнахме просветление. 🙂

   Петзъба вджара, гигантски златен жезъл. Символизира просветление и голяма сила.

 

 

Пещерата Хенджо, на пода на която има 88 стъклени панели с пясък и пръст от 88 храма от поклонението на остров Шикоку.

 

 

Видяхме и известните сърнички/ еленчета.

 

   Приключихме обиколката на острова с Itsukushima Shrine, посветен на богините на моретата и бурите. На японски думата Ицукушима се превежда като „остров, посветен на боговете“. Самият остров също се смята за бог, поради което Itsukushima Shrine e в покрайнините на острова.  В шинтоизма смъртта и кръвта традиционно се свързват с ритуална нечистота, затова островът се счита за свещено място, което трябва да бъде пазено от замърсяване. От 1878 г. насам се поддържа следната практика- бременните жени да се преместват на континента преди раждане; терминално болните и хората в последните дни от живота си също да бъдат премествани; погребения и гробища на острова да не се допускат. Тази идея за „чистота“ е била толкова важна, че след битката при Мияджима през 1555 г. телата на загиналите били изнесени на континента, а островът бил подложен на ритуално пречистване.

 

 

 

   Поради ходенето пеш и многото слизане пръстите на краката ми се набиваха цял ден в обувките и на края чувствах стъпалата си като плавници и се влачех едва- едва.

[stotan]

12.05.  

   Сутринта си купихме билети от машина за билети за шинкансен до Окаяма. Оставихме си багажа в едно шкафче за багаж. Платихме със Suica. На големите гари е важно да се запомни къде си го оставил, защото има много шкафчета. 😉Оттам хванахме Seto-Ōhashi Line до станция Kojima. Отнема 2 часа. От гарата лесно хванахме такси за 4 км до Brazilian Park Washuzan Highland. Там почакахме петнадесетина минути да отворят в 10 ч. Билетът включваше всички работещи атракции. Първо се качихме на виенското колело, после на едно влaкче, което не много екстремно се качваше и спускаше по релси.

 

   Стигнахме до това, което ми беше харесало- Washuzan Highland Sky Cycle. Двама души се качват на общ велосипед, който се движи по релси. Няма как да паднеш, освен ако не се решил да скачаш. 🙂 Двамата въртят педалите, но и един може да го движи.

 

Страхотни гледки към моста Shimotsui-Seto Bridge. 

 

 

 

 

   На края @Stotan Driver се качи и на екстремно влакче. Аз документирах. 

 

   Излязохме на паркинга. Нямаше и 3 минути и едно такси излезе. Почти веднага хванахме влак до Окаяма. Там не можахме да открием машина за билети за шинкансена. Питахме. Пратиха ни в офис, където теглиш номер и чакаш да излезе твоя, за да отидеш на гише. Имаше поне 5 гишета, но и много хора чакаха. Взехме билети без места и почнахме да се чудим кой влак спира на Химеджи. На таблото видяхме, че Hakari спира и в 13:36 го хванахме. В 14:6 бяхме в Химеджи. Оставихме си багажа в хотела и буквално хукнахме към замъка. Затваря в 16 ч. От гарата/ хотела до замъка са около 2 км. Успяхме да влезем.
   Замъкът Химеджи (1333 г.), известен като „Замък на бялата чапла“ заради белия си екстериор и предполагаемата прилика с птица в полет, е най-големият и най-посещаван замък в Япония и е регистриран през 1993 г. като един от първите обекти на световното наследство на ЮНЕСКО в страната.    
   Вътре замъкът е празен. Има качване по много стълби 7 етажа.

 

 

 

   Хотел Hotel Monterey Himeji

 

 

   Отначало се зачудих защо в хотела има християнски параклис, но прочетох, че се използва основно за сватби и фотосесии и е част от концепцията на хотела.

 

    Покритата галерия с магазини от хотела към замъка

13.05.  

   Сутринта с шинкансена отидохме до Киото. Оставихме си багажа в хотел Hotel Hokke Club Kyoto и хайде пак замък- Nijo- с Karasuma Line до Karasuma Oike, оттам с Tozai Line до Nijojo-mae.
   През 1601 г. Токугава Иеясу, основателят на шогуната Токугава, нарежда на всички феодали в Западна Япония да допринесат за строежа на замъка Ниджо, който е завършен по време на управлението на внука му през 1626 г.

 

   През 1867 г. дворецът Ниномару е сцена за декларацията на Токугава Йошинобу, връщаща властта на императорския двор. През 1868 г. в замъка е установен императорският кабинет. Дворецът става имперска собственост. През това време гербът на Токугава е премахнат, където е възможно, и е заменен с императорска хризантема.

 

 

   В замъка не са разрешени снимки. Тези не са наши, слагам ги като илюстрация.
   За музея на самураите се върнахме една спирка до Karasuma-Oike. Музеят разполага с впечатляваща колекция от автентични самурайски мечове и доспехи, включително редки екземпляри от периода Едо, на възраст над 300 години. Има музеи на самураите в Киото и в Токио. В тях може да се носят самурайски доспехи, да се практикува фехтовка и умения на нинджа като хвърляне на шурикени и изстрелване на стрелички през тръба. Нямахме толкова време, а и не вярвам за два часа да станем нинджи.  Взехме тур с гид.

   Гледахме как тези двама туристи ги обличаха поне половин час, докато чакахме да се събере група за тура с гид.

 

 

 

Гидът беше жена.

 

 

 

   На края всички получихме шурикени. Имахме по пет опита. Аз не улучих. @Stotan Driver улучи 3 от 5. Човекът с най- близко попадение до центъра взе шурикена като награда. Останалите шурикени ги прибраха. 

 

   Слязохме на станцията до храма Sanjūsangendō. И тук ни заваля единственият дъжд през цялото пътуване. Постояхме в гарата. Спря бързо- 10- 15 минути.
   Храмът Санджусанген-до е най-известен с огромното си хондо (главна зала), датираща от 1266 г., обявен за национално съкровище на Япония, както и с колекцията от скулптури, включително 1000 стоящи хилядоръки Каннон, както и главното изображение на храма, голяма седнала статуя на Каннон, бодхисатва, символ на състрадание, защита и милосърдие. От 1000 статуи 124 са от оригиналния храм, спасен от пожара през 1249 г., докато останалите 876 статуи са от 13 век. Изработени са от японски кипарис, облечен в златни листа. Около 1000-те статуи на Каннон стоят 28 статуи на божества-пазители. 

 

 

 

    През втората неделя на януари в храма се провежда събитие, известно като обряда на върбата , при което поклонниците се докосват по главата със свещена върбова клонка, за да се лекуват и предотвратяват главоболия, а на западната веранда се провежда съвременна версия на фестивала на Великата мишена, привличайки около 2000 участници от цяла Япония. Стрелци с лък изстрелват стрели в цели с диаметър приблизително 50-100 см  на разстояние 60 м в противоположния край на верандата. Първоначално фестивалът е бил доминиран от мъже, но напоследък участват основно жени, облечени в традиционни кимона, като мишената е на 120 м. 

   С Nara Line стигнахме до станция Inari. Fushimi Inari-taisha официално е основано през 711 г. от клана Хата, влиятелна имигрантска група от Корейския полуостров. Инари е ками- божествен дух, покровител на ориза, земеделието, бизнеса и благоденствието.  Лисиците са негови пратеници, а Фушими Инари-тайша е главният храм, посветен на него.  Всяка от приблизително 10 000 тории на Фушими Инари-тайша е дарена от японски бизнес, а приблизително 800 от тях са подредени в редица, за да образуват Сенбон Тории (хиляда тории), създавайки впечатление за тунел. Твърди се, че светилището има общо десет хиляди такива порти, които обозначават входа към свещения дом на ками и го защитават от зли сили. Обичаят да се дарява порта започва да се разпространява от периода Едо (1603–1868), за да се сбъдне желание или в знак на благодарност за сбъднато желание, като до наши дни се добавят поредица от порти от дарители в знак на благодарност.

 

   Аз да мисля, че е куче, а то било лисица. 🤔

 

   Имаше много ученици. Малко походихме през ториите, но беше голяма блъсканица и скоро се отказахме.

 

   Ето това е мъничка японка, както се пееше в една песен. 🙂

   
   Забравих да спомена, че никъде не видяхме нито един комар.  @Иван Попов написа за комарите, че "През май ги има предполагам (поне така знам)". Това е единственото невярно нещо, което казва. За останалите препоръки мога само да му благодаря. Разбира се и на всички останали, които ми даваха насоки, преди да заминем.

[Иван Попов]

На 29.06.2026 г. в 13:58, stotan каза:

Забравих да спомена, че никъде не видяхме нито един комар.  @Иван Попов написа за комарите, че "През май ги има предполагам (поне така знам)". Това е единственото невярно нещо, което казва. За останалите препоръки мога само да му благодаря. Разбира се и на всички останали, които ми даваха насоки, преди да заминем.

Аз просто бях чел, че през май ги има, но благодаря за уточнението и се извинявам за недоразумението от моя страна. 😊
Бях там през месец април и затова за май не бях напълно сигурен за комарите, а по-скоро писах по това, което бях чел.
Радвам се, че останалите препоръки са били полезни! 😊

[stotan]

   14.05.  

    С автобус отидохме до будисткия храм Kiyomizu-dera („ Манастир на чистата вода “). 

   През 778 г. монах получил послание насън, което го отвело на север до планината Отова, мястото на Кийомидзу-дера. Открил поток, проследил извора му и намерил аскет в бели одежди, който се бил оттеглил в планината, практикувайки аскетични практики под водопада и молейки се на Сенджу Каннон. Аскетът, който бил на 200 години, казал: „Чаках те много години да дойдеш. Сега заминавам за източните провинции, така че оставям останалото на теб.“ След това си тръгнал, оставяйки свещено дърво. Осъзнавайки, че аскетът е въплъщение на Каннон, монахът издълбал статуя на Сенджу Каннон в дървото. Твърди се, че това е началото на храма. Две години по-късно, през 780 г., Саканое но Тамурамаро (758–811) се натъкнал на монаха. Тамурамаро дошъл в планината в търсене на еленова кръв, за да помогне на жена си Такако да се възстанови от болест. След като бил убеден от монаха, че убийството е грях, той се обърнал към вярата в Каннон, като дарил собствената си къща като главна зала за статуята и нарекъл храма Кийомидзу-дера. 

   Изразът „да скочиш от Кийомидзу“ се отнася до традиция от периода Едо , според която ако някой оцелее след скок от 13 м, желанието му ще бъде изпълнено. По време на периода Едо са регистрирани 234 скока, а от скачачите 85,4% са оцелели. Практиката е забранена през 1872 г. 

   Храмовият комплекс включва няколко други светилища, сред които светилището Джишу, посветено на Окунинуши, бог на любовта и „добрите съвпадения“. То притежава чифт „камъни на любовта“, разположени на 10 метра един от друг, между които самотни посетители могат да се опитат да ходят със затворени очи. Ако достигнат до другия камък, се предполага, че ще намерят истинската любов. 

 

 

 

 

 

   Беше пълно с ученици с плющени животни на чантите.

 

   След като се качихме пеш по хълма от спирката до храма, трябваше и да слезем пеш. Минахме край известната Yasaka Pagoda и все пеш стигнахме до дзен будисткия храм Kenninji.

 

По пътя за дзен будисткия храм- японки с чадърчета.

 

И монаси

 

 В храма

 

 

 

 

   На влизане дадоха торбичка за обувките. Храмовият комплекс включва няколко сгради. Ако решите да посетите тоалетна, вътре ви чакат чехли със звънчета. AI отговори на въпроса ми защо със звънчета така- да напомнят да ги свалите. В Япония често хората по навик излизат от тоалетната, забравяйки, че са с тоалетните чехли. Звънчетата веднага привличат вниманието и на човека, и на околните.

 

   През 2002 г. архитектурната обстановка е подобрена от картина на тавана с два дракона от Коидзуми Джунсаку (1924–2012). Произведението е нарисувано за първи път в спортната зала на бивше начално училище. Инсталирано е в чест на 800-годишнината на храма. Драконът символизира дъжда от будистки учения.

 

   Отново пеш посетихме Gion Kagai Art Museum- „Кагай“ е японската дума за квартал на гейшите и този музей се намира в сърцето на най-големия квартал на гейшите в Киото. В музея има няколко големи зали, в които са изложени кимона на гейши и неща като шамисен (японски инструмент) и канзаши (фиби за коса). Пет пъти на ден гейша (гейко или майко) се изявява на танцовата сцена за около 15 минути. Гледахме танц мае на гейко. Лицето ù не изразяваше никаква емоция, беше като порцеланова кукла.

 

 

Снимките не са наши. Забранено е да снима танцът.

 

 

   Щом представлението свърши, близо до сградата от вратата на снимката зад тях видяхме да излиза тази странна двойка. Веднага всички на улицата започнаха да правят снимки. И ние също. Дали беше наистина гейша не знам. Пуснах снимката на AI и той счита, че има голяма вероятност да е заради обувките.

 

   С автобус стигнахме до храма Tō-ji, основан през 796, и обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1994 г. като част от историческите паметници на древен Киото. Пететажната пагода датира от 1643 г., висока е 54,8 м и е най-високатадървена кула в Япония. 

 

 

 

   Изключително изморени от ходенето цял ден, оставихме за последни храмовете Higashi Hongan-ji до хотела ни. Известни са 53-те гигантски въжета, направени от човешка коса. Те били изплетени от жени от цяла Япония в края на 19-ти век и използвани за издигането на тежките дървени греди по време на мащабната реконструкция на храма, завършена през 1895 г.

 

 

 

 

 

 

Въже от коса

 

   15.05.

   От Киото отидохме до гара Mishima, оставихме си багажа в багажно шкафче и хванахме Izuhakone Tetsudo-Sunzu Line до гара Izu-Nagaoka. Оттам такси за 2,5 км ни закара до станцията на Izunokuni Panorama  Ropeway, с който се качихме до Ao Terrace в Izu Panorama Park. Това беше единственият път, в който Фуджи се скри зад облаци и не ни се показа. Но горе имаше 360 градусова панорама.

 

 

 

   За да качиш куче горе на терасата, трябва да го сложиш в количка. Долу има много.

 

   Едно голямо куче едва го извадиха.

 

   Върнахме се до Мишима, взехме си багажа и с влака продължихме до Одавара до Odawara Terminal Hotel.

 

[stotan]

16.05.

       За водопада Shiraito пак се възползвахме от железопътната мрежа на Япония. Може с шинкансен да се отиде до Shin-Fuji Station, но има 2,5 км до гара Фуджи, откъдето тръгва влак към водопада. а и шинкансенът е по- скъп от местните влакове. Затова взехме тях. В 7:30 вече бяхме във влак от Одавара за Numazu station, сменихме с друг до Fuji Station. Тук се прехвърлихме на Minobu Line до Fujinomiya. Спирката на автобуса, който спира до началото на пътеката за водопада Shiraito, е до самата гара. 

 

Фуджи ни се показваше и от автобуса, и от пътеката към водопада.

 

 

 

       Водопадът Shiraito no Taki се намира в югозападните подножия на планината Фуджи. Топящият се сняг от планината Фуджи извира от скалите като стотици водопади, големи и малки, които се спускат от 20 м по широка 150 м извита скала. Водопадът изглежда като безброй копринени нишки, откъдето идва името му Ширайто („бяла нишка“).

 

 

 

 

 

       Пътеката минава и край водопада Otodome.

       За 9 минути изпуснахме обратния автобус и чакахме 50 мин. до следващия. По принцип автобусите са през половин час, само в събота и понеделник са през час. За 50 мин. едно такси мина 5 мин. преди автобуса и предпочетохме да постоим още 5 мин., а от туристическия офис не искаха да ни извикат или не се разбрахме на английски.
       Обратно с влакове по същите линии, но този път не слязохме на Нумазу, а продължихме до гара Атами, оттам до Itō Station по Itō Line и до Jōgasaki - Kaigan Station с Izukyuko Line. Може да изглежда малко объркващо- всички тези линии и гари, но ги споменавам, защото съм губила време да ги търся и ако някой се интересува, информацията ще го улесни. От гарата до скалите на Jogasaki Coast е около половин час пеш и се минава по алея между луксозни къщи, може би вилна зона, не знам.    

 

 

 

 

 

 

 

       Висящият мост Kadowaki 

 

 

 

 

 

   Фарът

 

       Около 19 ч. се прибрахме в хотела, като се мотахме доста време да търсим на гарата в Одавара къде да обменим долари, но поради късния час не открихме, а за следващия тур ни бяха пратили съобщение, че ще ни трябва кеш за входове.
 

[stotan]

17.05.

   Имахме резервиран тур Hakone Day Trip с Otomo travel- единственият тур, който ни разочарова. Не защото гидът не беше добър, а заради организацията. Би трябвало да не го рекламират като private tour, а като private guide. Значи на гарата Hakone-Yumoto в 9:30 дойде 60- годишен дребен японец, който се представи с името Осаму. Ние бяхме дошли по- рано и успяхме да обменим 50 евро в чейндж бюрото, което отвори в 9. Дотук добре. Но през целия тур сигурно повече от половината време чакахме на опашки и през местата за разглеждане хвърчахме като бързоходци. На последното място (най- интересното) гидът ни каза да побързаме, защото трябва да се вместим в определеното време. Хубаво, може да не е възможно да ни карат донякъде с кола, но при други турове и на други места се организират така, че да се пести време. Тук чакахме на опашка за автобус, после чакахме на опашка за пиратски кораб, на опашки за лифтовете и всичко това отне много време. Обикновено гидовете минават с клиентите си с предимство и дори, ако това не е възможно, не съкращават времето за разглеждане. В Китай имахме турове на 300- 400 км от началната точка и успяваха да ги вместят в един ден и с разглеждането, и да хванем влак за връщане, за който имахме билети.

 

    До езерото Аши (името означава езеро с тръстика) посетихме Hakone Shrine. 

 

 

 

 

   Гидът ни обясни, че срещу малка сума може да се изтегли късметче. На всеки три късмета един е лош. Хубавите си ги носят в къщи, а лошите завързват на определено място и ги оставят там.

 

   Пиратският кораб, с който прекосихме езерото.

 

 

   Преди да се качим на лифта, обядвахме телешко.

 

 

   Ōwakudani (Голямата кипяща долина) е вулканична долина с активни серни отвори и горещи извори, образувана от изригването на вулкана Хаконе. Лифтът до долината е гондола за 18 души със седалки.

 

 

 

И отново Фуджи.

 

   Куро тамаго- куро-черен (да не си помислите нещо друго 😉), тамаго- яйце са  твърдо сварени яйца, за чието приготвяне се използват горещите извори. Варят се в богатите на минерали води на долината, които съдържат високи нива на сяра, и затова черупките на яйцата почерняват и отделят леко сярна миризма. Местните считат, че яденето на едно от тях добавя седем години към живота ви.

 

   Опашката за яйцата беше огромна и навсякъде имаше разхвърляни черупки от яйца. Не чакахме.

   На слизане се използват няколко влакчета, които ходят напред- назад, за да могат да се вземат острите завои.

   На гарата преди да се върнем в Одавара купихме черни яйца без опашка.

18.05.

   Последен ден в Япония. От Одавара хванахме влак до Fujisawa. Оставихме си багажа в locker и се качихме на друг влак до Kasate Inoshima. Оттам остров Иношима е на минути пеш. Следват доста стълби до Sea Candle, 60-метрова наблюдателна кула, която служи и като фар. Построена е на мястото на бившата резиденция на Самюъл Кокинг, британски търговец, който закупил значителна част от Иношима в края на 19 век и построил там ботаническа градина.

 

 

 

 

 

 

 

 

  Отново стълби, но надолу до Iwaya Caves. Първата пещера съдържа някои будистки статуи, докато втората е посветена на легендарния дракон, който тероризирал района.

 

 

 

 

   В пещерите на едно място даваха на всеки запалена свещ да ходи с нея в един коридор. После я върнахме там, откъдето ни я дадоха.

 

    Би трябвало да има ферибот през 10 мин. долу от скалите от малък кей, ако има пътници. Бяхме 7-8 човека, явно недостатъчно, тъй като за половин час нищо не дойде. Качихме се обратно, но след малко стълби, не всичките, открихме страничен път без стълби.

   Най- после успях да снимам черна каня. Гледахме ги из цяла Япония, но все ми убягваха.

 

    В 14:30 пристигнахме на гара Токио, пак си оставихме багажа и тръгнахме да обикаляме за подаръци. В 18:30 бяхме на летището.

   Не се бяхме чекирали, защото LOT, след като ни приканиха да си дадем всичкия багаж като чекиран, ни писаха да се чекираме на летището. На опашката за чек-ин двама българи ни споделиха, че полетът Варшава- София бил overbooked и те получили съобщение, че са на изчакване. Не знам какво стана с тях, повече не ги видяхме. Не се притеснихме особено, все щяха да ни върнат в София. Човекът на гишето обаче ни даде бордни карти и за двата полета.

19.05. 

  На летището във Варшава поискаха да си премерим багажа, който носехме за борда на самолета, в определената рамка с размери, но той влезе точно и ни пуснаха с него. По високоговорителя непрекъснато съобщаваха, който иска да си остави багажа за нашия полет като чекиран. Една примерна японка с една малка чантичка веднага се отзова, но ù отказаха.

  В София пристигнахме на време.