Замъци по р. Лоара и не само…

[ven62]

Мина над една година от нашата екскурзия във Франция. Първоначалната идея беше да видим няколко замъка по р. Лоара. На жена ми й бяха попаднали снимки в мрежата, но след като купихме билетите и почнахме да наместваме програмата, се оказа, че има куп забележителности наоколо, които не са за изпускане. Според мен живописният плаж със скалите на Етрета, според жена ми градините на Моне, а според  двамата – абатството Мон Сен Мишел.

Не мисля да се впускам в подробности за този или онзи замък. По-скоро ще е нещо като фотопис, пък който нещо го заинтригува, винаги може да се информира в мрежата.

И така

 

Ден 1

 

Литване, кацане, взимане на колата под наем, лежерна разходка в Бове ( Beauvais). Ще има още много такива наименования – две срички на български – два реда име на френски. А аз си мислех, че английския бил сбъркан.

 

 

 

Ден 2

 

Рано сутринта - напред към Живерни – градините на Моне. Случихме някакъв празник – неработен ден и половин Франция се беше изсипала да гледа тези градини. Всички легални паркинги – препълнени. Паркирах в полето на края на селото. Късмет, че беше близко до къщата и градините  на Моне. Както и очаквах – на мен не ми харесаха. Половината баби по нашите села имат по-хубави градини с полски цвята, хаотично растящи/цъфтящи. Имах друга представа за френските градини, която естествено се оказа вярна. Почти всички замъци в следващите дни го потвърдиха, а някои ме оставиха и без дъх. Прехваленото „японско“ мостче с водните лилии как издържа десетките китайци накачулели се на него. Снимка с под 20 човека така и не успях да направя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като изучих почти цялото творчество на Моне, с нетърпение тръгнахме към плажа и скалите на Етрета. Но преди това минахме през градчето Руан  (Rouen ). Градчето е красиво, свързано е с гибелта на Жана Д‘арт. Там където е била изгорена сега има църква. Катедралата, пазара, още някоя и друга забележителност, кафе, разходка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След Руен - към Етрета. Най-после. За мен това беше гвоздея на програмата този ден. Нетърпението ми е било наистина голямо, но за това научих малко по-късно, когато пристигнаха двете глоби.

 

Етрета

 

Същият ден, същият френски празник, същите проблеми с паркирането, което ни изяде около час ходене до плажа, тълпа, състояща се от другата половина от населението на Франция и дежурните китайци, но красотата си заслужаваше.

 

Тук вкусовете ни с Моне съвпадаха.  Той има не една картина с този пейзаж. И аз си нарисувах една, току-що, гледайки снимката, която направих миналата година.

Ето неговата:

 

 

Ето моята:

 

 

По тази снимка.

 

 

Игра със светлината, кратки, отчетливи щрихи с четката, ярки цветове,…, импресионизъм.

 

И двамата сме използвали само собствения си естествен интелект.  Единствената разлика е в помощните средства, които всеки от нас владее.

С неохота се разделихме с красивия атлантически бряг на Етрета. На следващия ден ни чакаше абатството Мон Сен Мишел.

 

Ден 3

 

Програмата беше:

-Мон Сен Мишел ( Mont Saint-Michel ) – рано сутринта, когато го отварят за туристи, за да избегнем тълпите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-В средата на деня – рибарското/пиратското селце Сен Мало̀ (Saint-Malo)

-И по залез – отново абатството.

Предварително бях проучил фотографските точки за най-добри снимки на абатството. Избрах си тази с пасищата за овце и меандрите. Пасища са заливани при някои приливи и тревата е солена. Това се е отразило на овцете, пасящи там, т.е. месото им има специфичен вкус, който французите, видни кулинари, особено ценят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Сен Мало

 

Градчето е кръстено на християнски проповедник (Мало). В него е роден Франсоа Рене дьо Шатобриан – писател (бащата на френския романтизъм), дипломат, държавник, , но сякаш жителите на Сен Мало най-много се гордеят с корсаря-благородник  Робер Сюркуф, на който са му издигнали паметник, как сочи към вековния враг – Англия.

Приятно градче, особено плажа и километровия отлив/прилив.

 

 

 

 

 

 

 

 

В края на деня – път до Рен ( Rennes )

 

 

 

 

 

 

 

От утре ще започнат замъците. 

 

Ден 4

 

Първият – Замъкът Юсе (Chateau d’Ussé), замъкът на спящата красавица

Един от първите му владетели е Оливър Юсе, но не е много ясно той ли получава името си Юсе от това, че притежава този район и замъка или обратното. Едно е сигурно – сегашният му собственик е Казимир дьо Блакас д'Олп (Casimir de Blacas d'Aulps, 7th Duke of Blacas). Фамилията Блакас е успяла да го задържи над 2 века, което си е рядкост. Но по-интересното е, че замъкът се свързва с Шарл Перо и „Спящата красавица“. Легендата е, че Шарл Перо толкова се вдъхновил от красотата на замъка, че измислил приказката за спящата красавица.

Много не ми стана ясно къде е живяла свекървата – великанка. Вероятно и братя Грим са се питали същото, затова съкращават историята и тя завършва със събуждането и сватбата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващият замък беше Азе ле Ридо (Château d'Azay-le-Rideau) Френският вече го коментирах – да не се повтарям.

Построен е върху остров на р. Индр. Наричат го „Диамантът на Лоара“ – един от най-красивите замъци в долината или „Огледалния замък“, предвид отражението му във водата, особено рано сутрин или привечер.

 

 

 

 

 

 

 

Но ако Азе ле Ридо е един от най-красивите, то градините на следващия замък просто ни оставиха без дъх.

Замъкът Виландри (Château de Villandry) и неговите декоративни градини :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Виландри е построен в началото на XVI век, но пропит с много история – вековното противопоставяне на Англия и Франция, Наполеон, брат му и т.н. Но съвременния изглед на частично възстановените градини, ги дължим на един испански лекар - Хоаким Карвайо, който няма благородническо потекло, но богата съпруга. Замъкът и до момента е собственост на семейство Карвайо.

 

След градините на Виландри си мислех, че нищо не можеше да ме впечатли. Така, че - път до базата ни за спане и отправна точка за утрешните замъци по р. Лоара – градчето  Тур ( Tours ). В него е роден Оноре дьо Балзак. Оказа се, че Тур е доста чаровно, на самата река. Разходихме се, видяхме основните забележителности, хапнахме,… :

 

 

 

 

 

 

 

Ден 5

 

Този ден ни е важен.

Предстоеше ни Амбоаз (Леонардо да Винчи) и още 2-3-4 красиви замъка.

В градчето Амбоаз (Amboise) Леонардо да Винчи прекарва последните си 3 години. Поканен лично от краля Франсоа I. Къщата, в която живее (Clos Luce) впечатлява най-вече с експозицията на многото модели, изработени по оригиналните скици на гения. А в замъка Château Royal d'Amboise има малък параклис Сен Юбер (Chapelle Saint-Hubert), където е погребан (така се твърди, но не е много сигурно) самият Леонардо да Винчи. Всъщност той е погребан в църквата на замъка Saint-Florentin. После тя е разрушена. Намерени са останки, които се предполага, че са на Леонардо да Винчи и те са преместени в малкия параклис.

Замъкът е много красив, построен на едно възвишение в самия град. Панорамата е прекрасна. На нас този замък много ни хареса. Може би защото бяхме първите посетители рано сутринта и почти половин час бяхме единствените туристи в замъка и около него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Програмата за деня ни е наситена, така че без размотаване, газ към следващата красота – Замъкът Шенонсо (Château de Chenonceau).

Известен е като дамския замък. Диан дьо Поатие и Катерина Медичи. Достатъчно е да се споменат само тези две, за да се гарантира поредица от прелюбопитни факти и легенди за замъка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кратка кафе пауза преди следващия замък – селцето Монтрезор – Едно от най-красивите селца на Франция. Това не е моя оценка, а приз от едноименната асоциация „Les Plus Beaux Villages de France“  („Най-красивите села на Франция“). Тази организация присъжда приза на красиви френски селца. Отличието  не е постоянно и към момента са малко под 200. Освен Монтрезор тази година имахме удоволствието да видим още две селца от тази класация – Eguisheim и Riquewihr.

 

 

 

 

 

Следващ замък - Валансе  (Château de Valençay)

Замъкът се свързва преди всичко с Талейран – външния министър на Наполеон, но не само.

За нас е важно замъка да е красив и впечатляващ… Да, такъв е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последен замък за деня – Шеверни (Château de Cheverny)

Това, което ме впечатли – построен през XVI век от висш държавен служител - Henri Hurault (Анри Юро ) по времето на крал Анри и крал Луи със съответните номера 6 и 13 и все още е собственост на наследниците на Юро. ( И аз бях висш държавен служител, но замък нямам. Очевидно съм сбъркал и времето, и държавата.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спане в градчето Блоа (Blois). Малко снимки от Blois, включително и от Château royal de Blois, който няма да го броим за замък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ден 6

 

Започваме многообещаващо - замъкът Шамбор (Château de Chambord). Най-големият и най-импозантният, един от най-красивите. С над 440 стаи, уникални двойно-спирални стълбища, а пък покрива – гора от комини и кули, красота. В допълнение част от градините, възстановени през 2017 са по оригиналните проекти на  Андре Льо Нотр – архитекта на Версай.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И … последният плануван замък от нашата екскурзия - замъкът Фонтенбло (Château de Fontainebleau )

Най-обитавания замък (имам предвид от крале). Вероятно защото е много близо до Париж. Запомня се с уникалните стълбища, наподобяващи подкова, градините на замъка и … Наполеон. Тук той се разделя с императорската гвардия и отива на заточение на о. Елба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Останалите ден и половина оставихме за Париж – лежерни разходки по основните забележителности:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това беше. Промених си мнението за Франция, формирано от няколко дни в Париж преди години. Тази година пообиколихме Елзас, Шварцвалд, малка част от Швейцария и целия Лихтенщайн. Кога ли ще напиша нещо и за тази екскурзия…

 

 

[master_of_germs]

Благодарности за положения труд.

Както винаги кратък, ясен и фотоизразителен. 🙂 

 

Поприпомнихме си и емоциите от "снимката-емотикон" в календарната тема😄 

 

 Вече не ме е толкова срам, че аз не си довършвам темите година след пътуването 🙂 

Ама пък ти цялото пътуване в един пост. Откъде ги имаш тия нерви да напишеш и редактураш нещо толкова дълго. Адмирации!

 

П.П. Не е насочено лично към тебе. Но се чудя, защо масово в България почна да се ползва думата "замък" вместо "дворец", все едно са синоними?...

То не бяха "баварски замъци", "замъкът Пелеш", "замъци по Лоара"... а очевадно не са замъци, а дворци...

 

 

[Роца]

@ven62, страхотен фогопис 👏! Доходи ми се пак по долината на Лоара, за си поприпомня някои от замъците.

 

преди 6 часа, master_of_germs каза:

П.П. Не е насочено лично към тебе. Но се чудя, защо масово в България почна да се ползва думата "замък" вместо "дворец", все едно са синоними?...

То не бяха "баварски замъци", "замъкът Пелеш", "замъци по Лоара"... а очевадно не са замъци, а дворци...

За България не се наемам да се изказвам, но на френски има разлика между château (замък) и palais (дворец). Шатотата са обикновено извън града, насред гори и природа, палетата са в населено място и са градското жилище на някоя важна особа (или на институция). Затова Шамбор, Шенонсо, Виландри са "château", а Лувъра и Версай се водят palais. 

[chandni]

Ах, @ven62, върна ме в неописуемото очарование на замъците по Лоара. Французите безспорно са способни да направят шедьоври в градините си. Искрено благодаря за фоторазходката! 

[ven62]

преди 11 часа, master_of_germs каза:

...

 

П.П. Не е насочено лично към тебе. Но се чудя, защо масово в България почна да се ползва думата "замък" вместо "дворец", все едно са синоними?...

То не бяха "баварски замъци", "замъкът Пелеш", "замъци по Лоара"... а очевадно не са замъци, а дворци...

 

 

Разбира се, че си прав.

@Роца го е обяснила. Знаех си аз, че френския е виновен.

Зачетох се сега и видях, че дори историците си водят подобна дискусия - "Castles in name, palaces in function"

 

преди 11 часа, master_of_germs каза:

...

 

Поприпомнихме си и емоциите от "снимката-емотикон" в календарната тема😄 

...

 

Аз нищо не си припомням. Вероятно имаш предвид снимката от дрон при късен залез на Мон Сен Мишел, която, май, поляризира мненията.

 

преди 11 часа, master_of_germs каза:

...

 

 Вече не ме е толкова срам, че аз не си довършвам темите година след пътуването 🙂 

Ама пък ти цялото пътуване в един пост. Откъде ги имаш тия нерви да напишеш и редактураш нещо толкова дълго. Адмирации!

...

 

А, не, не. Срамувай си се.

Аз поне не ги започвам. Изключение е една темичка за Виетнам, която, вероятно, така и ще си остане.  Единственото смекчаващо вината обстоятелство е, че ти много пътуваш. Но и за това ти си си виновен. Никой не те кара насила.

 

[Роца]

преди 4 часа, ven62 каза:

Разбира се, че си прав.

@Роца го е обяснила. Знаех си аз, че френския е виновен.

Зачетох се сега и видях, че дори историците си водят подобна дискусия - "Castles in name, palaces in function"

Одеве забравих още едно важно условие за шато - освен сред гори и поляни, може и да е сред лозя. Даже най-добре е да е сред лозя 😂