Швейцария - планински разходки около Юнгфрау

[alienad]

Скъпи съфорумци - магеланци много се радвам, че мога да пиша тази тема, защото мечтата ми "Швейцария", на почти 10 години, се осъществи.

Специални благодарности на всички писали за тази страна. Старателно изчетох всичко написано от вас и това много ми помогна да оформя нашата програма.

За щастие имахме прекрасно време в средата на август 2026 г. - 30 градуса в ниското, по-нависоко 18-20 градуса, слънчево и ясно време. Започвам с това, защото в много

от вашите разкази времето "не слушаше" и или валеше или беше облачно и нямаше видимост. Заваля последния ден, когато тръгвахме, ама то е защото не искаше да ни пуска.😃

В първите разкази на Mary, Rainy и други магеланци беше доста застъпена темата за високите цени в Швейцария, което я правеше доста "недостъпна".

Моето усещане сега е, че сме ги "настигнали" швейцарците, така че тези, които само си мечтаят, могат да започнат да планират разходката си там.

Годишната винетка в Швейцария е 40 франка (по-евтина от тази в България). Вечеря в ресторант в гр. Brienz за трима ни излезе по-евтино от вечеря за двама във Варна на следващия ден, след като се върнахме от Швейцария.😃

През цялото време пътувахме с това "приятелче" - Ситроен Ami 6 от 1965 г. и се справи чудесно. Отначало мислехме да не вземаме винетка, защото тя е задължителна само за магистралите, но се оказа, че доста трябва да обикаляме по другите пътища. Другото ни съображение да не се качваме на магистрали беше, че не сме с много мощна кола.  Оказа, че в голяма част от магистралите ограниченията бяха 80-100 км/ч. и не бяхме "изоставащи".

 

 

Кравите са на голяма почит, затова и аз започвам разказа си така ...

[jungfraujoch]

Здравей приятелко @alienad,

очаквам темата отдавна,още като се чухме на рождения ми ден и ми каза,че ще пътувате до любимата ми Швейцария!

И то точно по тези места,които оставиха много специално място в сърцето ми.

Следя с интерес.

[alienad]

Скъпа @jungfraujoch, благодаря за интереса към темата, започвам...

С много ранен полет от Варна кацнахме в Меминген към 6.10 ч. и на летището ни чакаше сина ни с неговото "Ами". Потеглихме към мястото ни за настаняане в Швейцария, но понеже имахме цял ден пред нас, а и времето беше чудесно, се отбихме до Рейнския водопад.

Намира се близо до гр. Шафхаузен и спряхме на паркинга до замъка Вьорт, от северната страна. Това е гледката към водопада, малко по-надолу от паркинга.

И след това долу до замъка.

 

Не изглеждаше много пълноводен, но по-късно през деня сякаш пуснаха повече вода.

Избрахме да се разходим от всичките му страни и поехме наляво по пътеката. Отначало е равна, а след това започва да се изкачва нагоре.

 

 

Има възможност за разходка с лодка, която стига до тази скала и можеш да съзерцаваш водопада отгоре. Ние решихме да му се наслаждаваме само сухоземно.

Стига се до един мост, по който се движат и влакове и има и пешеходна част - забавно е, докато вървиш и край тебе профучава влака.

По този мост се стига до замъка Лауфен, от южната част на водопада.

 

Вече сме на високо, а срещу нас е замъка Вьорт, откъдето тръгнахме.

 

 

Оттук има изградени платформи и стълби, с които се стига почти до бошуващите води на водопада. За да минеш по тях, обаче се заплаща 5 франка на автомат.

 

Има едно място, което е тясно като вход на пещера, имаше опашка и когато минеш през тунела в скалата, стигаш до пръските на водопада.

 

 

Много е вълнуващо. 

 

 

След като обиколихме по всички възможни платформи и стигнахме до най-ниската част, съвсем близко до водата, продължихме нашата обиколка.

Пътеката минава през горичка и след това по този мост се върнахме на отсрещния бряг.

 

 

Така направихме пълна обиколка и се върнахме до замъка Вьорт, откъдето бяхме тръгнали. Цялата тази разходка ни отне около 3,5 ч., но въобще не усетихме кога са минали, загледани по красивите гледки.

Време беше да продължим нашата разходка из Швейцария и да се настаним в хотела. Не съм била досега в Швейцария и ми направи впечатление огромния брой тунели по пътищата. Някои се разклоняваха и продължаваха с километри, цял подземен свят.

Другото странно за мен беше миризмата на оборска тор навсякъде.

И вече сме до нашето планинско хотелче.

 

 

Разположен на един завой в прохода Brunig, типична планинска къща с красиви гледки наоколо. Удобството беше, че има безплатен паркинг.

При настаняването попитах за туристическата карта, която дава отстъпки за някои атракции в района и ни беше доста полезна.

Гледката от прозореца на стаята.

 

 

И хотела от по-високо по пътечката нагоре.

 

Много сме доволни от хотела, насред планината, на около 1000 м.н.в., на 8 км от Brienz, на спокойно място, а не сред навалицата на курорните селца.

Още вечерта си купихме Юнгфрау пас за следващите 3 дни - 210 франка за 3 дни + 89 франка за Top of Europe. 

На следващия ден предстоеше да се запознаем с по-високите части на планината.

[ven62]

Ще чета и гледам с интерес. Твоите снимки са забележителни.

В края на юни бяхме в Елзас, Шварцвалд и Швейцария (Люцерн, Берн, Фроналпщток, Пилатус)

Вероятно само Рейнския водопад ще съвпадне от забележителностите, които вие и ние сме видели, но това засилва любопитството ми.

 

[alienad]

Благодаря, @ven62, ние се бяхме съсредоточили основно в планинската част. Не сме ходили много в градовете.

Вторият ни ден отново започва с водопади - Trummelbachfalle. Пътят ни минава край красивото езерото Brienz, Interlaken и долината Лаутербрунен.

Паркингът пред водопадите е учудващо безплатен. 

 

Представлява каскада от 10 достъпни за посетителите водопада, с изградени стълби и площадки за наблюдения. Входът е 18 франка, но с картата от хотела стана 16,50 - чудесно. Първо с асансьор се качихме до 7 -ия и след това продължихме нагоре, а на слизане разгледахме и по-долните водопади.

 

Много е вълнуващо да си сред бучащата, пенлива вода, стичаща се от ледниците на високите върхове наоколо.

Водата си е издълбала тунелчета в скалите и са се получили красиви, завъртяни форми.

 

Почти като в Антилопа каньон.

Сложихме си шушлякови якета, защото на места водата беше много бурна и мокреше.

 

 

Много ни допадна разходката - съчетава усещането, че си в пещера, но с много водопади вътре.

 

Около 1,5 ч. ни отне разглеждането. Време беше да се насочим към по-високите части на планината...

[alienad]

Върнахме се обратно до селцето Лаутербрунен. Из този район има много от тези летящите смелчаци.

 

Паркирахме на закрития паркинг на гарата, за около 5 ч. ни излезе 15 франка. Време е да използваме Юнгфрау паса - запътили сме се към Мюрен - селцето без автомобили. Първо се качихме накабинката Grutschalp, а след това с влакчето до Мюрен. Последният участък може и пеш да се мине, но ние нали си имаме пас.

Веднага като се слезе на гарата има красива панорамна площадка, разкриват се възхитителни гледки към заледените върхове.

 

Селцето е с типичните дървени къщички с цветенца.

 

 

Разходихме се из селцето и се запътихме към още по-високо - с фуникуляра за Allmendhubel - 1907 м.н.в., билетът е 16 франка, не важи паса тук.

 

Оттук гледката към 4 хилядниците : Айгер, Мьонх и Юнгфрау е още по-внушителна.

 

 

 

 

Много ми допадна това място. Има изградена чудесна, образователна детска площадка.

Бях впечатлена от тази крава, на която децата наливаха вода в устата и след това дояха млякото.

 

Имаше разнообразни люлки, пързалки, лабиринти, тунели, наподобяващи тези на мармотите, шезлонги за релакс и други забавни съоръжения. Истински рай за малки и големи.

 

 

В този лабиринт, след натискане на бутон се появяваха струйки вода и децата търсеха път, без да бъдат намокрени.

 

 

Изградена е пътека на цветята, като има табелки, разказващи за различните планински цветя. За първи път видях еделвайси на живо.

 

 

Пътеката е кръгова и отново се връща до станцията на фуникуляра.

 

 

 

 

 

 

 

Тук в далечината се вижда Schilthorn с ресторанта, свързан с един от филмите за Джеймс Бонд, но ние не отидохме до там.

 

 

Седнахме на тераската на ресторанчето и се любувахме на прекрасното време и гледките наоколо. След това се отправихме обратно към Лаутербрунен, имахме и други "задачки" за деня.

[alienad]

В Лаутербрунен се разходихме до водопада Staubbachfall - 297 м. Спуска се от високите скали.

По пътя - църквата с паркинга до нея.

 

Водопадът ми се видя не много пълноводен, но все пак си е внушителен.

 

 

Има стълбички и може да се стигне зад пръските, но ние го гледахме само отдолу.

Следващата ни спирка е Интерлакен. Спряхме колата на паркинга на гарата Interlaken - Ost (5 франка до 5 часа). Точно на 12.08.2026 г. беше слънчевото затъмнение и AI ми каза, че от Швейцария ще се вижда 90%. Купихме си специални очила с филтър за наблюдение на слънчеви затъмнения.

Идеята ни беше да се качим на Harder Kulm и от високо да го наблюдаваме. Да, но не преценихме, че и други ще искат. Опашката беше огромна. Аз не бях запозната с капацитета на този фуникуляр, който е и доста на рядко, на 30 мин. Изчакахме почти час, но опашката много малко помръдваше и се отказахме.

Решихме да си намерим местенце в града, откъдето да наблюдаваме. Все още беше рано и се разходихме из парка до казиното. Имаше някакво частно събитие и свиреха с тези алпийски рогове.

 

Паркчето беше много приятно с фонтанче и цветни лехи.

 

 

Затъмнението започваше почти на залез към 19.30 ч. и се насочихме към една поляна, от която имаше добра видимост към слънцето.

Беше интересно да видиш как постепенно луната захапва слънцето. Лошото беше, че това слънце много бързо отиваше надолу, а там разни хълмчета го закриваха.

Бягахме по поляната все по-наляво и наляво, откъдето имаше по-добра видимост. Търсачи на слънчево затъмнение.

 

Дори видяхме един хотел, който беше по-нависоко и хукнахме към него с идея оттам да се вижда по-добре, но закъсняхме и слънцето вече беше отишло зад хълмчетата. Все пак видяхме, когато луната закри почти наполовина слънцето. Ето и един опит за снимка.

 

 

Беше много вълнуващ и впечатляващ ден. Стигнахме до 1900 м.н.в., следващия ден - повече.