Сирия

[Mary]

Ще се опитам набързо да разкажа за пътуването ни до Сирия в края на септември.

 

Полети:

Turkish Airlines ползвахме за пореден път с отсечки:

Истанбул - Дамаск 

Дамаск - Истанбул

От София до Истанбул имахме намерение да отидем с кола, но по една или друга причина си купихме отново полети София-Истанбул и обратно. Така летяхме на отдени билети, като на отиване двама от нас имаха нощувка около летище Истанбул.  

 

Има и възможност да се лети с Pegasus до Алепо. 

Ние се чудехме дали да не направим мулти-сити Дамаск-Алепо, но в крайна сметка дните ни бяха малки и оставихме Алепо за друг път. 

 

Агенция:

За да получим писмото, ноебходимо за издаване на визи при пристигане, ползвахме местна агенция - Golden Team. 

Отговаряха сравнително бързо и включиха в офертата си всичко, което искахме да видим, дори и допълнителни неща, след като имахме договорка, като за тях не сме плащали. 

 

Програма:

Ден 1 - пристигане рано в Дамаск, взимат ни от летището, водят ни в хотела и после обиколка из града, а вечерта имахме вечеря със собственика на агенцията и всичките му туристи в момента.

Ден 2 - Взимат ни от хотела и тръгваме към Палмира, като по пътя спираме включихме Deir Mar Musa el-Habashi. Нощувахме в камп в Палмира

Ден 3 - закуска, шофиране до Хомс, посощение на църквата  Um Al Zenar Church, след това към  Крак де Шевалие, след това през Маалула и Седная в посока Дамаск, нощувка в Дамаск.

Ден 4 - закуска, пътуване до Босра и посощение на Римските руини и Амфитеатъра. Следобед сами се разхождахме из Дамаск. Нощувка в Дамаск. 

Ден 5 - закуска и трансфер към летището в Дамаск. 

 

В офертата, която първоначално получихме, не беше включен Крак Де Шевалие, както и Деир Муса и Седная, бяха вклучени входовете на забележителностите, транспорт и нощувки, гид. Не беше включена храна и напитки. Имахме и по-евтина оферта от тази, но искаха предплащане на половината сума в някакъв срок и после доплащане. Предвид несугирната обстановка в района, предпочетохме оферта, която е с плащане на място. Над 700 долара беше офертата ни. 

 

Хотели:

Хотелите са избрани от агенцията, като в Дамаск спахме в два различни хотела, бяха ок и двата. Кампът в Палмира има базови усмовия за нощуване, но предвид, че там вече няма останали хотели, пак е вариант. 

 

Виза:

Визата получихме на място на летището, като представихме писмото, които организаторът беше ни изпратил. Самото писмо беше пълно с грешки, но той ни уверяваше, че няма проблем... После на място каза, че тези които издават тези писма са пълни некдърници и няма писмо без грешки. 

Странното на летището беше, че не ни поискаха писмото, преди сами да го дадем, защото започна една суматоха на 4 гишета, където бяхме ние и споменаването на България на висок тон.

В крайна сметка дадоха ни визи, след като платихме таксата от 75 долара.

 

Преходник:

Не е нужен, контактите са като в БГ.

 

Плащания, валута

Обменихме още с излизането из Дамаск по 100 долара и на мен ми бяха достатъчни за целия престой. Преди май е имало черен курс на обмяна, но сега ни заведоха в чейндж бюро и обменихме легално пари.

 

Транспорт

Не сме ползвали некакъв друг транспорт, освен колата с която бяхме. Видях бусчета и нещо като маршрутки, но нямам представа дали в момента чужденец може да се вози с тях извънградско, предвид военните постове на много места.

 

Интернет, е-сим

Нито един оператор не предлагаше е-сим по време на нашето пътуване. Чрез фирмата организатор си бях поръчала карта за интернет за скромната сума от 35 долара. Спокойно можех да миня и без нея, но предпочитам да имам връзка със света постоянно. 

Покритие нямаше навсякъде, а доста често беше 3G, но по хотелите имаше сравнително добър нет. Нямаше нужда от VPN.

 

За съжаление нямам време да описвам подробности, но и не видях да има тема за Сирия от последно време, та ще споделя съвсем накратко как го направихме ние.

Цялото ни пътуване беше много спокойно, на място не усетихме никакво напрежение, не са ни досаждали никъде, само веднъж ни провериха на пост доста по-сериозно, останалите пъти беше проформа, виждайки ни, че сме туристи.

Пътуването беше осъществено, споделено и забавно заедно с @Ивайла, @Dian и @Branko

 

 

Ден 1

Истанбул - Дамаск 

Ранен полен, нищо особено като проверки, виза или писмо не са ни искали при бординга, дори се чекихахме и си имахме ел.бордни карти.

Изгрева посрещнахме в самолета:

 

 

Бързо се стига до Дамаск, а междувременно минахме някъде над Ливан:

 

 

Около Дамаск:

 

 

Летището е по-скоро не голямо:

 

 

Първият ни хотел - Beit Ramza. 

 

 

Метнахме багажа и веднага тръгнахме по улиците, като пъво обменихме пари:

 

 

Много е колоритно по улиците на Дамаск - могат да се видят както нови и интересни коли, така и стари и очукани автомобили.

 

 

Първата забележитерност, който посетихме беше Hanania Church. 

Малката капела на Св. Ананий е известна като Домът на Ананий и се счита за една от най-старите църкви в света.

Това е значим християнски обект, свързан с библейската история за покръстването на Саул от Тарс (по-късно апостол Павел). Смята се, че църквата е мястото, където Ананий, ученик на Исус в Дамаск, е изпратен от Исус да възстанови зрението на Саул и да го кръсти.

Павел (тогава Саул) по-късно беше спуснат в кошница по градската стена, за да избяга от преследване след приемането на християнството.

Каменните стени на втората зала показват серия от изображения, изобразяващи историята на свети Ананий и апостол Павел.

Днес това е популярно място за поклонение за християни от цял свят, а параклисът все още провежда служби.

Снимаха нещо от някоя телевизия, когато ние бяхме там, но ни направиха място да разгледаме и пак си продължиха снимките.

 

 

 

 

Продължихме по централните улички в посока към Омаядската джамия. 

Омеядската джамия, известна още като Голямата джамия на Дамаск, е една от най-старите и най-големи джамии в света. Построена между 705 и 715 г. под ръководството на халиф ал-Уалид, на мястото на римски храм, посветен на Юпитер, и християнска катедрала, посветена на Йоан Кръстител.

Джамията има значение както за мюсюлмани, така и за християни; смята се, че това е мястото за покой на главата на Йоан Кръстител и също така се възприема от мюсюлманите като място с голямо религиозно значение. 

 

Няма да се впускам в подробности за джамията, но бех казала, че е уникална като вид. Жените трябва да се покрити и ако нямате подходящи дрехи, дават безплатно такива и за жени, и за мъже(ако са по късо панталони например)

 

 

 

Най-големият Коран:

 

 

Ето тук, на пет метра надолу се предполага, че е главата на Йоан Кръстител:

 

 

Пред и около джамията шаренията е огромна:

 

 

 

Свсем близо до джамията е Al-Nawfara Cafe - твърдят, че е най-староно кафе в Дамаск на повече от 500 години.  

Друго интересно за него е, че и досега вечер има четец на приказки, който стига до най-интересното е оставя за другия ден - нещо ка то мъжката Шехерезада:

 

 

 

Продължихме със Sayyidah Ruqayya Shrine. 

 

 

Медресето:

 

 

Най-известния сладолед в Дамаск:

 

 

 

Al-Azm Palace:

 

 

От двореца не съм сложила снимки, само на продавачът на чай - из целия град има такива.

Продължихме по магазинчета и улички докато дойде време за вечерята:

 

 

          

 

Не знаехме как стои въпросът с алкохола в Сирия в момента, но си имаше и бира, и Арак.

 

Следва...

[Mary]

Ден 2

 

Дамаск - Палмира

 

Ставаме рано, обещали са ни закуската също да я сервират по-рано, но не беше съвсем така и закъсняхме поне с половин час за тръгването.

Ето какво ни сервираха за закуска:

 

 

Натоварихме се на колата - беше сравнително удобна, отпред седяха шофьорът и гидът, като в този ден ни попитаха зали имаме против да вземем с нас и момиче, което се обучава за екскузовод. Нямахме против, тя също седна на предната седалка. Ние седяхме на още два реда зад шофьора, по двама на ред.

За момичето, кандидат екскурзовод нямам кякво да кажа, опитваше се да е полезна с нещо, но като цяло не беше добър вариант, защото през повечето време си говореха между тях си, вместо да говорят с нас. Не останахме доволни от цялата ситуация в крайна сметка, но питаха ни - съгласихме се, вината си е наша.

 

Тръгваме в северна посока и като излязохме от центъра вече започнаха да се виждат следите от войната. Доста разрушени места има и в Дамаск, но не в централната зона.

 

 

Попътувахме известно време и се започнаха постовете по пътищата. И друг път съм минавала през подобни постове по разни места по света, но за пръв път ми правят впечатление очите на мъжете, които дежурят по постовете - тревожни, тъжни, нащрек. Обикновено изглеждат като на работа там(сравнява с Мианмар, Ливан, Египет), а тези бяха като на война - с пълно внимание и шарещ поглед, очи видяли много ми изгллеждаха.

Пожелавам им да намеят не само вътрешен мир, но и пълен такъв. 

 

Забранено е да се снимат постовете, но имам някоя и друга снимка, което не показват нищо особено, дори автоматите не съм снимала отблизо.

 

 

Мисля най-сериозната проверка беше в този ден в посока на Deir Mar Musa el-Habashi, след като завихме в посока Палмира, но преди манастира.

 

Ето го ванастира от далече:

 

 

И женският манастир до него:

 

 

Дейр Мар Муса(Манастирът на свети Мойсей Абисински) е разположен в сухите хълмове на Ал-Набк, на около 80 километра северно от Дамаск, е една от най-необикновените духовни и културни забележителности на Сирия. Изолиран, спокоен и древен, Дейр Мар Муса предлага дълбоко убежище за пътешественици, търсещи смисъл, тишина и красота. От древни времена и до ден днешен има хора, които отиват там да поседят повече време, на останат насаме с мислите си, да рестартират, да помислят за важните неща в живота.

Основан преди повече от хилядолетие, възстановен с преданост и отворен за всички вероизповедания, Дейр мар Муса е много повече от исторически обект. Това е жив манастир, който продължава да бъде пример за мир и разбирателство между религиите — място, където историята, вярата и тишината на пустинята се сливат в вечна хармония. До ден днешен на едно място в една сграда се молят християни и мюсюлмани - всеки на ногавия си Бог, но с мир в душите.

 

Това е пътеката към манастира:

 

 

За разлика от много християнски манастири, които са лесно достъпни по пътя, достигането до Дейр Мар Муса изисква преход по пътека с доста стълби. Това изкачване е  символично — подготвя посетителите за дълбоко съзерцателно преживяване. Имало е предложения да направят лифт, или друг начин за по-лесто достигане до манастира, но са отказали - предпочитат там да отиват хора, които са склонни вървейки по пътеката да мислят за смирението, за общуването с духовното и да се подготвят за посещението в манастира по този начин.

Дори и вратата, която е вход за манастира предполага поклонение - много е ниска и трябва да се наведеш доста, за да влезеш навътре.

 

 

Хората, които ни посрещнаха там бяха изключително мили, любезни, гостоприемни и лъчезарни. С удоволствие ни разказаха интересни неща за манастира.

Живеят постоянно доста хора в манастира, но има и такива, които пътуват от близко населено място и са на работа там.

Имат хубава тераса, където са направили навес, сложили маси и на тях ти поднасят чай и сладки.

 

 

А като влезеш в манастира ... главата ти се замайва от това, което виждаш, придружено с абсолютно спокойствие и усещането, че си изван времето на това място.

В сърцето на комплекса се намира църквата "Свети Мойсей" – малко, но красиво място за поклонение, изпълнено с фрески от XI и XII век. Тези стенописи изобразяват сцени от Новия завет, живота на светци и богословски символи. Въпреки вековете на износване, много фрески остават все така красиви.

Светилището е тихо, осветено от маслени лампи и свещи, изпълнено с аромат на камък, тамян и тишина. 

 

 

 

          

 

Събуваш се бос, за да влезеш вътре, а там са постлени килими и поставени разни подложки да можеш да седнеш и да получиш времето, което ти е необходимо за духовно пречистване. Много, много интересно място. Това не беше включено в програмата ти, аз поисках да го включим допълнително и не съжалявам изобщо за тегавото ходене по стълбите нагоре, защото на място усещаш неща, заради които вярата става по-смислена.

 

На тераската подухваше вятър и доста верме поседяхме преди да тръгнем отново. 

В женския манастир, по-точно мястото за отсядане на пошлушнички и гости, търсещи спокойствие и оставане насаме с мислите си, но можахме да отидем, защото в момента не беше възможно.

Времето вече беше напреднало и се чудехме как в тази жега ще обикаляме Палмира, затова поседяхме още на терасата, но път ни чакаше и решихме да продължим, пък там на място да изчакаме да премине голямата обедна жега. 

Тръгнахме отново по пътя, а в далечинета видяхме голяма върволица от камиони и се зачудихме какво се случва - обясниха ни, че това е наинът за износ на петрол от Ирак. Камионите се движат под конвой и правят големи задръствания - в случая ги ведяхме отдалеч само.

 

 

Стигнахме до Палмира и се отправихме първо към две места за посещение - гробници и извор.

Гробниците, по-точно каквото е останало от тях след войната и иманярите, видяхме набързо, а около тях вече ни съпътстваха продавачи на разни герданчета и сувенирчета, които не се отказваха да вървят по нас доста време.

Гробница със саркофази в нея:

 

 

 

И в съседскво разити гробници, където се мотаят кости на неизвестно кого...

 

 

Тегава беше обстановката в тези гробници, влизането и излизането бяха неприятни, беше тъмно, прашно и неприветливо. При извора Афка се изненадах от заблатяването, защото бях виждала снимки с кристално чиста вода. 

 

          

 

А до извора ... ами първите гилзи(или както там се казват остатъците от стрелба), с които районът е осеян навсякъде.

 

 

Слез извора отидохме до капма, където поседяхме малко в изчакване на жегата да отмине и да нагласим тайминг за залез в Палмира.

Ей под тази сянка поседяхме:

 

 

Питате ли се как изглеждаше кампът?! Ами на вид е симпатичен. Мястото за закуска:

 

 

Стаята ни:

 

 

Според момчетата в двора имало бълхи, което ме докара до ужас и не можах да се насладя нито на обстановката, нито на усещането. Не мога да тъврдя имало ли е или е нямало, защото аз в живота си бълха не съм виждала, този път също не видях, но времето ми в кампа мина под угрозата да имам близка среща с такива гадини... 

 

Време е за Палмира. Няма да се спирам на историята, подробностите за различните места, а просто ще покажа какво е останало от Палмира след боевете, които са се водили там. 

 

 

За гледките отвисоко се качихме отгоре на един храм, но качването там беше доста опасно с липсващи стълби и изглеждаще като пред разпадане части. 

 

 

 

 

 

Амфитеатърът и около него:

 

         

 

 

 

 За залеза отидохме в края на Палмира, където трябваше да се качим на една кула, но мястото вече беше заето и останахме в ниското, гледайки как се обягрят цветовете на камътени от топлите слънчеви лъчи. 

 

 

Реално залезът беше зад гърба ни и когато си тръгнахме към кампа видяхме част от него:

 

 

 

Вече в сумрак се прибрахме пеша до кампа, където вече подготвяха вечерята ни. Никакъв алкохол нямаше там. Ето какво ядохме:

 

 

 

Поканиха ни да ходим на лов за зайци, но отказахме. За съжаление не ни поканиха да ходим да гледаме изгрева, който после видяхме е бил доста красив от самата Палмира, а ние го гледахме от двора на кампа, но за него в следващото писание. Сега е време да си лягаме - отбелязвам, че стаите не се заключват и по всеко време някой може да влезе вътре. При нас само веднъж един младеж са намъкна, но беше рано вечерта. През нощта никой не ни е притеснявал. 

 

Следва...

[liliya]

Поздравления за смелостта да тръгнете в тези размирни времена в тази посока! Очаквам продължението с интерес! Благодаря за споделянето 🙂

[Plamsi]

Сирия е страхотна. И може да предложи много на всеки осмелил се да я посети в тези размирни времена. 

[Mary]

Ден 3 - 1

 

Както вече писах, имахме покана за нощен лов на зайци, която отхвърлихме, но нямахме покана за наблюдаване на изгрева от същината на Палмира.

Все пак си намерихме място в лагера, откъдено се виждаше изгрева на слънцето и част от руините. 

Да кажа нещо и за нощуването - нищо не ме хапа, нищо не ме сърбеше, нямах никакви лоши усещания през нощта, нищо че бях се филмирала леко. Все пак рано-рано станах по навик, измих се в банята - тук отварям скоба имаше баня и тоалетна на разположение почти пред стаите ни. Не съм пробвала дали има топла вода, че се мих само със студена.

Да се върна на изгрева - с Диан се намерихме на двора и докато се чудим къде ще можем да видим изгрева, се наслаждавахме на зрели фурми направо от палмата.

 

 

Дойде време и за слънцето, което се показа в пълната си прелест на ранобудниците:

 

 

 

 

В момента в който се вдигна малко слънцето стана отново доста топло. И вечерта не беше студено, но имаше топли одеяла в стаите. 

Време е за кафе и закуска:

 

          

 

Рано трябваше да тръгнем и в този ден, но почакахме малко да дойде кандидат-екскурзоводката, която продължи и този ден с нас.

Натоварихме се с малко закъснение и поехме по скучния път към Хомс. В района на Палмира няма останал нито един хотел. Ето така изглеждат повечето:

 

 

Покрай пътя видяхме доста "полегнали" дървета:

 

 

И вече влизаме в Хомс - един от най-пострадалите градове от войната. Има много разрушени сгради, включително и по центъра.

 

 

 

 

 

Като гледам такива неща и се питам кой и защо е седял/стрелял от двете страни на сраженията и с каква част от душите си плащат за преживяното сега?! Много тъжни гледки... 

 

 

Хубавото е, че за много хора животът продължава и се опитват да се върнат към нормален живот. 

 

Целта на влизането ни в Хомс беше Um Al Zenar Church. 

Счита се за една от най-старите християнски църкви в света, като строителството ѝ датира от 59 г. сл. Хр. Тя е построена от сирийския народ на Хомс.  

През 476 г. отец Давид Торабдин пренася Светия пояс от град Едеса в църквата на Дева Мария в Хомс. Той намери пояса с мощите на Свети Тома Апостол, който го беше получил директно от Дева Мария по време на нейното Възнесение на небето. От 476 г. поясът остава в старата църква, която става известна като "Църквата на пояса" или "Църквата на Дева Мария на пояса". Името остава свързано със Светия пояс на Дева Мария, поради присъствието му там и заради историческата, археологическата и духовната му стойност. Коланът се съхранява в сребърен обков, който се отваря на празника Успение Богородично.

 

Много се радвам, че имахме време да посетим тази църква и да се докоснем до нещо толкова свято за християнството. 

 

 

          

 

 

 

Бих казала, че има три части на църквата, първите две са на горните снимки, а третата, най-старата е запазена в натурален вид.

 

          

 

На място служител в църквата ни каза молитва и допринесе още повече за хубавото усещане.

 

След като излезнахме от църквата чехме подвеждащият въпрос: "Вие сладка храна обичате ли?!" Може би само момчетата трябваше да питат, че рядко се срещат жени, които не обиачт сладости, но ние в хор казахме, че много обичаме. Докато стигнем до сладостите, отново видяхме как градът се опитва да се издигне от руините.

 

 

 

 

Стигнахме до магазинчетата със сладости, където искаха да ни почерпят с местен сладкиш -  Halawet el Jibn. Интересен беше - парен грис с масло и вътре плънка от местно сирене.

 

 

Разбера се отдадохме чест и на останалата стока в трите магазинчета, като даже малко прекалихме, но всичко беше много вкусно.

 

 

Продължихме към Krak des Chevalliers, а по пътя нашите сладури екскурзоводи сладко си спяха, докато ние не ги сръчкахме с въпроса за работното време на нещата, които искаме да видим в този ден. Май ги поразсънихме, но не си дадоха много зор, по-скоро ние са разбързахме.

 

Крепостта Crac des Chevaliers е построен от Ордена на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим в периода 1142–1271 г. С по-нататъшното строителство от мамелюците в края на XIII век, тя се нарежда сред най-добре запазените образци на кръстоносните замъци. 

Доста бързо разгледахме голямата площ на крепостта, защото лично аз предпочитах да видя следващите неща в плана ни.

Ето и малко снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Пихме набързо по напитка в кафенето в крепостта и потеглихме отново на път.

 

Следва...