Лежерна Нормандия през август

[Svetulche]

Хайде, да разкажа за едно набързо организирано пътуване в Нормандия в средата на август, което се получи неочаквано добре.

 

Може пък да е от полза някому, така както на мен ми бе полезно всичко прочетено тук по темата.

 

А и навън е такъв мрак и депресия, че е добре да се отнеса към едни топли спомени.

 

Най-не обичам да ходя някъде през август, хеле пък – в Европа – жега, навалици и високи цени. Ама така се получи, че изведнъж „увиснах“ с отпуска баш през август и без план. Една приятелка отдавана мрънкаше за Нормандия, ама отказваше да направи програма, а на мен не ми се занимаваше (неясно защо, но Франция не ми е тръпка). Точно тогава @ven62 публикува разказ за свое пътуване във Франция (за което му благодаря!) и аз реших, че бих се разходила до Etretat и околността през август. Погледнах цените на самолетните билети – устройваха ме, погледнах цените на rent-a-car и настаняванията – не ме устройваха чак толкова 😊, ама мухата вече много ми бръмчеше в главата, идеи за други дестинации за седмица през август нямах, а времето си течеше и пред перспективата да си стоя в къщи се задействах.

 

С дружни усилия спретнахме програмата (този сайт ми беше много полезен: https://www.franceguide.info/normandy) и стана ясно, че е най-добре да вземем кола под наем, не ми се разучаваше обществения транспорт и не ни се губеше време в път. Не горях от желание да шофирам, ама се прежалих. То пък се оказа голям кеф да шофираш във Франция.  

 

Намерихме си що-годе прилични настанявания от към цени като за в последния момент, освен цената, основно ме вълнуваше да има къде да паркираме. Взехме и самолетните билети. Броени дни преди заминаването реших, че е крайно време да резервирам и колата. И точно тогава през ума ми пробяга мисълта „шофьорската ми книжка валидна ли е?“. Леле! Изтекла беше прези 11 месеца, през които аз безметежно съм си шофирала напред-назад, че и служебно.... ☹. Направо не можех да повярвам на очите си, припаднах. Както и да е, организирах се и се сдобих по експресната процедура с нова книжка за следващите 10 години. Голям майтап щеше да се получи на гишето за наем на колата 😊.

 

Силно лежерната ни програма беше:

12 август – полет до Буве и нощувка там

13 август – Руан

14 август – Руан - Rieves en Seine - Vueles les Roses – Fecamp

15 август – Fecamp и наоколо

16 август – Etretat

17 август – Honfleur

18 август – Deauville

19 август – полет към България

 

Ден 1

В късния следобяд на 12 август отлетяхме за Буве. Решили бяхме да нощуваме там, защото не ми се шофираше по тъмно из непознати места, но най-вече, защото цените на rent-a-car-a на летището бяха безумни, а от града – доста приемливи. Но работеха до 18 ч., а нямаше как да хванем този час.

 

От летището се придвижихме бързо до града с автобус №6, който се движи на половин час, цена 1 евро.

 

Буве се оказа доста приятен град и съм доволна, че останахме там и успяхме да се разходим. Даже наблюдвахме слънчевото затъмнение от центъра на града (вярно – частично беше, но си беше емоция).  

Квартирата ни беше в самия център и беше много добра, чак съжалих че сме за толкова кратко.

 

 

Ден 2

Придвижихме се пешком до офиса на фирмата за наем на коли, последва кратка препирня, когато се опитаха да ми дадат кола с автоматични скорости, при положение, че бях заявила с ръчни, но в крайна сметка се преборих и се сдобихме с новичка WW T-Cross на 800 км. Най-хубавото на тази кола за мен беше, че индикираше, когато превиша разрешената скорост. Умишлено избягвахме магистралите и карахме по някакви пътчета, по които най-високата разрешена скорост беше 70 км/ч., но много често – 50 км/ч., а в населените места – 30 км/ч. Не че аз карам бързо, но ми трябваше известно време да се нагодя към ограниченията и да оценя предимствата – като шофьор обичайно изпускам някакви неща от пейзажа, но 50-30 км./ч ми поволиха да се насладя на доста гледки.

 

След час и половина пристигнахме в Руан, намерихме си настаняването – до реката, на 15-20 мин. пеш от центъра и със собствен паркинг. И тъй като имаше часове до времето за настаняване – оставихме колата и тръгнахме да разгледаме града. Беше много-много топло, бяхме уцелили горещата вълна в западна Европа, но пък беше много сухо и се търпеше.

 

Руан доста ми хареса – с историчeския си център и реката, нямаше и толкова много народ, колкото очаквах. Тук, обаче, за първи път се сблъскахме с особеностите на французите – харесахме си заведение за вечеря, видяхме свободна маса, огледахме се за някой от персонала и след като не видяхме - седнахме. След което се наложи да изслушаме дълго конско как във Франция така не се прави: ако само ще пием – може да седнем директно, но ако ще се храним – трябва да изчакаме да ни настанят. Доообре ..... 

 

Разходката:

 

The Gros-Horloge - основна забележителност в града.

Толкова беше топло в този ден, че бяха забранили посещенията в следобедните часове. Влязохме сутринта на следващия ден и беше интересно да се видят всички механизми на този часовник и цялата символика в него.

 

 

 

Катедралата

 

 

 

 

 

 

из уличките на стария град

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стария пазарен площад и църквата на Жана д'Арк 

 

 

 

 

църквата от вътре

 

 

Saint-Ouen Abbey с неговите 80 прозореца със стъкописи. Впечатли ме повече от катедралата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Palace of Justice

 

 

Това, което не посетихме и съжалявам за което е Музея за изящни изкуства - един от големите музеи във Франция, помещава над 8000 произведения, като най-важната част на музея е тази, която събира великите европейски художници, включително Караваджо, Веласкес, Рубенс, Пюже, Делакроа, Модилиани, Моне, Рьоноар и много импресионисти. Нищо, следващия път. Все се каня в някой смотан сезон като този да отпраша някъде за уикенда, където да се завра в един-два музея и да прекарам деня там....

 

Късно вечерта се насладихме на светлинното шоу върху фасадата на катедралата, заради което всъщност останахме да нощуваме в Руан. Заслужаваше си, много красиво беше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва .....

 

[Svetulche]

Ден 3

Тази сутрин пак нарушихме френските правила, този път размествайки столчетата в кафенето, където седнахме за сутрешното си кафе. Бързо бяхме порицани и накарани да поправим стореното 😊

 

Преди да освободим хотела разгледахме The Gros-Horloge отвътре и църквата на Жана Д‘Арк, след което потеглихме в посока Алабастровия бряг.

 

Набелязали си бяхме две спирки по пътя – първата Rieves en Seine. На мен не ми беше много ясно какво е това място и що ще чиним там, но дружката ми твърдеше, че ще се разхождаме край Сена. Движехме се по навигацията, пътят следваше реката, докато в един момент навигацията ни отклони от брега и се опита да ни набута в някакъв черен път. Аааа, не. Изключихме я, върнахме се към реката и решихме просто да караме покрай нея и ако някъде нещо ни хване окото – да спрем. Така и стана – влязохме в някакво китно селище с крайречна алея, кей за лодки и приятни крайбрежни заведения. Имаше разчертани места за паркиране на улицата, но така и не разбрахме платени ли са и ако да – къде се плаща (нямаше автомати). Малко на риск паркирахме и се поразходихме край реката, но беше толкова горещо и влажно, че решихме да похапнем на сянка в едно от заведенията, беше си вече време за обяд. Доста ми хареса нормандската палачинка, която хапнах тук.

 

По крайбрежната алея имаше доста информационни табели и установихме, че в близост е къщата-музей на Виктор Юго. Потеглихме натам, тя се оказа в следващото селище, където без проблем паркирахме и се отправихме на планираната разходка край Сена. Селцето явно беше курортно, с китни вили и къщи край реката, които се отдават под наем.

 

 

 

 

 

 

 

 

С удивление наблюдавахме как хората влизат в мътната Сена да плуват, то вярно, че беше много жега, но вида на водата въобще не беше примамлив. Стигнахме и до къщата на Юго, в която не влязохме, но градината пред нея беше пълен разкош.

 

Времето много напредваше, а ние имахме още едно селце за посещение, така че побързахме да потеглим към Vueles les Roses - китно малко селце на Алабастровия бряг, през което тече най-късата френска река (към километър дълга). Тук беше първият ни сблъсък с тълпите, в случая – курортисти, и въпреки че беше към 5 ч. следобяд малко трудно си намерихме местенце за паркиране. За късмет спряхме на паркинга, намиращ се точно до извора на въпросната река, от който тръгва приятна пътечка, криволичеща живописно между къщички със сламени покриви и покрай реката та чак до океана. До извора на реката се отглежда кресон – растение, което се вирее във вода и което в миналото е било единствената салата през зимата. Кресонът от Vueles les Roses бил известен с хубавите си листа и пикантния си вкус.

 

Ето го полето с кресон:

 

 

Разходката покрай тази тъй малка река беше много, много приятна

 

 

 

 

 

 

 

 

Забавления в жегата 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първия плаж с камъчета, който видяхме:

 

 

 

 

Красивите вили край брега:

 

 

 

Неохотно се отправихме обратно към колата, защото искахме до към 8 ч. да пристигнем във Fecamp. Настаняването ни всъщност беше в къща в края на някакво сателитно на Fecamp селце. Избрахме го заради паркирането най-вече. Оказа се много добър избор – място за паркиране – колкото си искаш, къщата на супер спокойно място, с двор и гледка към полето и морето, домакинът с перфектен английски и предлагаше чудна закуска, всяка сутрин – различна. От него получихме и ценни указания относно паркиране във Fecamp и Etretat, за заведения и като цяло - беше приятен събеседник.

Единственият минус беше, че хладилника бе пълен с храна за закуската и нямаше къде да си изстудим виното 🙂 

 

следва....