Svetulche Публикувано: 14 ноември Публикувано: 14 ноември Хайде, да разкажа за едно набързо организирано пътуване в Нормандия в средата на август, което се получи неочаквано добре. Може пък да е от полза някому, така както на мен ми бе полезно всичко прочетено тук по темата. А и навън е такъв мрак и депресия, че е добре да се отнеса към едни топли спомени. Най-не обичам да ходя някъде през август, хеле пък – в Европа – жега, навалици и високи цени. Ама така се получи, че изведнъж „увиснах“ с отпуска баш през август и без план. Една приятелка отдавана мрънкаше за Нормандия, ама отказваше да направи програма, а на мен не ми се занимаваше (неясно защо, но Франция не ми е тръпка). Точно тогава @ven62 публикува разказ за свое пътуване във Франция (за което му благодаря!) и аз реших, че бих се разходила до Etretat и околността през август. Погледнах цените на самолетните билети – устройваха ме, погледнах цените на rent-a-car и настаняванията – не ме устройваха чак толкова 😊, ама мухата вече много ми бръмчеше в главата, идеи за други дестинации за седмица през август нямах, а времето си течеше и пред перспективата да си стоя в къщи се задействах. С дружни усилия спретнахме програмата (този сайт ми беше много полезен: https://www.franceguide.info/normandy) и стана ясно, че е най-добре да вземем кола под наем, не ми се разучаваше обществения транспорт и не ни се губеше време в път. Не горях от желание да шофирам, ама се прежалих. То пък се оказа голям кеф да шофираш във Франция. Намерихме си що-годе прилични настанявания от към цени като за в последния момент, освен цената, основно ме вълнуваше да има къде да паркираме. Взехме и самолетните билети. Броени дни преди заминаването реших, че е крайно време да резервирам и колата. И точно тогава през ума ми пробяга мисълта „шофьорската ми книжка валидна ли е?“. Леле! Изтекла беше прези 11 месеца, през които аз безметежно съм си шофирала напред-назад, че и служебно.... ☹. Направо не можех да повярвам на очите си, припаднах. Както и да е, организирах се и се сдобих по експресната процедура с нова книжка за следващите 10 години. Голям майтап щеше да се получи на гишето за наем на колата 😊. Силно лежерната ни програма беше: 12 август – полет до Буве и нощувка там 13 август – Руан 14 август – Руан - Rieves en Seine - Vueles les Roses – Fecamp 15 август – Fecamp и наоколо 16 август – Etretat 17 август – Honfleur 18 август – Deauville 19 август – полет към България Ден 1 В късния следобяд на 12 август отлетяхме за Буве. Решили бяхме да нощуваме там, защото не ми се шофираше по тъмно из непознати места, но най-вече, защото цените на rent-a-car-a на летището бяха безумни, а от града – доста приемливи. Но работеха до 18 ч., а нямаше как да хванем този час. От летището се придвижихме бързо до града с автобус №6, който се движи на половин час, цена 1 евро. Буве се оказа доста приятен град и съм доволна, че останахме там и успяхме да се разходим. Даже наблюдвахме слънчевото затъмнение от центъра на града (вярно – частично беше, но си беше емоция). Квартирата ни беше в самия център и беше много добра, чак съжалих че сме за толкова кратко. Ден 2 Придвижихме се пешком до офиса на фирмата за наем на коли, последва кратка препирня, когато се опитаха да ми дадат кола с автоматични скорости, при положение, че бях заявила с ръчни, но в крайна сметка се преборих и се сдобихме с новичка WW T-Cross на 800 км. Най-хубавото на тази кола за мен беше, че индикираше, когато превиша разрешената скорост. Умишлено избягвахме магистралите и карахме по някакви пътчета, по които най-високата разрешена скорост беше 70 км/ч., но много често – 50 км/ч., а в населените места – 30 км/ч. Не че аз карам бързо, но ми трябваше известно време да се нагодя към ограниченията и да оценя предимствата – като шофьор обичайно изпускам някакви неща от пейзажа, но 50-30 км./ч ми поволиха да се насладя на доста гледки. След час и половина пристигнахме в Руан, намерихме си настаняването – до реката, на 15-20 мин. пеш от центъра и със собствен паркинг. И тъй като имаше часове до времето за настаняване – оставихме колата и тръгнахме да разгледаме града. Беше много-много топло, бяхме уцелили горещата вълна в западна Европа, но пък беше много сухо и се търпеше. Руан доста ми хареса – с историчeския си център и реката, нямаше и толкова много народ, колкото очаквах. Тук, обаче, за първи път се сблъскахме с особеностите на французите – харесахме си заведение за вечеря, видяхме свободна маса, огледахме се за някой от персонала и след като не видяхме - седнахме. След което се наложи да изслушаме дълго конско как във Франция така не се прави: ако само ще пием – може да седнем директно, но ако ще се храним – трябва да изчакаме да ни настанят. Доообре ..... Разходката: The Gros-Horloge - основна забележителност в града. Толкова беше топло в този ден, че бяха забранили посещенията в следобедните часове. Влязохме сутринта на следващия ден и беше интересно да се видят всички механизми на този часовник и цялата символика в него. Катедралата из уличките на стария град Стария пазарен площад и църквата на Жана д'Арк църквата от вътре Saint-Ouen Abbey с неговите 80 прозореца със стъкописи. Впечатли ме повече от катедралата Palace of Justice Това, което не посетихме и съжалявам за което е Музея за изящни изкуства - един от големите музеи във Франция, помещава над 8000 произведения, като най-важната част на музея е тази, която събира великите европейски художници, включително Караваджо, Веласкес, Рубенс, Пюже, Делакроа, Модилиани, Моне, Рьоноар и много импресионисти. Нищо, следващия път. Все се каня в някой смотан сезон като този да отпраша някъде за уикенда, където да се завра в един-два музея и да прекарам деня там.... Късно вечерта се насладихме на светлинното шоу върху фасадата на катедралата, заради което всъщност останахме да нощуваме в Руан. Заслужаваше си, много красиво беше. следва ..... 15 1 2
Svetulche Публикувано: 14 ноември Автор Публикувано: 14 ноември Ден 3 Тази сутрин пак нарушихме френските правила, този път размествайки столчетата в кафенето, където седнахме за сутрешното си кафе. Бързо бяхме порицани и накарани да поправим стореното 😊 Преди да освободим хотела разгледахме The Gros-Horloge отвътре и църквата на Жана Д‘Арк, след което потеглихме в посока Алабастровия бряг. Набелязали си бяхме две спирки по пътя – първата Rieves en Seine. На мен не ми беше много ясно какво е това място и що ще чиним там, но дружката ми твърдеше, че ще се разхождаме край Сена. Движехме се по навигацията, пътят следваше реката, докато в един момент навигацията ни отклони от брега и се опита да ни набута в някакъв черен път. Аааа, не. Изключихме я, върнахме се към реката и решихме просто да караме покрай нея и ако някъде нещо ни хване окото – да спрем. Така и стана – влязохме в някакво китно селище с крайречна алея, кей за лодки и приятни крайбрежни заведения. Имаше разчертани места за паркиране на улицата, но така и не разбрахме платени ли са и ако да – къде се плаща (нямаше автомати). Малко на риск паркирахме и се поразходихме край реката, но беше толкова горещо и влажно, че решихме да похапнем на сянка в едно от заведенията, беше си вече време за обяд. Доста ми хареса нормандската палачинка, която хапнах тук. По крайбрежната алея имаше доста информационни табели и установихме, че в близост е къщата-музей на Виктор Юго. Потеглихме натам, тя се оказа в следващото селище, където без проблем паркирахме и се отправихме на планираната разходка край Сена. Селцето явно беше курортно, с китни вили и къщи край реката, които се отдават под наем. С удивление наблюдавахме как хората влизат в мътната Сена да плуват, то вярно, че беше много жега, но вида на водата въобще не беше примамлив. Стигнахме и до къщата на Юго, в която не влязохме, но градината пред нея беше пълен разкош. Времето много напредваше, а ние имахме още едно селце за посещение, така че побързахме да потеглим към Vueles les Roses - китно малко селце на Алабастровия бряг, през което тече най-късата френска река (към километър дълга). Тук беше първият ни сблъсък с тълпите, в случая – курортисти, и въпреки че беше към 5 ч. следобяд малко трудно си намерихме местенце за паркиране. За късмет спряхме на паркинга, намиращ се точно до извора на въпросната река, от който тръгва приятна пътечка, криволичеща живописно между къщички със сламени покриви и покрай реката та чак до океана. До извора на реката се отглежда кресон – растение, което се вирее във вода и което в миналото е било единствената салата през зимата. Кресонът от Vueles les Roses бил известен с хубавите си листа и пикантния си вкус. Ето го полето с кресон: Разходката покрай тази тъй малка река беше много, много приятна Забавления в жегата 🙂 Първия плаж с камъчета, който видяхме: Красивите вили край брега: Неохотно се отправихме обратно към колата, защото искахме до към 8 ч. да пристигнем във Fecamp. Настаняването ни всъщност беше в къща в края на някакво сателитно на Fecamp селце. Избрахме го заради паркирането най-вече. Оказа се много добър избор – място за паркиране – колкото си искаш, къщата на супер спокойно място, с двор и гледка към полето и морето, домакинът с перфектен английски и предлагаше чудна закуска, всяка сутрин – различна. От него получихме и ценни указания относно паркиране във Fecamp и Etretat, за заведения и като цяло - беше приятен събеседник. Единственият минус беше, че хладилника бе пълен с храна за закуската и нямаше къде да си изстудим виното 🙂 следва.... 19
jungfraujoch Публикувано: 15 ноември Публикувано: 15 ноември @Svetulche,много,много ми харесва твоята Лежерна Нормандия през август.🤩 Не съм била точно по тези места,а много обичам подобни китни селца и градчета. Чета с интерес. 1
Svetulche Публикувано: 15 ноември Автор Публикувано: 15 ноември Ден 4 Днес е 15 август, голям празник и официален такъв във Франция. Което предполага още повече народ навсякъде. По тази причина решихме да оставим Етрета за следващия ден, а днес да се разходим из Фекамп. Домакинът ни ни каза, че паркирането в града е безплатно (и на паркингите и по улиците), но поради празника движението в центъра е затворено и е добре по-рано да се насочим натам. Не ни се ставаше от масата с вкусната закуска, кафе и току-що набрани къпини, но се налагаше.... Навигацията ни откара до голям паркинг в центъра на градчето, до пристанището, който беше почти празен и паркирахме без проблем. До него имаше друг паркинг с разчертани в синьо парко места, също празен. Оказа се, че той е за местните хора и е с някакви карти. Добре че попитахме, че като нищо можеше на него да се разположим. Първа цел за деня беше Cap Fagnet, ей там горе: Издрапахме по много стръмна улица между къщите по склона. Гледката, която се разкрива от това място е наистина много красива – вижда се целия бряг до Етрета. Е, при нас времето беше малко мръчкаво, та не хвърлихме чак до там, но въпреки това си заслужаваше напъна. На това място има няколко бункера от Втората световна След като се наситихме на гледките, слязохме до единия фар, след което се насочихме към Holy Trinity Abbey. Пътьом се натъкнахме на уличен пазар, на който продаваха какво ли не – от парцалки до зеленчуци и сирена. Абатството ми се видя доста запуснато, та не се задържахме дълго там и се насочихме към Benedictine Palace – разкошна нео-готическа сграда, в която сега се помещава дестилационна. Опитът ни да влезем вътре претърпя крах – следащата обиколка беше след около час, с продължителност час и половина и то на френски. На английски – чак на следващия ден. Френска му работа .... Отказахме се, че той френският ни е като китайски. Поразгледахме отвън и се насочихме към плажа по една кокетна уличка, по която скоростта от 30 км/ч. и спокойствието и толерантността на шофьорите ни осигуриха възможността да се щуркаме напред-назад и да си щракаме снимки на воля. Плажът на Фекамп, както и всички други по този бряг, е от камъчета. Много се чудих как така хората лежат на тях, постлали под себе си тънка хавлиена кърпа. Ами, разбрах как, камъчетата са малки, кръгли и всъщност лесно може да се наместиш така, че да ти е удобно. Не бяхме подготвени за плажуване, но се опънахме с дрехите и аз даже си подремнах, много беше приятно. По телевизията бяхме видяли кадри от деня на слънчевото затъмнение - този плаж беше изпълнен с хора вперили поглед в небето. Разходихме се по променадата край океана, който беше неочаквано спокоен и похапнахме, докато се чудехме как да уплътним остатъка от деня. Решихме да отидем до Yport – малко селце в близост, за което домакинът ни каза, че сутринта ще има празник на пристанището и ще пускат украсени лодки в океана. Още преди табелата на селото усетихме, че ще берем ядове с паркирането – коли бяха спрели по протежение на пътя, от двете страни. Все пак решихме да пробваме, но, да- никакъв шанс да паркираме в селото – улиците и паркингите бяха пълни. Върнахме се обратно и паркирахме някъде на пътя. Пешком се спуснахме към центъра и плажа. Yport е много мъничко селце, което, както и всички останали, се е развило около пристанището и плажа. На плажа тук имаше от онези дървени къщички, които можеш да наемеш и да си държиш в тях разни плажни неща и каквото друго си искаш От плажа ясно се виждаше брега при Фекамп Лодките от сутрешния празник: Беше отлив и ние решихме да се разходим по дъното. Вълнуващо преживяване – скалите бяха различни и интересни, имаше прикрепени към тях разни морски обитатели, които отчаяно се опитвахме да не настъпваме Толкова много се замотахме с разходката по дъното, че не усетихме колко е напреднало времето и че сме гладни. Решихме да вечеряме във Фекамп, тъй като оценихме вероятността да си намерим свободна маса в Yport като нулева. Обратно във Фекамп едвам намерихме място на нашия паркинг. От центъра гърмеше музика от една специално поставена за празника естрада. Хората празнуваха. Решихме първо да гледаме залеза от плажа. Но нямахме късмет – колкото повече слънцето наближаваше хоризонта, толкова по-облачно ставаше, че и направо студено беше. Изчакахме до последно, но – не, нищо. Вечеряхме в едно заведение до кея с лодките, препоръчано от домакина ни, храната беше супер, обслужването – малко странно, а от близката естрада гърмеше музика на живо, която заведение от отсрещната страна, през кея, опитваше да заглуши със собствения си избор на музика. Направо ми гръмна главата. Прибрахме се в нашата си къщичка и си оправихме слуха с бутилка вино сред тишината на селото. следва ..... 12
Svetulche Публикувано: преди 25 минути Автор Публикувано: преди 25 минути Ден 15 Време беше да видим и Etretat. Денят се очертаваше да е слънчев и бяхме решили да го прекараме целия тук, за да се поразходим на воля. Изстреляхме се уж рано, но въпреки това паркирането в центъра на града беше „мисията невъзможна“. Загубихме малко време, обикаляйки из паркинга докато осъзнаем, че тая няма да я бъде и се насочихме към следващия паркинг, който се оказа леко извън града, но беше огромен и все още имаше доста места. Обаче, пред очите ни се пълнеше за минути, докато платим на автомата и се върнем обратно до колата да оставим на таблото бележката, свободните места вече ги нямаше. А беше към 9:30 ч. Ужас някакъв .... Платихме за 12 часа – да ни е мирна главата и потеглихме с още много такива като нас към градчето. Пристигайки на плажа разбрахме защо домакинтът ни от Фекамп си е напуснал крайбрежната къща в Етрета и се е изнесъл в селото до Фекамп – толкова народ скоро не бях виждала на едно място. Поехме дълбоко дъх и се гмурнахме в тълпата 😉 Разходихме се по променадата край океана и се чудех на грозните постройки, които виждахме редом до красиви стари вили. После разбрах, че градчето е пострадало силно по време на Втората световна и голяма част от къщите край брега са били разрушени от германците, за да строят разни военни неща. Първо се качихме на The Falaise d'Amon. Гледките, които се разкриваха с всяка крачка бяха прелестни. Горе, естествено, гъмжеше от народ, но място има за всички и усещането за простор ни завладя. Не е като да няма хора 🙂 Насочихме се към градините на Етрета – един рай, който дори тълпите туристи не могат да разрушат. Обратно на променадата похапнахме в едно от заведенията и се опънахме на плажа за кратка почивка и дрямка. Плажът определено се беше понапълнил: Любопитно ми беше да наблюдавам хората и най-вече разните баби, които внуците им ги бяха довели на плаж. Внуците ги подрепяха докато стигнат до водата, от където бабите влизаха във водата с маратонките заедно и отплаваха щастливи. Това бяха много мили сцени, които наистина ме впечатлиха. От плажа виждахме пътечката, водеща към the Falesie d'Aval и хората, пъплещи като мравки по нея. Време беше и ние да се включим. Много фотосесии имаше на тези места, а дори и на предложение за брак присъствахме 🙂 Последва бавна и дълга разходка към Falaise Manneporte. Много е красив този бряг, наистина.... Слънцето бавно отиваше към залеза, светлината стана чудна и решихме да наблюдаваме залеза от скалите. В един момент, обаче, решихме, че след като е отлив, може би ще бъде още по-добре да слезем долу, при самите арки. Бегом се смъкнахме на плажа и скок-подскок по дъното, стараейки се да сме по-далеч от скалите, за да не ни падне някой камък на главите, доближихме арките доколкото можахме. Следва хронологията на един залез 🙂 Бавно-славно се върнахме на плажа и потеглихме към Фекамп с идеята да вечеряме там. Малко преди 22:30 ч. се паркирахме на почти празния паркинг в центъра, не се чуваше никаква музика и градчето беше подозрително празно. Нищо общо с предната вечер. Пред перспективата да се окаже, че в този час ресторантите вече са затворили (или поне кухните им), влязохме в изпречилата се на пътя ни пицария, която тъкмо щеше да затваря и си поръчахме две пици за вкъщи. Така приключи този дълъг лежерен ден. А вечерта, разглеждайки си снимките, видях тази абсолютно случайно направена с телефона черно-бяла снимка, която доста харесах и споделям тук следва.... 1
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега