За Африка като цяло

[Kaloyan89]

Как мислите, защо Африка е толкова непозната за нас, българите? Както се вижда и тук на картата, дори сред подбрани пътешественици, континентът е малко посещаван и малко познат. А Африка, въпреки многото проблеми, относно сигурност, здравеопазване, инфраструктура има какво да предложи на приключенци и туристи. 

Кое ви привлича/ отблъсква в Африка? Кои са страните, които бихте искали да посетите? 

Дори на политическо равнище България малко се интересува от Африка (особено след падането на комунистическия режим, когато спряхме да подпомагаме "братските режими" от Нигерия, Ангола, Гвинея, Мозамбик, Замбия и Зимбабве). Страните от ЕС имат задълбочени отношения и сътрудничество с региона, отчасти заради колониалното им минало. Въпреки всичко е чудно, че толкова малко информация филтрира в Българското медийно пространство относно развитието в Африка, конфликтите и войните, но също така и туристическия и икономически потенциал на някои страни. 

Етиопия, Руанда, Ангола, Нигерия и някои други страни отбелязват огромен икономически ръст (основно благодарение на петрола), всичко е за правене там, а български фирми не инвестират вече. България е задължена по договорите на ЕС да оказва помощ за развитие, но тя достига най-много до Косово, Армения и Грузия. 

Целият ЕС и някои други държави (Грузия, Норвегия) се мобилизират за военна мисия в ЦАР, а България гледа пасивно отстрани, отказвайки да вземе дори позиция. А бежанската криза се дължи основно на дестабилизирането на този и други региони.

Как мислите, на какво се дължи това положение и смятате ли, че огромният потенциал на континента ще засили туризма и изобщо интереса към Африка? 

[FlyTraveler]

Хубава тема. Имаме участник във форума (Домосед), именит пътешественник, който живее в ЮАР и сериозно е обиколил Африка и не само. Има също и някои други, които имат опит на континента - Oshko, Kyuubi; ruwenzogy май е качвал Килиманджаро и Маунт Кения, правил е сафари и в северна Танзания; има едно момче Valley, той беше бродил из Зимамбве, Руанда, Конго, Етиопия, Ботсуана, Уганда, сигурно има и други.

 

Аз лично много късно (в сравнение с други места - активно пътуване в над 50 държави и живеене в 3) стъпих в Африка - едва миналата година.  Посетих 5 национални парка/резервата (езерата Накуру, Богориа, Найваша + Амбосели, Масаи Мара) и 4 частни концесии (Селенкей, Ол Кинией, Набойшо, Оларе Орок) в Кения.

 

В момента като дестинации за пътуване единственно ме интересува Африка (излъгах, интересуват ме и други места, но Африка много повече) и предимно националните паркове и резервати с диви животни. Поради тази причина възприемам дестинациите в Африка не толкова като държави, а по-скоро като паркове/резервати и екосистеми, те границите на държавите и без това са чертани наизуст. Освен това понякога има сходни екосистеми в различни държави (Масаи Мара в Кения и северно Серенгети в Танзания) и тотално различни такива в една и съща държава (северните и южните паркове в Танзания са коренно различни, както северните и южните в Кения).

 

Здраве и живот през Май-Юни ще ходя до Кейп Таун + околности и Крюгер Парк в ЮАР, водопадите Виктория в Замбия, северно Чобе и делтата на Окаванго (Жао, Мореми, Куай) в Ботсуана.

 

От там нататък в зависимост от наличие на свободно време и пари бих искал да видя:

 

Пустините Намиб и Калахари, парка Етоша, района на реката Хоаниб, Дамараленд в Намибия;

 

Парка Южна Луангуа в Замбия, парка Мана Пулс в Зимбабве;

 

Южните паркове на Танзания - Руаха и Селу (евентуално в комбинация със Занзибар);

 

Северните паркове на Танзания - Серенгети, Нгоронгоро кратера и консервационният район (Ндуту), езерото Маниара, Тарангири;

 

Северните паркове на Кения - Меру, Лайкипия, Самбуру/Бъфало Спрингс;

 

Това естественнно за момента са само желания, но и 1/3 да успея да материализирам, бих бил доволен...

 

Това са последните останали места на планетата, където може да се наблюдават диви животни в естественна среда. (с някои изключения, разбира се - Аляска, островите Галапагос, някои паркове в Индия, Пантанал в Бразилия, птици в Коста Рика, бели мечки в Манитоба, Канада, пингвини, тюлени в Антарктика и Арктика.

 

От Северна Африка, може би Египет (история, гмуркане) и Мароко биха били цели, те поне не изискват чак такава финансова кръвозагуба, както сафари пътуванията.

Редактирано 7 март, 2014 от FlyTraveler

[Valle]

Защото животът на пътешественика е тежък в Африка и някои неудобставата съм посочил с следния примерен списък:

 

1. Неудобни транспортни маршрути дотам на регулярно високи цени - това дразни много за начало. Low cost са в ембрионален стадии на развитие;

2. Изисквания за визи, които в повечето случай не опират единствено до иначе високата цена, а по-скоро до дразнещата процедура. Посолства на африкански държави в България почти няма (сещам се за РЮА и страните от Магреба), а куриерските услуги и банковите преводи са скъпи.

3. Защото има риск за здравето и една дузини ваксини са задължителни, а други са силно препоръчителни. На мен първия ми разход за Африка навремето бе ваксината срещу жълта треска за около 50-70 лв. (?). Към тази точка - Африка си е печално известна с епидемиите от СПИН, малария, холера и т.н. И тук въпросът пак не е в цената, а в ефикастноста на всички предприети предпазни мерки. ДОВЕРИЕ в хигиената, качеството на храната и водата?

4. Защото цените за теб като бял човек в повечето случай се различават драстично от тези мeстни - и тук това е официално признато - ти си на отделна ОФИЦИАЛНА тарифа в голяма част от държавите;

5. Липсата на логистична информация, чието съществуване се приема от нас в белия свят за нещо нормално и подразбиращо се - за посещение на обект - карта на града, он - лайн проверка на транспортни връзки (маршрути и разписания), он-лайн резервации, наличие на банкомати, обмяна на валута на приемлив курс и т.н.;

6. Огромни разстояния със слабо разклонена транспортна инфраструктура и с проблеми за разбирането на функционирането на масовия транспорт (ако го има).

7. Официалната политика всичко най - интересно да е достатъчно добре оградено (допускане в обекта) и отделено от възможния иначе масов достъп с цел допълнителни приходи в бюджетите. Посещенията на националните паркове (сафаритата) са примери.

8. Природата си е много сурова, ландшафтът не е облагороден като в Европа или САЩ.

9. Политическа нестбилност, корупционни практики и конфликти в много страни;

10. Бели хора сме - привличаме вниманието и често нездраво любопитство;

 

Акцентът е върху точки от 4 до 10. Тяханата комбинация довежда обикновенните хора да стигнат до услугите на туристическите фирми, други посредници и/ или touts. В някои случаи това е неизбежно (винаги разсъждавам дали няма възможност да стане и без тяхното посредничество), или е възможно но с поемане на някои съществени РИСКОВЕ, касаещи КОМФОРТА и СИГУРНОСТА. Второто означава да стигнеш нивото на жизнен стандарт на обикновенния африканец, да правиш малките неща от ежедневната дейност като него (влак в Зимбаве-да, градски транспорт в Адис Абаба -да, метро в Кайро). ВЪПРОСЪТ е дали ще се чувставш КОМФОРТНО и СИГУРНО. Повтарям при агенциите - трудно е с ДОВЕРИЕТО, със спазването / изпълнението на поетите ангажименти и постигнати договорки. Неочквани промени по първоначалния план, появата на нови обстоятелства от всякакъв вид, допълнителни разходи извън плана - всичко това е твърде характерно за пътешествията с агенция в Африка. Доколкото мога се гледам да ги избягвам агенциите, но пак казвам - поемам си риска.

 

Цената вече става много висока в сравнение с масовия достъпност на една Азия и високия стандарт и уреденост на Европа и САЩ, а гаранция в качеството на услугата и хората, които ти я предоставят не може да се има в сравнително висока степен.

 

Като заключение: много са факторите, които правят посещенията в Африка трудни. Иначе, аз съм съгласен, че е много интересен континент и някои уникални обекти се намират само там. Да ги посетиш обаче означава да жертваш (в по-голяма степен в сравнение с други страни по света) КОМФОРТА си, да поемаш РИСКОВЕ, да правиш компромиси със СИГУРНОСТА, да си плащаш с нерви и пари, за да стигнеш желана цел.

Редактирано 7 март, 2014 от Valley

[Kyuubi]

Africa is not for sissies.

(казват африканците )

[Childish]

@Valley, а някъде писал ли си за пътуванията ти в Африка? Та, който иска, а не му стиска, като мен, поне да прочете за нечии чужди пътувания и така да ги съпрежиее...

Редактирано 7 март, 2014 от Childish

[slujitel]

Аз лично не съм била, но една приятелка ходи и като чух какво разказва, не мисля, че някога ще отида. Тя с мъжа си и детето си - тинейджър бяха в Танзания и Занзибар сами, без агенция. Там на място платили в хотела някаква голяма сума май беше 900 $, не помня точно за сафари на другия ден, това в хотел 4* и на другия ден сафари нямало и парите не им върнали. После някакво такси ги преследвало да се качат и понеже те отказали блъснал сина им от яд, и за капак на всичко се оплакал в полицията, че ги бил возил и не са си платили. И с полицията имали ядове и разправии, имаше и още неща, но вече не си спомням точно, но когато се измъкнаха бяха много щастливи, ааа, след няколко дни като се прибраха се оказа, че някакво насекомо е ухапало мъжа и по палеца на крака му и те не му обърнали внимание и то снесло яйца. И когато разбрал тези яйца бяха станали на червеи, та си беше много опасно и доста време след това ходеше на изследвания.

[Kaloyan89]

Съгласен съм за трудностите, и за проблемите със сигурността. Аз най-некомфортно съм се чувствал на основната автогара в Антананариво (Мадагаскар), където 20-ина заплашителни и пияни "посредници" ни заобиколиха, за да ни продават билети три пъти по-скъпи от шофьора, всеки те дърпа и говори 45 минути разправии под силен тропически дъжд, сред кал и мръсотия... вярно е, че обикновен турист от Европа би се обезкуражил от такива случки. Но пък добротата и любезността на местното население, заедно с уникалната природа и изключително ниските цени компенсират тези неприятни случки. 

Моите Топ 10 страни, които искам да посетя включват Западна Африка (като изявен франкофон)

Сенегал, Буркина Фасо, Кот дИвоар, Камерун, Габон, Руанда, Мали (дано се стабилизира още малко), но също и Гамбия
също Намибия, Мозамбик, Танзания, Кения... и станаха повече от 10. 

Привлича ме неконвенционалното, екзотичното, различното в тези страни, но е дразнещо наистина да се пазариш за всяко нещо и да отпъждаш орди от улични търговци на какво ли не. 
"-Искаш ли подправки? -Не, благодаря.. -Само 50 000 Ариари (15 евро) -Не, не. 30 000? - Не, купих вече. -А ванилия, искаш ли ванилия? -Не, нямам нужда. -Канабис? -Не, благодаря. -А момичета трябват ли ти? -Не, не... -Купи си подправки!" 

[Георги]

Valley добре е обяснил. Основното за мен е цената. Иначе я сънувам Африка отдавна, бях си сглобил класическо африканско клише - Танзания, Занзибар, Килиманджаро, но така и нямам възможност на тоя етап да го изпълня. 

 

Другите проблеми ги приемам като част от екзотиката, не смятам че са непреодолими, но финансовата пречка си е сериозна. Това за мен де, аз съм малко със занижен инстинкт за самосъхранение, разбирам ги и хората, които им пречи липсата на инфраструктура и политическата нестабилност. Същевременно точно това е, което е предпазило континента от това да го прегазят туристите, така че медала си има и две страни

[ruwenzogy]

Valley е обяснил всичко перфектно, и то като човек бил там. Повечето ни привлича екзотиката на Африка, но има твърде много основателни причини да сме я посещавали толкова малко. И на първо място са финансите, сигурността, визите и всичко казано по-горе. Моето пътуване в Уганда,Кения, Танзания и Занзибар бе сравнително успешно (но и най-скъпо). Не ми се мисли колко ще му излезе на Fly Traveller   ЮАР и наоколо. И на мен ми се иска натам, но засега пасувам. Чакам да се утъпка пътя...

Други африкански дестинации са ми Мадагаскар, Етиопия, а в по-малка степен Мали, ЧАД, Конго...

[FlyTraveler]

@Valley, а някъде писал ли си за пътуванията ти в Африка? Та, който иска, а не му стиска, като мен, поне да прочете за нечии чужди пътувания и така да ги съпрежиее...

 

Има един пътепис на едно момиче от Хасково,което преминава цяла, ама цяла Африка сама на автостоп. От Египет през Източна Африка надолу до Кейп Таун.От там пък нагоре до Мароко през Западна Африка. На стоп, яде предимно каквотои дадат, спи на палатка или при хостове от каучсърфинг. Въртят ми се в главата към 3000 долара разходи за няколко месеца и то предимно за визи. Аз лично никога съм нямал нито куража, нито и нуждата от такова пътешествие, но да се прочете пътеписа е много интересно и вдъхновяващо, ще пусна линк като отида на моят компютър.

[Karik]

Африка си е Африка  

Като гледам Ruwenzogy e правил трип подобен на моя (Уганда, Кения, Танзания), е не съм се катерил на Кили (макар, че се напихме с едни местни в подножието и

Специално в тези 3 държави не срещнах никакви проблеми, Трима души от които едно момиче, обикаляхме с междуселски/градски автобуси, рикши и мотори. Имахме вечерни емоции и спасявания от местни, които дори ни плащаха таксита и бири. 

Задължително Сафари, но за разлика от FlyTraveler на петия ден след като отмина голямото вълнение ми беше достатъчно

 

Между другото FlyTraveler много успехи в изпълнение на амбициозната програма  . Пожелавам поне 2/3 от парковете да видиш.

 

Доста хора в България не приемат Африка, звучи им далечно, страшно и непознато + една щипка расистки предубеждения.

Честно казано по големи сладури от африканчетата не съм виждал. Страхотни и позитивни хора. Да гледат на теб като на ходещ ATM, но това го има в туристическите места по цял свят.

 

Инфраструктурата им се равива главоломно и независимо че 300 км с автобус се минават по 10 - 18 ч. определено вървят в правилната посока (говоря за споменатите 3 държави).

Чух също доста положителни неща за Руанда, Бурунди и Малави от хора които имат бизнеси там.

 

Визите не са проблем, 50 долара на границата, няколко формалности и всичко е 6, може да минеш и без виза всъщност при повечко късмет.

 

Ваксините не са чак такъв проблем. Никой не иска "жълта книжка" за жълта треска, хепатитите са от полза на всеки, а хапчета за малария са по 20 евро в Солун. Разбира се има варианти и за "по-сложни" неща, докато бяхме в Уганда откриха няколко огнища на Ебола, но те бяха далеч от Кампала, Ентебе и парковете на юг.

 

Относно хигиената (с изключение на банановата бира) всичко останало е на далеч по-високо ниво от Индия например. А в Танзания дори се почуствах на моменти все едно съм в Европа (в центъра на Найроби също).

 

Не рабирам много от самолетни билети, но наскоро Турските Авиолинии имаха страхотни намаления до Кения и Танзания.

ние си намерихме билети с Турските/Египетските до Ентебе и от Дар ес Салам за около 500 евро.  Така че, не мисля, че е голям проблем, ако датите и локациите са по-гъвкави.

 

Много ми се ходи в Сомалия, Джибути и Етиопия, но за сега няма финанси за всичко

[FlyTraveler]

Valley е обяснил всичко перфектно, и то като човек бил там. Повечето ни привлича екзотиката на Африка, но има твърде много основателни причини да сме я посещавали толкова малко. И на първо място са финансите, сигурността, визите и всичко казано по-горе. Моето пътуване в Уганда,Кения, Танзания и Занзибар бе сравнително успешно (но и най-скъпо). Не ми се мисли колко ще му излезе на Fly Traveller   ЮАР и наоколо. И на мен ми се иска натам, но засега пасувам. Чакам да се утъпка пътя...

Други африкански дестинации са ми Мадагаскар, Етиопия, а в по-малка степен Мали, ЧАД, Конго...

 

Абе ЮАР не е най-източващото на финанси, има много по-страшни места, където просто няма алтернатива за по-бюджетно изкарване. Африка е вирус, или наркомания -не хваща всички, но хване ли те е като да си на хероин (предполагам ) Човек трябва да е готов да жертва няколко други пътувания за всяко сафари, освен ако не разполага със сериозни бюджети.

 

Всичко е въпрос на доколко сме готови да се лишим от други неща (в нашият случай тук от най-сериозната ни "активи" - пътешествия). И ти (и Георги и който и да било) ако се лишиш от една Сукотра, един Иран и примерно една Югоизточна Азия, си правиш още някое африканско пътешествие, гарнирано със сафари (това много грубо пресметнато). Предполагам, при мен това една от причините да опитам късно Африка, преди не съм бил готов да се лиша от други места и съм си правил сметката колко други места мога да видя с тези пари.

 

Адикицията е толкова силна, че след едно отдавна отлагано 17 дневно пътуване в Южна Америка се чувствах едва ли не виновен, че съм похарчил парите за 7 дни ниско-бюджетно сафари в Южна Танзания. От друга страна адикцията действа дисциплиниращо за други неща - изчислих, че съм спестил над 4000 лв. от цигари, бира и друг алкохол през последната година и то без да ми липсват изобщо. Всеки един подарък за какъвто и да бил празник на мен и жена ми е в брой във "фонд Африка".  Предполагам, че като всеки един друг вирус и това отминава, а пък може и да не е така...

 

Като един истински пристрастен си храня адикцията и на един друг форум, където някои от участниците никъде другаде не ходят от десетилетия, освен в Африка на сафари (е, те имат и много повече кинти от мен де, но пък биха могли да ги харчат по яхти и казина, но вместо това ходят да спят на палатки и да правят разходки с лъвове и слонове пеша).

[Прасунсен]

Отдавна я мисля Африка, но има един куп по-лесни и по-евтини дестинации в плановете ни, затова все остава за по-нататък. Наистина един от основните проблеми е високата цена на пътя до най-интересните ми държави (Мозамбик, Намибия, Ботсвана). Жегата в повечето от тях също е проблем - не обичам да ми е горещо на път, а половинката направо не ще и да чуе за пътуване при над 30 градуса. Та така, Африка е засега в средно-близките планове.

[FlyTraveler]

@Valley, а някъде писал ли си за пътуванията ти в Африка? Та, който иска, а не му стиска, като мен, поне да прочете за нечии чужди пътувания и така да ги съпрежиее...

 

Ето ти линк към блога на това момиче, което на стоп обикаля цяла Африка. Съжалявам, че това най-вероятно ще те накара да кесиш с дни пред компютъра... Тя си има някои разбирания си нейни, с които не съм на 100% съгласен, но пътешествието е от епични пропорции и в много трудни условия и на мен ми беше много интересно да я чета.

[FlyTraveler]

Африка си е Африка

 Трима души от които едно момиче, обикаляхме с междуселски/градски автобуси, рикши и мотори. Имахме вечерни емоции и спасявания от местни, които дори ни плащаха таксита и бири. 

Задължително Сафари, но за разлика от FlyTraveler на петия ден след като отмина голямото вълнение ми беше достатъчно

 

Между другото FlyTraveler много успехи в изпълнение на амбициозната програма  . Пожелавам поне 2/3 от парковете да видиш.

 

Ваксините не са чак такъв проблем. Никой не иска "жълта книжка" за жълта треска, хепатитите са от полза на всеки, а хапчета за малария са по 20 евро в Солун.

 

Сигурен съм, че сте си изкарали славно тримата, браво на вас! От моята програма и 1/3 да направя, пак добре. Нека да мине и следващото пътуване да видим дали още ще искаме да я изпълняваме... Вие в кои паркове правихте сафари?

[Childish]

Ето ти линк към блога на това момиче, което на стоп обикаля цяла Африка. Съжалявам, че това най-вероятно ще те накара да кесиш с дни пред компютъра... Тя си има някои разбирания си нейни, с които не съм на 100% съгласен, но пътешествието е от епични пропорции и в много трудни условия и на мен ми беше много интересно да я чета.

Ще копирам връзката и в другата тема, където ги събирам. Благодаря, че я сподели. Уж чета, чета и все изпускам интересни блогове и ... "луди" хора.

[ruwenzogy]

За четене е абсолютно забавно и развлекателно, но за пътуване по този начин -  категорично  НЕ.

Но има доста полезна информация, главно за визите.

[FlyTraveler]

 Low cost са в ембрионален стадии на развитие;

 

 

7. Официалната политика всичко най - интересно да е достатъчно добре оградено (допускане в обекта) и отделено от възможния иначе масов достъп с цел допълнителни приходи в бюджетите. Посещенията на националните паркове (сафаритата) са примери.

 

 

Има известен пробив с low cost, освен традиционните Precision Air и до някъква степен 540  сега има и FastJet, които предлагат много стратегически важни полети от Дар ес Салаам до Йоханесбург и до Лусака, Замбия на ниски цени. С други думи има вече нискотарифна връзка м-у Източна и Южна Африка.

 

Доста съм си мислел за националните паркове/резервати и частните концесии, достъпа до тях и цените и съм стигнал до извода, че няма как да могат да просъществуват по друг начин.

 

Те (много грубо) се делят на 2 типа:

 

1. Национални паркове/резервати (държавни) - там всеки може да влезе, стига да си плати таксата на ден и да е с кола (джип). Предполагам, че всички бихме се съгласили, че няма как да се появим пеша на някой портал на Серенгети и да искаме да влезем в парка. Парковите такси варират, но на много места има специални цени за поданниците на страната и на съседни държави. Мисля, че в Източна Африка са най-високи таксите - Масай Мара са 80 долара на ден, Серенгети са 60 долара на ден, Нгоронгоро кратера забравих колко бяха, но са подобни, освен това сега има и 200 долара на возило за да слезе долу. Какво става ако нямаше такси - първо няма как да се плаща за поддръжка на парковете, рейнджъри, опазване от бракониери, изследователска дейност и пр. Второ - ще стане "разграден двор", много от парковете и при сегашната ситуация са препълнени с туристи, трябва да се ограничават по някакъв начин. Отгоре на парковата такса трябва да се плаща за возило, гориво, гид, спане, храна и ето го натрупването. Дефакто обаче ограничение за влизане освен таксата няма, може да се спи извън парка и пак да се влиза.

 

2. Частните концесии/резервати - там е по-различно - много от тях са се появили точно заради претъпканите национални паркове. Там имат право да влизат само отседнатлите в техните лагери и лоджи туристи (или в някои случаи на съседните частни резервати, с които имат взаимни уговорки за преминаване). Та там се плаща премия за екслузивност, както и за някои други екстри - може да се кара извън пътя, да се правят нощни сафарита и пр. Предполагам, че работят на различни принципи, но тези където бях в Кения са взели земя на лизинг от местните масаи, накарали са ги да си махнат добитъка от района, за което им плащат наем, освен това ги обучават за гидове и ги наемат на работа в лагерите. Печаливша за всички комбинация.

 

Иначе и аз много искам да няма такси за парковете и всичко да е отворено за всички, но нямам идея как това може да се осъществи. В Мозамбик парка Горонгоса е бил топ резерват през 60-те и 70-те със сериозна популация от лъвове. После покрай революцията отпада всякакъв контрол - голяма част от дивите животни са убити за храна, стига се дотам, че освен крокодили и птици нищо не остава. През последните 7-8 години се правят къртовски усилия да се възстанови полулацията на различни животински видове, внасят се от други места (reintroduction), което става много бавно и трудно, понякога изобщо не става. Та ето един резултат от "разграден двор"...

[Meidj]

Всъщност Основателя си го е казал най-добре:

 

Другите проблеми ги приемам като част от екзотиката, не смятам че са непреодолими, но финансовата пречка си е сериозна. Това за мен де, аз съм малко със занижен инстинкт за самосъхранение, разбирам ги и хората, които им пречи липсата на инфраструктура и политическата нестабилност. Същевременно точно това е, което е предпазило континента от това да го прегазят туристите, така че медала си има и две страни

 

Иначе, както се вижда от горния и други блогове, финансовата пречка е заобиколима. Мен лично ме притеснява най-вече здравният въпрос, тъй като не бих се боцкал с една торба ваксини, а пък съм леко наплашен от горчивия опит на един приятел, който пипна някаква бактерия в далеч по-цивилизована страна и едвам го спасиха после тук...

[Meidj]

Друго важно нещо: сертификат за ваксинация за жълта треска! Без него на някои места може да не ви пуснат през границите или да се наложи да плащате рушвети. Понякога пък го искат при кандидатстване за виза. Тъй като аз съм от хората, които за нищо на света не биха се ваксинирали, си направих книжката на компютъра и стана досущ като оригиналния сертификат. Който като мен е против ваксинациите и ще пътува към Африка, може да ми пише по имейл и ще предоставя всички файлове на книжката готови за принтиране.

 

Браво бе, момиче!!! Чета го този блог от няколко часа и пак се навеждам на мисълта, че на нашето магеланско общество им липсват повече такива пътешественици от сой - нестандартни и чупещи оковите на туристическите клишета, а и освен всичкото - непримирими към малоумните правила и рестрикции, свързани с пътуванията 

[Еминко]

http://www.youtube.com/watch?v=sOFx21QunVY

[Valle]

http://www.youtube.com/watch?v=sOFx21QunVY

Благодаря на Еминко - върна ме назад във времето. Беше ми първата черна държава в Африка. От Бурунди нашата компания посети само столицата и тази "прочута" скала.

На заден план съм аз, а какво ли имаше по средта където са скупчили всички?

 

Фотограф: bronco

 

За Бурунди един пътепис от един канадец и личен познат, който има възможността и финансите:

http://www.colinsnotes.com/2013/08/22/a-short-visit-to-a-very-troubled-country/

[Тони]

Ето ти линк към блога на това момиче, което на стоп обикаля цяла Африка. Съжалявам, че това най-вероятно ще те накара да кесиш с дни пред компютъра... Тя си има някои разбирания си нейни, с които не съм на 100% съгласен, но пътешествието е от епични пропорции и в много трудни условия и на мен ми беше много интересно да я чета.

От вчера съм се заровила в това и няма мърдане!

Страшно интересно четиво, благодаря ти!

[Kaloyan89]

Страхотни снимки и видео! Хубаво е, че има толкова отворени форумци. Относто блога на момичето чел съм го миналата година.. Наистина евала за куража, но и аз така не бих могъл да пътувам, Първо, ми се струва доста безотговорно влизането в Сомалиленд, държава, от 50 години във война с централното "правителство" в Могадишу, както и в Северно Мали, което от миналата година е във война срещу Ал Кайда и ислямистките терористи в региона. Отделно аз като пътувам в бедни държави се опитвам да бъда в полза на местната икономика. В тези бедни държави туризмът е основен поминък на много хора, и ми се струва редно да се поддържа местната икономика (но не и големите западни вериги Шератон и прочие). 

Що се отнася до ваксините, смятам, че това не подлежи на обсъждане. Но, всеки с разбиранията си иначе браво на това момиче и на всички вас. 

 

[Meidj]

Отделно аз като пътувам в бедни държави се опитвам да бъда в полза на местната икономика. В тези бедни държави туризмът е основен поминък на много хора, и ми се струва редно да се поддържа местната икономика (но не и големите западни вериги Шератон и прочие). 

 

Явно коментираш следното изказване от въпросния блог:

 

- саботиране на туристическата индустрия при всяка възможност и по всякакъв начин

 

В пътеписите ми всякакви имена на непопулярни места, които не се знаят от масата хора, ще остават скрити. Не желая по никакъв начин да популяризирам Африка и масовия туризъм. Едно научих от пътуванията си - туристът е човек, който унищожава това, което търси, щом го намери! Поради което по никакъв начин няма да споделя информация относно местата, които според моят критерии си струва да останат в тайна.

 

Стори ми се доста интересна гледна точка, кото се явява чудесна отправна посока за размисъл и дискусии във форум като нашия. Мисля, че ще е добре да отворим нова тема в дискусионния форум. Само да видим как да я формулираме най-точно...