дневник Гватемала през Германия

[Childish]

Бях писала в Мадрид, но явно не съм успяла да го публикувам пледи да ми изтекат безплатните 15 мин. Кацнахме 1 час по-рано от предвиденото, та прекачването чеше спокойно. Успях да видя и снимам сушата, т.т. Португалия. Вече съм в Берлин, за съжаление само за нощувка.

Относно сигурността в Гватемала -чувствахме се много спокойни навсякъде. В столицата сме се придвижвали само с такси -дори местни така ни съветваха. Извън Гватемала Сити, особено в Петен и туристическите Антигуа и Флорес е супер спокойно. Но се минават постове и това, както и ярхитектурата много ми напомняха Близкия Изток.

В Копан също ми се видя спокойно, само това, че банките и др. имат въоръжена охрана, може да е малко стряскащо. Но няма от какво да се притеснявайте. Определено ви препоръчвам Гватемала. Има доста туристи, главно канадци, ирландци, американци, французи, испанци...

[FlyTraveler]

Иберия как бяха на дългите полети? Не съм летял с тях на транс-Атлантик от 1999 г. Тогава бяха ОК, но нямаха индивидуални екрани, поне в икономичната класа.

[Childish]

И сега нямаха индивидуални екрани, дори на общите рядко дават инфо. На отиване ми бяха пуснали Стинг, на връщане нямаше музика, само 2 филма. На отиване имаше и много рек,ами между филмите

[Childish]

ОК аз се прибрах

на nomad тепърва му предстои дългия път към БГ, но поне няма прекачване в Берлин

[Зани]

Добре дошла! Очакваме с нетърпение подробен разказ, подкрепен със снимки !

[ruwenzogy]

Най-после.  Не се и загуби.

Добре дошла. До събота....

[Childish]

панорамни снимки от Тикал:

http://www.airpano.com/360Degree-VirtualTour.php?3D=Tikal-Guatemala

[FlyTraveler]

Абе някой от вас двамата използва ли Аутан с Икаридин 20%? Свърши ли ви работа или нямаше комари?

Редактирано 12 май, 2014 от FlyTraveler

[neuromancer]

Абе тия комари... Тук (в щата Рио де Жанейро) сме слагали таблетки по контактите, откритите части на тялото намазани с лосион против комари и вентилатора включен и на сутринта пак сме нахапани. Спасение няма. Май активното вещество не е икаридин, а другото, ДЕЕТ.

Има едни свещи с аромат на лимонова трева, които ми вършат работа, но не сме ги пробвали в екстремната среда, описана по-горе. И не са вредни.

[Childish]

Свърши страхотна работа, особено срещу мравки. Е, голяма напаст са. Като те хапят, боли ужасно. От Аутан бягат.

И двамата си носихме Аутан + (не тропик). На мен ми стана неудобно след като в една аптека се карах с продавачката (докато включа, че в Германия в аптеките са много любезни и гледат всячески да ти помогнат) и отказах да купя Аутан Тропик Плюс след като й казах, че в него има DEET.

После в следващата аптека направо ми дадоха Аутан + (без тропик) когато поисках Икаридин. Човекът провери съдържанието на Икаридин и двата Аутана и каза, че и Аутан Тропик +, и Аутан +, е с Икаридин 20%.

Та, Аутан върши страхотна работа и не разваля дрехите.

[Childish]

И срещу дървеници го ползвахме (имаше в Антигуа, както казва nomad, включени са в цената).

 

В Антигуа неприятното е, че перат всичко със студена вода. То при 30 градуса не се унищожават разните гадини, а с напълно студена … Да не говорим как се захабяват дрехите.

Във Флорес поне ни перяха на 30 градуса.

[nomad]

Абе някой от вас двамата използва ли Аутан с Икаридин 20%? Свърши ли ви работа или нямаше комари?

Комари почти нямаше, в Европа през лятото има много повече, миналото лято, в Чехия направо ме изядоха, същото ми се случи и на много места в БГ. Нa този фон 7-8 ухапвания за 20 дни в Гватемала е добре. Проблем в джунглата бяха кърлежите, буквално са навсякъде и не се влияят от никакви препарати, един канадец, който постоянно се пръскаше с 30% DEET пред мен си свали 20 кърлежа от ръцете. Икаридина ми влезе в употреба в хотела където съм в момента, в предната стая имаше дървеници, но като напръсках леглото и чаршафите с икаридин гадовете изчезнаха.

[Childish]

Комари имаше, но като излезеш от пътеката. Докато си на пътеката, а на трека вървиш по утъпкана пътека, няма комари. Отидеш до тоалетна или пък се излегнеш встрани - веднага те нападат. Но аз не се пръсках профилактично. Все пак ние бяхме там през сухия сезон. Не сме видели какво е през дъждовния.

Като стана дума за това: не препоръчвам(е) на никого да ходи на въпросния трек до Мирадор през дъждовния сезон. Дори водачът каза, че е кошмар - две крачки напред и една назад. И трябва да си с ботуши. А не всеки може да върви с гумени ботуши, краката се възпаляват. Някои местни и сега си щъкаха с ботуши в страшната жега, но ние не сме научени като тях.

Редактирано 12 май, 2014 от Childish

[FlyTraveler]

Комари почти нямаше, в Европа през лятото има много повече, миналото лято, в Чехия направо ме изядоха, същото ми се случи и на много места в БГ. Нa този фон 7-8 ухапвания за 20 дни в Гватемала е добре. Проблем в джунглата бяха кърлежите, буквално са навсякъде и не се влияят от никакви препарати, един канадец, който постоянно се пръскаше с 30% DEET пред мен си свали 20 кърлежа от ръцете. Икаридина ми влезе в употреба в хотела където съм в момента, в предната стая имаше дървеници, но като напръсках леглото и чаршафите с икаридин гадовете изчезнаха.

 

Аз мисля (почти съм сигурен), че и Икаридин и ДЕЕТ действат не отблъскващо на комарите, ами създават слой, който прикрива излъчване от кожата, по което комарите ни намират, та в този ред на мисли няма как да помагат с-у всички гадини. След 6 дни и аз започвам да се пръскам вечер и сутрин преди изгрев, с жена ми сме си взели 4 Аутана с Икаридин и 1 астралийски препарат с ДЕЕТ, който единствен рекламира, че помага и за мухи цеце (което много не го вярвам).

[nomad]

Аз мисля (почти съм сигурен), че и Икаридин и ДЕЕТ действат не отблъскващо на комарите, ами създават слой, който прикрива излъчване от кожата, по което комарите ни намират, та в този ред на мисли няма как да помагат с-у всички гадини. След 6 дни и аз започвам да се пръскам вечер и сутрин преди изгрев, с жена ми сме си взели 4 Аутана с Икаридин и 1 астралийски препарат с ДЕЕТ, който единствен рекламира, че помага и за мухи цеце (което много не го вярвам).

Икаридина убива, поне мухи и мравки. Имахме малък инцидент с един чикън бъс, като се евакуирахме с багажа, се оказа че сме застанали на пътя на някакви мравки, бяхме атакувани жестоко, хапят супер болезнено, все едно че жили пчела. Започнах да ги пръскам с икаридина, тези които бяха директно под струята умряха почти веднага а тези в съседство се евакиураха незабавно. Снощи успях да напръскам и една муха кацнала на крушката(трупам лоша карма), падна, на земята, няколко секунди мърдаше с крака и после спря.

[FlyTraveler]

Икаридина убива, поне мухи и мравки. Имахме малък инцидент с един чикън бъс, като се евакуирахме с багажа, се оказа че сме застанали на пътя на някакви мравки, бяхме атакувани жестоко, хапят супер болезнено, все едно че жили пчела. Започнах да ги пръскам с икаридина, тези които бяха директно под струята умряха почти веднага а тези в съседство се евакиураха незабавно. Снощи успях да напръскам и една муха кацнала на крушката(трупам лоша карма), падна, на земята, няколко секунди мърдаше с крака и после спря.

 

А, това е полезно да се знае, значи все пак е някъква отрова.

[FlyTraveler]

И срещу дървеници го ползвахме (имаше в Антигуа, както казва nomad, включени са в цената).

 

В Антигуа неприятното е, че перат всичко със студена вода. То при 30 градуса не се унищожават разните гадини, а с напълно студена … Да не говорим как се захабяват дрехите.

Във Флорес поне ни перяха на 30 градуса.

 

Ама вие и перачки / перачи ли си наемахте? Майтапа настрана, много вълнуващо пътуване. Никъде май няма толкова интересни руини на маите (тези в Мексико са по-тривиални). В комбинация с природата и централно-американската култура се получава много интересен микс.

[Childish]

Перачки чак не, но използвахме перални. А аз веднъж, точно в Мирадор прах на ръка по много интересен начин. Един от местните ми показа. Видях го да си пере дрехите и го попитах дали мога да си изпера моите. Имах достатъчно за всеки ден от трека, но по-удобните туристически панталони бяха започнали да миришат много неприятно още на втория ден. И питам го аз, а той: "Искаш да изпереш моите ли?". В първия момент помислих, че съм направила граматична грешка във въпроса. После стана ясно, че човекът се майтапи. Аз бях готова и него да изпера, само и само да си изпера моите дрехи. Там по принцип няма постоянни водни източници, а ние бяхме през най-сухия и горещ сезон и водата е кът. Та изпрах. Питам го после колко му дължа. (Защото за кофата за "душа" се плащаше. То пак добре, беше приятна изненада, че може да се къпеш.) И той: "Нищо. Само приятелството ти."

 

Редактирано 13 май, 2014 от Childish

[slujitel]

Специално за комарите, когато бяхме в Бирма бях купила от аптеката един обикновен български репелент и комарите просто кръжаха около нас, а в Мандалей сутринта на разсъмване докато чакаме колата да дойде да ни вземе за летището пред хотела комарите бяха направо на рояци, но нито един не ни ухапа. Бяха образували празно пространство от 30 см. около нас и не припарваха.

[Childish]

Комарите на различните континенти са различават. Затова и се препоръчват различни репеленти.

[Childish]

Да ви покажа как изглежда импровизираната бензиностанция, за която писах по-рано:

 

 

 

[Childish]

Ето ни на върха на Ла Данта в Ел Мирадор:

[vesi]

Моля, за програмата по дни (и часове

Много сладки снимки и взех та ПАК се зарибих, въпреки че следващата година (живи и здрави, де), беше ред на ЮАзия

[Childish]

Ние нямахме програма, импровизирахме на място. И това, което направихме, не го препоръчвам на никого. Без аклиматизация започнахме трека в Ел Мирадор и това беше истинско изпитание на волята.

 

1. ден кацане ок. 17ч в Гватемала Сити след 14-часов полет от Мадрид, такси до автогарата, нощен автобус до Флорес от 21ч. Въпреки, че знаехме, че е студено в автобуса и аз бях се облякла, беше толкова студено, че успях да спя само първите 5-10 мин.

2. ден пристигане във Флорес сутринта, настаняване в хотел. Следобед-привечер Yaxha със залез. Там разбрахме, че на следващия ден тръгва група към Ел Мирадор, трек за 5 дни и се записахме. Стягане на багаж, зареждане на батерии. Основният багаж се оставя във фирмата, идеята е да имаш само най-необходимото за трека с теб - бяха казали по една малка раница на гръб с 1 чифт резервни дрехи. Общо сън за мен - 2ч.

3. В 4:30 ни взеха от хотела, закараха ни до chicken bus (това не го очаквахме, предполагахме, че транспортът е 4x4). В 5 автобусът потегли към Кармелита. Пътуването трая ок. 4ч. Пристигнахме. По-голямата част от багажа ни беше натоварена на мулета. Ти носиш това, което ти трябва за деня и ако имаш чупливи неща, като техника, пак си ги носиш ти. И водата си. Докато натоварят багажа на мулетата - храна, вода, всичко необходимо за трека, имаш обяд и тепърва започва първият ден преход. Целта е Тинтал, където е нощувката. Заради по-късното тръгване (местните бяха също изненадани, че са ни извозили с chicken bus)  не посетихме Флорида, както е по програма, а я оставихме за последния ден. Т.к. работят по разчистването на трасето, трябваше да заобиколим, което удължи пътя с час-час и нещо. Бях тръгнала с маратонки-сандали - с отворени пети. Груба грешка. След първите 2ч започна да става трудно. Постоянно се спъвах, влизаха буци пръст. Жега. Влага. В 12ч през нощта българско време оставаше поне час преход, а аз исках само да спя, не можех да си държа очите отворени. Пристигнахме. Настаниха ни. Полюбувахме се на залеза - винаги има екстра - залез/изгрев, когато може и двете. Вечеря. И след това последва лечение на пришките ми. Бяха пукнати, дезинфекцирани, превързани от гида и nomad. Ношувка. По времето когато в България вече е ден и естествено не успях да спя повече от 2ч.

4. Ставане - обикновено в 4-5-6 местно време, зависи дали ще се гледа изгрев, какво е натоварването за деня и пр. Но винаги се губеха близо 2ч преди да се потегли. Стягане на багаж, закуска. Целта е Ел Мирадор. Нощувката е там. Пристигаме, първо се посещава La Muerta, и двамата с nomad я пропуснахме, пак беше полунощ в България, още малко вървене до лагера,  там малко разходка из лагера - маймуни и пр.. Залез на El Tigre. Вечеря, баня с кофа вода. И ново третиране на пришките ми, този път от nomad, които са се увеличили, част от старите отново се бяха напълнили с течност. Най-лоши са пришките на възглавничките на пръстите и на стъпалото.

5. Ставане в 4:30. Има 1ч преход посрещане на изгрева на La Danta. Аз едва вървя от болки. Другите се замотаха със ставането, не остана време и трябваше да се върви много бързо, за да се успее да се хване изгрева. Отидоха без нас, малко гузни, че са се забавили със ставането. По план пак трябваше да се ходи на Ел Тигре за изгрева, и после да се посещава Ла Данта, но предната вечер на вечеря бяхме гласували за изгрев на Ла Данта. Естествено след като се върнаха от Ла Данта, не очаквах веднага да се ходи пак там след закуска и я оставиха за посрещането на залеза. Затова и останах в лагера след закуска, а останалите отидоха да разглеждат другите забележителности в Ел Мирадор. Обяд, почивка и отново тръгване из Ел Мирадор. Целта е залезът на Ла Данта, някои от обектите, които бяха останали и отделно държаха да ми покажат какво най-много им е харесало през деня, за да го видя и аз. Честно казано много ми хареса въпросната група. Бяха се събрали по време на пътуването - двойка испанка и ирландец, двойка канадци от Квебек и канадец и белгийка, запознали се по пътя. Прибираме се късно в лагера, заради бавното ми ходене. Баня с кофа вода. Губим се в лагера. "Спасяват" ни. Ужилва ме някакво насекомо. Боли. nomad ми превръзва пришките, маркира ужилването. Нощувка. Сън за мен - под 2ч. 

6. Планът е обратно до Тинтал. Вървя с дамски превръзки на стъпалата. В началото бавно, докато свикна с болката. После с темпото на групата. Но при почивка - не се правят много почивки - обикновено една от 10 мин и една от 20 мин за обяд - трябва отново да свиквам с болката. Трудно ми е, защото вече я няма целта Ел Мирадор, която да ме мобилизира. Свикнала съм с джунглата (не и с жегата, обаче) и ми се остава там. На nomad му свършват силите - освен моите симптоми - липса на енергия, нужда от сън, притесненията му за мен са утежнили положението. Групата продължава с готвачката, а водачът остава с нас. Когато настигаме групата за обяда, nomad трябва да се научи да язди. Другите отново продължават сами с готвачката. Теренът не е равен на места и тогава мулетата и хората се движат по различни пътеки. Разделяме се - водачът, мулето и nomad по по-нестръмната и аз сама като очаквам след 5 мин да се съберем. Тези 5 мин се оказаха половин час, през което време аз си вървя сама в джунглата, убедена, че съм се изгубила, броейки минутите до залез, чудейки се дали да не се връщам назад, дали да продължавам напред. Но вървя с надеждата да стигна до някъде, защото, повярвайте ми, през нощта е всичко друго, но не и приятно, когато всички животни стават активни и дори не знам какво може да ми се случи. Вървя и се ядосвам на себе си, че съм тръгнала без аклиматизация, че това е сигурно най-голямата глупост, която съм свършила през живота си и че това явно ще е последната ми глупост. Вървя, знаейки, че нямам батерия на телефона си, дори да има покритие, не мога да се обадя за помощ или да си взема сбогом. Не можех да повярвам, че гидът ме е оставил сама, бях убедена, че съм се изгубила. Е, щом пиша това, явно не е било така. След половин час ги настигам. Чакат ме. Не знам тогава или преди това съм казала на Абел (гида), че го обичам, а че всички български мъже, както се е убедил сам, са идиоти. Nomad може да каже кога точно, аз дори бях забравила за случката, но той помни всяка моя дума. Мой ред е да яхна мулето. Остават 15 мин до лагера. Аз издържам едва 10 мин да яздя. За пръв път в живота си. И на Пинина (мулето) казах, че я обичам. Това вече го помня. Баня с кофа вода, но този път водата не е дъждовна, а от нещо като езерце, от което поят животните. Бяха ни предупредили, че води до алергии и ирландецът ми услужи с противоалергичния си крем да се намажа след банята. Имаше нужда. Не си бях намазала дланите, за да не хабя много от крема, все пак му предстоеше още година път, и през нощта ме сърбеше здраво.

7. Трябва да се върнем в Кармелита. И по пътя да посетим Флорида (или Калифорния, както се обърка едният канадец още първия ден и не му беше приятно, че всички му се смяхме, а то просто се получи забавно). И при това, трябва да стигнем в Кармелита навреме за автобуса. Това означава препускане през целия ден въпреки ранното ставане. Затова и предния ден nomad е договорил едно муле за нас. Идеята беше да се редуваме, както ни инструктира Абел - 20 мин ходене, почивка, 20 минути езда, почивка. Защото като не си научен да яздиш, ездата те изморява, но по друг начин от ходенето. Мулетарят избира най-якото си муле, мъжко, младо и високо. Абел изглежда много притеснен и сякаш ни/ме избягва. След смяна на плановете правим каквото казва мулетарят. Аз оставам с него и ще яздя първа и след 25 мин ще настигнем групата. Минава доста време докато мулетата биват натоварени. Помните, че съм висока 1.58. Как се яха високо муле когато си нисък? Това животно е огромно. Освен високо е и широко и трябва да седя на него максимално разкрачена. Седлото е твърдо. Не е центрирано. Вместо 25 мин яздя повече от час, в бързо темпо ("Това муле може да върви много бързо"-мулетарят, аз ръмжа на ум). Теренът не е равен. По надолнище ми е трудно да се задържам да не падна. Мулето е високо - това означава две неща - 1. мулетарят почиства клоните с мачете, за да минем 2. трябва да се пазя някой клон да не ми изади окото, докато гледам да не падна от седлото. По едно време мулетарят се убеди, че седлото не е центирано и трябваше да сляза, за да го оправи и пак да го яхвам. Когато настигаме групата, всичко ме боли. Вече ми е трудно да вървя не само заради пришките, ами и заради седалищните мускули, които съм пренатоварила. Казвам на групата, че ще си вървя бавно, оставят ме след като ми обясняват, че пътеката е само една и не мога да се изгубя, и отново съм сама в джунглата. Има доста време до залез, та съм спокойна. Настигам ги до Флорида. Разглеждаме и трябва да продължим с бързо темпо до Кармелита. Жегата става непоносима. Първо вървим пеша, защото теренът не е подходящ за яздене на муле. После nomad яхва нашето. На него му харесва язденето и дори не спазва правилото за редуването на яздене и ходене по 20 мин. Аз не искам и да чуя да яздя отново високото муле. Но като вършиш с муле, трябва да вървиш с неговата скорост пред самото муле, за да не го затрудняваш. В един момент вече силите ми свършиха. Горещо е, а темпото е високо. Затова и аз минавам на муле, на милата Пенина, но редувам ходене и яздене. Когато стигам Кармелита, не разбирам, че съм само 5мин след групата, мислех, че са е трябвало дълго да ме чакат. Абел е доволен. Говорим си. Признава си, че е бил много притеснен за нас, особено за мен, че не е вярвал, че ще се справя, а че е негово задължение групата да пристигне заедно. Имаме обяд. Другите са много гладни. Изяждат и моето ядене. Не се смущават, че преди това съм го човъркала с моята вилица. Аз само съм жадна и искам Танг - това е напитката, която се предлага. Коментират, че не биха се справили, ако има още един ден като днешния. А са 15-20г по-млади от мен и в добра форма. Следва chicken bus. По едно време шофьорът беше слязъл, без да изключи от скорост, една жена се качи, автобусът тръгна към канавката и телената ограда на близката къща, хора тръгнаха един през друг да изкачат през вратата, рискувайки по този начин да бъдат сгазени или стъпкани, или и двете, докато автобусът още по-ускорено се накланя. Тогава една жена от пътниците седна на шофьорското място и го спря. Аз само си седях на мястото безучастно, все едно това се случва на някой друг, единствено се бях притеснила за скачащите от автобуса да не пострадат и когато видях, че им се размина, продължих да си седя спокойно. Ирландецът пък не само запази хладнокръвие, но помагаше, казваше какво да се прави. Когато най-накрая успяха с вериги да издърпат автобуса обратно на платното, желаещите да пътуват с него бяха намалели значително. Междувременно ние двамата имахме близки срещи с мравки. Мен ме бяха нападнали десетки. Всяко ухапване боли колкото ужилване от оса и после ти остава сърбяща пъпка. Спреят с/у комари помогна много. Прибрахме се във Флорес и отложихме запланираното за следващия ден посещение на Тикал. Имахме нужда от почивка и пране.

[mililia]

Лелееее Childish, ти си била голяма мазохистка  . Как си издържала на това натоварване, да не говорим за болката въобще не мога да си представя. Голям герой си и със сигурност дълго ще помниш това пътуване.