дневник Гватемала през Германия

[slujitel]

Това беше едно от най-интересните неща, които съм чела, и със сигурност ще има дълго време какво да разказваш, обаче не знам как не си се подготвила поне с удобни обувки. Аз обичам подобен род емоции в едно пътуване, правят го впечатляващо и запомнчщо се, иначе ми е скучно и безинтересно, но чак такава болка ми идва в повече.

[Kyuubi]

Експедиция му викат неслучайно.

 

Доста добре ви се е поличило в Гуате. Спомени да има

[Тони]

Ти си направо сървайвър бе! Браво! Ама пък това се помни цял живот!

[Зани]

Браво Childish! Голямо приключение е било !

[Childish]

За мен не беше кой знае какво приключение, по-скоро голяма глупост.

За обувките  - бях тръгнала с 2 чифта на прехода, но и двата имаха предимства и недостатъци. Т.к. багажа ни го носеха мулетата, те се движеха отделно, а и веднъж опаковани, не може да искаш нещо от багажа и когато първия ден се видя, че обувките не са ми подходящи, макар и много удобни и видeли 10тина страни, не можех да ги сменя. Другите бяха нови летни маратонки, точните обувки за този преход, а не туристически обувки, но въпреки, че ги разтъпквах 2 седмици преди пътуването, продължаваха да правят пришки. Обувките ми бяха основната грижа преди пътуването и се консултирах в туристическите магазини, но колко от вас знаят с какви точно обувки се ходи на такъв преход, но в тропиците?

Отговорът за този трек е - според водача - летни маратонки, достатъчно високи, за да не влиза пръст (то камъчета няма много). Теренът е от "горска пътека", засъхнали неравни буци пръст и корени и пънчета, в които се спъваш. Затова е най-добре макатонките ти да имат гумено уплътнение от външната страна, за да не се разръфат.

И ако си мазохист - тогава отиди през дъждовния сезон. Буците пръст се превръщат в кал до колене. Преходът от 6 часа на ден става към 10 часа за същото разстояние.

Ние и затова бързахме с трека, за да успеем да го направим преди да започне дъждовният сезон.

Редактирано 14 май, 2014 от Childish

[Георги]

Чета и се пуля и мигам на парцали само

[Childish]

Нашият план беше да имаме 4 дни за аклиматизация на място - или във Флорес или в Рио Дулсе. Да видим как ще се чувстваме на място, особено аз, и тогава, ако всичко е наред, да тръгнем на трека. Но на екскурзията до Yaxha, пичът от агенцията твърдеше, че скоро няма да има сформирана група, че ако искаме трека, "сега е моментът", че и 65-годишни го правят. Истината е, че туристическите агенти гледат да ти го продадат, а после ти и водачите да се "оправяте". Но, както казва nomad, ако не бяхме отишли, нямаше да попаднем на такава хубава група, може би нямаше да познаваме Абел и нямаше да видим на какво сме (не)способни. Моят коментар е, че нямаше да ни е чак толкова трудно.

 

nomad в момента пътува. Той щеше да пише за трека, не аз, но аз все още съм по гватемалско време и не спя през нощта, а и той се притесняваше, че не може да напише нещата без емоции и лични подробности. Надявам се, да одобри каквото съм написала и евентуално да го допълни.

[Tedy]

Лили, а какъв е този chicken bus? Времето за адаптация наистина е много важно. 1 ден е крайно недостатъчно при тази часова разлика, а и климат.

[Childish]

Лили, а какъв е този chicken bus? Времето за адаптация наистина е много важно. 1 ден е крайно недостатъчно при тази часова разлика, а и климат.

Ето това:

http://www.amusingplanet.com/2012/10/chicken-buses-of-guatemala.html

 

Аз не посмях да снимам вътре. Не ми беше удобно от местните. Щях да ходя на "автогарата" в Антигуа, за да направя фотосесия, но не остана време.

 

Това е най-опасният и непрепоръчван транспорт за чужденци. Бандите нападат тези автобуси и когато шофьорът откаже да плати, го застрелват без да им мигне окото.

[Kyuubi]

Е да. Само по определени маршрути обаче, където туристите не стъпват...

 

Как ви се сториха душовете на смърта?

[Childish]

Е да. Само по определени маршрути обаче, където туристите не стъпват...

 

Как ви се сториха душовете на смърта?

Душове на смъртта? Пропусна да ми ги рекламираш преди да тръгна за Гватемала..

За душовете в банитe ли говориш? Опитвах се да не се заглеждам.

Редактирано 14 май, 2014 от Childish

[FlyTraveler]

За мен не беше кой знае какво приключение, по-скоро голяма глупост.

За обувките  - бях тръгнала с 2 чифта на прехода, но и двата имаха предимства и недостатъци. Т.к. багажа ни го носеха мулетата, те се движеха отделно, а и веднъж опаковани, не може да искаш нещо от багажа и когато първия ден се видя, че обувките не са ми подходящи, макар и много удобни и видeли 10тина страни, не можех да ги сменя. Другите бяха нови летни маратонки, точните обувки за този преход, а не туристически обувки, но въпреки, че ги разтъпквах 2 седмици преди пътуването, продължаваха да правят пришки. Обувките ми бяха основната грижа преди пътуването и се консултирах в туристическите магазини, но колко от вас знаят с какви точно обувки се ходи на такъв преход, но в тропиците?

Отговорът за този трек е - според водача - летни маратонки, достатъчно високи, за да не влиза пръст (то камъчета няма много). Теренът е от "горска пътека", засъхнали неравни буци пръст и корени и пънчета, в които се спъваш. Затова е най-добре макатонките ти да имат гумено уплътнение от външната страна, за да не се разръфат.

И ако си мазохист - тогава отиди през дъждовния сезон. Буците пръст се превръщат в кал до колене. Преходът от 6 часа на ден става към 10 часа за същото разстояние.

Ние и затова бързахме с трека, за да успеем да го направим преди да започне дъждовният сезон.

 

Страшно интересно и вълнуващо! За подобни места няма нищо по-добро от хубави кубинки (по възможност от старите - отпреди 10-12 години поне). Стават и за пек и за сняг, поддържат глезена, като се напъхат панталоните вътре предвазват от насекоми и змии. Едно от малкото полезни неща, които научих в казармата навремето.

[Childish]

Страшно интересно и вълнуващо! За подобни места няма нищо по-добро от хубави кубинки (по възможност от старите - отпреди 10-12 години поне). Стават и за пек и за сняг, поддържат глезена, като се напъхат панталоните вътре предвазват от насекоми и змии. Едно от малкото полезни неща, които научих в казармата навремето.

Да, в интернет препоръчваха обувките на американската армия, предполагам, че са подобни на кубинките. За последните не съм убедена, все пак са кожени. Местните ходеха или с маратонки, или с гумени ботуши или дори с джапанки. Готвачките (бяхме две групи в началото и затова имаше 2 готвачки) веднага тръгнаха да ми предлагат своите обувки като разбраха какъв ми е проблемът. И nomad веднага отбеляза - "Виждаш ли какви са хората тук. Веднага скочиха да си дават обувките".

Другата група правеше 6 дневен трек. Бяха спортисти и изкачваха пирамидите (и слизаха от тях!) по джапанки. В началото им се дразнех, защото заемаха най-хубавите места горе, обикновено голи до кръста и не може да ги изрежеш от снимките (или поне от снимките, които другите ми правеха). Ла Данта е с хубава дървена стълба, както пирамидите в Тикал, но останалите са ерозирали, а ти като се качиш за залеза, след това слизаш по тъмно с челник. Липсват стъпала или са изркивени, разрушени и пр. Но то и тук по планините винаги има хора по джапанки, а понякога, макар и рядко. жени на токчета...

[Childish]

8. Флорес. Следобяд-привечер разходка с лодка из езерото Петен Итца. Като типични представители на 50% от населението на Варна и Бургас и двата участника в експедицията не могат да плуват. Затова беше избрана най-голямата гемия - побираща 12 човека. На връщане заваля и това провали снимките ми на Флорес от лодката.

9. Посещение на Тикал сутринта и следобяд - придвижване до Рио Дулсе. В Тикал групата от 2ма пътешественика беше много близо до разпад. Спаси я това, че се установи, че са ни поизмамили с билетите за автобуса до Рио Дулсе, закупени предния ден от един от работниците в хостела, докато шефката имаше почивен ден. В крайна сметка пътувахме благополучно, разминахме се само с недоброволно дарение на ок.10$/човек в полза на въпросния служител.

10. От Рио Дулсе (познато още като Фронтерас) с ланча до Ливингстон и обратно. Аз бях решила, че отново са ни извозили. Бях купила билетите от гишето, отидох до тоалетна и като излязох nomad вече се беше настанил в лодка, по-малка от тази, с която се возихме във Флорес. Поискаха ми билетите и след малко видях, как лодкарят ги разменя срещу пари на гишето. Та успях да се насладя на разходката едва след като спрях да се цупя. Всъщност, при двупосочен билет на отиване те развеждат - гледаш корморани, богаташките къщи и яхти (самият град Рио Дулсе изглежда като пълна дупка). Настроението ми се оправи едва когато стигнахме до лилиите. Пътят до Ливингстон трая близо 3ч, но е много красиво, наистина! А самият Ливингстон беше голямо разочарование. Очаквах поне да послушаме нещо подобно на това:

Уви, явно купонът, ако изобщо го има е вечер. Градът изглежда мизерно, както Рио Дулсе. Връщането беше малко екстремно, защото времето се развали, имаше вълнение и аз треперех да не окъпя някой фотоапарат. Но все пак посетихме форта Сан Фелипе, много приятно направен като туристическа атракция и обичан от местните.

Редактирано 15 май, 2014 от Childish

[Childish]

В Рио Дулсе намерих огромен кърлеж в косата си. Явно добре съм го хранила няколко дни.

 

11. Целта е посещение на Quirigua на път за Антигуа. От автобусната компания бяха много любезни и ни предложиха да отидем до Quirigua  или по-точно до Los Amantes с целия си багаж, да го оставим в офиса им, да посетим Quirigua  и после да продължим за Гватемала Сити и Антигуа. Така и правим. В Лос Амантес вземаме тук-тук. Неусетно докато разглеждаме стелите сме нападнати от гадните мравки. За съжаление не носим Аутан със себе си, та някой ако ходи там да го има предвид. В района има бананови плантации. Продължаваме до Гватемала Сити. Има 3 часа до автобуса до Антигуа, не ни се губи време в чакане и вземаме такси. Най-накрая Антигуа. Може да е най-туристическият град в Гватемала, но е много хубаво. Можем да изкараме седмица и дори повече и да му се наслаждаваме.

12. Антигуа. Красиво. Много църкви или по-скоро руини на църкви. Фотогенични са. Постоянно сме "нападани" от продавачки на ръчно тъкани шалове и др. сувенири. Нападат най-вече nomad. Постоянно трябва да го "спасявам". Интересно, че аз като им кажа "не, благодаря" веднага ме оставят на мира. През нощта се запознавам с други обитатели на хостела, дървениците.

[Childish]

13. Тръгвам сама за Копан. nomad го е посещавал. Много ме е наплашил с Хондурас и за по-сигурно отивам с агенция - трансфер+посещение на археологическия обект с гид+хотел. Пътувам с двама канадци и двама чехи, но в Гватемала Сити се качват и 4ма гватемалци. Другите туристи използват само трансфера. Само аз посещавам обекта. Закарват ме до там. Имам гид само за мен. Поправя ми произношението на някои думи, любезен е, смее се на шегите ми, мачо, но някак непринудено и ненатрапчиво. След час и половина ме оставя да си снимам. Стелите са не по-лоши от тези в Quirigua. (Quirigua е била колония на Копан). Любувам се на пъстрите guacamaya, които все нещо спорят помежду си. Прибирам се пеша по пътеката до града Копан Руинас. Няма какво толкова да правя. Другата атракция е разходка с муле. На няколко пъти ми предлагат и сигурно е пропуск, че не я направих. Посещавам музея. Минавам през пощата. Зяпам хората на централния площад. Сиеста. Излизам точно преди смрачаване. Има доста хора по улиците. Не се чувстрам застрашена по никакъв начин. Ресторантът с европейска кухня, който са ми препоръчали, се оказва пицария и се отказвам да го посещавам.

14. Имам половин ден в Копан Руинас. Излизам сравнително късно, съдейки по горещината навън. Правя снимки. Пия кафе на площада. Потегляме обратно за Антигуа. Микробусът е пълен. Пак ирландци. Единият е обикалял из Коста Рика и Никарагуа преди Хондурас. Канадци. Минаваме границата и зареждаме на нещо като нелегална бензиностанция (виж поста ми по-горе). По-голямата част от пътя вече съм я минавала 2 пъти и скучая. В Гватемала Сити шофьорът спира на една бензиностанция и казва, че го притеснява колата. Дълго се опитват да поправят нещо. И да питам, няма да разбера какво не е наред, затова седя и чакам. Когато вече си мисля, че няма да я бъде, потегляме. Пристигаме в Антигуа по тъмно. Поне в покрайнините няма улично осветление. Шофьорът ме оставя в хостела и ми се извинява за закъснението.

Редактирано 16 май, 2014 от Childish

[Childish]

малко пилета по молба на съфорумец:

 

 

 

 

 

[Childish]

и тарантула: (Тикал, мъжът на снимката е гидът там)

 

 

 

Редактирано 20 май, 2014 от Childish

[Childish]

енот или миеща мечка (raccoon): (Тикал. заради тази животинка зарязах обясненията на гида)

(снимките ми са с ужасно качество, трябва да се върна да направя по-хубави...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 20 май, 2014 от Childish

[Childish]

Рио Дулсе: корморани и водни лилии

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Ushakal]

Освен че пътуването ти е невероятно и много интересно разказваш! Чакам с нетърпение още истории

[neuromancer]

енот или миеща мечка (raccoon): (Тикал. заради тази животинка зарязах обясненията на гида)

(снимките ми са с ужасно качество, трябва да се върна да направя по-хубави...)

Tова са коати, сродни са с енотите, но не са същите, живеят в Централна и Южна Америка, енотите в Северна.

Долу белите птици са чапли, черните ми приличат на урубу (лешояди), но не съм сигурен. 

 

Много увлекателно разказваш, и май имаш да довършваш 

[Childish]

Tова са коати, сродни са с енотите, но не са същите, живеят в Централна и Южна Америка, енотите в Северна.

Долу белите птици са чапли, черните ми приличат на урубу (лешояди), но не съм сигурен. 

 

Много увлекателно разказваш, и май имаш да довършваш 

Може, може и да не съм разбрала от обясненията

това, к. нарекох енот, го наричаха raccoon

Ще помоля nomad да им напише имената на испански, ако ги помни.

Благодаря. Разказвам, когато има за разказване 

Редактирано 21 май, 2014 от Childish

[nomad]

Гида, нарече това животно pizote на испански, но тъй като, не знаеше, как се нарича на английски, за англоговорящите туристи, които бяха болшинство, на английски поясни че е близък роднина на ракуна.

[Childish]

Гида, нарече това животно pizote на испански, но тъй като, не знаеше, как се нарича на английски, за англоговорящите туристи, които бяха болшинство, на английски поясни че е близък роднина на ракуна.

Т.е. neuromancer е прав, както можеше и да се очаква.