дневник Гватемала през Германия

[Childish]

15. Отправяме се към езерото Атитлан, последната забележителност от Гватемала за мен. Пътуването е към своя край. Поне за мен. На nomad му остават 3 дни повече в Гватемала. Ползваме трансфер от Антигуа до Панахачел. Освен нас има 3 мацки. Младите са много красиви, особено едната. Паднала е мъгла и езерото не се вижда докато слизаме и мога само да предполагам колко е красиво. Океаните не ги видяхме, но поне на езера в Гватемала се нагледахме. Когато се разделяме със спътниците в Панахачел, красавицата ни обява, че е разбирала какво си говорим, защото е рускиня. А ние не млъкнахме - бях спокойна, че може да си говорим необезпокоявано. Чувствам се леко засрамена.

Настаняваме се в хотела, препоръчан от Kyuubi. Собствениците са много приятни индианци, жените са облечени традиционно, но не смея да ги снимам. Дъждът спира и отиваме на разходка. Езерото наистина е много красиво. Вижда се, че се опитват да "облагородят" около него, но има какво да се желае относно чистотата. По принцип има турове с посещение на 3 села, както ги рекламират, но ние сме пристигнали по-късно и не може да се включим. Затова търсим начин да посетим поне едно от селищата. Отиваме на кея. Първата лодка потегля за Сантяго Атитлан и това решава избора. Още повече, че е четвъртък, а в четвъртък има пазар. Най-накрая ще видя пазар в Гватемала. Кеят на Сантяго Атитлан е едно от най-мръсните места, на които съм била. Само се моля да не цопна във водата. Но пазарът ми изпълва душата. Нищо особено, но .. много цветове, хора. Идеално място за папараци и аз се развихрям. По-интересни са ми мъжете с 3/4 панталони на райе и препаска от плат, риза и широкопола шапка. Има и много деца. Три от тях се приближават да ми предложат снимка срещу кецал/дете, но едното се оказва измамник - изчезва, след като си получава парите. Любимата ми снимка от Гватемала - на четирима от чичковците с гащите - е срещу заплащане, но и двете страни сме доволни от сделката. На връщане пак ни вали в лодката. Официално, дъждовният сезон още не е започнал, но вали почти всеки ден/всяка нощ откакто сме се върнали от Ел Мирадор.

[Childish]

Платените снимки (едната вече сте я виждали):

 

 

(на заден план се вижда измамникът или по-точно част от него)

 

[Childish]

Малко за цвят:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 22 май, 2014 от Childish

[mililia]

Симпатична шаренийка  .

Лили, ако не е тайна ти какво си избра като сувенир за спомен?

[neuromancer]

И чичковците са готини

[Polina]

Видях си чантата между снимките...

И аз искам да знам какво си избра , а панталонките на чичковците...джестоки са!

[Childish]

Симпатична шаренийка  .

Лили, ако не е тайна ти какво си избра като сувенир за спомен?

Аз вече рядко купувам нещо докато пътувам. Ако не се броят картичките и магнитите - последните за сестра ми и разни колекционери. От няколко страни съм си купувала сребърни обици. И т.к. този път не успях лично, помолих nomad да ми купи, след като си заминах. Иначе си купих си книга Popol Vuh и едни от тези бебешки обувчици като на снимката. Пробвах индианска блуза, но те са тъкани и много дебели, освен, че са безформени и се отказах - не ги намирам функционални за нашия климат. Гледах за рокля, но не си харесах. Също пробвах гуменки с тъкани мотиви, но номерът не беше подходящ. Като подарък купих тъкана покривка, кафе, бонбони, а номад и ром. За зет ми събирам монети - опитвам се да събера всички възможни по време на пътуването. Този път ги събрах - и от Гватемала, и от Хондурас, нищо, че не се използват много. Но изчезнаха по пътя...

[Childish]

Малко папарашки снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Childish]

Попаднаха ми други пътеписи за Гватемала (може да съм споменавала вече някои от тях):

 

http://www.momichetataotgrada.com/article/ezeroto-atitlan-v-gvatemala.html

 

http://patepis.com/?p=31722

 

http://skreji.blogspot.com/2014_03_01_archive.html

[Childish]

Panajachel:

 

 

[Childish]

Толковa ме яд на себе си, че не е истина. Да пропусна, че в San Juan Atitlan мъжете плетат на една кука!!!

 

Източник: wilipedia

http://en.wikipedia.org/wiki/Tapestry_crochet

Редактирано 28 май, 2014 от Childish

[Iva_a]

Много хубави снимки!

А за тъканите ризи хич не съжалявай. Аз купих от Гваделупа, на една от снимките има момиче с такава червеникава пола. Крива, дебела като шкурка и след първото пране се събра и не ставаше за носене.

[Childish]

Двата вида маймуни, които видяхме (и чухме) по време на трека:

 

hawler:

 

и spider monkey:

 

 

Този, последният, нещо не ме хареса, реши, че съм заплаха и демонстрираше какъв е "мъж".

[stefanrusev]

Някакви съвети и препоръки за спане в Антигуа и край Атитлан - колко нощувки и къде?

[nomad]

Трудно е да се каже за броя нощувки, просто е индивидуално. Аз бих ти препоръчал 3 нощувки в Антигуа и две в Панахачел. В Антигуа съм спал в три различни хостела, като с най-добро съотношение цена-качество беше Juma Ocag, намира се точно срещу пазара. Стаите са по 10 долара на вечер, което за Антигуа е отлична цена. Ако искаш да опиташ автентична гватемалска кухня, на стотина метра от хостела на същата улица има типичен гватемалски ресторант предлагащ традиционни специалитети на разумна цена.В Панахачел ти препоръчвам да отседнеш в Marios Rooms, пак около 10 долара за стая, много чист и приятен хостел с включена закуска към цената. Можеш да използваш Пана като хъб и да посетиш  останалите градчета край езерото. 

Редактирано 23 ноември, 2014 от nomad

[Childish]

Бях писала по-горе, мисля, за хостела в Антигуа.

Накрая спахме в един по-луксозен, който бях резервирала от booking.com още от България, но стаята не беше по-хубава от Juma Ocag

Posada san Vincente

http://www.booking.com/hotel/gt/posada-san-vicente.bg.html?sid=b788e91d3e9827ffb06548c1c6eef933;dcid=1;no_rooms=1;req_adults=2;req_children=0&

 

Marios Rooms се държи от индианци. Това може би беше най-доброто място, в което отседнахме по време на цялото пътуване.

[Kyuubi]

В Панахачел и аз си ползвах Mario's rooms. Реално от Пана можеш да разцъкваш с лодки до другите селца.

 

Иначе... Ако се кефиш на хипария + йога и медитация - няколко нощувки в Сан Маркос. За хипария + разврат, алкохол и наркотици - Сан Педро. За автентичност и културна част - Сантиаго де Атитлан.

 

На практика може да си комбинираш всяко от тея селца по едно-две на ден, има редовни лодки (таксита) между тях и да си стоиш в Пана. Въпрос на вкус и какво ти се прави.

 

Аз лично, ако съм с компания мога да откарам там около езерото много време, но ако времето не е много, тогава бих казал един ден за Сан Маркос + Сан Педро и един ден за Сантиаго + нещо друго... Панахачел ще го видиш така и така на идване... Три-четири дена ще са ти ОК там при положение, че не катериш вулкани и т.н. Иначе си слагай +1 ден за всяка такава разходка/експедиция

[stefanrusev]

проблеми с комуникацията при положение че все още съм на ниво "разговорник" ?

( мисля да отделя темата тъй  като идеята е " Централна Америка за 5 седмици")

[Childish]

Не мога да отговоря на този въпрос. Ние използвахме испански.

[Kyuubi]

Мда, и аз говоря испански и нямам идея как са с английския. Но... Вероятно ще сте по т. нар. гринго трейл, пълно е със северноамериканци. Та надали ще имате проблеми. По-лесно ще е примерно от юи азия според мен

[Childish]

Имам желанието да опиша по-подробно пътуването, но все не ми достига времето...

 

Вчера се навършиха 8 месеца от началото:

http://childishtravelnotes.blogspot.com/2014/05/2014_18.html

(току-що обновено и допълнено)

 

Редактирано 25 декември, 2014 от Childish

[mililia]

Чудесно начало на пътеписа Лили. Ще следя с голям интерес. 

[Childish]

ден 2: Flores & Yaxha

http://childishtravelnotes.blogspot.com/2014/07/2014-under-construction.html

(току-що обновено и допълнено)

 

[Childish]

На този ден, но преди 1 година:

 

24.04.2014

1. Мадрид - Гватемала

"- Та ти си дебеееел!". И до днес не мога да повярвам, че съм го казала на глас. Това съм изръсила на В. почти вместо "Здрасти". Вторачена в корема му, според него с разочарование в гласа, според мен - с изненада. Бях очаквала атлетичен младеж, който тромбова километри по прашни пътища, изкачва връх "Ботев" през зимата и пр. подвизи.

 

На сутринта хотелът изглежда другояче. Пристигайки късно предната нощ, не съм забелязала мумифицираните глави на гордите представители на животинския вид, направени на трофреи от homo sapiens с повече тестостерон. 

 

 

Двойката поляци от съседната маса проявяват желание да довършат закуската ми. За пакетирана храна става дума, но все пак ми е странно. И тримата сме за трансфер до летището.

Намирам В. на гишетата за регистрация. Първа среща. Преди това си бяхме разменили няколко имейла и веднъж сме говорили по скайп. В. пътува само с ръчен багаж. Непостижимо за мен, дори не мисля и да се опитвам. Друго немислимо за мен е да спя на летището, както беше направил той. Веднъж съм го правила и после какви ги натворих... В. веднага минава в режим водач и кавалер. Иберия имат отделен терминал за далечните си дестинации, до който се отива с влакче. Има полети до почти всички столици в Латинска Америка.

 

Първи презокеански полет за мен. Имам място до прозореца, Колебанието да използвам възможността да си упражнявам испанския със съседката по седалка или да се разположа на двойна няколко реда по-напред трае малко в полза на двойната седалка. Бях очаквала всеки да си има индивидуален монитор, но уви, не е това случаят. Препрочитам Lonely Planet. Бях пропуснала кога сме излезли в открито море, та току поглеждам през прозореца. Не знам какво да очаквам от пътуването. Вече не ми харесва да проучвам и планирам предварително, защото ми пречат да усетя атмосферата и да си събера лични впечатления. Но този път неизвестните са много. Нищо лошо в последното, но не и когато времето е ограничено. След въпросния разговор съм си отменила резервацията за първите две нощувки в Антигуа или по-точно съм я сменила с резервация за нощта преди полета ми в края на пътуването. Решили сме, че след като сме по едно и също време в Гватемала, да пробваме да пътуваме заедно. Т.к. наближава дъждовния сезон, идеята е да отидем в Рио Дулсе за аклиматизация, от там във Флорес пак за аклиматизация и после, ако на място преценя, че ще се справя с трека до Ел Мирадор, го правим заедно, ако не - В. си го прави сам, а аз продължавам по моите набелязани цели.

"Земя на хоризонта!" Флорида, Куба, Белиз. Не съм вярвала, че ще стигна толкова далеч. Далече? Хм, колко е относително всичко. И колко лесно е да си осъшествиш някоя мечта - просто се качваш на самолета.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гватемала Сити няма вид на модерен мегаполис. За една част от пътниците това е крайната дестинация, други продължават към Сан Салвадор. Самолетът е тип автобус, с междинни спирки.

"- От България?" "Какво работите?" "Имате ли кредитна карта? Елате с мен." Чиновникът от паспортната проверка ме води до началника, който пък диктува на секретарката си - "От България е". Явно рядко идват българи. Вътрешно нервнича. Взели са кредитната ми карта и нямам видимост какво се случва с нея. Явно са проверявали дали е кредитна. "Приятно прекарване" и печат за 90-дневен престой в паспорта.

В. е минал по-бързо на другото гише. Напомня, че според Kyuubi (Да използвам повода да благодаря на Kyuubi за полезната информация!)  има банкомат преди да излезем от летището. Трябват ми тренировки по използване на банкомат в Гватемала - картата се пъха и почти веднага се изважда, после се въвежда ПИН и после се продължава с операцията. 

Снабдени с местна валута се отправяме към изхода, където ни посрещат предложения за такси. За мой ужас В. се спира пред първия, който предлага такси. Въпросният тип се оказва посредник, който ни завежда до таксиджията и получава комисионна за намирането на клиент. Защо такси? Защото Гватемала Сити има славата на опасен град. Не само не се препоръчва на туристи да се размотават там, но е желателно да се изнесеш по най-бързия начин. Таксито ни стоварва на автогарата. Минали сме през улици, които ту изглеждат нормално - с нормални къщи и пр., ту през такива, които имат по-съмнителен вид, поне така ми изглежда на мен, наплашена от разказите за престъпността там. Следващият автобус за Рио Дулсе тръгва сле няколко часа, пристига там в 3. Кратко умуване какво да правим  - да останем за нощувка в Гватемала Сити, да се изръсим в 3 през нощта в Рио Дулсе и тепърва да търсим къде да нощуваме или да продължим до Флорес със същия автобус, където ще пристигнем на сутринта. Третият вариант ми се вижда най-смислен. Не си падам по пътуването нощем с автобус. Изобщо, дългите преходи с автобус за мен са голямо мъчение и ако има вариант си ги спестявам. За себе си бях решила, че ще летя до Флорес, но съвместното пътуване изисква компромиси. Снабдени с билети се настаняваме да чакаме. На самата автогара има доста хора, всеки насядал където намери. В. отива за вода. Връща се с бутилки за мен и торбички с вода за себе си. Правел като местните, а и водата в торбички била 5 пъти по-евтина. С ужас гледам как захапва върха на торбичката и я разкъсва със зъби, за да пие. Колко ли мръсни ръце са я пипали преди това? Хепатит? Не ставам за пътешественик

На последната седалка в автобуса сме. Духа яко. Бях предупредена, че надуват климатика в автобусите и съм облякла каквото имам, но явно е голям клинч. Не успявам да поспя повече от десетина минути. Мръзна, често ходя до тоалетната и чакам да пристигнем. В. има вид да спи непробудно до мен.

 

На сутринта сме в Санта Елена, сателитния град на Флорес.

----

(кратка версия)
1. ден кацане ок. 17ч в Гватемала Сити след 14-часов полет от Мадрид, такси до автогарата, нощен автобус до Флорес от 21ч. Въпреки, че знаехме, че е студено в автобуса и аз бях се облякла, беше толкова студено, че успях да спя само първите 5-10 мин.