"Бавно" пътуване срещу "бързо" пътуване

[royak]

Преди доста време пуснах един линк за "бавното пътуване" някъде из темите. Тези дни обаче си давам сметка до каква сметка маршрутите на повечето пътуващи са динамични, амбициозни, задъхани.

Под "бързо" пътуване най-общо се разбира онова пътуване, от което се връщаш уморен, стресиран, с хаос в главата. "Бавното" пътуване означава да прекараш повече време на по-малко места, да се потопиш в атмосферата на дадено място, да опознаеш хората, манталитета, фамилните, приятелските, социалните взаимоотношения и пр.

Тук впрочем са изброени всички варианти и характеристики на "бавното" пътуване:

http://www.theartofslowtravel.com/2011/03/what-is-slow-travel/

 

Зная, че времето на повечето е скъпо и оскъдно. И все пак си мисля, че към пътуването не трябва да се отнасяме с вълчи апетит и да нападаме "като за последно". Всъщност какво мислите вие? Насладата или количеството?  За очите или за душата пътуваме?

[гост]

Качеството за сметка на количеството - винаги.

[Sara]

Аз не мога да разделя очите от душата. Но иначе по темата ,естествено едно място е за предпочитане,но......времето това велико нещо. Като правя планове обикновено редувам ден с по интензивно пътуване с дни на по- лежерно обикаляне. Разбира се винаги във времева рамка.Надявам се когато разполагам с неограничено време да бъде различно.Е,ако съвпадне и със същото количество пари ще е още по добре.

[royak]

......времето това велико нещо... Надявам се когато разполагам с неограничено време да бъде различно.Е,ако съвпадне и със същото количество пари ще е още по добре.

 

Изкуството да се раполагаме удобно във времето - нещо такова, нали?

[slujitel]

Обичам да препускам, не мога да се задържа на едно място. Предварително знам какво искам да видя и щом го видя, трябва да продължа със следващото място, иначе започва да ми става скучно.

[Бръмбар]

Aз предпочитам по-бавното пътуване. За съжаление нямам чак толкова време, че да го разтеглям много и да стоя със седмици и месеци на едно място. Но гледам да не ми е много натрупана програмата с музеи и забележителности в много кратко време или пък да имам много сходни градове в много кратък интервал от време,  защото иначе започва всичко да ми се слива, а и накакво пренасищане ми се получава. Предпочитам да се пошляя безцелно, да пия бира или кафе и да се разхождам.

 

Най -труден ми е момента, кое да избера да видя целенасочено. Напоследък (преди около 5-6 години, го давах още по-лежерно и малко  на принципа накъдето ми видят очите) обикновено като реша да ходя някъде почвам да чета всичко, което намеря в нета. Правя си един файл и там копирам (събирам) всичко, което ми се е видяло по-интересно. Така докато ми писне и почват да се повтарят много нещата. После го оставям известно време - не чета и не събирам повече инфо. После го преглеждам пак файла, изтривам една част, за други търся повече инфо. После го редуцирам още и накрая се спирам  само на една малка част. Наясно съм, че мога да събера и повече неща в програмата си и че пропускам някои забележителности, но не е ми е цел. Наясно съм и, че живота е кратък, но то така или иначе не може да видиш всичко, малко повече или по-малко, за мен няма чак такава разлика. На мен ми харесва пътуването като разнообразие, не ме свърта на едно място, обичам да срещам нови хора, да виждам нови места, нови обичаи и култури, да опитвам нови храни, но искам да ми доставя удоволствие, а не да се напрягам твърде много.

[Mary]

По-скоро бавното.

Никога не подхождам към едно място, като че няма да отида отново там.

Наслаждавам се на всеки един ден и мноооого рядко ми се е случвало да препускам някъде.

[Тони]

Ако под бавно се разбира престой над седмица-две-три то все още такова седи доста надалеч от мен. В смисъл нямам такова време, за да се случи.

Обаче ако имам три дни предпочитам да ги прекарам в един град, ако има какво да се види де, и спокойно да си го огледам, отколкото да препускам по разни други.

Иначе мечтата ми е пътуването без график и за неопределено точно време кога къде и за колко да стигна. Само два пъти ми се е получавало нещо подобно- без бързане- тръгваме и както стане, отсядаме където замръкнем.

Веднъж в Ау така тръгнахме по Големия океански път без резервации и подобни и без да сме решили точно за колко време...Ми беше супер.

Миналата година в Ирландия също разполагахме с повечко време и кола и пак така...замръкнем, преспим и както стане.

От това по-хубаво за мен няма!

[Фил]

"Бавно" пътуване срещу "бързо" пътуване

Как беше оня лаф - "по-добре здрав и богат, отколкото болен и беден" .

 

Предполагам е разбираемо, че всеки човек, ако има възможност (а ограничителите в общи линии са финаси и време), би предпочел бавно и спокойно да се наслаждава на едно пътуване. За съжаление, не всеки или не винаги може да разполага с достатъчно от двата основни ресурса за да си позволи това, което иска.

Редактирано 12 март, 2014 от Фичо

[Angelika]

Иначе мечтата ми е пътуването без график и за неопределено точно време кога къде и за колко да стигна. Само два пъти ми се е получавало нещо подобно- без бързане- тръгваме и както стане, отсядаме където замръкнем.

 

Ето това е! Над 80% от пътуванията ги правим така...и ! Пей сърце!

Стоенето на едно място не е за мен...как викаше онзи мърморко Атнъни..Пиша, пътувам, ям и съм гладен за още!

Та и аз лакома за още и още )

Искам да кръстосвам по улиците без значение дали пропускам някоя височайша забележителност. Не пропускам само пазарите..там мога да стоя с часове!

 

хм...как няма още едно вакантно място до Антъни ?!?!..то и аз мога да мърморя на вкусни манджи..и то как мога да мрънкотяяяяя!!!......само дето му дават само 48 часа на град....прекалено кратко време за някой дестинации...

[mililia]

На така поставения въпрос единствения възможен отговор е, че бавното пътуване е за предпочитане.

Не мога обаче, да си спомня кога за последно просто съм се размотавала, излизайки извън България. Дори и няколко пъти да съм била на дадено място пак тичам по неща дето мога да видя. Единствено, което си позвололих при последното ми пътуване из Северна Италия е да спя до около 9 ч сутрин, но това беше предизвикано от непрекъснатия дъжд и така или иначе беше невъзможно стоенето по цял ден навън. Но не се спрях нито за минута и обиколих всичко представляващо интерес дето можеше да се изгледа на закрито.

 

Според мен няма значение дали пътуването е бързо или бавно. Важното е да е приятно и свързано с много емоции. Темповете се налагат сами по себе си. Спомням си пътуването до Ниш. Почти цял ден висях на пейка в парка и зяпах по хората, просто защото така и не намерих нещо, което да ме заинтересува или грабне, за да обикалям. На други места пък не мога да дочакам да се разсветли, за да изляза навън и да обикалям. Не ми се тръгваше от Севиля, но нито за момент не съжалих, че продължихме и видях Кадиз.

[Еминко]

На така поставения въпрос единствения възможен отговор е, че бавното пътуване е за предпочитане.

Не мога обаче, да си спомня кога за последно просто съм се размотавала, излизайки извън България. Дори и няколко пъти да съм била на дадено място пак тичам по неща дето мога да видя. Единствено, което си позвололих при последното ми пътуване из Северна Италия е да спя до около 9 ч сутрин, но това беше предизвикано от непрекъснатия дъжд и така или иначе беше невъзможно стоенето по цял ден навън. Но не се спрях нито за минута и обиколих всичко представляващо интерес дето можеше да се изгледа на закрито.

 

Според мен няма значение дали пътуването е бързо или бавно. Важното е да е приятно и свързано с много емоции. Темповете се налагат сами по себе си. Спомням си пътуването до Ниш. Почти цял ден висях на пейка в парка и зяпах по хората, просто защото така и не намерих нещо, което да ме заинтересува или грабне, за да обикалям. На други места пък не мога да дочакам да се разсветли, за да изляза навън и да обикалям. Не ми се тръгваше от Севиля, но нито за момент не съжалих, че продължихме и видях Кадиз.

И какво разгледа бързо-бързо в северна Италия?

[Childish]

Този въпрос ме затруднява - бавно - в смисъл да остана достатъчно дълго, за да разгледам що годе спокойно, да не ми е припряно, но и времето да се уплътни максимално, защото има много места на този свят, които искам да посетя и не е ясно дали ще успея да се върна пак. Вече преживявам по-леко като не успея да видя всичко, но все още се опитвам "да покрия" максимума без да претупвам обект.

[wilks]

Аз съм както дойде. Буквално. И изобщо не зависи от мястото, а от настроението, когато купувам билетите и резервирам нощувките. След това като отида на съответното място импровизирам и действам  както го усетя на момента. В някои дни по цял ден обикалям и навъртам километри пеша по забележителности и интересни места, на следващия ден пък може само да ми се мързелува, и седя по барове и кафета, наблюдавайки ежедневието на местните, или целия ден се шляя безцелно където ме отведат краката. В такива случаи съм откривал най-ценното за мен, и съм попадал на много интересни места или събития, за които не съм знаел, чел или чувал. Важното е всичко да се случва в хармония и унисон между физическата възможност на тялото, менталната нагласа, и емоциите.

 

В другия смисъл - дали обикалям повече места на едно пътуване, или се концентрирам и отделям повече време, но само на едно, пак е както се случи. И двата типа съм правил, Повечето са на едно място, но всеобхватно. И забележителности, и градини с паркове, и културни атракции, и нощен живот...всичко. А понякога, но много рядко заради времевото ограничение, съчетавам двата начина, и стоя по повече време на 3-4 места за едно пътуване. Но това е много рядко, а и леко изморително психически. Предпочитам след поредното ходене да се върна, впечатленията от видяно и изживяно да се уталожат и останат в главата ми. Иначе се получава каша и изпушвам

[mililia]

И какво разгледа бързо-бързо в северна Италия?

Ами доста места, въпреки че по моя стандарт напълно недостатъчно.

1. Разгледах част от Торино - основните площади и улици в центъра + Египетския музей, Музея на модерното изкуство и музея на националното възраждане на Италия. Супер музей, но всичко е само на италиански и може би затова не е толкова туристически. Там прожектираха и филм с изказванията на представителите на различните региони на Италия преди обединението на Италия и на мен ми беше много интересно. Беше и забавно с оглед на факта, че в момента в Северна Италия е силно популярна идеята за отцепване на севера от Рим и юга. Няколко църкви + около час време за обяд. Цялата тази програма от 13 ч до около 19 ч. Сутринта ми беше заета с получаването на виза за Кабо Верде.

Не успях да видя мистичната част от Торино, много от църквите и музеите на киното и автомобилизма, но градът ми хареса и със сигурност ще се върна.

Целият ден валя много силно и общо взето обиколката на града беше трудна мисия.

 

2. Милано - поредната обиколка на Дуомо и центъра около него. Ходихме и да бивша болница (забравих й името, но е една от знаменателните сгради в Милано), а сега факултет по право и философски науки и разгледахме сградите на библиотеката, учебните зали и вътрешните градинки. По мнение на останалите, тази част от града "ухае" на марихуана. Църквата "Св. Стефан", отдадена за церемонии на емигрантите от Латинска Америка и  Шри Ланка.  Беше кичозно цветна отвътре. После отидохме в галерията на една частна фондация от банки и там откарахме целия следобяд докато ни изгониха от сградата. Лично аз много обичам да ходя по галерии и да видя картини със стария Милано беше много вдъхновяващо. Самата галерия се намира на площад Ла Скала и отвътре представлява супер баровски палат и само обикалянето на нещо толкова лустросано си е приятна емоция.

 

3. Новара - галерията за модерно изкуство, няколко църкви, като в едната се кефихме на музиката на органа. Явно момчето, което свиреше на органа правеше нещо като "серенада"  т.к. непрекъснато "изпращаше" по телефона музиката и беше чудно. Разгледахме и града или онази част от него, която успяхме докато валеше. Приятно градче, но нищо особено. Същата вечер имах празник и трябваше да почерпя, та хапнахме чудни и евтини пици в Милано и после тичахме на кино в едно от преградията на града. Успяхме да акостираме към 2 посреднощ въпреки, че не мога да кажа че сме бързали много.

4. Отново Милано - беше ден посветен на изибразителното изкуство и обикалянето на всякакви изложби. Освен временните изложения (3 бр.) разгледах и музея на Паоло Пицоли, Художествената галерия на Милано, редихме се на опашка и за Природо-научния музей, но затвориха и не го посетихме. Успях да видя и една къща-музей на милански род, която беше направена нещо като рицарски "замък" и много ми хареса. Естествено се размотах и из улиците с дизейнерските магазини, за да си напълня окото. Вечерта изкарахме в ресторант с типично ломбардийска кухня.

5. Единственият недъждовен ден беше посветен на Верона- Арена ди Верона, Крепостта с музея, Къщата на Жулиета (голяма глупост), Къщата на Ромео и  къщата на още една любовна трагедия, 7 църкви, една галерия, едно природо-научно изложение и всички открити приятни местенца из Верона.  Вечерта беше отделена за кухнята на Венето и конското месо. Остана за още един цял ден, но трябваше да се връщаме.

 

Към тази програма имах предварително и още 3 дни за Тоскана. 2 дни за Флоренция и 1 за Сиена. Там се придвижвах с обществен транспорт и следвах неговите ограничения.

Цялото пътуване беше много импровизирано и нямах никаква подготовка за него и за местата, които искам да видя. За това мога да кажа, че не съм бързала, но едва ли съм се и размотавала.

[Childish]

 След това като отида на съответното място импровизирам и действам  както го усетя на момента. 

Точно така ми харесва най-много.

 

 В такива случаи съм откривал най-ценното за мен, и съм попадал на много интересни места или събития, за които не съм знаел, чел или чувал. 

+1

Но и така съм изтървавала места, за което съм се ядосвала след това.

 

Та, няма угодия при мен

[royak]

Много са ми интересни разсъжденията ви!

И аз съм раздвоена между лакомията и пагубното чувство "едва-ли-ще-имам-време-пак-да-дойда-тук-отново" от една страна, и реалните ми способности да осмислям и желанието за наслада, от друга страна. 

Клоня все пак към второто. Ето как на практика се случва това в рамките на 10-20-дневно пътуване.

1. Ако пътуваме само в една държава, правим първата спирка /първия град, село, местност/ за повече време /3-5 дни/. Обикновено още първия ден си организираме среща с местни хора - каучсърфинг, колеги, форуми или намерени чрез друг /сравнително гарантирантиран/ източник. С този/тези местни хора доуточняваме плановете си и обикновено отсяваме важното или добавяме неща, които не сме забелязали предварително. Много примери мога да дам - Албания, Дания, Босна, Ирландия, Мароко и мн. други. После продължаваме "бързо" или "бавно" - както дойде. По правило колкото една култура е по-различна от нашата, толкова по-наложително е да се вземе инфо от "първа ръка" още в началото на пътешествието. Иначе могат да станат грешки. Моят горчив опит в това отношение е Грузия.

Ако по някаква случайност не се срещаме с местни хора, посещаваме някой от бекпекърските хостели за по кафе и от пътешествениците научаваме "важните" неща, а понякога дори се озоваваме с подарен гид /често го правят тези, които скоро си тръгват/.

2. Втори вариант е избиране на 3 до 5 опорни точки, където се установяваме и правим дневни екскурзии.

3. Комбинация от 1 и 2.

Така планираме и предстоящото пътуване в Иран. "Разтеглен" престой в Исфахан - оглеждане, ослушване, организирани срещи с местни хора, галерии, пикници и пр; после може и да забързаме темпото - както дойде!

Редактирано 13 март, 2014 от royak

[Duke]

Абе, аз се стремя винаги да бъде "бавно", но според жена ми понякога е "бързо", така че няма угодия...

[royak]

Какви реклами си гледал напоследък?

Редактирано 13 март, 2014 от royak

[Duke]

Какви реклами си гледал напоследък?

 

Не, не съм гледал реклами, принципно ме изнервят с малки изключения. Просто отвътре ми дойде да го кажа, че като гледам темата, няма и една жена, която да предпочита "бързо" пред "бавно"...

[lesy]

При нас е бързо. Притиснати сме от времето и от възможността да видим повече. Например при пътуване с кола 1000 км. не са проблем с 2 спирания по 10 минути. Като сме с други хора, обикновено на 3-ия ден максимум те се отказват от някоя атракция, защото не могат да издържат и се разделяме. На принципа сме: ще спим в България. Миналата година в Берлин се събудих в 4.10 и реших, че излизаме из града. Та така... Обаче като дойде вечерта с голям кеф сядаме в местно заведение за разпускане. Че вече и възрастта си казва думата. Това темпо е само за екскурзии. На почивките е съвсем различно, разбира се.