100 непопулярни забележителности в Рим

[Spqr]

Като хвърлим един поглед в Юнеско какво прави впечатление. В дългото заглавие се прокрадват едни думи за екстериториалност към Светия престол. Какво е това? Знаем си Ватикан какво е и всичко друго отвъд е Рим, нали така. Има разлика между Светия престол и Ватикан. Честно казано не знам каква е интерпретацията на екстериториална собственост към Светия престол. А в случая мен ме интересува следното: като стъпиш в такава територия в коя държава се намираш? Може би случаят е сходен като статута на посолствата, но може би не. Следващата забележителност е именно това: екстериториална собственост.

 

56. Дворецът на Канцеларията на няколко метра от Кампо деи Фиори. Да, думата канцелария от тук най-вероятно произлиза. Да, в двореца е вградена цяла базилика т.е. не е незначителен параклис. Фокусът е, че е невидима откъм фасадата. Айде сега кажете, къде е църквата? В първата порта е входът за базиликата, а втората е за двора, който е със свободен достъп. Няма да акцентирам върху достойнствата на сградата като един от образците за ренесансов дворец. Хипотезата и мисълта ми е следната:

- ако стъпим в двора или разгледаме двореца, може ли да се счита, че сме в друга държава? Ако е положителен отговорът и при условие, че не сме били на ватикански територии, тогава се стига до още по-любопитния казус: да си посетил Светия престол, но да не си бил във Ватикана. Объркахте ли се? Аз също.

 

57. Дворецът на Пропагандата, диагонално на испанското посолство - номер 35. Още един пример за екстериториална собственост към Светия престол. Пропагандата е безусловна вяра в католицизма. Политическите движения от XX век заимстват думата. Днес дворецът е част от Римската Курия - администрацията на Светия престол. Сградата е с различни фасади - тази е дело на Боромини, а от другата страна е на Бернини. За посветени: видим ли пчела, член от фамилията Барберини е замесен.

 

58. Вила Медичи - една от емблематичните сгради в римския небосклон. Между църквата Тринита деи монти на "Испания" и хълма "Пинчо". Френска академия в Рим, възможни са и организирани обиколки. Ето защо. Вилата не предлага нищо впечатляващо, нали.  Обелискът в градината е копие на египетския обелиск в градина Боболи във Флоренция. Фамилията Медичи са преместили оригинала от Рим във Флоренция. Иначе в Рим щеше да има 14 обелиска, а не както сега "само 13".

 

59. Точно до вила Медичи може да се насладим на една от най-забележителните гледки към Рим. Намира се в края на хълма Пинчо, почти до стената, обграждаща вила Медичи. Да и над "Площада на народа" е много добра гледката, но за мен първият вариант е по-добър и по-неизвестен.

 

60. Порта "Сан Паоло" до пирамидата, една от 18-те порти на Аврелиановата стена. Във вътрешността има безплатен музей, посветен на Остия. По-интересното вероятно е самата антична структура и гледката, която може да се види от терасата.

Редактирано 21 февруари, 2016 от Spqr

[Еmilia]

53. Църквата Санта Кроче. В Рим има седем поклоннически църкви. Практически седемте задължителни за посещение на всеки поклонник от средновековието до днес: четирите папски плюс още три други - една от които е Санта Кроче. Освен че външно си прилича със Сан Джовани ин Латерано, двете са и на близко разстояние. 

Като бяхме през декември, живеехме до Санта Кроче - буквално на метри от нея. Уникална църква! Поне за мен усещането вътре беше много различно спрямо останалите. За съжаление нямам снимки, защото е изцяло забранено да се снима вътре. Препоръчвам с две ръце!!!

[Spqr]

Като бяхме през декември, живеехме до Санта Кроче - буквално на метри от нея. Уникална църква! 

 

Има и вътрешни градини, но за тях е оскъдна информацията. Не знам дали се посещават, но са сред "тайнствените градини". Имало е организиран тур преди.

 

Интересно е да се спомене, че над/до църквата в комплекса има и хотел.

Редактирано 21 февруари, 2016 от Spqr

[Lady Vengeance]

И аз чакам с нетърпение нови публикации.

[Spqr]

Следващата петица я започваме по-средновековно. Богатите фамилии са издигали кули за престиж, но и поради сигурност: укрепление срещу недоброжелатели. Тази тенденция е характерна за по-богатите градове в Италия през средновековието. По-образно казано: предвестник на днешните небостъргачи. 

 

61. Средновековните кули в Рим. Около 50 са останали. Най-видимата е Милицие, част от комплекса при пазара на Траян. Отзивите са, че не е отворена за посещение. Конти е все едно част от Римския форум, но не е. А Грило е между тях. А на този площад са две. Други са на нивото на сградите около тях и е възможно да не бъдат забелязани: на острова в Тибър; Колона; до Сан Пиетро ин Винколи; до Навона; още веднъж до Навона. Списък.

 

62. Порта Пиа, ренесансова красота и дело на Микеланджело. Какво повече да иска човек? Води се за част от Аврелиановата стена нищо, че е поне хилядолетие по-късно изградена. От задната страна е с по-нова неокласическа фасада.

 

63. Порта Сан Себастиано. Като сме започнали с портите от Аврелиановата стена, няма как да се подмине тази. Теоретично е началната точка на виа Апия, но практически още като навлезеш на виа Порта Сан Себастиано, античното усещане те обгръща. Порта Сан Себастиано е днес музей на Аврелиановата стена.

 

64. Порта Сан Панкрацио - в днешния си вид е от XIX век, по-нова и от Пиа номер 62. Също е част от Аврелиановата стена, но в района на Джаниколо. Няма как  да я подминете ако посещавате парка Дория-Памфили номер 24, в същото време е по-нависоко от Темпието номер 20. Днес портата е музей на четата на Гарибалди, в близост е имало сражения по повод Обединението на Италия.

 

65. Порта Маджоре - наименована понеже е по пътя за Санта Мария Маджоре. Една от 18-те порти на Аврелиановата стена. Въпреки че районът около нея не е сред най-атрактивните в града, новооткритата базилика Порта Маджоре може да промени нагласите ви за посещение. 

Редактирано 22 февруари, 2016 от Spqr

[Spqr]

Като се разхождаме из Рим може да се натъкнем на всякакви стени. Вярно, че е твърде възможно човек да си каже: "кво ме интерсува, кво пише тоя за некви стени". Така е, не е от големите атракции, но разбирането за стените на Рим спомага да вникнем по-дълбоко в историята на града. А Рим е история!

 

66. Римските стени. Най-ранните датират там, където се е зародил града: около Палатин и Капитолий. Какво и дали може да се види, вероятно във форума може да намерим отговор. С разрастването си градът вече се разпростира на легендарните седем хълма. По това време Рим е царство и между другото царете също са седем. Шестият от тях Сервий Тулий също вдига стена около седемте хълма. Днес останки може да видим в района до Термини (вероятно сте ги виждали) и арката на Галиен - една от малкото запазени порти от стената на Сервий Тулий. Следващата трета стена е, както вече писах за нея в горните точки, Аврелиановата - масивна и в по-голям мащаб, отразяваща имперския Рим. Четвърта стена е около Ватиканския хълм през средновековието и тя няма нищо общо с предишните три. Петата е през Ренесанса и е разширена версия на средновековната с включването, и на замъка Сан Анджело - днес е парк (много приятен, между другото). Шестата стена включва хълма Джаниколо през бароковата епоха.

 

67. Арката на Янус - единствената арка в Рим и една от малкото въобще с порти от четирите страни. Отличително е, че и четирите й фасади са почти/си еднакви. Като я видях за пръв път, не знаех какво е това: по-скоро някаква порта. Има си причина: претърпяла е много поражения в миналото и се нуждае от реставрация.

 

68. Храмът на Херкулес във Forum Boarium (може на български да се срещне като говеждия форум). Срещу "устата на истината", а арката на Янус е от другата страна на улицата. Рим в най-древния си вид: между Тибър и Палатин. Все още може да се намерят източници, в които пише, че храмът на Херкулес е всъщност на весталките. Многовековна дезинформация. Столетия е бил и църква, може би заради това е в добро състояние. Храмът на Херкулес е съвършена структура: кръгъл и заобиколен от колонада с коринтски колони. Най-старото мраморно здание в Рим още от II в. пр. Хр. Браманте създава Темпието през Ренесанса, вдъхновен от храма на Херкулес, мислейки си, че е на Веста. 

 

69. Храмът на Портуниус във Forum Boarium. Още един античен шедьовър. Модел за неокласически римски храм 2000 години по-късно. Представя републиканския Рим, а не имперския т.е. по-пищния. С това може да се обясни, когато републиканския идеал през XIX век набира своята популярност, по-сдържаната и елегантна архитектура да е на почит. По същия начин като "съседа от номер 68" е заобиколен от колонада, но и със силно елинистично влияние като форма.

 

70. Църквата Санта Чечилия в Трастевере. От Forum Boarium (н. 68 и 69) пресичаме Тибър и много близо е входът за прекрасния двор към църквата. Санта Чечилия е обградена от какво... ами от стени, ама не от онези номер 66. Така че може да има затруднения с намирането на входа. Църквата има относителна популярност заради тази изящна барокова скулптура, но да не подминем криптата. Заслужа си да се отдели внимание на Санта Чечилия, но като има конкуренция от стотици други забележителности. Какво правим тогава? 

Редактирано 15 април, 2016 от Spqr

[Ushakal]

Много интересно! Мислих си, че мялко поне познавам Рим, а толкова нови неща научавам. Все едно по повърхността само малко съм разровила прахта. Но е истинско вдъхновение за следващи пътувания. Благодаря за темата!

[Spqr]

Следващата петица е по-позната, по-барокова, по-централна. Но все пак акцентът е при разходка непланирано да наминеш и да изуми.

 

71. Сант Андреа дела Вале - ще си позволя да я нарека "малкият Свети Петър". Не само че предлага следващият по големина купол след "Св. Петър" в Рим (Пантеона е отвъд класациите ), но и интериорът е зашеметяващ. Бароковият ефект на изненада е в не толкова забележителната фасада, характерна за бароковите църкви въобще, а във вътрешността. Понеже е с централно местоположение и е напълно възможно случайно да попаднеш, да си кажеш: "я да видим тази църква, всеки ден минаваме покрай нея". Поразява с мащаба си и пищността. До нея странично е друга от шестте говорещи статуи (номер 32 за припомняне).

 

72. Киеза Нуова. Както писах в горната точка, прилича си с дела Вале и още десетки други из центъра. А вътре e семпла с варосани стени, нали  . Другото й наименование е Санта Мария ин Валичела. Вътре има произведения на Рубенс, Пиетро да Кортона и др. Главна църква на конгрегацията/общество на филипините. Конкрегацията е нещо като орден, но с по-модерно значение и се използва в бароковия период. Още една подточка към номер 46. Залепен вляво от Киеза Нуова е комплексът Ораторио деи Филипини с фасадата на Боромини, седалище на конгрегацията. От задната страна да не забравим да погледнем часовниковата кула.

 

73. Сант Агнезе - църква със своето място в европейската архитектура. Всеки посетил Рим би следвало да я знае, защото е на "Навона". Много често се споменава покрай една туристическа измишльотина за сблъсъка между Бернини и Боромини, досещате се вероятно. Кое е важното? Важна църква за разбирането на влиянието на римския барок особено в Северна Европа. Примерно блестящата барокова църква в Прага "Свети Николай" е повлияна от Сант Ангензе. С какво? Боромини създава моделът за "по-човешки" барокови църкви, в които между барокови кули-близнаци е разположен куполът. Загледайте се в Киеза Нуова и Сант Андреа, и се забелзва, че там няма кули, нито пък купола е видим като застанем фронтално. Боромини променя правилата на играта. Освен това Сант Агнезе е във формата на гръцки/равномерен кръст, което я прави по-различна, защото множеството барокови са под формата на латински/неравномерен кръст.

 

74. Трите църкви с творби на Караваджо: Сан Луиджи деи Франчези, Сант Августино и Санта Мария дел Пополо. Всяка от тях заслужава отделна точка, но идеята ми е да не наблягам толкова много на барока. Ако и трите ви изглеждат със сходни фасади, оплачете се на йезуитите с тяхната Джезу (номер три). Там е вината. "Санта Мария дел Пополо" е известна и покрай Дан Браун, което допълнително носи тълпи екзалтирани фенове на конспирации. Сан Луиджи е по-специална, неслучайно е църквата на най-привилегированата общност в Рим: френската и то до двореца Мадама: италианския Сенат. А Сант Августино е най-подценената от трите: Микеланджело е работил по една незавършена творба за църквата, чрез която днес Лондон се гордее, че има Микеланджело в Националната галерия. До църквата е най-старата библиотека в Италия: Анджелика. 

 

75. Рафаело в римските църкви. Освен Ватиканските музеи, галерия "Боргезе" и вила "Фарнезина" (досещате ли се защо започнах списъкът с "Фарнезина"), къде може да видим негови творби в църквите и то безплатно? Защото входът за римските църкви е свободен, плаща се само за посещения на допълнителни помещения: куполи, крипти и т.н. Практически Рафаело е две от три с горната точка: Санта Мария дел Пополо, Сант Августино и Санта Мария дела Паче. В "Пополо" е популярната капела Киджи (няма отърване от Дан Браун); в Августино фрески и в симпатичната "Паче". Към "Паче", но с отделен платен вход може да се посети ренесансовия манастир на Браманте, който днес е галерия за временни експозиции. 

Редактирано 23 февруари, 2016 от Spqr

[Spqr]

Има вече и ново заглавие на темата. Целта е поставена. Как мислите, има ли материал до 100 броя?

 

76. Микеланджело в римските църкви. Отново като горните две точки са три църквите. Първите две творби не са за темата: Пиета и част от незавършената гробницата на Юлий II в Сан Пиетро ин Винколи (Мойсей и скулптурите от едната, и другата му страна). Третата творба и сравнително неизвестна за творчеството му е Христос носещ кръста в Санта Мария Минерва. Като църковен архитект освен "Св. Петър": Санта Мария дели Анджели, капела "Сфорца" в Санта Мария Маджоре и нереализиран проект за църквата на флорентинската общност в Рим Сан Джовани деи Фиорентини.

 

77. Бернини в римските църкви. Списъкът е дълъг, все пак става дума за най-великия бароков архитект/скулптор. А той е такъв, защото е творил в най-великия град . "Бюст на някой си" е в едно десетина църкви и ще го спестя. Знаете какви чудесии има в "Боргезе" или за балдахина в "Св. Петър", или.... За "Екстазът на Св. Тереза" в Санта Мария дела Витория в по-стари източници съм чел, че е описвана като най-великата барокова скулптура. Не бих се съгласил. Обаче има още един екстаз, пак дело на Бернини: в Сан Франческо а Рипа. Ангелите на Бернини, освен на моста Сан Анджело, къде другъде: в Сант Андреа дела Фрате са два: единият и другият (да припомня вижте н. 6 и плочата на Парчевич е до единия ангел); два ангела има и във вече спомената Сант Агостино (с Рафаело и Караваджо); ангелът в капела "Киджи" (н. 75) в Санта Мария дел Пополо (Рафаело е работил по тавана, Бернини е с две скулптури). Спирам дотук, много са творбите и ако се интересувате ще прочетете за тях.

 

78. Санта Мария Минерва - обикновено свързвана със събития като: митичният процес срещу Галилей; макар че отвън е ренесансова, е единствената църква с готически интериор в Рим; главна църква на ордена на доминиканците, които впоследствие се преместват в Санта Сабина (виж н. 46). Знаете и за един от 13-те обелиска отпред на площада. А между другото знаете ли, че от задната страна има мостова връзка между доминиканците и йезуитите в Сант Игнацио. Хм, какво ли ги свързва двата ордена?

 

79. Св. Игнаций - втората по важност след Джезу при йезуитите. В личния ми римски топ 5 по бароково изобилие. Всеки град, където има йезуитска църква, се стремя да я посетя, защото правя асоциация с нечовешките "Джезу" и "Игнаций". Таванът е в най-крайната барокова фаза: триизмерен илюзионизъм, дело на Андреа Поцо. Интересно е, че не достигнали средства да се построи купол, затова чрез техниката на "оптическата измама" (trompе-l'oiel) e нарисуван все едно, че съществува такъв. Площадът пред църквата е единственият в Рим в стил рококо (готика и рококо не са почитани в Рим, за което си има причина: двата са с произход северно от Алпите и затова не се гледат с "добро око").

 

80. Сант Иво ала Сапиенца - едно от скритите бижута на Боромини. Колебаех се дали да я спомена. Лутал съм къде е точно входът. Някога е било капела към Римския университет, а днес комплексът е архив. Църквата е отворена само в неделя, но дворът целодневно е достъпен и смайва с изключителна класа. Симетрия и символика. Вътрешността на купола наподобява формата на еврейската звезда и екстериорът на купола е отличителен. Силно се различава от римския стандарт, а пък е барок все пак, но в по-изчистен вид.

Редактирано 25 февруари, 2016 от Spqr

[Isa]

 

51. Юбилейната църква - единствената църква в Рим от XXI век, с авангарден екстериор. Доста отдалечена от центъра, няма кой знае с какво да се комбинира, което я прави с още по-минимални шансове за посещение. 

 

55. MAXXI - музеят за съвременно изкуство. Както и в други градове, подобен род музеи са крайно нестандартни като структура. Много често самата сграда е по-интересна от изложеното в нея, но все пак е въпрос на вкус. Не са много хората, които посещават Рим заради съвремиеито, но все пак и за тях има културни възможности.

 

 

Оказва се, че съм посетила и двете "нови" забележителности на Рим, за които пишеш. Признавам, че за църкавата нямам никаква заслуга, бях замъкната там... 

 

Страхотна тема, включих се основно, за да не я загубя. Набелязах няколко нови задължителни спирки. Благодаря! 

[Spqr]

Оказва се, че съм посетила и двете "нови" забележителности на Рим, за които пишеш. Признавам, че за църкавата нямам никаква заслуга, бях замъкната там... 

 

Еха, мислих, че няма човек във форума посетил точно тази църква. И в комбинация с музея за съвременно изкуство в другия край на града. Явно те интересуват модерни конструкции, до края ще включа евентуално една колекция на крайно нестандартно място.

[dikrasteva]

Много добра колекция. Набелязала съм си да видя част от нещата по-горе. От т.76 до т.79, специално сме търсили да видим всяко от тях-обожавам тези титани Микеланджело, Бернини и изобщо склуптурата, без разбира се да омаловажавам архитеските им заложби. Не пропуснахме и Караваджо, още повече, че Сан Луиджи деи Франчези е близо до любимата Навона.

Честно казано "камънака" -стени, пътища по сме ги пропускали, но за кое по-напред

 

Още веднъж за труда!

[Diana Doncheva]

Страхотна тема! Последния път в Рим разполагах само с 4 часа, но видях две нови за мен църкви, които горещо препоръчвам. Едната Сан Луиджи деи Франчези я търсих специално заради платна на Караваджо. Това е цикъл от три световно известни картини за живота на Св. Матей рисувани в периода 1599 -1600 г.: „Свикване на Свети Матей“, „Вдъхновението на Свети Матей“ и „Мъченичеството на Свети Матей“.

 

А на втората попаднах случайно, но ме омагьоса. Това беше Църквата Сант Игнасио ди Лойола. Църквата носи името на основателят на йезуитския орден и е с уникално красив интериор - богата декорация на олтарите с красиви барелефи и изящни колони от зелен мрамор, а тавана е прекрасен. На снимкта е фасадата на църквата.

Редактирано 24 февруари, 2016 от Diana Doncheva

[Spqr]

Последната десетица умишлено включих места на границата на познаваемостта, за да не се получи темата "прекалено алтернативна". Следващата петица е специална. Общото е, че е свързана с най-ценния период: античността. Различното е средата на изложеното, която се движи между стандартното и радикалното.

 

81. Олтарът на мира. Радикално решение. Мраморният олтар, издигнат в чест на Римския мир (Pax Romana) от Пр. Хр., е обграден в специално изградено здание, тип шоурум. На мен лично ми допада проектът и ще обясня защо. Най-отличителната черта на Рим е напластяването на отделните епохи. Важно е да се развива и предлага съвременни прочити, защото е Вечният град. Ara Pacis не е висока сграда и не пречи на римския куполен небосклон, което също е съществено да се спомене. Важна забележителност, защото е свързана с управлението на най-великия и влиятелен император: Август. Олтарът е бил намерен на части и наново построен през XX век, художествената наслада е гарантирана. До него е запуснатат и нуждаещ се от реставрация мавзолей на Август. Един от източниците за вдъхновение за построяването на Пантеона, колкото и странно да изглежда връзката в днешно време. Модел и за по-късно изградения мавзолей на Адриан.

 

82. Centrale Montemartini. Краен радикализъм: индустриална античност. В някогашна електрическа централа са изложени антични статуи от Капитолийските музеи. Всичко обаче се е случило непланирано. Изоставеното индустриално хале е било използвано за художествено депо за приютяване на изкуство, което не може да бъде изложено поради недостиг на площ. После се зародила идеята за временна изложба, която поради интереса и добрите отзиви, прерастнала в постоянна към Капитолийските музеи.

 

83. Музеят Barracco. В красивото ренесансово здание се помещава частна колекция с римско, етруско, елинистично, египетско наследство. Барако дарява колекцията си на общината и съответно е безплатен входът за посещение. На отсрещната страна на улицата е дворецът Браски: музеят на града Рим. Сградата може да ви е позната, задната й част практически е на "Навона", което не е никак случайно. Има вход. Честно казано гледката към Навона ми е останала в съзнанието, а не нещо паметно от колекцията.

 

84. Археологическата зона до фонтана Треви. Обяснявам как се достига. В тази точка напред белее Треви, вдясно се вижда кафявата табела Area Archeologica. Влизаме в лабиринта и в първата пряка вляво завиваме. И след няколко метра достигаме мястото. Досещате се, че вероятно и другите посетители са дошли по табелите. Сравнително ново откритие. На първия етаж е кино, а в подземието са руините от някогашен акведукт и други антични останки.

 

85. Римските къщи под хълма Целий, за който съм писал в номер 10. Но там е основно вила Челимонтана с обелиска. За римските къщи заглавието на филма е "Само за посветени". Най-ефектният начин за навлизане в тъмните дебри на Целий: пътешествието започва от тук, вижда се Палатин от отсрещната страна. Една вметка: писал съм за Авентин в номер 27, но видите ли clivo... е тип средновековна улица: входът за достигане на изцяло обградения от стени хълм. Видите ли улица, която не e via..., а clivo... непременно минете. И така, постепенно се изкачваме по Clivo di Scauro. Изникват невиждани гледки от поредица от арки или нещо подобно на арки. Захласнати докато минаваме под тях, се досещаме да погледнем вляво, защото там е входът за античните римски къщи. Представляват няколко помещения от късната античност на явно богати римски граждани, украсени с антична живопис. Какво повече да желаете от Рим?

Редактирано 25 февруари, 2016 от Spqr

[Bliss]

Специално търсихме и олатара, и мавзолея. На мен също много ми допадна начина на излагане на олтара. Изключителна симбиоза според мен. Освен това влизането вътре си заслужава.  Но бях силно разочарована в какво състояние е мавзолея на Август. 

Редактирано 25 февруари, 2016 от Bliss

[Duke]

Няма и изгледи скоро да бъде реставриран. Инфо от декември, 2015 г...

[neuromancer]

Спомена ли се за капуцинската църква и костница на Виа Венето? Не знам дали е "непопулярна", аз специално ходих да я видя

[Spqr]

Последната петица, с която приключват забележителностите в рамките на града. 

 

86. Знакови сгради на италианската власт. 

- дворецът Киджи - Министерски Съвет. 

- дворецът Монтечиторио с фасада на Бернини - Парламент. Някогашен съд в Папската държава.

- дворецът Мадама - седалище на Сената. Някогашно правителствено седалище в Папската държава. Свързан е на по-късен етап с двореца Карпения, който е също част от сенатските здания. Има организирани турове.

- дворецът Джустиниани - седалище на Президента на Сената, офиси на сенаторите. 

- дворецът Спада - Държавен Съвет. Може да се посети галерия Спада, част от комплекса. Вътрешен двор. Причината за евентуално посещение не е галерията от 4 стаи, а прочутата перспектива на Боромини.

- Дворецът Квиринал на Президента на Републиката е представен на номер 13. Заедно с Апостолическия дворец Рим е единственият град с два двореца в топ 10 на най-големите по площ в света.

 

87. Вила Алдобрандини. Високите дувари по виа Национале, по-лесно не знам как да го кажа. Вилата е всъщност вътрешна градина и входът е обещаващ. Не съм убеден, че е "голям удар". Затова ще спомена още една градина, която е частна и няма посещения, но след запитване до администрацията е възможно да се уреди. Говорим за супер специален случай. Вила Албани, близо до Боргезе. Писах им преди време, но не разрешиха. Но пак бих пробвал, защото има отзиви за посещения. Трудно е да се намери и адекватни снимки. Един материал за вила Албани.

 

88. Дворецът Дория-Памфили. Забелязах, че е пропуснат, а няма как да не се спомене. Смайващ е вътрешно. А и местоположението му е такова, че няма как да не сте минали покрай него. Не мога да се сетя да съм срещал фонтан в кафене, изключението e тук. През него също може да се посети галерията. Преди това се минава през двора. Галерията, има творби на Тициан, Веласкес, Караваджо и др.

 

89. Националната галерия за модерно изкуство. В Рим понятието модерно е доста разтегливо. Самата сграда е неокласическа и в общи линии е трудно предвидимо какво да се очаква. Колекцията обхваща няколко века, съответно и липсва коцепция, но какво от това? Да сте чували за Ван Гог в Рим? Вероятно не, но в галерията ще намерите отговора. От Антонио Канова, през Моне, Роден до теченията в XX век. Виждал съм и творба на Кристо. До галерията е паметникът на Иван Вазов, за който може да прочетете и в номер 6.

 

90. Компилация от фонтаните на Рим. Над 2000 са. Ако все пак не вярвате в бройката, хвърлете едно око на книгата 2000 фонтана в Рим . Едва ли има град, който би посмял да оспори лидерството на Рим и при фонтаните. Не знам откъде да започна. Като изключим популярните:

- Фонтанът Паола и гледката към града. Паола е в топ 5 на най-красивите римски фонтани според мен.

- Феличе срещу екстаза на Бернини. Също прекрасен, но заради натоварения трафик му се губи от чара.

- Кръстовището с четирите фонтана на всеки ъгъл (Quattro Fontane): 1, 2, 3, 4;

- Единият на Мадерно и другият на Бернини на площад "Св. Петър", откъдето на пл. "Конкорд" в Париж е заимстван модела, както и в Петерхоф.

- Из улиците на: Джулия, Маргута

- Пред Санта Мария ин Трастевере;

- Костенурките в еврейското гето;

- На площад Фарнезе - домъкнати са от баните на Каракала;

- На Форум Боариум (номер 68 и 69);

- На площада на "Република";

- На "Площада на народа".

Редактирано 26 февруари, 2016 от Spqr

[Spqr]

Спомена ли се за капуцинската църква и костница на Виа Венето? Не знам дали е "непопулярна", аз специално ходих да я видя

 

Добавих информацията за църквата и криптата към номер 46. Действително е доста, доста интересна гледка. 

[Spqr]

Последната десетица е посветена за извънградски изживявания. Идеята е да бъдат достъпни за еднодневно пътешествие и да са в региона Лацио. Иначе не е проблем от Рим да стигнеш Помпей или Сиена, и вечерта да се прибереш. Смисълът е друг. Лацио е незаслужено пренебрегван регион.

 

91. Остия Антика - "малкият Помпей". Античното пристанище, обслужващо Рим. Произходът на името е заради близостта с устието на Тибър в Тиренско море. Лесно достъпно от Рим, а причината за посещението. Античният комплекс е по-голям ,отколкото си го представяте. Няма нищо вдъхновяващо в такава гледка . Като се посещава Неапол, Помпей задължително се включва в програмата; като се посещава Рим, Остия Антика е по желание т.е. рядко. Между другото Фиумичино е на по-малко от 10 км. и ако имате по-голям престой на летището... На следващата спирка с железницата от Остия Антика е курортът Лидо ди Остия, който не се слави с добра репутация, но пък ако не можете без море... 

 

92. Вила Фарнезе в Капрарола. От високо погледнато, има ли нещо атрактивно в архитектурата? Няма как да е здание, свързано с фамилията Фарнезе и да не "увисиш ченето". Мачкащ Ренесанс. Градините са един от образците за ренесансова градина: симетрия, фонтани, скулптури. Римска естетика в провинцията, накратко.

 

93. Етруските гробници в Черветери и Тарквиния. Рим сред градовете е Тоскана сред регионите. А какъв е общият им базис? Тоскана е земята на етруските (римляните са ги наричали туски), а Рим е град основан от етруски, които привнасят по-развитата си култура в новосформираното селище. Ако искаме да посетим автентични монументи от етруската цивилизация, то това са гробниците им. Тяхното изкуство е откраднато/плячкосано и може да го видим в нереална среда: дворци, музеи и т.н. В Черветери и Тарквиния са най-популярните местоположения. Вероятно е да има и на други места, като видите къде се е разпростирала Етрурия.

 

94. Вила Алдобрандини във Фраскати. Това че е позната като Белведере е само повод да си припомним колко белведерета има на север и откъде произлиза моделът за аристократична вила на хълм с хубава гледка. Вила Алдобрандини е провинциалната версия на идеята и до ден днешен предлага изглед към Рим. Забелязва ли се като се разхождаш из Фраскати? Основателен повод за посещение е и ренесансовата градина. В най-детайлния сайт, посветен на Рим: romeartlover, може да се информираме и за други вили във Фраскати: тук, и тук.

 

95. Паркът на чудовищата в Бомарцо. Искрено се надявам да изненадам всеки, който не знае за него. Далеч, далеч преди съществуването на увеселителните паркове. От ренесансови времена е само че няма нищо общо с реда, симетрията. Уникален, няма друг подобен. И до ден днешен няма обяснение на въпроса: защо? По-близо като концепция е до Далечния Изток, отколкото до Италия: дракон, слон. Дълго време не се знаело за съществуването му и на по-късен етап откриват причудливите двуметрови фигури насред гората. Рай за сюрреализма: Салвадор Дали е бил силно вдъхновен.

Редактирано 26 февруари, 2016 от Spqr

[Spqr]

Последната петица. Всеки е искал да си построи своя Рим. Такъв е регионът Лацио. Именно в моментите на отхвърляне, изгнание, грандоманските амбиции се задействат. Рим не е само Рим.  

 

96. Вилата на Адриан в Тиволи. Темата е показателна, че Рим не е само Рим. Но ако Тиволи не беше до Рим, нямаше да е Тиволи . В общественото съзнание Тиволи се е асоциирал с фантазия, романтизъм (носталгия по изгубения римски свят), невиждани градини. Именно по време на романтизма през XIX век в Копенхаген, Берлин, Париж се създали паркове за забавления, носещи Тиволи в наименованието си. Великата красота може да е обект и на забава. Вилата на Адриан далеч надхвърля понятието за вила. Построил си е човекът своя Рим -  не особено мъничък.

 

97. Кастел Гандолфо - лятната резиденция на папата в едноименния живописен град, разположен върху вулканичен кратер с изглед към езерото Албано. Само фактът, че е папско здание, е достатъчен да съдим за изключителност. Градините Барберини - не знам какво да напиша вече, честно. В Рим е първоначалната подготовка и след това в Лацио е съкрушителната част. Градините са част от папския комплекс. Бонус е и вилата на император Домициан, върху която са изградени Барберини. 

 

98. Градината на Нинфа до град Латина. За нея различни източници използват израза "най-романтичната градина в света". Когато се спомене романтична градина, са нужни руини, тайнственост, носталгия, емоционално да въздейства; да няма барокови пиршества за сетивата. Нинфа е английски тип градина и е по-нова от XX век. Коренно различна от ренесансово-бароковите. Природата е в по-естествено състояние и човешката намеса е по-малка, но сред по-средновековна обстановка. Няма симетрия, статуи, а се цели хармония между природата и човека. Хем е близо до Рим като местоположение, хем е далеч като идея и реализация.

 

99. Чивита ди Баньореджо между Лацио и съседния регион Умбрия. Една дузина замъци и градини ги отрязах от списъка заради Чивита. С каменната средновековност; със спиращо дъха местоположение. Баньореджо е по-новият град, където населението се е изселило след земетресение в Чивита: едно от най-застрашените селища от изчезване. Вероятно Чивита днес е изпълнена с много повече туристи, отколкото с местно население. Едно от онези специални места, в които си припомняме думите на Реноар: "Проблемът с Италия е, че е твърде красива".

 

100. Вилата на Есте в Тиволи. Планирано краси края на списъка. Най-красивата градина, която съм виждал. Осмото чудо на света. И Иполито д'Есте си е построил своя Рим. Театрално разположение на 11 нива; ренесансова хармония и най-вече автентичност. По-късните кралски градини из резиденциите в Европа се базират на италианските ренесансови градини, но и брутално копират идеи, концепции, архитектурни елементи. Не е идеята в големината, за да бъде върхова една градина. Есте в Тиволи няма нужда да напомня на Рим. Тя е моделът на всички по-късни градини с водни каскади. Перифразирайки цитата от горната точка: "Проблемът ми с Рим е, че е твърде неизмерим".

Редактирано 27 февруари, 2016 от Spqr

[Spqr]

За заключителни думи коя от трите сентенции на Гьоте си избирате:

 

- "Влюбвш се в Рим бавно, постепенно, но пък за цял живот." 

- "Да. Мога да кажа, че само в Рим аз почуствах какво собствено представлява човекът. До тази висота, до това щастливо чувство по-късно вече не дойдох".

- "Колкото по-навътре отиваш в морето, толкова по-дълбоко става то. Това може да се каже и за Рим."

 

Виждането ми е, че има връзка между най-стойностните забележителности и популярността. Като почитател на цивилизационната архитектура, приоротет биха ми били най-влиятелните забележителности. А кои са те? Моделът, от който другите общества черпят вдъхновение, които са издигнали монументи по римски образ и подобие. В голямата си част това са най-популярните забележителности, а не обратното. 

[БраниB]

Благодаря за споделените места и идеи. 

Рим е градът, в който винаги се връщам с удоволствие и винаги има какво ново да се види.

Спомням си след първото посещение, седим в таксито за летището и питаме шофьора колко време трябва, за да се види всичко, а той се засмя и каза - "за основните забележителности поне 6 месеца, за всичко-цял живот". 

[gprok]

Много благодаря за чудесните препоръки! 

[Ivan Krastev]

Наскоро попаднах на една много интересна информация за Circo Massimo. Споделям я тук, защото не е едно от най-популярните места за посещение от масовият турист и историята е интересна 🙂

Предполага се, че събитията от легендата за отвличането на сабинянките, превърнала се в любима тема на световната култура, са се случили точно тук, в долината на днешен Чирко Масимо. Първоначално населението на Рим не е било много голямо и за да го увеличи, Ромул е приемал всякакви отцепници и бегълци от други племена. Първите римляни били войнствено настроени и много често нападали съседните територии, връщайки се с богата плячка и пленници. Градът се разраствал, но в него нямало почти никакви жени. За това Ромул изпратил пратеници до съседните племена, като молил техните жени да се оженят за подвластните му. Но никой не искал да дава дъщерите си на разбойници, за това те отказвали. Хитрият Ромул организирал голямо празненство за празника на Нептун в долината на подножието на Палатин и поканил съседното племе – сабиняните. Те дошли с цените и децата си, като за да им се отвлече вниманието се организирали пищни игри. В разгара на празника Ромул дава сигнал и римските младежи нападат гостите, като всеки един от тях грабва по една девойка-сабинянка и я води у дома си за съпруга. Дълбоко разгневени, сабиняните напускат празненството и оскърбени се заклеват да отмъстят на римляните. Минава време, като техният предводител цар Тит Таций събира голяма войска и настъпва към Рим. Много са убити и ранени, в следствие на завързалата се битка. Изведнъж, под ударите на мечовете и сипещите се стрели, между двете войски се впускат похитените сабинянки, които притискат децата и със сълзи в очите молят своите бащи и съпрузи да прекратят битката. Умилени и трогнати от разплаканите жени, войниците прекратили бойните действия, а двамата предводители – Ромул и Тит Таций сключили мир, като обединили римляни и сабиняни и управлявали дълго.