Angelika Публикувано: 17 март, 2014 Публикувано: 17 март, 2014 (редактирано) Покрай цялата тази история с изчезналия самолет и покрай една статия, която ми попадна днес се замислих за Призрачните дестинации. Бихте ли пътували така, че да отсядате умишлено в хотели за които се твърди, че има духове. А нощен преход през гробища като атракция?! Група за ловене на духове?! Легенди за места където има необясними явления?! А по снимките ви има ли странни предмети ?! Като изключим замъка на граф Дракула( което ама никак не се покрива с горните въпроси) аз май не съм била по такива места.... и не съм сигурна искам ли такъв адреналин... ) А! ето и статията, която ме провокира към размили едни таквиз... http://www.moya-planeta.ru/travel/view/paranormalnye_mesta_planety_3080/ Редактирано 17 март, 2014 от Angelika
Childish Публикувано: 17 март, 2014 Публикувано: 17 март, 2014 Не, никакъв интерес нямам. При толкова реални дестинации, които няма да успея да посетя през този живот, да търся щуротии… 3
Sara Публикувано: 17 март, 2014 Публикувано: 17 март, 2014 Веднъж в Прага в една църква съм изпитвала най-ужасното чувство на стискане за гърлото и смразяващ лед,който ме завладя,като че ли стена от ужас и мраз ме блъсна и веднага излязох навън.Никога няма да търся подобно нещо умишлено,не!
luni4kata Публикувано: 17 март, 2014 Публикувано: 17 март, 2014 (редактирано) А нощен преход през гробища като атракция?! Нещо подобно преживях в Прага, докато бях по Еразъм в Чехия (Прага беше само екскурзия). Точно на 8 март бяхме в Прага и тъй като все още не знаехме къде има ресторанти, накрая се оказахме в МакДоналдс-а на един търговски център. Хотелът ни беше сравнително близо - на около 30-ина минути, само че това не го знаехме тогава. Хапнахме и беше след 12ч., когато се спряхме на спирката пред мола да чакаме някакъв градски транспорт, само че един пияни италианци ни притесниха достатъчно, че да тръгнем 5 девойки да се прибираме пеша към хотела. Ориентирахме се накъде да вървим по спомените ми от идването по-рано през деня до мола - тогава пътувахме с трамвай и помнех, че трябва да вървим само направо и стигаме хотела, та беше лесно. Оказа се, че от отсрещната страна на тротоара, по който вървяхме към хотела, има гробище, което преди това не бяхме видели. Изведнъж всички в нашата дамска компания започнаха да пищят и подскачат, че нещо отсреща им светело и ги гледало По улиците абсолютна тишина, а ние се намираме под един огроооомен жилищен блок, който очевидно спи Те пищят, а аз съм се хванала за корема и не мога да спра да се смея Веднъж в Прага в една църква съм изпитвала най-ужасното чувство на стискане за гърлото и смразяващ лед,който ме завладя,като че ли стена от ужас и мраз ме блъсна и веднага излязох навън.Никога няма да търся подобно нещо умишлено,не! Нещо подобно ми се случи на същото пътуване до Прага. Пътувахме от Пардубице, където бях по Еразъм, към Прага и преди да я стигнем, спряхме в Kutna Hora. Градът е малък и е известен най-вече с църквата, чийто интериор е направен от всякакви човешки кости. Влезнах, лъхна ме една адски силна миризма на плът, причерня ми и си излезнах веднага. Изобщо не ми беше интересно да гледам полилеи от черепи и сложени на огромни купчини кости. Все още ми се струва страшно, като се сетя за тази костница. Ето тук има инфо за нея. Оттогава си знам, че ще се размина с парижките катакомби и Пер Лашез. Та, на въпроса дали съзнателно бих търсила духове и т.н. - не, мерси. Студентските години със смеха покрай светещите гробища и посещенията на костниците отминаха, предпочитам нещо по-спокойно и "скучно". Редактирано 17 март, 2014 от luni4kata
wilks Публикувано: 17 март, 2014 Публикувано: 17 март, 2014 Оттогава си знам, че ще се размина с парижките катакомби и Пер Лашез. Само да спомена, че Père Lachaise (Пер Лашез) няма нищо, ама нищо общо с описаните по-горе от теб преживявания. Там е като парк, постоянно има огромни тълпи туристи. Освен това там са гробищните мемориали на големи личности като Балзак, Лафонтен, Оскар Уайлд, Едит Пиаф, Мария Калас, Шопен, Бизе, Жилбер Беко, и... Джим Морисън, където винаги има тълпи от фенове от цял свят. Е, не знам какво е усещането примерно през късна есен на свечеряване,* но лятно време по обяд е добре, да не кажа приятна рaзходка сред "духовете" на такива art великани. ------ * Мисля, че работното време е съобразено със сезоните, и залеза на слънцето.
Angelika Публикувано: 18 март, 2014 Автор Публикувано: 18 март, 2014 Само да спомена, че Père Lachaise (Пер Лашез) няма нищо, ама нищо общо с описаните по-горе от теб преживявания. Там е като парк, постоянно има огромни тълпи туристи. Освен това там са гробищните мемориали на големи личности като Балзак, Лафонтен, Оскар Уайлд, Едит Пиаф, Мария Калас, Шопен, Бизе, Жилбер Беко, и... Джим Морисън, където винаги има тълпи от фенове от цял свят. Wilks, това май е друга ниша в туризма - гробищни мемориали. Като студенти ни заведоха на гроба на Висоцки. Спомням си, че чакахме с часове докато ни дойде реда. Сещам се и за онова гробище в Румъния дето пазача години наред вае паметници със надписи и скечове за починалите. В Палермо не успях да посетя катакомбите - почиват от 13 до 15 - точно времето в което се оказах там..но те пък са друг тип обект. Изрових няколко снмки от гробищния парк на Холивуд - подържан, малък парк. Любимата Мерлин Монро Ерик Дъглас / извинявам се за висящата ръка...ама не ни позволиха да слезнем от микробуса/ И една нелепа случка в Китай. Хапвам си аз в едно малко заведение и изведнъж край мен шествие! В моите очи карнавално. Естествено следва въодушевено щрака ..щрака..щрака.. с апарата. Бях сама с двойка китайци, които не говореха нищо друго освен родния си език и така и не разбрах какво ми обясняват....И чак след 2 дни се усетих, че това всъщност е погребално шествие. Идеше ми да потъна от срам като си спомня как екзалтирано снимах *карнавала* А сега се сещам и за едни пътепис на Домосед на тази тема.
mililia Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 (редактирано) В Палермо не успях да посетя катакомбите - почиват от 13 до 15 - точно времето в което се оказах там..но те пък са друг тип обект. Предполагам, че говориш за катакомбите на капуцините. Не си изпуснала много. Аз ходих там и ми беше странно. Преди да отида доста мислих, тъй като бях сама, а Палермо сам по себе си ме плашеше и не бях сигурна как ще ми се отрази и това странно посещение. Влиза се в едно климатизирано мазе и вървиш по едни тесни коридори, а около теб са в повечето случаи закачени за стените мъртъвци. Има разбира се и такива в легнало положение. Не е плашещо, но докато обикалях си мислех какво точно кара хората да смущават покоя на мъртвите. Дори малко ме притесняваше факта, че ако някоя от мумиите се разпадне, докато минаваш е възможно да се изсипе върху пътеката по която минаваш т.е. върху мен. Навсякъде имаше табели да не се снима и да се почита покоя на мъртвите и аз се съобразих с това, та затова нямам снимки, които да покажа. Имаше и семейства с малки деца, които май проявяваха интерес.Не знам обаче дали съзнаваха какво точно представляват тези мумии. Мъртвите бяха разделени на различни групи- свещеници, мъже, жени, девици, деца, военни, семейства и т.н. Направи ми впечатление, че имаше телце на едно момиченце на 3-4 години с табела, че е мумифицирано в периода някъде около 1918-1921 год, което означава, че този ритуал се е правил до преди век. Не знам дали знаеш, че този метод на запазване на телата е измислен от капуцините (вероятно по подобие на египтяните) и първоначално се е прилагал само за тях, тъй като гробището, в което са полагали мъртвите е било препълнено и те е трябвало да измислят начин за съхранението на телата, докато намерят къде да ги погребват. После от този начин са се възползвали и богатите. Когато излязах от там ми олекна и забравих мястото. Не е нещо, което бих посетила отново. Притеснявах се дали няма да сънувам кошмари, но не се случи. Спомням си, че по същия начин ми беше неприятно и посещението на катакомбите в Рим. Там бяха само лабиринтите без мумии, но пак си беше неприятно преживяване, когато се замислях че всъщност обикалям из вид гробище. Не знам дали е нещо подсъзнателно, но принципно имам навик да се "изключвам", когато посещавам такива места и да минавам през тях като нещо в което не участвам, а наблюдавам отстрани като на филм. Като цяло обаче се стремя да избягвам такива места. Гробище с бележити личности не бих посетила просто, защото съзнавам добре какво е мястото. Когато обаче нямам точна представа какво точно ще видя се случва да обикалям из такива странни места, но със сигурност не ги търся съзнателно. Редактирано 18 март, 2014 от mililia 1
searus Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 Чак за духове не знам, но най-тягостното усещане, което съм преживявала, е в музей. Музея на мъченията - в същата тази Прага, която споменавате. Някъде към третия етаж направо ми стана зле от миризмата на кръв, която сигурно е била само в моята глава, но все пак доста (да не кажа всички) от експонатите там са си автентични (поне така пишеше) и въображението ми се оказа твърде чувствително... Иначе съм си замръквала/минавала по тъмно в/през старо гробище - 'alter Nordfriedhof' в Мюнхен, което всъщност го намирам за доста красиво, но си отне време за свикване... В Германия има доста такива стари красиви гробища - малко странно място за туризъм, но може да е изненадващо приятно, в смисъл на спокойно и различно
cck Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 Военните мемориали предизвикват тягостни мисли, независимо къде точно се намират. Ако имате път към Краков в Полша, бихте могли да разгледате лагерите Аушвиц - Биркенау (Auschwitz Birkenau). Изключително показателно място във връзка с това, на какво са способни човешките същества - и да причиняват и да понасят. Ужасно тягостна атмосфера. Входът е от мястото, където са свършвали ж.п. линиите през надписа за труда, който прави човека ("Arbeit Macht Frei"). "Списъкът на Шиндлер" (Schindler's List, 1993), ако сте го пропуснали, е подходящ за подготовка на подобно посещение.
Nikotin Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 (редактирано) Моя опит с подобни места е на остров Тасос. Има един град който е над Лименария в планината. Достъпа до там си е само през черен път(с джип под наем). Града е възстановен преди няколко години и е доста призрачно. Нови лъскави къщи построени в някакъв очевидно стар стил и никакви ама никакви хора или коли. И на една скала малка църква Вратата е всъщност решетка през която като погледнеш виждаш стотици кости и черпи. Като са нови стоят в дървени сандъци които с времето се разпадат. Имам много такива в различни фази на разпад и адски много много кости без сандъци. Не изпитах нищо. Беше ми просто атракция, нещо различно и невиждано. Там има и едно дърво от което излиза тръба с кранче на нея и тече вода Снимката е доста разпорстранена в разните реклами на острова. Редактирано 18 март, 2014 от Nikotin
Мрън Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 Военните мемориали предизвикват тягостни мисли, независимо къде точно се намират. Ако имате път към Краков в Полша, бихте могли да разгледате лагерите Аушвиц - Биркенау (Auschwitz Birkenau). Изключително показателно място във връзка с това, на какво са способни човешките същества - и да причиняват и да понасят. Ужасно тягостна атмосфера. Входът е от мястото, където са свършвали ж.п. линиите през надписа за труда, който прави човека ("Arbeit Macht Frei"). "Списъкът на Шиндлер" (Schindler's List, 1993), ако сте го пропуснали, е подходящ за подготовка на подобно посещение. С дни не можех да се отърся от видяното в Dachau. Много добре е запазено това, което е необходимо да се вижда от поколенията; изключително въздействащо място. Чест им прави на германците, че не се опитват да прикриват миналото си и да възпяват само 'героичните' моменти от него. 1
Angelika Публикувано: 18 март, 2014 Автор Публикувано: 18 март, 2014 С дни не можех да се отърся от видяното в Dachau. Много добре е запазено това, което е необходимо да се вижда от поколенията; изключително въздействащо място. Чест им прави на германците, че не се опитват да прикриват миналото си и да възпяват само 'героичните' моменти от него. Подобно нещо изпитах и в онова училище в Пном Пен, където са арестували и измъчвали по време на режима Пол Пот....после в полето, където буквално са изсипвали телата ...по пътеките кости..стъклена кула от кости..Не може да ми побере акъла на какво е способна човешката жестокост. Имам доста снимки, но се колебая дали да качвам..ужасни мъчителни моменти... 1
Childish Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 Аз не бих окачествила Dachau и Auschwitz като таласъмски дестинации, а като исторически и напомняне да не се допускат отново. 1
Angelika Публикувано: 18 март, 2014 Автор Публикувано: 18 март, 2014 Аз не бих окачествила Dachau и Auschwitz като таласъмски дестинации, а като исторически и напомняне да не се допускат отново. Да...да.!? Насочихме темата в друга посока. Местата отговарят единствено по условие - бихме ли си го причинили?! Аз лично се чуствах ужасно след онова посещение...но тези места трябва да ги има точно по тази причина - да не се допуска отново!
krasen_denev Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 Хемптън Корт Палас-според много хора едно от най-мрачните места на света(за мене е уникално),тъй като се смята,че из коридорите на двореца броди духът на Катрин Хауърд,петата съпруга на краля,която е убита по негово нареждане.Младата жена,обвинена в прелюбодейство е убита в Лондонската кула,но духът и все още броди из Хемптън Корт. Хемптън Корт Палас-дом на призрака на Катрин Хаурд. Коридора в който е усетено паранормалното присъствия на младата жена. 4
krasen_denev Публикувано: 18 март, 2014 Публикувано: 18 март, 2014 И един призрачен пейзаж,заснет от входа на блока в който живея. 4
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега