Пазаренето по света

[Георги]

В една от китайските теми се разлафихме за пазаренето по света. И може да е поредното нещо, което забравям, но май не сме обсъждали темата във форума. Сега, аз като цяло съм си социопат и ми е досада и винаги предпочитам като влезна в магазина да видя етикетче с цената, и сам да си преценя дали ми харесва стоката или не. 

 

Но пък знам, че много хора са на противното мнение и обсъждане, пазарене и надлъгване с продавача им носи доста удовлетворение, а и вероятно е от малкото истински диалог с местен човек. Ако не друго би трябвало да има доста забавни истории

 

Спомням си в Тайланд, че било като неписано правило, че цената която ти кажат винаги е двойна. Т.е. ти предлагаш 30% като отговор, на теб ти връщат 70% в ценовия пинг понг и накрая се съгласявате на 50%. На място хич не се получи така като бяхме със сестра ми. Казват ни цена, ние отговаряме с 30%, ония директно ни махаха с ръката да си ходим

 

Е имаше и друг случай де, с някакви чехлички, където ни казаха цена, примерно 400 бата. Ние отговорихме с 200 и продавачката моментално се съгласи, ама с такова нетърпение, че няма как да не ни е цакнала поне двойно Но сестра ми май още си носи чехличките, доста си издържаха. 

 

Имате ли вие интересни истории? Или дори практически съвети, които може да са от полза на някой? Като горепосочения тайландски пример да се целим в 50% крайна цена, който не проработи много В Китай например първоначалните надценки са доста сериозни, може да стигнат десетократно на цената, на която продавача е склонен да се съгласи. В Турция пък е цяло изкуство пазаренето, там май колкото повече се моткаш и се разправяш, толкова по-добре. В Индия как е например?

[slujitel]

В Тайланд като ми кажат цената, аз започвам да се чудя, не казвам нищо, само гледам и се чудя и те започват да намалят, намалят и накрая всъщност сами се спазаряват докато не се съглася. Имаше момент в който дори не исках да купя нещо, мъжа ми ме спира пред сергията, ела да видиш, но аз не мисля да купувам и те като не разбират какво си говорим явно си мислят, че не харесвам цената и толкова много свалят, че накрая купувам заради евтинията. В Йордания и в стария град в Йерусалим, но само при арабите (евреите не се пазарят) си беше кеф пазаренето. Питам колко струва и като ми кажат им казвам, че е скъпо и питам няма ли по-евтино и те ми намалят наполовина. Не знам дали съм достигнала добра цена, но ми свалят цената без много разправии. В Турция един продавач му направи кеф да се пазари с мене, но то беше първото ми пазарене и мъжа ми ме изкара от магазина, че не можа да ме изтърпи, но той и без това нямаше да ми свали достатъчно, че да купя, беше за една чанта, която я има в България и турчина при всички случаи нямаше да достигне цената в Бг. 

[Iva_a]

В Доминикана е още по-страшно. Първоначално обявената цена е поне 3 пъти по-висока от тази, на която са склонни да ти продадат. Така ти обявяват цената на първо четене, че ми се струва, че и на тях им става смешно понякога. Аз се научих и се пазаря повече от тях. Мъжът се срамува да влиза с мен в магазините. Последното, което купух тия дни беше шапка за детето, от плажа. Започна от 15 долара. Разсмях се, намали, обяви пак нереална цена, аз си тръгнах и така. Под чадъра ме намери и ми я даде за 4 долара. Толкова имах  . Днес купувах ягоди и след като прерових целия кашон да си избера зрели и намалих два пъти цената, местния с гордост обяви 'Ти си истинска доминиканка!'. Тоест умна и тарикат като тях, не глупава като гринговците.

[Childish]

Много ми е досадна тази процедура и предпочитам да не пазарувам само и само, за да не се пазаря.Но: обичам да ходя по пазарите - много е цветно и фотогенично и винаги има някакви национални особености.

 

Наблюденията са ми от няколко арабски страни, но преди Арабската пролет: където имаше много туристи пазаренето според мен започваше от цена, 10 пъти по-висока от нормалната, т.е. от цената, на която продавачът е съгласен на сделка.

Редактирано 19 март, 2014 от Childish

[wilks]

Първо да уточня, че не съм пазарен тип. Даже напротив - пазаренето е доста далеч от природата ми, според собствената ми преценка. По принцип не се целя в такива места, където пазара е в реда на нещата, или даже задължителен. Но пък сравнително често се случва да попадам на точно такива места предвид естеството на пътуванията ми.

Моят начин, без да съм го търсил нарочно, или да съм се стремил към него, го открих случайно, и е подобен на този, описан от slujitel и iva_a. Когато се случи да сме двамата с моя "колега" по пътешествия, се получава най-лесно. Спираме пред щанда/сергията със стоката, която ни интересува, и той започва да пита колко струва с думите "Тука с моя приятел търсим това, или подобно нещо, гледаме при вас го има, на каква цена е?" Продавача обявява. Аз стоя леко в страни безучастен, и само наблюдавам разсеяно. Продавача с въпросителен поглед поглежда френда, той мен, аз оглеждам и разглеждам всичко останало, само не и въпросната стока. Продавача вижда, че няма да "хване дикиш", и сам предлага друга цена леко надолу. Забравих да направя още едно уточнение - говорим си, и коментираме само на български двамата, иначе той води комуникацията на English English, тъй като живее от 25 години в Западен Лондон. Това обикновено силно озадачава продавачите независимо къде сме, и от какъв произход е самият продавач, обикновено и най-често емигрант арабин, защото ясно си проличава че двамата не си говорим на английски, не е и арабски, звучи странно и не са го чували често, значи е нещо екзотично.

Да продължа със схемата с пазара. В процеса на въпроси и отговори почвам да играя "незаинтересован и отегчен", продавача пък става несигурен и всеки път сам намалява с малко. Докато не стигне сам цената, която съм готов да платя. Ако сам не я стигне, което рядко се случва, като го усетя, че вече е на ръба да спре с понижението, аз се включвам на английски, и казвам "Давай да си ходим, на друга сергия го видях това доста по-евтино, тук не ми харесва". Тогава продавача пита, ОК ти ми кажи колко даваш. Аз казвам реалната цена, която според мен е такава, базирана на мои маркетингови проучвания и доста сравнения преди това, но 10% надолу, и правим покупката.

Ако съм сам пак така го давам лежерно, без да изразявам огромен интерес, и силно желание да купя нещото, което съм харесал. По-скоро "абе ако изкараш оферта може евентуално и да го взема, но мога да мина и без него". Докато накрая не се стигне до "моята" цена.

По този начин съм/сме сваляли цени и в денонощни магазини за алкохол, цигари и сувенири в центъра на Брюксел зад, и около Grote Markt. Там след края на работния ден, и особено като затворят големите супермаркети, всички етикети с цени се скриват, и ако не се пазариш, с абсолютна сигурност продавача те цака едно 20-30% отгоре. Същото е и в Лондон след 8 часа вечерта. Там цигарите и алкохола нямат цени на бандеролите, и всеки продавач си слага и определя той на око според вида на клиента. И в магазини за дрехи в центъра на София съм свалял цени, на пазара в Белград, при търговци във Виена...почти навсякъде в Европа. Просто на мен така ми се получава пазара. Мисля си, че ако тръгна на традиционния пазар, описан от Жоро, може и да не сработи при мен. Ще пробвам някой път на подходящо място. Но засега така съм ОК.

Не знам и дали в Изтока ще работи, не съм пробвал. Но в Европа на продавачи от арабски и азиатски произход минава успешно.

Всъщност в Тайланд съм правил пазар, но пробвах и нещо друго. Бързам към автогара в Южен Тайланд, а съм страшно гладен. Гледам на улицата срещу мен стои един мазен чичо, и усмихнато ме кани да вляза в закусвалнята му. Много са ми съмнителни такива, ама нямах голям избор - или трябваше да пътувам гладен, или да рискувам и да вляза. Все пак избрах второто, сядам, няма време за менюта, направо искам едни нудъли със скариди. Ама вътре съмнително празно, викам си тука или ще играят брадви, или храната е кофти. Както и да е, ядох аз, накрая го викам да плащам, и оня ми изтресе няква  двойна цена. Питам го да ми покаже ценоразпис, оня ми дава някви листи с тайски цифри, дето нямат нищо общо с познатите ни. Накрая му дадох, колкото обичайно съм плащал за такова ядене преди, и му казах ако има някакви въпроси и възражения да ги отправи към туристическата полиция. И си излязох. Очаквах да тръгне да ме гони по улицата, или поне да се развика нещо, ама нямаше никаква реакция.

В Истанбул съм  пазарил и дюнери, и гевреци - но за бройки и количество. Ама то там пазара си е начин на живот, и го правих по-скоро да не ги обидя, и да им изглеждам странно.

[Childish]

Ама то там пазара си е начин на живот, и го правих по-скоро да не ги обидя

Точно. Обиждат се, ако не се пазариш, или в по-добрия случай те смятат за ненормален. 

 

На сестра ми й се удава много повече от мен, използвше всякакви похвати - напр. вмъкваше, че сме от България, т.е. "сме като вас"; друг подход й беше да каже, че аз съм богатата("лош капиталист") от двете, а тя е бедна и пр., но най-добре беше аз да съм далече, да не преча на пазарлъка, но все пак да знаят, че не е сама.

 

Предполагам, че като повечето умения, при желание и/или необходимост и пазаренето може да се усвои. На теория е добре да научиш поне числата до 10 на съответния език, да не бързаш, да си малко артист.

[Бръмбар]

Предполагам, че като повечето умения, при желание и/или необходимост и пазаренето може да се усвои. На теория е добре да научиш поне числата до 10 на съответния език, да не бързаш, да си малко артист.

 

Няма нужда и числа да знаеш, то пазаренето обикновено става с калкулатор  .

 

Аз обичам пазари, цветни и пъстри са ми, но никак не си падам по пазаренето, макар и да го правя където се налага и се включвам в играта (щото на мен точно на игра ми прилича  ). Обикновено си слагам някаква граница/ цена, която ми се струва добра и се опитвам да постигна нея или по-добра.

[Тони]

Ненавиждам пазаренето...обаче то просто на някои места няма как да не се случи. Аз обикновено само сумтя и казвам не, те сами си свалят както са решили. Последните две седмици пазаренето се превърна в начин на живот едва ли не- от транспорт до взимане на буклучки. Сваляхме цени в пъти, но това си е буквално начина им на пазаруване. В Ява за транспорт почвахме от 150 000 рупии и стигнахме до 40 000, както мине.

[stanimir]

И аз не си падам по пазаренето , но веднъж като свикнеш няма проблем.

Ако мога проучвам предварително колко е нормалната цена за дадена стока . Ако не , давам някоя ниска цена и като не успея на няколко места разбирам ,че все пак трябва да дам нагоре.

Специално за бедните държави преценявам и кое доколко си заслужава. За тях може да са пари , но за мен да е нищожна сума , която не си струва загубеното време. Примерно няма да се пазаря за един лев при  тениска или слънчеви очила 

Веднъж пътувах с едни китайци и за малко да отнеса боя покрай тях. Тия хора знаят как да се пазарят и то максимално нагло 

Сега ги гледах и в Хонконг - пазарят се и искат отстъпка за смешни неща с което вбесяват местните.

[Sju]

За друго се бях разровила, но попаднах в тази тема...

 

Преди година или две имах много изтощителен пазарлък с един индиец. Виртуално. Цял месец ме въртя на шиш, за всяко нещо, на което давах цена, ако не смъкнеше поне 2 стотинки (ама наистина стотинки) не мирясваше. Всеки нов е-мейл ме караше да избухвам в смях заради оригиналност в идеите. То не беше, че е беден индиец (живеещ и работещ в САЩ), то не беше колко възрастни родители имал, пък как се променял курса на долара всеки ден. Преди пет години сигурно много щях да му се обидя на отношението му.

 

След това преживяване доста закоравях Въпреки това продължавам да мразя пазарлъците и го правя насила, за да не ми се обидят. В Занзибар каквато и сума да ми кажеха (примерно 50 хиляди), аз все казвах 10 000 (по-лесно е за смятане). Едни местни момчета се хванаха да ме учат как трябвало да става пазаренето- крави в пясъка рисуваха, бонуси като снимки и масайски подскоци предлагаха, аз упорито заковавах на 10 хиляди. Дойде "доброто ченге" и развали работата. Но получих все пак комплименти, че добре се справям с пазаренето (поздрави и за индийския ми учител все пак ).