Прескочи до съдържание

Какво правим с домашните любимци,докато пътуваме?


Препоръчани мнения

И аз да отворя една тема.

Имаме мъжко Кане корсо на 3,5 години.То се оказа един от основните ни проблеми при пътуване.

В двора ни може да влиза само един от служителите ни в наше отсъствие,за да го храни.

Пробвали сме на хотел за кучета,но не става.Много е привързан към нас,депресира се и по няколко дена не яде и не дава на никой да го приближи.

Преди една година пътувахме за Дубай цялото семейство /имам в предвид с децата/.Полетът ни беше рано сутринта и тръгнахме от Троян в 1ч. през нощта.Кучето ни издебна,излезе на пътя и легна настрани като умряло.Нужен ни бе повече от половин час,за да го вкараме на двора.Съпругата ми ми рева през целия път до София. 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Болната ми тема в момента... имам йоркширче на същата възраст. Не съм го оставяла на хотел, имам чувството, че ще се депресира по същия начин. Предстои да го оставя при моя приятелка за една нощ, после при друга - за две, в началото на април. Притеснявам се хем как ще му се отрази на него, хем дали ще се държи прилично :) За по-дълго време вероятно бих го оставила на родителите ми, но те живеят на 400 км, та е доста трудна логистиката, като нямам кола...

Връзка към коментар

И за мен болна тема...

Имаме кокерка на почти 17 г. Преди я оставях на родителите ми или я взимахме с нас (при пътувания с кола; имам много снимки на морето с нея), но сега е по-трудна за гледане заради възрастта. Даваме я в хотел за кучета в Княжево, гледат я прекрасно (пишете ЛС, ако искате координати).

Имаме и котка, тя се командирова при приятелка или при родителите ми - и това е за всяко пътуване. Е, ако ни няма само за два дни, остава сама в къщи.

Връзка към коментар

Имам бебе коте на 6м. и сега за първи път ще го оставя за 1 месец само. Сигурно ще му е трудно и затова решихме да го оставим при девера ми, ще му занесем част от котешкото дърво, за да не съдере мебелите, тоалетната му, играчки, одеялцата му и по една наша тениска, с която ще спим преди това, за да му мирише на нас и да не се чувства толкова депресиран на новото място. Все пак котките са териториални животни и всяко местене е леко шоково за тях.

 

Защо хотелът за животни да не е подходящ? На мен единственото ми опасение за там е, че по-старите котки/кучета, които са от 1 седм преди него да кажем, може да са се групирали на банда и да го бият като новак. Може да е смешно, но аз само от това се опасявам. Но там ги обгрижват, по цял ден животните си играят на свобода... Но пък изискват какви ли не ваксини за котешки спин и др. излишни, с които не искам да си тровя животинката.

Редактирано от Red_wine
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

И за мен това е вечна болна тема....

С първата ми котка беше сравнително лесно. Оставяхме я първо при баба ми, а след като тя почина, котката си стоеше самичка в къщи. Малко се цупеше като се приберем, че сме я зарязали, но всичко си беше ОК. 

Със сегашния котак положението е много кофти, обаче. Ако една приятелка на майка ми е свободна-чудесно, при нея се чувства супер, но ако не е става сложно. Не можем да го оставим сам в къщи, защото не може да излиза на терасата без надзор (опитва се да се претрепе от 12ти етаж) и ще се побърка на затворено за повече от 2-3 дена. Миналото лято го оставихме на хотел. Еми до преди месец още се плашеше като тръгнем да излизаме, че ще го водим и него някъде. Такова чудо не е било никога. :( А той милия е обиколил толкова къщи и никога не се е шашкал така. И сега сме в чуденка къде да го оставим, тъй че ако някой знае все пак добър хотел за котки, или пък някой, който би го гледал (срещу заплащане естествено), може да ми драсне на лични! :) За София става въпрос.

Връзка към коментар

Не казвам,че хотелът за животни не е подходящ.

Зависи от животното.Аз пробвах при Венци в Божурище.Условията са много добри-спалня и открита дневна.

Бяхме си в България,просто исках да опитам.Занесох му неговия си матрак и гранули.

На третия ден ни се обадиха и отидох да го прибера.Ръмжеше злобно и не даваше на никой да го приближи,беше си направил матрака на дреб.

На всичкото отгоре като се прибрахме почна да се дави  и да кашля,та една седмица на инжекции.

Връзка към коментар

15 години гледах английски спрингер шпаньол и пътуванията си бяха проблем. При някои дълги отсъствия (3-4 месеца и нагоре) сме го вземали с нас. Доста трудно си е - в огромна клетка в багажното (беше едро куче - 25 кг.) От нас до летището ни вози приятел с ван, ама при пристигане на други летища клетката не влиза в багажника на всички таксита. Стават обърквания с авиолиниите - сменят самолет, който се оказва малък (Фокер 50) и не му е херметизиран багажника (не става за кучета), 12 часа престой, авиолинията ни дава хотел, но ние искаме хотел, където пускат кучета, разправии...  Друг път отмяна на полет и 8 часа престой на Де Гол, храната скъпа, вземаме сандвичи - хапка за нас, хапка за кучето. Единият го извежда да го разходи навън (минава се всеки път през секюрити), другият пази багажа :) :)

 

Отделно паспорти, медицински книжки за ваксини и пр. документи. УК се избягваше като място за смяна на полети, заради кофтито закони - можеха да го вземат под карантина за месеци.

 

Друг път сме вземали приятел/ка да живее в къщи и да го гледа. Стигал съм до там, че да летя от Канада до България само за да го оставя на родителите ми за 7 месеца. Хиляди долари съм дал за негови "билети", но бях много привързан. Беше свикнал да пътува, сам си влизаше в клетката.  Почина от старост и видя доста свят - живя в 3 държави и посети още 5 на два континента... От тогава не вземам друго куче, колкото и да ме врънка дъщеря ми.

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Ами моят котарак отива при майка ми на екскурзия, там има много мебели, повече хора през деня, повече глезотии, пердета, плюшени играчки. Минахме няколко стадия - абсолютен ужас от колите, инатливо стоене гладен 2 дни, последно януари маркираше навсякъде. 

От скоро е кастриран и всички искат да го гледат, все пак е великолепно диваче, може да мърка 6 часа без прекъсване. За 1 година си свикна и с втората къща, но мисля, че му липсвам, защото като се върна се залепва плътно за мен поне седмица.  

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Нашата котаранка, безпородно животинче, намерено като бебе в една шахта, е с много кофти характер, но всички много си я обичаме. Проблем са ни пътуванията, понеже тя се страхува от чужди хора, освен нас други не признава. Когато отсъстваме, наша роднина е натоварена да идва да я храни, но и двете се страхуват една от друга. Котката се крие в миша дупка и ако я приближи - съска. Та вече неудобно да я викаме. Последния път я оставихме на изхранване, с няколко купи с гранули и вода и из апартамента, та се е оправяла сама. Но беше сърдита като се върнахме, мяука, води ни тук и там и като легна върху мен, не дава да стана с часове. Какво да се прави, привързваме се много и сърцето ми се къса, като трябва да я оставим сама. В наше село хотели няма, а и тя няма да понесе излизането от дома. Воденето до ветеринар я стресира за дни, а какво остава за преместване някъде. Така че, нашата седи у дома и ни чака.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
  • 2 години по-късно ...

Извинявам се, че повдигам темата отново, виждам, че е старичка. И аз имам лек проблем с това. Много ми е партия моят Чърчил (английски булдог). Имаме една семейна приятелка, която може да го гледа, но става много тегаво, когато тя не може. Дали може да дадете съвет за някой проверен и сигурен хотел за кучета, който да има отопление зимата. Това ми е много важно, защото булдоците са много кекави и ме е страх. Поздрави!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.