Как се справяте със снимките на хора?

[Георги]

Тук има доста опитни фотографи, да не казвам по-сериозна дума. По начало, като гледам чужди снимки, изражението на някой местен може много да предаде за цялостната атмосфера на дадено място. Дали ще е дърводелец, дали ще е ковач, дали ще е продавач на пазара. Често ми се иска да снимам, но пусти срам да извадя камерата и да му я навра фронтално срещу него ме спира. Как се справяте с този проблем? 

 

Невъзмутимо насочвате обектива в лицето му? Или трябва да се пита първо,но в този случай се губи голяма част от спонтанността на кадъра?

 

Това е проблем и дори най-прозаичните туристически снимки, където често има хора, все гледам да не снимам някой, който е с лице към мен, че току виж съм го притеснил и станал проблем...

[Mary]

Това винаги ме е притеснявало и мен.

Аз лично съм се опитвала да снимам отдалеч със приближение.

[mililia]

И на мен това ми е интересно, но предполагам че се снима с голямо приближение, както е казала Мари

[FlyTraveler]

Проблем си е и за мен, много често в така нареченият "трети свят" на някой интересен човек (жена с носия, гуру или каквото и да било) се иска разрешение и се дава примерно един долар, обикновенно си позират доста естественно.

 

Друг трик е да снимаш от кола или автобус (хоп он, хоп оф), ти си знаеш, че тогава се изисква висока скорост (ако е от движение слагаш на приоритет на скоростта). По този начин даже и да те видят, малко неудобно, но все пак минаваш и заминаваш, някак си не си лице в лице. В такива случаи е добре да се помаха с ръка и обикновенно инстинктивно ти отвръщат.

 

Внмавайте много в Израел, еверейски деца (ортодоксални) не дават обикновенно да ги снимат родителите или бодигардовете им. Арабите пък точно обратно - харесва им като им се снимат децата.

 

Другият начин е с приближаване със зум или пък с дебнене със свален апарат, бързо вдигане, снимане, абе пробваш различни тактики, като цяло за мен е проблем, познавам хора, които насочват апарата от 2 метра в лицето без да питат, но това си е живо дебелокожие...

 

Все нямам време да кача всичките си снимки, но тук има малко хора в Ню Делхи:

https://picasaweb.google.com/109071004557359257341/NewDelhiIndia2012

 

Тук има малко и в Джайпур, към края на албума са по-интересните:
 

https://picasaweb.google.com/109071004557359257341/RajasthanIndia2012

 

Имам много интересни и от Бирма, но все не остава време да ги кача, тук има две, едната не е много добра:

https://picasaweb.google.com/109071004557359257341/MandalayMyanmar2006

Редактирано 8 април, 2014 от FlyTraveler

[Георги]

Четох, че като цяло не е противозаконно, поне в повечето държави. Т.е., ако си на публично място имаш право да снимаш всеки и той няма право на претенции. Всичко опира до непукизъм в крайна сметка. Малките камерки помагат в тоя случай предполагам, че може по-прикрито да щракнеш някой кадър, от колкото да опулиш базуката в лицето на човека

[Karik]

Базуката определено не е най-подходяща в такива случаи.

 

В много туристическите места е ясно, че местните (особно по-колоритните) са там с цел да изкарат някой "лев" от това, но в по-забутани места нещата като че ли стоят различно. В южна Индия например се избиваха да искат да ги снимаме, в Уганда децата също много се радваха да ги снимаме (възрастните не толкова), но в Занзибар например (понеже има доста мюсюлмани) избягваха (особено момичетата си криеха лицата постоянно). 

[neuromancer]

Ами ако не си закоравял като фоторепортер да щракаш нахално без да ти пука, най-добре питаш първо може ли (ако не става въпрос за хора, които са на работа и по-скоро снимаш длъжността, а не човека, да речем английските horse guards). Особено ако ще снимаш деца в по-бяла държава, задължително питаш родителите, иначе може да си имаш неприятности.

[theo]

Как се справяте със снимките на хора?

Ами редя ги в албумче.

 

––––––––––––––––––––––––––

Може би по-правилно  в случая е :

 

Как се справяте при снимането на хора ?       С евентуално допълнение - в чужбина , на море и пр .

 

Редактирано 11 април, 2014 от theo

[Tedy]

Пробвам, ако не искат обикновено го показват и спирам. Като цяло най-добрия вариант е да се снима с телеобектив и отдалеч. Има държави, в които хората не обичат да се снимат, но има и обратния вариант. Та действаш според ситуацията. За мен най-лесно е ако просто ми поискат някой "лев" и ако преценя, че образа си струва ги давам и си снимам спокойно. Имах подобен случай в Китай. Дядото сам ми предложи и си позираше доста добре при това. Ето този.

 

 

[Tedy]

Често използван трик при професионалните фотографи е да снимат по пазари, там винаги е колоритно и интересно. Харесват си някой и купуват от него нещо дребно, така човека не смее да откаже. После същата джуджурия може да я подарят на друг и също да снимат. Та в крайна сметка нещата опират пак до пари. 

[krasen_denev]

Проблем си е и за мен, много често в така нареченият "трети свят" на някой интересен човек (жена с носия, гуру или каквото и да било) се иска разрешение и се дава примерно един долар, обикновенно си позират доста естественно.

 

В така наречения "трети свят" снимки можеш да направиш безпроблемно(получаваш разрешение от старейшините)ако дадеш на децата вода,лакомство,моливи и книжки.

 

 

Базуката определено не е най-подходяща в такива случаи. 

Базуката е най-подходяща.Снимаш и никой не разбира.

 

А и всичко е много по-красиво през мерника на фотоапарата,а не през мерника на......

 

Невъзмутимо насочвате обектива в лицето му? Или трябва да се пита първо,но в този случай се губи голяма част от спонтанността на кадъра?

 

Снимки след разрешение и без да се загуби спонтанността на кадъра.Мисля,че хората там не знаят какво е преструвка.Те винаги са естествени и затова кадрите са винаги впечатляващи.

 

В Ирак ми се случи следната случка:при разглеждане на "Синята джамия" в Ашраф,аз решавам да направя снимка,като в кадъра попадат трима муджахидини,които си обсъждаха нещо.Тримата като роботи с отмерено движение на ръката закриха лицата си с което недвусмислено показаха,че не искат да бъдат снимани.На мен ми стана неудобно и извинявайки им се им показах как трия снимката макар,че не бях длъжен(никой нямаше да ми каже нищо).Хората много се зарадваха и ми благодариха(поне така си мисля аз)на техния език,който не разбирах,но езика на тялото ми бе достатъчен.

 

П.П.Снимките са ми подарени от канадски войници,при съвместната ни мисия през 2007 година в Кандахар (Афганистан)

[Childish]

Страхотни снимки, Красене.

[Фил]

много хубави портрети

[kali]

Аз пък понякога се правя, че снимам някой от компанията, с която пътувам, и съвсем леко завъртам фотоапарата на страни, за да снимам нещо друго

Иначе и голямо приближение върши чудесна работа, като например на тази снимка, втрещи ме този чичо насред центъра на Ню Йорк:

[Childish]

Santiago Atitlan - мястото, където се превърнах в папарак. Направих толкова много снимки докато се разхождахме. Но много исках малко по-свястна снимка на чичковците с такива панталони. Тези пичове си седяха на пейката. Отидох при тях и ги помолих да ги снимам. Отговорът беше естествено, че трябва да си платя. 20 кецала (3 долара са 24 кецала). Хич не се замислих. Снимката е правена със Sony RX100m2 на автоматичен режим. Надникнах в магазин за платове. Имаше десетки разновидности за такива "гащи".

[Tsanev]

В Индия си мрат да се снимат, ама с вас явно е много престижно - като се приберат на село, да се похвалят, че са се щракнали с техните големи европейски приятели. Само ви обикалят с надеждата, че ще искате да се снимате с тях. Иначе е много "високомерно" от страна на индусите и джайнистите да забраняват снимането в техните храмове. 

[wilks]

 Но много исках малко по-свястна снимка на чичковците с такива панталони. 

Панталоните едно на ръка, ама и шапките им допълнително внасят впечатляващ колорит. На мен поне, и те ми предизвикаха интереса. Знам, че в някой страни вида, формата, цвета и големината на шапката имат определено значение. Не знам за Гватемала дали е така, но явно е задължителен атрибут към облеклото.

 

В Перу и Боливия примерно онези бомбета, с които ходят и жените, със сигурност не са били традиционни по земите им преди корабите с конкистадори да доплават до континента, но сега на всички снимки, които съм виждал на местни,  хората са с такива бомбета. Трябва да проверя как и защо са се превърнали в традиционна част от дрехите им в наши дни.