Запомнящи се изживявания по време на път

[Lindt]

Всеки, малко или много, тръгва с определени очаквания на път. Някои от тях се оправдават, други не. И навсякъде се сблъскваме с изненади и открития и се връщаме, натрупали нови емоции. 

Ще ми бъде интересно, надявам се не само на мен, да науча кое ви очарова/ разочарова по време на пътувания. Туристическите капани са редовно разисквана тема, но все ще изкочи нещо интересно и сега.

Както би се изразила жената на шефа "Опишете най-вибриращия и искрящ момент от дестинацията" 

 

[Duke]

Благодатна тема, в която може да се пише и разказва доста. За да бъда максимално честен към теб, ще споделя само първите две асоциации, които възникват в съзнанието ми веднага...

 

Очарование: Интериорът на "Саграда Фамилия" - две минути след като прекрачих прага и изпитах огромна нужда да седна някъде.

 

Разочарование: Първите ми дни в Париж, при първото ми посещение в този град през 1993 г. - нищо не ми харесваше, навсякъде виждах само мръсотия и "парижани-кореняци".

[Adinko]

И аз като Duke ще бъда честна и кратка:

Очарование:

Big Ben-и друг път съм споменавала, че Лондон ми е мечта откакто се помня, та когато видях Big Ben стоях и гледах с отворена уста. :D

 Гледката от купола на Св. Петър във Ватикана е другият случай, в който останах без думи.От тогава (2002г.) до сега периодически си мрънкам пак за Рим и Ватикана.

И последното е не толкова конкретно, очарована бях от Прага. Очаквах, че ще ми хареса, но не очаквах чак толкова да се тръшна.

Разочарование: Сен Тропе и Тасос- и от двете места очаквах много, много, мноооого повече.

[Lindt]

Да, повярвах ти вече за Саграда Фамилия, ще видя дали действа на мен така.

Аз ще си кажа за Румъния, че си ми е любима. 

Бях положително изненадана от поддръжката на парковете, количеството им и въображението, с което бяха направени в Тимишоара. Примерно нямаше нито едно място, продаващо боклуци като чипс в детският парк. А и сметките за газ се делят в цялата сграда според квадратурата и се ниски. Храната в заведения беше гадна.

 Отрицателно изненадана от Букурещ, където седях нерешително с фотоапарат и не знаех какво да го правя. Не че мога да снимам, но ми е забавно да опитвам заради мама. Заведенията бяха супер, храната също. 

[Duke]

Румъния е крайно непозната за средностатистическия българин. Букурещ е възможно най-неудачен пример в това отношение. Цяла Влахия, включително Букурещ е клоаката на Румъния. Истинската Румъния, или по-скоро това, което самите румънци считат, че трябва да представлява тяхната страна, може да се види отвъд Карпатите в Трансилвания. Само дето, поне за мен, Трансилвания категорично трябва да излезе от състава на Румъния и да стане федерална област на Германия. Градове като Сибиу и Сигишуара нямат нищо общо нито с Румъния, нито с Балканите, а още по-малко пък с бившия соц лагер. Не случайно надписите на улиците там са написани на три езика в последователност немски, унгарски, румънски, а кмет на Сибиу вече повече от десет години е немец...

[lesy]

Мен ме дразнят боклуците. Не знам кога ще го превъзмогна това. Като отида в един прекрасен град, например Рим и ги забелязвам. Знам, че на място с голям туристически поток не може да е чисто, но ми прави впечатление. Това е първият ден, после свиквам.

По принцип навсякъде ми харесва, но съм очарована от:

1. Венеция - първо видях града от вапорето и беше по-хубав от очакването. Вторият път - пак не ме разочарова.

2. И аз като Adinko - гледката на Площада Свети Петър от Купола на църквата Свети Петър е прекрасна - архитектура, красота.

3. Фонтанът Ди Треви.

[nisti75]

Аз, честно казано, боклуците ги преживявам някак си, но с миризмите имам проблем. По-смрадлив град от Брюксел не съм виждала. Той ми е и в топ 10 по мръсотия. Гледката на "Гран Плас" след футболен мач вече трета година е зашеметяващо ярка в съзнанието ми. Другото ми разочарование е Сараево. Единственото положително нещо, което видях е, че има и по-грозна европейска столица от София. Третото е Милано - това е най-скучният и грозен италиански град, в който съм била. От малкото, което съм видяла ме очарова:

1. Пиаца Венеция в Рим - това е най-хубавият ми спомен от там, защото не го очаквах.

2. крепостните стени на Дубровник

3. историческият център на Гент

4. кварталът Малката Венеция в Страсбург, центърът на Колмар, въобще Елзас е страхотен

5. крепостта в Сирмионе, на Лаго ди Гарда

6. Пиаца дел Кампо в Сиена

7. градчето Сен Пол дьо Ванс на Ривиерата

8. езерото Блед в Словения

9. усещането, което изпитах като се разхождах из улиците на Прага и Будапеща, за нещо познато и не съвсем

10. Плитвичките езера.

Спирам, да не дотегна.

Редактирано 27 април, 2014 от nisti75

[Duke]

Другото ми разочарование е Сараево. Единственото положително нещо, което видях е, че има и по-грозна европейска столица от София.

 

За първи път срещам разочарован от иначе очарователното Сараево, но хората са различни и в това се крие магията на общуването...

[nisti75]

За първи път срещам разочарован от иначе очарователното Сараево, но хората са различни и в това се крие магията на общуването...

 

За първи път срещам разочарован от иначе очарователното Сараево, но хората са различни и в това се крие магията на общуването...

Честно казано, тръгнах с големи очаквания, може и това да е била грешката ми. Единственото нещо, което изпитах там е желание да се махна по-бързо. За мен е изключително сив, тъжен и занемарен град, което не мога да кажа за Мостар, например, в случай, че се извади аргумент за войната, която преживяха.

[Duke]

Мостар е "друга бира". Това, което мен ме привлича в Сараево е нагледното съжителство на различни култури в рамките на един град. Само си спомни за главната улица, която в едната част е християнска, а в другата мюсюлманска и всичко това с ясните характеристики на бита - като започнеш от асфалта и калдъръма и стигнеш до катедралите и минаретата. И всичко това само на една улица с дължина около 2-3 км. Невероятно! А, храната в Сраево, да не продължавам...

[Георги Матеев]

Милано - това е най-скучният и грозен италиански град, в който съм била.

 

Абсолютно съгласен... Милано е един от малкото европейски градове, които никога не бих посетил отново по собствено желание

[nisti75]

Duke, не споря, въпрос на светоусещане е. Сараево не е моето място. За мен такъв град, смесица на култури и архитектурни стилове е Измир, но аз не съм показател за нищо. Например, другото ми голямо разочарование е Монако, това си е като лукс вариант на квартал "Люлин" с паркинг за яхти. Хората просто сме различни.

[Бръмбар]

С миризмите и аз имам проблем. Аз рядко не харесвам нещо, но едни от най-силните ми неприятни впечатления са точно с миризми - едното от Котор - прекрасни гледки по пътя, прекрасен град, но имаше някаква авария с канализацията, половината шахти бяха отворени и нещо работеха и се носеше ужасна смрад на тоалетна и канализация, която разваляше впечатлението от всичко друго.  Също - Као Сан Роуд в Банкок, не знам дали бяхме улучили такъв момент или така си мирише по принцип, ама направо ме блъскаше в носа. И... може би и затова не харесах Палермо, но и там едно от първите ми впечатления  бяха едни доста неприятни миризми.

 

Едни от най-силните ми усещания (положителни) пък бяха пред статуята на Нике в Лувъра и пред картините на импресионистите в музея Д'Орсе. Не съм вярвала, че може така да ми въздейства изкуство, още повече, че ги бях виждала на снимки, но наистина бях зашеметена.

 

Друго, което си спомням много ясно, макар и много време да е минало от тогава е пристигането ни в Будва. Беше сутринта, след дъжд, стар град, море и портокалови дръвчета - усещането беше много свежо, направо опияняващо. Също и Дубровник - крепостните стени, атмосферата на малките улички.

 

Много ярко ми е и след толкова години и първото впечатление от Венецианското пристанище и стария град на Ханя, Крит. Пристигнахме рано сутринта с ферибот, метнахме багажа в хотела и тъй като не можехме да се настаним още ,отидохме да пием кафе на пристанището. Градът тъкмо започваше да се събужда. Снимката по-долу не е  моя, а от Chaniaweb, но ей-така ми е останало в съзнанието, макар и тази снимка да е на залез и с доста повече хора:

Редактирано 27 април, 2014 от Бръмбар

[mililia]

Най-силна положителна емоция:

1. Алказар в Севиля - мудехарското изкуство там ме просълзи. Беше толкова силна емоцията, че в първия момент имах чувството, че ще полудея от красотата на това, което виждам, а след това седях онемяла. Обикновено искам да се връщам на някой места, за да доразгледам това, което не съм успяла, но в Севиля искам да се върна, за да отида пак там. 

2. Гледките от калдерата на Санторини в градовете Фира и Оя.

3. Биг Бен - вечер в светлини или огрян от слънце.

4. Гледката от Трокадеро към Айфеловата кула през ясен и слънчев ден.

5. Пиаца Дуомо в Милано и орнаментите на Катедралата, видяни от горе.

6. Венеция - спокойствието, сигурността и романтиката на града.

7. Две изцяло позлатени отвътре църкви - едната в Севиля, а другата в Гранада. Там усетих силата на религията и се чувствах малка и безпомощна.

8. Наситеният син цвят на Йонийско море.

9. Спокойствието на Сахара и удоволсвието да ходиш бос по пясъка.

10. Ното - чувството, че това е филмов декор, времето е спряло и аз се намирам в застинал кадър на стар филм. 

 

Най-разочароващите:

1. Ниш - цял ден се чудих какво да правя там. Висях на пейка в парка и най-интересното за мен беше да зяпам преминаващите хора, докато стане време за автобуса.

2. Гибралтар - очаквах да видя атмосферата на Лондон, но имах чувството, че съм в добре подреден бит-пазар. А скалата не беше нищо особено. Просто един загубен ден.

3. Бенидорм - атмосферата, която създаваха богати баби, облечени като проститутки и старчета, точещи лиги по секси облечени манекени в малкото маркови магазини. Грозна архитектура и магазини в съчетан стил на поп-фолк културата и за 1 евро.

 

Най-вълнуващи "приключения":

Почивката в Тунис.

3 дни сама из Париж.

Обиколката на цикладите.

Редактирано 27 април, 2014 от mililia

[Mihaela]

Един от най-незабравимите моменти за мен беше селцето Пиргос (Санторини) на Разпети Петък. Само на този ден и само там се запалват огньове по стените на селцето, изкарва се и Плащеница, която всеки може да докосне. Беше от онези моменти, в които се чувстваш привилегирован, че си на точното място в точното време! Ако на някой му е интересно:

 

Разочарована останах от Мюнхен - очаквах повече!

[Румяна]

По почина на Duke

 

Очарование: Ледникът Перито Морено - съчетанието на цветовете на езерото, леда и небето - невероятни цветове, снимах, снимах и все не ми стигаше.

 

Мексико Сити - много, много богати музеи 

 

Париж и Лондон - може би малко повече ми хареса Лондон.

Няма да изпадам в подробности и да пиша за всички места на които съм била, защото съм си ги избирала сама и всичко ми е харесало и отговорило на очакванията ми в по малка или по голяма степен.

Разочарования - Буенос Аерес, посетих го непосредствено след Мексико Сити и очакванията ми бяха за "Париж на Южна Америка" - нищо подобно, изключително мръсен въздух, най голямата забележителност е старото гробище, поне за мен. Показвам снимка на мръсният океан.

Редактирано 27 април, 2014 от Румяна

[ECC]

Абсолютно съгласен... Милано е един от малкото европейски градове, които никога не бих посетил отново по собствено желание

Същото важи и за мен.

[ruwenzogy]

Не искам да влизам в спор с Румяна, но това не е мръсен океан, а делтата на Рио де ла Плата, една от най-големите световни реки, която предава невъобразимо очарование на един от най-хубавите южноамерикански градове.

[slujitel]

За първи път ахнах на площада в Брюксел, но тогава не бях видяла почти нищо, след това останах безумно влюбена, и все още съм, след видяни повече места в Санкт Петербург. Този град има магнетична история и култура, всичко в него е велико. А след това онемях пред Шведагон пагода в Мианмар. И красотата на храмовете в Бангкок не мога да подмина. Скоро се върнах от Исландия, пейзажите там ме оставиха без дъх.

Разочарована не съм била, първо - защото мисля, че винаги има какво да се види и второ - защото винаги съм добре подготвена преди да тръгна и знам какво да очаквам. Лондон не ми хареса, но аз си знаех предварително, просто летяхме от там и беше грехота да не му отделим подходящото внимание.

[ruwenzogy]

И абсолютно съгласен с Румяна за ледника Перито Морено - на второ място в моята класация, след водопадите Игуасу.

Редактирано 27 април, 2014 от ruwenzogy

[slujitel]

Обаче ми се струва, че тук трябва да пишем за интересни случки, а не за местата.

[Iva_a]

Обаче ми се струва, че тук трябва да пишем за интересни случки, а не за местата.

И аз разбрах, че темата е за случки, но вълненията на различни места са си направо запомнящи се пеживявания.

Аз не бих забравила никога първата ми среща с подводния живот. Беше в Куба. И беше отдавна. Щом погледнах под водата и започнах да крещя през шнорхела от удивление. Невероятно!

Но случката, която няма да забравя е в Тунис. За малко направо не ми се случи случка. Предполагам, че и други от вас са чували и виждали шеги за търговия на жени срещу камили, аз също го имах за шега до този момент. Преди повече от 10 години, когато бях още млада и зафатна. Сега съм само още по-зафатна.   От Ел Кантауи тръгваме на организирана двудневна екскурзия към Сахара, Дуз. На залез слънце целият автобус облечен и натъкмен с чалми отиваме да яздим камили и да гледаме шоу в пустинята. Хотелтът е на около 400 метра от началото на мястото на тръгване, предвижихме се пеша с групата. Бяха ни предупредили да не се делим. Всичко чудесно, снимки, залез, красоти, дойдоха джигитите с конете, шоу. Стана време да вървим, мръква се. Групата чинно върви вкупом. Ние нали сме отворени, не може да знаят повече от нас, оставаме за още снимки. Присядаме на пясъка да погледаме още малко и изпускаме групата. По едно време се усещаме, че край нас са само местни и се разбързваме за хотела. Да, ама не. Първо се появи един на кон, с носия и чалма и въпрос - "Тя на колко години е?" Отговаряме през смях, още неуплашени. Той сериозен продължава с ласкави коментари относно външния ми вид и покана да идем наблизо на чай да поговорим. Отказ от наша страна. Следва директно въпросът "Колко искаш да ми я дадеш тази нощ?" Вече бързаме. Опитвайки се да се прави на весел, мъжът обяснява как съм му съпруга, нямаме такива обичаи да си даваме жените  и т.н. , печелейки време. Да ти дам, вика, 200 камили за нея. Пак пресилен смях и прошепване да бързам повече. Вече ми държи ръката, хотелът е на 100 метра. Даа, но след изсвирване се задават и другите джигити на коне и мотори, а тоя ни спира с коня и ни завръща настрани. Съпругът ми само кресна "Тичай!" и ме дръпна за ръката. В тоя момент от хотелът, който е зад  висока желязна порта, се появи някаква охрана и тия свърнаха назад. Не знам на разказ как звучи, но беше много сериозно и страшно. Не спахме цяла нощ и слушахме как вият моторчетата пред хотела. В един оазис пак предложиха да ме купуват, но там не беше опасно, пълно с народ .Предполагам, че вече не се случват такива неща в Тунис, по онова време не беше чак толкова евтина и популярна дестинация.

Редактирано 27 април, 2014 от Iva_a

[Lindt]

Обаче ми се струва, че тук трябва да пишем за интересни случки, а не за местата.

 

Ами идеята ми беше какво оправдава, надминава, срива очакванията ни, но не сме на изпит, пък и трудно можеш да предадеш усещането си от дадено място.

Пример ми е Дубровник - ходих преди 5 години и беше красиво, но ме подразни цялото им обслужване и островите ми се видяха безинтересни. Сега отивам за втори път след 4 дни и съм абсолютно убедена, че ще ми хареса. Вече знам какво ме дразни и ще го пренебрегвам, обмислям дори да измъча компанията и да ядем само на крак там. 

Будва, Гърция, Белград обичам заради миризмата им. Но никъде все още не съм изпитвала обратното усещане.

Влюбена съм в Солун, но ако заведа някой и ме каже да му покажа защо, чак се изнервям на града, че не се показва самичък или съм идиот и пак съм си избрала неправилно хората. Зависи от компанията, очакванията, времето, настроението, но със сигурност може да се чувстваш коренно различно при всяко посещение.

 По едно време се усещаме, че край нас са само местни и се разбързваме за хотела. Да, ама не. Първо се появи един на кон, с носия и чалма и въпрос - "Тя на колко години е?" Отговаряме през смях, още неуплашени. Той сериозен продължава с ласкави коментари относно външния ми вид и покана да идем наблизо на чай да поговорим. Отказ от наша страна. Следва директно въпросът "Колко искаш да ми я дадеш тази нощ?" Вече бързаме. Опитвайки се да се прави на весел, мъжът обяснява как съм му съпруга, нямаме такива обичаи да си даваме жените  и т.н. , печелейки време. Да ти дам, вика, 200 камили за нея. Пак пресилен смях и прошепване да бързам повече. Вече ми държи ръката, хотелът е на 100 метра. Даа, но след изсвирване се задават и другите джигити на коне и мотори, а тоя ни спира с коня и ни завръща настрани. Съпругът ми само кресна "Тичай!" и ме дръпна за ръката. В тоя момент от хотелът, който е зад  висока желязна порта, се появи някаква охрана и тия свърнаха назад.

За Тунис, където не съм ходила, напоследък чета, че по-скоро дават назад с женските свободи и права, а не че са отживелица подобни порядки. Но може и да съм надценила значимостта на чужди впечатления. Въпреки това мюсюлманският свят ми е чужд и има вариант или да ме впечатли много, или да отключи всичките ми фобии, които не са малко. А като чета за Йордания, Египет, Мароко и Кападокия, много ми се ходи. Май ще чакам да погрознея и остарея и след 20 години ще се осмеля. 

О, и със сигурност завиждам за рибките, ще мога да се убедя чак догодина в уникалността им и то ако измисля кое е най-правилното място в Югоизточна Азия. Тези сребристите в гръцки води почнаха да ми доскучават. 

[neuromancer]

Турция е доста далече от типичната ислямска страна, и в туристически район като Кападокия нямаш никакви грижи. Йордания също.

[Еmilia]

И аз разбрах, че темата е за случки, но вълненията на различни места са си направо запомнящи се пеживявания.

Аз не бих забравила никога първата ми среща с подводния живот. Беше в Куба. И беше отдавна. Щом погледнах под водата и започнах да крещя през шнорхела от удивление. Невероятно!

Но случката, която няма да забравя е в Тунис. За малко направо не ми се случи случка. Предполагам, че и други от вас са чували и виждали шеги за търговия на жени срещу камили, аз също го имах за шега до този момент. Преди повече от 10 години, когато бях още млада и зафатна. Сега съм само още по-зафатна.   От Ел Кантауи тръгваме на организирана двудневна екскурзия към Сахара, Дуз. На залез слънце целият автобус облечен и натъкмен с чалми отиваме да яздим камили и да гледаме шоу в пустинята. Хотелтът е на около 400 метра от началото на мястото на тръгване, предвижихме се пеша с групата. Бяха ни предупредили да не се делим. Всичко чудесно, снимки, залез, красоти, дойдоха джигитите с конете, шоу. Стана време да вървим, мръква се. Групата чинно върви вкупом. Ние нали сме отворени, не може да знаят повече от нас, оставаме за още снимки. Присядаме на пясъка да погледаме още малко и изпускаме групата. По едно време се усещаме, че край нас са само местни и се разбързваме за хотела. Да, ама не. Първо се появи един на кон, с носия и чалма и въпрос - "Тя на колко години е?" Отговаряме през смях, още неуплашени. Той сериозен продължава с ласкави коментари относно външния ми вид и покана да идем наблизо на чай да поговорим. Отказ от наша страна. Следва директно въпросът "Колко искаш да ми я дадеш тази нощ?" Вече бързаме. Опитвайки се да се прави на весел, мъжът обяснява как съм му съпруга, нямаме такива обичаи да си даваме жените  и т.н. , печелейки време. Да ти дам, вика, 200 камили за нея. Пак пресилен смях и прошепване да бързам повече. Вече ми държи ръката, хотелът е на 100 метра. Даа, но след изсвирване се задават и другите джигити на коне и мотори, а тоя ни спира с коня и ни завръща настрани. Съпругът ми само кресна "Тичай!" и ме дръпна за ръката. В тоя момент от хотелът, който е зад  висока желязна порта, се появи някаква охрана и тия свърнаха назад. Не знам на разказ как звучи, но беше много сериозно и страшно. Не спахме цяла нощ и слушахме как вият моторчетата пред хотела. В един оазис пак предложиха да ме купуват, но там не беше опасно, пълно с народ .Предполагам, че вече не се случват такива неща в Тунис, по онова време не беше чак толкова евтина и популярна дестинация.

Нещо подобно ми се е случвало в София. Добре че бях с брат ми, а не с някое хлапе на моята възраст.