Запомнящи се изживявания по време на път

[Румяна]

Не искам да влизам в спор с Румяна, но това не е мръсен океан, а делтата на Рио де ла Плата, една от най-големите световни реки, която предава невъобразимо очарование на един от най-хубавите южноамерикански градове.

Сигурно си прав за делтата на Рио де ла Плата, но града.....за един очарование, за друг разочарование

Редактирано 28 април, 2014 от Румяна

[ruwenzogy]

За Буенос Aйрес е достатъчно да се разгледа албума на Fly Traveler

http://magelanci.com/gallery/album/232-buenos-aires-argentina/

Редактирано 28 април, 2014 от ruwenzogy

[Зани]

Аз да ви кажа, като че ли повече "ах-кам" пред природни красоти, отколкото пред сгради! Иначе и аз подобно на slujitel бях възхитена от площада в Брюксел, може би защото нямах никакви очаквания от този град (дори се бях настроила, че изобщо няма да ми хареса). Класация не мога да правя, има много места, които са ме впечатлили и ми е трудно да определя кое е "най"! Сещам се само за едно място, което не ми допада и това е Солун - никакво желание нямам да се връщам в този град (но тук има и много субективни фактори )!

[Пожето]

Сещам се само за едно място, което не ми допада и това е Солун - никакво желание нямам да се връщам в този град 

 

Аз това бих го казала за Скопие... 

[Tedy]

Моите запомнящи се преживявания са свързани с хора - забавни случки и места. Те са тези, които правят събитията да протичат по- цветно и колоритно. Подобно нещо не ми се е случвало пред, зад, над или под сгради пък били те дворци, катедрали и т.н. Иначе много се кефя на панорамните гледки. Примерно от купола на Дуомото във Флоренция или от Южната кула на катедралата в Храдчани. Но най-много естествено на природните панорами. Да посрещнеш нощта на Страшното езеро в Рила или да наблюдаваш как последните слънчеви лъчи докосват Мальовица и Урдиния циркус, това е нещо което остава за дълго в душата.

Докато пишех се сетих за една наистина красива емоция. Бяхме в Куба и току що се бяхме настанили в хостела на Хосе в Ла Бока до Тринидад. Докато бях под душа къщата се изпълни със звуците на цигулка. Изпълнението беше невероятно добро, мелодията класическа и много красива. Бях поразена, защото музикантът свиреше на живо, при нас в къщата. Когато слязох се оказа, че изпълнителя е зетя, отличен цигулар. Та на мен такива неща ми оставят траен спомен, не толкова стария център на Тринидад, изпълнен с тълпи туристи, препускащи да отметнат поредната забележителност в списъка.

Линдт, аз сега като съм стара и предполага се грозна викаш мога да ходя вече в Мароко и Египет.   

Редактирано 28 април, 2014 от Tedy

[Фил]

Линдт, аз сега като съм стара и предполага се грозна викаш мога да ходя вече в Мароко и Египет.   

Бе изчакай още двадесетина години, за всеки случай

[Petkan]

Да ти дам, вика, 200 камили за нея......

И тъй като те познавам, мисля че цената ти вече е поне 300 камили

 

п.п. Поздрави на Жоро и целувки за Максим!

[Adinko]

Леле колко съм загубена....изобщо не помислих за природни забележителности. :D

А всъщност най-очарована бях от Матерхорн! Зяпах, снимах, хилех се...абе какво ли не...едвам ме подкараха обратно към лифта и влакчето родителите ми. :D

[Tedy]

Бе изчакай още двадесетина години, за всеки случай

Това като комплимент ли да го разбирам или рискувам да бъда заменена за бракувана стока - стари, куци и безгърби камили. 

 

Много се забавлявахме и в Перу. Най-цветният ми спомен е минаването на границата с Боливия. Оставиха ни на паркинга и ни пуснаха в гъмжилото от хора, стоки и какво ли не. Изживяване от типа "гледам и не вярвам на очите си". Бъгито и сендбординга в Хуакачина също бяха запомнящи се. Така се бях нахилила от кеф, че изядох доста прахоляк от дюните, докато се сетя да си затворя устата. 

[Lindt]

Линдт, аз сега като съм стара и предполага се грозна викаш мога да ходя вече в Мароко и Египет.   

 

Аз те видях и знам, че лъжеш  . Пък и аз съм страхлива. 

[гост]

Много ярко ми е и след толкова години и първото впечатление от Венецианското пристанище и стария град на Ханя, Крит. Пристигнахме рано сутринта с ферибот, метнахме багажа в хотела и тъй като не можехме да се настаним още ,отидохме да пием кафе на пристанището. Градът тъкмо започваше да се събужда. Снимката по-долу не е  моя, а от Chaniaweb, но ей-така ми е останало в съзнанието, макар и тази снимка да е на залез и с доста повече хора:

img_4170a1620.jpg

Това е моето място. Всяко пътуване из Крит започва оттук.

[FlyTraveler]

За Буенос Aйрес е достатъчно да се разгледа албума на Fly Traveler

http://magelanci.com/gallery/album/232-buenos-aires-argentina/

 

Благодаря за комплимента за албума (от малко места съм качил снимки, ще допълвам като имам повече време). За мен Буенос Айрес е изключително артистичен и красив град и то не само в южно-американски аспект. Не е като да няма проблеми с икономиката (черен курс на валутата), измами и сигурност, но това не му пречи да е уникален. Моето лично мнение е, че красотата на архитектурата до голяма степен се дължи на големият брой италиански емигранти в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Аз даже отидох леко предубеден, че няма особено да ми хареса.

[FlyTraveler]

Иначе запомнящите се изживявания по време на пътешествия са когато или ти се иска да се разплачеш от красота или просто онемяваш пред някоя гледка или пък наум или наглас се изтръгва "Ееееее", "аааааааа" или "бааааааси" (в зависимост от манталитета и/или настроението).

 

Има и известно привикване към нещата - примерно град, в който в началото съм ходил като замаян от красота, след 15 години живот в него вече не ми е чак толкова интересен. Както и супер прозрачно тропическо море или огромни глетчери по които просто се побъркваш, след няколко месеца прекарани при тях вече просто ми харесват и ми се иска промяна. Като не съм ги виждал известно време пак се затъжвам. То и затова пътуваме, ако ще да живеем и на най-прекрасното място.

 

В това се крие и адикцията към пътешествията, не е само в опознаването на нови места (много често и повтаряме любими дестинации без да научаваме кой-знае какво ново). Да не говорим и за по-генерални премествания, не само пътуване. До момента 4 пъти съм сменял държави и континенти, където прекарвам по-голямата част от времето си

Редактирано 5 май, 2014 от FlyTraveler

[Gentleman Basta]

При мен всичко зависи от очакванията, с които съм тръгнал.

 

Преди да стигна в Котор, не бях проверил какво точно има там, само ми бяха казали "има кей, яхти и хубава пица". Когато отидох там, онемях от красотата на този град и околната география. Бонус бяха облаците, които леко се спускаха от върховете наоколо.

 

Още по-жесток пример - Задар. Никакви очаквания, отиваме да спим между Крка и Плитвице. Резултат:

http://imageshack.com/a/img835/3715/rccua.jpg

[Пожето]

Още по-жесток пример - Задар. Никакви очаквания, отиваме да спим между Крка и Плитвице. Резултат:

http://imageshack.com/a/img835/3715/rccua.jpg

Разкошна снимка, аз заради облаците нямах късмета да видя задарския залез... Аз също нямах никакви очаквания от Задар, а много ми хареса и там прекарах едни от най-приятните часове, макар и времето да беше лошо. Бях очарована от градината над площада с 6-те кладенеца... А органа, не ми се тръгваше, толкова ми беше приятно да си седя там на кея и да го слушам. За жалост нямаше как да останем повече, искаше ми се да видя Поздрава към слънцето съвсем на тъмно, но и по залез беше красиво

[Lindt]

Разкошна снимка, аз заради облаците нямах късмета да видя задарския залез... Аз също нямах никакви очаквания от Задар, а много ми хареса и там прекарах едни от най-приятните часове, макар и времето да беше лошо. Бях очарована от градината над площада с 6-те кладенеца... А органа, не ми се тръгваше, толкова ми беше приятно да си седя там на кея и да го слушам. За жалост нямаше как да останем повече, искаше ми се да видя Поздрава към слънцето съвсем на тъмно, но и по залез беше красиво

Имаме снимки на Поздрава към слънцето, ще публикувам като се прибера.

Аз пък стигнах много огорчена до Задар заради облаците и съответно изпаднах в див възторг когато се прояви слънцето. Иначе там ядохме най-добрата пица в крайбрежно заведение "Брускета", беше ужасен студ и само залезът беше способен да ни откъсне от чиниите. 

[Lindt]

Прибързах с обещанията, снимките са с кофти качество. Така става, когато аз снимам нещо     Можете да приемете на доверие, че беше много хубаво. 

[Еминко]

 

Малко слънце от "деня на кръста" в Гранада,3 май 2014г.Купон от 10 сутринта до ...колкото имаш сили.И времето беше с нас.През деня 32С,през нощта 18С:-)

[Еминко]

Още малко снимки от "Денят на Кръста" в Гранада.3 май 2014.

[Gentleman Basta]

Тази сутрин докато пресичах София се сетих за още едно изживяване. Или по-скоро липсата му.

 

Нито в Черна Гора, нито в Хърватска имаше просяци или хора, които те дърпат/натрапстват да ти продават нещо. Не знам как е в Загреб, но там, от където минахме, такива явления нямаше.

[Пожето]

Нито в Черна Гора, нито в Хърватска имаше просяци или хора, които те дърпат/натрапстват да ти продават нещо. Не знам как е в Загреб, но там, от където минахме, такива явления нямаше.

В Загреб на площада докато седяхме и хапвахме картофки, група младежи, които нямаха вид на просяци, се изредиха да ни питат имаме ли 2-3 куни.

За мен най-неприятно с просещите и дърпащите беше в Скопие. И в Сараево жени с бебета по светофарите.

[Lindt]

Аз рядко описвам пътуванията си дори пред приятели, цепя ги на отделни случки и впечатления и не стават за пътепис. Не си нося пари, рядко обръщам внимание на всякаква полезна информация, като цяло си правя първоначален план и проучване на всичко и после умирам от щастие като се наруши.Някой ден ще напиша автобиографична комедия. Все пак Хърватия я дъвках 2 месеца из форума и си избирам да пиша за това пътуване в тази тема. Мога даже да сложа заглавие : "Човекът е човек, когато е на път, но блондинката си остава блондинка"

 

Бяхме 6 човека и след първия ден се разделихме на мъжка и женска кола( и двете на един от пътуващите) с по една радиостанция. Оказа се причина за доста запомнящи изживявания, така че не Ви съветвам да правите подобно нещо!

Пътят през Которския залив е много тесен, двулентов и без прегради - от едната страна море, от другата планина. Движението ни в лентата до водата беше спомагано от извадената през прозореца глава на дясностоящата, за да не паднем случайно в морето. 

На единственото място, на което спахме 2 вечери, си очукахме ситроенчето в един мнооого голям, черен джип и доста се тревожихме през цялото време какво ще ни стори. На това преживяване съветът ми към мъжете е: "Ако си поверил кола на гаджето и майка си да я карат, в никакъв случай не ги наричай идиотки, когато я ударят, не завършва добре".

В резултат на това с "идиотките", дамите бяха твърде разстроени, за да следват знаците и да забележат ремонтните дейности  на пътя Трогир- Сплит и се озоваха в насрещен, еднолентов път, на който не може да направиш много, веднъж забелязал местоположението си. 

Случиха се още доста въздействащи неща по пътя, но епилогът ни беше великолепен. В резултат на онова изказване с "идиотките", на прибиране 3 дни по-късно, дамите все още не забелязваха пътни знаци и не следваха водещата кола( не, че GPS-ът и мъжката ориентация не ни загубиха във всяко населено място). Това доведе до минаване на границата на Хърватия и Сърбия транзит, без да спрем за паспортна проверка. Междувременно първата кола се беше изстреляла и стигнала до магистралата, така че нямаше как да помогне, а роумингът в Сърбия, за да им обясниш защо да ни почакат, си болеше.  Както и да е, митничарите се окопитиха и ни пратиха някакъв хърватин да ни каже да се върнем, за да не ни пратят конвой. После намерихме къде да направим 60 нарушения и обърнахме. Последваха много безуспешни опити да убедим митничарите, че просто не сме видяли кабинката, знака, табелката "Митница" и бариерата, но не пренасяме и не ползваме наркотици. Неадекватният смях на 3 блондинки не помогна особено и бяхме заплашени с арест, разстрел и глоба. Накрая блокираха движението в тази лента и ни провериха само багажа. 

Мъжете още на третия ден вече се смееха предварително когато радиостанциите загубят обхват(1,5 км), но все пак не можеха и да предположат каква е причината. Все пак така протичат повечето ми излизания и пътувания, така че винаги съм много щастлива.

[tonik]

Аз рядко описвам пътуванията си дори пред приятели, цепя ги на отделни случки и впечатления и не стават за пътепис...

Леле, много е забавно!      Моля ти се, опиши още някоя подобна случка, не може просто така да си ги пазиш за себе си... 

[Lindt]

Леле, много е забавно!      Моля ти се, опиши още някоя подобна случка, не може просто така да си ги пазиш за себе си... 

 

Е, в момента това пътуване ми е прясно. Мога за него да допълня един-два щриха. Както ме е описала половинката ми, в темата за Иран, не може да ме пусне сама във вагонче на метрото, защото ще се загубя вътре, не на слизане като нормалните хора. Талант. Днес си разкървавих носа на простора, докато си оправях дрехите, друг вроден талант. 

Цитирам едната блондинка по повод безкрайните завойчета: "чувствам се като във видео игра"

Иначе мога да кажа, че на нито един паркинг или магистрала не спряхме така, че да можем да стигнем до билетчето си. Предполагам, колите зад нас са се дразнили на това отваряне на врати, прозорци, надвесени и изпадащи блондинки от колата. Естествено ни беше напомняно по радиостанцията колко пари да си приготвим, за да не се измъчваме да разгадаваме тези странни табелки. Все пак едната приготвяше парите, от които очаква ресто, а другата даваше газ и трябваше да се връщаме за 100-200 куни. Абсолютен синхрон имахме помежду ни. 

 

Ще напиша още, ако се сетя за нещо забавно. 

Редактирано 13 май, 2014 от Lindt

[Duke]

Иначе мога да кажа, че на нито един паркинг или магистрала не спряхме така, че да можем да стигнем до билетчето си.

 

Споко, подобна "дарба" имат и доста мъже шофьори, лично съм го виждал това, макар и само на наша територия. Мен ми стана забавно "пропускането" на КПП-то, може ли малко по-подробно и цветно да разкажеш?