дневник Мини балканска обиколка - Босна и Хърватска, плана е готов, трябва да се ошлайфа

[Lindt]

Преди години съм ходила по същото време 1-6 май из Черна гора и Хърватска. Помня, че тук валеше като изведро, а на Адриатика беше топло, слънчево и изгоряхме. 

Така, че Мартина не го мисли много-много. Нали знаеш, че едни танцуват в дъжда, а други просто стават мокри.

Пътуването ти ще бъде такова, каквото си го направиш.

Знам, знам, надявам се да мирише хубаво като в Будва. Ще си намеря някоя крайбрежна кръчма с изглед към морето и ще пия лимонада. 

[Еминко]

Хм....аз ОМВ в Босна не съм виждал!!Или поне не се сещам в момента дали е имало.

В Република Сръбска бензина е най-евтин,но май нямат пост терминали на бензиностанциите.Но за сметка на това кеш с евро може да се плати.На юг към Херцеговина( Мостар)става все по цивилизовано и може да се пазарува с карта.а

Самото Сараево има банкомати,но не са така начесто.Има и филиали на много турски банки,както и на една Саудистка и Катарска.Беше забавно да изтеглим от тях 100 БМ:-))

Има и Ирански културен център с много хубави килими на много прилични цени.:-))

[cck]

Да, оказа се, че са купени от Nis Petrol преди две години.

Иначе са имали 28 бензиностанции в Босна и Херцеговина.

[Elena_el]

Задължително минете и през моста, на който е станало убийството на австрийския канцлер, което подпалва първата световна война;

 

Един от пътуващите в групата е съгражданин на "подпалвача" на първата световна война, а  поднасянето на букет не винаги е с добри намерения  

[Duke]

Един бърз практически въпрос: В Босна в големите бензиностанции може ли да се плаща с карта? Не ми се иска да взимам от тук марки за цял резервоар. 

 

Зареждал съм с карта във Вишеград на бензиностанцията на изхода към Мокра гора. Бензиностанцията не беше от известните вериги, но приемаше карти. Предполагам че няма да имате проблеми в това отношение и можеш да разчиташ, все пак става дума за "бяла" страна, макар и непозната за нас. Задължителен GPS, въпреки, че понякога и той не помага...

[Duke]

Очакваме подробен доклад от пътешествието, че след толкова много реклама от моя страна, в крайна сметка освен с лошо време по време на пътуването, може да сте се обзавели и с равнодушие към природните дадености на полуострова, а това ще бъде наистина много жалко...

[Георги]

Очакваме подробен доклад от пътешествието, че след толкова много реклама от моя страна, в крайна сметка освен с лошо време по време на пътуването, може да сте се обзавели и с равнодушие към природните дадености на полуострова, а това ще бъде наистина много жалко...

 

Не се съмнявай, че доклада идва. Трябва ми само малко време да пообработя снимки. 

[Gentleman Basta]

Аз като на барабан малката пръчка да се обадя.

 

Бяхме 1 ден след Георги на Плитвичките езера. За първи път ми е и не знам дали факта, че бяха наводнени и можеше да се обикалят под половината от пътеките, трябва да ме разочарова или по-скоро пълноводността компенсира.

 

Снимка на пътеката към Великия водопад:

http://imageshack.com/a/img841/2109/tmc7m.jpg

[Георги]

Обещания доклад в хронологична подредба. Може би трябваше да спретна един пътепис, но темпото ни беше толкова, че нямах лукса на час и половина дневно, колкото обикновено ми отнема писането на всеки ден. 

 

Сърбия

 

Сърбия не ни беше целта на посещението, общо взето я минахме транзит, така че избягвам крайни коментари и квалификации. Само ще отбележа, че храната в Димитровградската кръчма си е все така уникална. 

 

 

Прекарахме една нощ в Ниш и на другата сутрин пообиколихме за половин час. Това, което ми направи най-силно впечатление е, че в центъра им имаше основно пекарни и чейндж бюра. Което не беше лошо, след като за закуската търсехме банички активно, но си остава озадачаващо за мен, след като са толкова много сигурно са рентабилни. То като се замисля и в България имаше чейндж на всеки метър преди да влезне валутния борд... Ето снимка на пекарна до чейндж, общо взето на всяка крачка:

 

 

Продължихме към Дрвенград на Кустурица. Определено мястото е в доста красива планина, която при подходящо спокойствие би била идеална за почивка 1-2 дни. Това, което ме притеснява са тълпите (от които и ние бяхме част, естествено) през деня. Стига се до такива проблеми като чакане на опашка за маса, ако искаш да обядваш в заведението и подобни, които като цяло са по-типични за стресиращия градски живот, а не за спокойния планински.

 

Предполагам след като си тръгнат външните наистина е спокойно и уединено за нощувка, има и киносалон, който прожектира филми на Кустурица всяка вечер, което определено ми хареса. Но през деня ако си човек, който си е наел място да спи там сигурно е малко досадно туристи едва ли не постоянно да ти надничат през прозореца. 

 

 

Толкова от Сърбия.

 

Босна и Херцеговина

 

Тук си оставихме мозъците и погледите, и дъха и всичко. Малко след границата се почват многобройните тунели около Дрина и ей такива гледки:

 

 

 

Откровено мога да кажа, че Босна и Херцеговина е една от най-красивите държави, които съм посещавал. Обикновено времето играе голяма роля дали дадена природа ще ти хареса или не, тук дъжда не попречи или поне не чак толкова. Все още изгарям от желание да видя Дрина и Неретва в хубаво време, но пък в дъжда успяхме да видим дъгата от по-горе. Пътищата се вият между стръмните планини и реките, многобройните тунели, които сякаш са издълбани само с кирка.. уникално удоволствие е да шофираш в такава обстановка. 

 

Стигаме до Сараево. Града има някакъв определен заряд и определено ме изненада. Очаквах нещо от типа на София честно казано, и до някаква степен наистина беше така - град в низина заобиколен от планина. Но планините бяха супер стръмни и стигаха почти до центъра. Ясно е защо по време на войната окупирането му е било толкова ефективно. Да не ви разправям как хубаво се загубихме по супер стръмни склонове на влизане в града. 

 

Ето снимка от стария център на града. Породи малко противоречиви емоции. От една страна си личи старият паваж, джамията, но от друга както често става по такива места имаше хиляди сувенирни магазини и на практика целия център беше обърнат в услуга на туристите. Хич не помогна и факта, че явно точно тая сутрин се вписваше в прогамите на българските тур оператори и сякаш имаше 2-3 автобуса пуснати из центъра рано сутрин в 9 сутринта. На всеки метър българска реч. 

 

 

Като казах по-рано за войната, остатъците от нея, макар и приключила преди близо 20 години са все още видими и няма да изчезнат скоро. Целия град е наръсен с гробища с остри бели камъни, датите на смъртта на повечето от тях са 1992 - 1996.

 

 

И макар и повечето обстрелвани/срутени сгради да са възстановени и ремонтирани, следите от куршумите си личат. Много често срещано клише е, че една снимка е по-силна от хиляда думи, но мисля, че в пълна степен важи за цветарския магазин отворил в подножието на точно такава обстрелвана и неремонтирана сграда:

 

 

Иначе града е много красив и много контрастен. Стария център на изток преминава в модерните сгради на запад, че си имат дори и небостъргач. Нищо общо със сивотата на София (лично мнение). Ето панорамна снимка, белите точици навсякъде са гробищата пръснати по целия град:

 

 

Не е задължително Сараево да ви хареса, не е задължително и да искате да се върнете пак (аз не съм сигурен, че искам), но със сигурност няма да ви остави равнодушни. 

 

След това се насочихме към изоставените олимпийски обекти - конкретно бобслея и ски скоковете. Такива неща не мисля, че са интересни за всички, но за мен са любопитни по същия начин, по който би ми било интересно и в Чернобил. От войната насам обектите са тотално запуснати и природата лека полека си ги завзема. На такива места най-силно се усеща разрухата на войната и се чудиш как се е стигнало от това целия свят да гледа състезания на живо от това място и да празнува олимпийския дух, а няколко години по-късно да е отрупано с графити и пред разруха. 

 

Бобслей улея е приемал състезания до избухването на войната, но сега е унищожен, сякаш без някакъв шанс за възстановяване. Личат си дупките пробивани от снайперистите, които са ползвали дебелия бетон на улея за прикритие.

 

 

 

Хем е тягостно, хем е любопитно. Но със сигурност е нещо, което предизвиква емоция, а все пак това е едно от най-важните неща, когато сме на път. 

 

Слезнахме от планината. Както казах, повечето сгради са ремонтирани и по нищо не личи, че е имало война, но други са ей такива:

 

 

Другия обект бяха ски скоковете. А пътя до там е осеян с такива табели:

 

 

Шанците са използвани само за олимпиадата и също са били арена на битки по време на войната. На сградата, която вероятно е приютявала журналисти сега има логото на ООН, не разбрах защо. А подиума за награждаване беше осеян с куршуми, макар и замазани с боя в днешно време, като ще си говорим за символика...

 

 

 

Тръгнахме си от Сараево и ако вчера природата ни изуми покрай Дрина, днес беше ред на Неретва. Пътьом хапнахме агнешко на чеверме покрай Ябланица, един от местните специалитети. Месото беше вкусно, горе-долу както си го правим в нас покрай гергьовден, а това е огромна похвала! Но гарнитурата от печени картофи не струваше, ние си го пълнил с ориз и е по-хубаво.

 

 

Това са снимки от Мостар, друго ключово място по време на войната. Не очаквахме тълпите, които заварихме тук, през чаршията когато пристигнахме беше трудно да се премине. А вижте цвета на водата какъв е:

 

 

 

Докато Сараево лека полека се отърсва от белезите на войната в Мостар нещата не са толкова розови. То и целия град на практика е бил разрушен, за това предполагам ще отнеме време да се възстанови. Две модерни сгради, явно изникнали на мястото на разрушени, по средата останала трета, която не е пипвана вероятно в последните 20 години. 

 

 

Довиждане на Босна и Херцеговина с ей такъв залез. Смесицата между красива природа, интересни градове и доста натуралистичния сблъсък с последиците от войната е невероятен. Просто място с характер, искрено препоръчвам на всеки. 

 

 

Хърватия

 

Хърватия я писахме дъждовна. И в пряк и в преносен смисъл. В преносен, защото през по-голяма част от градовете просто минавахме да се отбележим, след като крайната ни цел бяха Плитвичките Езера, а в пряк смисъл, ами защото валеше до степен почти да не можем да се разхождаме. 

 

Мислихме да отделим няколко часа на Трогир, то се оказа, че там основно се чудехме откъде да минем, че да не си удавим обувките и краката съвсем. Подобно и в Сплит сутринта, и в Шибеник.

 

Като цяло го пиша това за да се оправдая за следващата ми оценка, която може би в доста голяма степен е повлияна от времето. Но спрямо Босна, Хърватия ми се видя много по-стерилна и безчувствена. Да, имаше красиви гледки, но красиви крайбрежия съм виждал и друг път. Не знам, може би трябва да се остане за седмица например, но Хърватия просто ми се видя суха по западно европейски начин. Което сигурно има доста общо - усещането е много по-силно за Западна Европа, от колкото за Балкани. Дори като хванеш тунелите - в Босна бяха без осветление, без облицовка, с капеща вода от стените, а тук всички пътища с модерна маркировка, осветени, дълги тунели с информационни табели. 

 

Ето малко в телеграфен стил:

 

Сплит

 

 

Трогир

 

 

Шибеник

 

 

Прекарахме малко повече време в Задар. Първоначалното проучване показваше да е от по-скучните градове, но май най ни хареса там. На самият бряг силно препоръчвам морския орган - една инсталация, която вкарва енергията от вълните в тръби и ги кара да свирят в басови тонове. Нещо подобно на начина, по който можете да свирите с уста на бирена бутилка. Другото е инсталацията "Поздрав към слънцето". През деня събира светлина, която излъчва след залез слънце в различни светлини, с мигане, танцуване. Нестандартно е и приятно на брега!

 

 

 

Казват, че задарските залези са много красиви и съм склонен да се съглася по снимките, но при нас времето не позволи.

 

Плитвичките езера, както стана ясно бяха в пълен дъжд. Лодките не вървяха, бяха наводнени огромната част от пътеките. Планираната 7 часа разходка, ефективно беше 2. Просто ще останат за друг път, с оглед на това че се намират на един ден шофиране от София мисля, че няма да е много трудно да се планират за някой дълъг уикенд. Като този път ще се адаптираме спрямо прогнозата, а не да бъдем поставени пред свършен факт - "вали, оправяйте се".

 

 

 

Накрая успяхме да вместим и кратка разходка в Загреб. Хареса ми. Широки улици, добре поддържани паркове и градини, не знам как е в делничен ден, но през уикенда беше спокойно и си мисля, че така трябва да изглеждат повечето столици, които хронично страдат от претоварване и много стресирани и намръщени хора. Пак да си кажа, все едно гледах по-скоро западна столица, а не балканска. 

 

 

 

Един ден каране на другия ден, вечеря в същата кръчма в Димитровград, от която започнахме и така цикъла беше приключен. Като теглим чертата най-много спомени и емоции останаха от Босна, а пък Плитвичките Езера май ще си ги видим някой път отделно без да комбинираме с други градове. Искрено препоръчвам подобна обиколка на всеки, макар че разтеглена с още 1-2 дни ще е идеално. Умората беше поносима и управляема с някой и друг редбул като се наложи (не пия кафе), но от време на време е добре да се спре за поне две нощи на някое място, а не всеки ден да си на различно.

 

Повече снимки в албумите, които качих:

 

 

 

 

И накрая за десерт един поздрав за всички с една яхта в Сплит:

 

 

 

 

[Duke]

Това имах предвид като съветвах да останете да спите в Дрвенград. Самите къщички имат уникален дизайн, а всяка е с различен интериор от останалите. Вечер в ресторанта са само посетителите на селището и нещата са коренно различни и като атмосфера, и като обслужване. Не знам дали забелязахте различните цветове на водите на Дрина и Неретва - от масленозелено до морскосиньо. Иначе се радвам, че Босна ти е направила силно впечатление. Относно Хърватска, не прибързвай със заключенията. Това е изключителна страна, но изисква повече подготовка и друго време за разглеждане. Не знам дали все още не е рано, дори не знам дали работи при всеки, но може би в един момент през следващите няколко дни ще започнеш да проумяваш уникалността на Балканите и да откриеш сам за себе си отговори на хиляди въпроси, които остават забулени в тъмното ни минало...

[Емилия]

Аз се извинявам, че пак се намесвам в темата на Жоро, но исках да покажа на каква снимка попаднах, след като се върнахме от езерата:

 

А ето това е същото място, както ние го видяхме:

 

 

Вече съм убедена, че не е бил чак толкова неподходяш момента, в който посетихме езерата, въпреки че си мисля, че разликата с предния ден е била не-малка (в наша полза).

[krasen_denev]

Гоше,обърна ли внимание на кръста извисяващ се гордо над Мостар?Това е хълма за,който ви разправях,че е целият миниран,за да не могат мюсюлманите да махнат символът на християнството.

 

А това е една история,която би ви запознала с историята на този страхотен град,но не фактологическата а чисто човешката.

 

Едно семейство, три армии, един разделен град - Мостар

 

   Подобно на Босна, Зоран Лакета има сложно минало. 
        Той е етнически сърбин, който се е сражавал на страната на хърватите католици в Босна в периода на войната 1992-95 г. срещу брат си, който бил в доминираната от мюсюлмани босненска 
армия, както и срещу православните сръбски сили, в които е участвал баща им.
        Попитайте го какъв е и той ще ви отговори, че е "мостарац", човек от Мостар - южен босненски град, разделен на две от смарагдово зелените води на река Неретва.
        Лакета олицетворява сложността на босненския конфликт, която поколеба Запада дали да се намеси при наличието на масово етническо прочистване.
        Двадесет години от началото на войната етническият произход продължава да бъде дълбока разделителна линия. Това се отнася и за Мостар, където хърватите заемат западния бряг, а 
мюсюлманите бошняци - източния, в едно неудобно съжителство, което не се повлия от усилията на чуждестранните представители да популяризират реинтеграцията. 
        Градът, който има 72 000 жители, разполага с две електрически компании, две телекому-никационни мрежи, две пощенски служби, две служби за комунални услуги и два университета.
        Хърватските и мюсюлманските деца посещават отделни класове и се обучават по отделни учебници.
        Отразявайки ситуацията в останалата част на страната, бюджетът на Мостар буксува под тежестта на двойните институции и етническата политика, която често парализира града. 
        Етническото разделяне поддържа две системи на политически назначения. Обединете двете страни и някой ще остане без работа.
       "СТАРИЯТ МОСТ" ОТ ОСМАНСКАТА ЕПОХА
        Находчив и с белег над лявото си око от удар с прът, Лакета е истинско дете на Мостар, някога етнически най-разнообразният град в социалистическа Югославия, назован на пазачите от времето на османската епоха на Стария мост, който се простира над река Неретва.
        Мостът от 16 век бе разрушен от хърватите през 1993 г., когато хърватите и мюсюлманите, които някога бяха съюзници срещу сърбите, се противопоставиха едни на други, а Лакета и неговият по-малък брат се озоваха от двете страни на реката.
        Баща им вече бе извикан при избухването на войната в сръбските сили, но братята не са се чувствали свързани със сърбите, които Лакета възприемал като паравоенни.
        И двамата млади мъже на наборна възраст, Лакета се присъединил към хърватите, а брат му - към бошняците.
        "Трябваше да сме в армията, за да оцелеем", заяви той.
        "Сега, като се върна назад, всъщност съм стрелял срещу брат си, стрелял съм срещу най-добрите си приятели, но такива бяха времената - войниците са войници. Не съм го избирал, както и брат ми не го е избирал."
        "Представете си - едно семейство в три армии".
        През август 1993 г. братът на Лакета бил убит, на 23 години. Лакета, който тогава бил на 25 години, бил ранен месец по-късно. Баща им се сражавал до края на войната през декември 1995 г.
        "Това беше съдба. Оцелях най-малкото, за да разказвам тази история, така че подобно зло да не се случва никога повече на никого."
        Чуждестранните наблюдатели в Босна многократно се опитваха да преодолеят разделението на Мостар, включително и буквално, когато изградиха отново извития Стар мост в оригиналния му стил за сумата от 10 милиона евро.

        НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ 
        Новият Стар мост бе открит през 2004 г. и бе наречен символ на оздравяването. Разделението обаче остана.
        Преди две години по улиците се появиха камари боклук, а пожарникари, които не си бяха получили заплатите, блокираха пътища, тъй като противниковите националистически партии спореха
за бюджета на града.
        Сега насрочените за октомври местни избори може би ще бъдат отложени заради спор между мюсюлмани и хървати за това как трябва да бъде избран кметът на града.
        Сред обикновените граждани на Мостар има такива, които общуват с другите, както и такива, които не са прекосявали моста, откакто хърватската и мюсюлманската армии сключиха мир в 
началото на 1994 г.
        Те бяха свързани в Хърватско-мюсюлманска федерация, която заедно с автономната сръбска република образуваха Босна и Херцеговина след войната - тромава държава с византийска сложност и точни етнически квоти.
        "Преимуществото на Мостар е, че хората тук се срещат, те могат да имат директен контакт всеки ден, докато в останалите градове те въобще не се срещат", посочи западен дипломат на работа в Босна.
        От друга страна, каза той, "това място се превръща в гореща точка, защото хората живеят заедно".
        В разгара на войната Лакета и неговата съпруга - етническа сръбкиня са кръстили предвидливо новородените си дъщери Данеа и Деа - имена, които не са типични за никоя от враждуващите общности в Босна.
        Лакета смята, че в Босна няма бъдеще за вече порасналите му деца, където той е сред 26-те процента в трудоспособна възраст, които са регистрирани като безработни.
        "Дадохме им неутрални имена, така че никой да не ги разпознае, никой да не може да ги поставя в етнически групи и да каже, че според имената си те са мюсюлмани, хървати или православни", каза Лакета.

"Изминаха 20 години, откакто започна войната, а пазачите на тези три етнически клетки ограбиха всичко от тази държава". 

Редактирано 9 май, 2014 от krasen_denev

[krasen_denev]

Относно красотата на Босна..........?!?

 

Веднъж участвах в спор:природата на България срещу природата в останалите страни в Европа.

На въпроса има ли страна с по красива природа от нашата? Без да се замислям отговорих Босна.

[Пожето]

Не знам дали забелязахте различните цветове на водите на Дрина и Неретва - от масленозелено до морскосиньо.

Тия дни нали всеки пита другия как е изкарал празниците... вчера се усетих, че без да се замислям първите ми думи винаги са за Босна и за цветовете на Дрина и Неретва А тая дъга беше най-наситената и ярка дъга, която съм виждала през живота си, подпряна на двата бряга на Дрина... Чудя се дали е възможно някоя друга балканска държава, в която не съм ходила, например Албания или Черна гора, да предложи такава природа? Сякаш се съмнявам, че могат да бият Босна с тая уникална зеленина, тия вълшебни цветове на реките и неосветените, необлицовани тунели... дива красота

 

Аз да си кажа, неколкократно се опитвах, но в Сърбия не мога да се почувствам като да съм в друга държава, всичко ми е като в България - природата, селата, пътищата, хората, заведенията, бирата... само храната ми е по-вкусна. Е, няма такава лесковачка мучкалица, като тая в Мокра гора до гарата, още я бълнувам!

[Еминко]

Толкова хубави снимки от Босна.И пусти ваш късмет с това време.

2 години подред ходя до Босна и Хърватска за по 8-9 дена и винаги тръгваме на 27 април.И се връщаме  с тен:-)

Но и в дъжд и пек природата на Босна е уникална!

Както и историята и народа на тази страна.

Ако някой иска най-добре да е разбера да прочете "Моста над Дрина",Травнешка хороника" и Омер паша Латас" от Иво Андрич.

когато си бил в Босна и си прочел тези книги може да е разбереш тази прекрасна страна,.

[Duke]

Чудя се дали е възможно някоя друга балканска държава, в която не съм ходила, например Албания или Черна гора, да предложи такава природа?

 

Которския залив в Черна гора се доближава до подобно усещане, както и величествените албански планини по пътя към Тирана над Елбасан. Балканите са уникални, но много хора подценяват дестинацията за сметка на бленувания, но също така и стерилен "запад", което от друга страна е хубаво за такива като нас...

[Георги]

Гоше,обърна ли внимание на кръста извисяващ се гордо над Мостар?Това е хълма за,който ви разправях,че е целият миниран,за да не могат мюсюлманите да махнат символът на християнството.

 

А това е една история,която би ви запознала с историята на този страхотен град,но не фактологическата а чисто човешката...

 

Разбира се, то това беше като яркото разделения по фронтовата линия. С джамиите от едната страна и огромната църква от другата. Ето снимка:

 

 

По повод историята, която писа, точно това си мислех, колко всъщност е траен този мир там. Изглежда враждата не е премахната, а просто на тоя етап задушена. За моста, когато тържествено е бил открит пак бях чел как е имало хървати, които подигравателно са казвали: "за нас по-добре да си беше останал разрушен". 

 

 

Аз се извинявам, че пак се намесвам в темата на Жоро, но исках да покажа на каква снимка попаднах, след като се върнахме от езерата:

 

А ето това е същото място, както ние го видяхме:

 

IMG_9847 - Copy.JPG

 

Вече съм убедена, че не е бил чак толкова неподходяш момента, в който посетихме езерата, въпреки че си мисля, че разликата с предния ден е била не-малка (в наша полза).

 

Определено пролет е най-добре, всички така казват заради зеленината и пълноводните водопади. Ама... на нас ни се паднаха прекалено пълноводни Аз както казах съм доволен, валеше достатъчно дъжд и достатъчно малка част от парка работеше за да не си го броя това посещение и да отида пак. Иначе, ако беше отворен половината щях да си кажа, че съм го отметнал и нямаше да ида пак, което сигурно щеше да е грешка. 

[alienad]

Да ви покажа и аз малко снимки от Плитвичките езера

Правени са Септември миналата година.

Беше невероятно красиво, а водата приказно прозрачна.