Разни любопитни неща оттук-оттам

[bulpa]

Да взема да рамкирам листчето, дето си разписвам химикалките, ли  Ще го озаглавя Untitled 1001...

[AlexandraKo]

Преди 1 час, bulpa каза:

Да взема да рамкирам листчето, дето си разписвам химикалките, ли  Ще го озаглавя Untitled 1001...

Да бе и аз се зачудиш, дали, да не се преквалифицирам...

Преди 1 час, дядо Пепи каза:

Абе сигурно съм много, ама много тъп ама това на нищо не ми прилича. 🤔 Внучката ми е на 12г. и  доста добре се справя с бои, четки, пастели, акварели и какво ли не. Но такива работи и се получавха, когато се учеше кое как става.  

 

Преди 1 час, funny каза:

Ей това безименно платно май го имаше във всяка класна стая - на дъската с тебешира.

Да сме знаели навремето какви пари ще струва .... да сме го дращили по "платно" а не по дъските.

Исках да чуя и вашето мнение, щот си  рекох, че съм ужасно авангардно неграмотна...

[Фил]

преди 3 часа, funny каза:

.... да сме го дращили по "платно" а не по дъските.

 

преди 3 часа, bulpa каза:

Да взема да рамкирам листчето, дето си разписвам химикалките, ли  Ще го озаглавя Untitled 1001...

 

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

Да бе и аз се зачудиш, дали, да не се преквалифицирам...

Момичета, нали знаете вица за мишката и хамстера

[Георги Матеев]

Grand Egyptian Museum, Египет 🇪🇬

Музеят на стойност 1 милиард долара е на път да отвори тази година, тъй като към момента е завършен на „96,5%“.

Той ще се похвали с панорамна гледка към пирамидите в Гиза, като най-големият артефакт ще бъде огромна статуя на Рамзес Велики, разположена в атриума. На голямото стълбище отзад ще се помещават 87 статуи на фараони и египетски богове.

 

В допълнение, най-големият археологически музей в света ще има 28 магазина, десет ресторанта, конферентен център и кино. В колекцията ще има около 100 000 предмета, а звездната атракция ще бъдат всички 5600 обекта от гробницата на цар Тутанкамон.

 

[bulpa]

Добре си разработвахме пазарния продукт и @Фил с голямата бухалка, бам-бам, направи на пух и прах мечтите ни 

[AlexandraKo]

преди 2 часа, Фил каза:

 

 

Момичета, нали знаете вица за мишката и хамстера

Ама, точно!

Като го набедят някого / разбира се, той си е платил/ и като се юрнат снобите с многото пари, си става, баш, като във вица.

Някъде съм си копнала, най- скъпо продадените картини  на Гог, Сезан, Моне , са се продали за по- малко пари от разните авангардисти.

Ето, най- безумните, според мен покупки:

 

https://pzdnes.com/2018/12/02/вижте-10-картини-на-които-няма-нищо-но-са/

 

Японският предприемач Юсако Маезава плати рекордните 110,5 млн. долара за картина на Жан-Мишел Баския. Платното на американския творец, рисувано през 1982 година, няма име и представлява черна глава на син фон. 

От аукционна къща "Сотбис" заявиха, че това е втората най-висока цена, плащана за произведение на съвременен творец. 

Новият собственик успя да предложи печелившата сума само 10 минути след началото на наддаването в Ню Йорк. 

Любопитен факт е, че Баския продава картината пет години преди смъртта си през 1987 година за скромната сума от едва 19 хиляди долара.

 

 

И не се сещам, дали не беше, тоя същият японец, дето наредил, като умре, картината, да бъде изгорена , заедно с него самия, защото били едно цяло:(

Макар че, хич не вярвам, родАта да го изпълни и да кремира 110 милиона долара.

[bay_kolio]

На 31.01.2021 г. в 20:07, Фил каза:

Интересна и оригинална идея. 

И на мен много ми хареса тази идея, но като че ли вече е ретро. Какво да подбереш на дете родено последните години...

[bulpa]

преди 45 минути , bay_kolio каза:

И на мен много ми хареса тази идея, но като че ли вече е ретро.

Според мен хич не е ретро, и веднага ще се обоснова. В  последните дни се наложи да мисля за нов работен поток, и се оказа, че имам CD-та със софтуер, но нямам къде да сложа и да пусна въпросните CD. Така че инвестиция в дълготрайни носители е добро решение 🙂

 

#хартияфоревер 

[Иван Попов]

преди 6 часа, AlexandraKo каза:

Да бе и аз се зачудиш, дали, да не се преквалифицирам...

Ами айде 🙂 време ти е да се преквалифицираш 

 

Шарка - пари 😂 шарка - пари 

 

 

преди 8 часа, bulpa каза:

Да взема да рамкирам листчето, дето си разписвам химикалките, ли  Ще го озаглавя Untitled 1001...

И това е вариант 

[stanislavpp]

[AlexandraKo]

Хехе, корените на мандрагората, са като човечета:

 

 

 

 

 

 

[neuromancer]

В "Хари Потър" даже мърдат и пискат 🙂

[AlexandraKo]

преди 39 минути , neuromancer каза:

В "Хари Потър" даже мърдат и пискат 🙂

Не думай:)))

[Дани Магелани]

преди 12 часа, AlexandraKo каза:

Хехе, корените на мандрагората, са като човечета:

 

 

 

 

 

 

Приличат на малки дяволчета, изскочили от долната земя на някоя приказка.

[dimitrov6]

Сега научих,че чартърните самолети и екипажите на България Еър остават заедно с групата на летището в Тунис за цяла седмица докато трае програмата.

 

http://patepis.com/?p=91767&cpage=1#comment-534839

[дядо Пепи]

преди 2 часа, dimitrov6 каза:

Сега научих,че чартърните самолети и екипажите на България Еър остават заедно с групата на летището в Тунис за цяла седмица докато трае програмата.

Самолетът на снимката от разказа е А320 на Bulgarian Air Charter. Но като екипаж на България Еър аз също съм стоял с група екскурзианти в Дубровник. Всичко зависи какъв договор сключва авиокомпанията с туристическата агенция. В слаучая летищните такси са по-ниски от цената на полета до София и обратно да се прибере групата.

[Климент]

Освен таксите , текат заплати на екипажа предполагам а и самолета седи на земята и не носи пари.

Струва ми се странно от икономическа гледна точка

[iaia_mama]

Преди 1 час, Климент каза:

Освен таксите , текат заплати на екипажа предполагам а и самолета седи на земята и не носи пари.

Струва ми се странно от икономическа гледна точка

Би било странно, ако не беше пандемия и туристическият бизнес процъфтяваше.

В пътеписа е написано, че това е бил единственият полет до Тунис въобще за сезона, а щом летищните такси са ниски, логично е самолетът да си изчака обратния полет там.

[дядо Пепи]

преди 1 час, Климент каза:

Струва ми се странно от икономическа гледна точка

Бъдете сигурен, че АК си е направила добре, ама много добре сметката. за да позволи една машина да стои без работа толкова време. Още повече BAC. За тях жегата започва втората половина на май и така до септември. През останалото време е по-рехаво.   

[funny]

Айде нови данни :

 

 

"Хакерът Кюлев е пуснал в открит достъп над 700 000 застрахователни полици с ЕГН-та, имена, адреси, телефони и пълни данни за автомобилите на над 222 000 застраховани физически лица.

По-рано той обяви, че продава информацията за 150 000 €, но явно не се е намерил купувач.

Тъй като властите нищо няма да ви кажат, работим върху система, в която всеки ще може да провери по безопасен и анонимен начин дали е засегнат."

 

Информацията е пусната преди минути на фейсбук страницата на Bird.bg .

[MayaS]

ПЪРВАТА БЪЛГАРКА ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Анка Ламбрева е първата българска околосветска пътешественичка, наричана "първата българска Магеланка". Освен това, Ламбрева е и първата българка, която като пасажер е прелетяла с аероплан над Ламанша. 

РАННИ ГОДИНИ
Анна (Анка) Василева Ламбрева е родена в град Карлово, в големия Пиперков род. В този карловски род Бог е изсипал пръстената си паница с благословии по необичаен начин. В тая къща винаги се ражда многобройна челяд, но немотията никога не напуска прага ѝ. На 22 Февруари 1895 г., като едно от петте деца, тук проплаква и малката Анка. Въпреки незавидната бедност и трудните условия, в погледа на Анка от малка блести някаква различност. Малкото момиче с непокорна коса и леки трапчинки в края на устните има изявен интерес към учението и твърде често задава въпроси, които удивяват със своята точност и зрялост. Първа забелязва това нейната баба, която с тих шепот не спира да ѝ повтаря една единствена фраза: "С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш". Този шепот се превръща в мантра за бъдещата покорителка на южните морета и случайно или не – нейната баба става орисница на необичайния ѝ път. Едва дочакала да завършила трети прогимназиален клас в местното школо, Анка решава да продължи образованието си в Пловдив. Баща ѝ няма възможност да я издържа в Пловдивската гимназия и затова Анка, на своя глава, се зарича да продължи обучението си, като живее в пансион и работи като слугиня. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, зарича се тя, и успява с отличие! После записва да учи медицина в София и междувременно работи като служител в застрахователна компания, за да се самоиздържа. Но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да прекъсне образованието си и да напусне столицата, за да се върне в родното си място и да помага в издържката на своето семейство. В Карлово става учителка. 
През 1922 г. печели чрез конкурс стипендия за Американския колеж в Цариград, където се обучава за медицинска сестра и стажува в местна болница. Анка силно мечтае да стане лекарка и, когато през 1925 г. колежът е закрит от правителството на Мустафа Кемал Ататюрк, тя завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора, където където по време на нощни дежурства спасява няколко човешки живота. Един от спасените е болния от двустранна бронхопневмония англичанин – господин Тейкън. Благодетелят не забравя протегнатата му ръка и след пет години открива своята спасителка, като ѝ праща еднопосочен билет за град Дънидин, Нова Зеландия, с молба да се грижи за болната му дъщеря. Така през 1928 г. нашето момиче с гордо вдигната глава, както я е учила нейната баба, заминава за другия край на света, а съдбата доволно се усмихва, защото предстои един наистина грандиозен живот.

ПЪРВО ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ
През месец Март 1928 г. Анка Ламбрева тръгва на дълго (три месеца) пътешествие към далечната Нова Зеландия. Потегля с параход от Турция за Египет, където преминава през Суецкият канал и продължава към Индия и Цейлон (днешна Шри Ланка), сетне към Австралия. И накрая пристига в Нова Зеландия. Пътьом плавателното средство спира в тези държави (за почивки и зареждане с гориво и провизии) и Анка има възможност да ги посети на суша. 
В Нова Зеландия Анка не остава просто в ролята си на медицинска сестра в Дънидин, ами в свободното си време пътува до Оукланд, Уелингтън и други големите градове на острова, посещавайки колежи, университети и женски дружества, където запознава обществеността с историята, географията и етнографията на България, изнасяйки сказки. Открива безплатен курс по българска бродерия в едно женско дружество, в което членуват само жени с висше образование и така в Нова Зеландия се появяват българските шевици. Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под надслов „Непознатата България" с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското Министерство на външните работи, което ги превежда на френски език и ги адресира до легациите ни по света като реклама на България.
За широката обществена дейност на Анка се изказва видния новозеландски общественик сър Джордж Малкълм Томсън – учен, министър в правителството, депутат в парламента, председател на върховния съд. Та той казва следното: ''Лично за себе си, като учител и литератор с дългогодишна опитност, по-късно като министър на народното просвещение, и днес като член на Парламента и президент на Върховния коронен съд, в моята 83-годишна възраст и живот, прекаран повечето в тази страна, едва миналата година срещнах за пръв път български поданик. За мен беше удоволствие да се запозная с госпожица Анка Ламбрева от Карлово, девойка с образование, възпитание и високи идеали, факт, който ме накара да мислим тъй и за целия български народ. Ако една страна можа да роди една дъщеря с достойнство, характер и високи идеали, трябва да е страна с хора също с високи идеали и фини възгледи.“ Той дори праща писмо на българското правителство, в което нарича Анка ''любимка на цялата страна''.
По време на престоя си в Нова Зеландия, Анка посещава и остров Таити, където прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги. Този свят ѝ се струва толкова невероятен, че тя детайлно описва странните им ритуали, гейзерите, бликащи около къщите им, и факта, че племето са били човекоядци някога. Сприятелява се с 85-годишния Мита Таупопоки – вожда на тюканрънгите, и с едни от най-изумителните красавици по тези земи тогава – Тиароа и Сузана. В своите спомени тя разказва подробно за начина им на живот, танците и древната култура, сред които важно място заемат дървените скулптури на разните им божества. Разказва, че маорите изобразявали всичко, каквото им дойде наум, върху себе си –­ лицето, тялото и нозете си, а когато били влюбени, гравирали очите, устните и пръстите на изгората си и творели тъй, както творят днешните скулптури. Тя се впечатлява, че пред вратите на домовете им земята сякаш била нарочно продупчена, а оттам като от самовар излизала гореща пара. Околността, в която живеело племето, била осеяна с гейзери, а над парата яденето увирало скоро. Във врящите малки извори с помощта на мрежички маорите пускали картофи, яйца и плодове, за да се сварят по-бързо.

ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ 
През 1929 г., водена от носталгия, Анка потегля към България, но не както биха го направили всички останали. Тя е тръгнала от едната страна на земното кълбо, но решава да се върне от другата. Пътуването ѝ се превръща в истинска приказка. Анка се спира на островите Тасмания, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис, сетне продължава към Ванкувър и Торонто. Стига и до Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През 1929 г. прелита със самолет над Ламанша като пътник, ставайки първата жена в света, някога правила това. От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по река Дунав през зимата на 1930 г. стига до Видин и продължава за своето любимо Карлово. Започва да води беседи за пътешествията си и наученото от тях, пише книги. В един пасаж споделя: ''Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквах да спре параходът във Видин. България, когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд. Там цветята не издават същия аромат, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова долина и кръшни песни при ранно майско утро. България, колко хубава си ти!“... 

ВТОРО ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Неспокойният дух на Анка не я свърта на едно място и тя отново потегля по света. За три години тя обикаля 42 държави, като на някои места спира за по-дълго. Говори седем езика, предава уроци по френски и английски език, помага за създаването на болници и училища и навсякъде разказва за непознатата България, която има славно минало, прекрасен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове. Нейните сказки за Страната на розите се слушат с голямо внимание. Язди кон и кара мотоциклет – нещо необичайно за жена, чувствала се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила. 
Един от най-интересните моменти по време на това пътешествие е срещата ѝ в Париж с легендарния български кеч борец Дан Колов. Една вечер след неговите схватки с френския шампион, Анка – в типичния ѝ неподражаем стил – излиза на ринга облечена в българска народна носия, поднасяйки му букет ароматни рози, с пожелание за още големи успехи.
В средата на 1930-те години Анка се озовава в Иран. Тя се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани там. По това време вече е около 40-годишна. Ръката ѝ искат шейхове и магнати, но тя отхвърля предложенията. Въпреки че е материално обезпечена, водена от своя алтруизъм тя не престава да се занимава с хуманитарна дейност – работи като болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище. Приютява в дома си бедна иранка с тригодишния ѝ син. Вечер, след работния ден, бърза да запечата впечатленията си от тази страна на контрасти върху белия лист.
В началото на Втората световна война, въпреки добрите ѝ отношения с местното население, от политическа гледна точка Анка се оказва на вражеска територия – по това време Иран е английско владение, а България е във война с Англия. Самият външен министър на Иран ѝ предлага да се откаже от българското си поданство и да осъди България, а в замяна ще се радва на почести и слава в неговата страна. Анка Ламбрева отказва с думите: "Аз съм българка и не мога да съдя родината си!". След този отказ тя е заточена в концлагера "Мио-Мие" в Ливан. Там се отдава на писане на стихове, посветени предимно на България. Пише на френски и поемата "Зад бодливата тел". Успява да убеди коменданта на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която тя и доброволци започват да се грижат за болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг – младия персиец Райян Ахмад Дин Абесте (“дин“ означава княз), който е докаран ранен в лагера, и когото Анка не само излекува от тежките рани, но и на когото категорично подарява сърцето си. През 1943 г., заедно с останалите лагерници и мъжа ѝ, Анка е освободена от съюзническите войски, които разгромяват немците и навлизат в Ливан. Заедно със съпруга си Райян тя се връща в Иран, където той има наследствено имение от 12 села, 3 от които той ги подарява на Анка като сватбен дар Тя ги благоустроява, като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за местните, както и канали към зеленчуковите градини, кокошарници и краварници. Основава малки клиники за болните, училища за децата, езиков учебен център, културен клуб (в който прожектира филми от България), училище. С лични средства, лекарства и дрехи подпомага социално слабите и болни хора.
Анка и Райян осиновяват син, когото наричат Килмарс, и заедно пътуват по света. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи, Самоа и много други страни. 

ЗАВРЪШАНЕ В БЪЛГАРИЯ ЗАВИНАГИ
През 1970 г. мъжът на Анка умира и тя се въща в България, където е избрала да изкара старините си. По това време тя е вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Нейните пътеписи и есета, книгите ѝ "Карлово и карловци – от 1877 г. до днес", "Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета", фотоалбумите със снимки от екзотични страни и непознати хора, предизвикват истинска сензация в България. Ръкописът на нейната автобиография "Ана", състоящ се от 500 страници, все още не е издаден.
Опознала мизерията и богатството, любовта и омразата, след почти 81 години, изживени като приказка, Анка Ламбрева умира в родния си град на 18 Февруари 1976 г. Последната ѝ воля е да бъде погребана в Карлово до своите родители.

Посмъртно Българската национална телевизия заснема в две части документален филм за живота на Анка Ламбрева. 
 

[stanislavpp]

Това е блестящият ум Григорий Перелман, който е намерил решение на една от "неразрешимите" задачи на хилядолетието, хипотезата на Поанкаре. И прави впечатление, че е отказал заслужената награда 1 милион долара, обявена от Масачузетския университет и избира да си живее в аскетизъм, защото "парите променят човека"...

 

 

https://www.obekti.bg/nauka/grigoriy-perelman-drpnatiyat-geniy?fbclid=IwAR2e5tSs4PAFip5G8Ncy5VsJzxm41T1io75vZW_Fu1tDzNu4Z2XBu433v2o

 

https://www.nytimes.com/2010/07/02/science/02math.html?fbclid=IwAR3viOIHnHsKdlLhQhOG06S4Yp_lSuIeWzdik1NBzwzcmgDBXw7gam4XGCI

 

 

 

[AlexandraKo]

И понеже, днес е Ден на стоматолога, любопитен факт:

 

Животното, с най-много зъби е охлювът.Младите охлюви имат по 15000, а възрастните -28 000.

Може да се каже - мечтата на стоматолога - пациент, с толкова много зъби:))))))

[funny]

преди 37 минути , AlexandraKo каза:

И понеже, днес е Ден на стоматолога, любопитен факт:

 

Животното, с най-много зъби е охлювът.Младите охлюви имат по 15000, а възрастните -28 000.

Може да се каже - мечтата на стоматолога - пациент, с толкова много зъби:))))))

Честит ти професионален празник !

 

Пожелавам ти възрастни охлюви по здравна каза тогава 🙂

 

[AlexandraKo]

преди 12 минути , funny каза:

Честит ти професионален празник !

 

Пожелавам ти възрастни охлюви по здравна каза тогава 🙂

 

Не, бе, на свободен прием, че по здравна каса, на 15000 , намаление за 3 е просто смешно и оЙлювите няма да дойдат:)))))