Къде по света бихте заживяли за постоянно?

[Childish]

Виж за НЗ още не съм срещал някой да мечтае.

Аз пък познавам такива хора.

[wilks]

В подкрепа на казаното от stenk, ще дам последния пресен пример със срещата ми с Крис от Пърт в Амстердам като бях сега. От 9 месеца обикаляше Европа, като се е хващал на сезонна работа в Италия, Франция, Испания и Германия, предимно в туристическия бранш заради езика. Думите му бяха точно тези - в Австралия е скучно и еднообразно навсякъде, а тук е толкова интересно и разнообразно на същата площ. Различни хора, култури, забележителности само на 200-300 км разстояние. В Австралия  може да пътуваш 1000 км, а да ти се струва, че си минал само 5. Поразпита ме за България и Румъния как е, и заяви, че ще дойде насам през лятото.

В Полша група австралийци с ирландски корени бяха тръгнали към Дъблин да си вадят ирландски паспорти (политика на правителството на Ейре да издава паспорти на всички, които могат да докажат ирландска кръв в рода си), само за да могат да останат по-дълго в Европа. В Лондон навсякъде масово може да се срещнат озита, които са "забравили" да се върнат на континента си.

За англичани, напиращи да се преместят в Австралия не съм чувал май. Да пообиколят малко да, ама чак да се преместват там...предполагам за шотландците на север от Глазгоу може да е по-вероятно.

[Djgeorgie]

В подкрепа на казаното от stenk, ще дам последния пресен пример със срещата ми с Крис от Пърт в Амстердам като бях сега. От 9 месеца обикаляше Европа, като се е хващал на сезонна работа в Италия, Франция, Испания и Германия, предимно в туристическия бранш заради езика. Думите му бяха точно тези - в Австралия е скучно и еднообразно навсякъде, а тук е толкова интересно и разнообразно на същата площ. Различни хора, култури, забележителности само на 200-300 км разстояние. В Австралия  може да пътуваш 1000 км, а да ти се струва, че си минал само 5. Поразпита ме за България и Румъния как е, и заяви, че ще дойде насам през лятото.

В Полша група австралийци с ирландски корени бяха тръгнали към Дъблин да си вадят ирландски паспорти (политика на правителството на Ейре да издава паспорти на всички, които могат да докажат ирландска кръв в рода си), само за да могат да останат по-дълго в Европа. В Лондон навсякъде масово може да се срещнат озита, които са "забравили" да се върнат на континента си.

За англичани, напиращи да се преместят в Австралия не съм чувал май. Да пообиколят малко да, ама чак да се преместват там...предполагам за шотландците на север от Глазгоу може да е по-вероятно.

Колега та ми е Новозеландец. Обаче, понеже баща му е Британец, та той като завършил университета в някакъв забит град в НЗ, тръгнал на пътешествие из Европа и да види сестра си, която първа се е преместила от Мелбърн в Цюрих и леееко забравил да се прибере в НЗ. Даже си взел Британския паспорт, за да може да си живее в Европа, без да се занимава с бюрократщина и сега живее в Цюрих, макар, че казва, че там му е ужасно скучно и се ядосва, че не е дошъл на времето в Лондон при другите озита. Но това не му е драма, често идва при аверчетата, да изпият бирите на 2-3 пъба. Сестра му пък, след Цюрих, дълго обикаля из Азия и близкия изток и сега живее в Истанбул. Както аз се шегувам с него понякога, още малко на север да беше мръднала и нищо чудно да живееше сега в София. :D

Иначе има Англичани, които се преместват в Австралия заради климата, но странно защо, повечето се връщат след 2-3 години живот там. Явно нещо не им понася живота като цяло. Но при всички случаи, доста повече Британци живеят във Флорида и Испания, та дори вече и в България, отколкото в Австралия.

В Австралия обаче, странно защо, но има супер много Гърци. Даже мисля, че най-голямата Гръцка диаспора в Западният свят е точно в Мелбърн. Шантава работа.

А Шотландците... след като се отделят тая година, очаквам топ дестинацията за Шотландските емигранти да им стане точно Англия и Уелс.

[Георги]

За англичани, напиращи да се преместят в Австралия не съм чувал май. Да пообиколят малко да, ама чак да се преместват там...предполагам за шотландците на север от Глазгоу може да е по-вероятно.

 

Това явно не е съвсем така, според тази статистика 15% от всички емигранти в Австралия са британци и са топ нацията емигрираща в Австралия. Повече и от индийците и китайците даже. 

 

http://www.abs.gov.au/ausstats/abs@.nsf/Lookup/by%20Subject/1301.0~2012~Main%20Features~Article%20-%20Characteristics%20of%20recent%20migrants%20to%20Australia~58

 

Намерих и още една статия, която казва, че броя завърналите се британци се увеличава и общо взето аргументите са същите като обсъжданите тук, далече от приятели, трудно адаптиране и т.н.: http://www.bbc.com/news/magazine-15799571

Въпреки това, потока от Великобритания към Австралия си е сериозен. От британците напускащи страната най-голям процент е към Австралия, Испания изпреварва САЩ за второто място: http://www.theguardian.com/money/2012/nov/26/where-do-uk-expats-live

[Childish]

Аз мислех да емигрирам в … Тунис. Бях там през 2005 и много ми хареса. Трудностите, които виждах бяха езиците - френски и арабски. Единствено не ми харесваха… мъжете. През 2006 отидох пак, за да проверя дали наистина толкова ми харесва. Явно не чак толкова, че да си създавам главоболия да се местя, а може и да ме е домързяло.

През 2004 бързах да се върна от Германия в България. Толкова съм бързала, че съм напуснала нелегално страната, т.е. без да мина граничен контрол, но това е друга тема. Сега като бях в Берлин, времето беше прекрасно, много по-хубаво от това в София, бях отседнала до Тиергартен и съжалявах, че не съм си взела екип за бягане, караше ми се колело и даже си снимах обява за закупуване на апартанент наблизо (цените ми се видяха като тези в София). В Гватемала съвсем забравих за идеята да се местя в Берлин.

В друга тема бях писала, че Барселона ми харесва като място за живеене.

Сега може би най-накрая ще трябва да се примиря, че ще живея в София и да "улегна" най-накрая за успокоение на родителите ми.

Редактирано 14 май, 2014 от Childish

[Lindt]

Толкова труден въпрос, търся отговора му от първата глътка чужд въздух на 17 години. Не съм го намерила.

Ако е на друг континент, ще бъде Канада, съчетание от чистота, красота, разбираем език, политика и стандарт, който да ми позволи да разгледам наоколо и да си виждам близките. Сигурно и небето ще е много синьо  

Ако пък ще е Европа, навсякъде ми и ще ми харесва, но Гърция ми е толкова близка,  любима, позната и разбираема. Твърде много години ходих само там. Ако живея на друг континент, Гърция ще ми липсва повече от България. 

[mililia]

Аз мислех да емигрирам в … Тунис. Бях там през 2005 и много ми хареса. Трудностите, които виждах бяха езиците - френски и арабски. Единствено не ми харесваха… мъжете. През 2006 отидох пак, за да проверя дали наистина толкова ми харесва. Явно не чак толкова, че да си създавам главоболия да се местя, а може и да ме е домързяло.

През 2004 бързах да се върна от Германия в България. Толкова съм бързала, че съм напуснала нелегално страната, т.е. без да мина граничен контрол, но това е друга тема. Сега като бях в Берлин, времето беше прекрасно, много по-хубаво от това в София, бях отседнала до Тиергартен и съжалявах, че не съм си взела екип за бягане, караше ми се колело и даже си снимах обява за закупуване на апартанент наблизо (цените ми се видяха като тези в София). В Гватемала съвсем забравих за идеята да се местя в Берлин.

В друга тема бях писала, че Барселона ми харесва като място за живеене.

Сега може би най-накрая ще трябва да се примиря, че ще живея в София и да "улегна" най-накрая за успокоение на родителите ми.

Извинявам се за спама, но просто не мога да се удържа:

Много се кефя на писанията ти. Днес закусих с трека ти, а сега на вечеря пък това. Сигурна съм, че и другите много се забавляват. Мислила ли си да пишеш книги?. Помисли за автобиографични неща. Не знам защо, но докато чета писанията ти днес все си мисля, че си нещо като българската Бриджит Джоунс в добрия смисъл на думата. 

Дано не те обидя с това писание, но се заливах от смях, докато го четох.  И ако вземеш, че "улегнеш" родителите ти ще вземат да помислят, че нещо си болна. Толкова ще им липсват щуравите ти изпълнения.

[Childish]

Извинявам се за спама, но просто не мога да се удържа:

Много се кефя на писанията ти. Днес закусих с трека ти, а сега на вечеря пък това. Сигурна съм, че и другите много се забавляват. Мислила ли си да пишеш книги?. Помисли за автобиографични неща. Не знам защо, но докато чета писанията ти днес все си мисля, че си нещо като българската Бриджит Джоунс в добрия смисъл на думата. 

Дано не те обидя с това писание, но се заливах от смях, докато го четох.  И ако вземеш, че "улегнеш" родителите ти ще вземат да помислят, че нещо си болна. Толкова ще им липсват щуравите ти изпълнения.

а, не се обиждам. пиша в… магеланци.ком

а с Бриджит Джоунс си приличам само ...по килограмите 

[kali]

Аз като се пенсионирам ще отида да живея в Португалия. Не знам как точно ще стане това с БГ пенсия, но до тогава има много време, ще се наредят някак нещата

[гост]

Понеже по произход съм селянин, бих избрал селска Тоскана: хапване - великолепно, винца - тоже, ритъм на живот "piano-piano, amore mio"...

Мноооого тежка тази Тоскана, аз бих се преместила по- на юг, в Сицилия например. Друго си е - отвън леко мизерничко без да дразни, а отвътре - мамма миа, чудиш се накъде да гледаш; кухнята - риба, риба и пак риба, при това не каква да е, а меч; времето - екстра!, островът - достатъчно голям да не ти е скучно и достатъчно близо до континента; а сицилианците - абе, супер са!

[stanimir]

В Австралия обаче, странно защо, но има супер много Гърци. Даже мисля, че най-голямата Гръцка диаспора в Западният свят е точно в Мелбърн. Шантава работа.

 

Също много македонци и сърби . Имало е един момент когато САЩ вече е ограничавал емиграцията , но Австралия е приемала радушно новопристигналите. Аз също имам трети братовчеди в Австралия

[Angelika]

Пътувам ли Винаги  си  задавам този въпрос - бих ли живяла тук?!

И винаги навреме се сещам за любимия ми виц с туризма и емиграцията...и някак си охлаждам импулса напиращ в мен..Обаче!

Обаче съм сигурна, че като се пенсионирам искам къща на Босфора.(откраднах идеята - признавам си)

 

Плюсове - топличко, красиво, уредено, прекрасна кухня, разнообразно, добра медицина и близо до България.

Минуси - близо до България - няма да ме оставят да си пенсионерствам на спокойствие

[ilkosem]

Аиии тази тема много е пораснала. За мен Барселона си ми е перфектното място имам си от всичко по-малко. И съм си в Европа. Не съм пътувал извън Европа, но не знам, имам чувството че Европа си е Европа. А до Испания, не знам кефя са на хората тук, всичко си им е уредено и всички не си дават зор за нищо. Както казват тук: "Повече от едно задължение не се върши". И наистина е така. Бил съм из някой държави в Европа е...все нещо ми липсва от топлината на Барселона. Тук просто се сблъсква всичко, което аз искам. България и Испания, са държавите в който винаги ще се връщам!  

[Sun4o]

Относно зародилата се тема за Австралия - не се чудете, че драпат към Европа. Цял свят драпа към Европа. Тук е историята, цивилизацията, правилата, асфалта ако щете. А не като там да си помпат овците и накъдето погледнеш - кър....

Никой не споменава, че точно там  има и доста голям проблем - озоновата дупка. Мазането със слънцезащитен крем е задължително (приятел, живеещ там ми го е казвал). Погледнете им кожата - набръчкана, лунички и т.н....

И понеже доста разтеглива стана темата, май ще е по-добре да я разделим на две - фенове на живот в топлите страни (както е посочил и авторът и) и фенове на живот в други държави (цивилизовани, студени и вся остальная сволоч). 

Хареса ми мнението за Сингапур например. Никога не съм се замислял за тази дестинация. По времето, когато ходих там (около 2007-ма), беше обявен за най-добрия град за живеене в света...Ама си е и малко цифра. И е баш на Екватора. Дъжд всеки ден...

Аз лично ще чакам с интерес развитието на Бирма. Миналата година бащицата ходи там (Б.Обама), което е показател, че ще се изливат пари в държавата им. А в разговорите си с бирманци (в Тайланд), са ми се обяснявали, че те са истински будисти, за разлика от тайците...

Редактирано 15 май, 2014 от Sun4o

[Kyuubi]

Както в повечето теми и тук се почва с дискусии, които изобщо не са по темата - за/против Австралия. Защо трябва да се убеждава другия непрекъснато, че не е прав. Всеки си знае...

 

Абсурдно е отношение да се взима по всяка тема, ей така от обща култура и кой какво чул. Аз лично се опитвам да следя с цел полезна информация. Е става ми все по-трудно, честно. Останаха пет човека (другите май май спряха да пишат за кое съжаление), дето наистина пътешестват и споделят информация, останалото е тинтириминтири.

 

Както и да е... Живи и здрави...

[Sun4o]

........и темата приключи...

[Тони]

Тази тема е в раздел общи приказки и за това точно тук май е място, на което човек да каже доводи за и против нещо.

В смисъл- плюсовете и минусите на мястото според него.

Полезната информация е някъде по-нагоре.

[Тони]

Пътувам ли Винаги  си  задавам този въпрос - бих ли живяла тук?!

И винаги навреме се сещам за любимия ми виц с туризма и емиграцията...и някак си охлаждам импулса напиращ в мен..Обаче!

 

Между другото, това явно е масово. Емоционално зависими сме и очаровани от момента много често казваме- ех, какво ли е да живееш тук! Прекрасно си е!

Ама малко по-късно като се отрезви човек ще види, че вероятно има много неща, които изобщо няма да му паснат.

[Kyuubi]

Не съм се изразил правилно, не ставаше дума само за тази тема, а че все по-често теми с полезна информация се обръщат на за/против... Тази тема изглеждаше полезна, затова съм се объркал.

 

През tapatalk не се вижда къде е темата. Съжалявам, моя грешка.

[Георги]

Не съм се изразил правилно, не ставаше дума само за тази тема, а че все по-често теми с полезна информация се обръщат на за/против... Тази тема изглеждаше полезна, затова съм се объркал.

 

През tapatalk не се вижда къде е темата. Съжалявам, моя грешка.

 

Абсолютно нормално е да има различни гледни точки, даже ги поощрявам. Хиляди пъти предпочитам спор в тема за Рим, пред пълен монолог на тема Зимбабве да речем, където в повечето случаи ще има монолог на един човек и всички ще кимаме с глава отстрани. Някой ден мечтата ми е да има толкова хора ходили в Зимбабве тук, че и там да има спорове. В спора има коректив, и ако аз прекалявам с възхваляването на Австралия, то друг ще ме свали на земята. За автора на темата безспорно е полезен тоя спор, защото ако ме чете само мен ще стегне куфарите натам, после ще се окаже, че не съм бил прав и какво правим?

 

До колко форума се е изкривил и вече не е полезен е тема, която много бързо ще се изроди в някаква форумна драма, а това е което гледам почти да не допускам. Направих грешка веднъж-дваж, не приключват тия дискусии добре. Просто всеки да приема атмосферата и полезността тук като даденост, трудно може да се контролира насилствено и можеш да си сигурен, че в момента в който сложиш някакви рамки доста повече хора ще спрат да пишат. Правя каквото мога неоспоримите факти и най-често използваната информация да се отделя, в процес на работа е тази промяна, но различни гледни точки, дори по въпроси които едни хора считаме за неоспорими никога и няма как да бъдат спирани. 

[Kyuubi]

Аз предпочитам всеки да бъде оставен да се чувства удобно и достойно без да бъде убеждаван на всяка цена защо нещо друго е по-добро и по-правилно.

 

Драма няма как да има, аз не се взимам толкова насериозно, а просто игнорирам неща, които ми носят негативни емоции.

[Valle]

Присъединявам се с две ръце, ако можех и с двата крака също. Обаче нали знаеш, че има и един друг лаф, че тревата на съседа е винаги по-зелена от твоята собствена.

Моята версия за връзката между Австралия и емиграцията на гърци и македонци на база познанията ми по история е:

 

Епизод първи: Първа световна война (1914 - 1918)

По идея на Уинстън Чърчил през 1915 г., Англия и Франция започват стратегическата операция срещу Османската империя в пролива Дарданели, за да осигурят транспортен коридор до техния съюзник - царска Русия и евентуално да извадят Турция от войната. Операцията включва десант на полуостров Галиполи, чиято основна тежест  е поверена на части от  Австралия и Нова заландия, които формират т. нар. ANZAC (Australian and New Zealand Army Corpus). Операцията пропада поради добре организиранат отбрана на турците под водачеството Mustafa Kemal Ataturk (това е ключов момент в началото на забележителната му военна и политическа кариера) и .... включването на България във войната от октомври 1915 г, на страната на Германия, Австро - Унгария и Османската империя, което поставя на много сериозен риск постигане на крайна стратегическа победа в полза на Антантата (Британия, Франция, Русия, Италия, Япония, САЩ, Сърбия, Румъния (от 1916) и Гърция (от 1917) и други) .

 

След като битката за Галиполи и проливите става безнадеждна, а трябва да се отделят войски и срещу нас (битката при Криволак с цел оказване на помощ на размазаните сърби), англичаните започват предислоциране на ANZAC в Гърция и формирането на Солунския фронт срещу България. На Солунския фронт пристигат и оцелелите подразделения на сърбите и допълнителни части от Британската империя и Франция (вкл. колониални войски от Сенегал!).  Сдаваме Битоля през ноември/декември 1916, удържаме настъплението на съюзните войски при Дойран, Яребична, Каймакчалан и завоя на р. Черна до 1918 г.

 

Така според мен се създава възможност за опознаване на сърби, гърци, погърчени власи и наши македонци (власите и нашите македонци са етнически доминиращи точно в северните райони на Гърция включително и до ден днешен) с австралийците. Да не забравяме, че поминъкът в тези планински райони е скотовъдство и то най - вече овцевъдство.  Е, нашите балканци, явно добре са преценили описаната картинка на Австралия и Нова Зеландия по онова време, за да се решат на масова емиграция.

 

Епизод втори: Втора световна война.

Отново за бойните действия през пролетта на 1941 г., на Балканите и в района на северна Африка и Средиземноморието като цяло  срещу Вермахта и Луфтвафе се разчита в голяма степен на войски от Австралия и Нова Зеландия. Пущинак и пустини като Австралия - логичен избор децата на предходната генерация войници да се бие по бойните полета на техните татковци. През 1941 г. битката за Гърция е загубена бързо (въздушния десант на немците в Крит е финалния акорд в този блицкриг на Балканите). Египет се превръща в мястото на среща на концентрираните войски на Британската империя и бежанци от Гърция като тяхнат единствено убежище от фашистката окупация на централните и южни части на страната.

 

Епизод трети:

на база създадените познаства от Първа и втора световна война, една част от политическата емиграцията породена в следствие на Гръцката гражданска война (1945 - 1949) и управлението на военни хунти до 70-те години се насочва към Австралия, където вече има гръцка диаспора.

 

Където е потекло, май все си тече.

Редактирано 15 май, 2014 от Valley

[Kaloyan89]

За темата не смятам, че се е изродила, аз уважавам гледната точка на всеки. Що се отнася до Австралия, смятам, че като навсякъде има плюсове и минуси - но плюсовете ми се струват повече. Кейп таун ми е град мечта и бих направил компромис с 20-те градуса - падат се от юни до септември, точно време за посещение на Европа или България. Вече съж живял в ЮАР, в Претория (също прекрасен град, но липсва морето) и знам какво да очаквам. Само да има кой да даде residence permit.

 

И така, оформиха се наистина две подтеми - живот в чужбина като цяло и живот в Европа или извън. Интересно е да се противопоставят различните мнения. Всеки търси и харесва различни неща. Смятам, че освен някой друг off topic повечето бяха полезни, имаше и нови предложения - Сингапур, които не познавам и за които не се бях замислял. Благодаря.

[Valle]

За темата не смятам, че се е изродила, аз уважавам гледната точка на всеки. Що се отнася до Австралия, смятам, че като навсякъде има плюсове и минуси - но плюсовете ми се струват повече. Кейп таун ми е град мечта и бих направил компромис с 20-те градуса - падат се от юни до септември, точно време за посещение на Европа или България. Вече съж живял в ЮАР, в Претория (също прекрасен град, но липсва морето) и знам какво да очаквам. Само да има кой да даде residence permit.

 

И така, оформиха се наистина две подтеми - живот в чужбина като цяло и живот в Европа или извън. Интересно е да се противопоставят различните мнения. Всеки търси и харесва различни неща. Смятам, че освен някой друг off topic повечето бяха полезни, имаше и нови предложения - Сингапур, които не познавам и за които не се бях замислял. Благодаря.

Нещо се присетих за Сингапур от миналата година.

 

http://www.ft.com/cms/s/0/9266db8a-602e-11e3-b360-00144feabdc0.html#axzz31mokQxue

 

Не трябва да се преувеличава този инцидент, но да припомним от историят, че държавата Сингапур възниква след като е "изгонена" от федерация Малайзия именно, заради етнически бунтове и политиката по отношение на националностите на острова от тогавашната администрация (някъде през 60 - те години на 20 век).

[Iva_a]

Тази тема имаше голям интерес и участници, нещо много приятно, според мен. Много съфорумци споделиха вижданията си за прекрасно място за живот. В крайна сметка сме се събрали тук да съчетаем полезното с приятното.

И аз съм се замисляла много пъти за идеалното място да се установи човек. Повече от 5 години съм в Доминикана, нямам проблем с носталгията, никога не съм имала. Имам проблем с човешкия фактор. Това не е за пренебрегване. Не е достатъчно само да ти е красиво и топло. За красота, да, всяка сутрин и всяка вечер оставам безмълвна от гледката през прозореца, а от няколко дни и  два пауна ме будят на съседния покрив. Топло е, лесно е, къси гащи и джапанки. И не е достатъчно, за съжаление. В 7 часа се появяват трима малоумници, които започват да поправят косачка. Тоест, на всяка минута тази косачка бива запалвана и изгасяна. Това продължава цял ден, включва и обедния сън на детето. После отиваш на пазар, което си е цяло приключение. Изчакваш 6 човека пред теб, ти си наредил на лентата 36-те си артикула и когато идва твоя ред, госпоИцата казва, че излиза в почивка и трябва да отидеш на друга опашка. Отиваш. Пак чакаш, идва твоя ред, започва да маркира със седемсантиметровите си нокти, изрисувани с цялата флора и фауна на острова. Разбира се от 3-я път уцелва копчетата правилно, с тези нокти как да стане. Един артикул задължително е без бар код и опира до отиване обратно в магазина на някой пеещ щастлив колега, който се спира с всички служители на магазина, докато стигне целта и се върне. И така неусетно минал час в магазина. Отиваш после до банката, вече леееко изнервен от пазара. Там кротичко се нареждаш на опашката. Подаваш картончето с номера на сметката на служителката. Същите шарени седемсантиметрови нокти започват да тракат по клавишите. На 6-я път те поглежда с изрисуваните в лилаво-цикламена гама очи и казва, че няма такава сметка, идете при колежката отсреща да порвери. Ти се опитваш да обясниш, че банкираш отдавна с този номер, но.. Пак опашка, пак обратно...Минаваш покрай бензиностанцията да заредиш гориво. Само ти влизаш от правилното място, не от изхода. Насреща на колонката вече са подредени 3 автомобила и 4 мотора, идват още няколко. Предимството е не на правилно застаналия, а на мнозинството. И бързаш да се прибереш и да стегнеш куфарите по-бързо. И така 5 години

Мога още и още да пиша за ежедневието в това райско кътче, пълно с малоумници. Хората са много важен фактор. А моята престава за нормално и приятно място за живот е Испания.  

Не казах нещо кой знае колко полезно, но пък ми беше приятно