Къде по света бихте заживяли за постоянно?

[Djgeorgie]

Ето за ЮАР, инфо как се издава Permanent Residence Permit. С две думи, трябва или да имаш професия, за която не достигат хора в страната, или да имаш кеш за инвестиране в създаване на бизнес. http://www.southafrica.info/travel/documents/immigration.htm#.U3S2cP5OUYI
Предполагам, че Домосед може да даде доста по-достоверно и добро инфо, ако изобщо следи тази тема.

[captain_oveur]

Не казах нещо кой знае колко полезно...

 

Напротив, много полезно нещо каза. Ти си нагледна илюстрация на простия факт, че светът изглежда такъв, какъвто го виждаме. Не ти го казвам с лошо чувство, а от позицията на човек, който е преживял същия културен шок. От моя престой в също толкова отдалечена и географски, и като манталитет държава, и от съжителството ми с типичен представител на тази държава бързо стигнах до извода, че нашите възгледи, разбирания и порядки относно живота, вселената и всичко останало, в голяма степен заглъхват отвъд границите на България, а отвъд границите на Европа направо изчезват безследно. Също така бързо си дадох сметка, че ако нещо в живота в Индонезия ми се вижда необичайно, нелепо или дори нередно, то там - на тяхна територия, проблемът е в моя телевизор. Все пак 250 милиона души не могат да грешат, а само аз да съм прав, нали разбираш... За щастие бързо осъзнах простата истина (за което немалка заслуга се пада на пътуванията ми по света, които вече ми бяха поотворили очите). И се постарах да последвам известното напътствие какво прави човек, когато е в Рим.

На Ява не съм живял години наред, но дори и месеците ми бяха достатъчни, за да преживея истински катарзис. Като типичен европеец, балканец и българин аз по натура съм гневен човек. Гневен в по-общ смисъл, а не че постоянно съм нацупен или намръщен. По-скоро... напрегнат. В Азия гневни хора няма. Поне аз там, където съм бил и хората, които съм срещал... няма. Ето например твоята история с косачката. Жена ми не косачка - танк да подкараш из двора, няма да ѝ мигне окото. Аз сигурно ще започна да ходя на ръце от ярост в някой момент, а тя... Не зная как да ти го опиша. Спокойствие.

От твоя разказ оставам с впечатлението, че там, където си, хората са от същата мая. Какво да ти кажа... или свикваш с тях и с начина, по който живеят, или не. Аз много пъти съм се питал дали бих живял в Индонезия и е имало моменти, когато такъв вариант ми е изглеждал абсурден. След всичките тия години и впечатления обаче (и след известно време живот и работа в Либия ) сега съм на съвсем друго мнение.

Пак ти казвам - светът е такъв, какъвто го видиш и пречупиш през собствените си възприятия. Както е казал шопът - оти да се кОсим, като че ми мине. На Ява също имат подобна поговорка или хайде да го наречем неписано правило.

 

 

Тоя емотикон ми е фаворит за деня, не се сдържах

[Iva_a]

 И се постарах да последвам известното напътствие какво прави човек, когато е в Рим.

На Ява не съм живял години наред, но дори и месеците ми бяха достатъчни, за да преживея истински катарзис. Като типичен европеец, балканец и българин аз по натура съм гневен човек. Гневен в по-общ смисъл, а не че постоянно съм нацупен или намръщен. По-скоро... напрегнат. В Азия гневни хора няма. Поне аз там, където съм бил и хората, които съм срещал... няма. Ето например твоята история с косачката. Жена ми не косачка - танк да подкараш из двора, няма да ѝ мигне окото. Аз сигурно ще започна да ходя на ръце от ярост в някой момент, а тя... Не зная как да ти го опиша. Спокойствие.

От твоя разказ оставам с впечатлението, че там, където си, хората са от същата мая. Какво да ти кажа... или свикваш с тях и с начина, по който живеят, или не. Аз много пъти съм се питал дали бих живял в Индонезия и е имало моменти, когато такъв вариант ми е изглеждал абсурден. След всичките тия години и впечатления обаче (и след известно време живот и работа в Либия ) сега съм на съвсем друго мнение.

Пак ти казвам - светът е такъв, какъвто го видиш и пречупиш през собствените си възприятия. Както е казал шопът - оти да се кОсим, като че ми мине. На Ява също имат подобна поговорка или хайде да го наречем неписано правило.

 

Прав си, да. И емотиконът ти е много готин!

Трудно се свиква с глупостта. От друга страна да живееш с усмихнати, приветливи и услужливи хора не е лошо. Първия път като се прибрах в Бг, след 3 години тук, бях шашната от сърдите лица. В първия магазин, в който влязох да питам нещо така хубаво ме навика касиерката...

Трябва някакъв оптимален вариант, ама има една нецензурна поговорка,съвсем не за дами, която ми хрумва в тоя случай

[Meidj]

В Азия гневни хора няма. Поне аз там, където съм бил и хората, които съм срещал... няма. Ето например твоята история с косачката. Жена ми не косачка - танк да подкараш из двора, няма да ѝ мигне окото. Аз сигурно ще започна да ходя на ръце от ярост в някой момент, а тя... Не зная как да ти го опиша. Спокойствие.

 

И на мен ми направи впечатление в Китай и не мога да си отговоря на въпроса дали тяхното действително е спокойствие и непукизъм пред обстоятелствата, или просто не си показват раздразнението външно. Ама чак пък такава желязна самодисциплина

[Masmiya]

И май пак стигнахме до чашата, която е или наполовина празна или наполовина пълна - всяко място за живеене има своите плюсове и минуси, различните хора реагират различно, някои виждат само наполовина празната чаша, други - пълната ѝ част.

 

Аз от близо 10 годин живея в Германия. Като имам гости от България, винаги чувам как хората са прекалено студени, как е възможно да живея тук щом през август е толкова студено (летата се менят, ту са слънчеви и топли, ту са една много подранила есен) и вали продължително дъжд. Аз обаче за момента се чувствам у дома си именно тук, след години това може и да се промени и вятърът да ме повее на другаде. Но за сега гледам да се възползвам на максимум от предимствата на живота тук.  

И все пак ако решим да се местим, ще настоявам да е в страна, в която виждам слънцето всеки ден. Не става дума да е винаги над 20 градуса, а да е светло и през зимата. Не мога да си преставя да живея зимата в Скандинавските страни например, тъмнината би ме депресирала.

[Георги]

За темата не смятам, че се е изродила, аз уважавам гледната точка на всеки. Що се отнася до Австралия, смятам, че като навсякъде има плюсове и минуси - но плюсовете ми се струват повече. Кейп таун ми е град мечта и бих направил компромис с 20-те градуса - падат се от юни до септември, точно време за посещение на Европа или България. Вече съж живял в ЮАР, в Претория (също прекрасен град, но липсва морето) и знам какво да очаквам. Само да има кой да даде residence permit.

 

И така, оформиха се наистина две подтеми - живот в чужбина като цяло и живот в Европа или извън. Интересно е да се противопоставят различните мнения. Всеки търси и харесва различни неща. Смятам, че освен някой друг off topic повечето бяха полезни, имаше и нови предложения - Сингапур, които не познавам и за които не се бях замислял. Благодаря.

 

Сингапур е доста сериозен кандидат. Поне от обективна гледна точка - супер транспортни връзки с целия свят, тропически климат (стига да ти допада влажността), английски език, висок стандарт на живот и най-вече ред. Последното не е бонус за доста хора, много от тях процъфтяват в хаоса и обичат дните да са предизвикателни, не знам ти от кои си Точно това си мислех и аз по време на моя кратък двудневен престой там - като турист не бях впечатлен особено, но за живот е идеално. 

 

От субективна... както се видя, всеки си има лични предпочитания, които доста често е трудно да се дефинират и обяснят рационално. И като цяло май тоя фактор е доста по-силен от обективния, и ако не поживееш 5-6 месеца навсякъде по метода на проба и грешка едва ли ще успееш да намериш перфектното си място. 

[petia_a_z]

На мен Сингапур най-много ми пасва за живот. Английският е първи и задължителен език. Топло е и през зимите. Има ред, чужденците са достатъчно и е мегаполис. Чудесна логистична точка, ако решиш да обикаляш не само района.

Ако не говорим за Европа и аз съм "ЗА" Сингапур !!! Хем е азиатски град (т.е. във въздуха витае оптимизъм и вяра в бъдещето), хем много напомня на европейски. Хората са мили, градът е доволно поддържан и чист. Малка престъпност и тн. На пъпа на Азия е и всички интересни места са почти на една ръка разстояние ..а и има ниско тарифни компании. Да не говорим че има фериботчета до Индонезийски островчета от които можеш да се възползваш и от полетите  на други ниско тарифни компании

[Zaro]

Днес научих, че в Швеция на децата в градината не се казва, че са момчета или момичета. 

 

Може би са Кончита Вурстчета...

 

Който мисли за там, да знае....

[petia_a_z]

Всъщност бих поживяла и в Буенос Айрес ...с най-голяма радост ...пък нека ми свирят танго на уше от сутрин до вечер

[Георги Матеев]

Днес научих, че в Швеция на децата в градината не се казва, че са момчета или момичета. 

 

Може би са Кончита Вурстчета...

 

Който мисли за там, да знае....

 

Или може би шведите са надживели достатъчно много предразсъдъци и толерантността при тях е приоритет №1?

 

Не знам за теб, но аз лично стократно бих предпочел да живея в среда, в която не се отдава голямо значение на това как изглеждаш, как се обличаш или какво правиш в свободното си време. Хората са си просто... хора.

 

И сега като се замислих - толерантността и манталитетът на населението биха били водещ фактор в избора ми на страна за живеене. Определено не бих искал да се забия на място, където те гледат лошо всеки път когато стъпиш накриво. Стигат ми и простаците в България.

[naTpuoT]

Оуу, завием ли към толерантността и различните й възприятия съвсем ще изтървем темата.

[Георги Матеев]

Напротив, това също е важен аспект, който не бива да се подценява при избора на страна за живеене - за което и всъщност говорим в тази тема.

[neuromancer]

Толерантността на местните е важна в случая, защото ние (емигрантите) сме различни там, малко или много. Представи си че си арабин или негър, който идва в България, как ще те гледат 80% от хората (по впечатления НЕ от този форум, държа да отбележа, тук все пак сме видели много и имаме по-широк поглед)... 

[Георги]

Безспорно е важен аспект, особено с оглед на това, че толерантността е важна при приемането на емигранти. Не случайно още в началото на темата сред аргументите за определени страни изброихме цялостното им отношение към емиграцията и аз го добавих като бонус за Австралия, също е силен и за Сингапур.  Ясно е иначе, че и Саудитска Арабия е топло и пече слънце, но... нали.

 

Това, което naTpuoT има предвид (предполагам!) е да не залитаме в крайности от рода на Партията на педофилите в Холандия, за която като прочета и ми иде да викам и т.н. дискусии, които често са подплатени с много малко фактология и с повече четене на клюкарски сайтове и епизодични случаи, от които се вадят генерални изводи. Не смятам, че имаме проблем такъв тук, но ако се появи ще се реагира. 

[Георги Матеев]

Където и да се преселим винаги ще бъдем емигранти. И колкото по-толерантно е отношението на местните към всякакви различни от тях хора (емигранти, черни, зелени, кончити и тн), толкова по на място ще се чувстваме и ние. Мисля, че е важен фактор обществото в дадената държава да не е прекалено консервативно.

[Djgeorgie]

Толерантността и свободата имат много важна, и в същото време доста тънка и невидима корелация. Колкото по-толерантна е една страна, толкова по-свободна е тя по дефиниция и обратното. Особено, ако става въпрос за емиграция, толерантността може да се окаже препъни камъка или точно нещото, заради което човек избира да живее на дадено място. Свинщини и неуредици има навсякъде, но не навсякъде хората са истински толерантни. И не става въпрос за право и разни писани закони, които никой не е чел и не спазва по принцип, а за толерантни хора и истинско разбиране на различният, в ежедневният живот. Забелязал съм, че страните с традиционно много емигранти, са доста по-толерантни и либерални от тези, в които населението е хомогенно. Единственото изключение, което ми направи впечатление бе Германия, но го отдавам на това, че Немците са особена порода хора и явно още има някакъв местен шовинизъм, който надделява за сега, но съм сигурен, че и там нещата ще се променят, особено ако хипитата превземат още 2-3 по-големи града, подобно на Берлин. Много ми е тъжно, че България, за огромно мое съжаление, е нетолерантна страна и адски често избуява, колко всъщност е нетолерантен Българинът като цяло. Да, има страшно много млади хора, които са пътували по света, така са били възпитани или са просто толерантни от само себе си, но ми се струва, че по-голямата част от Българското население е нетолерантно към различния, макар, че се опитва винаги да се представи иначе. Явно соц школата си има влияние и хората са били възпитавани на времето по следния начин: В света има мъже, жени и деца. Кви са ми тия Гейове мейове, лесбийки, асексуални, безполови, емигранти, инвалиди, чернилки и в общият случай различни! Ааа, ма ха! Това да не ти е Зимбабве, алооооу шшшшш, като искаш да има такива хора, ше ходиш в Лондон при пакитата и Индийците, да се буташ в метрото с тях, във Франкфурт при рязаците, в Бронкс при Чернилките и т.н. Тука е България и няма място за такива изпълнения!

Тъжно ми е, честно. И ме е срам.

А тези неща за Швеция по принцип са тоооолкова преувеличени, че няма докъде. Обаче Българските производители на тоалетна ъъъ... исках да кажа вестници, много обичат да пишат такива статии. Това продава броят изключително добре, а и четка самочувствието на оскотелия народец. Както и да е, пак здраво се отклонихме от темата и пак Георги ще трябва да минава с триона. Обаче за мен, това е фундаментален елемент при избора на страна за емиграция, на който хората често не обръщат внимание, погълнати единствено от сметки, колко струват наемите там, какви са социалните и здравните услуги, има ли работа и т.н.

Редактирано 15 май, 2014 от djgeorgie

[Lindt]

Не вярвам, че толерантността може да бъде степенувана. Но на различните места има различни измерения. Може да те дискриминират по етнически белези, пол, сексуалност, образование, интелект, външност, религия, финансово положение. В зависимост от това колко много изпъкваш на дадено място, ще получиш различно отношение. И ако си дебелокож, целеустремен, а преобладаващият вид се старае да не е показен в отричането на различните, може и да се почувстваш ок на мястото си. Възможно е като имигрант някъде да си по-добре приет, отколкото в своята родна страна. Просто зависи какъв си и доколко разумно си избрал какво да правиш с живота си. И винаги можеш да смениш посоката, ако си сбъркал. 

Но толерантни хора според мен няма, просто се отнасяме и класифицираме "странните" по различен начин. 

[гост]

То се видя колко трае толерантността. 2-3 минути.

[bay_kolio]

E супер Тема.
За мен също като за Калоян е важен този въпрос. След всяко пътуване си го задавам. Бих ли живял там, бих ли се върнал. За радост или съжаление на повечето места отговорът е да.
 
Както казва Ива

И така 5 години
Мога още и още да пиша за ежедневието в това райско кътче, пълно с малоумници. Хората са много важен фактор. А моята престава за нормално и приятно място за живот е Испания.
Не казах нещо кой знае колко полезно, но пък ми беше приятно

На мен едно от местата ми е Доминикана, но точно за това че съм бил 16 - 17 дена там. Но все пак ако оставим настрана Хората, макар че не бива, там е природата, климата и бизнеса. Ставаш мембър за има няма 400 зелени. Отваряш бизнес или си купуваш плаж... От местните руснаци го научих. Те естествено са сменили Владивосток с Пунта Мара и ... каква е алтернативата. Рай на квадрат. От друга страна местният мързел много лесно те избутва нагоре в някакъв бизнес. Но като хора грешни все искаме това което нямаме. Тук му е мястото да припомня 

 
А отново на въпроса. Къде? То ние в семейството нямаме единно мнение та какво ли остава тук. Моята любима има едноличен лидер Сингапур. Да ама както тук посочиха това е най-скъпият град за живеене. Ние спяхме при един японец който за двустайно жилище плащаше 3000 долара наем. За това нема хора по плажа всичко бачка. За мен е твърде безопасен и стерилен.
 
Другият лидер Бали. Там животът е евтин щото хората са бедни

На Ява не съм живял години наред, но дори и месеците ми бяха достатъчни, за да преживея истински катарзис. Като типичен европеец, балканец и българин аз по натура съм гневен човек. Гневен в по-общ смисъл, а не че постоянно съм нацупен или намръщен. По-скоро... напрегнат. В Азия гневни хора няма. Поне аз там, където съм бил и хората, които съм срещал... няма. Ето например твоята история с косачката. Жена ми не косачка - танк да подкараш из двора, няма да ѝ мигне окото. Аз сигурно ще започна да ходя на ръце от ярост в някой момент, а тя... Не зная как да ти го опиша. Спокойствие.
От твоя разказ оставам с впечатлението, че там, където си, хората са от същата мая. Какво да ти кажа... или свикваш с тях и с начина, по който живеят, или не. Аз много пъти съм се питал дали бих живял в Индонезия и е имало моменти, когато такъв вариант ми е изглеждал абсурден. След всичките тия години и впечатления обаче (и след известно време живот и работа в Либия ) сега съм на съвсем друго мнение.
Пак ти казвам - светът е такъв, какъвто го видиш и пречупиш през собствените си възприятия. Както е казал шопът - оти да се кОсим, като че ми мине. На Ява също имат подобна поговорка или хайде да го наречем неписано правило.

И Капитанът е прав. Въпреки че моят фаворит е Бали

Но последно бистрихме политиката с приятели на остров Мавриций темата дали е "Рай" или не. И стигнахме до изводът че всичко може да ти омръзне или както казваше Висоцки в Раю будет туга

[stanimir]

Много хора споменаха Сингапур. Темата предполага не само мечти , а възможност за някакъв реалистичен избор.

Докато в Европа може да започнеш работа на практика навсякъде поне в ЕС ,  като как Калоян би си намерил работа в Сингапур ???

 

Ясно е , че с нискоквалифицирана работа няма как , единствения шанс е някоя мултинационална компания в сферата на финанси и логистика  , или пък ако има голям бизнес да регистрира там фирми и да  го управлява по подобие на Иво Прокопиев например.

Знам , че има няколкостотин българи в Сингапур и всички са в сферата на финансите освен тия по корабите , но те са по за няколко месеца.

Ако обаче си на такава квалифицирана позиция ще ти е още по-добре да живееш дори в Банкок например.  Обикновенно тия ценни кадри разполагат със служебни апартаменти/къщи осигурени от компаниите , домашни помощници и т.н..

Това не са емигрантски държави.

 

Мога да ви уверя , че представителите на  МВФ си живеят чудесно и прекрасно в България с цялата му там прислуга като по филмите  , а предполагам и повечето представители на големи западни компании у нас.

 

Почти същото е за Хонконг.

 

Иначе за мен Сингапур е наистина прекалено стерилен като цялостно усещане и малък ама наистина много малък

Равно като тепсия , изкуствена природа , няколко изкуствени плажа , безумни цени за една бира ако щете ...

Много повече ми допада Хонконг  или дори Япония  , то така и така е еднакво трудно да започнеш и на трите места.

Редактирано 15 май, 2014 от stenk

[Zaro]

Или може би шведите са надживели достатъчно много предразсъдъци и толерантността при тях е приоритет №1?

 

На теория да, на практика е малко по-различно. 

Един прост пример - ако си чужденец и искаш да учиш шведски, си добре дошъл. Но курсовете за чужденци са до определено езиково ниво, да не вземеш да станеш прекалено добър. 

 

Замислям се и нещо друго. Ако когато човек е в чужбина, се държи по различен начин, от този, по който се държи в страната си, значи или в родината си е ограничен, или пък правилата там не се спазват. 

 

Когато българин кара в чужбина, изведнъж започва да спазва правилата. 

Когато шведите отидат на Слънчев бряг се държат по начин, по който не биха си позволили в Швеция. Иначе плюят България колко е мръсна, бедна и т.н. 

 

Ние сме диваци, добре, ами те какво са?

 

А тези неща за Швеция по принцип са тоооолкова преувеличени, че няма докъде.

 

Само че това е казано ... от швед. Не съм бил там, но покрай работата си имам вземане даване с шведи. Имам и много близки семейни познати там. Около мен е пълно с хора, които си вадят хляба с шведски. 

 

Редът е хубаво нещо, но има нещо лицемерно в прекалено стерилния ред на скандинавските народи. Аз така ги усещам нещата.

[Meidj]

А нетолерантността към нетолерантните не е ли пак нетолерантност, ей така, чисто риторично да попитам във връзка с горния постинг на Джорджо?!?

 

Ами толерантността към пошлото в света не е ли чиста проба малодушие, пак все така риторично да продължа?

 

...

 

Във връзка с темата се сещам за един случай преди години баш с швед. Нещо се разговорихме и стана дума, че някой от министрите им е гей, при което моята реакция беше абсолютно неутрална. Липсата на въодушевление по отношение на  личностите с нетрадиционна ориентация обаче явно също е "офенс" по местните морални закони и в следващите секунди бях подложен на някаква изключително злобна тирада колко съм бил нетолерантен и изостанал. Направо се облещих! Ей тогава ми светна сигналната лампичка за другото лице на прословутата им толерантност на скандинавците. После това негативно впечатление се затвърди и от други наглед дребни случки и разкази на познати, подвизавали се по за дълго из този регион... Иначе специално за шведите съм останал с доста добро впечатление като за високо осъзнати хора, но тези социални експерименти, които се провеждат на техен гръб от десетилетия, направо им разкатават работата... Да си призная, навремето се бях запътил усилено точно за Норвегия и Швеция, но по-късно тотално охладнях към идеята. Дори само мисълта да живея за постоянно в подобна стерилна дупка, управлявана от насилствен псевдо морал, ме депресира ужасно. Другото нещо, което тотално ме отблъсква от дадено място, е ценностите на мнозинството от хората да се заключват единствено в сметките, заплатите, услугите и... излъсканите тротоари. С една дума - в чисто материалистичното. Кажи-речи, в тази категория се включва почти целият западен свят с малки изключения. С огромно съжаление забелязвам, че този ужасен процес започва все по-явно да се наблюдава и у нас...

[Прасунсен]

Странно ми е, че толкова народ препоръчва Сингапур. Там не е ли ужасно тясно, пренаселено и бетонно? (не съм ходил, питам)

 

Преди няколко години на въпроса "къде бихте заживяли постоянно" щях моментално да отговоря Истанбул. Все още обичам тоя град, но откакто станах селянин, не ме влекат големите градове. Та ми е странно малко, наистина ли ви харесват такъв тип претъпкани градове?

[Георги Матеев]

Странно ми е, че толкова народ препоръчва Сингапур. Там не е ли ужасно тясно, пренаселено и бетонно? (не съм ходил, питам)

 

Да ти кажа - доста е яко в Сингапур. И не е нито тясно нито пренаселено нито бетонно

[stanimir]

Странно ми е, че толкова народ препоръчва Сингапур. Там не е ли ужасно тясно, пренаселено и бетонно? (не съм ходил, питам)

 

Не е чак толкова тясно , представи си софийското равно поле осеяно с високи блокове , в едната част наблъскани няколко десетки небостъргача , широки булеварди , единият от които над два километра с десетки молове.

Като мръкне все едно е паднала атомна бомба и единствения оживен район е около кейовете , който сега е разработен като зона с десетки ресторанти.

Разбира се всичко блести от чистота , която обаче дори в Сингапур е неприложима за арабския и индийския квартал.

Прекрасни паркове и зелени площи ... общо взето за седмица ще си видял всичко възможно.

 

Сингапур е нещо като по-голям вариант на Монако , но без красивото средиземноморие

 

 

П..С. Едно е сигурно - никога не бих живял в мюсюлманска държава освен може би в Истанбул. Там не бих имал проблем,

Тези в залива обаче не бих избрал никога.

Редактирано 15 май, 2014 от stenk