дневник Гамбия, Сенегал и още нещо

[Kaloyan89]

След най-спокойната и релаксираща нощ в живота ми закусихме и тръгнахме на другата екскурзия, до една скала (откъдето легендата разказва, че послендият слон в Гамбия се е самоубил в началото на миналия век) с невероятна гледка към реката. След това с лодката се спуснахме по Little Africa, тесен приток на река Гамбия, малък рай.

 

[Гост]

Чудо! Благодаря ти за тези репортажи

[slujitel]

Аз започвам да се прехласвам по тези държави, виждат ми се безопасни и лесни за организиране. И май не толкова скъпи, така ли е?

[FlyTraveler]

Това е изключително интересно преживяване. На много малко места по света може да се гледат шимпанзета извън зоопарк - предимно в Танзания (Махале, Гомбе) и Уганда, но при доста по-високи цени. До какво разстояние се приближавахте до тях с лодката и колко дълго време ги наблюдавахте?

 

Прочетох, че в резервата има и доста други животни и птици. За мен от голям интереси биха били Aadvark, Honey Badger; от котките Сървъл и Дженет, а от антилопите Bushbuck, Дейкър на Максуел и Обикновен (сив) дейкър.

 

Видяхте ли някои от тях, ако не имаш ли представа какъв е шанса да се видят (особено първите 2), от всичките съм виждал само сървъл.

 

Шимпанзетата, естественно са основната атракция.

[Kaloyan89]

Благодаря ви. Фотоапарата ми е скапан, особено на зуум, но все пак може да се добие предсава.

Служител, Гамбия е известна като една от най-подходащите дестинации за начинаещи в Африка - напълно безопасна (мога да ходя сам в 12 през нощта в Банджул, без да имам чувство за несигурност), добре развита туристическа инфраструктура, евтини цени и лесен достъп от Европа (Барселона и Лондон най-вече, но още много други места с прекачване на Vueling). Билет може да се намери за 200-300€ отиване и връщане. Визите и ваксините малко оскъпяват работата, но съм чувал, че виза може да се извадии на място, а ваксината си е инвестиция, трае 10 години и е задължителна за още сума ти прекрасни места.

Флай, не видяхме такива животни, лично аз за пръв път ги виждам. Явно ги има, но сигурно се крият през деня. Видяхме единствено следи от бушпиг, вид глиган явно, но не и самия него. Наистина визитата беше основно за маймуните, хипопотамите бяха бонус. Екскурзиите са около 2-3 часа всяка. Със спиране, по няколко минути за наблюдаване на животните. Гидът е компетентен и любезен, спира където искаш и колкото искаш.

Забравх да кажа че вечер на терасата до самата река да се наблюдава небето също е невероятно преживяване. Толкова звезди на едно място, много падащи звезди, вижда се ясно млечния път. Африканското небе няма равно на себе си.

Редактирано 18 август, 2014 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

Ако искате да научите повече за проекта, вижте това видео, датиращо от началото му през 1976. Историята на Джанис Картър, основателката на проекта за реабилитиране на лабораторни маймуни е удивителна. Живяла е месеци с тях, за да ги научи да оцелеят. И до днес клетката, където е живяла стои на острова, от от няколко години хора вече не могат да ходят там. Джанис е посветила живота си на шимпанзетата, от три първоначално, днес са над 100. И до днес живее в Банджул и ходи в парка всеки две седмици, почти 40 години по-късно. За съжаление нямахме честта да я срещнем.

 

Историята на Люси също е удивителна. Родена в лаборатория в САЩ, тя до последно си е мислила, че е човек, не е успяла да се социализира и интегрира с другите шимпамзета. Говорила е езика на глухонемите и се е идентифицирала с хората. Умира 6 години след пускането си на свобода. Ето цялата тъжна история на шимпанзе, отгледано като човек от бебе, научено да се държи като човек, да говори с хора, да се облича и да си служи с прибори за храна.

 

http://thehummusoffensive.blogspot.com/2011/02/lucy-chimpanzee.html

 

Редактирано 18 август, 2014 от Kaloyan89

[danimarkova]

Здравейте, магеланци

А аз искам да ви се изфукам с картичките, които Калоян бе така добър да ми изпрати от Гамбия. Скачах до тавана от кеф, като малко дете се радвах! Страхотно е усещането, че на другия край на света, някой е написал адреса ти и към теб тръгва късче от непозната земя.. безценно и неописуемо

Още веднъж искам да благодаря на Калоян, че ми изпрати тези невероятни красоти от това далечно и екзотично за мен кътче на Земята. А как ми се прииска да дойда там, наистина си заразителен )

Нека завиждането започне сега ))

 

 

 

[Kaloyan89]

Удоволствието е мое, Дани. Имам една молба към теб, можеш ли да им снимаш марките? Така и не ги видях, леличката в пощата ги грабна и ми каза да си ходя. Чудих се дали изобщо ще тръгнат от тук. Скоро очаквай и сенегалските! :-)

[danimarkova]

Ха ха, тези гамбийските лелки, досущ като наште лелки в пощата

Ето ги марките, много интересни

 

[Гост]

Завижд Тцъ, не мога да завиждам, хич не ми се получава, но наистина е заразително това, което виждам и съм благодарна за мухите в главата като резултат. Искрени поздрави  

[Kaloyan89]

Крокодилския басейн в Бакау - свещено място за гамбийци, и не само. Жените които не могат да имат деца идват от цяла Западна Африка, молят се на крокодилите, пият вода от езерото. Явно действало, защото повечето забременявали след това.
 

Крокодилите се раз хождат свободно, можете да ги пипате (не всички). Момчето каза, че има около сто крокодила, които храни с 2.5 кг риба на ден на крокодил. Затова и не нападат хора, защото са сити.
 

В парка има и малък музей.

[Георги Матеев]

Много колебливо пипаш крокодила 

[Kaloyan89]

Колебливо ами... изпитах странно чувство на погнуса, страх и несигурност едновременно. Но той пък дори и не мръдна.

[Kaloyan89]

Рентабилизирах си визата за Сенегал най-после. Тръгнах петък от Банджул за региона Сине Салум, наречен така, защото тук е делтата на река Салум в Атлантическия океан, и притока и Сине. Страхотна природа, селца и градчета по притоците на реката, канали, опасани с мангрови гори, рибарски селца и сламени колибки
 

Но да почна отначалото. Тръгнах от Банджул с таkcи до ферибота, оттам с ферито пресякох река Гамбия. На и3xода хванах такси до границата при Амдалай, пресякох пеш (подпечатах си паспорта на излизане от Гамбия и влизане в Сенегал), хванах магаре до автогарата в Каранг. Оттам с кола (7 places се нарича, с форма на катафалка, вътре има 7 места + шофиорското, на три реда) до Тубакута. С такси-мотор стигнах до съседното село, откъдето взех пирога до кампа, където бях резервирал. Кампът се намира на единия край на остров в Салум, на другия има малко рибарско селце. Срещу 22 000 франка имах нощувка, пълен пансион и 2 екскурзии.
 

Бях 'изненадан' от условията - сламена колиба с легло и мрежа за комари, баня и тоалетна навън и нищо друго. Има десетина колиби и ресторант. След като изразих опасението на едно от момчетата, че през нощта могат да влизат животни (най-вече гущери)  в колибката, той ми каза, че влизат, но това е еко-камп...
 

Вечеря, почивка, в 20ч. беше тъмно и нямаше нищо друго за правене. Спах 12 часа непробудно под песните на птиците и шума от гущери в колибата. В просъница чух хиени в далечината.
 

Редактирано 8 септември, 2014 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

На сутринта закусих и тръгнах на първата екскурзия, с кану по каналите и притоците на реката (наричат се болонг), вътре в мангровата гора. Гребането ми дойде добре за сутрешна гимнастика, въпреки че беше доста горещо.
 

 

[Kaloyan89]

^{На връщане обядвах и направих втората екскурзия, при отлив, пешеходен преход в мангровата гора. Влажно, хлъзгаво и горещо, но изключително красиво.}

^{Въпреки че ми хареса преживяването, не исках да остана още една вечер в този безлюден остров, реших да отида в най-близкия град Тубакута. Спах в кампът на Корпуса на мира срещу 5000 франка без закуска. До самия камп има интернет зала, занаятчийски дюкянчета и двaта луксозни хотела - Palétuvier и Кeur Saloum}

^{Вечерях риба, намерих си гид за екскурзия на другия ден, той пък ме заведе на селската дискотека събота вечер. Беше забавно но не останах до късно.}

 

[Kaloyan89]

Неделя направих последната екскурзия до мидения остров. Според легендата, преди векове тук идвали местните, за да се скрият от тези, които искали да ги продадат за роби. Понеже нямало нищо за ядене, яли само миди и затова островът се е покрил с черупки. На острова има и няколко огромни баобаби. Тук идват момчетата за изпълняване на церемониите по обрязване от местния марабу.
 

Трябва да се знае, че в Сенегал марабутата са на много голяма почит, както и т. нар. griots- пазителите на историята и културата на Западна Африка. Те знаят историята на имената и фамилиите, могат да проследят родословието на някого, пазят културата, традициите, песните, легендите и изкуството на местните. Не можеш да станеш грио, раждаш се в семейство на грио и ставаш на свой ред пазител на сенегалската култура.
 

След острова се върнахме в Тубакута, обядвах и се качих на мотора, който гидът ми намери. С него пътувахме чак до границата (след няколко бири и без каска), но колко свободен се чувства човек пътувайки на мотор из Африка!! Невероятно чувство.
 

От границата - пак такси и пак фери до вкъщи. Нямам търпение да се върна в Сенегал тази неделя, кацайки в Дакар.

[Kaloyan89]

И обратно в Гамбия - плажът на Нгала лодж. В обедната почивка си мечтаех да съм ученик, за да мога да избягам от училище и да прекарам следобеда тук.

[Гост]

Така си го описал, че ми текнаха емоционалните лиги... Браво, ама много браво за хъса ти.

[AlexandraKo]

Еее, Калояне, така ти се радвам! :yahoo: Пожелавам ти да се сбъднат всичките ти мечти за пътешествия и да си жив и здрав, за да си ги осъществиш1

[Kaloyan89]

Връщам се от последната ми мисия на терен, откриването на проекта Women's empowerment for change, който финансираме. Беше доста весело и тържествено в гимназията на село Каладжи, Фони Джарол Дистрикт в Гамбия. Имаше песни и танци на жените - бенефициенти от етносите Фула и Джола.
 

Тази неделя напускам Гамбия - страхотна страна, супер миролюбив и дружелюбен народ, прекрасни спомени. Препоръчвам горещо за зимно море.

[Kaloyan89]

Пристигнах в Дакар с 30 минутен полет на Гамбия бърд от Банджул. Уникален град - най-после истински град (Банджул е голямо село в сравнение с Дакар). Вечерях бретонски палачинки и френски сладкиши (foret noire). После на по бира в бар Just4You, където имаше концерт. Дакар е културна столица на Западна Африка - постоянно има фестивали, концерти, спектакли, театрални постановки, иЗложби и други. Много ми липсваше това в Гамбия, където дори няма кино.

 

Днес в програмата е остров Горе, центъра (Plateau) и може би някой от добрите ресторанти. Довечера ще кача малко снимки.

[Kaloyan89]

На остров Горе съм, на 3 км от Дакар - от тук навремето са тръгвали корабите с роби за новия свят. Наистина уникално място - все едно съм в Южна Франция или Бурано във Венеция. Повече снимки ще има от апарата ми другата седмица.

[Kaloyan89]

Сен Луи е прекрасен, бих живял тук. Всяка къща е културно- исторически и архитвктурен паметник, а от няколко години тече мащабна реставрация финансирана от сенегалската държава, френския регион Нор Па-де-Кале, град Лил и Лиеж (Белгия) по линия на побратимяването между Сен Луи и съответните администрации. Атмосферата е неповторима и напомня на отдавна отминали времена. Хората като разберат, ме съм българин ме подхващат с Стоичков и Балъков, после изразяват съжаление че няма много българи насам. Казаха ми че имало преди време български агрономи.

 

Утре тръгвам за Дакар и през нощта излитам за Ница през Барселона. Като се прибера неделя опиша по-подробно сенегалското ми приключение с надлежен снимков материал. С това пътешествието ми наближава края си. А как бих искал да остана поне до април и да пропусна мократа и дъждовна средиземноморска зима.... Но животът продължава и подготвям България и Реюнион за октомври :-)

[Kaloyan89]

Завърнах се благополучно от Сенегал. Прекарах прекрасна седмица там - наистина невероятно място.

В Дакар пристигнах с 30 минутен полет на Гамбия бърд от Банджул. Летището на Дакар има ужасна слава, много хора ме предупредиха да внимавам на излизане, понеже има тумба от всякакви измамници на изхода, които само чакат да излезете, за да ви обградят и да 1) ви оберат 2) ви сменят пари на голяма загуба за вас 3)да ви излъжат за такси 4) да  ви вземат багажа против вашето желание и да го носят срещу бакшиш. Аз си бях уредил посрещане и нищо такова не ми се случи, дори мина доста добре, но съвета е не говорете на никой, не гледайте никой, вървете право напред и изчезнете по най-бързия начин. 

Настаних се в супер приятен хотел в елитен квартал на Дакар Point E. Там има много заведения, ресторанти, кафенета, дискотеки и изобщо тече динамичен живот 24 часа, в близост е олимпийския басейн на Дакар, Дакарския университет и разни други учреждения. Вечерта излязохме да хапнем вкусни бретонски палачинки и да пием бира, наслаждавайки се на концерт life в дакарски бар. В града всеки ден има какво да се прави - концерти, фестивали, арт галерии, театрални постановки  и всякакви експозиции се случват ежедневно в Дакар. 

На другия ден се разходихме в центъра на града. Plateau е един от най-европейски изглеждащите квартали, където са концентрирани голяма част от забележителностите и институциите, а именно старата гара, известна с линията Дакар - Бамако, спряна заради дерайлиране преди няколко години, площад Независимост, кметството, търговската камара, президенсткия дворец, банки, фирми и търговски центрове, посолства и министерства, големи пазари. Улиците носят имената на бележити французи - Жюл Фери, Феликс Фор, Гамбета, Клебер, Зола, Виктор Юго, Помпиду и др. Впрочем, много квартали на Дакар също носят френски имена - Mermoz, Sacré Coeur, Patte d'Oie, Bel Air, Liberté и др. Не случайно наричат Дакар малкия Париж. 
 

Редактирано 22 септември, 2014 от Kaloyan89