дневник Гамбия, Сенегал и още нещо

[FlyTraveler]

Завърнах се благополучно от Сенегал. Прекарах прекрасна седмица там - наистина невероятно място.

 

 

 

Браво, много вълнуващо пътешествие и съчетание на полезното с приятното. Мой ред е да поема "дежурството" в Африка, здраве и живот сега в неделя заминаваме.

[Kaloyan89]

Браво, много вълнуващо пътешествие и съчетание на полезното с приятното. Мой ред е да поема "дежурството" в Африка, здраве и живот сега в неделя заминаваме.

Благодаря, Флай. Наистина беше вълнуващо. Ти към Намибия ли? Ще чакаме репортажи и най-вече снимки. Аз за разлика от теб съм ужасен фотограф и "техниката" ми е скапана, но твоите снимки нямат равни и чакам с нетърпение лично аз. 

[Zelen Burgas]

Как се чувствате в обкръжаваща среда, където всички са черни? Примерно в Сенегал едва ли са много белите. Не гледат ли с друго око на теб?

[FlyTraveler]

Благодаря, Флай. Наистина беше вълнуващо. Ти към Намибия ли? Ще чакаме репортажи и най-вече снимки. Аз за разлика от теб съм ужасен фотограф и "техниката" ми е скапана, но твоите снимки нямат равни и чакам с нетърпение лично аз. 

 

Ти си още много млад и имаш много време за придобиване на фотографски умения и екипировка, живота е пред теб (изпадам в мили спомени, защото и аз горе-долу на твоите години напуснах България и тръгнах по света). Имаш хванати интересни неща, гледах ти албума от Сенегал, то това е най-важното, останалото се учи.

 

Сега е Танзания - един много отдалечен и див парк - Руаха + евентуално още един парк Селу (Selous) + остров Занзибар.

 

Намибия и парка Калагади в РЮА (Калахари) е през Април-Май догодина, здраве и живот. Току-що платих депозита за пикапа под наем и за настаняването. Купил съм и самолетните билети.

[Kaloyan89]

Продължавам с Дакар - от центъра на града се хваща корабче, наречено Кумба Кастел за остров Горе: островът е символ на търговията с роби по бреговете на Западна Африка. Днес се знае, че ролята на Горе е незначителна в ссравнение с други места, особено в Гана, Бенин и Того, но пък е останал символ на тези мрачни времена и задължителна спирка при лично или официално посещение в Дакар. 

Открит от португалците през 1444 г., островът е последователно окупиран от Португалия, Холандия, Англия и Франция, като търговията и развитието му просперират до създаването на Дакар през 19 век. Днес Горе фигурира в Списъка на ЮНЕСКО и разполага с много музеи, галерии, кафенета. Атмосферата на острова е неповторима.

Редактирано 22 септември, 2014 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

Следва Паметникът на Африканското възраждане (Monument de la Renaissance Africaine) открит през 2010 г. в чест на 50-годишнината от независимостта на Сенегал. Паметникът, най-висок в Африка, представя африканското семейство, "Африка излиза от земята, напуска обскурантизма и се обръща към светлината". Проектиран от румънски архитект и построен от Севернокорейска фирма, той е доста критикуван заради естетически, религиозни и етични причини: сталинисткият стил, разголеността на жената (в 95 процента мюсюлманска страна), както и за високата му цена  - между 15 и 23 милиона евро - на фона на бедността и безработицата в страната. 

[danimarkova]

Определено този паметник все едно е в Киев. Пък и образите нямат африкански вид, вярно от племената са разголени жените, ама там е друга бира. Тук отвсякъде лъха на комунизъм.

Но при тези изпълнители, нищо не трябва да ме учудва

 

Благодаря, че споделяш с нас. Не бях и чувала за този паметник. А и никога, ако го видя случайно, не бих го свързала със Сенегал

[Kaloyan89]

Удоволствието е мое

След Паметника тръгнахме към остров Нгор - приятно място за разходка, позволяващо да се откъсне човек от лудницата на големия град. До там се стига през плаж Нгор, откъдето се хваща претъпкана пирога за 400 метра. 

[Kaloyan89]

От там минахме на връщане през луксозния квартал на Дакар, Алмади, където и вечеряхме.Имаше доста приятни вили и апартаменти, големи коли спряли отпред, хотели, ресторанти, казина и дискотеки. 

[FlyTraveler]

Калояне, добре, че не ти писах нищо относно въпроса ти спрямо Ебола вируса. Поне 5 пъти започвах и се отказвах и накрая реших, че най-добре да не пиша нищо за да не дам грешен съвет (каквото и щях да направя).

 

Сега като се върна вече, напиши с няколко думи какво се говори измежду хората за вируса, каква е обстановката, настроенията в Сенегал относно това. Знае ли вече човек дали да вярва на официални данни или да не вярва...

[Kaloyan89]

Ами за еболата.... Сенегал е достатъчно развита държава, с нормално здравеопазване, за да има наистина проблем. За разлика от другите засегнати държави, където болестта тръгна от слаборазвитите и нискообразовани селски райони (където често bushmeat е единственият достъпен източник на протеини за населението) в Сенегал болестта беше внесена директно в столицата, което позволи много по-бързото и ефективно овладяване на проблема, изолирането на пациента и проследяването на контактите му. Мисля, че щеше да е съвсем друго, ако вирусът беше внесен в отдалечените, труднодостъпни селски райони. Това едно. 

Второ, говорих с много сенегалци, които се кълняха, че не ядат прилепи и маймуни и това било варварско. Хората (поне в градовете) са по-образовани от другите страни и са наясно с начините на заразяване и предпазване. Аз лично проблем не видях, нито паника. Хората говорят за това, притеснени са, но паника няма като че ли.. Може и да са на принципа "на мен няма да се случи", но нищо притеснително не видях. До момента сенегалските власти реагираха най-адекватно с мерките за задържане и контрол на вируса, но и с информация за населението. Естествено затвориха границата си с Гвинея и засилиха контрола, въпреки че според мен спокойно можете да преминете от Сенегал чак до Кот д Ивоар по земя без да преминете и един ГКПП ако решите. 

В крайна сметка, според мен, освен ако не сте медик на мисия, секс-турист или погребален агент, рискът да се заразите в от ебола е нулев, още повече в Сенегал. На летището на влизане и на излизане ни мериха температурата с пистолети, имаше медицински персонал видимо и навсякъде. В местата за туристи хигиената е на 100 процента.  

 

[Kaloyan89]

След Дакар се отправихме към Мбур и по-специално курортното селце Нианинг на 8 км от града. Нарочно пропуснах местния Слънчев бряг, Сали, изгъбил всякаква автентичност според посетилите го, основно дестинация за секс и алкохолен туризъм и бездействие на плажа. А и в ниския сезон липсата на туристи по такива места превръща в кошмар престоя на малкото бели решили да отидат там. В Мбур не спряхме, но по пътя видяхме страшно красива джамия.

Нианинг беше много приятно местенце, туристическо и рибарско село, с мили  и любезни обитатели. Плажът беше само за мен, като изключим местните момчета, които къпеха агнета в морето за предстоящия Курбан Байрам, наричан Табаски по тези ширини. Агнета и овце имаше навсякъде. Останах само една нощ в Нианиг, на другия ден отпътувах за Сен Луи със смяна на споделеното такси (7 места плюс шофьора) в Тиес. 6 часа път в тясното 7 places ми се видяха безкрайни. 


Джамията в Мбур


Бизнес сграда в Мбур


Местната кръчма в Нианинг (Chez Annie)


Хотелът ми - бяхме сами в цялата вила супер луксозна спазарена с пазача на черно (прибра си парите в джоба, собственикът е във Франция











Плажът в Нианинг

[Гост]

Следва Паметникът на Африканското възраждане (Monument de la Renaissance Africaine) открит през 2010 г. в чест на 50-годишнината от независимостта на Сенегал. Паметникът, най-висок в Африка, представя африканското семейство, "Африка излиза от земята, напуска обскурантизма и се обръща към светлината". Проектиран от румънски архитект и построен от Севернокорейска фирма, той е доста критикуван заради естетически, религиозни и етични причини: сталинисткият стил, разголеността на жената (в 95 процента мюсюлманска страна), както и за високата му цена  - между 15 и 23 милиона евро - на фона на бедността и безработицата в страната. 

 

Онемях

[Kaloyan89]

Пристигнах в Сен Луи късно следобяд. Градът се състои от нова част на континента,  стара част на остров в река Сенегал, както и рибарско селище от другата страна на острова, между реката и океана. Съвсем близо е до границата с Мавритания. 

Новата част не е нищо особено и не се различава от останалите сенегалски градове. Старата част, за сметка на това е много красива, заради нея наричат Сен Луи африканската Венеция. Градът е основан през 1659 г. от нормандски моряци - първият град основан от Европейци в Западна Африка и няколко века е бил основен център за търговия с гума арабика, злато, слонова кост и роби. Кръстен е на крал Луи 14. По време на френската революция, жителите на Сен Луи получават френско гражданство, а до 1902 Сен Луи е столица на Френска Западна Африка, включваща Мавритания, Сенегал, днешни Мали, Буркина Фасо и Бенин, Нигер, Гвинея и Кот дИвоар. В началото на 20в. търговията с гума арабика намалява и е изместена от търговията с фъстъци, които растат в региона на Дакар и Рюфиск - в резултат столицата на ФЗА е изместена в Дакар. Градът е известен и с това, че през 1930 френският авиатор Жан Мермоз извършва първия пощенски трансатлантически полет от Сен Луи до Натал, Бразилия. В Сен Луи и до днес има хидробаза. 

Изпаднал в летаргия след трансфера на столицата, Сен Луи се преоткрива и възражда благодарение на туризма и на богатия културен живот. Много от старите къщи и депа са реставрирани и превърнати в хотели и туристически атракции. В града ежегодно се провеждат редица фестивали и културни събития, като особено известен е джаз фестивалът, организиран тот 1992г. Джаз музиката идва в Сенегал през втората световна война от американски войници и се установява трайно в културната сцена на Сен Луи. Богат избор на клубове и дискотеки за любителите на нощен живот. Направи ми впечатление местният "Jet Set", както и скъсали синджира пияни мавританци, танцуващи на Бритни Спиърс и Бийонсе в традиционно облекло, дошли да се възползват от сладката свобода на Сенегал спрямо Мавритания, където алкохолът, музиката и проституцията са забранени от шериата. Друга основна дейност е риболовът, като рибарската общност в Сен Луи е една от най-големите в Западна Африка. 

В града има голяма християнска общност, но и голяма толерантност между религиите. Всички заедно празнуват големите християнски и мюсюлмански празници, а джамията в Сен Луи е единствената в света, според Routard, разполагаща с камбана и часовник. 

Последно, мостът, който свързва новия град на континента със стария град на острова е също забележителност. Погрешно се твърди, че е проектиран от Гюстав Айфел (всъщност е проектиран от конкурентна фирма) и има легенда че е бил първоначално предназначен за река Дунав и е пристигнал в Сен Луи в следствие от административна грешка.  



 

Редактирано 25 септември, 2014 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

Отварям скоба, че ще забравя, а сега точно върви по телевизията - най-известния сенегалски певец и музикант (и бивш министър на културата и неизбран кандидат за президент през 2012 г. ) Youssou Ndour. Малко хора знаят, че певецът от 7 seconds в дуо с Neneh Cherry е сенегалец и пее на Уолоф (и френски). Поздрав

Редактирано 25 септември, 2014 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

3 нощувки прекарах в Сен Луи. Чрез инициативния комитет по туризма се разходих из града каручка с местен официален гид. Въпреки че хора на улицата ми предлагаха същото два пъти по-евтино, предпочетох официален гид, поне знам, че парите които ще платя ще отидат за реставрация на сгради и опазване на архитектурно-историческото наследство, а не в джоба на сульо и пульо (всеки втори който ви срещне на улицата в Сен Луи се изживява гид. Не съжалих по две причини: 1/ два пъти имаше контрол от полицията по време на разходката, искаха разрешителното на гида 2/ за друга екскурзия взех неофициален гид, понеже официалната беше в пъти по-скъпа -  до Langue de barbarie, тясна ивица земя между река Сенегал и Атлантическия океан. Води се национален парк, но нищо от него не видях понеже екскурзията беше всъщност алкохолен пикник - от 11 сутринта гида, негов приятел и момиче (което се оказа после че е дошло за мен и след отказа ми го видях да отива в храстите с гида) започнаха с уискита, аз заради жегата карах на бира. Не беше лошо, понеже бях уморен от препускане и честно казано имах нужда просто от почивка. Та риба на скара с ориз и зеленчуци, бири и уискита под сянката на едно дърво и плаж беше всъщност екскурзията. Но човек получава това, за което плаща.

Исках да видя и парка Джудж, съвсем близо до Сен Луи, но е затворен от март до октомври - известен е с многото видове птици, които можете да видите там. За пустинята Ломпул пък не ми остана време. Следващия път

 
За пръв път виждам прилепи през деня - най-големите, които съм виждал досега бяха в Сен Луи, вечер прелитат като летящи котки (огромни са), а през деня спят невъзмутимо в центъра на града  
 

Редактирано 26 септември, 2014 от Kaloyan89

[Kaloyan89]

Да си завърша темичката, че така не ми харесва недовършена. 

В заключение мога да кажа, че приключението ми в Западна Африка беше супер. Изключително съм щастлив от възможността да посетя Гамбия и Сенегал. Близки култури и едновременно толкова далечни (разликите между английската и френската колонизация и следствията от тях са фрапантни), всяка от двете държави има какво да предложи на туриста.

 

В Гамбия се насладете на супер евтина почивка - екзотиката е гарантирана, хората наистина са много дружелюбни а туристът е цар. Може би е най-сигурната държава в региона. В нито един момент не съм видял агресивни или невъзпитани хора, дори и тези, които едвам говорят английски (поради липса на образование) ще се опитат да ви помогнат. Е, може и да се опитат да ви излъжат и да ви продадат нещо на тройна цена, но Ваша отговорност е да се спазарите за цената, която сте готови да платите. Предвид бедността в страната не бих могъл да ги съдя че искат да изкарат някой лев - да си припомним че до преди няколко години и у нас имаше цени за българи и цени за чужденци в туристическия бранш. Безкрайни плажове, приятен климат, хубави хотели и обслужване на ниво, партита и дискотеки, екскурзии сред природата - по река Гамбия ще видите хипопотами, всякакви птици и маймуни, дори шимпанзета (внесени). Ако пък сте самотни и на средна възраст и търсите спътник в живота, с няколко десетилетия по-млад(а) от вас там ще намерите каквото ви трябва. 

В Сенегал е съвсем друго - страната е много по-развита, със сигурност най-развитата в региона, заедно с Гана и Кот дИвоар, на светлинни години от Гамбия. Има много какво да предложи на туриста - всичко, което има и в Гамбия, заедно с още много - но цените на всичко са като при нас, особено в Дакар. Хората обаче са по-... различни от гамбийците. Също са приятелски настроени, но много бързо се усеща, че интересът към вас е единствено финансов. Уличните търговци са ужасни, нахални, понякога агресивни дори и ако решите да ги изгоните и да ви оставят на мира ви обвиняват в расизъм (!) Но това е само на определени места в Дакар, в провинцията и особено наюг хората са супер дружелюбни. Отидете заради богатия културен живот, красивата природа, безкрайните плажове и архитектурните резервати. Разходете из Дакар, за да усетите днешна Африка - динамична, хаотична, пълна с народ, развиваща се постоянно.

В Сенегал видях Африка такава каквато трябва да бъде, такава, каквато искам да я видя, Африка в движение, Африка напред, Африка извън сламените колиби, Африка на фирми, бизнесмени, студенти, Африка на средната класа, на арт-галериите, музеите и концертите, Африка в  21 век и Африка на бъдещето. Въпреки че има още предизвикателства, Сенегал е по-напред от другите държави и е една от малкото, наследили почти перфектна френска демокрация, без диктатори с истинско гражданско общество. 

Препоръчвам горещо и двете държави, ако имате възможност, скачайте, приключението ще си струва. Въпреки това не препоръчвам Сенегал за първо ходене в Африка, не е лесно да се оправите индивидуално поради леко хаотичното функциониране на системата, която само сенегалци си разбират, поради риска от scam - наивните туристи са доста лесна плячка на всякакви измамници от чейндж до таксита и гидове, трудно е да се разбере на кого може да се има доверие докато не е късно. Гамбия за сметка на това е чудесно начало в Черна Африка, там не рискувате почти нищо. 

Когато говорих с гамбийци за тази съществена разлика между тях и сенегалците, отговорът няколко пъти беше "те имат демокрация и развита икономика и за това си позволяват всичко. Ние тук не можем да си позволим да бъдем агресивни към туристите, защото нямаме друго." Девизът е Gambia is nice, it's nice to be nice. 

Благодаря на всички, следили приключението ми директно тук, удоволствие беше да споделя с вас случките и впечатленията ми, които са чисто субективни. В очакване съм на следващото пътешествие (в Африка или другаде).

[Kaloyan89]

Как се чувствате в обкръжаваща среда, където всички са черни? Примерно в Сенегал едва ли са много белите. Не гледат ли с друго око на теб?

Съжалявам, не бях видял това мнение. Честно казано не се чувствам никак - черни, бели или зелени, хората за мен са хора преди всичко - има лоши и добри, възпитани и не.

 

Първия път, когато пътувах на място, където по-голямата част от населението не са бели ми беше малко странно първите дни, но свикнах бързо и живях там една година. Но там хората бяха доста по-богати от средностатистическия българин (и от мен, обикновен студент) и нямаше кой знае каква разлика в отношението. 

 

Когато пътувах на места, където освен чернокожо, населението е И бедно се усеща разлика в отношението разбира се, понеже белият турист е синоним на ходещ портфейл всеки си пробва шанса да изкара някой лев. Но ако говорите за сигурност няма нужда да се намирате на място с преобладаващо чернокожо население, за да ви ограбят или набият - два пъти ми се е случвало в Лион да ме нападнат съвсем арийски изглеждащи хора, за да се опитат (веднъж успешно и веднъж не) да ми вземат телефона или порфейла. А и много места в Близкия Изток или Южна Америка например, а и в Европа са с предимно бяло население и въпреки това са водят опасни за туризъм.

 

В Африка да чукам на дърво не ми се е случвало нищо. Може би и отчасти защото съм по-предпазлив и се доверявам по-трудно, но така или иначе рядко се случва да нападнат някого (извън размирните и терористични зони в Сахел, Сомалия и Нигерия разбира се). Въпреки това икономическата реалност кара хората да променят отношението си към вас - гледат на вас като възможност за бизнес, да изкарат някой лев. Предлагат ви брак, за да вземат виза за Европа. В 99,9% от случаите хората са любезни и приятелски настроени.   

 

За протокола, има голяма френска и ливанска общност в Сенегал, както и много други европейци, дошли като кадри на големите мултинационални фирми, занимаващи се със сътрудничество в сферата на образованието, здравеопазването, а също така и с бизнес. Много пенсионирани европейци се установяват в Сенегал, за да харчат на широко пенсиите си. Белите не са рядкост в Дакар, но веднага се разбира кой живее там и кой е турист. Французите, живеещи в страната дори си имат име: Sénégaulois (от Сенегал и Gaulois - гали (французи)). 

Редактирано 29 септември, 2014 от Kaloyan89

[Zelen Burgas]

Все пак ми беше интересно да чета твоите преживявания там, макар че едва ли ще отида някога там.

Редактирано 29 септември, 2014 от Георги
във форума са забранени прояви на дискриминация и нетолерантност на базата на расови различия

[Kaloyan89]

Не знам какво да кажа, страх ме е че темата ми ще завърши с ключ... Хилядите нормални, бели хора? wtf? Чия норма? 

Както Европа е едновременно Норвегия и Албания, Великобритания и Косово, така и Африка е Сомалия и Сенегал, ЮАР и Алжир... Всяка държава е различна и уникална сама по себе си. Ще запазя добрия тон и ще помоля да няма расистки мнения под постовете ми. Съжалявам, ако е имало ирония и не съм разбрал. 

Ще се опитам да споделям повече и по-често за Африка, дано успея да променя някои грешни стереотипи и предубеждения. Призовавам тези, които познават и обичат континента да направят същото.
 

 

Редактирано 29 септември, 2014 от Kaloyan89

[slujitel]

Благодаря за споделянето, четох с голям интерес. 

[Костов]

Следва Паметникът на Африканското възраждане (Monument de la Renaissance Africaine) открит през 2010 г. в чест на 50-годишнината от независимостта на Сенегал. Паметникът, най-висок в Африка, представя африканското семейство, "Африка излиза от земята, напуска обскурантизма и се обръща към светлината". Проектиран от румънски архитект и построен от Севернокорейска фирма, той е доста критикуван заради естетически, религиозни и етични причини: сталинисткият стил, разголеността на жената (в 95 процента мюсюлманска страна), както и за високата му цена  - между 15 и 23 милиона евро - на фона на бедността и безработицата в страната. 

Честно казано ако някой ми беше показал снимка на този паметник и ме попита - Къде се намира? Бих се хванал на бас че е на територията на бившия СССР.  И щях да загубя.

[Kaloyan89]

Честно казано ако някой ми беше показал снимка на този паметник и ме попита - Къде се намира? Бих се хванал на бас че е на територията на бившия СССР.  И щях да загубя.

И най-лошото е, че Сенегал никога не е била комунстическа държава, за разлика от много други в региона е с многопартийна система, с ефективно разделение на властите и е една от малкото в Африка, която никога не е имала държавен преврат. Изборите са демократични и прозрачни, често се сменят леви и десни в правителството и парламента, медиите са свободни и независими. Страната е постоянно сочена за пример за стабилност и демокрация в Африка заедно с Южна Африка. Именно за това сталинисткият паметник е втрещил при откриването си международната общност. Явно севернокорейците са извадили най-изгодната оферта...

Редактирано 29 септември, 2014 от Kaloyan89

[danimarkova]

И аз благодаря за споделеното, Калояне, четох те с огромен интерес! 

Разказваш много пълнокръвно и увлекателно. Желая ти още много желани посещения, по работа, за удоволствие или каквото там ти се пада Четейки те и гледайки снимките ти, определено ми се прищя да стъпя някой ден там. Човек никога не знае

И още веднъж ти благодаря за вниманието и прекрасните картички! 

[danimarkova]

Драги магеланци,

отново имам уникалния повод да се похваля с нещо страхотно в сивото ми (напоследък) ежедневие

Получих 4 невероятни картички от Сенегал, за където толкова четох в темата на Калоян и се дивих.

 

Скъпи Калояне,

безкрайно съм ти благодарна за вниманието и за отношението към мен и моето хоби!

Сенегалските картички са страхотни, а пликът..направо нямам думи 

И за наистина прекрасното пожелание - надявам се да посетя всички места, от където съм получила картички.

Не зная дали ще успея, но докато имам сили, няма да спра да опитвам

Благодаря още веднъж за радостта, която ми донесе! Каквото и да кажа, все ми се струва малко )

Картичките

 

 

 

 

И пликът:

 

 

 

Редактирано 3 октомври, 2014 от danimarkova