Адриатика и алпийските езера

[royak 1476]

Драги съфорумци,

от утре предприемаме едно ваканционно пътуване по адриатическия бряг и някои от алпийските езера. Ще пътуваме с кола четирима души - съпругът ми и аз + двама младежи, които тепърва ще откриват Европа. Надявам се, че ще е забавно. Дано времето е милостиво към нас! Ще се опитам да поддържам тук дневник в стил Лили /така или иначе нямам свой блог  /. Ако имате препоръки за пътищата, нещата за гледане и прочие интригуващи работи по трасето Гърция /Епир/ - Албания - Черна гора - Хърватска - Босна - Италия /северна/... - моля, пишете тук.

Хубаво и незабравимо лято на всички вас!

Редактирано 19 юни, 2014 от royak

[Childish 10398]

Насладете се на пътуването, Роси!!!

[royak 1476]

Ще докладваме

[maialearrosto 2175]

А-а-а, това за Северна Италия е много хубаво. И аз искам, ама не можете ме изхрани... Впрочем вината от Венето и Пиемонте са чудни.

 

Желая успех, чака се отчет и много здраве с една песен от Северна Италия (Пиемонте) - "Майката на Росина", в която лирическият герой иска да отведе Росина към мелницата:

 

"Майката на Росина беше ревнива,

тя никога не я пращаше за вода на фонтана,

очите й черни и бели...

Ела тук, красива Росина,

Росина, обичай ме..."

 

[royak 1476]

А-а-а, това за Северна Италия е много хубаво. И аз искам, ама не можете ме изхрани... Впрочем вината от Венето и Пиемонте са чудни.

 

Желая успех, чака се отчет и много здраве с една песен от Северна Италия (Пиемонте) - "Майката на Росина", в която лирическият герой иска да отведе Росина към мелницата:

 

"Майката на Росина беше ревнива,

тя никога не я пращаше за вода на фонтана,

очите й черни и бели...

Ела тук, красива Росина,

Росина, обичай ме..."

 

 

Е-е-е, ти ме развесели много! Че тя и тази Росина ми е почти адашка. Ще внедря това парче сред компанията! Благодаря!

[Румяна 1002]

Хубаво и незабравимо лято и на теб Роси. Очаквам поредния прекрасен пътепис.

[iMari 24550]

Royak,предполагам че вече сте си набелязали интересните места.Аз мога да препоръчам за Черна Гора  -  о-в Св.Стефан,Будва и прекрасният Котор.За Хърватска,естествено Дубровник.

Страхотно лято и от мен!

[iMari 24550]

Забравих да препоръчам църногорски вранац и хърватска малвазия-разкошни вина.А Истрия е известна с кухнята си.

[royak 1476]

Ехоо! Здравейте! Жегата и курортите сломяват волята и ме /ни/ обзема един страшен мързел. Затова го караме леко и небрежно.

Първи, втори и трети ден: Гърция - Солун, Янина и Метеора. За Янина някой ден ще напиша подробно, защото не е за подценяване - столица на Епирското деспотство заедно с Арта, красотата на Епир и на езерото със симпатичното островче, което се казва просто "островче" /Ниси/; филиграните и среброто, които съперничат на албанските; Али паша, описан в "Граф Монте Кристо" и пр. Отседнахме в квартала Перама - на 20 метра от пещера със същото име. Тъй като повечето познават Солун и Метеора добре, ще пусна малко снимки от Янина:

 

На островчето се идва, за да се ядат жабешки бутчета, речни раци и езерни змиорки. Също и за пазар на традиционни сувенири и украшения - филиграни, обковани в сребро бутилки, нарове против уроки и пр. Има музей на Али паша и манастирче, в което е функционирало тайно килийно училище по времето на турците. Специалното нещо е, че освен "класически" светци, са изографисани и доста от старите гръцки учени и философи. От 500 обитатели на островчето в момента са останали около 100. Някои от изселниците са дошли в... България, за да търсят поминък.

 

 

змиорките, които чакат да ги сготвят

 

 

традиционни сувенири и украшения

 

залез над янинското езеро

 

Беше приятно!

 

 

 

[royak 1476]

Четвърти и пети ден: Албания - Гирокастро и Дурес

 

Вчера тръгнахме от Янина към 9 сутринта и направихме първата спирка в албанския град Гирокастро /Сребърната крепост/. винаги съм харесвала традиционните къщи на този град. Посещавам го за трети път. Този път обаче научих нещо, което ме натъжи. По времето на соца градската джамия е била превърната в репетиционна за местния цирк. Припомних си подобни извращения, правени и в други страни от соц. лагера - Латвия, Русия, Грузия... Иначе посещението беше много слънчево и приятно - хората бяха любезни и усмихнати, помагаха със съвети и напътствия. Купихме преизгодно сребърни филиграни, снимахме старите къщи, разходихме се по тесните улички...

 

 

 

 

После тръгнахме към Дурес. На 6 км от центъра на града /южно/ е хотелът ни. Тук купонът тече с пълна сила. Цените са много привлекателни. За сравнение гръцката салата в Гърция струваше около 6 - 6,50 евро, а тук струва по-малко от 1,50. Топло е, върви ни с времето, дано продължи да е слънчево. Тази сутрин взехме автобус до центъра на Дурес и се завъртяхме основно около амфитеатъра, строн през втори век. Дурес е презастроен, но ми се струва, че това е гръдът, в който старото и новото се срещат по особено драматичен начин. Сега мързелуваме и се готвим за плаж.

 

 

 

 

Европейският съюз днес е решил да приеме Албания за член. Наздраве на всички от Албания! Утре ще продължаваме към Монтенегро.

Редактирано 24 юни, 2014 от royak

[Фил 68819]

Европейският съюз днес е решил да приеме Албания за член. Наздраве на всички от Албания!

Е, още са далеч от членство, засега получават статут на кандидат за член, тепърва има да започват преговорите за членство

Дано станат по-бързо пълноправен член!

Дано и Сърбия, Черна Гора и Македония също станат скоро част от Съюза!

Редактирано 24 юни, 2014 от Фичо

[royak 1476]

Е, още са далеч от членство, засега получават статут на кандидат за член, тепърва има да започват преговорите за членство

Дано станат по-бързо пълноправен член!

Дано и Сърбия, Черна Гора и Македония също станат скоро част от Съюза!

 

Така де, само статут на този етап, но все пак зелената светлина е показана.

Във всички случаи намирам албанците по-усмихнати и приветливи от минали години. Не зная причината, но е приятно да имаш наоколо ведри хора.

Тръгваме за черна гора след минути! поздрави!

[bay_kolio 6976]

Роси, Емо браво

Да предложа едно две неща. Ако ще минавате през Котор идете и до Цетинье/старата столица/ по пътя който започва от Котор. Строен от един влюбен италианец,  който направил невероятни 26-28 завоя за да може по-дълго да вижда изгората си. Завоите са от тия дето си виждаш задния номер, но пък гледките към залива са зашеметителни. Най-южният европейски фиорд. Самият Котор си заслужава даже повече от Дубровник, ама там сигурно сте били. По пътя към Цетинье има продавачи на Негушанска пршута - майсторска работа. Това дето италианците му викат прошуто, ама по-добро.

 

Другото по пътя са водопадите Крка/Кърка/ изключително магическо място. Отделете им 3,4,5 часа. По пътя Сплит, Трогир...

Може на кея на Задар да послушате орган който създават вълните ако е подходящ вятъра.

Ако стигнете до Лаго дел Гарда също мога да предложа някои неща. Ама вие повечето си ги знаете. 

Радвайте се на пътя

 

Редактирано 25 юни, 2014 от bay_kolio

[royak 1476]

Шести ден: Албания и Черна гора - Шкодренско езеро, Будва, Котор, Пераст...

 

Денят започна с дъжд и си отиде по същия начин. Заради мрачното време пътят изглеждаше по-труден, отколкото всъщост бе. При Шкодра направихме малка отбивка към селцето Shiroke - представено в гидовете като фотогенично и симпатично място, откъдето да се изкефиш на Шкодренското езеро. Беше пусто. Една недовършена сграда, стърчаща насред водата, отговаряше най-добре на настроението ми, та затова снимах предимно нея.

На границата с Черна гора чакахме доста, после взехме пътя северно от Улцин до Бар. Живописно. Спряхме за панорамни снимки при островчето свети Стефан - сега Aman Sveti Stefan - място, където Караджорджевичите са имали лятна резиденция, а после холивудци му донесли допълнителна слава.

В Будва - като в Будва. Мина ми през ума, че тази година минавам втора ръка с бояджийската четка, т.е. посещавам отдавна посетени от мен места за втори или за трети път. Младежите си направиха свой тур, пък ние с Емо седнахме на плажа да пием кафета и ... бири. Аз се запретнах да снимам как вълните се разбиват в стените на една от многото будвенски църкви, после, за да избягам от връхлитаща ме вълна, успях да падна в краката на нищо неподозиращи туристи, които си пиеха напитката. Обаче пъргаво скочих и продължих да снимам прибоя... - дали така се нарича явлението всъщност?

После тръгнахме да се настаняваме в Тиват - градче на которския залив - точно срещу Котор. Не подминахме и Котор - естествено, но аз имах друга муха в главата. Някога бях чула, че моряшка съпруга от този район, шила гоблен със своите коси, докато чакала мъжа си да се върне. Първо с черни коси, после със сиви и накрая с бели. Много ще да ме е впечатлила тази история навремето, но доскоро дори не знаех доколко е вярна и къде е този гоблен. Оказа се, че произведението се пази в църква, която се намира на островче срещу Пераст. Островчетата са две - свети Джордже и въпросното миниатюрно парче земя с църква върху него. Та значи, отидохме до Пераст, оставихме колата преди града /забранено е да се влиза с МПС/ и тръгнахме към марината. Дали видях гоблена? Не, защото беше късно. Но видях островчетата, а Пераст ме очарова много, много необратимо. Място за познавачи и разбирачи. А гледките към залива? Винаги съм твърдяла, че которският залив прилича на алпийско езеро - при това на най-хубавите. И сега го приех така, а връщането към Тиват си беше магия - светлини и сенки.

 

Ще се опитам да кача няколко снимки от Пераст, но интернетът нещо се точи бавно, та не зная дали ще се получи.

[royak 1476]

Черна гора, которски залив

 

 

Пераст

 

 

Пераст, Которски залив

[royak 1476]

Роси, Емо браво

Да предложа едно две неща. Ако ще минавате през Котор идете и до Цетинье/старата столица/ по пътя който започва от Котор. Строен от един влюбен италианец,  който направил невероятни 26-28 завоя за да може по-дълго да вижда изгората си. Завоите са от тия дето си виждаш задния номер, но пък гледките към залива са зашеметителни. Най-южният европейски фиорд. Самият Котор си заслужава даже повече от Дубровник, ама там сигурно сте били. По пътя към Цетинье има продавачи на Негушанска пршута - майсторска работа. Това дето италианците му викат прошуто, ама по-добро.

 

Другото по пътя са водопадите Крка/Кърка/ изключително магическо място. Отделете им 3,4,5 часа. По пътя Сплит, Трогир...

Може на кея на Задар да послушате орган който създават вълните ако е подходящ вятъра.

Ако стигнете до Лаго дел Гарда също мога да предложа някои неща. Ама вие повечето си ги знаете. 

Радвайте се на пътя

 

 

Благодарим ти, Кольо! Всичко, което пишеш, звучи изкусително. Повечето от нещата сме ги набелязали в "големия план", но времето май няма да стигне за всичко. Пиши за Лаго ди Гарда, поздрави!

[bay_kolio 6976]

Островчето е наистина интересно. То е изкуствено създадено камък по камък. Всеки носи камък като идва и още го правят. Църквата построена отгоре му е същия случай. Два олтара католически и православен. Поради засуканите заливи там е било рай за пирати пр. тарикати. Но всеки е гледал да омилостиви Бога, който е имал. Всеки е носил всичко от всякъде. Пълно е с легенди от аргонавти до венецианци, че даже и австро-унгарци. 
Абе мещано бащице

 
 
А относно Лаго ди Гарда ние там отсядаме в къмпинг Капучини в Писчерия дел Гарда - най-южната точка. Има бунгала и каравани. Доста прилични цени за северна Италия. При добро време е страхотно да се направи целодневна разходка с корабче до Рива - на север забива в Алпите и всичко се променя като визия. Ако няма време няколко кратки курса до Сирмеоне - нещо като Несебър, Може да се прошетат Малчезине, Бардолино и самата Пискиера или Писчиера има си крепост и ров и история. Зависи от времето което ще може да отделите и слънцето. Но при ясно време никакви компромиси.Има огромен луна/гарда-ленд/парк за фенове 

И айде приятно!, с ударениее на И/то/ и сречан пут

[royak 1476]

ден седми: Хърватска - Дубровник, Сплит, Трогир...

 

Нещата се получиха добре. Пътувахме по крайморския път и се насладихме на природата и построеното от хората. Бели карствови хребети, бели къщи и църкви. Дубровник миришеше на лавандула. После зърнахме за кратко Корчула - малкия Дубровник, до който се стига с фериботче. После пък видяхме градче, през което реката Неретва минава. Градчето приличаше на венециански квартал. А после първите езера, островите и полуостровите на Хърватия. Пътуването до Сплит беше бавно, пътят - високо и с много завои. Но пък беше приятно за очите /преди всичко на пътниците, не на шофьора/.

Сплит ме очарова. Не бях идвала тук и много ми се искаше да видя родното място и двореца на Диоклециан - императорът, строил къде ли не, но и в нашата  Хисаря.

Трогир е мъничко градче - компактно /островче, свързано със сушата чрез множество мостове/, бяло, с изобилие от църкви, а пък тези църкви са снабдени с разкошни камбанарии. Скъпо е, а пък заплатите на хърватите били като българските...

Нашият хотел беше на остров, непосредствено свързан с Трогир. На вечеря валя като в Индия през мусонен период, но това направи вечерта особено романтична по някакъв начин.

 

 

Диоклециановият комплекс в Сплит, който незнайно защо ми напомня за йорданската Петра

 

 

Трогир

Редактирано 27 юни, 2014 от royak

[royak 1476]

ден осми : Хърватия -  Плитвички езера

 

Пиша от втория етаж на къщата за гости в село, отдалечено на 11 км от Плитвичките езера. Етажът е нов, чист, удобен. Пиша за него, защото по време на войната през 1992 г. е бил разрушен. Същата била съдбата на близката църква, чиито камбани в наши дни бият оглушително. Ракия, кафе и приказки със собствениците. 

Разходката по туристическите пътеки между езерата беше много приятна. Трудно е да си откъснеш погледа от изумрудените /понякога просто сини/ води на албанските, черногорските, босненските и хърватските реки и езера, които се захранват от мощни карствоти извори. В езерата кипеше живот - жаби, риби, водни змии, патици. А в гората и по дървените пътечки, на пристана на фериботите и май навсякъде се натъкнахме на нашествие от лалугероподобни мишоци. Дали е временна ситуация или по принцип е така - не зная.

Харесах водопадите в парка - особено онези в ниското, преди разходката да приключи. Вода. Във всичките й възможни движения и мним покой. Дълго ще помня шума на тази вода и хамелеонската й способност да изглежда различно в зависимост от земята, върху която се движи, или от светлината и облаците. 

 

 

 

 

 

По пътя към Плитвичките езера днес успяхме да зърнем и частичка от парка Кърк. Едно компактно малко селце, разположено стъпаловидно до самата вода, ме очарова. Очевидно една разходка около или в самото езеро би донесла съвсем друг вид емоции - заради хората, които обитават бреговете му.

 

Утре, здраве и живот, пътуваме за Италия /Венеця/. Планът е да се върнем на хърватския крайморски път при Senj и оттам да атакуваме Венеция.

Бъдете здрави!

 

 

[Sara 3558]

 Вода. Във всичките й възможни движения и мним покой. Дълго ще помня шума на тази вода и хамелеонската й способност да изглежда различно в зависимост от земята, върху която се движи, или от светлината и облаците.

Прекрасно е това.

[royak 1476]

 

ден девети: Венеция

 

ден десети : Верона и отпътуване към селото Армено до Лаго Маджоре. Там ще останем три или четири дни. Снимки ще кача по-късно, че ми вървят много трудно.

 

Информация във връзка с големия талон на колата. Искаха ни го словенците при преминаване на хърватско-словенската границца. Не зная какви биха били последствията, ако не го носехме, но ни разиграха сериозна проверка. Гледаха също стикера за техническия преглед на колата.

 

Поздрави!

[royak 1476]

Днес посетихме и една от най-известните вили на архитекта Паладио - близо до Виченца. Наричат я с много имена, между които е и "Ротонда". Именно тази вила е послужила за вдъхновение на архитекта на Белия дом във Вашингтон. Разгледахме и други сгради на Паладио във Виченца. Сега допиваме кафето във Верона и тръгваме.

[royak 1476]

Хванати моменти от Венеция, Виченца, Верона...

 

 

да пийнеш чашка на Канале гранде във Венеция

 

 

вила "Ротонда" на Паладио - архитектурен предшественик на Белия дом

 

 

ресторант "Мария Калас" във Верона и онова, което тя казва за любовта през 1958 г.

 

Вече сме в селцето Армено, откъдето смятаме да пътуваме до Стреза, Лаго Маджоре, Варезе, Новара и някои от Сакро Монтите. 

 

Много хора по света слагат, пишат или рисуват разни неща по фасадите на къщите си, за да ги предпазят от зли погледи и въобще от злини. Имам голяма колекция от подобни фасади. В селцето Армено вече успях да снимам няколко къщи, които по католически образец са с изрисувани Мадони или светци.

 

 

Честит имен ден на Петровците и Павловците. Италианците /вероятно и всички останали католици/ не празнуват имени дни, защото никой не е толкова достойно важен, колкото са Мадоната и Христос. Това ме накара да се замисля колко голямо внимание всъщност ние отделяме на индивидуалността на всеки отделен човек, празнувайки всичките му лични дни. 

 

Поздрави!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[royak 1476]

ден единадесети: Италия - Лаго маджоре

 

На Лаго Маджоре често се говори за фамилията Боромеи. За да загатнат римския си произход, предците /още към 13 век/, наричали себе си Buon Romei /добри римляни/ - оттам и Боромеи. А иначе историята ги познава от 1300-та година, появяват се  в Тоскана. Били търговци и банкери в Милано, Флоренция и Венеция, а по-късно в Брюж и Лондон. През 1446 година един младеж от фамилията бил осиновен от богат роднина и получил наследство на Лаго Маджоре - замъци и имоти в Арона. Фамилията придобива островите Боромео през 16 век. Два от тях - Изола Бела и Изола Мадре, все още са си техни и са натъкмени много бароково. На герба на Боромеите има различни символи, между които три преплетени ринга - Боромеовите рингове. Това нещо значело в математиката дори, но и Лакан ги е харесал, та ги е използвал в психоаналитичната си теория, за да онагледи връзките между "реалното", "имагинерното" и "символното". Според мнозина обаче тези кръгове изобразяват само една "реалност" - междуфамилните бракове на членове от трите мощни семейства - Висконти, Боромеи и Сфорца. Нещо като "пари при пари отиват".

Летните резиденции /палаци/ и ботаническите градини на двата острова удивляват с това, че те не са кралска собственост, а собственост на една единствена аристократична фамилия. Боромеи.

Идеите им за обзавеждане, отдих и забавления са повече от интересни. Еднорогът и мидата като символ и като материал са често срещани на Изола Бела. Марионетният театър и колекцията от кукли и играчки в двореца на Изола Мадре са прекрасни. 

Като капак на всичко един от най-известните хотели в Стреза - отправната точка за посещение на островите, е хотелът с името на островите на Боромеите. 

Нашата разходка започна от Стреза. Посетихме трите острове - споменатите два и Пескатори. Спирахме за сладолед в Паланца и за разходка в Бавено. Взехме максимално гъвкав комбо билет, който позволяваше да обикаляме островчетата и двете градчета на езерото, колкото пожелаем. Има доста за разказване, но това - друг път.

 

изола Бела

 

едно от подземните помещения на двореца на изола Бела, за чиято направа са ползвани много мидени черупки

 

градината на двореца и изглед към езерото

 

красив обитател на изола Бела

Редактирано 1 юли, 2014 от royak

[royak 1476]

ден дванадесети: Швейцария, Италия - Лаго Маджоре

 

Тръгнахме от Армено към Аскона и Локарно в Швейцария по живописен път през Домодосола. Оттам туристите вземат атракционно влакче, което минава през селца с къщи, покрити с каменни плочи, и през страшни урви. Ние извървяхме този шеметен път /особено последната му част/ с колата.

Аскона е шарена. Не прилича на пиемондските селца и градчета, боядисани в охра и убито жълто. Кварталът с вилите на богатите е огромен, огромни живи плетове прикриват частните имоти от погледа на туристите и простосмъртните.

В Локарно отидохме, за да видим Мадона дел Сасо - една от многото "свещени планини" /сакри монти/. Ломбардия и Пиемонт са осеяни с пилигримски Сакри Монти - параклиси и църкви с картини или скулптори, изобразяващи сцени от живота на Исус, Богородица и светците. Свещените места са вписани красиво сред природата. Издигнати са в края на 16 и началото на 17 век като израз на неприемане на Реформацията. Факт е, че лутеранството не успява да се разпространи южно от Алпите. 

 

После се върнахме в Армено по брега на Лаго Маджоре с кратка спирка за снимки при Кастели ди Канаро, където се намират изоставените и потънали /или потъващи/ в езерото останки от замъка Рока Виталиана на фамилията Боромео.

 

лаго маджоре при Аскона, Швейцария

 

Аскона - шарен град

 

Мадона дел Сасо - Сакро Монте над Локарно

Редактирано 2 юли, 2014 от royak