Харесва ми да пътувам, но "половинката" ми не...

[Botko]

При нас е същото   Само че, си мисля че, Господ си знае работата, ако ни беше събрал двама обичащи пътешествията никакви пари в къщи нямаше да се свъртят. Що се отнася до самостоятелните пътувания досега не съм пътувал,но нищо чудно да пътувам. Съпругата надявам се няма да има нищо против ( както и казва де ) иначе в семейството се очертава още един кандидат магеланец - дъщерята. Така че нищо чудно и баща и дъщеря да тръгнем по света.

  Със сигурност моята ситуация е същата с дъщерята...само ,че е малка още за много далече извън Европа или Турция и има все още някой непреодолими пречки на този етап.И като се замисля имаме натрупан доста "опит" в България а и като по малка в близките съседни страни...Но очаквам бъдещето с оптимизъм,не заради моите очаквания и желания а за това да и предам нещо от себе си.Ако го хареса,супер...ако ли не...поне ще знам ,че съм опитал.Да дадеш на децата си възможност да видят света и да усетят ,всичко това с помоща на най близките си хора мисля ,че е вълнуващо и истинско и остава с много силни спомени за цял живот.

[luba_rizova]

Botko, good posting!!!Браво за желанието и намерението да откриеш нов свят на детето ти!!! Ние имаме 3 деца, и освен веднъж в Малта с бебето на 2 месеца, и веднъж в Турция с каката на 1 г., никъде не сме ги взимали. Но смятам,че са малки още, като порастнат ще се наложи, важно е за тях, обогатяват се наистина.,иначе, с мъжа ми и двамата много обичаме да пътуваме, аз организирам всичко, той само плаща. Лошото на тази история е,че иска да знам в подробности откъде точно на кой кв.м. Се хваща например еди кой си рейс, в гарите къде е точно влака и когато не знам започваме да се караме. Та отстеани сме много смешни, все се караме, все аз виновна, но накрая на деня всичко е 6. За съжаление иназ без него не мога, тъй като аз организирам, но той се ориентира прекрасно навсякъде. Общо взето без него ще се изгубя на секундата. И също не обича тевтия свят, сега как ще го заведа в Азия, не знам. Общо взето извън Европа е трудно навиването. Ако той не обичаше пътуванията, не знам какво бих направила.,Хм.

[atrencheva]

Офф мислех си че само при мен е този проблем.

При всяко пътуване се караме , амааа много. Къде е завил а не е трябвало, защо не спазва ограниченията, не видял светофара, не се е подготвил При нас аз правя подготовката, маршрути, обекти, спане, път, GPS всичко. А да си призная много съм зле по география   .  А той знае всичко кое къде се намира, все ми прави забележка кое било на север и кое на юг, пък аз ляво и дясно бъркам.Като цяло той само чака да кажа на къде да кара  , слава богу че с карта и GPS съм страшна.

Без него обаче не съм склонна да пътувам. Не обичам да ходя никъде сама , сигурно понеже съм едно дете и сега наваксвам. Полвинката обича да пътува мноого ама наистина много, само казвам защо не отидем еди къде си и той веднага е ЗА. 

Дърпаше се за Турция, но вече сам иска да ходи там. На всякъде другаде е "за". Е налага ми се да ходя по стадиони и да гледам спортни събитя, но пък после с кеф го влача по пазарите и моловете. Компромиси. 

Най-вече се притеснявах от това, че тръгнем ли на път все за нещо ще се скараме, но явно не сме само ние 

[dikrasteva]

Ние пък се запалихме по пътуванията след влизането на ЕС /може би защото се улесниха нещата/. От тогава наваксваме пропуските, но сме винаги семейно. Аз нямам нищо против и с приятелка да съм само, но благоверния се сърди. И не само той! Наследникът също. Поради което пътуваме тримата. Това доста оскъпява и затова още не сме напуснали Европа /Турция не я броя/, но се надявам и това скоро да стане. 

 

По повод караниците.... е ами то ако ги няма, все едно съм сама.

Пожелавам на всички нови и нови дестинации, с или без половинки!

Редактирано 17 ноември, 2014 от dikrasteva

[neuromancer]

Хората са различни и не искам да обобщавам, ама от моя опит когато пътувах с повече хора, мъжете гледат да има спокойствие и се съгласяват винаги, а жените все искат това, искат онова, не слушат като им кажеш нещо, правиш нещо за тяхно удобство, пък все си в грешка...

 

За децата, вече почнаха да подпитват "кога пак ще пътуваме със самолет?" И като питах какво толкова харесва на пътуването със самолет, казва "дават ядене"  . Направо като че ли вкъщи не дават ядене...

[Mary]

Явно аз съм от щастливките...около мен всички обичат да пътуват.  

Мъжът ми има какво да каже за някои дестинации, но света е голям и винаги има къде да отидем искайки го и двамата.

Децата ми също обичат да пътуват, особено по-големия, с който имаме и еднакви интереси.

 

Пътуването на цялото семейство е по-трудно за организация(училища, работа и т.н.) и го правим само няколко пъти в годината, затова процедирам по следия начин...редувам ги.   По-често с мъжа ми, понякога с едното дете, после с другото дете, накрая и с приятелки.

Досега само сама не съм пътувала, но ... никога не е късно и това да стане.

[strelec72]

При нас нещата стоят така...Единия го мисли ,другия го казва на глас.Това е може би единствения въпрос по който  постигаме консенсус от първия път. Обичаме и харесваме едни и същи неща.Аз организирам ,той плаща.Събирам информация и му я подавам  в готов вид (къде,как,защо  ).Последния път го попитах няма ли да запълваме запасите за зимата с дърва за камината,а той ми отговори  да не го занимавам с глупости ами да погледна за билети за някъде където по това време на годината е топло.....ииии след 2 часа вече имахме билети за Азия.Та ми се отвори работа да правя маршрут за 2 месеца. Много е хубаво да си на път с близък човек с който да споделяш емоциите си.

[mililia]

Както вече бях казала в предишен мой пост половинката си я намерих на път. И аз и той много обичаме да пътуваме, но това не пречи да имаме страшно много различия помежду си, които така или иначе, предизвикват доста спорове и сръдни (поне от моя страна  ).

Той е значително по-напред с пътуванията от мен, което ми пречи да посетя някои желани от мен дестинации (той вече ги е видял и не проявява интерес).  Ще кажете да отида сама. Да, ама няма пари и отпуски за всички желания, поради което трябва да се съсредоточа върху съвместните пътувания.Той проявява силен интерес към черна Африка, но не към сафаритата, а към хората там. За мен Африка на този етап като желана дестинация въобще не стои. 

Аз предпочитам да отсядам в централната част на градовете, той предпочита околностите. Аз трудно се ориентирам дори и по карта, той е като GPS (само като му покажа извадка от гугъл на разположението на хотела или мястото, дето трябва да отидем и той без проблем ме отвежда до там. 

Аз предпочитам да разбера всичко за дестинацията, която ще посетим и предварително я разучавам. Той въобще не иска да разучава нищо и даже се дразни като започна да коментирам дали да направим това или онова.

Ако мога да си го позволя препочитам по-висок клас хотели, докато за него е важно само да е чисто.

Откакто станах "магеланка"   съм склонна да правя бързи и необмислени  разходи за самолетни билети, щом имат добра цена. Той категорично отказва да закупува билети, без предварително  да е обмислил, дали иска или не точно в момента дадено пътуване. Аз мога да закупя самолетен билет за след около 6-8 месеца напред, а той не желае да планира нещо толкова напред във времето (тук влияние оказва и работата му). Поради тези причини не можем да се включим в нито една промоция.

Положителното обаче е, че и двамата обичаме да обикаляме от рано сутрин до късно вечер и нямаме различия при обиколките. И двамата много обичаме да ходим по галерии и музеи, както и да изпробваме местната кухня. Като цяло никога той няма някакви специални претенции и никога не се противи да правим нещата, дето съм си намислила.

С изключение на първото ни пътуване никога след това не сме имали караници за каквото и да е.

[Locke Lamora]

Намери си любовник, на който идеята му допада и пътувайте заедно.

[Георги Матеев]

Аз съм късметлия в това отношение.

 

Половинката ми предпочита определен тип пътувания - топли места, ненатоварващи, в малко по-луксозни хотели и въобще най-вече "цивилизовани" дестинации. Нищо, което да се отклонява особено от утъпканите туристически пътеки. Когато имам подобна идея проучвам нещата и после директно казвам - едикъде си ще ходим тогава и тогава. Почти никога няма възражения. От време на време само има мрънкане в стил "ама много пари ще струва", но имам стандартни трикове, които винаги вършат работа в това отношение

 

А когато искам да пътувам до по-"екзотични" места просто отивам сам (или при повечко късмет с приятел/и). Половинката винаги подхожда с разбиране и не се сърди, че отсъствам известно време.

 

Така и двамата сме доволни накрая, а аз успявам да огрея навсякъде, където пожелая

[Krum4ov]

Аз трудно се ориентирам дори и по карта, той е като GPS (само като му покажа извадка от гугъл на разположението на хотела или мястото, дето трябва да отидем и той без проблем ме отвежда до там. 

 

Научно е доказано, че жените са много по-зле с ориентацията от мъжете. Разбира се има и изключения, но това е масово. И тук не става въпрос за някаква полова дискриминация, а за нещо както вече казах научно доказано, та да не се засягат жените, а и да не се сдухват, че като се ориентират по-трудно са по-зле от приятеля си примерно    

Написах го това, защото много жени и на мен са ми казвали: Оф много съм тъпа и не мога да се ориентирам. Та това въобще не е знак дали си тъпа, умна и т.н. 

Малко офтопик се получи, ама нали става въпрос за половинки и пътувания. Та така. 

Иначе и аз с моята се карам много често за някои неща като пътуваме. Тя иска да види едно, аз друго, но накрая винаги се стига до компромис (почти винаги от моя страна  )

[Botko]

Botko, good posting!!!Браво за желанието и намерението да откриеш нов свят на детето ти!!! Ние имаме 3 деца, и освен веднъж в Малта с бебето на 2 месеца, и веднъж в Турция с каката на 1 г., никъде не сме ги взимали. Но смятам,че са малки още, като порастнат ще се наложи, важно е за тях, обогатяват се наистина.,иначе, с мъжа ми и двамата много обичаме да пътуваме, аз организирам всичко, той само плаща. Лошото на тази история е,че иска да знам в подробности откъде точно на кой кв.м. Се хваща например еди кой си рейс, в гарите къде е точно влака и когато не знам започваме да се караме. Та отстеани сме много смешни, все се караме, все аз виновна, но накрая на деня всичко е 6. За съжаление иназ без него не мога, тъй като аз организирам, но той се ориентира прекрасно навсякъде. Общо взето без него ще се изгубя на секундата. И също не обича тевтия свят, сега как ще го заведа в Азия, не знам. Общо взето извън Европа е трудно навиването. Ако той не обичаше пътуванията, не знам какво бих направила.,Хм.

Всичко е добре когато накрая завърши добре И всеки най добре би следвало да си познава половинката и да се допълват..сигурно перфектните стиковки са рядкост...и би било "скучно понякога" (шеувам се).А относно пътуването с деца...не е толкова просто и не е само до нашите желания а и до техните възможности и интереси.Аз съм убеден,че колкото повече са децата в едно пътуване толкова повече трябва да се съобразяваме с всяко едно и понякога пътуването може да не ни  се стори толкова запомнящо се със забележителности и места,колкото с преживявания.Но това пак са спомени! И то хубави спомени..

Редактирано 17 ноември, 2014 от Botko

[Травеолани]

Научно е доказано, че жените са много по-зле с ориентацията от мъжете. Разбира се има и изключения, но това е масово.

Ние сме от изключенията - мъжът ми е много зле с ориентацията. В същност ако се скараме за нещо, докато пътуваме, 98% е заради, това че отново сме объркали пътя. Той и с GPS се обърква, и в града където живеем не може да се ориентира, трагично е положението. Това много ме дразни... Поне да гледаше табелите, ама и това не прави. А в много случаи се оправдава че твърде късно съм му казала къде да завие примерно...

[Яничка]

С този "проблем" се справям, като пътувам сама. За някои хора установих, че това звучи много странно, а всъщност се оказа, че е много приятно. Откакто го правя, станах по-самостоятелна, отговорна и контактна.

Това важи за дестинациите, които изискват самолет, защото моят приятел няма никакво доверие на този вид превоз. За дестинации, където може да се стигне с автобус или кола, пътуваме заедно.

Не виждам нищо странно в това. В една връзка трябва да се правят компромиси, нормално е всеки да има различни интереси. Важното е, че прекрасно се разбираме, когато става дума за коли, състезания, предавания като Top Gear, които гледаме заедно с голямо удоволствие и т.н.

А по повод на изневерите - че то който иска да изневерява, няма защо да бие толкова път   То тази работа може и в БГ да се свърши, защо да си създава работа по време на почивка в чужбина   И кой намира време за такива работи, когато трябва да тича по забележителности и времето все не стига   Е, сигурно е въпрос на добро желание, знам ли...

[fam]

А при нас не е точно така.

И двамата обичаме. Само че в момента той е обвързан с грижата по болен родител и никакви планове не можем да направим. Защото не се знае след два месеца, например, дали няма да има нужда той да си е тука.

 

Действа ми много депресиращо на моменти, но пък и той няма избор.

 

В Сициля мин. месец щяхме да ходим двамата, но стана така, че той не можа. И в последния момент отидох с моя приятелка, иначе изобщо нямаше да отида.

Защото не е и мн. лесно някой да се навие в последния момент - пари, отпуски и т.н.

 

Дано в бъдеще да няма такива пречки и да се наредят нещата.

[mu_ry]

аз съм късметлийка с мъж, който обикновено се съгласява с всичко, което предложа   Заради това, почти винаги, избирам дестинации, които знам, че иска да види отдавна и ходя във всеки зоопарк, който ни се изпречи на пътя, въпреки че всички, вече, ми изглеждат еднакви   Ама трябва и компромиси да има

[ruwenzogy]

Моята половинка все мърмори, че много пари отиват за пътувания, но като му кажа да не идва, че аз ще отида сама, никога не е съгласен. А като се върнем се хвали, разказва и показва снимки повече от мен, то се хвали още преди да сме тръгнали де, аз все си мълча, а той където седне и където стане все се кефи, че ще ходим едикъде си, или пък все разправя, като бяхме едикъде си... Но иначе мрънка за парите. За мен не е проблем да пътувам сама, ако откаже да дойде, мога и сама, или пък да се комбинирам с приятели, но той не се отказва.

Това пък при мен се отнася за жена ми.

[slujitel]

Това пък при мен се отнася за жена ми.

ха ха ха, как ни е събирал господ

[stanimir]

аз съм късметлийка с мъж, който обикновено се съгласява с всичко, което предложа Заради това, почти винаги, избирам дестинации, които знам, че иска да види отдавна и ходя във всеки зоопарк, който ни се изпречи на пътя, въпреки че всички, вече, ми изглеждат еднакви Ама трябва и компромиси да има

Аз на твое място веднага бих го навил за едно сафари ...за надъхване само му пусни снимките на Флай

[stanimir]

Написах го това, защото много жени и на мен са ми казвали: Оф много съм тъпа и не мога да се ориентирам.

Те жените много неща казват ей тъй само да се правят на безпомощни

Съмнява ме да е научен факт. Аз за кафето и виното колко противоположни научни факти съм чел ...

[Ushakal]

Те жените много неща казват ей тъй само да се правят на безпомощни

Съмнява ме да е научен факт. Аз за кафето и виното колко противоположни научни факти съм чел ...

Напълно подкрепям, точно така е. После мъжете са готови да пътуват където и да е, само да не се загуби горкото безпомощно създание. Това си е част от стратегията за убеждаване. Извинявам се за спама, ама не можах да се въздържа.  

[Mary]

Моля, моля не всички жени са безпомощни или се правят на такива.

Има много жени, които разхождат насам-натам мъжете си и го правят с удоволствие, без грам натякване.

Вероятно се дължи на повече свободно време или ... желание.

[mu_ry]

Аз на твое място веднага бих го навил за едно сафари ...за надъхване само му пусни снимките на Флай

 

 

тука трябва той мен да навива