Чуждите езици

[vili_gp]

Здравейте,

 

Как се справяте с чуждите езици, ако в страните, която посещавате не говорят английски?

[stanimir]

Aми по разните екзотични дестинации с ръкомахане , посочване и някой универсални жестове

Ако съм в голям магазин гледам дисплея на касовия апарат , та да се оправям с парите. Много рядко съм попадал на хотел или туристическа атракция където не поназнайват английски , все пак с това си вадят хляба.

Проблем може би са храните в менюта на ресторанти и заведения ако няма картинки към тях.

 

Иначе най-цивилизованото място , където много малко се знае английски за мен беше Япония.

Тя пък обаче е толкова уредена , че сигурно сляп и ням човек  би се оправил 

[FlyTraveler]

Здравейте,

 

Как се справяте с чуждите езици, ако в страните, която посещавате не говорят английски?

 

Зависи до каква степен ми е нужна комуникация и до каква степен хората не говорят английски, а и до каква степен аз говоря / разбирам местният език.  Последно време наемам местен гид, който говори английски да ни придружава, разкарва с кола, показва, разказва и пр. Според мен това са едни от най-добре похарчените пари при пътуване. В Рио де Жанейро за 4 дни бях наел 3 различни гида на различни тарифи с различни нива на гъвкавост (от всичко предварително уговорено до вземане на решение какво се разглежда на момента). Абсурд е да се видят първо толкова неща за това време без местен човек с кола, второ даже и тези, които се виждат, няма човек как да разбере толкова неща за тях (четенето отделно, за да не може евентуално да те взема гида за канарче и да "навърта празни часове и километри").

[macf1an]

Аз разчитам на електронни помагала Google Translate за мобилни устройства, със свалени офлайн езици, върши чудеса. Има и други специализирани приложения, които го допълват.

Ако имаш възможност да си онлайн на даденото място, има и гласови преводи в (почти) реално време.

Може да превежда от табели, менюта и прочие..

Редактирано 10 юли, 2014 от macf1an

[Zaro]

Здравейте,

 

Как се справяте с чуждите езици, ако в страните, която посещавате не говорят английски?

 

Първо проверявам как е на съответния език "Извинете, говорите ли английски". Ако и това не помогне, казвам на половинката "дръж ми куфарите, ще говоря" и се оправяме някак си.

[iMari]

Знам малко испански.Това ми е помагало и в Португалия и в Италия.

Сръбски също малко.Него го говорят в страните от бивша Югославия,въпреки, че на места е добре да уточниш, че си българин в началото на разговора.

Не говоря руски, но все пак той е славянски език.В Литва и Латвия, когато не знаеха английски,ги молех да говорят на руски,за да мога да разбера нещо.

Май не съм била на място,където съвсем да не говорят английски,но пък съм пътувала предимно в Европа.

Редактирано 10 юли, 2014 от Мари Николова

[Zaro]

От друга страна, единственият път, когато и английският не ми помогна, беше ... в едно зачукано село в Англия. Мен ме разбраха, но аз тях не. Още не бях толкова близък с диалектите. След онзи момент започнах да проявявам нездрав интерес в дърводелския английски. 

[naTpuoT]

От друга страна, единственият път, когато и английският не ми помогна, беше ... в едно зачукано село в Англия. Мен ме разбраха, но аз тях не. Още не бях толкова близък с диалектите. След онзи момент започнах да проявявам нездрав интерес в дърводелския английски.

Аз много пъти съм си мислил, че в неанглоговоряща страна с моя балкански английски биха ме разбрали много по-лесно, отколкото някой британец.

[Iva_a]

Ох, на мен ми се случиха  "сватове" от "Стара Англия', много наблягат на този факт. Гаджето на сина е от Лийдс. Е, на първата ни обща вечеря с мъжа гледахме като отровени. Втората беше малко по-добре - отговорихме на 2-3 въпроса, които разбрахме. До този момент имахме самочувствието на говорещи английски, особено мъжът, работил 6 месеца в Щатите. Резил..

А в Доминикана заминахме без хал хабер да имаме от испански. Беше едно ръкомахане...Дълго време. И ни гледаха лошо местните. Те така или иначе ни мислят за глупави, а ако не им говорим езика съвсем.

[Zaro]

Ох, на мен ми се случиха  "сватове" от "Стара Англия', много наблягат на този факт. Гаджето на сина е от Лийдс. Е, на първата ни обща вечеря с мъжа гледахме като отровени. 

 

Ееее, ти сега, Йоркшър ми е слабост, имам доста познати, там, ходил съм им на гости за трупане на "следдипломна квалификация". Те в Северна Англия не говорят, а пеят. 

[vili_gp]

Наистина и английския би бил проблем ако не разбираш какво ти говорят

[iMari]

Аз много пъти съм си мислил, че в неанглоговоряща страна с моя балкански английски биха ме разбрали много по-лесно, отколкото някой британец.

А, това е така.Ние говорим английски някак по "твърдо",съответно по ясно произнасяме думите.За разлика от японци,китайци,корейци например.Те ,обикновенно,са перфектни на граматика,но заговорят ли,трудно ги разбираш.

 

Често,при общуване с руснаци съм забелязала,че по някаква причина "W" го произнасят като "В".

Като чуеш:

-Вот вил ви ду тудей?

,няколко секунди ти трябват да разберш какво те питат.

 

Всичко зависи от нивото на владеене на езика и от двете страни ,разбира се.

[macf1an]

Това с азиатците е много условно ... примерно най-правилният Английски съм чул от сингапурци. По учебник.

В работата си ежедневно общувам с китайци и японци, някои говорят като завършили в Оксфорд, други като оризоберачи с говорен дефект. Малко е на късмет на какви ще попаднеш ...

Това ме подсеща колко се смях, когато една китайка ми разказваше за Анату, и колко било различно от Фиджи (където я бях забърсал на един плаж да си правим компания). И цяла вечер повтаря "Анату, Анату", а аз се правя, че знам за какво ми говори, докато мислено въртя глобуса и се чудя. В крайна сметка се усети, че нещо я гледам с недоверие, вади телефона и ръчка с пръста съседните острови Вануату Оказа се, че не казва "В" .. и като чу правилното произношение умря от срам, че се е изложила.

[lyusi]

На мен ми е било най-трудно да се оправя на английски в Англия /Английски, какъвто аз съм учила говореха само в Бъкингамския дворец, иначе на улицата те застрелват с разни диалекти и произношения, които изискват време, за да разбереш какво ти казват/. Не съм имала проблем с езика в държави, които не са англоезични - хората заети в туризма обикновено знаят английски, а и почти навсякъде младите хора говорят някакъв английски и не е проблем, ако е необходимо да питаш за нещо на улицата. В славянските държави пък могат да те разберат и директно на български /аз лично с изненада установих, че като се заслушам, разбирам словашки и словенски - не всяка дума, разбира се, но хващам смисъла на казаното/. Има и места, където руския върши повече работа от английския, поради огромното количество руски туристи- Ползвала съм и местни гидове, говорещи английски, както и аудиогайд в музеите. Сега обаче съм се огледала в Южна Америка и за всеки случай започнах да уча испански, тъй като си мисля, че английския там няма да ми свърши много работа 

Иначе където и да ходя, гледам да науча как да поздравя и благодаря на местния език - върши чудеса, а и е въпрос на уважение към домакините.

[neuromancer]

Абе да научиш здравей и благодаря, все ще се оправиш и с жестове за останалото. Лошо става, ако трябва да се говори по телефона

[Георги Матеев]

Ако с английски не стане първо пробвам с руски или немски, които поназнайвам на говоримо ниво. Ако и там ударя на камък нечленоразделното мучене и ръкомахане винаги вършат работа 

[wilks]

В славянските държави пък могат да те разберат и директно на български /аз лично с изненада установих, че като се заслушам, разбирам словашки и словенски - не всяка дума, разбира се, но хващам смисъла на казаното/.

Не е точно така. Тоест половината написано е вярно, другата половина е грешна. Това, че ти разбираш словашки и словенски не значи, че те теб те разбират като им говориш на български. В Полша, в един обикновен провинциален магазин с изненада установих, че разбирам 80% от думите на продавача, ако говори бавно. Но поляк мен не може да ме разбере, ако говоря на български, дори бавно и всяка дума да изговарям отделно. 

В Сърбия съм говорил със сърби точно по този въпрос. Оказа се, че дори думите в двата езика да са еднакви, ако ударението е сложено на различно място в нашия вариант, те не разбират думата - ударението като промени звученето, и цялата дума ставала неразбираема. Мислих, че се превземат, но в езици, в които има установени правила за ударение, то наистина играе роля и е важно. При тях правилото е ударението винаги да се слага на първата гласна (нещо като във френския на последната, или в гръцкия на предпоследната). С някой отделни изключения. При думите, при които ударенията и на български, и на сръбски са еднакви, няма проблем. Или ако говорим бавно, с малко въображение разбират. Но в свободна реч почти нищо не хващат от българския.

 

В Барселона примерно, като питат от къде съм, и като разберат че съм българин, директно превключват на руски. Там руския вече е като втори/трети с кастилския испански. Някой се учудват като им кажа, че предпочитам на английски, все пак. И ако продължат да се чудят, само им приомърморвам нещо от рода catala vs. castellano, и веднага спират да питат защо и как.

[Zaro]

Аз много пъти съм си мислил, че в неанглоговоряща страна с моя балкански английски биха ме разбрали много по-лесно, отколкото някой британец.

 

Аз под дърводелски английски имам предвид не балкански английски, ами език на човек от малка общност, който рядко е напускал родното си място и по този начин езикът се е съхранил в някаква странна форма.  

 

Няма да забравя как шотландецът Анди Грей коментираше мачове по Sky Sports преди години. Ми то все едно някой от трънско да дава прогноза за времето. 

 

Диалектите са голямо богатство на езика и трябва да ги уважаваме. В България има някакво изкривено противопоставяне на източни срещу западни говори, северни срещу южни, големи срещу още по-големи комплексари на тема регионален произход.

 

Ати-пати донке ле, вай-вай. (това е на бачковски) 

[lyusi]

Не е точно така... Това, че ти разбираш словашки и словенски не значи, че те теб те разбират като им говориш на български. 

 

Така е, нужно е и желание да те разберат.  На една конференция нарочно си говорихме с една словенка всяка на собствения си език, за да установим дали се разбираме и успеваемостта и при двете беше доста добра /проверката за разбиране - на английски :)/. Обаче това зависи и от човека срещу теб - ако няма желание или интерес да те разбере, тогава най-вероятно десетопръстната система ще трябва да се включи по необходимост.

[rik4o]

 "дръж ми куфарите, ще говоря" 

 

  достойно е за подзаглавие на темата  

Редактирано 11 юли, 2014 от rik4o

[Banditka]

.........Това, че ти разбираш словашки и словенски не значи, че те теб те разбират като им говориш на български. ......  Но в свободна реч почти нищо не хващат от българския.

Моите опити да говоря на български в Босна предизвикваха пълно недоумение  но половинката сега като се замисля променяше ударението и явно това даваше ефект, защото на него му отговаряха.

[Пантелей пътник]

Аз само на английски и френски разчитам засега...е и някакво бледо подобие на сърбо-хърватски съм пробвала...

[Zaro]

Спомням си една случка в Гърция преди години.

Сядаме в някакво зачукано село на Халкидики да вечеряме. Кръчмата има двама сервитьори - бледолик и един по-тъмен с характерен девствен индийски мустак. Викам си, бледоликият е нашият човек. 

 

Пристига той - мята две менюта на масата, гледаме ние, избираме. Идва юнакът и се почна една мъка. Гръцка салата и карафаки поръчахме лесно, ама с рибата ударихме на камък, или по-скоро нищо не се хваща на куката. Английски - не, италиански - не, руски каквото си спомням - не. Грък не беше със сигурност. По едно време не издържах и възкликнах - а бе какъв си ти бе. А той си нарежда, ли нарежда...

 

Накрая дойдоха подкрепления от някаква съседна маса, та ... не останахме гладни. Там ядох уникален барбун. Заслужаваше си мъката. 

[Meidj]

В славянските държави пък могат да те разберат и директно на български /аз лично с изненада установих, че като се заслушам, разбирам словашки и словенски - не всяка дума, разбира се, но хващам смисъла на казаното/. 

 

Това за разбирането до голяма степен е самозаблуда заради думи със сходно звучене, но съвсем различно значение. Например един приятел ми обясняваше как разбирал почти всичко от сръбския, ама веднъж в една закусвалня, като го бяха подканили с надпис "Узми рачун" (прев. "вземи си касовата бележка"), беше тръгнал да си мие ръцете  

 

Що се отнася до словенския, въпреки че съм на доста добро ниво със сръбския, почти нищо не им хващам, като ми говорят в неформална обстановка. Писмено - иди-дойди, ама говоримо е пълен крах. Скоро един словенец ме успокои, че дори самите словенци трудно се разбирали помежду си, ако тръгнат да мелят на местните си диалекти. По негово мнение Словения е държавата с най-много диалекти от глава на населението, където дори отделни села с по 100 човека си говорят свой словенски, съвсем неразбираем за хората от съседното село на 10 км отстояние. Рекох, че нещо ме гъбарка, ама и други ми потвърдиха същата информация.

Редактирано 25 януари, 2017 от Meidj

[rossi]

Аз веднъж се затрих при пазара с влака (покрайнините на Бангкок). Съответно там туристите са ново явление и никой не говори английски, а маршрутката, с която отидох не се връщала по същия път... 

Зърнах едно младо момиче, което обядваше на една пейка, и реших, че тя поне ще знае английски. То не беше сложно от моя страна, казвах само: "Бангкок". Тя ме разбра и се притесни, че не може да ми отговори. Прибра си сандвича и изжестикулира да я последвам. Прекара ме през целия пазар и няколко други улици и накрая ми посочи стоянката на маршрутките.

Все още я богословя - да е жива и здрава! Спря живота си, за да помогне на непознат.

 

Та ако не може да се разбереш с приказки - жестовете са си жестове (действа във всички страни). Те съществуват много преди да се е създала речта. Както споменаха по-горе, проблем е ако трябва да се разбереш с някой по телефона ...

Редактирано 25 януари, 2017 от rossi