Лаос - установяване и живот

[stefanrusev]

Аз с удоволствие бих прочела и твоя разказ. Интересно ми е да разбера и твоето виждане за Лаос. Това е една екзотична страна, за която няма много информация и всеки разказ е добре дошъл. До преди да прочета разказа на Maik нямах никакво желание за пътешествие до там, въпреки че имаше бегли идеи за това, но сега съм сигурна, че бих искала да посетя Лаос.

Ако не ти представлява трудност сподели и твоето виждане и поглед към страната

За съжаление пътеписа за тая страна има само частI - Муза "хвана пътя". А и след 30 дни обиколка из ЮИ Азия гледките, емоциите и усещанията надделяха над спомените. Сега е лято и е време за купони , но обещавам  в някой "почивен"ден да се стегна и да го допиша!

Моето виждане за тая страна  - бедна, изостанала и смазана от комунизма страна, която с невероятни усилия се опитва да намери "място под слънцето".

Редактирано 29 юли, 2014 от stefanrusev

[Георги Матеев]

бедна, изостанала и смазана от комунизма страна, която с невероятни усилия се опитва да намери "място под слънцето".

 

Странно, но това описание много ми напомня на една друга страна

[NikolaiRG]

Странно, но това описание много ми напомня на една друга страна

 

Другата страна май не полага неимоверни усилия за това.

[Valle]

Аз ще продължа с по-неглижараното мнение за Лаос, в който не видях нищо уникално като природа или архитектура. Приятно местенце но нищо повече.

 

Оформил съм мнението си за тях като някаква издънка на тайландския народ- говорят диалект на тайландския, пишат с техните букви, поздравяват се със sawadee. От историята разбирам, че по стечение на обстоятелствата (най - вече отслабване на властта на тайландски крал) разните му феодали в областта се отделят в самостоятелна държава. После идват французите и по подобие на Камбоджа, присъединяват територията към тяхната колния Френски Индокитай - бледа сянка на английската колниална мощ в Азия. Накрая прегръщат комунизма като единствена сламка за самостоятелно оцеляване. Винаги били по-близки в политическо отношение с виетнамските комунистически си съседи, отколкото с родствено близките им тайландци. Частично са плод на империзлизма и противопоставянето по време на Студената война.

 

Ако не бяха самостоятелна държава, едва ли щяха да привликат такова внимание от туристическа гледна точка.  

[Гост]

Това, което прочетох за Лаос, страшно ми хареса. Дано някога Дано = Някога Благодарност за труда!

[saseda]

Аз бях там ноември, като идеята първоначално беше да бъда и двете седмици във Виетнам, но впоследствие се промениха нещата та стана 1 седмица във Виетнам и 1 седмица в Лаос (като съм чел, по принцип хората правят тур от 1 месец, обикаляйки и четирите държави : Лаос, Виетнам, Тайланд и Камбоджа).

В Лаос бях в столицата Виентян и малко в Паксе.

Визата си я купих още от тук, електронна виза от официалният им сайт за целта макар, че можело и на място на летището да се вземела, но аз не исках да рискувам пък и така по-удобно. Хората са много мили и дружелюбни, усмихнати, всеки трети едва ли не те поздравява със "Сабайди!" ("Здравей!"), жените много красиви и не се надуват като българските такива, храната евтина (вечеря ориз и месо със зеленчуци за 8 лв, включително и бирата), много хубави будистки храмове, природа и т.н. Разходката покрай реката Меконг е страхотна, има и нощен пазар там, а отсреща е Тайланд. Персоналът в хотела много мил, обилна закуска на шведска маса. Момчето се чупи да прави омлети и накрая на тръгване като му подарих една бира Лао се чупи да ми се кланя и благодари...

В Паксе ме водиха до един водопад, беше много красиво и до един огромен Буда, изкачвайки сумати стъпала до върха.

Мисля, че бих живял там, но да работя дистанционно за българска или поне европейска фирма, заради трупането на стаж за пенсия след време...