Как избирате следващата дестинация

[Гост]

Толкова различно е всеки път това с избора...освен, че винаги ми се ходи, и то навсякъде си имам места в главата, които знам, че трябва да видя и такива, за които сякаш все още не е дошло времето. Не знам защо- например все още не съм била в Париж и някак не ми се и отива, докато знам, че трябва да го видя така или иначе. Но пък достъпът до там е толкова лесен, че винаги може да го направя...Обикновено местата идват от само себе си- някой разказ или снимки те грабват и хоп!- сдобил си се с дестинация. В момента нещата седят така- пролет и есен мога да отделя максимум по 2-3 седмици за нещо по-голямо. През останалото време ако открадна ден към уикенда и направя нещо бързо из Европа, било то да гледам волейбол в Италия, Турция или според случая или просто за разходка.

Проблем се оказва обаче, че леко плановете ми вече са напред за две години, най-малко...

Тази разпределих големите така- март- Азия /Малайзия, Сингапур, Тайланд и Индонезия/ за три седмици и почти наредените през септември две седмици в Андалусия и Мароко.

Следващата- от средата на февруари Азия /но коя точно докато не взема билет не смея и да кажа, въпреки, че по план са Шри Ланка, Малдиви и Индия/ и евентуално октомври една Австралия /само минаване/ с Нова Зеландия и Фиджи /ако остане време/.

Та такива ти ми работи..а че не сме добре, това е ясно. Но пък на мен ми е добре. :lol:

 

Тони, защо си надничала в главата ми? Едно към едно  Живея в бъдещите пътувания с години напред 

 

P.S. Ето, тази снимка ще е причина за уикенд, но чак следващото лято, за това не остана време... 

 

Редактирано 26 юли, 2014 от Гост

[stanimir]

Хмм алпийска архитектура , това в Швейцария ли е ?

[slujitel]

Прилича ми на Халщат

[stanimir]

Прилича ми на Халщат

Иййй браво , удар в десятката !

Още по-добре , че е в Австрия гледал съм филми за мястото преди години , но снимката нищо не ми говореше

[automax7]

Много лесно става при нас! Жена ми избира, а аз го организирам! Естествено според възможностите ни (финансовите). Най-интересното за мен е подготовката - самолетни билети, хотели и всичко каквото може предварително да се закупи по интернет- примерно билет за влак Париж-Лондон, билет за автобус-амфибия в Будапеща, за Hop On Hop Off, за сегуей и каквото ви дойде на акъла. Винаги разполагам с малко време и затова се старая да подготвя всичко което може предварително, това включва и набелязване на местата за посещение - интересни сгради , музеи в навигатора на телефона, т.е. не се налага да питам за посока когато отивам някъде.

[Георги]

Много лесно става при нас! Жена ми избира, а аз го организирам! Естествено според възможностите ни (финансовите). Най-интересното за мен е подготовката - самолетни билети, хотели и всичко каквото може предварително да се закупи по интернет- примерно билет за влак Париж-Лондон, билет за автобус-амфибия в Будапеща, за Hop On Hop Off, за сегуей и каквото ви дойде на акъла. Винаги разполагам с малко време и затова се старая да подготвя всичко което може предварително, това включва и набелязване на местата за посещение - интересни сгради , музеи в навигатора на телефона, т.е. не се налага да питам за посока когато отивам някъде.

 

Жена ти добре го е измислила, от нея избора, от теб цялата отговорност

[МАРИН МИТЕВ]

.............................................................

Но понеже тези зони обхващат понякога много страни, естествено в началото гледах да има някава водеща забележителност като природен феномен (архитектурно - исторически забележителности са по-второстепенен фактор при избора на дестинация, въпреки че и такива имам. Ето защо Мачу Пичу ми е по-надолу в списъка засега).

 

Първо: След първите няколко пътувания постепенно се придвижих до концепцията природата да ми предоставя някакво шоу - огромни водни маси ли ще падат от водопади, лава ли ще бълбука в кратера на вулкана, стада слонове ли ще се мотат нагоре - надолу няма значение, ама нещо трябва да се движи, да подскача и вихри. Отчитам като най - голям пропуск, че нито веднъж за 3-те ми престоя в САЩ не постетих гейзерите в Йелоустоун.

 

Второ: е, гледам и има някакъв разум относно поемането на риска на такива места, така че сезонът е изключително важен при избора. Не бих отишъл примерно в югоизточна азия по време на дъждовния сезон. Обичам да наблюдавам мощта на Земата, но не и да изпитвам яростта на природните стихии върху себе си.

 

Трето: цената - за отделните дестинации имам нещо като таван/предел колко бих дал. При самолетните билети разчитам на регулярни или случайни промоции и постепенното нагласяне на цялостата цената до приемливото по мое мнение ниво. Статистиката показва, че самолетния билет е в рамките на 25-33% от целия ми бюджет.

 

Заключение: и аз съм като тези магеланци, които имат и действат по потенциални дестинации, без да имам твърди критерии за следване, които да ме ограничават в избора на конкретна дестинация. Имам списък с желани страни/региони за посещение, като в него просто тези обекти на желания си сменят позициите според възможностите и конюнктурата.

.........................................................................

 

 

Много добре казано! Но къде на шега , къде наистина - на стената имаме една карта на света , на която сме забили пинчета на всяко място , на което сме ходили... И сега попълваме празните места, като разбира се избираме, точно къде по критериите от цитата ...

Редактирано 27 юли, 2014 от МАРИН МИТЕВ

[Еминко]

Ако няма градушка,наводнения и течащи покриви всяка година ходим някъде в Европа(Южна).Като внимателно чета за музеи ,забележителности и ако няма време и парички се връщаме на следваща година,за да си изпълним плана.След 4 поредни години в северо-източна Италия ни престои последно ходене там.Трябва да се види музея на "цигулките" в Кремона ,както и родната къща на Верди.Отделно все хващаме затворен замъка Буенконсилио в Тренто...та има какво да се гледа.Живот и здраве след това ще се местим...към Южна Италия..:-))

Освен това си падам и по политически туризъм.Бил съм град Поти,родния град на Сталин,в град Алта Предапио,родно място на Мусолини,в село Кумровац,роден дом на Тито,били сме и на Орловото Гнездо до Бауришгмайн-щаб квартирата на Хитлер,в град Крушевац-родния град на Слободан Милошевич..Бе гледаме да вървим в обратна посока на туристическия поток:-))...И никога не съм ходил във Венеция.

[гост]

Ако няма градушка,наводнения и течащи покриви всяка година ходим някъде в Европа(Южна).Като внимателно чета за музеи ,забележителности и ако няма време и парички се връщаме на следваща година,за да си изпълним плана.След 4 поредни години в северо-източна Италия ни престои последно ходене там.Трябва да се види музея на "цигулките" в Кремона ,както и родната къща на Верди.Отделно все хващаме затворен замъка Буенконсилио в Тренто...та има какво да се гледа.Живот и здраве след това ще се местим...към Южна Италия..:-))

Освен това си падам и по политически туризъм.Бил съм град Поти,родния град на Сталин,в град Алта Предапио,родно място на Мусолини,в село Кумровац,роден дом на Тито,били сме и на Орловото Гнездо до Бауришгмайн-щаб квартирата на Хитлер,в град Крушевац-родния град на Слободан Милошевич..Бе гледаме да вървим в обратна посока на туристическия поток:-))...И никога не съм ходил във Венеция.

А Правец?

[neuromancer]

Не знам на колко години е, ама едно време в Правец ни водеха от училището, задължително....

[Еминко]

А Правец?

Бил съм нееднократно в Правец,но никога не успях да посетя обекта от национално и световно значение!А и нека да не сравняваме Тодор Христов Живков с Мусолини,Тито,Сталин.Просто съм ял кебапчета,шкембе на павилионите около входа за града.А съща така съм пил 2-3 пъти до ранни петли в шатрата(която вече е няма):-))

[desislavna]

Ами аз имам такъв дълъг списък от желания, който все расте, вместо да намалява, колкото повече чета или проучвам различни дестинации, независимо от това, че използвам всичкото си свободно време за пътувания. Разбира се имам и приоритетни цели, но някакси част от тях просто си ги запазвам за по-нататъка, въпреки че е имало добри самолетни оферти за там. Предполагам, че не искам да се лиша от точно тези най-бленувани мечти и си ги оставям за времето, когато ще съм готова за тях или ще се чувствам достатъчно подготвена. Такава дестинация за мен е Япония, чиято култура и хора намирам за изключително интересни.

При мен проблемът основно е времето и обстоятелството, че планирам отпуската си от предходната година не ми позволява голяма мобилност. Далечните си пътувания гледам да съчетавам с официални почивни дни, за да мога да съм далече по-дълго време и това обикновено се случва около Великден и Гергьовден. Другите пътувания се случват обикновено есен и в началото на зимата за Коледните базари.

За далечните пътешествия конкретната дестинация се избира основно от наличието на хубави самолетни оферти и добри климатични условия по времето на отпуската за конкретната дестинация.

И два дена след като се върна от някъде пак ми се тръгва ...

[wilks]

Разбира се имам и приоритетни цели, но някакси част от тях просто си ги запазвам за по-нататъка, въпреки че е имало добри самолетни оферти за там. Предполагам, че не искам да се лиша от точно тези най-бленувани мечти и си ги оставям за времето, когато ще съм готова за тях или ще се чувствам достатъчно подготвена. 

И аз бях така преди -  все отлагах и запазвах най-хубавото за по-късно, или за накрая. И за пътувания, и за храна примерно, и за други неща. Но един ден осъзнах, че по този начин се лишавам от пълното удоволствие и наслада. Пак за пример ще дам храната - като си запазвам най-вкусното за накрая, когато съм се заситил вече с останалото, и вкусовите ми рецептори са се променили, някак не остава място за пълноценната наслада, каквато би била, ако съм го изял още в началото.

Освен това си мисля, че човешката натура е така устроена, че като се осъществи една мечта, на нейно място идва друга. Най-малко още една. И то не по-малко силно желана от предходната. Ако си запазвам една и съща мечта, и постоянно я отлагам, ще цикля само около нея. И няма да идва ред за нови, други, още по-интересни и големи мечти.

Има и друго - щом се е появила в сегашния момент, значи и времето й е точно отредено за този момент. След това или вече няма да е същото усещането, или силата й ще се е увеличила, или пък намаляла. Като и в двата случая се получава известно изкривяване на усещането от това, ако се осъществи веднага. или поне в първия удобен момент след появата й.

С това нямам за цел да ти променям досегашния стереотип и убеждение за времето за осъществяване на мечтите. Само споделям моя личен извод по темата.

[desislavna]

С това нямам за цел да ти променям досегашния стереотип и убеждение за времето за осъществяване на мечтите. Само споделям моя личен извод по темата.

И ти благодаря за което, както и за споделеното мнение . Напълно си прав и аз може би не съм се изразила съвсем ясно. Използвам максимално цялото си свободно време за това, което ме прави изключително щастлива и ме обогатява. Не изпускам случай   Най-бленуваните ми държави не знам дали ще са най-хубавите ми пътешествия и може би в малка степен и заради това все още не съм ги и осъществила, а и не се чувствам достатъчно подготвена и дори смела, за да хукна към една Колумбия например.

Сравнението с храната е чудесно, въпреки че доста хора биха казали, че десертът е последното меню.

Но при нас десерти реално няма. Всичко е огромното удоволствие да пътуваш и да градиш спомени

[Георги Матеев]

Освен това си мисля, че човешката натура е така устроена, че като се осъществи една мечта, на нейно място идва друга. Най-малко още една. И то не по-малко силно желана от предходната. Ако си запазвам една и съща мечта, и постоянно я отлагам, ще цикля само около нея. И няма да идва ред за нови, други, още по-интересни и големи мечти.

Има и друго - щом се е появила в сегашния момент, значи и времето й е точно отредено за този момент. След това или вече няма да е същото усещането, или силата й ще се е увеличила, или пък намаляла.

 

Абсолютно съгласен, поне при мен е точно така.

 

Когато в главата ми влезне дадена дестинация гледам да отида там при първа възможност. Забелязал съм, че ако почна да отлагам после тръпката от посещението някак не е чак толкова силна и се губи част от първичния чар.

 

А пък след като изпълниш мечтата си - лесно идва нова Свят голям и широк, списъкът ми е почти безкраен...

[Пантелей пътник]

Няма място на което да не искам да отида. Връщала съм се и на такива,на които вече няклко пъти съм била. Към момента обаче все още на първо място седи бюджета и оттам и избора на дестинация...иначе се влияя и от разкази и впечатления на хора,които са били на място,в което аз не съм и така също вземала решение.

[desislavna]

А пък след като изпълниш мечтата си - лесно идва нова Свят голям и широк, списъкът ми е почти безкраен...

А, Жоре, списъкът ти с тези темпове няма как да остане дълго време почти безкраен И от сърце ти пожелавам да осъществиш всички мечтани дестинации!

[stanimir]

Аз май с всяко нещо от живота съм така и не му ли се насладя на момента после тръпката е вече отминала.

За оставянето на черешката на тортата за на края сигурно много психолози са защитавали докторати и посали научни трудове.

Факт е, че постигнеш един връх , една мечта неизменно на хоризонта изниква ново предизвикателство.

Мисля , че точно това движи света. Иначе хора като Бил Гейтс например щяха да се пенсионират при първия милион , сто или милиард и да зарежат всичко ... Щом тях все още има какво да ги движи какво да кажем ние ?

[wilks]

а и не се чувствам достатъчно подготвена и дори смела, за да хукна към една Колумбия например.

Имам какво да напиша и по тази част, затова ще го споделя.

Няма как да разбереш дали си подготвена, докато не тръгнеш. Ще ти дам пример пак със себе си.

Още от ученик исках да отида на Карнавала в Рио. Всички на планетата знаят и са чували за него, и аз не правех изключение. Но с течение на времето като четях, слушах и получавах информация от всякакви източници, постепенно идеята да отида започна да ми се струва все по-малко привлекателна по ред причини - престъпност, рискове, надути десетократно цени, несигурност. И лека полека мисълта за Рио мина на заден план. Но в началото на тази година вече не помня как попаднах на информация, че не в Рио, а в Сaлвадор (Salvador da Bahia, Brazil), Карннавалът е най-голям и по брой посетители, и по мащаби, и по колорит, забавления и пищност. А и в Салвадор са концентрирани истинските и най-многочислени наследници на креолите, там е запазен най-силно духът.им от цяла Бразилия.

И реших да питам в лично съобщение neuromancer като живеещ в Бразилия дали информацията, която бях намерил е достоверна. Като думите ми бяха че питам просто за информация, без да знам кога ще отида, или някакви конкретни намерения, просто някога като отида да знам. Разменихме си по няколко лс-та и толкова. Получих потвърждение на това, което ме интересуваше. Нищо повече не знаех, и не продължих да ровя по темата.

И изведнъж, напълно неочаквано 2 седмици след личните с романсера излезе изгодна оферта за много евтини билети точно до Бразилия, и точно за времето, когато се провежда Карнавалът. Казах си: това е твърде голямо съвпадение, за да го пропусна. И ги взех за 2 часа привидно чудене, като си беше ясно още накрая на първата минута, че са вече мои. Нито бях чел дни наред в подробности кое, как и какво трябва да подготвя. Нито имах намерение да се замислям ама дали съм готов, ами ако не е това, което си мисля, ако...ако. Отивам, и ще разбера на място. Такива колебания не са полезни. Най-много само да ти попречат.

Та мисълта ми е, че няма такива неща като "дали съм подготвена, или смела да отида до...". Докато не решиш и тръгнеш, няма да разбереш. Все ще ти се струва, че още не си готова. А ако не решиш и не тръгнеш, това колебание само ще се засилва, което няма да помогне кой знае колко за осъществяване на мечтите.

Не случайно на пътешествениците им се казва още авантюристи - хора, които поемат известна доза риск и предизвикателства. А не стоят и от вкъщи да се чудят, само  да четат за опасности и да гледат картата. Още повече ако им се отдаде възможност.

 

 дадена дестинация гледам да отида там при първа възможност. Забелязал съм, че ако почна да отлагам после тръпката от посещението някак не е чак толкова силна и се губи част от първичния чар.

Точно! Трябва да се възползваме от шансовете, които животът ни предоставя. Не се знае дали ще има втори дубъл. И ако има, дали тогава няма да е вече късно, или пък желанието да е минало.

[Зани]

Не ми е много трудно да избирам къде да отида, поради простата причина, че не съм ходила на много места и всяко не посетено място представлява за мен интерес. Ето защо и рядко ми се случва да повтарям дестинации, въпреки че имам любими такива! Имам си списък с места, които задължително искам да посетя и като тръгна да купувам билети, обикновено избирам да отида там, където в момента ми излиза най-изгодно. Например за този септември се чудех между Корсика, Сицилия и Крит / искам еднакво силно да отида и на трите острова/, до Крит ми излиза за момента най-изгодно, съответно тази година ще е Крит. Между другото на този остров ми се ходи от около 5 години (в списание Travel преди време имаше много подробна статия за там) и все не му идваше времето...

За другата година също имам идеи, но всичко все още е в много суров вид. Иска ми се да направя някое 3 -седмично пътуване из Азия или Централна или Южна Америка, но честно казано има все още места в Европа на които не съм била и искам да отида и нямам идея как да се организирам с отпуските, за да стане така както на мен ми се иска!

[ElenaS]

Страшно интерестни мнения прочетох....Честно казано вече ми се ходи навсякъде.

При мен лично определящо е моментното състояние на духа....,след това е трескавото търсене и ровене на изгодни самолетни билети. През изминалите 3 месеца смених няколко пъти мястото ,на което искам да отида.

Имам си мечтани дестинации за които чакам подходящото време, защото си трябва сериозна подготовка (предполагам). А и като си набележа дестинацията, закупя билетите и местенцето за спане, започва голямо четене .....

Иска ми се някой ден да имам възможността да отворя картата на света и със затворени очи да посоча някое местенце

Като си направя развносметка - излиза че работя за екскурзии само  , в което няма нищо лошо! Накрая остава само това което си видял, това което те е накарало да изпиташ някаква блаженна емоция!

[stanimir]

Иска ми се някой ден да имам възможността да отворя картата на света и със затворени очи да посоча някое местенце

 

Внимавай какво си пожелаваш , защото представи си забодеш пръстче над Карачи или Пешавар ... там самолетите ги обстрелват още преди кацане 

[ElenaS]

Внимавай какво си пожелаваш , защото представи си забодеш пръстче над Карачи или Пешавар ... там самолетите ги обстрелват още преди кацане 

 

Е добре ...местата на картата ,които са достъпни и безопасни за туристи!

Ще си направя "подсказки" на картата....за улеснение!

Редактирано 29 юли, 2014 от ElenaS

[Биксбит]

В папката с планове имам поне 10тина проучвани дестинации, чакащи своя момент. Ама снощи съвсем неочаквано и непланирано се оказах с билет за Белгия. Как ще осигуря отпуска и останалото финансиране имам време да мисля до ноември.

Та следващата дестинация може да е както отдавна подготвена така и съвсем импулсивна.

[домосед]

Ходя само в градове (държави), където има пищни фестивали, карнавали, паради, и изобщо празненства и тържества като новогодишните примерно. Изхождайки от тази позиция кръгът се ограничава предимно до Европа, Ц и Ю Америка, както и няколко държави в ЮИ Азия.

 

Quiz: В коя държава от Европа, Ц и Ю Америка или в ЮИ Азия съм попаднал на този новогодишен карнавал   ?

(не се разрешава справка със заглавието на албума  )