Гост Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 На 28.07.2014 г. в 9:39, AlexandraKo каза: Рейни, засрами сееееее Толкова ти е хубаво писанието, снимките - тоже Какъв офтопик, веднага да дадеш линковете и за другите ти творения Засрамих се! И много благодаря! И в отговор на многобройните молби – и в лична комуникация – публикувам още един пътепис в мой стил. Нямам никаква идея в какъв раздел да го сложа, затова тук – надявам се няма проблем. Дано ви достави удоволствие. Поздрави сърдечни! Фетучини с дресинг от бордо по селски... Пише ми се. Само че няма начин. Е, все още не са ми счупили ръцете, нито са ми отрязали главата (а каква услуга щяха да ми направят, ама ядец). Просто го раздавам съвестна. Не смея да започна книгата, която ми гори слепоочията. Защото после няма оставяне. А имам други дела. Дето не хранят духа, но пък позволяват да не ритнем петалата. Пък и ми трябва малко автосугестия за повдигане на носа... Така че отворих готварската книга за създаване на една семпла рецепта. Все ще задоволи графоманския ми глад. За любители на висшето слово влизането строго запретено. За готвенето ви трябва един брой кола – каквато ви падне, да върви само там (боя се, не с вода), страст за скиторене, слабост към нестандартното и пълните тенджерата – пардон черепа, с фантазия, колкото поеме сместа. Финикийските знаци няма да ги споменавам, за да не изгубя на първо преброяване читателите си... Всъщност, докато гледам мрачното време над Албиона, ме тегли единствено и само на юг. Всъщност, мрачното време не ми е виновно за щръклицата. Някакво мазохистично удоволствие ми носи да ви запокитя на едни местенца, където вятърът вероятно не ви е вял. И не знам дали мен самата някога ще завее отново... Огромния чар на непознатите френски провинции и дълбокия италиански юг. Признавам чистосърдечно, че не съм ги открила от гениалност, а беше работен шанс да се докопам в близост до тях. Останалото ровене и обикаляне си беше от моята кръв. След това скиторане за мен де що магия има събрана във Франция и Италия, е именно там. В Прованса, както софиянци (пу-пу, че и аз съм от там) обичат да обиждат останалата (обикновено по-читава) част от страната. На върха на езичето ми е непоискан съвет – позволете си да излезете извън трафика на туристите и се загубете сами. Убедена съм, че няма да ме послушате. Веднага ще се вкопчите в известните парижки потайности. Според мен леко ще сгрешите, но аз не съм по-стока, сигурно и аз така щях да постъпя. Така че да кажем – ако ви остане време и пари, зарежете големите градове, след като направите задължителните снимки и се напъхайте в „нецивилизованата“ провинция. Има едно леко неудобство – ако не знаете френски, ще берете ядове. Там шовинизмът властва с пълна сила. Английски? Айде бе! Апропо, същият дерт ще имате и в дълбокия италиански Юг. За мен беше изключително странно, това са върховни туристически дестинации. Но след като се оказа, че и в Меката на интелекта и работливостта Япония масовото говорене на английски език е утопия, какво остава за мързеливия Европейски Юг. Както споменах, в средноверковния de l'Abbaye de Longpont, Picardie не попаднах случайно като мотаещ се турист. Но е факт, че това попадение ме накара да пренебрегвам сериозно тривиалните туристически вакханалии и да си навирам носа в онова самобитно, което не е изложено на всяка цена на показ. Като си помислите, родопското село Долен, както и близкото Ковачевица не са в Европейските ни реклами, но в Европейското Банско едва ли може да намерите това, което ще откриете в тези забутано места... Идентично е и там. Хотелите са изумителни. Нищо общо със стандартния лукс. Vintage стилът е властващ. Стаите ухаят на духове и всичко е толкова автентично, че при една командировка моя колежка отказа да нощува в хотела, ако не я пазя от съседната стая. За кулинарната вакханалия дори не ми се спомня. Douzaine d'escargots à la persillade, или иначе казано охлюви – нещо, което не бях накусвала, но съвсем кръвожадно заобичах. Или изумителното телешко, което просто няма аналог. Няма да споменавам Crème brûlée à la vanilla, изпечените преди час франзели, местнотото червено Syrah и толкова вида сирена, колкото може да роди мозъка... Спирам до тук, защото ще ме намразите. След отвратителната английска кухня да попаднеш тук е нещо като фантастика. Оказва се, че абатството е известна дестинация, но само за ценители. Помня разказите по време на вечерята за английска двойка - съпруг и съпруга, или поне така се предполага, с благородническа титла, запазили своето инкогнито до последно. Всеки от тях носи своята котка в луксозен кафез или както там се нарича, всеки поръчва отделно блюдо за котката си с фамозна сьомга по специална фламандска рецепта. Хранят се мълчаливо. На следващият ден се качват в Ролс Ройса си и без нито една дума напускат френската обител, до следващата година. Много английско... Напушва ме един лек смях как ще ме разпънат от критики за струящата снобария , особено с моята анти-склонност дори към нейни наченки, но когато си на подобно място, склонността ти да възприемаш подобни очарователни идиотии е всепоглъщаща. Толкова всепоглъщаща, че едната вечер успях да си напъхам носа и в самото абатство, чиято порта беше порядъчно залостена. Само през оградата съзирах детайли, които ме караха още повече да напъвам за там. Абатството съществува от 1131 до 1793, унищожено през 1918 и възстановено до степен, която не разрешава видоизменение на останките, историята и природата. Няма да правя аналогия с някои балкански ширини, че срам ме хваща. Този срам е нищо пред оня, който брах, когато ме изловиха да се разхождам като волна птичка в имението. Което се оказа частна собственост. Да де, ама не пишеше никъде Влизането забранено на отворената порта. Французойката скочи като пехотинец върху английски нашественик. Толкова не съм се извинявала нямам спомени откога. Накрая сърцето й омекна, но още помня погледа й. Невъзпитани англичанки! Аргхххххххххххххх... И все пак си заслужаваше... Пардон, сгреших. Веднъж още повече се извинявах. Ама МНОГО се извинявах. Пак във Франция. Пак в Прованса. Пак на очарователно място. Няколко селца по поречието на Рьона, на юг от Лион и крайната ми цел La Voulte-sur-Rhône. След гадния полет от Лондон, суицидни настроения по ред причини и отвратително шофиране от Лион във време, за което по тези ширини казват „Валят кучета и котки“, чувството на генерална изгубеност те обзема. Искаш само някой да те гушне и да ти намачка вратлето, а не да се скиташ като халтав, без някой на този свят да знае къде си. В момента, в който съзрях местния хотел – един твърде-твърде очарователен местен хотел, сбутан в типичните местни улици, успях от своя страна да набутам някак Реното в една дупка и почти на бегом се изнесох към топлото и светлото. Без да погледна с патешкия си мозък къде точно съм я паркирала. Зяпах само наоколо... На следващата сутрин в потрес установих, че ме чака тълпа разгневени французи. Оказа се, запушила съм изхода на двора към местна кръчма и хората не могат да си извадят колите. Бяха се обадили вече и на полицията. Пак извинения, пак срам, срам, срам. Иди обяснявай колко зле си се чувствал, колко не познаваш нищо наоколо. Никакви такива. Трябва да мислиш за другите и да спазваш правилата. Всъщност, аз го правя и точно затова се чувствах отвратително, но фактите бяха факти. В случая човек се изсулва с обяснението „Да хвърли камък този, който...“ Ъф, специално тези французи колкото мразеха англичаните, още повече ги възненавидяха. Не знам дали успях да компенсирам малко това усещане, когато вечерта след работа се появих с елегантен малък пакет местни бонбони и поднесох още веднъж извиненията си за причинените проблеми. Признавам, бяха очаровани и приеха с усмивка. Много френски жест, неприсъщ за англичаните... Това средновековно местенце със запазена оригинална и непипната архитектура те омагьосва именно с непипната си атмосфера. Такава, каквато ти припомня какво е означавал живота, преди да го изгубим някъде в безличните панели. Съвсем наблизо, точно отсреща са Алпите, на една ръка разстояние. Колкото пъти ми се случи да летя над тях и времето позволи, стоя като истукана над това природно умопомрачение. Като казах на една ръка, сещам се за едно изпълнение в мой стил, иначе ще решите, че съм се повредила. От нормалност, имам предвид. Желанието ми за пипане – на върховете, без други асоциации, моля! - вероятно е било толкова горещо, защото именно в тази част на Френските Алпи се разиграва сюжета на собствения ми роман, където никога не съм била. Е, не беше този начинът за пипането им, обаче. Да изключиш сателитната навигация (патка!) с намерение да хванеш по обяснение и знаци аутобана Марсилия – Лион, който ми се изплъзна на идване (не само патка, а и некадърна патка) и накрая да се озовеш на магистралата за Гренобъл и Женева (казах ли че съм патка?) два часа преди полета си. И след като се осра като за световно – без извиние за натурализма, патката реши все пак да се опита да си хване самолета, без да мисли, че покрай собствения си смотан живот може да бастиса и някой ценен. Ще дадете ли дефиниция на подобно поведение? Аз ще ви го дам. Нарича се Голямо Патешко Осиране. Резултатът: - Френските полицаи не са като някои балкански субекти. Можеш да им размахваш билет и скляпащо-разплакващо да се обясняваш, че имаш два часа до полета си, а те най-любезно ще ти посочат глобата от 90 евро и ще те упътят към близкия град за теглене на банкноти, защото не са банка и не работят с кредитни карти. - Усещането да изпуснеш самолет само в началото те изпотява, после се примиряваш и влизат само „стоичковизмите“ в сила, но само по собствен адрес. - Хубаво е да разполагаш с някой технически грамотен и верен приятел, който да зареже всичко – а не да е вечно зает, и да тръгне да ти спасява задника, и на който можеш да връчиш номера си на въпросната кредитна карта, за да ти купи онлайн билет моменталически, без да задава глупави въпроси в роуминг: Ама к’во, по дяволите, си натворила ПАК... - Да караш със 180 км в час не е гордост, а е върховна простотия. Заради няколкостотин евро самолетен билет и евентуално хотел да се баталяса минимум един живот е – повтаряйте след мен – п-р-о-с-т-о-т-и-я. Може да убиеш себе си, но има и по-лошо – да смачкаш човек и да изгниеш от затвор и съвест. Казахте ли п-р-о-с-т-о-т-и-я? Добре. А аз казах ли, че съм патка? Казах? Добре. Но не съм казала, че съм тъпа патка. Само некадърна. Значи тъпа некадърна патка, на която Господ запази живота по неведоми причини... Та да се върнем на рецептата и дълбоката провинция. Италианската. Във Френската достатъчно се изложихме. То и в Италианската провинция си показаха някои хора магариите, и то точно докато се дупеха да снимат впечатляващата панорама на стария град на Taranto. Хотелът много стар, с древна архитектура и – оказа се – подобно обзавеждане. Няма да ми уври главата, все нестандартно да бъде. И точно толкова нестандартно капаците на прозорците хлопнаха зад гърба ми и няма влизане в стаята. Няма дръжки, нямаш начин да се прибереш обратно. Никак не е смешно. А пък какви Стоичковизми по мой адрес почнаха да цепят италианския южен ефир, не ви е работа... Намирам се на тераса в нещо като пентхауз - не се връзвайте, нищо „пентхаузко“ нямаше, стаята беше колкото една тоалетна в баровските боянски къщи вероятно, но пък визията навън беше зашеметяваща. И точно щото пентхауз, едни високи дувари... В ръката си стискам само едно Blackberry. Пак имало Господ. Щото батерията още работи, но на милимунда. Единственото, което ми хрумва – прагматично – е да пусна един мейл до администраторката на хотела, няколко етажа по-долу. Няма такова опулване както на това гадже, когато отваря пощата си... Да не говорим за италианците, намиращи се долу на улицата и с които осъществих някакъв вербален крякащ контакт, пролазила по корем на парапета. Много, ама много италианско... Точно толкова италианско, колкото AlItalia да ти прати багажа за Сицилия при прехвърлянето на Милано за Бари и да ти го чак достави след две 40-градусови денонощия... Точно толкова италианско, колкото домашно приготвена паста и червено вино в зашеметяващата жега на Бари в една малка уличка с пране и ухание на хляб. Точно толкова италианско, колкото изумителните Martina Franca или Alberobello или Poligniano a Mare Секна ми словото. Просто защото словото е беден заместител на живия живот. Или поне моето, да не взема да обидя пък сега някой Писател. Така че нито имам финал, нито ми хрумва нещо умно. Всъщност, само едно ми хрумва – да не ви хрумва, че подобен чар е възможен само на снимка. Таратанци! Нищо не е невъзможно. Ако го чувствате така, само едно липсва и то не са пари. Нарича се Усещане за свобода. London – Soissons - La Voulte-sur-Rhône – Bari – Taranto - London юли – септември 2012 г. Връзка към коментар
Duke Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Чудесен, неподправен стил на писане, браво! И още нещо... За англичанка пишеш на много добър български език... Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 И още нещо... За англичанка пишеш на много добър български език... Нещо искаш да кажеш за новата ни емиграция ли ? В американския форум редовно ме хулят като им го кажа. P.S. Rainy аз още вчера като прочетох този за Япония и Тайланд съм ти вече отявлен фен Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Тя май е англичанка като сгафи някъде ;-) Много ме кефи писанието, благодаря Връзка към коментар
Duke Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Нещо искаш да кажеш за новата ни емиграция ли ? В американския форум редовно ме хулят като им го кажа. Един път мина, втори път мина, но на третото споменаване не издържах... Иначе, доколкото мога да съдя от бегъл виртуален контакт, Rainy е достатъчно интелигентна и разкрепостена, за да приеме думите ми с насмешка и без излишна обида... Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Един път мина, втори път мина, но на третото споменаване не издържах... Koe e минало ? Връзка към коментар
Гост Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Чудесен, неподправен стил на писане, браво! И още нещо... За англичанка пишеш на много добър български език... Като за англичанка съм доста вманиачена на българска граматика Сърдечна благодарност! Нещо искаш да кажеш за новата ни емиграция ли ? В американския форум редовно ме хулят като им го кажа. P.S. Rainy аз още вчера като прочетох този за Япония и Тайланд съм ти вече отявлен фен Ще пусна пътеписа за Тайланд и Япония също, не само линк... Сполай ти! То аз за феновете си основно се кефя да ги пиша, така продобивам смисъл П.С. Не съм емигрантка, или поне със сигурност нямам този манталитет, просто живея временно на различи места по света Чувствам се наистина гражданин на света... Тя май е англичанка като сгафи някъде ;-) Много ме кефи писанието, благодаря Хахахаа... Разсмя ме на глас Никъде не се представям за англичанка, това са вътрешни монолози хааха Връзка към коментар
Tedy Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 А тъй, във форума се роди нова звезда. Най-обичам, докато чета пътеписи освен да се ограмотявам и да се смея. Колкото до красивите местенца извън големия туристопоток, то кой не им се кефи. Аз със сигурност. 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 На 29.07.2014 г. в 14:57, Duke каза: Един път мина, втори път мина, но на третото споменаване не издържах... Иначе, доколкото мога да съдя от бегъл виртуален контакт, Rainy е достатъчно интелигентна и разкрепостена, за да приеме думите ми с насмешка и без излишна обида... Не бе, човек, как ще се обидя Просто обожавам самоиронията И се юркам за любовта между французи и англичани... хах P.S. Това ми е работното място във фирмата. Нищо английско не виждам Връзка към коментар
bay_kolio Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Евала Рейни Много добро. Аз също вече съм ти фен. И онова Тайландско, Японско Норвежкото е страхотно. Радвам се че се разкри така ярко. Готината ти случка в Италия ми напомни една подобна. Карам из Триесте. Стръмен град, тесни и зверски стръмни улици. А аз карам Ланча Капа, ако някой не я е виждал мяза на шлеп. С подобни размери. Провирам се из сокаците нагоре не смеейки да дишам от теснотия и изведнъж насреща ми излита една италианска мадона с Фиат. Еднопосочна улица, аз съм в правилната посока и не смея и да си помисля за заден ход, а тя изкача от колата и започва да крещи. Ама крещи... Мамма миа. Явно беше оперна певица сцепи квартала. Онемявам, направо се спичам, едно сори в тая нелепа ситуация щеше хептен да взриви мадоната на Триесте. Тъкмо се чудя все пак какъв аджеба е изхода щото общо взето е на никъде и зад мен спира друга оригинална мадона. Излита от колата си и започва дива италианска разкошотия. Първата, онази в нарушението си обра крушите майсторски и изчезна незнайно къде барабар с фиата. А моята спасителка ми се ухили все едно сме на прием и ми даде знак от типа айде бе будала, така се минава по еднопосочно. Трябваше да го запиша, вероятно така се е вдъхновявал Верди 5 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 @Бай Кольо, благодарско! Ще пусна в отделна тема азиатската ми дивотия Цветно си го представих твоето... хахахаха... Цвилих! Италия е изумителна... Но само за скитане, за живот лично аз ще лудна @Теди, сполай! Връзка към коментар
royak Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Поздрави за желанието да пишеш; поздрави за куража да публикуваш; поздрави за настроението, което предаваш. Кеф! Хрумна ми, че, ако най-случайно се засечете някъде с пътеписеца Бале /той се пилее някъде из Германия/, ще взривите не само Европа и Азия, но и малце по-нататък! 1 Връзка към коментар
luni4kata Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Из форума предимно чета и много рядко пиша, но този път не мога да се въздържа Страхотен пътепис Отдавна не бях чела нещо така позитивно и бликащо от емоции (а умирам да чета пътеписи) Браво 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Много ме зарадвахте! Аз все имам подозрения моите литературни авери и лични приятели да не преувеличават с комплиментите, но вас поне грам не познавам. Наистина сполайте, усмихнахте ми деня! Връзка към коментар
FlyTraveler Публикувано: 29 юли, 2014 Сподели Публикувано: 29 юли, 2014 Много интересен стил на писане, гарниран с добри снимки. Благодаря за споделянето! Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега