Хумор

[Lirea]

По повод конската тематика, но тази поне е от малък град, а не от центъра на столицата: 

 

И като сме на тема ядене:

 

 

 

[bay_kolio]

преди 3 часа, Lirea каза:

По повод конската тематика, но тази поне е от малък град, а не от центъра на столицата: 

 

И като сме на тема ядене:

 

 

 

Това е то Креативност (родна)

[traveler]

преди 1 час, bay_kolio каза:

Това е то Креативност (родна)

Що пък да е родна, мисля че съм ги виждал на полски профили.

[Фил]

След нещо лошо, винаги следва нещо добро!
Ето, например, днес може да ви ухапе зло куче ...
А утре може да ви ухапе добро! 
 

[Martin]

[Martin]

[Martin]

"Приятели, ужасни новини. Бях поканен на детски рожден ден. Така де, т’ва не са ужасните новини. Ужасните новини са, че реших да отида.
Ужасът започна още с подаръка. Детето става на тли. Явно вече не може да се появиш на детски рожден ден само с шоколадово яйце и шапка-ушанка. Вкараха ме в няква група в Whatsap, в която имаше около 800 човека, за да “обсъдим подаръците”. Започнах да се чудя на рожден ден ли ще ходим или ще сваляме правителството. Кво толкова ще обсъждаме... Бях изумен от колко много неща “имат нужда” 3 годишните в днешно време. Аз, когато бях на 3, единствените нужди, които имах, бяха да си заравям главата в саксията с фикуса в хола и да ближа сняг от подметките на гостите ни, когато си оставяха обувките до вратата през зимата.
 В крайна сметка решихме да бъдем практични и да купим на детето това, на което най-много ще се зарадва: шушони на Джими Чу, лигавник “Гучи”, два декара земя в Био ферма за гъби шийтаке, един Биткойн, едно BMW X7, два апартамента във Велинград и курс по грънчарство за прохождащи. На мен ми възложиха задачата да отида да купя нещо на “Frozen”. Стана ми малко странно, но на този етап вече нищо не можеше да ме учуди. Отидох в Lidl и купих една камара замразени неща - пилешки хапки, бланширани картофи, пакет грах и плик с лед.
 Пристигам на рождения ден и слагам торбата от супермаркета в скута на детето. Майката я взима точно преди да е получило хипотермия. Гледа ме сякаш съм му донесъл умряла котка. Аз се усмихвам дебилно. “Всичко е Frozen”, викам. Другите гости са убедени, че съм избягал от някое място с подплатени стени.
 Партито определено не се състои от солети и 5 вида намазани филии като по наше време. Провежда се в салон с размерите на Версайския дворец. Има балони, клоуни, фокусници, бели лебеди и един пич облечен като Хари Потър. Очаквам всеки момент да влезе Бионсе или Фреди Меркюри да стане от гроба и да дойде да ни изтанцува “прахосмукачката”. Тортата е толкова голяма, че си има свой собствен пощенски код.
 “Къде е пиячката?”, питам.
 “Това е детски рожден ден!”.
 “Аха... разбира се”, поклащам глава, сякаш виждам някаква логика в отговора... “та...къде е пиячката?”. Оказа се, че няма да сервират такава. Не било цивилизовано да се напиеш кат’ свиня пред деца. Вадя телефона и веднага си записвам този важен житейски урок: “Никога повече не ходи на детски рожден ден”.
 Седя на една маса, пия чай от комбуча и си проклинам живота, когато виждам група млади майки да си говорят. Нали умът ми е остър като чувал с картофи, веднага пресмятам, че сега е моментът да променя първоначалното им мнение за мен, че съм психопат. Отивам до тях, за да се включа в разговора.
 - Онзи ден Дейвид Габриел Сълвестър се опита да удари с пръчка едно улично куче и то го захапа. Веднага подадохме искане в общината да го умъртвят.
 - Вие пък. - викам. - Не е ли малко прекалено? Можеше просто да му се скарате... ама чак пък да умъртвите детето...
 Бях леко разочарован, когато видях, че никоя от майките не се търкаля по пода от смях, след тази моя брилянтна смешка.
 Събеседничките ми отидоха колкото се може по-далеч мен.
 Влизат нови гости - майка с дете. Майката идва до мен.
 - Ох, ние малко закъсняхме... - казва- ...ама ходих до салона за разкрасяване.
 Поглеждам я. Изглежда сякаш ято гълъби са се били върху главата ѝ.
 - Аха. Извинете, но май имате умряло животно върху главата.
 Ставам и започвам да ѝ ровя из косата с цел да го премахна. Животното не пада. Взимам един вестник и започвам да я бия с него по главата.
 - Ама, господине, моля Ви се. Това ми е прическата!!! - крещи ми.
 - А?
 - Прическата ми!!!
 - Тва прическа ли е? Кой Ви я направи? Щото познавам един адвокат в София...
 Продължавам да я налагам с вестника по главата. Жената ме гледа сякаш се чуди дали родителите ми не са първи братовчеди и ръкомаха, както когато се опитваш да изгониш пчела. Накрая става и тича колкото се може по-далеч от мен.
 В тоя момент нещо ме удря в лицето и чувам крясък: “Чичо, подай топката”. Както можете да си представите, “Чичото” - това съм аз. Поглеждам въпросното дете и съм на път да ме дават по новините довечера. Тц. Не си струва. Подавам им топката. До мен се доближава друго дете. “Ти на кой си Баща” вика.
 - На никой.
 - Защо?
 - Много съм млад още.
 Детето не намира абсолютно никаква логика в думите ми.
 Ставам и се махам преди да ме е попитало дали съм виждал динозавър на живо.
 Казвам “Чао” на гостите. Те едвам се сдържат да не викнат симфоничния оркестър и да започнат да се пръскат с детско шампанско и конфети.
 Отивам в кръчмата на бай Киро. Много хубаво място. И сървиса е супер. Още си чакам пържените картофи, които поръчах лятото на 2012-та. Бай Киро е зрелищно пиян зад бара. Адски му завиждам. Сядам, поръчвам, вадя си телефона и на бележката “Никога повече не ходи на детски рожден ден” добавям “...и никога повече не се срещай с хора!!!”." 😄😁

[Martin]

"На 26.10. сме щели да връщаме часовниците. Боже, ами като не помня откъде го купих?! "

[Martin]

"Влиза един в аптека и пита:
- Имате ли капут с дъх на ракия?
- Обикновено имаме, но днес не дойде на работа...."

[Martin]

[Martin]

[Martin]

[kali]

Не помня в коя тема наскоро се обсъждаха ръкоплясканията при кацане, но скоро проблемът ще бъде решен:

 

[darinamarinova]

[adreno]

[Martin]

"На 39 години съм. Всяка сутрин бягам по 10 км. Работя по 14 часа на денонощие в три фирми и пиша едновременно две книги. При това, имам време за семейството , приятелите ми и хобитата ми ! Както виждате, всичко е възможно, когато човек сънува "

[Martin]

[bibi]

[master_of_germs]

Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:

- Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?

Гошо почва:

- Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч...

- Ква Цецка бе? - прекъсва го адвоката - Отговарай точно кво питам.

- Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път...

- Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?

- Начи товарим аз Цецка...

Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:

- Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.

Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.

- Та натоварил съм Цецка и леко - полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно....и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно - направо ма прекина. Като са освесих манко - я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам - дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич.Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка...отиде, намери я...виде ква а работата...извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:

- А ти кък си? Добре ли си?

Да му е*ем макята гусин Съдя, ти да беше - къ би отговорил на тоа въпрос?

[bay_kolio]

преди 9 часа, master_of_germs каза:

Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:

- Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?

Гошо почва:

- Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч...

- Ква Цецка бе? - прекъсва го адвоката - Отговарай точно кво питам.

- Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път...

- Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?

- Начи товарим аз Цецка...

Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:

- Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.

Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.

- Та натоварил съм Цецка и леко - полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно....и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно - направо ма прекина. Като са освесих манко - я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам - дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич.Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка...отиде, намери я...виде ква а работата...извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:

- А ти кък си? Добре ли си?

Да му е*ем макята гусин Съдя, ти да беше - къ би отговорил на тоа въпрос?

Тоа е топ на сезона!

[Костов]

[Martin]

[Iliyan Minchev]

[Dreamm]

[bibi]