Прескочи до съдържание

Хумор


Препоръчани мнения

Намерих култова снимка и искам да ви разкажа за лична история - асоциация по нея.

Поради коронавируса, моят медицински университет в София започва лекции едва сега, а не на 15 септември, както обикновено. По тази причина аз ... аз наистина искам да ви разкажа за първия си ден в университета. Преживях не само радост, но и религиозен катарзис и почти изкашлях християнството си. Надя, пак пишеш глупости! Ами не, всичко е вярно ... За да уча, се преместих в София от Бургас. Влязох в два трудни изпита по биология и химия, кандидатствах за свободни места и успях да вляза на мястото - по държавна поръчка.

 Столицата на България е много по-голяма и по-населена от моя роден град Бургас. Официалното мото на София е „Расте, но не и старее“. Знаете го. Истинският девиз за мен обаче е „ Расте и дебелее". Дебели, тлъсти сгради са навсякъде, а артериите - булеварди са задръстени от трафик. Градска атеросклероза. Или по-точно - автосклероза.

И тъй. В София съм и вече взех целогодишен билет за градския транспорт на София. Сутринта на 15 септември взех метрото до гарата, към тролейбуса, от който имах нужда. Слязох на спирката и веднага ме поздрави продавач на сламени метли. „Красиво момиче, купи метла! Виж колко са красиви, че и метат добре! Стегнати, нищо не се отчупва от тях! Не ръсят семена и сламки!Хубава слама, хубава метла! Купи метла! "

Метлите бяха наистина красиви, но все пак не бяха точно чак Nimbus 2000 като на Хари Потър. Отговорих: "Не, благодаря, не използвам метли. Аз съм с метрото."

Казах го много гордо. Нека се знае, че не съм някакъв провинциал, който се вози като селска срината вещица.  Пътувам като столичанка с единственото метро в България!

На спирката си изкарах акъла. Приближих се да видя разписанието и колонката избуча в лицето ми. " Трамвай номер 2,  ристига след 15 минути." Равно, монотонно. Ама аз скочих назад и възкликнах "Боже, туй говори!" Мале, излагация. Всички разбраха каква съм провинциална задръстена кака. Добре, че не изтърсих "Въъъъййй!"...

Тролейбусът се забави заради дъжда и закъснях за официалното откриване на годината. Слизайки от тролея, хукнах към Фармацевтичния факултет. Намира се в центъра на София, но до него може да се стигне само по разпльокани павета.

Половината от камъните тук вече си бяха били откраднати за изграждането на ромски къщи, другата - унищожена от бури, дъжд и липса на ремонт. В официални обувки на високи токчета, скачах от камък на камък, те ме пръскаха, официалната ми рокля беше зацапана с кална вода, а косата ми беше мокра от вода и пот. А валиии, вали... Най-накрая пристигнах в залата, късно, и седнах тихо отзад, близо до края, отвън, а не в средата на пейката. Каква голяма грешка!

В началото всичко беше наред. В залата на университета беше топло и сухо, реших, че да имам малко късмет, няма да настина. Докато ректорът и деканът говореха за факта, че ние сме най-елитните, най-добрите и най-умните млади хора в България и в света (Харвард? Какъв Харвард? По дяволите Харвард, ние сме по-добри), тези топли думи стопляха сърцето ми, топлеше ми и всякакви крайници, мозък и нос. Така последният спря да киха и тече и вече не се чувствах като биологично оръжие.

За съжаление, точно когато поизсъхнах и дори се сгрях,  вратата рязко се отвори и в залата влезе православен свещеник от катедралния храм "Св. Александър Невски". На ръката му се люлееше менче ледена светена вода с китка чемшир. Първо, той произнесе огнена реч в името на Господ, като от патос изведнъж рязко изпъна ръка и почти обезглави нашия декан, размахвайки съда с вода. Тежък и метален! Конфликтът между религия и наука продължава от векове, но за секунди ескалира пред очите ни до страшна степен! След като не успя да изпълни смъртната присъда на декана, издадена, предполагам, от Страшния съд, свещеникът реши да ни разболее всички в името на Отца, Сина и Светия Дух.

Извади китката си от чемшир, намокри я с ледена вода и започна да ни ръси с викове: „Дааааа се осветииии този дом на науката !!! Ами-и-и-и-и-ин! ". Бях суха и почти бях в състояние да се затопля, когато ледената вода ме заля. Нито Отца, нито Синът, нито Светият Дух ме посетиха, но пък Светият Грип тип В ме разтресе в трескав религиозен плам. Тогава бях болна цяла седмица. Имам чувството, че светият ми дух и душа са изгонени от тялото ми чрез кихане и кашляне. Подобно на Бранислав Нушич и аз изкихах религията си.
 

4875.jpg

  • Харесвам 7
  • Смея се 13
Връзка към коментар
Преди 1 час, Mistress of Germs каза:

Метлите бяха наистина красиви, но все пак не бяха точно чак Nimbus 2000 като на Хари Потър.

Ако проявяваш интерес, мога да те светна за едни бутик с качествена стока - първокласни материали, ергономична форма,  перфектна изработка - в Брюж (In Bruges - както се казавше един филм, даже няма нужда да перефразирам)  :grin:

 

20191206_123250.thumb.jpg.4da78cc233f038181e407f7b0cf47aed.jpg

 

20191206_123259.thumb.jpg.f72b28c1f8b623136e0d3c143004922f.jpg


 

  • Харесвам 3
  • Смея се 7
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Пак ти казвам, аз съм с метрото и трамвая. Да не съм селянка!  @Фичо, голяма си провинциалка. Абе яяя се скрий в ъгъла на одаята при мЕтлата! Нимбус-Мимбус, все метла, не са хич яки, врязват ти се дръжките в... престилката на фармацевт, като ги яхнеш. Не ме искаш да говоря с тебе, като съм яхвала метлата!... Мене питай. Поне лукс прахосмукачка Samsung с HEPA филтри да ми беше предложил или робот... Да летя комфортно и да имам кабел за зареждане.

Заради последния трамвай 7-ца се омъжих. Бяха ме инструктирали да взема мъжа, дето ще ме вози в най-скъпото возило. А моят мъж къде ме качи, лелеее... Снобария! Ти знаеш ли, мойто момче, колко струва един трамвай?!... Общината на милиони ги взима. Къде си тръгнал да ми предлагаш съчки и метличини...

С @master_of_germs трамвай ме гази, метро ме вози, Мастъра ме товари на врата си кат' торба...

  • Харесвам 1
  • Браво 1
  • Смея се 6
Връзка към коментар
преди 55 минути , Mistress of Germs каза:

Поне лукс прахосмукачка Samsung с HEPA филтри да ми беше предложил или робот... Да летя комфортно и да имам кабел за зареждане.

Помниш ли ги тия?

pic-3564.jpg

  • Харесвам 6
  • Браво 1
  • Смея се 8
Връзка към коментар
преди 5 часа, Mistress of Germs каза:

.. Най-накрая пристигнах в залата, късно, и седнах тихо отзад, близо до края, отвън, а не в средата на пейката...
 

4875.jpg

Е ти що седна отзад и встрани? Бива ли хубава, млада студентка, возила се на метро и трамвай да сяда отзад. А? Не бива! Ама ... пуста скромност, бургазлийска...😉

 

  • Смея се 3
Връзка към коментар
преди 6 часа, Mistress of Germs каза:

 Нито Отца, нито Синът, нито Светият Дух ме посетиха, но пък Светият Грип тип В ме разтресе в трескав религиозен плам.
 

4875.jpg

Ми, кой за к'вот' учИл! 

Все пак не си в Духовната академия?!   

  • Смея се 3
Връзка към коментар
преди 12 часа, но нейм каза:

Ми, кой за к'вот' учИл! 

Все пак не си в Духовната академия?!   

Буахахахаха, ох страхотни сте, умрях! Ще качвам и още истории, щом ви забавляват.

Връзка към коментар
Преди 1 час, tch каза:

Глупости, колко барабанчета по дискотеки са скъсали от бой.

Вероятно и малки котета, ама не от бой

  • Смея се 5
Връзка към коментар
преди 1 час, Lirea каза:

Днес Фейсбук ми припомни, че точно преди година съм публикувала това. Все така актуално 🤣

 

72386672_10157714859049189_339554110057480192_o.jpg.12ea758be17487ae753daab0829ec9d2.jpg

Дърветата у нас са от три основни типа: широколистни, иглолистни и футболистни.🌳🌲

  • Харесвам 3
  • Смея се 9
Връзка към коментар

Има ли някой, който се интересува от безплатен полет с хеликоптер за 4 души?
Все още търся още 2 души, които да се присъединят към нас. Тръгваме рано в събота (17 октомври) сутринта от летището в Пловдив и ще летим до Варна, където ще закусим и след това ще се разходим с яхта на обяд.
След обяд ще направим полет по крайбрежието и ще спрем близо до Синеморец за вечеря, след което ще се върнем обратно в Пловдив.
Ако на някой му се лети и има свободно време нека ми пише.
П.П. Предпочитам да ми пише някой с хеликоптер и яхта, иначе не можем да отидем! 

  • Харесвам 2
  • Смея се 25
Връзка към коментар

Днес бях на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде един лаптоп и ми каза:
- Опитайте се да ми го продадете!
Взех лаптопа и излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, ми звънна телефона и ония от човешки ресурси истерично закрещя:
- Веднага ми върни лаптопа обратно. Ясен ли съм?!?
Викам:
- Спокойно, бе! 500 лева и е твой!

 

 

—————————————

 

По-лошо от женския бокс е само мъжката художествена гимнастика.

  • Харесвам 4
  • Браво 1
  • Смея се 13
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.