Прескочи до съдържание

Хумор


Препоръчани мнения

Публикувано:
3наете ли колко е страхотно, когато всичко ви е наред, когато постоянно си в добро настроение и нищо не те ядосва?
..........Е, и аз не знам.
 
 
  • Харесвам 7
Публикувано:
преди 9 минути , stotan каза:

145922621_880528276062798_2617814840126218887_n.jpg

Този виц ми "намирисва" на менте... Ако бесе истински грък, стесе да казе "Как сте се науцили да ходите по зарава?" :laugh1:

  • Харесвам 5
  • Смея се 9
Публикувано:
преди 29 минути , chandni каза:

Този виц ми "намирисва" на менте... Ако бесе истински грък, стесе да казе "Как сте се науцили да ходите по зарава?" :laugh1:

По този повод се сетих за интервю с кипърец ли беше,грък ли ,не знам с две думи някакъв танцьор,но пожелаваше Гъзмет.

  • Харесвам 2
  • Смея се 9
Публикувано:
преди 2 часа, traveler каза:

Всъщност е малко  притеснително.,като се замислв.

Как беше?

Добре, че е майтапът, че да си кажем истината!

 

  • Харесвам 3
Публикувано:

     Седя си аз вчера на дивана, гледам си телевизия, слушам новините по Нова в 19 и се прибира моята. Викам й:
- Оооо, откачалке, какво става?
- Не съм откачалка, Лъчезаре!
- Както кажеш, виж оправи се. Днес съм решил да те водя на дискотека.
Оная като рипна, почна едно гримиране 2 часа трие, маже, слага, маха, след два часа е готова. Почна едно обличане, маха слага рокли, бюстиета, поли, 10 пъти си смени бельото, не знам защо, кой ще й го гледа в дискотеката. Минаха се още два часа, стана 11. Аз си седя на дивана по боксерки вече два филма даже изгледах на спокойствие. Моята сега почна едно чудене кои обувки да сложи, след час взе решение и точно в полунощ идва и ми вика:
- Скъпи, готова съм, а ти защо си още по боксерки?
- Ми нали сме в Локдаун, каква дискотека?
- Малей, каква съм откачалка!
- Ами, аз нали това ти го казах още като се прибра.
 

  • Харесвам 5
  • Смея се 16
Публикувано:

    1 ви април 2025 година се води дело за побой и непредумишлено убийство срещу гражданина Лъчезар Александров в районен съд Димитровград.
Съдията пита подсъдимия:
- Защо наръгахте човека?
- Господин съдия, историята е дълга, но моля да бъда изслушан.
- Позволявам, слушам ви!
- Ами миналият ден с жената решихме да отидем на ресторант, нали отвориха най-после след 5 години. Голям зор беше да си намерим места. Където и да звъннехме все нямаше 
места. Най-накрая след сигурно над 50 телефонни обаждания, намерихме маса за двама в един скъп ресторант. Викам си: "Скъп или не, нямаме избор". Другаде няма. 
Приготвихме се за вечерта, облякохме най-новите си дрехи. Все пак 5 години не сме хапвали навън. Да се наконтим малко. Сега ни се е паднало. Идва вече време за часа ни 
за запазената маса и отиваме ние в ресторанта към 7 вечерта. На вратата ни посреща един от сервитьорите. Обясни ни, че при тях всички мерки се спазвали. Измери ни 
температурата. Аз бях добре, но на жената беше с 0.1 градус над позволеното. Каза, че не може да ни пусне. Да се разходим и да се върнем след малко. Така и направихме. 
Напличка се жената с вода и се върнахме. Сега всичко беше наред. Измери ни температурите, дезинфекцирахме си ръцете и тъкмо вече сме готови да влизаме ни поиска и 
ваксинационните паспорти. Мамка му, останаха вкъщи. А държаха да докажем, че сме ваксинирани. Викам на жената 
- Изчакай тук, аз ще отида с едно такси да ги взема и се връщам. 
Отидох и помолих таксиджията да ме изчака, че ще съм бърз. Добре, но пак проблем. Жената чистила предния ден и ги преместила, но не знаех къде. Реших да се бръкна в 
джоба, пак проблем. Телефонът ми беше в дамската й чанта. Нямаше как да звънна да я питам къде ги е сложила. Изнервих се, рових половин час, но ги намерих. Слизам, а 
бакшиша беше ядосан, че ме е чакал. Одръгна ме 50 лева престой, ама майната му. Вече умирах от глад, а най-после щяхме да вечеряме. Връщам се в ресторанта и доволен ги 
давам на сервитьора. Той ги гледа, гледа и вика:
- Май са фалшиви, трябва да звънна на дежурния в РЗИ Хасково да проверя. 
Побеснях, но онзи си изкара телефона и взе да звъни. След половин час все пак му вдигнаха и разбра, че аз и жената наистина сме ваксинирани. Настани ни на една маса, 
донесе ни меню, а ние вече бяхме на седмото небе, че сме седнали на ресторант след толкова време, а и умирахме от глад. Избрахме си и бяхме готови да поръчаме, но 
нашият сервитьор изчезна. Чак след повече от 40 минути се появи и ми казва:
- Извинете, господине, но след половин час затваряме, може да си поръчате нещо за пиене набързо.
Ей тогава като ми падна пердето. Станах и го като го подпуках и без да се усетя в яда си съм го наръгал с ножа. Господин съдия, моля ви, не ме вкарвайте в затвора. Ще 
платя цялото му лечение, даже ще му дам пари и като обезщетение за случилото се.
Съдията вече видимо изнервен и той, погледнал подсъдимия и му казал:
- Еби го в гъза този, само да си посмял да му платиш нещо. Аз щях да го пречукам още като звънна на РЗИ!
 

  • Харесвам 2
  • Смея се 15
  • Замислям се 1
Публикувано:

 

Иванчо вечеря с родителите си. - Мамо, ти ще станеш ли русалка като пораснеш? Таткото: - Минала майка ти покрай русалките, с тези увиснали гърди е на път да се превърне в Баба Яга... Иванчо: - Тате, а ти ще станеш ли като Спайдермен? Майката: - Баща ти и Спайдермен. Така, като го гледаш с това шкембе, каква паяжина ще го удържи?
  • Харесвам 2
  • Смея се 6

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.