Прескочи до съдържание

Хумор


Препоръчани мнения

Любимата бира на Лили Иванова била Шумерско специално. 

 

Лили Иванова инкогнито към радио Ереван:

- Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"?

Радиото отговаря:

- Юбилей е, когато има много цветя, но ти си още жива!

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

- Защо те уволни началника ти?
- Разбираш ли, началникът е човек, който ходи и наблюдава работата на другите...
- Това го знам. Ти кажи, защо те уволни?
- От завист, бе. Много от другите си мислеха, че началникът съм аз.

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

8e5dcdf63aa235fe6a3a42b6f96c2130.jpg

                                                                 *****

 

 

1451497112_podborka_vecher_10.jpg

 

                                                              ****

 

 

 

Яша си мислел, че Софочка си е загубила ума по него. Оказало се, че тя си е била без акъл и преди това. ;)             

                                                                    ****

 

В шивашко ателие: Здравейте, искам тука да ушия панталони.

Чудесно - сядайте и шийте! :)

Редактирано от AlexandraKo
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

14379764_1219421154745847_54391266334548

 

 

 

И един виц от златния архив:

 

Съдят мъж за убийство на жена си след 30 години брак.

Съдията:

- Вие ли убихте жена си?

Обвиняемият:

- Да!

Съдията:

- Какви ви бяха мотивите след 30 години брак?

Обвиняемият:

- От мързел.

- От мързел???

- Ами да, от мързел, а днес, а утре, и така 30 години.

:biggrin:

Редактирано от Zaro
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Лъскава лимузина се блъснала във валяк. Катаджията, като прибрал стотачка от баровеца, попитал валякчията:
- Кажи сега... как го изпревари и къде го засече?

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Нямало индийски нинджи, защото ги надушваш много преди да ги видиш.

________________________________________

 

Както гласи една древна китайска мъдрост, всяка простотия можеш да оправдаеш с древна китайска мъдрост.

_____________________________________

 

Заминавам командировка... - казва Ванчо на авера си.
- Имам съмнения някакви за жена си... Тук на този строеж отсреща... нали виждаш тази тераса, от там се вижда целият ми апартамент, та молбата ми е да се качиш в сряда там! Имам опасения, че жената ми изневерява и да ми кажеш, става ли? Разбрали се и след време се връща Ванчо и пита:
- Какво стана?
- Ами... Дойде в сряда с един пич... ядоха и пиха в трапезарията, после отидоха в спалнята...
- И после? - ядосан казал Ванчо.
- А бе после пустата тераса падна, строеж... мама му стара...
- Я не говори глупости, тая тераса може да издържи 20 души.
- Ама ние бяхме петдесет...

____________________________________

 

Следовател разпитва потърпевш в болничното легло в “Пирогов”:
– Значи твърдите, че не сте запомнили как изглежда човека, който е проникнал в апартамента ви, взел ви е бормашината от ръцете и ви я е напъхал в задника? Може ли някакви свидетели да са го видели поне?
– Но какви свидетели в неделя в седем сутринта?

________________________________________

 

Преди да отиде на бал, офицер лъска ботушите си до блясък. На бала той кани една госпожица на танц. Танцуват двамата и внезапно погледа на офицера попада на ботушите:
- А-а-а-а!
- Какво има полковник?
- Ох, госпожо, да не би да сте без бельо?
- Ами...да.
- Ох, слава богу, аз пък помислих, че ми се е сцепил ботуша...

________________________________________

Редактирано от georgiev
  • Харесвам 16
Връзка към коментар

Историята на един опел :

Ден първи- Германия, 15.11.1988 г. :

Чувам немска реч- това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине- може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи- Германия, 15.11. 1988 г., в края на работния ден, в края на конвейра:

Продължавам да чувам немска реч- това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода- това не е добре. Значи съм "Опел"- скапах!

Ден втори- Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама- "Опел" съм!

Ден трети- На ферибота за Италия:

Отчаян съм- не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти- Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение- италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен...Къш- къш- къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти- Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани- луди, млади, с две лигави жабарчета- олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети- Милано, Италия:

Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна- от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести- магистралата Милано- Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари"- а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести- магистралата Милано- Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети- на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска- минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение...Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло- двигателят загрява, Олдани- не!

Година втора:

Карам с по- малко от половин картер масло- двигателят загрява, та прегрява, Олдани- не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам...смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм- значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм- значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате- значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив- значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада! Само на един червен светофар разстояние...

  • Харесвам 12
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.