Хумор

[Zaro]

Учител води курс по география на блондинки. Задава въпрос:

- Къде се намира Америка?

Една от тях става и намира Америка на картата.

- Браво! А кой е открил Америка?

Блондинките в хор отговарят:

- Михаела!

 

Час по география в класа на сина ми. Темата на урока е Азия и на стената е закачена карта, на която Азия е оцветена, а останалите континенти не са. Учителката вдига ученикът Стамат от Угърчин, който трябва да посочи границите на континента. След около 2 минути изучаване на картата, учителката подканя ученика да посочи крайните точки. Той продължава да се оглежда и да се чеше там, където не го сърби. Последва нов въпрос

- Какво търсиш?

Ученикът отговаря чинно:

- Азия.

Учителката:

- Ама ти си пред картата на Азия!!!

[wilks]

Ма те в Англия така си ходят цяла зима

 

Така, ама БЕЗ чорапите. В Англия цяла зима ходят боси в обувки или сандали. С чорапи и сандали не съм виждал там точно.

 

Това с чорапите и сандалите сега е датски патент. След като беше позабравено от задължителния стайлинг на немските дядовци лятото по Черноморието от преди 20 години, сега датчаните решиха да го наложат като мода. И май взеха, че успяха

[iaia_mama]

Под "чорапи" визирам едни с телесен цвят обикновено, найлонови терлички, които не веднага се забелязват на краката. И да, така е, не само в Лондон, из цяла Англия голяма част от жените, включително живеещите там индийки, пакистанки шляпат целогодишно с всякакви обувки на бос крак, въпреки студа - бррр Тези с терличките обикновено са англичанки над 35-40 години.

[Niceday]

Съдията се обръща към съпруга: 
- И все пак, защо решихте да се разведете? 
- Не мога да живея с тази заядлива жена! - Представете си - първи май, празник, седя си аз пред телевизора, гледам празничната програма, а тя седи до мен и само мърмори: "Кога ще изхвърлиш елхата, кога ще изхвърлиш елхата!"

* време е, не си струва развод заради елха, при толкова други потенциални причини :D

[iaia_mama]

Късно вечерта една девойка,оглеждайки се подозрително, се прибира към дома си. Тъкмо тръгва през подлеза и насреща й върви един грамаден як мъжага, разперил ръце. На мацето му се изправят косите от ужас, съзира половин тухла на земята, грабва я и я мята с всичка сила към мъжа. Раздава се звън на строшено стъкло и рев: Мамка му бее! Трети джам вече не мога отнеса къщи!!!!

[Lirea]

..."Кога ще изхвърлиш елхата, кога ще изхвърлиш елхата!"...

 

И по този повод:

 

Разговор между студенти:

- Абе, Пешо, дали не е време да свалим мартениците от елхата?

[Diant]

Излизат двама мъртво пияни от кръчма.

- Брат, забрайх да пикая, бе...
- Небойсъ, аз шш'та науча...

 

 

Неделна служба в църквата. Изведнъж се чува страшен тътен и през гъстия дим се появява Сатаната. Огромен, страшен и с рога. Всички от страх се мушнали под седалките, само един човек не се изплашил. Дяволът се приближил към него:

- Знаеш ли кой съм? !
Човечеца:
- Разбира се!
Дявола:
- И НЕ ТЕ ЛИ Е СТРАХ ОТ МЕН?
Човека:
- Ти ли ще ме уплашиш бе? Аз от 30 години съм женен за сестра ти!

[DenitsaS]

[Lirea]

Мразя на излизане от дискотеката да ме настъпват по ръцете.

[Lirea]

Църен хумор с белия сняг (и лед)

 

[lisska99]

Ветеринар отива на хуманитарен лекар, който го пита:
- Кажете сега от какво се оплаквате?
- Аааа, не така. Така всеки може...

И малко в тон със събитията в последните дни у нас

 

[Elena]

[captain_oveur]

Елено, купи ми една кутия сладолед, моля те!

[Elena]

Елено, купи ми една кутия сладолед, моля те!

за тебе винаги!

[Добри]

 

Редактирано 11 януари, 2017 от Бай Добри

[iaia_mama]

Съдията към обвиняемия:

- Разкажете накратко какво се случи.

- Ами, живеехме в къща с много саксии с цветя на двора. Преди едно рязко застудяване, жената прибра много от тях вътре за да ги запази.

Оказало се че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И надала невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши че всичко е наред и каза на жена ми че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседа се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единия от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе че се запали.Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока и телефоните на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време, изписаха ме от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях..

[Topfly]

[georgiev]

Използването на външна тоалетна през тези дни, калява характера...

___________________________________________________

 

Строителен инцидент
Из бюлетина на Австралийската комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки
Уважаеми господине, 
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, место да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Случаят е действителен.

__________________________________________

 

Мечтата ми е да сложа един кантар в центъра на Пловдив и да тегля майни...

___________________________________________

 

Собственика на заведение към бармана:
- Днес приготви повечко от един специален коктейл: 50 грама водка на 150 литра вода.
- Шефе, парти на лудите някви ли?
- Не, на хомеопати...

___________________________________________

Редактирано 11 януари, 2017 от georgiev

[bay_kolio]

Това за външната тоалетна не сети за стара ескимоска история.

Как се ака в студентите ширини. Трябва да имаш 3 кола.

Най-големият го забиваш в снега, та докато клечиш да не те отвее вятъра.

Средният е да се браниш от зверовете, които искат да те изядат докато си в трудното положение.

А най-малкият помага да изчукаш замръзналото ако, като приключиш.

[Diant]

 

 

Джобен снегорин... Носи се в багажника и се вади при нужда.

Редактирано 11 януари, 2017 от Diant

[Емика]

Съчинение

– А сега, деца, да прегледаме домашните работи. Кой ще каже какво имахме за домашно упражнение по роден език?

Преподавателят Пеев бе пристигнал тази сутрин в необикновено добро настроение. Около него игриво се долавяше интригуващият аромат на „Ятаган”. Учителят се усмихна и загледа с любов второкласниците си.

– Иванчо.

– За домашно упражнение трябваше да направим свободно съчинение за есента, по примерни теми: „Есен в парка”, „На пазара”, „Гроздобер”...

– Точно така. Ти коя тема си избра, Иванчо?

– Аз си избрах за пазара.

– Хайде, прочети на другарчетата си съчинението.

Иванчо направи една твърде екстрена физиономия, като да му бяха възложили да влезе в кофа с лепило, но все пак започна четенето си.

„Есен е. Тази неделна сутрин пазарът е радостно оживен. Аз и татко отидохме на пазар с голяма чанта. Майка каза да купим тиква, за да я опечем в нашата ел-печка. Аз и татко намерихме тиква и татко попита продавача колко струва. Продавачът каза, че струва 30 стотинки килото. Тогава татко му каза: „Ти да не си спал на течение бе! За 30 стотинки аз ще си купя едно кило свински уши, дето ще ги ям два дни!” Тогава продавачът каза на татко, че ако иска, може и магарешки уши да яде, то си е негова работа. А татко отговори на продавача, че акъл от чукундури не иска и ще яде каквото си ще. Продавачът пък каза, че бабата на татко е чукундур...”

Учителят Пеев се бе загледал през прозореца към двора, където колежката Добрева, по анцуг, занимаваше учениците си по физическо възпитание. Но беше привлечен от внезапното оживление в класа.

– „... а татко отговори, че баба му е завършила колеж, а той, продавачът, да ходи да се абонира за списание „Овча мисъл”, за да си чете на село. Тогава продавачът каза...”

– Иванчо, престани!

Пеев грабна тетрадката и безгласно прочете останалото.

– Ти родители нямаш ли, за да поглеждат отвреме навреме какво пишеш! Още днес ще направиш ново съчинение и утре ще ми го покажеш, подписано от баща ти!

Иванчо, разбира се, имаше родители. Той се обърна към баща си, като пряко ангажирана в случая страна.

– Аз на мястото на другаря Пеев щях да ти завъртя и двойка! – ревна ангажираната страна. – Така ли се прави съчинение! То затова е съчинение – да го съчиниш...

– Ама нали всичко си беше така, както съм го писал! – плачливо възнегодува Иванчо. – Ти нали каза на продавача, че е чукундур...

– Аз му казах, защото си заслужаваше! Но щом се прави съчинение, всичко се предава по-художествено... Хайде, вземай химикалката и пиши. Как беше започнал онова...

Иванчо повтори първите изречения от злополучната си творба.

– Дотук става. Значи, отишли сме при продавача. Пиши сега...”Татко се отправи към продавача, усмихна се и каза: „Добър ден, другарю! Колко струват тиквите?” А продавачът отговори: „Десет стотинки, приятелю, колкото да не е без пари...”

Тук бащата тъй или иначе не се въздържа да процеди:

– Да го уловиш такъв, заедно с тиквите му, че на тиквеник да го направиш...

– Не чух последното.

– Когато ти кажа, тогава ще пишеш! Пиши сега... „Ей, че то кажи-речи без пари! – възкликна татко. – за десет стотинки малкият ще има да яде цял ден! Едно кило свински уши, дето няма нищо в тях, струват 90 стотинки...”

– Нали бяха 30 стотинки?

– Не се отвличай, когато ти диктувам! – кресна бащата и по навик пак промърмори под носа си: – Да не седна сега да ям свински уши, та да знам колко струват...

И продължи: „ Тогава продавачът каза на татко да купува и свински крачета, хубава пача ставало. От дума на дума татко и продавачът станаха приятели...”

– Да му бях наложил тази тиква на главата аз на него...

– Пак не чух!

– „... станаха приятели и продавачът сподели, че много обичал да играе шах. Тогава татко каза на чичкото, че е добре да се абонира за списание „Шахматна мисъл”. После ние купихме тиквата, казахме довиждане на продавача и си отидохме. Тиквата излезе чудесна, всички ядохме...”

– Това ли е?

– Това е. И друг път да знаеш как се прави съчинение.

– Ами заключение?

– Да... Пиши: „Хубави тикви ражда родната земя.”

 

 

[T.E.Lawrence]

Поради големия студ днес, известен ексхибиционист не разтваряше шлифера си, а само описваше какво има отдолу.

Редактирано 11 януари, 2017 от T.E.Lawrence

[Костов]

Руснак звъни на приятел в Якутск:

- Как сте?

- Ами добре.

- Студено ли е при вас?

- Е, знаеш как е в Якутск. Студено си е.

- В момента колко е? Минус50, минус 60?

 - Ти пък, минус 50 минус 10 е.

- Стига бе, по новините казаха, че е минус 50!?!

- Чакай сега, ти за навън ли говориш?

[Двуцветко]

Trump Donald - http://trumpdonald.org

[Фил]