Прескочи до съдържание

Пътепис: Ботсвана


mradulova

Препоръчани мнения

Любопитен факт за термитниците е, че върховете им са наклонени на запад, защото слънцето изгрява от изток и първо изсушава новия материал от изток, а западната страна сляга. 

 

Черните носорози са били изчезнали в Ботсвана, а белите почти и в последните десетина години се правят целенасочени усилия да ги разселят отново.  Към момента носорози (няколко десетки като само една малка част са родени на свобода) в Ботсвана има само на две места, доколкото знам - Кама Райно, където М е била и в делтата при лагера Момбо, където са въведени от оператора, с който аз бях на сафари.  Но Кама Райно е много далеч от делтата и другите известни с видовото си многообразие райони, а Момбо е изключително скъп, така че който иска непременно да види носорог обикновено се ориентира към съседните Намибия или ЮАР.  Аз видях десетки лъвове (майка с малките си, двама братя, самци), леопарди и гепарди (мисля, че на български така се превежда cheetah), но не видях носорог тъй като избрах за сафари само местности в Ботсвана. 

 

Доброволчеството освен, че намалява разходите си е похвална инициатива сама за себе си.  Друг начин да се намалят разходите са авто-сафаритата с преспиване в палаткови лагери с различни нива на комфорт.  Има и варианти, където сам готвиш и участваш в правенето на лагера, макар това на мен да не ми се вписва в представите за ваканция.  

 

Макар да обичам да излизам извън границите на комфорта си, не съм по палаткуването, което сигурно обяснява изненадата ми какви вкусни ястия и засукани десерти можело да се готвят на огън и жар.  Това за мен беше подчертан плюс.  Единственото, което съм запомнила, че се предлагаше в скъпата ложа, а не беше включено в менюто на мобилното сафари, бяха наденичките и каймата от куду и импала.  Тогава попитах и разбрах, че антилопите за храна се отглеждали във ферми, а не са тези същите, които през деня гоним да снимаме.  

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
оператора, с който аз бях на сафари. 

 

 

Ronne, с местен оператор ли си била в Ботсвана?  Доволна ли си от тях, скъпи ли са? Дай някакви координати.

Събирам информация за следващото ми ходене - до Замбия. Искам да направя малък тур до Ботсвана отново - до Чобе и Окаванго, които не успях да посетя, та всяка практическа информация и препоръка ще са ми полезни.

Връзка към коментар

Специално за любителите на животните:

 

post-130-0-88733900-1366730732.jpg

Хамелионите са удивителни същества – странни, красиви и бавни. Цветът на този перфектно се сливаше с тревата и земята, така че бе много трудно различим.

 

post-130-0-72359000-1366730741.jpg

В националния резерват Моколоди на 15 км южно от столицата посещавам парка за влечуги. Нилският крокодил се припичаше на слънце край езерото в очакване на края на зимата и края на диетата – хранят го само през пролетта и лятото.

 

post-130-0-59987200-1366730749.jpg

Токачките са семейство птици от разред Кокошоподобни. Тези красавици на снимката са питомни и живееха заедно с кокошките, но имат един съществен недостатък – ужасно шумни птици са.

 

post-130-0-46308100-1366730784.jpg

В Моколоди има и сиропиталище за ранени животни, голяма част от които са птици. За съжаление нараняванията на повечето са толкова сериозни, че не позволяват да бъдат пуснати на свобода след лечение.

 

post-130-0-26851500-1366730793.jpg

Тези две красиви сови са част от обитателите на сиропиталището.

 

post-130-0-73049800-1366730810.jpg

Женският щраус се отличава от мъжкия по своето сиво оперение – мъти яйцата през деня и сивият цвят по-добре маскира майката в тревата. Мъжкият е черен и мъти яйцата през нощта.

 

post-130-0-99595400-1366730828.jpg

Едни от най-масово разпространените антилопи в саваната са импала. Един мъжки живее в стадо с много женски и е водач, докато друг мъжки не го победи и измести. Младите мъжки антилопи живеят в отделно „ергенско” стадо и чакат момента на предизвикване на водача. Женските пък могат да удължават бременността си до няколко месеца ако няма достатъчно храна!

 

post-130-0-25953600-1366730838.jpg

Гепардите са любимите ми котки – красиви, грациозни и бързи. Едва ли има човек, който да не знае, че това е най-бързото животно на земята. По-обезпокоителното е, че тази котка е застрашена от изчезване  и е притисната от хората, които завземат все по-големи части от саваната за различни нужди. Гепардите са единствената дива котка, която може да бъде опитомена и обучена до степен на домашен любимец и е единствената голяма котка, за която няма сведения да е нападала някога човек.

 

post-130-0-91753900-1366730846.jpg

Щастлива съм от шанса да погаля гепарда Летотсе и да чуя неговото силно мъркане. Той и сестра му Дума са спасени като малки гепардчета докато майка им е била убита от селяните, вероятно поради опита й да нахрани децата си с някоя коза...

Двете животни са отгледани в парка в широка волиера и са свикнали с хората, затова туристите имат възможност да ги видят отблизо и да ги пипнат. В момента те са на 15 години – напреднала възраст за гепард.

 

  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Страхотни снимки! Обожавам животинките!  :wub:  А всички от семейство котки са ми голяма слабост! Не можеш да си представиш колко ти завиждам за снимката с гепарда!!! :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

М., аз бях с Wilderness Safaris от Ливингстън до Маун и след това самостоятелно в Централна Калахари.  Като ги потърсиш с гугъл излиза страницата им с информация за контакт.  Мисля, че са южноафриканска компания.  Те притежават Момбо и много други лагери в различни ценови категории в Ботсвана, Замбия, Малави и т.н., много от концесиите и дори една от авиокомпаниите, която лети малките витлови самолетчета между отделните лагери е тяхна.  Големият плюс на това е, че имат ресурса да се справят с всяка непредвидена логистична ситуация понеже са на практика навсякъде.  Минусът е, че не са евтини, но аз имах точно определено време за пътуване и само техните дати, условия и маршрут ми паснаха.  Най-важни за такова пътуване според мен са водачът и возилото и в случая те бяха отлични.  Имах късмет и със спътниците така че съм изключително доволна. 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Ха и аз съм като теб :) Може би това е единствената по-сериозна причина - змиите. даваха по тв за мамбите как бързо пълзят.., то дори си е тичане :) И оттогава се замислих за Африка, както и за Южна Америка, а такъв мерак имам към тези контитненти..

 

Аз живея в Бразилия и вече 8 години кьорава змия не съм видял (да чукам да дърво). А не е като да не съм се разхождал по диви места. Други влечуги има в изобилие.

21810027-1.JPG

 

Змии има де, сега се сетих, жената какво разправяше. Тя е лекар, едно време работила на село и веднъж идва някакъв човек да му бият противоотрова, че го ухапала змия. Питат знае ли каква точно е змията, той казал "Не знам, не им разбирам, ама ей тая беше, вижте сами" и изсипва змията от една торба.  :)

Редактирано от neuromancer
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Аз живея в Бразилия и вече 8 години кьорава змия не съм видял (да чукам да дърво). А не е като да не съм се разхождал по диви места. Други влечуги има в изобилие.

Благодаря.. значи да не губя надежда..:) И джунгли да не посещавам :)

Връзка към коментар

Според немалко заклети пътешественици сафаритата в Африка са черешката на тортата -:)

Като имам предвид , че може би най-хубавият ми ден в Индия беше сафарито за тигри мисля , че това ще е преживяване точно за мен. Чета с огромен интерес темата и си маркирам идейки ... Господ здраве да ни дава !

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Няколко снимки от моя фотоархив:

 

_DSC1307.JPG

 

Река Чобе в едноименния парк

 

_DSC0937.JPG

 

Много редките диви кучета.  Глутница, която тъкмо привършва обяда си с антилопско.

 

_DSC0990.JPG

 

Лъвски портрет

 

_DSC1216.JPG

 

 

Гепард.  Снимките са в близък план и не става много ясно, но никъде няма ограждения в този район на Ботсвана.

 

_DSC1130.JPG

 

 

Пет-месечно осиротяло леопардче

 

_DSC1860.JPG

 

 

Делтата от въздуха.  Тази част е непроходима с автомобил

 

_DSC1778.JPG

Редактирано от Ronne
  • Харесвам 10
Връзка към коментар

Странно ми е това доброволстване... Айде да речеш от квалифицирани кадри - лекари, ветеринари, учени имат нужда. Ама за неквалифицан труд като чистене на пътеки и прочие човек би казал, че си имат достатъчно хора там, че и без работа сигурно. Или те без пари няма да бачкат, а белите дори си плащат пътя

 

Просто винаги съм си мислел, че за да отидеш доброволец на такова място се иска някаква квалификация, пък то се оказва, че не е така... Явно съм изпуснал, а вече съм на години със семейни отговорности

Връзка към коментар

Това е интересен въпрос. Аз също очаквах подобни мисии да продължават поне няколко месеца и да се търсят предимно хора с ноу-хау. Например строител, или човек с добър английски да преподава в училище...

 

Нищо против краткия вариант естествено, особено ако не можеш да отделиш цялото време или пък желание за сериозна мисия. Мисля, че за приключението си заслужава със сигурност, а изглежда и двете страни имат полза от това. 

 

Между другото много хора правят нещо подобно по целият свят, без да е облечено в официална доброволческа мисия. Тръгват с минимална сума и една раница и обикалят света. Тук-там намират почасова работа, колкото да изкарат за подслон, храна и транспорт и така. Доста от хората работещи в хостелите са точно такъв персонал.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

 човек би казал, че си имат достатъчно хора там, че и без работа сигурно. Или те без пари няма да бачкат, а белите дори си плащат пътя

 

 а вече съм на години със семейни отговорности

 

neuromancer, ей тука уцели в десятката :)

Поне за Африка е така - хора там има много, дори и без работа, но друго си е да дойде доброволец и хем да работи, хем да си плаща! Според мен основното за лагерите там, е че всеки дава немалка сума такса (до 250 - 300 EUR или US) и от тези пари се издържа една малка общност или организация. А пък лагерите в резерватите са според мен основно с рекламна цел, щото иначе персонал си имат достатъчно и по мои наблюдения доста лежерно го раздават...

Относно годините - на всичките ми лагери досега (които не са малко) винаги е имало участници над 50 и дори 60 години. И винаги са били супер готини и стойностни хора, които много са допринасяли за атмосферата. Та никога не е късно...Това със семейните отговорности е по-трудната част, особено с малки деца. Аз само чакам моите да поотраснат в самостоятелни единици и започвам лагери навсякъде :)

 

 

Аз също очаквах подобни мисии да продължават поне няколко месеца и да се търсят предимно хора с ноу-хау. Например строител, или човек с добър английски да преподава в училище...

Георги, има ги и тези доброволчески служби от по 1 до 6 месеца (понякога и година). Те обаче действително изискват време, отдаденост и липса на семейни и пр. ангажименти. Разбира се, предпочитат хора с опит в дадена сфера, но и гол ентусиазъм и добра мотивация също вършат работа.

Има страхотни доброволчески проекти за Африка от по 1-2-3 месеца с работа със животни, проследяване с предаватели и истинска изследователска работа, но! - струват много пари. Отново се разчита, че доброволецът ще си плати за удоволствието и привилегията да работи това. Мисля, че само в Африка е така и може би в Ю.Америка.

 

Който се интересува от дългосрочни доброволчески позиции - в SCI и CVS-BG имат такива списъци.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Хм, тук дискусията придоби подмолно-агресивен характер и вече съжалявам като че ли, че си изгубих времето.  Идеята май тук била не да представим Ботсвана, а да се направи завоалирана реклама на някакъв бълг. посредник в организирането на "доброволчески мисии", който получава комисионни и предполагам европейски средства.  И понеже директност не ми липсва (да не говорим за информираност и опит), сега ще го напиша директно: не разбирам смисъла от посредника при положение, че визи за Ботсвана няма и всеки, който си поема разходите сам, би бил добре дошъл като доброволец където пожелае.  Всеки, който има желание да доброволства може сам да си избере някаква смислена мисия, а не да се ограничава с контактите, които му предложи посредника.  Ако пък е тръгнал на туризъм, то Кама Райно съвсем и далеч не е подходящото място в Ботсвана.  

 

Лагерите не са с никаква рекламна цел.  Те са си бизнес.  Със средствата от фотосафарита например се откупуват ловни концесии, където ловът се прекратява и лека-полека био-равновесието се възстановява.  Ако не беше евтината дигитална фототехника, която нарои толкова фотоентусиасти в последните десетина години, че да започнат да изместват трофейния ловен туризъм, досега не само носорог, но и лъв нямаше да се среща в Ботсвана или щяхме да ги гледаме зад високи телени ограждения като в Кама Райно. 

 

Моят единствен мотив да се включа в темата беше страстта ми към Ботсвана и желанието да подрепя похвалната (засега, че после не се знае) инициатива на Георги, с поне, колко са досега, десет мнения.  Професията ми не е свързана с туристическия или "доброволческия" бизнес, пътувам на собствени разноски и благодарение средствата и на такива като мен и даже най-вече на такива като мен, животните придобиват по-голяма стойност живи, отколкото като трофеи.  Лагерите били с рекламна цел, туристите били не знам какви си.  Като че ли двете седмици доброволец си нещо различно от турист и като че ли след като са били изтребени до крак, някой изведнъж щеше да се заинтересува за съдбата на носорозите, ако не бяха туристите с дигиталните фотоапарати и дългите обективи. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Ronne, съжалявам ако приемаш думите ми като реклама.

Няколко поста по-нагоре Георги попита за информация относно кандидатстването и там дадох името на организацията и линка към търсачката на лагери, в предния пост просто ги повтарям. Честно казано и аз бих предпочела да няма посредник, но нещата са установени така от години и не само с европейската организация, но и извън Европа. Трябва да има изпращаща организация, посрещаща организация и официално разменени документи. Така донякъде се гарантира за доброволците, има процес на подготовка на самите хора преди да заминат и дори има европейска застраховка, която важи навсякъде.

Иначе си права, че който иска, може да метне раницата и да отиде просто така и на място да си търси нещо.

 

Това с лагерите го казах, защото така ни го обясниха от самия резерват. Кама Райно е встрани от големите паркове на Ботсвана и посреща предимно местни туристи и много ученици. Та международните лагери, които правят на територията си, са един вид с рекламна цел - повече чужденци да отидат и видят, пък макар и под формата на доброволци. А така стимулират и местните младежи да се включват в такива инициативи и впоследствие те се връщат там или им намират работа.

Относно съдбата на животните - мисля, че местните са се заинтересували от това преди масовите фотосафарита на богати клиенти. Но това е отделна тема.

 

Ако смятате, че не е коректно да се дава конкретна информация за организации и пр. - ще отговарям на лични на тези, които наистина се интересуват.

Връзка към коментар
Аз съм особено чувствителен на тема реклама, и в конкретния случай нямам проблеми, особено след като аз я изисках информацията! В оригиналния пътепис на mradulova нямаше абсолютно нищо от организациите, които помагат, а когато я помолихме да ги сподели много ясно отбеляза, че се прибират комисионни. 

 

А тук е предимно пътепис за Ботсвана, няма да е единствената тема за държавата, даже се надявам да имаме много за напред, включително такива, където да обсъждаме най-оптималните начини да се посети. За някоя такава тема би бил удачен въпроса дали българския посредник би могъл да се избегне. 

 

Подобно на дискусията за визите за ОАЕ, която имахме другаде. Подобно на дискусиите, които ще имаме за визите за Китай и Виетнам, където чувам че са затегнали режима за индивидуални туристи и имаш главоболия, ако решиш да вадиш без посредник. 

 

Благодаря на Ronne, че се намеси и е добре винаги да сме нащрек за организации, които ни щипват пари по пътя, но мисля, че в коментарите на mradulova в случая нямаше подмолна реклама. Всъщност мнението на Ronne за Wilderness Safaris звучи доста по-рекламно, но пак съм убеден е абсолютно безкористно. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Към момента виза за Ботсвана няма и въпросът за посредничеството не стои.  Няма логика да намесваш държави, които изискват виза.

 

Беше споменато за такси към ботсванската компания/сдружение, не българския посредник.  Името на посредника го има на три места.  Рекламите сами по себе си на мен не ми пречат, акцентът на мнението ми беше друг, а именно:

 

Фототуристите са (едни от) истинските доброволци, посланици и съюзници на бостванския лъв, слон или носорог и да не се спомене или омаловажава този факт е най-малкото несериозно и то в пътепис с акцент на доброволчеството.  

 

Несериозно е да говорим за "туристите" в трето лице с леко пренебрежение в туристически форум.  Всички сме туристи по местата, където не живеем.  Това пък за "богатите" туристи въобще няма да го коментирам.  Имам си име за него, което не знам колко е популярно и то е - обратен снобизъм или снобизъм с обратен знак.

 

И последно, аз също отговорих на запитване, въпреки, че не обичам да обсъждам рутинни технически детайли.  Не знам защо пропусна да го отбележиш, а го отбеляза в първия случай.  Тези, които споменах, са "кадилака" на техните таргет пазари и със сигурност не се нуждаят от реклама в бълг. форум.  Не ми се мисли колко увеличихме продажбите на кадилак с твоята крилата фраза, няма що!    

Редактирано от Ronne
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Не мисля, че mradulova се е опитвала да рекламира каквото и да е.

Обаче от темата и аз оставам с впечатлението, че това доброволчество е просто по-друг вид туризъм, а организациите и лагерите са си бизнес. Нищо против бизнеса нямам, ама не ме кефи да се прави на нещо друго. Май си е по-добре човек да отиде без организации и като турист, пък там какво ще прави си е негова работа.

 

Иначе пътеписа и снимките си ги бива :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Май си е по-добре човек да отиде без организации и като турист, пък там какво ще прави си е негова работа.

 

Ако реша да отида в Африка, бих предпочела някакви организации, защото имам много страхове, които може и да не са основателни, но все пак! Не бих похарчила една купчина пари, за да отида някъде да се страхувам.

Така че, организациите имат своето място, aко могат да осигурят комфортa - душевен и физически, който един турист търси.   

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Ronne, прекалено остро реагираш, в което до някаква степен няма нищо лошо. 

 

Примера с визите беше само до колкото в определени случаи искаме не искаме трябва да минем през посредници. За Ботсвана визи няма, но изглежда е невъзможно да се посетят резервати без скъпи сафарита или подобни мисии. А изглежда мисиите са организирани така, че да минават само и единствено през посредници. За да сме по-конструктивни нека обърна въпроса така, възможно ли е да се отиде на подобна мисия като се избегнат посредниците? Или по-общо: кой е най-достъпния (разбирай евтин) начин да се посети сафари в Ботсвана? Пътеписа ми изостри интереса, защото винаги съм си представял сафаритата като нещо, което е извън бюджета ми, а пък доброволческите мисии като нещо, което продължава с месеци. 

 

Относно фотосафаритата, очевидно пътуването на mradulova не е било от този тип, едва ли може да очакваме един пътепис да покрие абсолютно всички детайли и нюанси. Сама знаеш, че има страшно много хора, които си снимат със сапунерките и са доволни има и други, за които един страхотен кадър оправдава цялото пътешествие. За мен са интересни всички гледни точки, за това сме форум и ще съм безкрайно радостен да споделиш повече детайли, особено за хора с начинаещ интерес към по-сериозната фотография като мен. Но не бива да очакваме mradulova да го прави, след като е извън нейните интереси и компетенция. Не мисля, че някой омаловажава фотосафаритата тук. 

 

За туристите си права. Бедата е, че тая дума по някакъв начин е придобила неприятен отенък и може да се използва абсолютно невинно и снизходително в същото време. Турист е англичанина, който отива в Ботсвана и вдига скандал защо няма английска закуска и пъб, в който да си гледа Манчестър Юнайтед, туристи са и тези, които нощуват на палатка седмица до изригващ вулкан за да хванат един вълшебен кадър. Думата може да има абсолютно двуяко значение, но не знам какво да направим по въпроса, освен може би да не се засягаме, когато контекста не е особено ясен. 

 

Та, относно рекламата, форумът ще добие доста абсурден тип, ако елиминираме всяко име на организация, агенция, че дори и авиокомпания. Все пак самите ние си организираме пътуванията често по мнения на други пътуващи, било то ревюта в хотел или подобни пътеписи. Мъчим се да филтрираме плявата от стойностната информация и съм съгласен, че е възможно да ти се замая главата със снимки и текст и да пропуснеш лекото побутване към конкретен оператор. Но не мисля, че mradulova имаше такъв замисъл. Помолихме я да спомене детайли, тя спомена и до там.  Ти беше помолена да споделиш детайли, сподели и до там. Аз нямам проблем с "рекламата" и от двете страни. А пък Ботсвана е толкова малък пазар от България, че се съмнявам да сме вдигнали оборота както на доброволческите организации, така и на кадилака :)

 

Дано нещо, което съм написал не бъде възприето погрешно. Всеки, който е прочел два поста на кръст в блога знае, че сарказъма никак не ми е чужд, но е нещо, което гледам да не си позволявам в този форум за да не стават обърквания :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Хм, за да не стават недоразумения искам отново да кажа:

 

първо, не се отнасям с пренебрежение към "туристите". В самия пътепис тази дума я има само на 3 места и то описващи тълпите и липсата на такива в Амстердам и изброените условия за посещение на резервата Лекубу в пътеводителя - и в 3те случая аз всъщност спадах в категорията турист. Освен това ясно съм казала, че в свободното си време аз обикалях като турист - посетих Моколоди и с удоволствие си платих сафарито и образователната разходка именно като турист.

Може би постът ми с плюсовете и минусите е прозвучал по-скоро като да съм пренебрежителна. Аз исках да направя нещо като сравнение на отношението към доброволец и към човек, който е "просто турист", защото в Ботсвана наистина се усеща различното отношение. Дори за миг не съм си въобразила, че 2-3 седмици в доброволчески лагер ме издигат до статута на специален човек, защото всъщност си оставам турист с по-различни занимания от конвенциалния туризъм. А това за "богатите туристи" са думи и коментари на самите ботсванци, затова стоят и в кавички в коментарите ми. Аз лично нямам нищо против хората, които могат да си позволят луксозните сафарита и с удоволствие бих станала и аз част от тях, ако ми се отдаде възможност!

 

второ, доброволчеството наистина се е превърнало във "вид бизнес" в Африка за огромно съжаление на всички. По-активно пътуващите в този континент го знаят и се оправят сами, без посредници. Аз също бих предпочела този начин на пътуване, ако имах другарче за из път. Възможно е да се отиде просто така и на място човек да се включи в доброволческа мисия като се запознае с подходящите хора - един от сълагерниците ми го е направил след лагера. Един вид получаваш подслон някъде срещу определена помощ. Но това са варианти за доста авантюристично настроени хора.

Подчертавам, че ситуацията е такава за Африка, докато в Европа доброволчеството си е кауза без заплащане. На лагерите в Европа никой на никого не плаща, няма такси (разбира се, възможни са изключения, за които не знам)

 

Ronne, не разбрах коя е крилатата ми фраза? Не се опитвам да се заяждам, просто наистина съм в недоумение.

Връзка към коментар
Гост
Тази тема е заключена за нови мнения.
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.