Отношението на сънародниците ни в чужбина към други българи.

[Krum4ov]

Така, реших да попитам с какво впечатление сте останали от отношението на наши сънародници в чужбина. Знам че тука има такива, които си живеят в чужбина и те как се отнасят към българите. Сигурен съм че е добре де. Но мисълта ми е дали ги поздравяват като ги видят или просто подминават ако чуят българска реч. Сетих се за тази тема, след като си припомних една случка от преди близо десет години. Та бях във Венеция и в един магазин за сувенири видях едно българско семейство. Бяха двойка на около 40 години с две деца на примерно 10 и 8. Та като ги видях казах: Я българи, добър ден. А бащата при тези думи хвана двете деца за ръце и директно каза: Да се махаме от тук бързо, и си излязоха от магазина семейството все едно съм някой сериен убиец. Вие имали ли сте някакви ситуации с наши сънародници в чужбина. 

[Hollywood]

Правилно е постьпил бащата. Никаква комуникация сьс сьнародници зад граница. И нищо лично.

Редактирано 18 септември, 2014 от Hollywood

[stanimir]

Има хора всякакви както и в България. Както тук не ми е приятно да общувам с всеки така е  навън.

Последно когато случайно срещнах българи беше в Хонконг и си изкарахме много приятен следобед. Оказаха се готини хора.

 

Нямам необходимост да заговарвам някого само защото съм дочул родна реч , както и не очаквам същото.

Много малко са и местата където не съм попадал на българи - сещам се май единствено за Япония , Сингапур и Филипини , макар в Япония да имах задочна среща с родния турбо фолк 

[maialearrosto]

Бари Готик. Барселона. Мехурът на Прасето е доволно пълен и търси онуй място да се облекчи. Попада на пловдивска женска майна, продаваща плодови сокове. Заговаряме се, питам как е, що е, мога ли да пусна една вода в заведението й дори срещу заплащане, разбирам неволите й, докарали я в Барселона. Накрая таз майна, мамицата й, притури: "Аз мразя България". Е, ползвах друга тоалетна. Устата й бе твърде мръсна.

 

Барселона. Оназ въжена линия на пристанището, Трансбордадор Аери. Прасето чува родна реч зад гърба си, и, решавайки да пробва непознатите си сънародници, казва на спътницата си: "Еха, к`ъв хубав лифт".

Зад гърба му се чува: "К`ъв селянин, много е прост. Ха-ха..."

 

И още много... ама туй е работа за цяла дисертация по социолингвистика в другия живот...

 

Аросто продължава да поздравява де що сънародник срещне, вярвайки, че дори псувнята е по-хубава, когато е на роден език... Ай, жено врачанска, майкя ти...

[Георги]

Имахме вече такава тема, мисля че беше поизчерпена още тогава: http://magelanci.com/topic/369-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0

 

И още 2-3 имахме, свършиха с ключ, че рано или късно тона загрубява. Според мен е от тези теми, които се въртят изцяло в кръг, не виждам какво ново може да се каже, ясно е че всеки си има неговата гледна точка. Докато е културна темата нека си седи отворена, ако е за забавни случки с българи в чужбина е добре дошла, но подозирам че рано или късно ще замине  в посока омраза, но да видим. 

[Krum4ov]

Търсих тема, но не намерих. Ами аз не мисля че като видя българи трябва да се сприятелява човек с тях, но да каже едно здравейте понякога може пък да е добре. Аз понякога поздравявам, а ако преценя че сънародниците са от тия дето не биха се радвали си замълчавам. Иначе аз никъде не бих се срамувал от изхода си и да се правя на неразбрал или да се крия. Ако ме поздравят ще поздравя и аз, ако заговорят, ще отвърна, ако разбира се това е неангажиращо. Да, някой ако има интересни истории да споделя. Не отворих темата с цел да се се омраза, а точно обратното.

Редактирано 18 септември, 2014 от Krum4ov

[stanimir]

А , разбира се , че не става дума да се срамуваме от България. Аз без да съм пещерен патриот винаги разказвам хубавите неща за родината , а да премълчвам не си и помислям. Срещал съм пренебрежение , но се държа естествено и шапка не свалям никому   

[Kaloyan89]

Живея в чужбина от 6 години. Много са ми помагали българи, и във Франция и в ЮАР. Никога няма да забравя какво са направили за мен добри хора. Въпреки това, за момента избягвам българска компания. Често като ти помогнат после трябва цял живот да се чувстваш длъжен. В Ница приятелакият ми кръг е 99% чужденци от всякакъв произход. Не заговарям българи, подминавам ги. Ако мен ме заговорят, отговарям учтиво но накратко. Ако мога с нещо да съм полезен е с удоволствие. Но да се заприказвам само защото съм чул българска реч не ми е в стила, в България не се заприказваме с всеки срещнат на улицата. Дори в Мадагаскар срещнах двама българи в един парк за лемури, усмихнах се на себе си и подминах.

Редактирано 18 септември, 2014 от Kaloyan89

[alex0001]

Случка от преди 1 месец.Седнахме на ресторант в хотел НюЙоркНюЙорк в ЛасВегас, поръчахме си на сервитьорката и след малко идва момче, което да попита дали сме доволни от обслужването.Именно това момче се оказа българин!Поговорихме си с момчето.Когато поискахме сметката на сервитьорката тя не ни я донесе, оказа се, че непознатият българин ни е платил цялата сметка.А сметката не беше малка.Не вярвах, че такова нещо може да ми се случи.Аз харесвам България и с гордост заявявам, че съм българин.

[akair]

Скромните ми наблюдения ме карат да смятам, че сънародниците с относително сходни интереси, минало и бъдеще, намират доста допирни точки и умеят да поддържат завидно добри отношения, Разбира се, не е задължително да има обещаваща комуникация между различните групи, но в това няма нищо странно - то и в България е така - не всеки "мели" с всички останали, а по-скоро с хората от собственото му обкръжение и тези, които са със сходен статус... Живото доказателство са българските студенти из целия ЕС...

Още по-интересни са редките случаи, в които българи, които нямат нищо общо помежду си, успяват да намерят общ език... В едно не много голямо градче, на много километри от София, едни случайни хора са създали културен клуб, който се опитва да пази и показва българския бит и духовност...

Знаете ли как го намерих? Преди няколко месеца се занимавах с незначителен проблем с компютъра.... Отидох до офиса на Tech support и докато чичо на средна възраст се занимаваше с желязото, моето внимание беше привлечено от рамкирана снимка на стройна и изключително красива българска мома в народна носия... Нямаше как да не го попитам откъде има снимката.... Е, оказа се, че сам я е правил... И разпитвайки ме от коя държава съм, ми каза, че винаги съм добре дошъл на техните "вечеринки", а дори не е българин... ?!?

Оказа се, че българи които нямат нищо общо, са създали и поддържат културен клуб, който прави "вечеринки" 1 път месечно - хорА, танци, песни,... Освен това прави "Soup sega!" всеки уикенд - продават почти български, наистина течни супи (всяка българска баба би си изхвърлила тенджерите, ако види пилешка супа с плоски спагети, но това е друга тема)... Също организира обучения по български за деца и възрастни... И не на последно място - членовете на клуба успяха да популяризират процедурата за подаване на заявления за гласуване в чужбина сред приятели и познати в околността. Резултатите - за по-малко от седмица се събраха с над 1/3 повече от необходимите заявления и 50+ човека ще си спестят разходката от над 5 часа на посока, за да упражнят конституционното си право на глас... 

[Травеолани]

Преди 12 години, когато за първи път дойдохме в САЩ, бях много ентусиазирана като срещах българи. Сега вече не толкова много, но пак заговарям, зависи как ми се сторят хората. Единственият път, когато не ме отразиха изобщо беше в Ню Йорк, в един магазин видях майка и дъщеря да пазаруват и когато ги поздравих, те въобще не ми отговориха, а продължиха да гледат дрехи, все едно идваха или отиваха на място, където не се продават дрехи...

 

Иначе във Ванкувър приятелите ни са 98% българи. Така се случи, не сме го търсили, но се радвам, че стана така. Помагаме си, обменяме информация, виждаме се редовно, познаваме се почти всички българи във Ванкувър, вълнуват ни едни и същи неща, децата ни са на една и съща възраст, като един малък български град сме.

 

Майка ми и сестра ми се запознаха в Белгия с българин, много приятен човек на пръв поглед, който се оказало, че се занимавал с ... обиране на хора по улиците на Брюксел...

[Zaro]

Ами зависи от ситуацията и от породата. 

Ако са от моята "кръвна група" комуникацията не е проблем. Винаги отговарям, ако някой ме заговори, докато аз съм по-скоро склонен да не заговарям някого, защото не съм сигурен доколко ще им бъде приятно и как ще бъде прието. 

 

При първото си ходене в Гърция преди бая години спираме пред един Лидъл, още ги нямаше в България, а куцо и сакато разправяше колко хубав магазин бил. 

Още с първите крачки вътре имах усещането, че се намирам в Илиянци в средата на 90-те. В този момент отвън спряха 2 автобуса българска екскурзия, която освен Метеора и Солун включване свободно разглеждане на магазин от веригата Лидъл. В този момент съжалих, че бяхме влезли. След отварянето на вратите хората се втурнаха с боен вик към магазина като към щанд за банани в показен магазин в края на 80-те. Персоналът ги посрещна невъзмутимо, явно бяха свикнали. Ние обаче не. Започнах да си пробивам път и само казвах на малкия "тихо, тихо". Той не издържа и накрая извика със всичка сила "защо не ми даваш да говоря". Опитът ми да останем скрити остана неуспешен. Никой обаче не ни обърна внимание, всички бяха заети да тарашат щандовете. Някъде там приключиха посещенията ми на Лидъл. Първи и последен път. Свързвам магазините с прослойката от българите, които създават впечатленията за нас в чужбина, с уговорката, че вероятно магазините се посещават и от съвсем нормални хора. У мен обаче се загнезди едно особено мнение за контингента. 

 

При второто си ходене на Лефкада се заприказвахме с едни сърфисти, готини хора. В хода на разговора, ей така между другото, ме попитаха дали знам къде е "тукашния Лидъл". Сякаш българите не признават друго и няма начин да не са изръчкали района в търсене на Лидъла, и това е определящо за избора на дестинация.

 

Не отказвам поздрав, но  не се и натискам. В крайна сметка пътуването в чужбина за почивка и развлечение е нещо индивидуално, лично, и е за предпочитане личното пространство да остане неприкосновено. 

[Hayasko]

Както в България не ми е приятно да говоря с всеки, така и в чужбина. Зависи от човека и ситуацията. Това, че съм чул българска реч, не е повод за запознанство. Също така не обичам да ме заговарят, като разберат, че съм българин. Като сме българи, какво от това? Изобщо в чужбина винаги съм нащрек, когато непознати ме заговарят приятелски

[maialearrosto]

Често пътувам в Италия и там виждам доста и различни сънародници - любознателни туристи, живи статуи във Венеция, търговци на обувки в Милано, хора от текстилния бранш в Тоскана, джебчии във Флоренция, студенти в Рим и особено една тъжна и заробена, но храбра категория българки: чистачки, болногледачки и селскостопански работнички. Експлоатирани и ниско заплатени, особено в областта около Неапол и Сицилия, тези храбри жени работят като роби и пращат в Родината припечеленото с кървава пот. Аз събирам техните истории и им възхищавам. Поклон тям!

 

Как хубаво е описано в "Срещи с Буров" и как много неща се повтарят:

 

"Българският учител трябва да внушава от пелени, от първо отделение още, че няма по-страшен позор от този, да избягаш от родината си, да се предадеш на варвари... (Мисли дълго). Животът е тежък. Животът е страшен. Човек, подгонен от властта, може да подири подслон дори при дявола и при зверовете, но на човека трябва да му се внуши никога да не напуска родината си. Ние сме малка, бедна държава - народът ни е единственото богатство. Ако него го загубим, кой ще оре, кой ще сее, кой ще храни държавата, армията? Българите на стотици хиляди са заминавали за Америка, за Румъния, за Унгария, на печалба, но са се връщали."

 

или:

 

"Безработният е враг на държавата, враг на обществото, враг на всичко. Колкото повече безработни има една държава, толкова тя е по-окаяна и по-бедна. Всеки безработен има право на къшей хляб, на паничка чорбица, на подслон. Защо ще го лишаваш ти, бездарни управнико, от къшея му хляб, от паничката бобена чорбица. Ами че и той е човек.
И той е чедо на тая земя. Утре, ако враг нападне родината ни, той няма да каже: „Аз съм безработен. Аз не съм длъжен да браня гладния си, празен живот. Бранете го вие, богатите, имащите, вие управниците, дето ме държите гладен." Но ще му връчат повиквателната. Ще му дадат пушката и той трябва да брани, господин Памукчиев, своята мила България.

А управниците - продължи Янко Сакъзов, те седят на топло, ядат, пият и смятат да управляват вечно.
О, окаяни и жалки управници - провикна се той и протегна ръце нагоре, към небето - вие не сте лягали никога гладни, не сте спали на гара София и по нейните коловози, не знаете що е глад, що е мъка.
Аз ви заклинам, аз ви проклинам - вие не сте годни да водите България."

[slujitel]

Единствения път, когато бях разочарована от българи, беше в Михайловския събор в Киев. Мястото е свято за местните, там хората ходят да се молят и обстановката беше някак точно отговаряща за манастир, тихо, спокойно. Имаше, разбира се и туристи, като нас, но всички разглеждаха и снимаха тихо и дискретно. И изведнъж нахлуват една група българи, около 10 човека, викат, врякат, започват да се снимат, като се нареждат и се катерят един върху гърба на друг, крещят "зеле". Всички погледи събраха, а на мен ми идваше в дън земя да потъна от срам.

[Duke]

Докато е културна темата нека си седи отворена, ако е за забавни случки с българи в чужбина е добре дошла, но подозирам че рано или късно ще замине  в посока омраза, но да видим. 

 

Дай дефиниция на "забавни случки с българи в чужбина", защото по подразбиране повечето забавни случки са такива, при които някой друг българин се е изложил в чужбина. Границата е твърде тънка...

[NikolaiRG]

Често се случва да чуя българска реч и все в моменти, когато искам да ме снимат и се възползвам от услугите им. Не че не моля чуждоземци за това, но си е друго да помолиш свой човек.

 

ПП. Под "чуждоземци" нямам предвид инопланетяни, разбира се. 

Редактирано 19 септември, 2014 от NikolaiRG

[Надя]

Не заговарям и не ми е приятно да ме заговарят българи в чужбина - аз съм от "тежките" характери и не завързвам случайни, знайни и незнайни познанства.

[stefanrusev]

Няма нищо по-приятно, по-вдъхновяващо, по-успокояващо, по-.....няма да ми стигнат думите, от това да срещнеш толкова далече от дома сънародници,особено ако са на твоя "акъл"!

Само преди два дни в Копан, Гватемала, на Главния маиски площад, срещнахме петима които

идваха от Хондурас. Надушихме се от метри,само с поглед. За съжаление в еуфорията не им запомних имената.

Вчера,в хостела в СантаАна (за тук магеланеца които ми го препоръча печели бутилка "твърдо гориво") срещнахме още двама които се движат в обратна посока но са си отделили седем месеца за тоя район.Днес не ни се тръгваше оттам. Този път им запомних имената.

Аз лично съм радостен и все по-горд че срещам все повече сънародници на все по-далечни и забутани места.

Редактирано 5 февруари, 2015 от stefanrusev

[Alexander]

За мен няма разлика дали съм в Бг или навън. Живял съм над 10 годи в чужбина. Колкото тук може да се спреш и заговориш с някой, толкова и навън или реално и на двете места, шанса е минимален. Вярно е, че в повечето случаи, когато навън те заговаря българин, той иска нещо или започва да се оплаква или дори иска да те измами, но то горе-долу и в Бг се получава същото..

Аз лично не съм заговарял никога, но когато са ме заговаряли, съм отвръщал, не съм бягал чак. Последно ме заговори в едно селце в Гран Канария един българин, работеше в една таверна там, та той ни упъти къде е най-хубавият  плаж на острова, още съм му благодарен. Друг интересен случаи е, в Мадейра, бяхме в едно селце в рибен ресторант, нямаше хора,  бяхме на нашата маса 5 човека и   през две маси един човек. Когато отидох до тоалета, се засякох с човека, заговори ме на български. Вида му беше от тия, които избягвам в Бг, едър, обръсната глава, ризка разкопчана, но в същото време много културен и готин. Оказа се, че е сам на острова, дощъл заради пешеходните пътеки и т.н.Та всяко правило си има изключения.

[the7endless]

Та всяко правило си има изключения.

 

И аз имам едно изключение, ама в обратната посока Пътувам си веднъж в (много уредения) градски транспорт на едно малко, спретнато и лъскавко европейско градче, а срещу мен се е хванал един висок, представителен младеж в костюм с ръб на панталона, на който можеш да се порежеш - изобщо илюстрация на професионален вид, фасон, елегантност и т.н. И както му се възхищавам на спретнатия и безупречен вид, и то в края на деня, на въпросния младеж му звъни телефона, той го видга и изстрелва: "Иииибахмалииммамата въъъъ.... знайхси аз, чи тоз съдия шниибемамата, неговата мама селска долнъъъъ"... едвам успях да не се гътна на място от кикот

[Kyuubi]

Няма нищо по-приятно, по-вдъхновяващо, по-успокояващо, по-.....няма да ми стигнат думите, от това да срещнеш толкова далече от дома сънародници,особено ако са на твоя "акъл"!

Само преди два дни в Копан, Гватемала, на Главния маиски площад, срещнахме петима които

идваха от Хондурас. Надушихме се от метри,само с поглед. За съжаление в еуфорията не им запомних имената.

Вчера,в хостела в СантаАна (за тук магеланеца които ми го препоръча печели бутилка "твърдо гориво") срещнахме още двама които се движат в обратна посока но са си отделили седем месеца за тоя район.Днес не ни се тръгваше оттам. Този път им запомних имената.

Аз лично съм радостен и все по-горд че срещам все повече сънародници на все по-далечни и забутани места.

 

Да, аз за 6-7 месеца не срещнах нито един българин по онея места, а много исках да си поприказвам на живо на български. Бях сигурен, че ще са пичаги, ако скитат в оная част на света Но на повечето места казваха, че съм първия българи - впрочем още ли седят Наздраве и Добре дошли надписите по стените на Каса Верде на различни езици или е боядисано вече?

[dealni]

 Друг интересен случаи е, в Мадейра, бяхме в едно селце в рибен ресторант, нямаше хора,  бяхме на нашата маса 5 човека и   през две маси един човек. Когато отидох до тоалета, се засякох с човека, заговори ме на български. Вида му беше от тия, които избягвам в Бг, едър, обръсната глава, ризка разкопчана, но в същото време много културен и готин. Оказа се, че е сам на острова, дощъл заради пешеходните пътеки и т.н.Та всяко правило си има изключения.

Мисля, че го познавам този господин . Относно темата - съгласна съм, никой не е длъжен да заговаря друг само защото говори неговия език в чужбина, но пък има и моменти, в които това би било мил и приятен жест и за двете страни.  Струва ми се тесногръдо и ограничено да не поздравиш сънародник, само защото е такъв...

[Alexander]

Няма да се учудя да излезе от форума или познат на някой, уверил съм се колко е малък света!

Реално приличаше на Георги Матеев, остава той да каже дали е бил там и кога.

Редактирано 5 февруари, 2015 от Alexander

[Георги Матеев]

Няма да се учудя да излезе от форума или познат на някой, уверил съм се колко е малък света!

Реално приличаше на Георги Матеев, остава той да каже дали е бил там и кога.

Аз не нося ризки