Отношението на сънародниците ни в чужбина към други българи.

[Alexander]

Дано dealni, каже кой има предвид, че ми стана интересно.

[dealni]

хахах, неее, не е той, онзи поне не съм го засичала тук. Няма да е етично от моя страна, иначе бих метнала една снимчица

[Alexander]

Реално не говорим лошо за никой, дори напротив.

[dealni]

Реално не говорим лошо за никой, дори напротив.

абсолютли сори за оф-топика

[Гост]

Аз не нося ризки

 

Яко ме разхили

[luba_rizova]

Хората, включително българите, са еднакви навсякъде по света. Има си и добри, и лоши, и добронамерени, и зловредни. Обикновено не се натрапваме, като чуем българска реч, но понякога се заговаряме. Странното е /ние сме ходили основно Европа/, че навсякъде ,където отидем , има купища купища българи, цяло нашествие. Обикновено туристи, смятам. Последния път, когато срещнахме българи беше на кораба, и изключително показателен случай за това как човек не бива да си прави оценки и заключения от външния вид и че някога първото впечатление е изключително погрешно. Още първия ден решихме, че други българи няма, но на вечерното шоу чухме бг реч зад нас. Обърнхме се и видяхме "трима гея, мургави двама българи плюс един чужденец, който очевадно според нас им беше платил почивката на кораба  /. Единодушно с ММ решихме да не се обаждаме, щото ... срам. Вечерта ни сложиха на масата , бяхме първи, като най-гладни, след нас дойдоха едно симпатично наглед семейство, оказаха се българи и последни се появиха ... тримата гея. Леле, страшно ни стана гузно от това какво си помислехме за момчетата, след като поговорихме. Двете бяха вуйчо и племенник, младото момче акробат в Лондонски цирк, вуйчото акробат до миналата година, обиколил света с циркове и кораби, а брат им работеше на кораба като акробат и беше гвоздея на шоуто. Изключително приятни, интелигентни момчета, родолюбци. А франсето с тях беше бизнес партньор на вуйчото, във Франция имали малък бизнес. А симпатичното българско младо семейство се оказаха първенюта, които споделяха каква кола карат  , колко и какви телефони, бяха си накупили всички екскурзии и пакети, а последния ден пращаха майка си да вкарва някаква сума в кредитната карта, щото няма лимит и нямат кеш.   Абе смях и половина. Та, мисълта ми беше, че първото впечатление понякога е грешно и това дали събеседника е българин или не, няма никакво значение. Обаче, аз се радвам като видим българи в чужбина, независимо дали смятам, че излагат нацията или че я представят добре. В края на краищата всяко стадо си има мърша. И не вярвам на приказката "бягай от българин в чужбина". Не и не.

[Ushakal]

Аз съм имала доста приятни срещи. Една от тях беше на Стоунхендж. Приказвахме си с детето, когато двойка много симпатични младежи ни паздравиха на български, усмихнаха се и отминаха. Стана ми много приятно.

[lesy]

Не винаги се спираме да говорим като чуем българска реч, но ако е месец март досега винаги сме чували "Честита Баба Марта". И ми е приятно. Обикновено обновената информация е полезна.

[stefanrusev]

впрочем още ли седят Наздраве и Добре дошли надписите по стените на Каса Верде на различни езици или е боядисано вече?

 Ха-ха-ха! Значи ти си бил - казвай къде да пращам бутилката ...Все още централно срещу входа, най-отгоре, с големи букви пише "Наздраве, майна" ! 

 Между другото, цифрите 13 и 18 на MS  идвали от улиците на които живеели в Калифорния салвадорците, когато започват да се организират за защита от мексиканците и другите латиноси, тъй като започват да ги изместват в бизнеса. Въобще Салвадор се оказа доста спокоина и интересна страна, жалко че я "претупахме" набързо. (това мнение ще го копна и в другата тема)

[Kaloyan89]

Хората, включително българите, са еднакви навсякъде по света. Има си и добри, и лоши, и добронамерени, и зловредни. Обикновено не се натрапваме, като чуем българска реч, но понякога се заговаряме. Странното е /ние сме ходили основно Европа/, че навсякъде ,където отидем , има купища купища българи, цяло нашествие. Обикновено туристи, смятам. Последния път, когато срещнахме българи беше на кораба, и изключително показателен случай за това как човек не бива да си прави оценки и заключения от външния вид и че някога първото впечатление е изключително погрешно. Още първия ден решихме, че други българи няма, но на вечерното шоу чухме бг реч зад нас. Обърнхме се и видяхме "трима гея, мургави двама българи плюс един чужденец, който очевадно според нас им беше платил почивката на кораба /. Единодушно с ММ решихме да не се обаждаме, щото ... срам. Вечерта ни сложиха на масата , бяхме първи, като най-гладни, след нас дойдоха едно симпатично наглед семейство, оказаха се българи и последни се появиха ... тримата гея. Леле, страшно ни стана гузно от това какво си помислехме за момчетата, след като поговорихме. Двете бяха вуйчо и племенник, младото момче акробат в Лондонски цирк, вуйчото акробат до миналата година, обиколил света с циркове и кораби, а брат им работеше на кораба като акробат и беше гвоздея на шоуто. Изключително приятни, интелигентни момчета, родолюбци. А франсето с тях беше бизнес партньор на вуйчото, във Франция имали малък бизнес. А симпатичното българско младо семейство се оказаха първенюта, които споделяха каква кола карат , колко и какви телефони, бяха си накупили всички екскурзии и пакети, а последния ден пращаха майка си да вкарва някаква сума в кредитната карта, щото няма лимит и нямат кеш. Абе смях и половина. Та, мисълта ми беше, че първото впечатление понякога е грешно и това дали събеседника е българин или не, няма никакво значение. Обаче, аз се радвам като видим българи в чужбина, независимо дали смятам, че излагат нацията или че я представят добре. В края на краищата всяко стадо си има мърша. И не вярвам на приказката "бягай от българин в чужбина". Не и не.

Не мога да си обясня защо "трима гея" = срам.... Грозно ми седи това отъждествяване. Аз съм си правил оглушка за селски гастърбайтери, правил съм се на чук пред български проститутки или мияки на чинии/зидаро мазачи, които от 10 години в страната не говорят грам език, това е за срам. Но съм имал гей-приятели', културни, интегрирани, интелигентни, с работа, култура и положение. Не се срамувам от компанията им, да бъда на почивка с тях или на маса. Гордея се, че са мои съграждани.

Редактирано 6 февруари, 2015 от Kaloyan89

[luba_rizova]

Калояне, не беше срам,защото са гей, разбира се, а защото изглеждаха от мургавите и сякаш бяха им платили почивката, това беше, което ни притесни. Иначе, нямам абсолютно нищо против гей мъже и гей жени, даже напротив. И имах пред вид,че ме е срам за това, което си помислих, а впоследствие какво се оказа.

Не мога да си обясня защо "трима гея" = срам.... Грозно ми седи това отъждествяване. Аз съм си правил оглушка за селски гастърбайтери, правил съм се на чук пред български проститутки или мияки на чинии/зидаро мазачи, които от 10 години в страната не говорят грам език, това е за срам. Но съм имал гей-приятели', културни, интегрирани, интелигентни, с работа, култура и положение. Не се срамувам от компанията им, да бъда на почивка с тях или на маса. Гордея се, че са мои съграждани.

Редактирано 6 февруари, 2015 от luba_rizova

[AlexandraKo]

Аз пък, винаги се радвам, когато срещна българи в чужбина. Лоши, хубави - все са си наши. Ама най-ми стана драго следната случка: отиваме в Мулен Руж и както си му е редът, сме си се облекли официално. Случва се на 8 ми март, оставяме се връхните дрехи на гардероба. И след малко се почва едно радостно чуруликане от от една от девойките  на гардероба, която се оказа българка. Друга ни взе дрехите, а тя ги подреждала нататък Познала ни по мартеничката и специално дойде да ни поздрави. И да ни покаже на колежките си, че сме от България. Ние също много и се зарадвахме, отделно от това, нашето девойче си беше най- хубаво.

[Kyuubi]

 Ха-ха-ха! Значи ти си бил - казвай къде да пращам бутилката ...Все още централно срещу входа, най-отгоре, с големи букви пише "Наздраве, майна" ! 

 Между другото, цифрите 13 и 18 на MS  идвали от улиците на които живеели в Калифорния салвадорците, когато започват да се организират за защита от мексиканците и другите латиноси, тъй като започват да ги изместват в бизнеса. Въобще Салвадор се оказа доста спокоина и интересна страна, жалко че я "претупахме" набързо. (това мнение ще го копна и в другата тема)

 

 

Хаха, не, майна няма как да е мое хаха Мои бяха едни други вътре в двора, разбира се шефчето ми даде маркера Тва му беше идеята тогава да има наздраве на всички езици

 

Извинявам се за оффтопика и спирам...

[elmapl]

Моята случка с неочакван обрат. Пристигаме в Люксембург с десетгодишния ми, тогава, син. Хотелът ни е в района на гарата. Предварително зная, че това е районът на червените фенери. Но не това ме притесни, а това, че успях да се изгубим в уличките. Та спирам се до една очевидно проститутка и я питам на английски къде е еди-коя-си-улица и еди-кой-си-хотел. Тя тръгва да ми обяснява на френски, че не говори английски и ние се отдалечаваме, коментирайки липсата си на ориентация. Тя веднага включи на български и се заприказвахме. Хотела не знаеше къде се намира, но когато й казах, че точно до него е еди-кой-си-стриптийз бар, веднага ме упъти. Докато й благодарих, видях в погледа й съжаление - щом и аз, българка втора младост, се налага да си търся работа в стриптийз баровете по Европата -  не е на добре положението в родината. После се шегувах със синчето, че това му е първият разговор с проститутка.